Присъда по дело №3488/2014 на Районен съд - Пловдив

               П Р И С Ъ Д А

 

Номер 115        27.04.2018 година                        град ПЛОВДИВ

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                               ХVІ наказателен състав

На двадесет и седми април                                                         Година 2018

В публично заседание в следния състав:

     

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. КАТЯ ВАСИЛЕВА

                                                                       2. ЙОРДАНКА НЕДКОВА

 

 

Секретар: Иванка Пиронкова

Прокурор при ОП - Пловдив: Мирослав Христев

Прокурор при РП - Пловдив: Светлана Ангелчовска

                                    

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно ОХ дело номер № 3488 по описа за 2014 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.П.Х. – роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, неработещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 20.04.2008 г. до 13.10.2008 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго – Б.И.К., ЕГН **********, С.А.Я., ЕГН ********** /по отношение на когото наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК/ и Е.С.С., ЕГН ********** имотна облага, като извършител, е възбудил заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това е причинил на “ХИПО АЛПЕ-АДРИЯ-АУТОЛИЗИНГ” ООД имотна вреда в размер на 1 393 096,47 лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш. и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД гр. София имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. на 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

7. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у С.В.М., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312 469,49 лева;

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К., като помагач, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 10.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

12. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание  чл. 211, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и му налага наказание КОНФИСКАЦИЯ в размер на ½ от притежаваното имущество на подсъдимия Д.П.Х.,

като го намира за НЕВИНОВЕН в това на 10.10.2008г. в гр. Пловдив да е извършил измамата в съучастие с подс. Б.И.К., последният като помагач, както и периодът на престъплението да е продължило след 13.10.2008г. до 21.10.2008г. и го ОПРАВДАВА  по обвинението в тази част.  

            На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така наложеното на подсъдимия Д.П.Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.И.К. -   роден на *** г. в гр.  ***, живущ ***, б., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ,  ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 20.04.2008 г. до 13.10.2008 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.А.Я., ЕГН ********** /по отношение на когото наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК/ и Е.С.С., ЕГН **********, тримата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго - Б.И.К., С.А.Я. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 1 298 902,46  лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я.,  двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. На 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева;

7. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у С.В.М., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312 469,49 лева

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе – Адрия - Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК вр. чл.54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,

като го признава за НЕВИНОВЕН в това на 10.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено да го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш. и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева; в това на 13.10.2008г., когато е била причинена имотна вреда в размер на 93 484,92 лева да е действал и като извършител, както и периодът на престъплението да е продължил след 13.10.2008г. до 21.10.2008г., както и по отношение размера на общо причинената имотна вреда да е над 1 298 902,46 лв. до размер от 1 393 096,47 лева, поради което и го ОПРАВДАВА по обвинението в тези части.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Б.И.К.  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.С.С. - роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 07.05.2008 г. до края на м. август 2008 г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б.И.К., ЕГН **********, двамата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго - Б.И.К. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН ********** и у В. К. Ш., ЕГН **********, и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 530 610,47 лева, както следва:

1. На 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х.,  умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

2. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

3. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

4. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

5. На 25.08.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева,

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.211, във вр.чл.209, ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,

като го намира за НЕВИНОВЕН в това периодът на продължаваното престъпление да е продължил след м. август 2008г. до 25.09.2008г. и го ОПРАВДАВА по обвинението в тази част.

На основание чл.57, ал. 1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така наложеното на подсъдимия Е.С.С.  наказание от от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на наказанието ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което  подсъдимият Е.С.С. е бил задържан – от 30.09.2011г. до 04.10.2011г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА  така наложеното на подсъдимия Е.С.С. по НОХД № 215/2002г. по описа на РС Омуртаг наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години, да се изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наказанието лишаване от свобода, наложено му с настоящата присъда.

На основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,  наложено на подсъдимия Е.С.С. по НОХД № 215/2002г. по описа на РС Омуртаг да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.И.П. -  роден на *** ***, живущ в Република Г., б., български гражданин, женен, работещ, с полувисше образование, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, за това, че в периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Д.П.Х., ЕГН ********** и Б.И.К., ЕГН ********** имотна облага, е укрил и е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, както следва:

- през периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес С 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 66 390 лева;

- и през м. февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 51 248 лева, всичко на обща стойност 117 638 /сто и седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и осем/ лева, собственост на “Хипо Алпе – Адрия - Аутолизинг” ЕООД - клон Пловдив, за които е предполагал, че са придобити от другиго - Д.П.Х. и Б.И.К. чрез престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, като укривателството е в големи размери, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 55,ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,

като го намира за невиновен в това да е „знаел“, че вещите са придобити чрез престъпление и го ОПРАВДАВА  по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Л.И.П.  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което  подсъдимият Л.И.П. е бил задържан – от 30.09.2011г. до 13.06.2012г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

         ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, находящи се в архив на Районен съд гр. Пловдив:

         - 1 брой  флаш памет /флашка/ „Kingston”, предадена при разпита от свидетеля К.Н.К. на 02.10.2011г. и набор от документи с първи документ копие от регистрационен талон на автомобил с рег. № **– да остане по делото;

- регистрационни табели – 2 бр. № **, регистрационни табели – 2 бр. № **– да се изпратят на сектор «ПП» при ОДМВР – Пловдив.

- 1 брой ключ за автомобил с надпис „ML 2309” – да се върне на правоприемника на «Хипо Алпе Адрия Ауто Лизинг» ООД.

 

Иззети с постановление за претърсване и изземване в офис в гр.Пловдив, ул.”Победа” №15а, ет.2, ползван от “Б.И.К.-консултации и инвестиции” ЕООД:

- 2 броя сини визитници, единия без надписи, а втория с надпис отпред “Застрахователна компания “Левски- Спартак”АД”;

- 1 брой черен визитник с множество визитки с напдпис “Card album”-О”ИП”;

- класьор, червен на цвят с множество визитки с надпис “ДЗИ”;

- тефтер, сив на цвят с надпис “Interamerican” и надпис, изписан с химикал, телефони на клиенти, като между страниците има листове с имена и цифри;

- 1 брой печат с надпис “Братя Калайджиеви консултации и инвестиции” ЕООД;

ДА СЕ ВЪРНАТ НА ръководството на “Б.К.-консултации и инвестиции” ЕООД.

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване на офис № 4, находящ се в гр.Пловдив, ул.”Скопие” № 1, ет.2:

- Кръгъл автоматичен печат на фирма “Братя Калайджиеви и Ко”ООД;

- Кръгъл автоматичен печат на фирма “Б. *** – черен на цвят;

- Елипсовиден автоматичен печат на “Картаген 2000”ЕООД-Пловдив;

- Кръгъл автоматичен печат на фирма “Б.К.”ЕООД;

- 1 брой папка – тип “класьор” червена на цвят с надпис “Б.”,съдържаща множество документи:застрахователни полици, данъчни фактури, договори, месечни счетоводни отчети за 2009г. на фирма “Братя Калайджиеви”ООД,приемо-предавателни протоколи, договори, ГДД по чл.92 от ЗКПО;

ДА СЕ ВЪРНАТ на ръководствата на съответните дружества, чието лого носят.

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване в с. Труд, обл. Пловдив, автосервиз, ползван от Л.П.:

- 2 броя кочани с фактури; единия започва с № ********** и е номериран до №**********; другия кочан започва с №**********, изписан е целия и завършва на №**********;

-. папка с надпис “Войтуре”ЕООД договори с.Труд”, съдържаща ръкописно изписани листове, договори, скици;

ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. Л.П..

 

Приобщени с протокол за доброволно предаване от Л.П. на Д.:

- сим карта на Мтел № ** – да се върне на Л.П.;

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване от офис, находящ се в гр.Пловдив, ул.”Родопи” №16а, ползван от Д.Х.:

- класьор сив на цвят с надпис “ ЛУКСЪРИ ХОЛМС” ООД , съдържаща набор от документи – договор на VIVACOM с  “ ЛУКСЪРИ ХОЛМС” ООД от дата неустановена при изземването ;

- СИМ карта на  VIVA Tel № **-предадена на домакина на О”ИП”;

- класьор лилав на цвят с надпис “ Х. “ ,

- класьор лилав на цвят без надпис , условно обозначен № 1 ,

- класьор лилав на цвят без надпис ,условно обозначен № 2, набор от документи представляващи протокол за предоставена услуга “ реклама чрез СМС   “ ;

- печати: 1 бр. на “ Енигма Консултинг” ЕООД, 1 бр. на “ Марина 81” ЕООД Пловдив,  1 бр. на “ Марина инкасо груп  “ ЕООД - Пловдив;

- книга за дневни финансови отчети с печат на авто спектър – сервиз за фискални устройства на корицата ,съдържаща множество касови бонове ; тефтер оранжев на цвят INTERAMERICAN с изписани суми ,дати и имена

- тефтер PIRAEUS BANK 2010 с изписани суми ,дати и др. ;

- фактури и протоколи за предоставяне на услугата “ реклама чрез СМС “ ;

- полиетиленов плик съдържащ набор от документи ,първи документ представляващ оферта за служители, съдържащи тарифи по застраховки , молби и др. ;

- полиетиленов плик съдържащ набор от документи с първи документ застрахователна полица № 00044010/ 00 и др. застрахователни полици;

- полиетиленов плик съдържащ набор от документи, първи документ фактура № **********/ 20.07.11г. ;

- полиетиленов плик съдържащ набор от документи съдържащ първи документ застрахователна полица № 20111890421573;

- набор от документи с първи документи фактура № **********;

- набор от документи с първи документ кредитно известие № **********,

- набор от документи с първи документ договор за лизинг № М 2603840 ;

- набор от документи с първи документ приемо – предавателен протокол ,

- набор от документи с първи документ копие от решение № 4973/ 04.08.06г. на ПОС ;

- набор от документи с първи документ договор то 01.11.09г. ;

- набор от документи  с първи документ “ MERCEDES- BENZ” на немски език ;

- набор от документи с първи документ пълномощно от 17.11.2008г. на името на упълномощения Д.П.Х. ;

- набор от документи първи лист от които преводно нареждане 15.09.11г. “ копия” ;

- класьор сив на цвят с надпис “ Енигма Консултинг “ ЕООД ;

- класьор сив на цвят с надпис “ МХ – Консултинг “ ЕООД ;

- класьор сив на цвят с надпис “ ЛУКСЪРИ “ ЕООД – документи;

- полиетиленова папка в жълто с надпис “ ЛУКСЪРИ “ ЕООД – разходи януари 2010; 

- печат 1 бр. на “ МХ  Консултинг “ ЕООД ;

- картонена кутия ,бяла на цвят със синьо, съдържаща 3бр. полиетиленови папки с набор от документи същия е с надпис “ 2008г. – 2009г. “ ЛУКСЪРИ” ООД ;

- голям  регистрационен талон за л. а. “ BMV 6  “ с ДК № **;

- регистрационен талон голям за л. а. “ Фиат – Уно “ с рег. № **;

         ДА СЕ ВЪРНАТ на Д.Х..

 

- регистрационен талон и талон за технически преглед на л.а. **- ДА СЕ ВЪРНЕ на правоприемника на „ХипоАлпе Адрия Аутозинг“ ООД.   

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване от и на “Мерцедес” с ДК № *** и “БМВ Х6” с ДК ***, ползвани от Д.П.Х.:

-  1 брой лист застрахователна полица № 44010 090364 каско за Джип “БМВ”  модел “Х6” с рег. №  **– ксерокопие с дата 08.12.2010;

- 1 брой лист пълномощно на името на Д.П.Х. ЕГН ********** за управление на Джип “БМВ”  модел “Х6” с рег. №  **– оригинал;

- 3 броя листове “ искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх.№ 10405/30.09.2010 фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – ксерокопие;

- 2 броя листа “ протокол за предаване на документи на орган по приходите № 8886/ 17.09.2010г. фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – оригинал, три броя листа “ протокол за извършена насрещна проверка № 03-25-**********-2/10.06.2010г. фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – заверено копие;

- 3 броя листа” Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0000001 / 16.09.2010 – оригинал;

 

- 13 броя листа със снимани на тях касови бележки и фискални бонове, заверени с печати на НАП;

-  1 брой лист “Уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ”,;

-  1 брой справка декларация за ДДС  фирма МЕАКОМП ООД;

-  2 броя черни дискети;

-  1 брой лист” Декларация обр.6 фирма МЕАКОМП ООД”;

-  1 брой лист” Декларация обр.6 фирма МЕАКОМП ООД”;

-  2 броя черни дискети;

-  2 броя листа писмо до ТД на НАП Пловдив;

- 6 броя листа “Акт за прихващане или възстановяване № 1107810 / 25.03.2011 – фирма ВЕСТТРЕЙД  ГРУП ООД;

- 2 броя листа уведомление за упълномощаване оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес фирма АННАБЕЛ БГ ЕООД;

- 2 броя заявления за подаване на документи по електронен път – общо 4 листа;

- 1 брой тефтер, с кафяви кожени корици и надпис на лицевата страна GR , като на част от листовете му има изписан ръкописен текст и цифри със синьо мастило;

- комбинирана застрахователна полица ГО  № 06511430811213000713 за същия автомобил и сметка № 0152735/ 13.05.2011;

- 1 брой найлонова торба съдържаща множество документи;

ДА СЕ ВЪРНАТ на Д.Х..

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване от жилище в с.Брестник, обл.Пловдив, ул.”Пенчо Славейков”№6, ползвано от Д.П.Х., ЕГН **********:

-  1 брой лист формат А4 “ договор от заседание на общото събрание на съдружниците на ЛУКСЪРИ Хоумс ООД от 01.08.2009г / оригинал/ с нотариална заверка на нотариус В.С.РС Пловдив нотариус №645”;

- 1 брой СИМ карта синя с надпис от единия край О2 и надпис на другия край 2060891334134QA;

-  1 брой лист от тефтер с изписан ръкописен текст със синьо мастило ”Вземани от 01.10.2008 – L 250 000 31.03.2009 връщани: 01.07.2009 с разписка 200 000 30.12.2009   620 000;

-  1 брой тефтер с кафяви корици и надпис М TEL, съдържащ 105 листа условно номерирани с ръкописно изписани текстове и цифри на листове от първи до пети, тринадесети лист, от 98 до 105 лист,

 - 1 брой СИМ карта, с надпис b **;

-  1 брой SIM карта с надпис b connect **;

-  1 брой SIM карта с надпис b connect **;

-  1 брой SIM карта с надпис Globul  **;

-  1 брой SIM карта с надпис b connect **;

-  1 брой SIM карта с надпис b connect **;

-  1 брой СИМ карта с надпис “M Tel” **;

- 1 брой Печат на фирма с надпис “Аква Тринити” ЕООД – гр. Карлово;

- 1 брой Бял лист формат А4 с надпис “Хронологичен регистър на “Луксори Мебел” ЕООД  от дата 01.02.2010 год. до 28.02.2010 год. с изобразена таблица изписана с текст и цифри и под таблицата ръкописно изписани цифри с молив;

- 1брой бял хартиен лист формат А4 съдържащ надпис :”Декларация до ТД на НАП гр. Пловдив “ и текст изписан на компютър;

- 1бр. Хартиено картонче за банкова сметка *** “Първа инвестиционна банка” IBAN  ***;

- 1брой хартиено листче с ръкописно изписан текст със синьо мастило :“Аква Тринити 724057 ботлинг компани 724066”;

-  1 брой СИМ карта M Tel **;

- 1 брой СИМ карта на VIVATel № 8**от телефонен апарат марка “VERTU” – АКСЕНТ ФЕРАРИ;

- 1 брой СИМ карта на “Мтел” с № **, от телефонен апарат марка “IPhone”;

- 1 брой СИМ карта на  VIVATel № **, от телефонен апарат марка “NOKIA” модел С 5;

  - 1 брой СИМ карта на “Мтел” № ** от телефонен апарат марка “NOKIA”, модел 6230I

ДА СЕ ВЪРНАТ на Д.Х..

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА находящи се на съхранение при домакина на отдел “Икономическа Полиция” – ОДМВР гр. Пловдив:

 

Иззети с протокол за претърсване и изземване в с.Труд, обл. Пловдив, автосервиз, ползван от Л.П..

- 6 бр. врати, 2 бр. задни стъкла, 1 бр. преден капак, 1 бр. заден капак, 2 бр. задни седалки, 1 бр. облицовка за таван, 2 бр. гуми с джанти, 1 бр. волан, 1 бр. фар, 3 бр. стопове, 1 бр. резервоар, 3 бр. брони, 1 бр. радиатор, 1 бр. диференциал, 1 бр. предна греда, 2 бр. предни главини, 2 бр. седалки, 2 бр. част от седалки, 1 бр. блок-управление – ДА СЕ ВЪРНАТ НА Л.П..

