Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр.Кюстендил, 06.11.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
открито съдебно заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретаря Антоанета
Масларска и с
участието на прокурора Михаил
Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 205 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
ЕТ „Г.С.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника
си адв. М.З., оспорва с
касационна жалба решение № 229 от 15.06.2023г. на Районен съд - Дупница по АНД № 101/2023год., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 10-2200117/04.01.2023г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил. Изложени са
доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона са свързва с
недоказаност на съставомерно деяние по
чл.414, ал.3 вр. с чл.62, ал.1 от КТ с твърдения за престиране на труд по
гражданско, а не по трудово правоотношение. Сочи се неяснота при описание на нарушението
относно датата на извършването му.
Претендира се приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави
се искане за отмяна на атакуваното решение, както и на наказателното
постановление.
Ответникът -
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил, представлявана от юрк Х. Д., оспорва
касационната жалба като неоснователна, приемайки въззивното решение за
правилно. Отрича се приложимостта на чл.28 от ЗАНН предвид
специалната норма на чл.415в,ал.2 от КТ. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 10-2200117/04.01.2023год., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на ЕТ „Г.С.“ за нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, на осн.
чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
Административнонаказателната отговорност на ЕТ е
ангажирана за това, че при извършена на 08.09.2022г. проверка по работни места и на 07.10.2022г. проверка по документи, е установено, че същият в качеството си на работодател, на 08.09.2022г. е приел
на работа като
„помощник готвач“ в заведение за бързо хранене, находящо се в гр.
Дупница, ул. „Николаевски“ № 10, лицето С.В.С., която в 18,10 часа на горната
дата е изпълнявала трудовите си задължения в обекта без сключен трудов договор
в писмена форма.
За деянието е съставен АУАН № 10-2200117 от 18.10.2022год., в който същото е описано по идентичен начин, а по делото са приложени:
декларация на С.В.С., попълнена в хода на извършената проверка, в
която същата е вписала, че
работи в ЕТ „Г.С.“ от
м.08.2022г. като помощник-готвач в заведение за бързо хранене с работно време
от 15,00ч. до 22,00ч., два пъти седмично, без сключени трудов и граждански
договори; граждански договор № 25 от
16.08.2022г. за извършена работа, видно от който ЕТ „Г.С.“ възлага на С.В.С.
да приготви определен брой/ порции храна; регистър на уведомления за трудови
договори, в който няма данни за регистриран договор с лицето С.В.С..
В производството пред РС са разпитани
длъжностните лица при ответната дирекция, които потвърждават констатациите в
АУАН. Като
свидетели
са разпитани и лицата Д.С.и С.С., в които се сочи, че последната работи по няколко часа два пъти седмично по
граждански договор, сключен с ЕТ, а декларацията е попълнила погрешно под
диктовка на длъжностните лица при ДИТ.
При посочените доказателства, районният
съд е формирал правни изводи за ясно обвинение, липса допуснати съществени нарушения
на изискванията относно съдържанието на НП и на проведеното административнонаказателно
производство и за доказано съставомерно деяние. Отречен е гражданскоправният
характер на съществуващите правоотношения
между ЕТ и лицето С.В.С., в която връзка са анализирани събраните писмени и
гласни доказателства. По горните
съображения съдът е потвърдил обжалваното
НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното
решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния съд е
правилно, поради което и на осн.чл.221,
ал.2 от АПК следва
да се остави в сила. Решаващите правни изводи
за законосъобразност на НП са
обосновани от доказателствата по
делото и са правилни с оглед приложимия материален
закон. Съдът е изпълнил задълженията си за пълно и обективно изследване на
всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях
доказателствени средства; надлежно е
обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи,
които се възприемат изцяло от настоящата
инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила и е надлежно мотивиран.
Районният съд обосновано и
правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, включително във връзка с предявеното обвинение. Процесното деяние е описано ясно, точно и конкретно като време и място на
извършването му; с всички негови признаци и с
изложение на доказателствата които го установяват. Наведените
от касатора оплаквания са неоснователни. Действително в АУАН и в НП се сочат
две дати на извършване на проверки, но датата на нарушението е конкретизирана. Видно е, че съставомерното деяние е извършено
от ЕТ в качеството му на работодател на 08.09.2022г. , когато е
приета на работа
като „помощник готвач“ в стопанисваното от него заведение за бързо
хранене, С.В.С., която на горната дата е изпълнявала трудовите си задължения в
обекта без сключен трудов договор в писмена форма. Изводите от анализа
на съдържанието на оспореното НП са за предявено ясно обвинение,
обезпечаващо възможността за наказаното лице да
разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност и да се
защити, както правилно е приел районният съд.
Обоснована и законосъобразна е преценката на въззивната инстанция и по съществото на спора за
наличие на съставомерно деяние. ЕТ в качеството на работодател по см. на
§1, т.1 от ДР на КТ е санкциониран на осн. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, а съвкупната и последователна преценка на
доказателствата обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние,
което е правилно квалифицирано и наказано от АНО, т.е. идентични с приетите от
районния съд. Противно на поддържаното в касационната жалба, касаторът е осъществил фактическия състав на
нарушението по чл.414, ал.3 вр. с чл.62, ал.1 от КТ като в противоречие с
визираната правна норма е приел на
работа лице без да сключи с него
трудов договор в писмена форма. По
безспорен и категоричен начин се установява, че към момента на проверката,
между ЕТ и лицето С.В.С. не е имало сключен трудов договор в писмена форма. Приложеният граждански договор, макар и
подписан преди датата на проверката, не е основание за отпадане на
отговорността на работодателя. Предметът на договора, който е приготвяне на
определен брой/порции храни и размерът на договореното възнаграждение, което
е обща сума, т.е. без връзка с
изработеното, са обстоятелства, които го дисквалифицират като договор за
изработка. Обратно, от преценката на писмените и гласни доказателства по делото е видно, че лицето С.С. е извършвала трудова
дейност. Горното следва
от данните в декларацията на същата за фиксирано работно време, както и за характера на изпълняваната трудова дейност като помощник готвач. Осъществявана е трудова дейност от посоченото лице към момента на извършената проверка, доколкото са налице
елементи на трудовото правоотношение, а именно: работно време, работно място и
трудова функция. Визираните характеристики на съществуващото между ЕТ и С.С.
правоотношение го определят като трудово правоотношение, а
полагането на труд при отсъствие на трудов договор в писмена форма е неизпълнение
на задължението по чл.62, ал.1 от КТ, с което е осъществен състава на административното нарушение по
чл.414, ал.3 от КТ. Изводите от
изложеното са за съответствие между фактическите обстоятелства, предявеното обвинение, правната квалификация на нарушението и приложената
санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ. Горното дисквалифицира релевираното деяние като маловажен случай на
административно нарушение, съгласно изричната законова норма на чл.415в, ал.2
от КТ, а определеното наказание е
в предвидения от закона минимален размер. Следва, че изводите на въззивната инстанция за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и правилни. Дължимо е решение при усл. на чл.221, ал.2, предл. първо от АПК за оставяне в сила на въззивния
съдебен акт.
Предвид изхода по делото и
искането на пълномощника на ответника, както и на основание чл. 63д, ал.4
от ЗАНН, съдът осъжда касатора да заплати на ДИТ – Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв.
Водим от горното ,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 15.06.2023г. на Районен съд -
Дупница, постановено по АНД №
101/2023год.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател:
Членове: 1. 2.