№ 12970
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110168450 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*** ЕИК ****
против „***“ ЕООД с ЕИК ****, иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр.чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. чл. 266 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
8513.40 лв., представляваща стойността на извършени строително - монтажни
работи на сграда находяща се в общ. ****“, за което кредиторът е издал, а
длъжникът е получил данъчна фактура № 51/04.05.2023 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 10.01.2023 г. чрез изпращане на съобщение на
електронна поща и след проведени телефонни разговори, ответното
дружество възлага на ищцовото дружество да извърши монтаж на дървена
покривна конструкция и монтаж на термопанели.
Сочи се, че за времето от 01.02.2023 г. до 15.03.2023 г. след като е било
налице възлагане от страна на ответника, ищецът извършил, строително -
монтажни работи на дървена покривна конструкция и монтаж на термопанели
на сграда находяща се в общ. ****“, за което ищецът е издал данъчна фактура
№ 51/04.05.2023 г. за сумата от 8513.40 лв. с вкл. ДДС. Данъчната фактура е
1
била изпратена от кредитора на длъжника по електронната поща и на хартиен
носител по пощата.
Излага се, че между страните е водена и множествена писмена
кореспонденция по електронна поща и мобилно приложение „вайбър“, в
която ответното дружество не е възразявало, че възложената от него работа е
извършена, но въпреки опитите да уредят доброволно и извънсъдебно
отношенията по между си, дължимата се сума все още не е била заплатена.
В този смисъл и ищецът подал в Софийски Районен Съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което е поискал съдът
да издаде заповед за изпълнение срещу ответника. След възражение от негова
страна ищецът предявил настоящият положителен установителен иск за
установяване дължимостта на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с
който оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че от исковата
молба и приложените доказателства не е ясно какво му е възложено и какво е
извършено като работа от ищцовото дружество.
Оспорва обема и качеството на извършените от ищцовото дружество
работи. Посочва, че в исковата молба не се посочва какви работи са
извършени от ищеца и при какви единични цени, в този смисъл изтъква, чe не
е ясно как е била формирана исковата претенция. Оспорва ищцовото
дружество да е изпълнило възложената работа качествено и в срок. Твърди се,
че ответника не е приемало работите. Посочва се, че за отстраняване на лошо
изпълнени работи се наложи да ответникът да изпрати негов екип, което
довело извършване на допълнителни разходи.
С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че между страните е бил
сключен договор от 10.01.2023 г., по силата на който ответното дружество
2
възложило на ищцовото, да извърши монтаж на дървена покривна
конструкция и монтаж на термопанели. Последното обстоятелство се
установява и от приетата по делото електронна кореспондеция /л.12/, която е
неоспорена от страните.
Видно от представената от ищеца по делото фактура № 51/04.05.2023 г.
/в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява
че в основанието й е посочено „монтаж на покривна конструкция и
термопанели BlackSeaRama и транспортни разходи“ за сумата от 8513.40 лв.
с вкл. ДДС.
От показанията на свид. Т. И. Т., се установява, че последният е
участвал в дейностите по монтаж на покривната конструкция, заедно с
„****“. Сочи, че работата е била поета съвместно от ищеца и ответника, като
двете дружества сформирали екип от по двама души. Посочва, че управителят
на ответника *** приел работата без забележки. Свидетелят споделя, че
впоследствие е разбрал, за теч от покрива, поради проблем с
хидроизолацията. Посочва, че счита, че проблемът е възникнал поради това,
че управителят на ответника не е бил съгласен с поставяне на изолиращ
компонент, тъй като процесът по изработката е следвало да завърши за ден, за
да бъде освободен наетият кран.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М. М., съгласно което се установяван че „***
издало на „***“ ЕООД, Фактура № 51/04.05.2023 г., която е осчетоводена в
счетоводството на двете дружества, сумата по нея е включена в дневник за
продажби на „***, респ. в дневник покупки на „***“ ЕООД и е ползван
данъчен кредит от ответника, за начисления ДДС по нея в размер на
1418.90лв. Фактура е на обща стойност 8513,40 лв., като по нея не са
извършени плащания.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
3
ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните по договор за изработка, изпълнение на
задължението на ищеца, както и настъпване на изискуемостта на вземането.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването
на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Процесната искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени
от ответника договорни задължения за заплащане стойността на предоставени
от ищеца услуги по договор от 10.01.2023 г., по силата на който ответното
дружество възложило на ищцовото, да извърши монтаж на дървена покривна
конструкция и монтаж на термопанели, за което била издадена процесната
фактура № 51/04.05.2023 г.