 

 Приобщени с протокол за оглед на местопроизшествие на 03.10.2011 г. от имот в гр. Пловдив, ул.”Тракия” №62:

-  част от арматурно табло на автомобил сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № *********, необорудвано;

-  предна броня за автомобил, черна на цвят, с щампован номер ТУР001221, MADE IN GERMANY, необорудвана;

-  автомобилно табло сиво на цвят, със стикер с № А2046803787, необорудвано;

-  автомобилно табло сиво на цвят, със стикер с № Р168775825109, необорудвано;

- автомобилно табло светло-сиво на цвят, със стикер с № Р1687758491208, необорудвано;

- автомобилно барче, св.сиво на цвят, със залепен стикер с № Z11886219;

- лява кора на врата, св.сива на цвят, със залепен стикер с надпис 07.31.2006,14,35 № 297879А5;

-  автомобилно табло св.сиво на цвят, със стикер с № Р168782649028;

-  задна кора за автомобил, св.сив на цвят, със залепен стикер с № А16474014707Е94;

-  кора за багажник на автомобил, св.сива на цвят, със залепен стикер с № SA053504900045950110;

- задна кора за автомобил сиво, черна на цвят, със залепен стикер с емблема “Мерцедес” с № А2110900249/9007;

- дясна кора за врата, сива на цвят, със залепен стикер с № SA0053505068047253500350;

-  лява кора за врата, сива на цвят, със залепен стикер с № 2167453;

- лява кора за врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563;

- лява кора на врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563;

- дясна кора на врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291503;

- дясна кора, сива на цвят, за врата , със залепен стикер с № 2167453;

- дясна кора за врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563;

- пластмасов детайл, със щампован № **********;

- пластмасов детайл със залепен стикер с №А22116802350;

- 1 брой метален детайл с щампован номер А **********;

-  1 брой метален детайл с щампован номер А *********;

-  управление за стъкла и огледала с щампован номер А **********;

-  пластмасов детайл с щампован номер А22187008385;

-  панел с дръжка за врата с щампован номер А3366010001;

- декоративна решетка, сребриста на цвят, с емблема на мерцедес с №22188000083, щампован;

- кабел от ел.инсталация с пластмасови детайли, със залепен стикер с №А2218204189;

- пластмасов детайл, черен на цвят, със залепен стикер с № А **********;

- метален детайл сребрист на цвят, със залепен стикер с емблема на Мерцедес с №**********;

- панел с дръжка за врата, черен на цвят, с щампован № А33650100001;

- 3 броя пластмасови детайли, със залепен стикер № А2218707386; №А22187054693; № А22118704993;

- СД черно на цвят с дисплей, със залепен стикер с № 61095636, Мерцедес Бенц, модел ВЕ6094;

- автомобилна броня, светлосива на цвят;

-  кора светлосива на цвят,

-  автомобилна броня с черна маска и халогени;

-  автомобилна подброня, пластмасова, черна;

-  автомобилен фар с маркиран номер на стъклото ОCP4039392

-  автомобилен фар с маркиран № на стъклото М771А01951;

-  2 броя стопове с маркирани номера ОСР4139420 и В216А307088;

-  сива подброня за автомобил;

-  3 броя метални сиви брони;

-  2 броя сиви прагове;

-  3 броя метални декоративни брони, сиви на цвят;

-  пластмасов черен капак за двигател с щампован № РА6ОF10М20;

-  предна сива броня;

-  преден капак, черен на цвят, с щампован № 70712220450;

-  преден капак, черен на цвят с фабричен № 80422072841;

- 5 броя стъкла за врати с № А7221А169154; ECP419315; H4208D004556, на трите от тях.

-  преден капак, черен на цвят, с фабричен номер 8060517385292;

-  капак черен на цвят с фабричен № 25109303, преден;

- 2 броя автомобилни фарове с маркирани номера GCP4072363, на втория не се чете;

- 2 броя автомобилни фарове с маркирани номера AZF074206 и TIM 221А834655;

-  2 броя стопове с маркирани № Н4871А390819 и В 2161А307088;

-  1 брой автомобилна врата с кора;

-  6 броя решетки с емблемата на мерцедес;

-  метален детайл с фабричен номер № SIG/РР22146200415700;

-  скоростна кутия “Мерцедес” R2212710401;

-  метален детайл с № R2712010201;

-  детайл от метал и пластмаса № 455202;

-  Халогенен фар с фабр.№ 01IN96, марк.№Н4061А3542;

-  предно обзорно стъкло с маркировка D2461А447778;

- задно стъкло с надпис PILINGTON № 43R-001583, с емблема на Мерцедес;

-  предно обзорно стъкло с емблема на мерцедес № 73 R -00029;

-  предно обзорно стъкло с емблема на мерцедес PILINGTON № 43R-001585;

-  предно обзорно стъкло с емблемата на мерцедес и № 43R-000094;

- пластмасов детайл с надпис ABS РММА с емблемата на мерцедес и № **********;

-  декоративна част от табло, кафяво на цвят, с часовник с емблема на мерцедес с № А22118300954;

- автомобилно табло черно на цвят, със залепен стикер с №Р1687758253520014192;

         ДА СЕ ВЪРНАТ НА Д.П.Х..

 

-  2 броя фарове с маркирани номера GCP4008579, GCP2464962 и  2 броя фарове, маркирани с номера GCP4008579, на втория не се чете – ДА СЕ ВЪРНАТ на правоприемника на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА находящи се на съхранение при домакина на сектор “Пътна Полиция”- ОДМВР  гр. Пловдив:

 

 Приобщени с протокол за доброволно предаване от 22.02.2011 г. от Л.И.П. на К. ***:

- 1 брой разкомплектовано голо купе със сив цвят, с № рама ** на лек автомобил “Мерцедес МЛ 350” и 1 брой автомобилен двигател с № **, ведно със скоростна кутия с № 16427019010048319006 – ДА СЕ ВЪРНАТ на правоприемника на „Хипо Алпе Адриа Ауатолизинг“ ООД.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА находящи се на съхранение при домакина на ОДМВР Пловдив:

 Иззети с протокол за претърсване и изземване в къща /на два етажа/, находяща се в с. Б., обл. Пловдив, ул. ”***”№ *, обитавана от Д.П.Х..

- 1 банкнота с номинал 100 долара;

- 2 банкноти с номинал от 100 евро;

- 8 броя банкноти с номинал от 50 евро;

- 1 банкнота с наминал 20 евро;

- 1 банкнота с номинал 5 евро;

- 633 банкноти с номинал 20 лева.

ДА СЕ ВЪРНАТ на Д.Х..

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, находящи се по досъдебното производство:

- приложени в ДП т. 56 -  извлечение за периода от 01.06.2011г.-29.08.2011г. на сметка 888815869022 с титуляр “Пълдин сервиз”ООД – осем листа едностранно;

- приложени в ДП т. 57: - приемо-предавателен протокол от 19.03.09 г. между Vasil Agilarski и Г.С. Н.;  -  удостоверение от 20.01.2009 г. на сервизния отдел на „Балкан стар” Пловдив; - Удостоверение от 10.03.2008 г. на „Балкан стар Аутомотив” ЕООД № 080185 – ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО.

 ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - регистрационен талон голям за л.а. Мерцедес ML 350” с рег. № **и  1 брой купе за лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рег.№ **, с рама № **, с липсващ двигател , на основание чл. 53,ал.1 , б.а“ от НК СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА.

 

ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателствени средства, придобити в резултат на използваните специални разузнавателни средства да останат на съхранение в регистратура Класифицирана информация  до изтичане на срока на класификация по ЗЗКИ.         

 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите да заплатят по сметка на ОДМВР - Пловдив в полза на Държавата, както следва: подс. Д.П.Х., подс. Б.И.К. и  подс. Е.С.С. – суми от по 65 лева всеки един от тях, а подс. Л.И.П. – сумата от 15,00 /петнадесет/ лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите да заплатят по сметка РС - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт следните суми:  подс. Д.П.Х. – сумата от 338,65 лева /триста тридесет и осем лева и шест десет и пет стотинки/, подс. Б.И.К. – сумата от 338,65 лева /триста тридесет и осем лева и шест десет и пет стотинки/, подс. Е.С.С. – сумата от 438,65 лева /четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ и подс. Л.И.П. – сумата от 440,73 лева /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и три стотинки/, направени в хода на съдебното производство разноски по делото.

 

        

        

 

           Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

        

 

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                   2.

 

Вярно с оригинала: И.П.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 3488/2014г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.П.Х. и същият е предаден на съда по обвинение за престъпление по чл. 211, във вр.чл.209 ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода от 20.04.2008г. до 21.10.2008г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго – Б.И.К., ЕГН **********, С.А.Я., ЕГН ********** и Е.С.С., ЕГН ********** имотна облага, като извършител, е възбудил заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това е причинил на “ХИПО АЛПЕ-АДРИЯ-АУТОЛИЗИНГ” ООД имотна вреда в размер на 1 393 096,47 лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш. и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД гр.София имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. на 07.05.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

7. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у С.В.М., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312 469,49 лева

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К., като помагач, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 10.10.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К., като помагач, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

12. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

Като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

Със същия обвинителен акт подсъдимият Б.И.К. е предаден на съд за престъпление по чл. 211, във вр.чл.209 ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, за това, че в периода от 20.04.2008 г. до 21.10.2008 г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.А.Я., ЕГН ********** и Е.С.С., ЕГН **********, тримата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго-Б.И.К., С.А.Я. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 1 393 096,47 лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие със С.А.Я.,  двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. На 07.05.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева;

7. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у С.В.М., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312469,49 лв.;

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 10.10.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

12. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

Като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

Е.С.С. е предаден на съд за престъпление по чл.211, във вр.чл.209, ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, за това, че в периода от 07.05.2008 г. до 25.09.2008 г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б.И.К., ЕГН **********, двамата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго - Б.И.К. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН ********** и у В. К. Ш., ЕГН **********, и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 530 610,47 лева, както следва:

1. На 07.05.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х.,  умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

2. През м. юли 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

3. През м.август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

4. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

5. На 25.08.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и С.А.Я.  - за престъпление по чл. 211, във вр.чл.209, ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, за това, че в периода от 20.04.2008г. до 15.10.2008г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б.И.К., ЕГН **********, двамата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго-Б.И.К. и С.А.Я. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН **********, и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 666 561,99 лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х.,  умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у С.В.М., и с това да причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312469,49 лв.;

4. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

5. На 13.10.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

По отношение на подс.Я. наказателното производство бе прекратено с определение на съда на основание чл. 289, ал.1 вр. с чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК поради настъпила смърт на подсъдимия в хода на воденото наказателно производство.

Със същия обвинителен акт подсъдимият Л.И.П. е предаден на съда за престъпление по чл.215 ал.2, т.1, във вр. ал.1, във вр.чл.26 ал.1 от НК. Като по отношение на подс. П. обвинението при същата правна квалификация бе изменено по реда на чл. 287 от НПК в хода на съдебното следствие при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и наказателното производство против него продължи по обвинение за това, че в периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Д.П.Х., ЕГН ********** и Б.И.К., ЕГН ********** имотна облага, е укрил и е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, както следва:

- през периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес С 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 66 390 лева;

- и през м. февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 51 248 лева, всичко на обща стойност 117 638 /сто и седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и осем/ лева, собственост на “Хипо Алпе – Адрия - Аутолизинг” ЕООД - клон Пловдив, за които е знаел, че са придобити от другиго - Д.П.Х. и Б.И.К. чрез престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, като укривателството е в големи размери.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа обвинението с посочената правна квалификация на деянието за всеки един от подсъдимите, като изложената според него фактология по обвинителен акт се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. Сочи, че обясненията на подсъдимите са проява на тяхна защитна позиция и се опровергават от останалите доказателства. Несъмнено според прокуратурата се установява, че инкриминираните суми са постъпвали по банковите сметки на дружествата, представлявани юридически или фактически от подсъдимите Х. и К., както и са били теглени, като ирелевантно според прокурора по какъв начин са били разходвани. По отношение на подс. П.  прокуратурата също намира обвинението за доказано от събраните гласни, писмени и веществени доказателства, като за субективното отношение на дееца  показателно било обстоятелството, че инкриминираните автомобили били маркирани като собственост на лизинговата компания.

Предлага на съда да признае за виновни подсъдимите по повдигнатите им обвинения, като на подс. Х. наложи наказание от четири години и шест месеца при първоначален общ режим, както и конфискация на ½ ид.ч. от имуществото на подсъдимия и от иззетата по делото като веществено доказателство сума.  По отношение на подс. К. се предлага да се наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. За помагача С., се предлага определяне на наказанието в размер на една година и шест месеца, което да изтърпи реално, както и съдът да постанови изтърпяването изцяло и отделно и наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години по отложено му предходно осъждане, тъй като настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане.

По отношение на подс.П. предвид изтъкнати от представителя на обвинението превес на смекчаващи обстоятелства, се предлага налагане на наказание в минималния размер от три години, като изтърпяването на същото бъде отложено с изпитателен срок от 3 години по реда на чл. 66 от НК и му бъде наложено кумулативното наказание глоба в размер на 1000лв.

Взема становище по веществените доказателства, както и предлага на съда да възложи разноските по делото в тежест на подсъдимите, а ВДС от експлоатираните СРС – да останат по делото до изтичане на сроковете за тяхното съхранение.

Становището на представителя на ОП Пловдив се поддържа и от явяващия се прокурор  от РП Пловдив, като в пледоарията се сочи, че събраните доказателства по изискуемия по чл. 303, ал.2 от НПК начин подкрепят обвиненията, повдигнати на подсъдимите, респективно – измененото такова на подс. П.. Предлага на съда да им наложи наказания за стореното от всеки един от тях в параметрите, предложени от прокурора на ОП Пловдив.

Защитникът на подс.Х. – адв. С.К. пледира за недоказаност обвинението спрямо неговия подзащитен. Сочи несъстоятелност на обвинението, тъй като според него служителите на дружеството не са били въведени в заблуждение, нито било необходимо организирането на някаква престъпна схема, тъй като утвърдените вътрешни правила в дружеството налагали превеждане на сумите за закупуване на автомобилите, след като било изпълнено изискването за внасяне на първоначалната вноска. Сочи, че в показанията си нито един от свидетелите, посочени от обвинението като въведени в заблуждение, не твръди да се е почувствало измамено. Също така акцентира на обстоятелството, че с само в един от инкриминираните случаи, за които подзащитният му е обвинен, парите са били преведени от „Хипо Алпе Адриа Ауотолизинг“ ЕООД по банкова сметка *** Х. дружество, но не и в останалите казуси. Не било установено как са били разпределени постъпилите средства. Застъпва разбирането, че по начина, по който се изложени обстоятелства в обвинителния акт, всеки един от подсъдимите, обвинен в извършване на престъпление по чл. 211 от НК, е бил извършител. Поради изложеното моли съда да оправдае неговия подзащитен. Алтернативно – ако съдът го намери за виновен, пледира за налагане на наказание под минимума, определен в особената норма на НК, като изтъква добрите му характеристични данни, трудова и семейна ангажираност, чисто съдебно минало и преди всичко изминалия дълъг период от извършване на деянието.

Другият защитник на подс.Х. – адв. С.Д. също пледира за постановяване на оправдателен диспозитив спрямо неговия подзащитен, като сочи, че липсва по обвинителния акт конкретика относно  това по какъв точно начин служителите в лизинговото дружество са били въведени в заблуждение от подсъдимия Х., което препятства правото на защита на подс. Х..  На следващо място, акцентира на обстоятелство, че  служителите, за които прокуратурата твърди да са били въведени в заблуждение, не са вземали релевантно за облигационното отношение решение за сключване на договорите, а то се е вземало от лице на по-високо в  управлението на дружеството ниво, поради което и деянието било несъставомерно от обективна страна. То е такова според защитата и тъй като по делото няма ясни доказателства за размер на причинена имотна вреда за посоченото ощетено юридическо лице, в частност, няма и прехвърляне на собствеността върху вещи, собственост на дружеството. Счита, че отношенията между подсъдимия и дружеството имат гражданско-правен характер. Определя обясненията на подсъдимите С. и Я. като оговор по отношение на другите съпроцесници по обвинението за престъпление по чл. 211 от НК, поради което моли съда да оправдае подзащитния му. Алтернативно моли предвид изложени смекчаващи обстоятелства да му налижи наказание, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

Подс. Х. поддържа становището и на двамата си защитници. Моли съда да бъде оправдан, като счита, че е невинен.

Защитникът на подс. К. – адв. К.Е. пледира пред съда също за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Според същия доказателствата по делото установявали друго престъпление – безстопанственост, а не измама. Сочи, че дори в обвинителния акт да са описани доверителни отношения между свидетелите - служители в лизинговото дружество и свид. С., както и между тях и подс. Х. и предвид регулираните с вътрешни правила ред за сключване на споразумения, превеждане на суми от дружеството в полза на доставчиците, липсват каквито и да било измамливи действия от страна на подсъдимите. Наред с това акцентира на допуснати съществени нарушения при изготвяне на обвинителния акт, тъй като в същия не било посочено ясно и конкретно кое физическо лице е било въведено в заблуждение и с какво поведение подс. К., респективно – подс. Х., са осъществили вменените им престъпления. Установявало се само неизпълнение на задължения на свидетелите по делото.

