Решение по дело №144/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД [населено място], ЕИК: *********, подадена чрез пълномощник, против Решение № 95/06.12.2024 г., постановено по АНД № 474/2024 г. по описа на Районен съд –Царево, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 62/02.10.2024 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ - Бургас). С наказателното постановление на касатора, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, като размерът на санкцията е изменен на 2 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Излагат се подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – юрисконсулт С., който поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 13.08.-14.08.2024 г. планова проверка от експерт на РИОСВ - Бургас на обект: Канализационна система „Царево“, община Царево, в присъствието на представители на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, [населено място] – за изпълнение на условията и изискванията на издаденото за канализационната система, от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, Разрешително № 23140007/27.10.2008 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, било констатирано, че за КПС 1, КПС 5 и КПС 7 няма осигурено независимо аварийно захранване. С това дружеството не е изпълнило Условие 3, определено в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140007/27.10.2008 г., продължено с решение № 847/17.09.2011 г., изменено с решение № 40/25.04.2018 г., последно продължени с решение № 22/10.02.2021 г., за обект: канализационна система на [населено място], а именно: "Да се осигури второ независимо аварийно захранване на селищните канализационни помпени станции.", определено в Раздел "Аварийни изпускатели при селищните канализационни помпени станции" от разрешителното за заустване.

За установеното от проверката е съставен констативен протокол № 025883/К-9-66/14.08.2024 г., както и акт за установяване на административно нарушение 62/26.08.2024 г., въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти и с действията си санкционираното лице действително е нарушило посочените в НП разпоредби, но неправилно АНО е отчел факторите, определящи тежестта на наказанието, поради което следва наказанието да се определи в минималния предвиден в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размер - 2 000 лева. Мотивиран от гореизложеното районният съд изменил НП, като намалил наложената имуществена санкция от 4 000 лв. на 2 000лв.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ - имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лева за този, който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. От своя страна чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ изрично е предвидил, че водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда

В настоящия случай е безспорно установено, че О. Ц. е титуляр на разрешителния акт, а "ВиК" ЕАД е съответния ВиК оператор, който като такъв е вписан в разрешително № 23140007/27.10.2008 г., съгласно изменението му с решение № 40/25.04.2018 г. Безспорно е установено по делото, че не е изпълнено Условие 3 от Раздел "Аварийни изпускатели при селищните канализационни помпени станции", а именно "Да се осигури второ независимо аварийно захранване на селищните канализационни помпени станции. "

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения при издаване на оспореното НП, а именно, че в същото санкционната норма е посочена единствено цифрово, но не е конкретизирано в коя хипотеза попада нарушението. Конкретно в НП е посочено, че не е било изпълнено Условие 3 от Раздел "Аварийни изпускатели при селищните канализационни помпени станции", от разрешително № 23140007/27.10.2008 г., което е пряко нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ по втората му хипотеза - ползване в отклонение на предвидените условия в разрешителното. Непосочването изрично, че се касае за втората хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е нарушение, което не е съществено, тъй като за "ВиК" ЕАД не може да има съмнение, че като отговорен за съответната канализационна система ВиК оператор, следва да спазва условията на разрешителното. Деянието е квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, като още със съставянето на АУАН на "ВиК" ЕАД са предявени всички факти от значение за съставомерността на нарушението и не е ограничено правото му на защита в процеса.

Не е налице и нарушение на чл. 40 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично допуска при невъзможност на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът да се състави в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в акта. От съдържанието на АУАН се установява, че същият е съставен в присъствието на двама свидетели, като вторият е по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. Събраните в съдебната фаза на производството показания и приложените по преписката писмени доказателства са единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви са и позволяват на съда да формира категорични изводи по фактите. Критерият за съществено процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на страните в процеса. В случая не се обосновава тази хипотеза.

Неоснователни са възраженията, релевирани в касационната жалба относно нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Действително в НП е посочено, че липса на независимо аварийно енергийно захранване е констатирано и при извършена проверка на 16.05.2024 г. Съдът намира, че се касае за съвсем отделна проверка, извършена на посочената дата, която е приключила с издаване на НП № 48/30.07.2024 г., представено в касационното производство. Посоченото НП е било предмет на съдебен контрол, като във връзка със същото е постановено Решение № 1377 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по КАНД № 2314/2024 г. Т.е. проверката, извършена на 16.05.2024 г. не е свързана с процесното нарушение, а е посочена в НП като утежняващо вината обстоятелство.

Съдът намира за неоснователно възражението за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, респективно издаването на НП във връзка с посочената дата на нарушението. В случая, за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 025883/К-9-66/14.08.2024 г. и именно датата, на която е извършена проверката е датата, на която е открито нарушението, което несъмнено по своето естество са изразява в бездействие. Ясно е посочено и мястото на нарушението, както и останалите признаци на деянието от обективна и субективна страна. Съдът не констатира наличие на противоречие и несъответствие между съдържанието на АУАН и НП.

Възраженията в касационната жалба за непълнота на мотивите на районния съд и необсъждане на възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Макар и не много подробно, в атакувания съдебен акт са изследвани приложимите изисквания за законосъобразност на оспореното НП и е отговорено на възраженията на "ВиК" ЕАД с извода, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Царево следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 95/06.12.2024 г., постановено по АНД № 474/2024 г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.