Процесният договор за монтаж на дървена покривна конструкция и на
термопанели има правните характеристики на договор за изработка, уреден в
чл. 258 и следв. от ЗЗД. Договорът за изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата,
която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като
при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя-ищец са
породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и
да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1
ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1). фактическо
получаване на изработеното и 2). признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
4
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението
на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал.
2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е.
за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Следователно, едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, като
правното задължение на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение става изискуемо.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните
договор, който е породил целените с него правни последици, както и
качеството си на изправна страна по договора - че е изпълнил съгласно
уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл. 266, ал.1 ЗЗД,
възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за
изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и
да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното
съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното
получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.
На поръчващият е вменено не правото, а задължението да приеме
извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно
изпълнение той може да направи възражения по см. на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в
противен случай работата се счита за приета.
Изпълнението и приемането на възложената работа може да се извърши
с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-
техническа експертиза, гласни доказателства. Трайно установена е практиката
на ВКС, че издадените фактури отразяват възникналото между страните
правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
5
данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях. Следователно отразяването на парична престация като
дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и
ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява
извънсъдебно признание на задължението и доказват съществуването му –
така практика на ВКС по решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II
ТО, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение №
92/07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д.
№ 416/2010г., I ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО,
решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО, решение №
172813.01.2016г. по т.д. № 2535/2015г., I ТО. Ако възложителят, респ. негов
представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество
издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен протокол – така решение № 65/24.04.2012г.
по т.д. № 333/2011г. на ВКС, II ТО и решение № 178/13.10.2017г. по т.д. №
638/2017г. на ВКС, II ТО.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се
установява по несъмнен начин, че между страните по делото е възникнало
правоотношение по договор за изработка с посоченото в исковата молба
съдържание на правата и задълженията по него, както и че ищецът е изправна
страна по договора – престирал е възложената му от ответника работа, а
ответникът е приел същата, поради което дължи заплащане на уговореното
възнаграждение, обективирано във фактура № 51/04.05.2023 г, в размер на
8513.40 лв. Този извод се основава на представената фактураи неоспореното
от ответника заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
установява, че посочената фактура е осчетоводени в счетоводството на
ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит по нея.
Възлагането от страна на ответника и извършването от страна на ищеца на
монтаж на дървена покривна конструкция и на термопанели, за което е
издадена фактура № 51/04.05.2023г., на стойност 8513.40 лв с ДДС, се
установява от посочената фактура, която също е била осчетоводена от
ответника и е ползван данъчен кредит по нея.
6
Както вече бе посочено по-горе, действията по отразяване на фактурата
в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, като същевременно следва да се ценят и като признание за
извършване на описаните в нея услуги и тяхното приемане. Действително,
извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена
стойност, но ако такова е налице, в тежест на страната, от която изхожда е да
го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата
симулативност. Твърдения за наличие на такива обстоятелства в случая
липсват. Ето защо наведените от ответника възражения, че възложената
работа не е била извършена в претендирания от изпълнителя обем са
неоснователни. Осчетоводяването на посочената по-горе фактура и
ползването на данъчен кредит по нея представлява признание на възложителя,
че работата е изпълнена и приета.
При така установените факти съдът приема, че ищцовото дружество
установи по реда на пълното и главно доказателства, че възложената му
работа с процесния договор е била изпълнена в количествено, качествено и
темпорално отношение, поради което е възникнало задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, обективирано във
фактура № 51/04.05.2023 г, в размер на 8513.40 лв с ДДС.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски се поражда само за
ищцовата страна по предявените главни искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от
1820,27лв. за настоящото производство – за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице по ССчЕ, депозит за свидетел и адв. възнаграждение, както и
разноски по заповедното производство в размер от 1321,64 лв. – за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. чл. 266 ЗЗД иск, че „***“ ЕООД с
ЕИК ****, ДЪЛЖИ на „*** ЕИК ****, сумата от 8513.40 лв.,
представляваща представляваща неизплатено задължение по фактура №
51/04.05.2023 г., по договор за монтаж на дървена покривна конструкция и
термопанели, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 09.08.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр. д. № 45078/2023 г. по описа на СРС, 66
състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на „*** ЕИК ****
сумата от 1820,27лв., представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство и сумата от 1321,64 лв., представляваща
направените разноски в производството по ч.гр. д. № 45078/2023г. по описа
на СРС, 66 състав, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8