Адв. Г. – преупълномощена от адв. Е. със съгласието на подс. К. /за последното заседание/, поддържа становището, изложено от другия защитник.

Подс. Б.И.К. моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като сочи, че отношенията му с посочените в обвинителния акт юридически лица са били в обема на позволената от закона дейност. Излага, че събраните по делото доказателства не установяват обща престъпна дейност между подсъдимите с цел извършване на измами и това е видно от приложените по делото ВДС по експлоатираните СРС, още повече, че същите били прилагани години след инкриминирания период. Сочи да е осъществявал инцидентно логистична подкрепа на подс. Я. по повод сключени вече сделки с лизинг, но не и с останалите подсъдими, както и да е консултирал С.. Също набляга на противоречието в своите интереси и тези на другите две лица, привлечени да отговарят като помагачи на извършителя за престъплението по чл. 211 от НК, като навежда съображения, че според обвинението би следвало да се касае до организирана престъпна група.

Защитникът на подс.С. – адв. Б. – също намира, че в хода на производството не се доказва по несъмнен и категоричен начин кое да е от двете обвиняеми лица, чийто интереси е представлявал в настоящото производство, да са извършили вменените им престъпления. Счита, че самият С. е бил подведен, като е била използвана неговата неопитност и неосведоменост, като се мотивира с данните за неговото образование. Поради това и С. не е знаел с каква цел разписва предлаганите му документи, което прави несъставомерно поведението му; малцина свидетели посочили да познават същия. Обвинението според защитата не е направило и индивидуална оценка на поведението на всеки от подзащитните му в обвинителния акт.

По отношение на подс. С. производството бе водено в негово  отсъствие на основание чл. 269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК /том 2, л.1023 от НОХД/.

Както се посочи, в хода на производството подс. Я. почина, поради което по отношение на същия наказателното производство бе прекратено на основание чл. 289, ал.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК /том 4, л.1780 от НОХД/.

Защитникът на подс. П. – адв. П.Р. също пледира към съда да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен. Сочи, че доказателствата по делото опровергават обстоятелствата, твърдени от прокуратурата в обвинителния акт спрямо неговия подзащитен – относно причината същият да се установи в с. Труд, относно изготвянето на автомобили-двойници на лизингованите /поради факта, че с оглед моторите на автомобилите това е технически невъзможно/, за липсата на умисъл в поведението на П. – да е знаел, че автомобилът е собственост на лизинговото дружество. От показанията на разпитаните свидетели, работили в автосервиза, стопанисван от П., според защитата несъмнено се установявало, че всъщност се касае до правнорегламентирана автомонтьорска дейност. Изтъква липсата на веществени доказателства, които да свързват П. с инкриминираните автомобили, същият не е получил финансова изгода от твърдените от прокуратурата вреди от престъплението „измама“; нито от приложените ВДС по експлоатираните СРС се установявала съпричастност към вмененото му престъпление.

Подсъдимият П. поддържа заявеното от своя защитник, като сочи, че не е дошъл в Пловдивско, за да върши престъпления, като това е видно и от финансовото му състояние, което не показвало, същият да се е обогатил. Моли съда да бъде признат за невинен.

В настоящото производство не е конституирана акцесорна страна.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Д.П.Х. е роден на *** ***, живее в същия град, той е б., български гражданин, женен е, с едно дете, не е осъждан, със средно образование, с ЕГН ********** .

Подсъдимият Б.И.К. е роден на ***г. в гр.  **, живее в гр. **, той е б., български гражданин, женен е с едно дете, не е осъждан, с висше образование, работи, с ЕГН **********.

Подсъдимият  Е.С.С. е роден на ***г***, той е б., български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият  С.А.Я. е роден на ***г***, б., български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Л.И.П. е роден на *** ***, живее в **, той е б., български гражданин, женен, работещ, с полувисше образование, неосъждан, с ЕГН **********.

Подс. Х. осъществявал търговска дейност чрез  дружество “Мобайл Линк” ООД - Пловдив, чийто ** бил, като част от дейността му била свързана и със закупуването на луксозни автомобили от чужбина последством лизингова компания - „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София чрез клона на същото дружество в гр. Пловдив, представлявано чрез пълномощниците свид. М.С. и свид. В. Ш. /Д./. Към началото на 2008г. подс. Х. бил изградил вече търговски и доверителни отношения с посочените представляващи клона на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив, а така и с техническия съдружник към онзи момент – свид. С., която в последствие започнала работа при него. Във връзка с това същият бил установил, че към този период от страна на лизинговото дружество не бил осъществяван ефективен контрол върху доставката на автомобили известно време след подписване на договора за финансов лизинг. Към този момент след сключването му при внасяне на първоначална  вноска от страна на лизингополучателя, автоматично това водело до превод по сметка на доставчика на цялата сума по лизинговия договор, след което  лизингодателят не осъществявал за сравнително дълъг период от време ефективно търсене на своите права. Поради това Х. преценил, че било възможно при доставката на автомобил или след получаването на парите за доставка на такъв от страна на посочен доставчик, контролиран от него, да се разпореди с вещите в своя полза, като под привидни гражданско – правни отношения, лизингодателят би търсил само посоченото като лизингополучател лице и така да се облагодетелства.

По същото време - към 2008г. - политиката на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София, чиято основна дейност била лизинг на моторни превозни средства, предвиждала при кандидатстване за финансиране на конкретен автомобил, лизингодателят – физическо или юридическо лице да не участва в неговото доставяне, а в договора се посочва избран от кандидат- лизингополучателя доставчик. При одобрение на лизинга от страна на лизинговото дружество, последното в качеството си на лизингодател не участвало по доставянето на конкретния автомобил, а това било задължение на доставчика. След доставянето му и неговата регистрация, по силата на договорните отношения, лизингополучателят трябвало да внася вноските си съгласно утвърдения погасителен план.

Задълженията на лизингополучателя преди подписването на договора включвали предоставяне на лизингодателя на данни за автомобила, който следва да бъде доставен от чужбина чрез представяне на оферта от конкретен доставчик с посочване на марка, модел, регистрационни или други установъчни данни, ведно с неговата стойност.

До края на 2008г. съгласно утвърдената практика в дружеството -  лизингодател, свидетелите Ш. и С. били упълномощени да провеждат преговорите с кандидат лизингополучателя, да проверяват неговите документи, предварително да ги одобряват, след което да ги изпратят само за съгласуване в гр. София, в случай, че стойността на автомобила, за който се кандидатства да бъде обект на лизинг, била до 80 000 евро без ДДС, а след 02.07.2008г. – до 100 000 евро без ДДС. Ако стойността на автомобилите била над посочените суми - документите се изпращали за съгласуване и подпис на договора в централата в гр. София. След получаване на съгласието от страна на свид. Ш. и свид. С. и полученото одобрение от страна на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ООД гр. София се пристъпвало към сключване на договор за лизинг, като лизингодателят трябвало до внесе първоначалната вноска, а лизингодателят отпускал  веднага цялата сума за закупуването на МПС-то, на посочения от лизингополучателя доставчик, който имал задължение след като закупи лекия автомобил, да го предаде на лизингополучателя.

Съгласно договора за лизинг, доставчикът бил длъжен да достави лизингованата вещ, директно на мястото, където извършва обичайната си търговска дейност. При самата доставка на лизингованата вещ, лизингополучателят, лизингодателят и доставчикът следвало да потвърдят приемането на вещта, за което се подписвал приемо-предавателен протокол.  Съобразно договора за лизинг, лизингованата вещ можело да се ползва от трети лица само след предварително писмено съгласие на лизингодателя.  Лизинговите вноски се заплащали в размера и на датите, посочени в актуален погасителен план, изготвен от лизингодателя.

Документите, които се представяли пред служителите на лизинговото дружество от кандидатите за лизингополучатели, освен офертата от доставчика, били и искане за финансиране, документи, удостоверяващи доходи на кандидата - физическо или юридическо лице, които да установят неговата платежоспособност /за физическите лица – служебни бележки, договори за наем или др. документи, удостоверяващи доходи, а за юридическите лица – отчети и баланс за текущата и предходните две години, данъчни декларации и др./. Същевременно дейността в дружеството се регулирала и от Инструкция за работа 007/2006, която не изисквала обстойно обследване на доходите на лицата, в случай, че първоначалната вноска по договора за финансов лизинг е не по-малко от 20% от стойността на лизингованата вещ. 

В случай, че доставката и продажбата на автомобила не можели да се осъществят при подписване на договора за финансов лизинг, а изисквали време, т.е. автомобилите били „на поръчка“ /по думи на свид. М./, практика било да се подписват тристранни споразумителни протоколи за уреждане на финансовите отношения между страните по договора и доставчика. По силата на тези протоколи се съгласявали, че внесената вноска от лизингополучателя представлява сума, която същият е превел на доставчика по договор за покупко-продажба на автомобила и следвало да се счита за прехврълена в полза на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД  като предплата по изпълнение на  договор за покупко-продажба с доставчика. В този случай лизинговото дружество превеждало по сметката на доставчика разликата до стойността на автомобила, за която е сключен лизинговия договор.  

В случай на прекратяване на договора за лизинг от лизингодателя, лизингополучателят се задължавал да предаде в срок от 10 дни лизингованата вещ на място, посочено от лизингодателя.

Като бил запознат с установените принципни клаузи в договора за финансов лизинг, касаещ закупуването на МПС от чужбина, за подс. Х. било ясно, че ако успее да въведе в заблуждение представителите на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София, клон Пловдив – свид. Ш. и свид. С., че лизингополучателят действително е лице, което има намерение и възможности да закупи и изплаща луксозни автомобили от чужбина, би се стигнало до отпускане на паричните средства за закупуването на автомобила. Средствата щели според договора за финансов лизинг да бъдат получени именно от посоченото като доставчик лице в договора, което трябвало да бъде подс. Х. или контролирано от него лице.

Именно с тази цел подс. Х. се срещнал с неговия познат подс. К. и го уведомил за възможностите, които така утвърдената политика на лизинговото дружество давало за незаконно облагодетелстване. Предложил му за целта да намери лица, които са финансово затруднени, на които да бъдат фиктивно прехвърлени дружества срещу минимално заплащане, като управлението на дружествата реално да зависи от тях двамата. Тези лица щели да демонстрират пред  служителите на лизинговото дружество, че като собственици на дружества кандидат-лизингополучатели имат намерения за закупуване на луксозни моторни превозни средства от чужбина, както и да подписват документи, които подсъдимите Х. и К. им предоставят с тази цел и по този начин ще съдействат на подс. Х. при осъществяване на намерението му за незаконно облагодетелстване.

На подс. Х. вече било известно, че основният пропуск в политиката на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София бил свързан и с липса на предварителен контрол от страна на лизингодателя на финансовото състояние, включващо и материално и човешко обезпечение на дружествата, кандидат-лизингополучатели. Ето защо, след като получил съгласие от подс. К. да го подпомогне срещу определено заплащане, Х. поел ангажимента и да бъде посочен в бъдещите лизингови договори, като лице за контакт от името на доставчика и лизингополучателя.

Подсъдимият К. от своя страна разполагал със зависими от него лица, които фигурирали като собственици на дружества, в които той  или неговия брат – свид. П.К. били предходни  собственици – това били дружествата “Б. *** и “АРСХ” ЕООД Пловдив. Това той споделил с подс.Х. Освен това същият имал и предоставен спесимен като лице, оправомощено да извършва тегления и нареждания по банковата сметка на „Б.К.“ ЕООД, както и на дружеството „Б. К. и ко“ ЕООД, дейността на което също била контролирана от него, гарантирайки на подс.Х., че по този начин безпрепятствено ще може да тегли сумите, преведени от лизинговото дружество.

Дружеството “АРСХ” ЕООД гр. Пловдив било вписано в търговския регистър към ПОС към ф.дело № 560 през 1996г., собственик и ** бил братът на подс. К. – П.К.. На 04.08.2006г. дружеството било прехвърлено на подс. Е.С. срещу сумата от 350 лева, като задълженията на последния включвали срещу определено заплащане да подписва различни документи за търговска дейност на същото. Подс. К. *** подс. С. с подс.  Х., като му заявил, че това е  неговият шеф.

 

 

Дружеството “Б. *** било вписано на 20.03.2007г. с ** М.Н. и собственик подс. К..*** дружеството било прехвърлено на подс. С.А.Я. /по отношение на който производството по делото бе прекратено поради настъпила смърт на дееца/ от гр. О. от подс. К. чрез посредничеството на подс. С.. За това, че подс. Я. се съгласил да бъде формален собственик на това дружество, получил минимално заплащане.

Дружеството “Братя К. и ко”– Пловдив, било регистрирано като ООД на 30.06.2006г. със съдружници Б.К., П.К. и Ч. П., ** – П. Д., като на 18.10.2007г. била вписана промяна в ТР по партидата на същото, преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала и ** В.М.. Последният бил познат на подс.К., когото подсъдимият уверил, че ще извършват застрахователна дейност, но след подписване на документите за прехвръляне на дружеството, повече не го потърсил. Едва в началото на 2008 година по настояване на М., който не желаел да фигурира повече като ** на същото,  К. го посъветвал да намери някой друг, на когото дружеството да бъде прехврълено. Съгласил се свид. Л. К. Л. ***, който бил братовчед на М. и подмамен от обещанието на К. за финансово стимулиране, се съгласил да придобие дружеството, което се случило на 03.04.2008г. Свид. Л. по същото време живеел в материален недоимък и нямал постянна трудова заетост. Същият , макар да фигурирал документално като ** и собственик на дружеството, реално не извършвал каквато и да е дейност със същото. Достъп до банковите сметки на дружеството в „ОББ“ ЕАД и в „Райфайзен банк България“ ЕАД имал подс.К., с право да се разпорежда със сумите по тях.

 

За автомобилите по пункт 1 и 2 - В началото на м. април 2008г. в изпълнение на намеренията си, подс. Х. намерил чрез Интернет обява в Германия за продажба на лек автомобил “Мерцедес” С 350” с продажна цена 63 059,33 евро без ДДС с рама ** и друга оферта, отново от Германия, за лек автомобил “Мерцедес ML 320 CDI 4 матик” с рама ** с продажна цена 56 540,36 евро без ДДС. Били изготвени искания за финансиране на покупки на посочените два автомобила, адресирани до „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София от името на “Б.К.” ЕООД като кандидат-лизингополучател, с ** по документи подс. Я. и посочен като доставчик дружеството “Братя К. и Ко” ЕООД, чийто ** и собственик по това време бил свид. Л.Л. ***.

Подс. Х. приложил и оферти за двата автомобила, съдържащи изображения на посочените превозни средства, техните спецификации и цената. Изрично при кандидатстването в искането за финансиране на покупките бил посочен като  представител на доставчика подс. Х. с мобилния телефон ползван от него **. Подс. К. извикал подс. Я. *** на 20.04.2008г. След пристигането на Я. ***, подс. К. му заявил, че е необходимо да подпише документи за кандидатстване за лизинг, които да бъдат подадени  в офиса на клона в гр. Пловдив, като същият бил инструктиран при необходимост да потвърди отразените в документите обстоятелства - че е реален собственик на посоченото дружество, че същото развива реална търговска дейност, че разполага с нужните финансови възможности за изплащането на лизинга и че желае действително да купи двата конкретизираните по-горе два автомобила.  Подс. Я., тъй като само по документи се водел собственик и ** на дружеството, без да извършва с него реална икономическа дейност, не бил наясно и с финансовите възможности на същото, но тъй като му било обещано тази услуга да му се заплати, се съгласил.

На 20.04.2008г.  подс. Х. и подс. Я. се срещнали в офиса на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив с представителите на дружеството – свид. С. и Ш.. Подс. Я. подписал документите за кандидатстване. На срещата подс. Х., който добре се познавал със служителките, ги уверил, че подс. Я. чрез дружеството “Б. *** има желание да закупи посочените два автомобила и възможности да изплаща вноските по лизинговия договор, както и че ще използва самите МПС след закупуването им, като посочил своите име и телефон за връзка като представител на доставчика, уверявайки по този начин свидетелите, че дружеството “Братя К. и ко” ЕООД - Пловдив е надежден и доверен доставчик за закупуването на автомобилите.

Тъй като свид. Ш. и С. познавали вече подс. Х. във връзка с предходни доставки на автомобили за лизинговото дружество, по които същият се явявал доставчик чрез управлявани от него дружества, същият се ползвал с доверие пред служителите на офиса. Тъй като били представени изискуемите документи за кандидатстване за отпускане на финансиране за доставка на автомобил и предвид заявеното им от Х., те  съгласували от своя страна проект на два договора за финансов лизинг за всеки от посочените автомобили, одобрявайки съобразно утвърдената практика на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията и изпратили същите в гр. София.

По представените на лизинговото дружество оферти от доставчика “Братя К. и ко” ЕООД, съдържащи спецификацията на посочените автомобили, били посочени цени за автомобилите, както следва: за “Мерцедес С 350” -  цена от 148 000 лв. с ДДС, а за“Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 матик” - цена от 132 700 лв. с ДДС.

След формалното одобрение на договорите за финансов лизинг от централата на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ООД в гр. София, същите били  върнати на представителите в гр .Пловдив. С оглед на полученото одобрение на 24.04.2008г. бил сключен договор за финансов лизинг № **/ 24.04.2008г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Г. П., ** и С.В.М.-**, чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш., от една страна и лизингополучателя «Б.К.» ЕООД, представлявано от подс. С.А.Я., от друга.

Сключен бил и договор за покупко-продажба №1027/25.04.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД и продавача “Братя К. и Ко” ЕООД, с посочен в договора ** П.К., без последният да има това качество по същото време, поради отсъствието на свид. Л..

По силата на сключения договор за финансов лизинг, от страна на лизингополучателя «Б. *** била преведена по сметка на лизингодателя сума, включваща първоначална вноски и такси за управление и регистрация, в размер на 32 108 лева, отделно по сметка на застрахователно дружество била преведена сума и за застраховки. Като останал остатък за плащане по договора към лизинговото дружество в размер на 115 892 лева.

Съобразно утвърдените правила в „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД на 25.04.2008г. на доставчика била преведена сумата от 148 000 лева по сметка с IBAN ***, с титуляр “Братя К. и ко” EООД, ЕИК ********* в „Райфайзен банк България“ ЕАД. Същата била изтеглена от подс. К. , който по това време имал спесимен в банката с право да извършва тегления  от банковата сметка на дружеството.  От своя страна, подс. Х., използвайки контактите си в Германия, закупил лек автомобил “Мерцедес С 350” с рама **, който след доставянето му в България бил регистриран в сектор «ПП» при ОД на МВР Пловдив с рег.№ **. На 18.08.2008г. подс. Я. ***, за да подпише приемо-предавателен протокол между лизингодателя, доставчика и лизингополучателя. Предаването на автомобила на подс. Я. било само по документи, като на същия била заплатена минимална сума от другите двама подсъдими, след което се прибрал в гр. О., без реално да е получил автомобила. 

По този договор не била преведена никаква друга сума към лизингодателя. Неуспешни били последващите опити, да бъде намерен подс.Я.  на адреса, посочен за кореспонденция на формално управляваното от него дружество – ул. «Ян Хус» в гр.Пловдив. Лизингодателят наемал дружества, занимаващи се с издирване на длъжници, след като през продължителен период от време не откривали подс.Я. или който да е представител на лизингополучателя «Б. ***, но нито Я. или представител на дружеството бил намерен, нито автомобилът.

По отношение на втория автомобил, чието финансиране за покупка било одобрено от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София – «Мерцедес МЛ 320 СДИ» 4 матик,  на 25.04.2008г. в гр. Пловдив бил  сключен  договор за финансов лизинг № **/25.04.2008г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Г. П. и С.В.М.-**, чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш., от една страна и лизингополучателя «Б.К.» ЕООД, представлявано от подс. С.Я., от друга за закупуване на лекия автомобил на стойност 67 162,67 евро с ДДС.

На същата дата бил сключен договор за покупко-продажба №1026/25.04.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД, и продавача “Братя К. и Ко” ЕООД, за което било посочено, че се представлява от свид. В.С.М., но същият по това време нямал каквото и да било отношение към посоченото дружество.

От страна на лизингополучателя била преведена сума от подс. К., като представител на «Б. ***,  включваща първоначална вноска и такси към лизинга, в размер 28866,50 лева, като  останал остатък за плащане  в размер на 103 833,50 лева. Отделно в полза на застрахователно дружество била преведена и сума за застраховки на автомобила „Гражданска отговорност“ и каско. Внасянето на посочените суми към лизингодателя били единствените плащания по договора, което било и изначалното намерение на подс.Х..

От страна на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД на 25.04.2008г. била преведена сумата от 132 700 лева по сметка IBAN *** „Райфайзен банк“ ЕАД с титуляр “Братя К. и ко” EООД, ЕИК *********., която сума била изтеглена от подс. Б.К.. От своя страна, подс. Х. осигурил закупуването и доставянето на лекия автомобил от Германия до гр. Пловдив.

По сключения договор за финансов лизинг след доставянето на МПС “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 матик”, с рама **, същият бил регистриран  при сектор «ПП» при ОД на МВР Пловдив с рег.№ **и по същия начин, както предходния автомобил, на 27.08.2008г. само по документи бил  предаден с приемо-предавателен протокол на подс. С.А.Я..

Впоследствие подс. Х. се разпоредил с автомобила по неустановен начин. Въпреки многократните опити от страна на лизингодателя да установи контакт с представителя на лизингополучателя Я., същият и в този случай не бил намерен. Както предходния договор, така и този бил прекратен едностранно от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ООД гр. София, след което автомобилът бил обявен за издирване.

 

По пункт 3 -  В началото на м.май 2008г. подс. Х. намерил чрез Интернет обява в Германия за продажба на лек автомобил «Мерцедес МЛ 350»  с рама   **, с продажна цена 59 208, 16 евро с ДДС.  Този път той решил да използва различни от досегашния кандидат-лизингополучател и доставчик. Било изготвено искане за финансиране на покупка на посочения автомобил, адресирано до “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София от името на избрания от  Х. и К. лизингополучател “АРСХ” ЕООД, с фиктивен ** подс. С. и доставчик “Мобайл линк” ООД, с ** и съсобственик – подс. Х..

Приложена била и оферта, съдържаща изображения на посочения автомобил, неговата спецификации и цената. В искането за финансиране на покупките бил посочен като  представител на доставчика неговия ** – подс. Х., с мобилния телефон ползван от него **. Подс. Х. и подс.К. извикали подс.С., явяващ се формален собственик на кандидат лизингополучателя “АРСХ” ЕООД в гр. Пловдив на 07.05.2008г. След пристигането на С. в Пловдив му обяснили, че е необходимо да подпише документи за кандидатстване за лизинг и че ще трябва при необходимост да потвърди пред свид. Ш. и свид. С., като представители на клона в гр. Пловдив, че дружеството „АРСХ“ ЕООД, бидейки в добро финансово състояние и развиващо търговска дейност, разполага с нужните финансови възможности за изплащането на лизинга. Всъщност подс. С. само по документи бил собственик на дружеството и нямал представа дали същото развива някаква дейност, нито какво е финансовото му състояние. Но поблазнен от обещанието на посъдимите за финансово стимулиране, се съгласил да подпише необходимите документи и да присъства на срещата с представители на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив. На 07.05.2008г. подс.Х. , придружен от С., се срещнал със свид. Ш. и С. в офиса на лизинговото дружество. На срещата подс. Х. успял да убеди свидетелките, че действително подс.  С. се явява лизингополучател чрез дружеството “АРСХ” ЕООД, че има възможност да погасява вноските по лизинга.

Свид. Ш. и свид. С. отново повярвали на заявеното им от подс.Х., тъй като го познавали отпреди това като ** на дружеството „Мобайл линк“ ООД, което било предходен доставчик на автомобили, лизинговани от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД. Поради това те съгласували от своя страна проект на договор за финансов лизинг на посочения автомобили, одобрявайки съобразно утвърдената практика на “ Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията и изпратили същия в гр. София.

По представените оферти от доставчика, съдържащи спецификацията на автомобила, било посочено, че лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рама ** е на стойност 122 000 лв.  с ДДС.

След формалното одобрение на договора за финансов лизинг от “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. София, още същия ден – на 07.05.2008г., проектът за договор бил върнат и подписан от лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Г. П. и С.В.М.-**, чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш., от една страна и лизингополучателя “АРСХ” ЕООД, представлявано от подс. Е.С.С.. Договорът за финансов лизинг бил под номер № **/07.05.2008г. с посочен доставчик “Мобайл линк” ООД, представлявано от Д.Х. и с предмет - закупуване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рама ** на стойност 59 208,16 евро с ДДС.

По сключения договор за финансов лизинг от страна на лизингополучателя към лизинговото дружество била преведена сума, включваща първоначална вноски и такси в размер 39 376 лева, като останал остатък за плащане в размер на 82 624 лева.

Сключен бил и договор за покупко-продажба №1081/07.05.2008 г. между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД  и продавача “Мобайл линк” ООД, представлявано от Д.Х., като още същия ден по фактура № **********/07.05.2008г. била преведена сумата от 122 000 лева по сметка IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр “Мобайл линк” ООД гр. Пловдив, ЕИК *********, която била изтеглена от подс. Х..

Процесният автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рама ** действително бил доставен и регистриран в сектор «ПП» при ОД на МВР Пловдив  с рег.№ **като бил предаден с приемо-предавателен протокол от 19.01.2009г. Подс. Е.С. бил нарочно извикан от гр. О. в гр. Пловдив на посочената дата от подсъдимите Х. и К., за да може да подпише формално приемно-предавателния протокол. След подписването му К. и Х. заплатили минимална сума пари на С. и същия се прибрал у дома.

След заплащане на първоначалната вноска, плащанията към лизингодателя спрели, а от своя страна представители на наетите от «Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София дружества не успели да издирят подс. С. и лекия автомобил.

През м. септември 2009г. подс. С. бил извикан от подс. К. *** и формално последният продал на подс. С. съсобственото със съпругата си дружество – „Луксъри“ ООД. За да се прибере до дома си в гр. О., Х. му разрешил да вземе лизингованото МПС. След известно време той отново се обадил на С. и му казал да върне бързо автомобила, защото трябвало да се дава на важен човек от Дирекцията на полицията.

 

По пункт 4 - Виждайки, че вече на три пъти в кратък срок от време успял да заблуди представителите на « Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София клон Пловдив, за да бъдат отпуснати средства по лизингови договори, подс.Х. решил да извърши нова измама. По негова инициатива на неустановена дата през м.юли 2008г. в гр. Пловдив било изготвено искане за финансиране на покупка на лек автомобил “Мерцедес С 350”  с рама № ** на стойност 70 997,09 евро. В искането за посочения автомобил, адресирано до “Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София бил посочен лизингополучател “АРСХ” ЕООД, с ** подс. С., доставчик “Братя К. и Ко” ООД – Пловдив. Приложена била и офертата, съдържаща изображения на посочения автомобил, неговите спецификации и цената.

Подс. Х. и подс. К. извикали контролираното от тях лице, явяващ се само по документи собственик и ** на “АРСХ” ЕООД – подс.С. отново да дойде в гр. Пловдив и това станало на неустановената дата през м.юли 2008г. в гр.Пловдив. При пристигането на С. в гр. Пловдив, К. му заявил, че е необходимо да подпише документи за кандидатстване за лизинг и при необходимост да потвърди пред служителите на лизинговото дружество същите обстоятелства, както и при предходната им среща.

Така, на неустановена дата през м.юли 2008г. подс. Х. заедно с подс. С., който подписал документите за кандидатстване, се срещнали отново със свид. Ш. и С. в офиса на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив. На срещата подс. Х. отново уверил свидетелките Ш. и С., че дружеството “АРСХ” ЕООД има възможности да изплаща вноските по лизинговия договор за този автомобил, който желае да придобие, както и че същият ще използва самото МПС след закупуването му. Това не отговаряло на истината, тъй като подс. Х. изобщо нямал намерение след заплащане на задължителните такси и първоначална вноска, да предприема лично или чрез други лица действия по изпълнение на договора, който целял да бъде сключен.

 Свид. Ш. и свид. С. отново повярвали на заявеното им от подс. Х., тъй като го познавали отдавна като доставчик на автомобили, лизинговани посредством „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, поради което му имали доверие. Те съгласували от своя страна проект на договор за финансов лизинг на посочения автомобил, одобрявайки съобразно утвърдената практика на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията и изпратили същия в гр. София за съгласуване.

По представените оферти от доставчика “АРСХ” ЕООД Пловдив съдържащи спецификацията на посочения автомобил, било посочено, че лек автомобил “Мерцедес С 350, № рама ** е на стойност 112 031,99 лева.

След формалното одобрение на договора за финансов лизинг от ръководството на лизинга в гр. София, договорът бил върнат на представителите на същото дружество лизингодател -  свид. С. и свид. Ш.. На 31.07.2008г. същият под номер № **/31.07.2008 г. бил подписан от една страна от лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя „АРСХ” ЕООД, представлявано от Е.С.С., като договорът за финансов лизинг касаел закупуване на лек автомобил “Мерцедес С 350” на стойност 70 997,09 евро. В договора за финансов лизинг като доставчик бил посочен “Братя К. и ко” ООД, както и че дружеството се представлява от Б.К.. Същевременно бил сключен и договор за покупко-продажба № 18/31.07.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД и продавача “Братя К. и ко” ООД, в който било посочено, че последният се представлява от свид. В.С.М.. Свид. М. отдавна не бил собственик и ** на посоченото дружество, но поради липсата на ефективна проверка и контрол  на документите за кандидатстване за лизинг от страна представителите на лизинговото дружество, това обстоятелство не било забелязано от длъжностните лица.

Подс. К. формално превел първата сума от погасителния план в размер 31 968 лева по сметка на лизинговото дружество, като останал остатък за плащане в  размер на 112 032 лева.

По фактура № 29/31.07.2008 г. е била преведена сумата от 115 200 лева по сметка IBAN ***, с титуляр “Братя К. и ко” EООД, ЕИК *********. Сумата била изтеглена от подс. К..

Нито подс. Х., нито някой  от останалите подсъдими  направили опит да изпълнят задълженията по договора за финансов лизинг, касаещи закупуването и доставката на посочения лек автомобил, за който били преведени финансовите средства.

След заплащане на първоначалната вноска, плащанията към лизингодателя спрели, а от своя страна представители на наетите от « Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ООД гр. София дружества не успели да издирят и намерят подс. С.. Самият С. живеел на неизвестен за представители на дружеството адрес.

 

По пункт 5 - Обнадежден, че формалната проверка и липса на контрол от лизингодателя до този момент дава възможност лесно да бъдат получени парични средства от дружеството посредством извършване на измамливи действия, на неустановена дата в началото на м. август 2008г. подс.Х. решил да извърши нова измама, подпомаган отново от подс.К.. За целта отново било изготвено искане за финансиране на покупка на лек автомобил на лек автомобил “Мерцедес С 350” на стойност 70 213,39 евро с ДДС. Искането  било адресирано до “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София от името на лизингополучател „АРСХ“ ЕООД. Била изготвена и офертата, съдържаща снимка на посочения автомобил, неговата спецификации и цената, с посочен доставчик на автамобила “Братя К. и Ко” ЕООД – Пловдив.

Подс. Х. и подс. К. извикали подс. С.  да дойде в гр. Пловдив на неустановената дата през м.август 2008г. К. му обяснил, че е необходимо отново да подпише документи за кандидатстване за лизинг пред свид. Ш. и свид. С., като представители на клон Пловдив на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София и че ще трябва да потвърди същите неистини, които е потвърдил и при предходното му посещение, на което подс.С. се съгласил срещу обещание за заплащане на минимално възнаграждение. Така на неустановената дата през м.август 2008г. подс. Х. се срещнал със свид. Ш. и С. в офиса им в гр. Пловдив заедно с подс. С., който подписал необходимите документи за кандидатстване, съобразно указаното му. Аналогично на предходните срещи, подс. С. нямал отново реална представа нито за финансовите възможности на дружеството, нито за дейността на същото, въпреки заявеното от подс. Х. пред свидетелките Ш. и С. за финансова възможност дружеството да погасява лизинговите вноски. Освен това подс.Х. уверил свидетелките в благонадеждността на посочения доставчик и възможностите му да достави оферирания автомобил.

Свид. Ш. и свид. С. отново повярвали на заявеното им от подс. Х., както поради познанството си от по-рано с него по повод на предходни доставки на автомобили чрез лизинговото дружество,  така и тъй като посоченият доставчик - дружеството “Братя К. и Ко” ЕООД Пловдив също им било познато като доставчик на автомобили за лизинга. Освен това и в този случай подс.Х. посочил в документите своя личен телефон за контакт, гарантирайки по този начин сериозността на намеренията. Поразди това свидетелките съгласували проект на договор за финансов лизинг на посочения автомобили, одобрявайки съобразно утвърдената практика на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията и изпратили същия в гр. София за потвърждение.  От своя страна, подс. С. получил от подсъдимите Х. и К. минимална сума пари за това, че участва в престъпната схема като подставено лице.

По представената офрта от доставчика, съдържаща спецификацията на посочения автомобил, било посочено, че лек автомобил “Мерцедес С 350” е за сумата от 144 000 лв. с ДДС.

След формалното одобрение на договора за финансов лизинг от централата на дружеството в гр. София, на 05.08.2008г. договорът бил  върнат на представителите в гр. Пловдив -  свид. С. и свид. Ш.. На  същия ден – 05.08.2008г. бил сключен одобрения договор за финансов лизинг под № **/05.08.2008г. между лизингодателя „Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг“ ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и  лизингополучателя „АРСХ” ЕООД, представлявано от Е.С.С., в който бил посочен доставчик “Братя К. и ко” ЕООД, представлявано от Б.К. за закупуване на лек автомобил “Мерцедес С 350”, на стойност 70 213,39 евро.

Сключен бил договор за покупко-продажба № 20/05.08.2008г. на лек автомобил “Мерцедес С 350”, с № рама **, между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД София и продавача “Братя К. и ко” ЕООД, като в договора било отразено, че последното е представлявано от В.М.. Към този момент свидетелят не бил нито **, нито собственик на последното дружество, но и това обстоятелство убягнало от внимението на свидетелките С. и Ш..

От лизингополучателя била преведена първата сума от погасителния план в размер 46 416 лева, като останал остатък за плащане в размер на 97 584 лева. Съответно от лизинговото дружество превели по сметка на доставчика “Братя К. и ко” EООД, ЕИК ********* по банковата му сметка с IBAN *** лева, която сума била изтеглена от подс. К.. Доставчикът от своя страна съставил  фактура № 30/05.08.2008г. за цялата сума от договора - 144 000 лв.

И по този договор, независимо от преведените финансовите средства от дружеството-лизингодател, нито било закупено конкретизираното МПС, като същото с посочен номер и рама никога не е било доставено в Р България, съответно регистрирано в масивите на МВР, нито получените средства били върнати от доставчика или труто лице. Представители на наети от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София дружества не успели да издирят и намерят подс. С., нито на посочените телефони за контакт, нито на адреса на управление на дружеството в гр. Пловдив или на домашния му адрес.

 

По пункт 6 - Вече уверен, че представителите на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София лесно могат да бъдат въведени в заблуждение, съответно подсъдимите да се облагодетелстват от измамливите си действия, в началото на м.август 2008г. по инициатива на  подс. Х. било изготвено поредно искане за финансиране на покупка на  лек автомобил  “Мерцедес С 350”, на стойност 71 675, 90 евро с ДДС, адресирано до „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София от името на кандидат-лизингополучател „АРСХ” ЕООД, с ** подс. С.. Приложена била и офертата на доставчика “Братя К. и Ко” ЕООД, съдържаща изображение на посочения автомобил, неговите спецификации и цената.

За целта подс. С. отново бил повикан от Х. и К. *** на неустановената дата през м.август 2008г. и при пристигането му подс. К. му обяснил, че отново е необходимо да подпише документите за кандидатстване за лизинг, които да се представят пред свид. Ш. и свид. С., като представители на клон Пловдив на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД. Подс. С. се съгласил, подмамен от обещанието за финансово стимулиране, да присъства на срещата. Срещата се състояла на неустановена дата в началото на м. август 2008г. в гр. Пловдив, като на същата подс. Х., възползвайки се от доверието, с което се ползвал пред служителките, тъй като преди инкриминирания период доставял автомобили чрез дружества за лизинга, успял лесно поради това да ги убеди, че действително подс. С. и в този случай кандидатства за финансиране чрез дружеството “АРСХ” ЕООД гр. Пловдив за закупуване на автомобил, както и че има възможност да изплаща вноските по лизинговия договор. Уверил ги, че посоченият доставчик е надежден партньор, гарантирайки с посочване в искането за финансиране на личния си телефон като лице за контакт с доставчика.

 И в този случай свид. Ш. и свид. С. повярвали на заявеното им от подс. Х., още повече, че като доставчик било посочено дружеството “Братя К. и ко” ЕООД, с което действително преди инкриминирания период били доставяни автомобили за сключвани други лизингови договори. Ето защо, те съгласували от своя страна  проект на договор за финансов лизинг на посочения автомобили, одобрявайки съобразно утвърдената практика на “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД условията и изпратили същия в гр. София.

По представените оферти от доставчика, съдържащи спецификацията на посочените автомобили, било посочено, че лек автомобил “Мерцедес С 350”, е на стойност 147 000 лева с ДДС. След формалното одобрение на договора за финансов лизинг от “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. София, на 05.08.2008г. договорът бил върнат на представителите на същото дружество лизингодател -  свид. С. и свид. Ш.. И още същия ден бил подписан под № **/05.08.2008г. между лизингодателя „Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг“ ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш., лизингополучателя „АРСХ” ЕООД, представлявано от Е.С.С..  В същия бил посочен като доставчик “Братя К. и ко” ЕООД, представлявано от Б.К. за закупуване на лек автомобил “Мерцедес С 350”, на стойност 71 675,90 евро.

Наред с това бил сключен и договор за покупко-продажба на автомобила между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД и “Братя К. и ко” ЕООД, като продавач, като било посочено, че е представляван от свид. В.С.М., който към онзи момент не бил нито **, нито собственик на дружеството. Договорът бил под № 1026, като в същия било посочено, че е от дата 25.04.2008г.

Подс. С. получил от Х. и К. минимална сума пари за участието си и в тази среща.

По сключения договор за финансов лизинг от страна на лизингополучателя била преведена сума, включваща първоначална вноска и такси, в размер 47 376 лева, като останал остатък за плащане в  размер на 99 624 лева по съответен погасителен план. Съответно по сметка IBAN *** „Райфайзен банк“ ЕАД, с титуляр “Братя К. и ко” EООД, ЕИК *********, била преведена от лизинга  сумата от 99 623,99 лева, която била изтеглена от подс. К.. От страна на дружеството била съставена фактура № 31/05.08.2008 г. за пълната сума по лизинговия договор – 147 000 лв.

По сключения договор за финансов лизинг действително бил  доставен лекия автомобил “Мерцедес С 350”, който бил регистриран в сектор «ПП» при ОД на МВР – Пловдив с рег.№ **и предаден с приемо-предавателен протокол от 18.09.2008г., но само документално бил получен от лизингополучателя.

Тъй като по сключения лизингов договор не постъпили никакви други плащания от страна на лизингополучателя, както и предходните договори, така и този бил прекратен едностранно от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София, след което автомобилът бил обявен за издирване. Били направени многократни опити от страна на лизингодателя и да установи контакт с подс. С., но безуспешно.

 

По пункт 7 – През месец август 2008 година подс.Х. решил, че отново би могъл да заблуди представители на лизинга, като се облагодетелства за сметка на дружеството. На неустановена дата през този месец било изготвено искане за финансиране на покупка на лек автомобил на “Мерцедес CL 65 AMG”, на стойност 240 900,04 евро. Като кандидат-лизингополучател било посочено дружеството „Б.К.” ЕООД. Била изготвена и приложена и офертата, дадена от доставчик – „Братя К. и ко“ ЕООД, съдържаща изображение на посочения автомобил, неговата спецификации и цената.

Подсъдимият К. извикал за целта подс. Я. *** и при проведена среща на неустановена дата през месец август 2008г. между подс. Х. и подс. Я., от една страна, както и свидетелките Ш. и С., от друга, подс. Я. подписал документи за кандидатстване за лизинг на автомобила. На срещата подс. Х. убедил отново свидетелките Ш. и С. за финансовата обезпеченост на дружеството, кандидастващо за сключване на лизинговия договор, както и за факта, че подс. Я. е реален собственик на същото, не само документално и че има желание да закупи конкретния автомобил на посочената стойност с готовност да плаща вноските по договора.

Тъй като исканата сума за лизинг надвишавала максимума, позволен за разрешаване от регионален клон, съобразно действалите към този момент вътрешни правила на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД, следвало пакетът с документи да се изпрати до централата в гр. София, където да бъдат също прегледани и одобрени от **а на дружеството – свид. С.М.. Той имал правото и да подпише договора. Свид. М. се запознал с документацият за кандидатстване и документите, приложени към нея. И той като свидетелките С. и Ш. в предходните случаи, бил подведен от декларираните писмено обстоятелства за реално желание от страна на посочения лизингополучател да придобие автомобила да изплаща лизинговите вноски. Пред на това свид. М. подписал от своя страна договора за финансов лизинг на посочения автомобил, одобрявайки съобразно утвърдената практика на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията по същия. Договорът бил подписан на  15.08.2008г. под № **/15.08.2008г., като за лизингодателя „Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг“ ЕООД,  представлявано от Х. Е. и Г. П., бил подписан от свид. С.В.М., и за лизингополучателя “Б.К.” ЕООД, бил подписан от подс. С.А.Я.. В договора било уговорено между страните, че доставчик на лек автомобил “Мерцедес ЦЛ 55АМДжи”, на стойност 240 900,04 евро ще бъде “Братя К. и ко” ООД, представлявано от подс. Б.К.. По представената оферта от доставчика “Братя К. ***, съдържащи спецификацията на посочения автомобил, било посочено, че лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 65АМДжи” е на стойност  494 000 лева с ДДС.

Сключен бил и договор за покупко-продажба № 615/18.08.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД, Пловдив и продавач “Братя К. и Ко” ЕООД, като в същия автомобилът бил описан само по марка и модел.

За участието на подс. Я., последният получил минимално заплащане от страна на подсъдимите Х. и К..

От името на лизингополучателя била преведена първоначална вноска в размер на 180 646 лева /виж споразумителния протокол на л.320 /обособен том/. От финансовия отдел на лизинговото дружество по сметка с IBAN ***, с титуляр “Братя К. и ко” EООД била преведена сумата от 313 354 лева, която била изтеглена от подс. К..

От дружеството била съставена фактура № 32/18.08.2008г. за пълната сумата по договора - 494 000 лева.

В изпълнение на предварителния си замисъл подс.Х. не предприел действия по изпълнение на сключения лизингов договор, такива не били предприети и от другите подсъдими, като нито били извършени действия за доставката на автомобила, за което били преведени на доставчика парите от страна на лизинговото дружество, нито последните били върнати.

От своя страна, представители на наетите от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София дружества не успели да издирят и намерят подс. Я. и лекия автомобил. Самият Я. живеел на неизвестен за тях адрес, на посочените адрес и телефон за връзка с дружеството – лозингополучател, не бил намерен никой.

 

По пункт 8 – През месец август 2008 година подс. Х. решил отново да реализира престъпната си схема, като този път използва  помощта на подс. С..  По този повод подс. К. извикал подс. С. в гр. Пловдив на 25.08.2008г., който при пристигането си аналогично на предходните случаи бил уведомен от него, че е необходимо да подпише документите за кандидатстване за лизинг и при необходимост да потвърди същите неистини пред свид. Ш. и свид. С., като представители на“Хипо Алпе Адрия Аутолизинг” ЕООД клон Пловдив. Подс. С. се съгласил, тъй като имал нужда от парични средства, обещани му от другите двама подсъдими. На проведената на  25.08.2008г. среща с представителите на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив – свид. Ш. и свид. С., придужаван от подс. Х., подс. С. подписал представените му документи за кандидатстване за лизинга като ** на „АРСХ“ ЕООД.

Към искането за финансиране била приложена оферта  от доставчика „Братя К. и ко “ ЕООД за л.а. „Мерцедес C 420“ на стойност 89 331,33 евро с ДДС с изображение на посочения автомобил и негова спецификация.

На срещата подс. Х. убедил свидетелките, че С. чрез дружеството действително желае да закупи този автомобил, разполага с финансови средства, за да заплаща предложения от лизингодателя погасителен план. Той посочил и личния си телефон и име като лице за контакт в документацията. Тъй като познавали подс. Х. от по-рано като доставчик на автомобили през лизинговото дружество, свидетелките повярвали на заявеното от него. Без да отдадат изискуемото внимание на представените документи, извършвайки формална проверка на същите, служителките изготвили  проект на договор за финансов лизинг на посочения в искането автомобил, одобрявайки съобразно утвърдената практика на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София условията и изпратили същия в гр. София. По представените оферти от доставчика, съдържащи спецификацията на посочения автомобил, било посочено, че лек автомобил Мерцедес С 420 е на стойност 178 000 лева с ДДС.

След формалното одобрение на договора за финансов лизинг от централата в гр. София, договорът бил  върнат на представителите на същото дружество лизингодател -  свид. С. и свид. Ш. и на 29.08.2008г. бил сключен договор за финансов лизинг № **/29.08.2008г. между лизингодателя „Хипо Алпе - Адрия Аутолизинг“ ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., **, чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя „АРСХ” ЕООД, представлявано от Е.С.С.. В договора било посочено, че доставчикът “Братя К. и ко” ООД, представлявано от Б.К. ще достави процесния лек автомобил “Мерцедес С 420”, на стойност 89 331,33 евро с ДДС.

По сключения договор от страна на лизингополучателя била преведена сума, включваща вноска и такси, в размер 38 606  лева /виж в обособен том, л. 346 и л. 373/, като останал остатък за плащане  в размер на 139 394 лева.

От страна на лизингодателя била преведена сумата от 139 394 лева по сметка IBAN ***, в „Райфайзен банк България“ ЕАД с титуляр “Братя К. и ко” EООД, която сума била изтеглена от подс. К.. За целта била издадена фактура от страна на доставчика под № 33/01.09.2008г. за общата сума по договора - от 178 000лв.

Сключен бил и договор за покупко-продажба № 107/01.09.2008г. между купувача „Хипо Алпе Адрия аутолизинг” ЕООД и продавача “Братя К. и Ко” ЕООД, с посочен в същото ** свид. В.С.М., като по това време същият е нямал това качество за дружеството, нито друго при управлението или представителството му.

От своя страна, подс. Х. и подс. К. заплатили на подс. С. минимална сума пари за участието му при подписването и на този договор.  

По сключения договор за финансов лизинг е бил закупен и  доставен лекия автомобил “Мерцедес С420”, който бил регистриран в сектор «ПП» при ОД на МВР – Пловдив , с рег.№ **и предаден с приемо-предавателен протокол от 23.10.2008г. на ** С., но само предаването било само по документи, без реално изпълнение. Подс.  Х. по неустановен в хода на досъдебното производство начин, се разпоредил с автомобила. Впоследствие след обявяването му за издирване, било установено чрез ДМОС гр. София по линията на международното полицейско сътрудничество, че автомобилът е бил намерен в Полша с пренабити номера на шасито.

 Тъй като лизингополучателят не извършил никакви по-нататъшни плащания по изготвения погасителен план за процесния автомобил, какъвто бил и замисълът на подс. Х., този договор бил прекратен едностранно от „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София, след което автомобилът бил обявен за издирване. Били правени многократно опити от страна на лизингодателя да установи контакт с подс. С., но същият не бил намерен.

 

По пункт 9 - Подс. Х. се познавал от по-рано със свид. Г.Б., като в разговор помежду им през 2008г. разбрал, че последният има желание да закупи лек автомобил „Мерцедес“ посредством сключване на договор за финансов лизинг. Подс. Х. решил да използва подс. Б. за изпълнение на намерението си да въведе отново в заблуждение служителите на лизинговото дружество „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД с цел материално облагодетелстване. Той убедил свид. Б., че може да му достави лек автомобил „Мерцедес“, който свидетелят Б. видял на Интернет страница и за който подс. Х. му казал, че може да бъде закупен за сумата от 70 000 евро. Поискал му сумата от 30 000 лева като капаро, които свид. Б. му дал.

В началото на месец септември 2008г. той завел свид. Б. в офиса на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив, където го представил на свид. Ш. и свид. С., като негов клиент, на когото ще бъде доставен желания от него автомобил чрез доставчик „Братя К. и Ко“ ЕООД Пловдив. Свид. Ш. представила нужните документи на свид. Б. за попълване на искането за финансиране. В същото бил посочен като лизингополучател „Гарни Комерсиал” ЕООД, представлявано от Г.Б. и доставчик “Братя К. и ко” ЕООД, представлявано от Б.К. за закупуване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, на стойност 70 736,66 евро. На същата среща подс. Х. отново убедил свид. Ш. и свид. С., че чрез посоченото дружество ще бъде доставен автомобила на свид. Б., което обаче не отговаряло на намеренията му, поради което и двете свидетелки изпратили документацията за формално одобрение в София. Представена била и оферта от доставчика “Братя К. и Ко” ЕООД, съдържаща спецификацията на автомобила и цена с ДДС от 138  000 лева.

След формалното одобрение на проекто-договора за финансиране, бил сключен договор за финансов лизинг № **/09.09.2008г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя “Гарни Комерсиал” ЕООД, представлявано от Г.Б.. В същото като доставчик бил посочен “Братя К. и ко” ЕООД, представлявано от Б.К. за закупуване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, на стойност 70 736,66 евро.

На същата дата - 09.09.2008г. бил сключен  и договор за покупко-продажба № 107/09.09.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия аутолизинг” ЕООД, Пловдив и продавач “Братя К. и Ко” ЕООД, с посочен в договора ** В.С.М., на лек автомобил “Мерцедес 320 ЦДИ”, с номер на рамата **, на цена 138 800 лева. На свид. Б., подс. Х. не бил разяснил, че свид. М. не е ** или представител на “Братя К. и Ко” ЕООД Пловдив.

По сключения договор за финансов лизинг от страна на лизингополучателя предварително  била преведена сума, включваща първоначална вноска и такси, в размер 37 070,00 лева, като останал остатък за плащане в  размер на 101 730,00 лева.

От своя страна, лизингодателят превел сумата от 101730 лева по сметка IBAN *** „ОББ“ АД, с титуляр “Братя К. и ко” EООД, ЕИК *********, като правно основание била посочена фактура № 34/10.09.2008г. Последната била издадена за цялата сума по договора – 138 800 лева. Преведената по сметката на доставчика сума била изтеглена от подс. К..

Подс. Х. и подс. К. не предприели каквито да е постъпки за закупуването и доставянето на желания от свид. Б. автомобил, след като получили средствата от лизингодателя. След известно време свид. Б. се убедил в несериозността на намеренията на подс. Х. и поискал капарото си в размер на 30 000 лева, което му било върнато от него. След това свид. Б. се дезинтересирал от договора за лизинг.

Въпреки, че в последствие договорът за финансовия лизинг бил едностранно прекратен от лизингодателя, неуспешни останали усилията на представителя на дружеството „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София и упълномощени от него лица, да установят контакт със свид. Л., нито с негов представител. 

Автомобил по този договор не е бил доставен, нито такъв с рама ** /според посочения номер на рама в договора за покупко-продажба/ бил регистриран в масивите на МВР.

 

По пункт 10 - В началото на м. октомври 2008г. подс. Х. решил отново да използва друго лице, което да въведе в заблуждение, че ще му уреди финансов лизинг и ще му достави автомобил, за да може да го използва като кандидат лизингополучател. По същото време строително-монтажни работи по къщата му извършвал свид. Й.П., който бил негов познат. Свид. П. знаел, че подс.Х. се занимава с внос на автомобили от чужбина и поради това се обърнал към него и го попитал дали може да му закупи чрез финансиране лек автомобил “Мерцедес МЛ”. Подсъдимият го уверил, че може да му достави искания автомобил, който щял да бъде доставен от “Луксъри” ООД с ** подс. Х.. Свид. П. му повярвал и се съгласил на предложението, след като подсъдимият му показал извадка от Интернет на лек автомобил  “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“  на стойност 68 682, 37 евро с ДДС.

На 10.10.2008г. подс. Х. заедно със свид. П. отишли в офиса на “Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД в гр. Пловдив, където подс. Х. уверил свид. Ш. и свид. С., че ще закупи и достави на свид. П.  посочения автомобил, което не отговаряло на действителните му намерения. Свид. П. се съгласил с условията по проекто-погасителния план и заявил, че след доставянето на автомобила желае да го получи във владение, като подписал искането за финансиране и съпроводящите го документи.

Тъй като подс.Х. бил добре познат на свидетелките като доставчик, който преди това бил извършвал чрез дружеството си доставка на автомобили, те отново одобрили проекто-документацията и я изпратили в гр. София. Била представена и оферта, в която като доставчик бил вписано дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД, която оферта съдържала спецификациите на автомобила и неговата стойност – 138 000 лева с ДДС.

След формалното одобрение на проекто-договора за финансиране, в гр. Пловдив бил сключен договор за финансов лизинг № ** на 21.10.2008 г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя Й.П.П.. В същия като доставчик на автомобила било посочено дружеството „Луксъри” ООД, представлявано от Д.П.Х. за закупуване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, на стойност 68 692,37 евро с ДДС.

По сключения договор от страна на лизингополучателя била преведена сума, включваща първоначална вноска и такси, в размер 43 806 лева, като останал остатък за плащане в размер на 94 194 лева.

Сключен бил договор за покупко-продажба № 105/21.10.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия аутолизинг” ЕООД, Пловдив и продавача “Луксъри” ООД, представлявано от **е Д.Х. и съпругата му М. Б..

От лизинговото дружество превели сумата от 94 194 лева по сметка IBAN ***, с титуляр “Луксъри” ООД, ЕИК *********, като в преводното нареждане било посочено правно основание за превода на сумата фактура № 2/21.10.2008 г., която била издадена от доставчика за сумата от 138 000 лева. Преведаната от лизинга сума била изтеглена от подс. Х. .

Самият той обаче не предприел каквито да е постъпки за закупуването и доставянето на желания от свид. П. автомобил, след като получил средствата от лизингодателя. Изминал период от няколко месеца и свид. П. след многократни запитвания към подс. Х. кога ще му бъде доставен автомобила и получени уклончиви отговори от негова страна, се убедил, че автомобилът няма да бъде доставен и се дезинтересирал от договора. Впоследствие обаче бил намерен от представители на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София и бил уведомен, че дължи месечни вноски съобразно подписан от него договор. Потърсил подс. Х. за обяснение, като последният му заявил, че лекият автомобил няма да бъде доставен, че е продал дружеството си и вече не се занимава с ангажиментите си по договора. Получил и уверение, че вероятно поради недоразумение е бил търсен от лизинговото дружество, но щял да се погрижи за това. След този разговор свид. П. повече не бил търсен от представители на компанията. 

 

По пункт 11 и 12 - В началото на октомври 2008г. подс. Х. в разговор със свои познати – свидетелите Ж.М. и свид. Г. Н. /в последствие станала негова съпруга и приела фамилия М./ разбрал, че двамата желаят да закупят леки автомобили „Мерцедес“. Същите знаели, че Х. се занимава с внос на автомобили и затова се обърнали именно към него с молба да им достави желаните автомобили от чужбина.

Подсъдимият Х. решил да се възползва от своите познати и отново да получи финансови средства от лизинговото дружество „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД, без да има право за това. Заявил на  свидетелите, че има възможността да им достави исканите автомобили, които свид. М. преди това бил харесал в интернет-пространството.  За целта били изготвени искания за финансиране от името на свид. М. /Н./ и свид. М., съответно за “Мерцедес С 220 СДИ” на стойност 37 333,12 евро и “Мерцедес МЛ 320 СДИ” на стойност 68 194, 95 евро. Исканията били придружени със съответни спецификации, съдържащи конкретиките на автомобилите и цени. На 13.10.2008г. за пореден път подс. Х. се срещнал със свид. Ш. и свид. С. и в присъствието на свидетелите М. ги уверил, че има намерение да им достави чрез дружеството “Б.К.” ЕООД, при одобрение от страна на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София на посочените автомобили, което не отговаряло на действителните му намерения. В уверение той посочил своя телефон и име за контакт в искането за финансиране. Преди тази среща той вече бил убедил свидетелите М., че може да посредничи при закупуването и доставката на леки автомобили “Мерцедес”, които свид. М. бил харесал. 

На нарочна среща на 13.10.2008г. в гр. Пловдив подс. Я. бил извикан от подс. Х. и подс. К., който дошъл от гр. О. и по подобие на предходните случаи подписал документи от името на „Братя К.” ЕООД. Свид. С. и Ш. се доверили отново на подс. Х., съгласували проекто-договора и изпратили цялата документация в гр. София. След одобрението от страна на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ООД гр. София били сключени два договора за финансов лизинг, както следва:

Договор за финансов лизинг № **/15.10.2008г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя Г.С. Н.. В същия бил посочен като доставчик “Б.К.” ЕООД, представлявано от С.Я., за закупуване на лек автомобил “Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, на стойност 37 333,12 евро.

Бил подписан и втори договор - договор за финансов лизинг № **/14.10.2008г. между лизингодателя «Хипо Алпе-Адрия Аутолизинг» ЕООД, клон Пловдив, представлявано от Х. Е. и Г. П., чрез пълномощниците им М.Г.С. и В.К. Ш. и лизингополучателя Ж.Д.М., в който отново като доставчик било посочено дружеството “Б.К.” ЕООД, представлявано от С.Я., за закупуване на лек автомобил “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, на стойност 68 194,95 евро.

За да получат пълното плащане на сумите по договорите, по сключения договор със свид. Ж.М. в полза на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД била преведена сумата от 23 961 лева, като останали за заплащане 51 039,00 лева, а по договора със свид. М. била преведена първоначална вноска в размер на 43 491 лева и останал за заплащане остатък в размер на 93 509 лева.

И по двата договора на 21.10.2008г. били преведени суми от лизингодателя, като по договора, сключен със свид. М. по сметката на  “Братя К. и ко” ЕООД, ЕИК ********* била преведена сумата от 51 039 лева. А по договора със свид. М. /Н./ била преведена сумата от 93 509 лева. И двете суми били изтеглени от подс. К., както била предварителната уговорка с подс. Х..

Сключени били и съответните договори за покупко-продажба: договор за покупко-продажба от 21.10.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия аутолизинг” ЕООД, Пловдив и продавача “Б.К.” ЕООД; както и договор за покупко-продажба от 21.10.2008г. между купувача “Хипо Алпе Адрия аутолизинг” ЕООД, Пловдив и продавача “Б.К.” ЕООД.

След получаването на финансирането от лизингодателя, подс. Х. по подобие на предходните случаи не направил каквито да е опити за закупуване съответно доставяне на автомобилите на свид. М. и съпругата му. Малко след  сключването на договорите от страна на свид. М. и М. /Н./, същите заминали за Италия, където работели и впоследствие вместо да получат автомобилите, били намерени от страна на лизингодателя „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София с искане за погасяване на сумите по утвърдения план. Подс. Х.  върнал на свид. М. сумите, които бил получил от него като капаро за доставката на двата автомобила, а М. се дезинтересирали от автомобилите.

Подс. Я. като представител на „Б. *** също не бил открит от представителите на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София във връзка с неизпълнението на посочените два договора.

 

ІІ.      Подс. Л.П. по професия бил автомонтьор. До 2010г. живеел в гр. **., когато се запознал със свид. И.П. и по негово предложение преместил дейността си по ремонт на автомобили в хале, намиращо се в с. Труд, обл. Пловдивска, собственост на свид. П.. С посредничеството на свид. П. той се запознал и с подс. Д.Х., който му предложил да осъществяват съвместна дейност за ремонт на автомобили, който фактически щял да се осъществява от подс. П. и негови работници, но условията за съдружие не се понравили на подс. П. и той отказал.

Независимо от това, самият Х. лично използвал многократно авторемонтните услуги на подс. П., като клиенти в сервиза му били изпращани и от подс. К., който също се запознал с П. посредством подс. Х.. Подс. Х. докарвал лично и чрез други лица неколкократно в автосервиза в с. Труд различни части от луксозни автомобили, основно от марката “Мерцедес”.

1. С приемо-предавателен протокол автомобилът, описан в пункт І.1. – “Мерцедес С 350” регистриран с № **, само документално бил предаден на лизингополучателя “Б. *** с ** подс. Я., без същият реално да преминал в негово владение. Същевременно автомобилът се издирвал неуспешно от представителите на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София.

През м.09.2010г. подсъдимите Х. и К. решили да използват посочения издирван автомобил, като монтират части от него, които не носят марК.ка или номер, върху друг автомобил, който не се издирва, а в последствие да продадат така създадения нов автомобил на клиент, който не е знаел, че се касае за подобен тип интервенция. По обява в интернет през м.09.2010г. подс. Х. видял, че се продава автомобил марка “Мерцедес” С класа, с рег. № **, собственост на свид. Ч. ***, който в следствие на претърпяно ПТП бил силно деформиран и не бил в движение. След като видял автомобила, подс. Х. се договорил със свид. Ч. да бъде закупен за сума от около 17000 лв., за което двамата сключили договор за покупко-продажба на 29.09.2010г., като подписите на договарящите били нотариално заверени пред нотариус в района на РС Разлог на 29.09.2010г. В договора като купувач било посочено дружеството „Маккос“ ООД, а подс. Х. – като негов пълномощник. Повредите по този автомобил не били по шасито на същия, а в предна и задна част на автомобила. Освен това подс. Х. знаел от свид. Ч., че автомобилът не се издирва, поради което решил върху този автомобил да бъдат прехвърлени част от частите на издирвания л.а. “Мерцедес” с рег. №  **. Той решил да убеди подс. Л.П. да разглоби на части ударения неиздирван л.а. “Мерцедес” с Б.градска регистрация и върху рамата на същия да бъдат монтирани части на издирвания автомобил, собственост на лизинговото дружество. Обещал на подс. П. да бъде подпомогнат финансово, ако извърши размяната на частите и изготви автомобила, който след това ще бъде продаден за значително по-голяма сума, отколкото е бил закупен и ще получи съответно заплащане за извършената от него работа. За да осъществи намеренията си, подс. Х. закарал в сервиза на подс. П. в с. Труд двата автомобила “Мерцедес”  - първо автомобилът с регистрация **, който бил докаран на платформа, а след това и Мерцедесът с рег. № **.

Подс. П. предполагал, че колата с рег.№ **е предмет на престъпление, тъй като по същата имало съответните стикери, удостоверяващи, че е собственост на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София, а и поради естество на поръчните му авторемонтни дейности, които следвало да извърши с двата автомобила – да разглоби работещ автомобил и части от него да сложи на неработещ за последващата му продажба. Въпреки това се съгласил да укрие лизингования автомобил и да разглоби двата автомобила, като изпълни указанията на Х..

По същото време в сервиза на подс. П. работел и свид. Д.. Удареният автомобил с регистрация ** бил разглобен от подс. П. и свид. Д. до шаси, като купето и останалите части били върнати на подс. Х., който се разпоредил с част от тях по неизвестен начин. Върху този автомобил били насложени части на издирвания “Мерцедес” **от страна на подс. П. и на свид. Д., като цялата дейност се извършвала през нощта, за да не могат да бъдат установени престъпните действия на подс. П.. Шасито на издирвания автомобил бил върнат на Х., който се разпоредил със същото по неустановен в хода на разследването начин.

Свидетел на дейността в сервиза на П. станал и К.К., който работел в близост. Така сглобения автомобил формално бил с регистрационните табели на благоевградския автомобил, бивша собственост на свид. Ч. и с рамата на същия, но с части на издирвания автомобил с рег.№ **, собственост на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София. За боядисването на същия бил извикан свид. К., който по настояване на подс. П. извършил тази дейност също през нощта. 

Подс. Х. се свързал със свид. Я., с когото се познавали от по-рано по повод покупко-продажба на други луксозни автомобили, изнасяни от посочения свидетел за други страни. Предложил му да закупи лекия автомобил “Мерцедес” С класа, който бил с регистрационен номер ** и с шасито на автомобила, закупен от свид. Ч., но с части на издирвания друг такъв автомобил, собственост на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София. Свид. Я., без да знае за действителните намерения на подс. Х., след като видял автомобила, се съгласил да го закупи, като заплатил за същия на подс.Х. сумата от 110 000 лева. След това той отпътувал с автомобила в посока Република Косово, където го продал на трето лице. В последствие автомобилът бил задържан в Република Албания, а по-късно преминал във владение на лице с имена А.А.. През януари 2015 година със свид. Ч. се свързал пълномощник на „Гълъбови транс“ ЕООД, комуто продал с договор собствеността върху посоченото МПС, това било регистрирано в КАТ, на автомобила били поставени временни регистрационни номера и същият напуснал страната,  още същия ден /13.01.15г./ дружеството го продало на А. А..

2. През м.02.2011г. подс. Х. решил да подходи по същия начин и с друг автомобил, собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, който бил доставен и лизингован към посоченото дружество, но за което също не били заплащани лизингови вноски. Това бил автомобилът „Мерцедес МЛ 350“, който бил регистриран с ДК № **/описан в пункт І.3./. Същият автомобил бил предаден на подс. С. чак през есента на 2009г. от подс.Х., а малко по-късно – през декември 2009г. му бил върнат по настояване на подс. Х..

През месец януари 2011г. подс. Х. намерил претърпял ПТП автомобил “Мерцедес МЛ” с идентична модификация като описания по-горе МЛ с рег. №  **, който бил собственост на  свид. Л.К.. Същият се намирал на автоморга в гр. София, като не бил в движение. Автомобилът закупил от свид. К. срещу сумата от 12 000 лева на 28.01.2011г., за което бил съставен договор за покупко-продажба на МПС, като подписите на лицата били нотариално заверени.

По идентичен начин като при предходния автомобил Х.  предложил на подс. Л.П. да разглоби двата автомобила – този, който бил търсен от собственика „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София – автомобил с рег.№ **и закупения от Л.К. ударен „Мерцедес“ с рег.№ **, като части от издирвания автомобил бъдат прехвърлени на рамата на новозакупения автомобил, който да бъде продаден.  Подс. П. се съгласил срещу обещание за определено заплащане да укрие издирвания автомобил, за който също предполагал, че е предмет на престъпление, да го разглоби, като използва части от същия, които да прехвърли на автомобила, закупен от свид. К., с цел неговата последваща продажба от страна на подс. Х..

През месец февруари 2011г. на платформа в автосервиза в с. Труд бил докаран автомобилът с кюстендилска регистрация, а след няколко дни и собственият на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД автомобил. Там, през нощта подс. П. отново с помощта на свидетелите Д. и К., извършили дейността по разглобяване на двата автомобила, прехвърляне на частите от издирвания автомобил **на шасито на автомобил Мерцедес МЛ 350 рег. № **. След извършване на първоначалните действия по разглобяване на двата автомобила и прехвърляне на части от издирвания автомобил – задна лява врата и задна лява страница -  върху рамата на МЛ 350 с рег. № **, по получен сигнал в РУП Труд към ОД МВР Пловдив през февруари 2011 година била извършена проверка в автосервиза на подс. П., където били открити разглобени двата автомобила. С протокол за приемо-предаване, подписан от подс. П., частите от тях били предадени и приобщени като веществени доказателства по делото.

Междувременно, за да подпомогне дейността си по боядисване на първия автомобил, предмет  на  вещно укривателство от подс. П. - **и на втория  **свид. К. бил изготвил снимки от етапите на дейността си по боядисване на същите, които впоследствие при разпита си предал на електронен носител /флашка/ на разследващите органи. Ключовете за л.а. „Мерцедес“ с рег.№  **и талона за същия при извършено претърсване и изземване в хода на разследването били намерени в офиса на подс.Х. ***, иззети и приобщени като ВД по делото.

След намирането на разглобените два автомобила “Мерцедес МЛ” в сервиза, стопанисван от подс. П. и образуване на досъдебно производство по описа на РУ Труд ОД на МВР Пловдив, което в последствие било приобщено към ДП 584/2011г. по описа на ПИП при ОДМВР Пловдив, подс. Х. и К. дали указания на на подс. С. да заяви на органите на досъдебното производство, че е управлявал лично автомобила и го е дал за ремонт в автосервиза в с. Труд. На подс. С., двамата подсъдими дали и указания, включително и в писмен вид, написани с посредничеството на свид. С., за това какво да говори пред различните органи на досъдебното производство и органите по приходи, когато бъде викан по различните производства във връзка с ангажиране наказателна отговорност и данъчната отговорност като собственик и **  на “АРСХ” ЕООД и „Луксъри“ ЕООД, както и пред евентуални представители на „Хипо Алпe Адрия Аутолизинг” ЕООД гр. София. Тези писмени указания били предадени доброволно от подс. С. на разследващите органи.

При извършено процесуално-следствено действие претърсване и изземване в  помещение в гр. Пловдив, ул. «Т.»,  ползвано като склад от подс. Х., след задържането му на 30.09.2011г., били открити предни фарове от автомобил “Мерцедес С 350” с рама ** /автомобилът по пункт I.1./, приложени като ВД по делото, които носели номер на маркировката от застрахователя.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по делото доказателствени материали – на първо място, от обясненията на подсъдимите С. и Я., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т.2 от НПК за подс. С. и на основание чл. 279, ал.1, т.1 от НПК за подс.Я.; частично от обясненията на подс.Х., К. и П., дадени в хода на съдебното следствие /за това в кои части ги кредитира ще бъдат изложени подробни съображения по-долу при анализа на доказателствата/, като на подс.П. съдът кредитира обясненията му от ДП, дадени пред съдия – том 97, л. 85 и сл., в частите, които бяха приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.3 и т.4 от ДП. Гласните доказателства, които съдът намери да установяват посочената фактология, са и показанията на свид. Д., С., М., В. и Р. Д. /включително приобщените части от показанията на последните двама свидетели от ДП на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, на свид.Й., М.С., Т.С., С.В., Б.И., Т.К. /както и по приобщената част от показанията му от ДП/, Й.М. /вкл. показанията й от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, на свид. Н.С. /показанията му приобщени от ДП/, на свид. Н.Ч., Т.В., Х.Н. /и приобщената по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК показания от ДП/, Т.К., И.Н., Ю.К. и Ш.Я., Й.П. /както и приобщените части от показанията му на ДП/, С.Г., Г.Б. /вкл. показанията му от ДП в частите, приобщени по съответния ред/, отчасти от показанията на свид. С., на свид .К.Е., Я.Б., В.С., И.П., Д.Н., на свид. В.Ч., Т.Т., Р.П., Х.Г., на свид. В.М., Л.Л., Л.К., Н.Г., К.С., на свидетелите Г.М. /Н./ и Ж.М. /на последния и приобщените частично обяснения, дадени в хода на ДП пред съдия/, на свид. Д. и К. / и приобщените части от показанията на тези свидетели от ДП/, на свид. И.С., на свидетелите А. и Б. Г., на свид. К.С., на свид. С.Й., В.Т..

Показанията на свидетелите Н., Й., Г.С., А.С., Е.М., М. К.а, Б.К., В.А., М. И., З.К., К.Б., В.Н., М.Х., З.М. съдът намери за кредитируеми по отношение на изложените от тях обстоятелства по познаството им с част от подсъдимите лица, както и факта, че подс. Х. се е занимавал и преди инкриминирания период с доставка на автомобили, включително такива, които биват изплащани на лизинг. По последното обстоятелство показанията на свидетелите са непротиворечиви. В останалата част показанията на свидетелите са без значение за предмета на делото.

Що се касае до изслушаните по делото като свидетели Т.Н. и А.М., макар да бяха допуснати до разпит именно в качеството на свидетели, показанията им следва да бъдат изключени от обсъжданата доказателствена маса, тъй като специалисти-технически помощници, участвали при извършването на процесуално следствени действия, не могат да бъдат свидетели, тъй като се намират в друго процесуално качество /Решение № 504/2005 г. по н. д. 1072/2004 г. на III н. о.,Р 297/24.09.2017г. по н.д. 974/2014г., 3 н.о./

Приетата от съда фактическа обстановка се доказва също така по един безспорен начин и от събраните в хода на воденото дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – на дознанието- всички в заверени с щепмел на ОП Пловдив и подпис копия:

От том 1 – Постановление за образуване на ДП, заповеди за задържане на подсъдимите; Том 2 – заповеди за задържане на подсъдимите, протоколи за личен обиск и постановления по чл. 64, ал.2 от НПК; Том 3 – постановления налагане забрана за напускане пределите на Р България и разрешения по чл. 68, ал.2 от НПК; Том 28 -  справка от общ регистър на нотариус Е. *** действие ПРС; Том 29 – справка от общ регистър на нотариус Н. Х. С. и нотариус С. *** действие ПРС; Том 38 – приемо-предавателни протоколи за веществени доказателства; Том 39 – приемо-предавателни протоколи и разписки за върнати веществени доказателства; Том 41 – справки от Агенция по вписванията и от Сектор „ПП“ за притежавани недвижими имоти от С., Я. и П. и МПС от всички подсъдими; Том 46 – протоколи по производства по мерки за неотклонение на подсъдимите; Том 50 – протоколи за претърсване и изземване от 30.09.2011г. /л. 2-3, л. 10-11, 17-18/, протокол за оглед на вещствени доказателства - /л. 24, л. 25, 26,27/; Том 56 – протоколи за претърсване и изземване от 30.09.2011г. /2-3, 29-30, 46-47/, протокол оглед веществени доказателства /л.43, 53, л. 66 – ведно със снимков материал/; Том 57 – протоколи за  претърсване и изземване от 3.09.2011г. /л.2-3, л. 10-15, 23-24/, протокол за доброволно предаване от Д.Х. /л.30/, протоколи за оглед на ВД /л. 31-36 и 37-38, л. 39, л. 40 и сл., л. 85-88, л. 137, л. 147, л.159/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.148/; Том 60 – от договор за покупко-продажба на МПС от 12.05.2011г. /л.44/, дакларации /л. 45-46/, писмо № 2299/26.09.2011г. на чужд език /л. 47, преводът на български език е в том 4, л.2106 от НОХД/, от договори за покупко-продажба на други автомобили и погасяване на вноски /л.49-73/, снимков материал  /л.79-83/, протокол за разпознаване на лица /л.51/; Том 65 – характеристични справки за подсъдимите /л. 58-гръб – 62/; Том 67 – медицинска документация за посъдимите Х. и К.; Том 82, том 83, 84 и 85 – Протокол за претърсване и изземване от 21.09.2011г. и протокол за оглед на иззетите веществени доказателства / т. 82, л. 237 и л.241/ и разпечатки на огледаните файлове /продължава в последващите томове/; Том 93 – писма от „ОББ“ АД /л.2/, от „Райфайзен банк България“ ЕАД /л.8/ и от ЦКБ АД /л.34/ за титуляри на банкови сметки с приложени документи от клиентско досие и общи данни; Том 97 – ръкописно изписани бележки /л.49-50/; Том 98 – писмо рег.№ ИЯ/ РЗП-565/09.01.2014г. на ОДМВР Пловдив и копие от писмо на Дирекция МОС рег.№ А-30813/20.12.2013г. за автомобил с рег.№ **/л.46-47/, копие от определение по ЧНД № 101/2014г. на ПОС /л. 57/; Том 99 – справки от Лакорда и АВп на дружествата  / на л. 10-14, л.76 и от л. 101-123 /; Том 100 – копия от лизингови договори и и съпроводяща документация /бел. – не се описват подробно, тъй като в четливо заверено копие са изискани и приобщени и в хода на съдебното следствие в обособен том/, писмо изх.№ 3411/25.07.2011г. и писмо изх.№ 5551/29.07.2011г. на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД; Том 101 и том 102 – копия от договори за финансов лизинг, ведно с придружителни документи, възлагателни писма и уведомителни писма до лизингополучателите; Том 103 –копие на свидетелство за регистрация част 1 на л.а. с рег.№ ** /л.13/, договор за покупко-продажба на МПС от 29.09.2010г. /л.14/, от свидетелство за регистрация част 1 на МПС с рег.№ **/л.16/, договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2011г. /л.17/, договор за покупко-продажба на МПС  от 04.05.2010г. /л.18/, справка в централна база – КАТ за собственост на МПС рег.№ **/л.19/, протокол за доброволно предаване /л.31/, справка КАТ за МПС с рег.№ **/л. 47/, от свидетелство за регистрация на МПС част 1 на л.а. **/л.72/ , справка централна база КАТ за МПС рег.№ **/л.164/;  Том 104 – справка централна база КАТ за МПС с рег.№ **/л. 67/, справка за пътуване на превозно средство /л.115/.

Така и от изисканите и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства – на първо място от озаглавения „Обособен том“ с документи, изпратени от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД /като правоприемник на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД/, съдържими процесните лизингови договори и приложения към същите от досиетата на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, а така и вътрешни за дружеството нормативни актове, както и писмо от 29.01.2016г. на дружеството със справки и информация  и приложените по същия том преводи от английски на български на документи, изпратени от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД; от обособен том, с надпис на папката „Банкови тайни“, както и от намиращите се по НОХД – копие от акт за смъртта на Т.П.М. /л.1004а/, препис-извлечение от акт за смърт  на Х.Я.К. /л.1156/, справки съдимост на подсъдимите, ведно с бюлетини /л. 1382-1435/, препис-извлечение от акт за смърт на С.Я. /л.1743/, писмо рег.№ 113990-1536/08.03.2016г. на сектор ПП ОДМВР Кюстендил /л.1853/, заверено копие от постановление № 4178/23.06.2014г. на ОП Пловдив и копие от протоколно определение по НОХД № 5955/2014г. по описа на ПРС, 8 н.с. /л.1855-1874/, писмо рег.№ УРИ 529000-1586/03-.06.2016г. на Дирекция „КИС“ МВР /л. 1950/ и от ГД „ГП“ /л. 1953/, писмо рег.№ 117730-11624/13.06.2016г. на Отдел „ИП“ /л.1980/, писмо рег.№ 103000-29617/06.10.2016г. на сектор ПП- МВР Пловдив /л.2094-2095/, от ГД „Гранична полиция“ –МВР УРИ № 328200-19356/28.10.2016г. /л.2102/, писмо рег.№ С-18568/15.11.2016г. на БТК ЕАД /л.2152/; писмо рег. № 14600-792/12.01.2017г. на сектор ПП при ОДМВР Благоевград, ведно със заверени копия от документи, послужили за промяна на регистрацията на ППС с рег.№ ** /л.2201-2222/, писмо рег.№ УРИ 328200-1773/30.01.2017г. на ГД „Гранична полиция“ /л. 2223/, писмо рег. № 32-27954/01.02.2017г. на ЦМУ, ведно с приложени копия от митнически документи /л. 2225-2232/, справка от АВп за регистрирани актове за недвижими имоти на подсъдимите /л. 2277-2332/, писмо изх.№ 11-01-98#1/10.03.2017г. на ТД на НАП Пловдив /л.2333/, писмо рег.№ 317000-3400/15.03.2017г. на ОДМВР Пловдив, ведно със справки за автомобили /л.2336-2347/, писмо изх.№ 6159/12.04.2017г. на „Теленор България“ ЕАД /л.2392/, писмо изх.№ 7321/12.04.2017г. на „Мобилтел“ ЕАД /л. 2395/, писмо рег.№ С-6609/23.04.2017г. на „БТК“ ЕАД /л.2404/, писмо  от 16.05.2017г. на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕАД, ведно с приложения /л.2439-2466/ и от 13.07.2017г. , ведно с приложения /л. 2490-2497/, справка за свързани лица /л.2560-2562/, писмо изх.№ 366/03.01.2018г. на „Райфайзен банк България“ ЕАД /л.2635/, заверено копие от ГДД за 2008г. на Б.И.К. /л.2665-2670/.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и посредством ВДС от експлоатираните по делото СРС, от приобщените веществени доказателства, а така и от изготвените в хода на дознанието съдебна физико-химическа експертиза от вещото лице Б. /том 103, л.185/, приета в съдебно заседание, от назначената от съда комплексна автотехническа и оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М. /л. 2348-2370/, както и от изготвената графологична експертиза от вещото лице И. /л. 2652-2660/. Така посочените експертни заключения съдът цени като компетенто и обективно изготвени, с необходимите познания в съответните области. Представено бе и експертно заключение на почеркова експертиза от вещото лице С.С., изследваща подписа за „упълномощител“ в пълномощно на адв. Б. /л. 1013/, която бе изслушана и приета от съда, макар да няма пряко значение за предмета на делото, съдът също намери за компетентно изготвена.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Правилно е преди да пристъпи към анализ на събраните доказателства, съдът да посочи с оглед възраженията на защитниците, че видно ДП № 584/2011г. е било надлежно образувано с постановление на ОП Пловдив на 20.09.2011г /т.1 от ДП/, в хода на същото са били събирани доказателства. С Постановление на ОП Пловдив от 12.06.2014г. /намира се на л.1 в Папка 4177/14г./ е постановено разделяне чрез отделяне на материалите, като с Постановление 4178/14г. от 13.06.2014г. /в папка, означена със същия номер/ частично е било прекратено производството по повод част от обвиненията, повдигнати включително на подсъдимите по настоящото производство /тогава в качеството на обвиняеми лица – в частност за престъпления по чл. 321 и чл.255 от НК/. В съдебната практика и теорията никога не е било спорно, че всички процесуални действия, извършени до момента на разделянето на материали от водено досъдебно производство и отделянето им в друго, са запазили своето правно значение и не се е налагало повторното им събиране /виж Решение 183/05.05.2011г. на ВКС по н.д. 58/2011г., 3 н.о., Решение 154/30.05.2013г.на ОС Пловдив по ВНОХД №342/2013г./ Поради това годни доказателствени средства по настоящото дело са и писмените такива, експертиза, протоколите от процесуално-следствени действия – всички те извършени до разделяне на материалите.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването им, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството.

I.                  По престъпната деятелност на подсъдимите Х., К., С. и Я. /за последния производството бе прекратено/:

Подсъдимите по това обвинение Х. и К. дадоха обяснения пред съда, а обясненията на останалите две подсъдими лица бяха прочетени от съда /на основание чл. 279, ал.1, т.2 от НПК за подс. С. и на основание чл. 279, ал.1, т.1 от НПК за подс. Я./.

При съпоставка обясненията на подсъдимите – съдържащи противоречиви твърдения, особено тези на подсъдимите Я. и С., от една страна и на подс.К., от друга, а така при съпоставянето им с други събрани доказателства, съдът стигна до извод за достоверност на твърденията на Я. и С., поради следното:

Най-напред не е спорно, че дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД е било регистрирано през 2006година със съдружници включително подс. Б.К. и неговият брат – П.К., като от 18.10.2007г. е вписана промяна във формата на управление – от ООД на ЕООД и в собствеността и управлението на дружеството, като е прехвърлено на свид. В.М.. От 03.04.2008г. същото, видно от приложените в том 99 от ДП справки от системата Лакорда, е прехвърлено на свид. Л. К. Л., който става и ** на дружеството.

От приложените в същия том справки от системата Лакорда и от АВп касателно дружеството „Луксъри“ ООД, се установява регистриране на същото от подс. Х. и неговата съпруга като съдружници на 05.09.2008г., както и последващата продажба на дружествените им дялове и преобразуване на същото в ЕООД на 04.09.2009г., като едноличен собственик и ** на дружеството става подс. Е.С.С. с вписване на промяната в ТР.

Справките в същия том на ДП установяват и регистриране на дружеството „АРСХ“ като ЕООД още през 1998г. с едноличен собственик на капитала и ** братът на подс. К. – П.К. и промяната в собствеността на дружеството и управлението й от подс. Е.С. на 04.08.2006г. Аналогично справките от посочените фирмени регистри установяват регистриране на дружеството „Б.К.“ като ЕООД с едноличен собственик и ** подсъдимият К. и последваща промяна в регистрацията на дружеството чрез промяна на собствеността и управлението в лицето на подс. С.Я. от 21.11.2007г.

В обясненията си подс. К. категорично отрече по отношение на дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД, така и за дружеството „Б.К.“ ЕООД и „АРСХ“ ЕООД да е извършвал действия, спадащи в компетентността на **я или представляващия дружеството, освен „логистична подкрепа“ и то след сключване на договорите. Признава, че спорадично подпомагал Я. и С. по тяхна молба при подаване на документи до Митница и банки., за което получавал заплащане, но само от Я.. Твърди, че за поетия от него ангажимент по изготвянето на данъчна декларация за дружеството „Б.К.“ ЕООД за 2007 година е получил съответно възнаграждение от подс. Я., което било надлежно декларирано от К. в ГДД за 2008 година. Декларирането на получена сума от „Б.К.“ ЕООД за годината, а така и от „Братя К. и ко“ ЕООД се установява от приетата на л. 2670 от делото /том 5/ копие от данъчна декларация на подс. К. ***.

Съдът обаче намира обясненията на подс.К. по посочените обстоятелства и в частта, в която отрича реално да е уговарял подсъдимите С. и Я. да подписват документи, конкретно свързани с процесните лизингови договори, за неверни и израз на защитна позиция. На първо място – в тази част се опровергават от твърденията на Я. и С. от ДП /съответно на л. 64 и сл. и на л. 41 и сл. в том 97 от ДП/, дадени в присъствието на защитник в разпит пред съдия, които на посочените по-горе основания бяха приобщени по делото. Подс. С. и подс. Я. независимо един от друг сочат, че именно подс. Б.К. е лицето, което се е свързвало с тях и ги е карало да посещават гр. Пловдив, за да подписват различни документи срещу обещание за заплащане. В показанията си подс. Я. сочи, че когато дошли през 2008г. в Пловдив с подс. С., двамата се срещнали с К. в едно кафене, като последният му “предложил срещу някой лев“ да подписва документи. Аналогично и подс. С. обяснява, че в началото или средата на 2008г. отново му се бил обадил К., като повикал него и Я. ***, а след пристигането им ги закарал в кафене, където подписвали „тези работи, декларации“, които са били предварително написани. И двамата подсъдими сочат, че сред документите е имало и снимки на автомобили, като според С. на тях били отразени значителни суми в евро. Такива документи били дадени и на двамата да подписват, били водени и при нотариус. Видно месеци преди разпита си пред съдия подс.С. е заявил същите обстоятелства и пред свид. Е. /том 3, л.1455/ - че е подписвал документи, представени му от Б.К., както и му били показани снимки на няколко автомобила. Подс. С. разказва за още няколко посещения с подс. Я. ***, повикани от подс. К., когато били карани да подписват документи, за което получили и възнаграждение - по 100 лева. На л. 14 от разпита на подс. С. се сочи, че при съвместните им посещения с Я. *** бил закаран до сграда, на която пишело „Хипо Лизинг“ да подписва декларация. Изложеното от подс. С. кореспондира с обясненията на подс. Я.. Предвид обстоятелството, че двамата не живеят в гр. Пловдив и градът им е непознат, обяснимо е да не могат да са по-конкретни в описанието на местата или лицата, с които са били срещани.  Времето, посочено от двамата подсъдими, когато били повикани в Пловдив за подписване на документи, кореспондира с изпратените от „Хета Асет Резолюшън България ООД копия от документи, попълвани за кандидатстване за закупуване на автомобили по лизингова схема от името и за сметка на „Б.К.“ ЕООД и „АРСХ“ ЕООД като лизингополучатели от м.април и май 2008г. /това са договорите по пункт 1, 2 и 3/. Твърденията на двамата, че в последствие са били викани от подс. К. заедно и поотделно още няколко пъти, отново за подписване на документи, също кореспондира с времето, от когато са били датирани и последващите пет като поредност договори – по пункт 4-8 /от м. юли и август 2008г./.

Свидетелката С., работеща първоначално в „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД, а в последствие като ** при подс. Х., е категорична, че е виждала подс. Я. и подс. С. при посещенията им в лизинговото дружество, като й направило впечатление, че С. изглеждал като „обикновен“ човек, който „едва ли можеше да си позволи лизинг“ /том 4, л. 2112 от НОХД/, а Я. описва като „много скромен“ човек /том 3, л.1449-гръб от НОХД/. Аналогични са показанията и на свидетелите Б., Е. и В.С. /с.з. от 28.09.2015г., том 3 от НОХД/ за външния вид на подсъдимите Я. и С. - от личните им възприятия при контакт с тях, описвайки ги, като лица в изключително тежко материално положение, особено подс. Я., който дори нямал къде да спи /свид. С./. Показанията на тези свидетели съдът намери за обективни, непротиворечащи помежду си по конкретните обстоятелства и ги кредитира. Видно и от изисканите от съда, а и постъпили такива още в хода на досъдебното производство справки от АВп и от МВР за притежавани имущества от двамата подсъдими, същите не са притежавали такива, включително към инкриминирания период. Подс. К. сам посочва в обясненията си, че двамата били „малограмотни“, поради което според него са прибягвали до неговата помощ за попълване на документи в банките и по други институции.

Освен неопроверганите доказателства за недобро материално състояние на подсъдимите Я. и С. към инкриминирания период, видно от снетите им самоличности от протоколите за разпит пред съдия, двамата са с основно и начално образование. Подс. Я. е бил трайно безработен /виж и изготвените характеристични справки в том 65 от ДП/, а подс. С. е продавал стоки на пазари в околни на гр. О. градове. При тези доказателства не получава достоверно обяснение тезата на К., че Я. и С. самоинициативно били решили като лизингополучатели да кандидатстват чрез дружествата за закупуване на изключително скъпи автомобили. Още повече, като се има предвид, че към инкриминирания период вътрешните правила на лизинговото дружество са предвиждали необходимост от заплащане на  първоначална вноска в немалък размер – средства, с които установи се несъмнено, двамата в лично качество не са разполагали. Що се касае до финансовото състояние на управляваните от тях две дружества, представената информация от банковите институции /конкретно за „Б.К.“ ЕООД/, показват интензивно движение на средства по банковата сметка на дружеството /за банковите сметки съдът ще изложи подробен анализ по-долу/, без да фигурира името на Я. като наредител /посочено е само веднъж за захранване на сметка, но не и за нареждане или теглене на средства/. Банковата информация, кореспондираща с обясненията на Я., контрира тезата на подс.К., като установява, че именно последният е извършвал реално разпореждания със средства по банковата сметка. Двете дружества са посочени като лизингополучатели – „Б.К.“ ЕООД с ** подс. Я. по договори по пункт 1,2 и 7 и като доставчик по договори по пункт 11 и 12, а дружеството  „АРСХ“ ЕООД с ** подс. С. като лизингополучател по договори по пункт 3, 4, 5, 6 и 8. Тезата на К. обаче за самоиницивно развивана от двамата дейност по доставка и закупуване на луксозни автомобили среща непреодолимо противоречие и със следните факти: как Я. и С. са осъществили контактите с доставчиците по тези договори – с дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД с ** към този момент свид. Л., след като не се установи да се познават или да са контактували помежду си, нито с кандидат –лизингополучателите Ж.М. и Г.М. /Н./, които са разполагали с оферти именно от дружеството на подс.Я. като доставчик, но и двамата свидетели категорично отричат да познават лица с имена Е.С.С. и С.А.Я., като свид. М. твърди, че за сключването на лизинговите договори е разговарял единствено с подс. Х., познавайки го лично. Анализираните доказателства водят до единствения извод, че нито подс. С., нито подс. Я. са имали необходимите познанства с доставчици на автомобили или контакти с лица, желаещи да закупят скъпи автомобили, познания, за да подготвят съответната документация за кандидатстване за евентуално сключване на процесните лизингови договори, още по-малко финансови възможности за внасяне на първоначална вноска или за закупуването им.

Обясненията *** подс. К. относно мястото и поводът, по който са се запознали с подс. С. категорично се опровергава от обясненията на последния /от ДП/, а така и от показанията на свид. Б.. Вярно е, че последният пресъздава не лични свои възприятия досежно конкретното обстоятелство, а разказано му от самия С. в извънпроцесуална беседа. Но факт е, че подсъдимият още в началото на 2011 година е твърдял пред полицейските служители на РУП Труд същите обстоятелства, които е заявил и в последствие при разпита му пред съдия като обвиняемо лице, приобщени по съответния ред.

Противоречиво на събраните доказателства за имотното и материално състояние на подс. Я., е твърдението на подс. К., че през 2007г. му била заплатена от подс. Я. сума за закупуването на дружеството „Б.К.“ ЕООД. Видно от обясненията и на С., и на Я., при неколкократните им посещения в гр. Пловдив не те са плащали на К., а последният  на тях, като двамата са изпитвали финансово затруднение да посрещнат дори транспортните си разходи.

Няма логика и в твърдението на подс. К., че не той, а Я. го викал при самоинициативни посещения в Пловдив, за да го подпомага срещу съответно заплащане с попълването и подаване на документи в банките. Освен вече посоченото за оскъдни финансови възможности на подс. Я., няма логика и обяснението на К., че двамата със С. биха жертвали финансов и времеви ресурс за кандидатстване като лизингополучатели за скъпи автомобили, чак в Пловдив, вместо в по-близко до гр. Омуртаг населено място. Още повече, казано бе вече, че същите не са се познавали и са нямали контакт с **ите на дружествата, посочени като доставчици на заявените от тях автомобили. Разпитани в тази връзка, свид. Л. и М. отричат не само да са познавали Я. и С., но и да са били известени дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД да е развивало търговия с автомобили. А видно, по договорите за финансов лизинг и приложените тристранни споразумителни протоколи, по пункт 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 8 представители на двете дружества следва да са контактували помежду си за постигане на обективираната в договора и съпроводящите документи споразумение за доставка на конкретните автомобили, за тяхното финансиране, предаване.

Подс. К. сочи да е запознат, че Я. и С. са развивали след придобиване на дружествата дейност по внос на автомобили от чужбина, като твърди това да му е станало известно покрай контактите си с тях и информацията от посредничеството по банкови и държавни институции. По банковата сметка на името на дружеството „Б.К.“ ЕООД в „Обединена българска банка“ АД се установява, че К. в лично качество е правил вноски по захранване на сметката, а също и нареждания за теглене, което кореспондира обяснението, че е имал спесимен, макар от банката да не се представиха документи от клиентското досие поради тяхното унищожаване.

Изложеното опровергава обясненията на К. обаче за инцидентно оказвана помощ на Я.. Ако **ят също лично се е явил в банковия офис /К. твърди единствено да е придружавал Я./, няма резон като „наредител“ по банковите документи да фигурира името на лице, което отрича да има нещо общо с дейността или представителството на дружеството. Така в папка „банкови документи“ на л. 14 е приложена разпечатка от посочената банкова сметка на „Б.К.“ ЕООД, видно от която вноски по сметката на дружеството и тегления за периода 14.04.2008г. до 21.10.2008г. като физически лица е правил подс. К. и само един път – на 14.10.2008г. е отразено захранване по сметка от името на С.Я..

Това твърдение на К. се опровергава и от факта, че при извършеното претърсване и изземване в офиса на ул. „**“ № * в гр. Пловдив на 30.09.2011г., ползван от подс. К., са открити месечни счетоводни отчети за 2009 година на „Братя К.“ ЕООД, а дружеството е било прехвърлено на Я. още на 21.11.2007г. Дори К. да е бил ангажиран с изготвянето на ГДД за 2007 година на дружеството /както твърди/, то декларацията се подава през календарната 2008 година. И не обяснява наличието на тези документи във владение на К., освен ако същият не е продължил да използва съществуването на самото дружество /виж т.50, л. 26 от ДП – Протокол за оглед на ВД/. Още по-фрапантно е намирането в офиса, ползван от К., на печати на дружествата „Б.К.“ ЕООД и „Братя К. и ко“ ЕООД, след като същите години преди това са били прехвърлени на други лица /протокол т.50, л.17 от ДП/.

Предвид изложеното, не може да се приеме тезата на защитата за оговор по отношение дадените от подс. С. и от подс. Я. обяснения, в които сочат, че са били търсени от К. както с предложение за продажба на двете дружества – „АРСХ“ ЕООД, и „Б.К.“ ЕООД, така и за идване в гр. Пловдив за подписване на документи, които са били представяни във връзка с кандидатстване за лизинг на автомобили пред „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД и получавали минимално заплащане срещу полагането на подписи под представените им документи.

По изследваните от вещото лице И. копия на част от документите, приложени в досиетата към договори за финансов лизинг, изпратени от „Хета Асет Резолюшън България“ ООД: не се установява часто от изследваните несъмнено да са  подписани от подс.К., а конкретно посочени документи вещото лице изключва категорично да носят неговия подпис. Няма основание съдът да постави под съмнение заключението на експерта, като същото е пълно, обективно и компетентно изготвено, потвърждава обясненията на подс.К. от с.з., отричайки предявените му документи да носят неговия подпис. Сочените доказателства не внасят съмнение в достоверността на останалите събрани доказателства касателно причастността на подс. К., а единствено установяват факта, че не е подписал изследваните документи.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс. К. и касателно липсата на активност от негова страна по използване съществуването на дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД и след неговата продажба на свид. М.. Основание за това дават не само показанията на свидетелите Л. и М., но и обилната банкова информация, предоставена посредством разкриване на банковата тайна от „ОББ“ ЕАД и „Райфайзен банк България“ ЕАД, които категорично опровергават позицията на К..  Свид. М. посочва, че всички подписвани от него документи във връзка с това дружество, са били предварително подготвяни от подс.К.  /л. 1961-гръб, т.4 от НОХД/, без да си спомня точно какви документи е подписвал, но сочи да ги е подписвал без да ги е чел. Твърди, че трудовото му занимание е било различно – занимавал се с цветни метали и няма понятие от застрахователни дела. На всички предявени му документи, изпратени от „Хета Асет Резолюшън България“ ООД отрича да разпознава свой почерк, освен на пълномощното – на л. 78-79 и на л. 85 от банковите документи. В показанията си свид. Л. /** и едноличен собственик на „Братя К. и ко“ ЕООД от април 2008г. / също посочва, че във връзка с прехвърлянето на дружеството е разговарял именно с подс. К., посочвайки го в залата. Твърдението му, че К. му предложил прехвърлянето на дружеството с цел да му подсигури работа, кореспондира и със заявеното от свид. М., че той е завел братовчед си Л. ***, за да се срещне с К. във връзка с промяна собствеността на дружеството. И свид. Л. е категоричен, че К. му представил готови документи, които той само подписал, без да ги чете, за което подсъдимият му дал сумата от 200 лв. И двамата свидетели отричат да са получавали фирмени документи или печа, но такива са намерени в офиса на К.. Съдът кредитира показанията на свид. Л. от ДП  досежно обстоятелствата дали е разбрал, че предишен ** на дружеството е бил свид. М. и за това, че при срещата си с подс. К. завел двамата да подписват документи – при адвокат и нотариус /в том 60, л.134 от ДП, приобщени по делото на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/,  тъй като същите са били депозирани по-близо до периода, за който говори. Освен това показанията му в тази част си кореспондират и със заявеното от свид. М.. И този свидетел отрече в съдебната зала да е подписвал кой да е от документите, предявени му от документацията, изпратена от „Хета Асет Резолюшън България“ ООД с договорите за финансов лизинг, като единствено разпознава почерка и подписа си на банковите документи – на завереното копие от дружествен договор /л. 1966, том 4 от НОХД/.

В обясненията си подс. К. отрича заявеното от двамата свидетели, като признава единствено да ги е насочил към адвокат; сочи, че не е бил наясно с дейността на „Братя К. и ко“ ЕООД, освен, че извършвало внос на автомобили. Освен опровергани от показанията на двамата свидетели, обясненията му се опровергават и от приложените в папка „Банкови тайни“ документи касателно това дружество. Видно от банковото извлечение на л. 13 от този том вносител на суми от сметката на дружеството, вкл. и към месец септември 2008 година, за теглене на суми и нареждане на преводи  е физическото лице Б.К.. Така е отразеното и по банковата сметка на дружеството в „Райфайзен банк България“ ЕАД, като видно е, че от банковата сметка на „Братя К. и ко“ ЕООД с IBAN ***.08.2008г. е било наредено плащането на сума в размер на 313 000 лева по сметка с IBAN *** – с бенефициент Б.К., която сметка според писмо на „Райфайзен банк България“ ЕАД на л. 2635 от том 6 на НОХД /в отговор на наше писмо изх.№ 37800/19.12.2017г./ е с титуляр физическото лице Б.И.К. /виж и извлечение на л. 35 от том „Банкови тайни“/. Основателно би било обяснението на К. и че за извършвани от него консултантски или посреднически услуги е получавал заплащане от „Братя К. и ко“ ЕООД през 2008г., които бил декларирал в ГДД, но само ако посочените по-горе суми, преведени от банковата сметка на дружеството по личната му банкова сметка, *** получена в годишната данъчна декларация пред НАП- 3600 лева.

От така представената информация от банковите институции, както и от показанията на свидетелите М. и Л., съдът заключава, че подс.К. е имал правомощие да тегли и нарежда суми неограничено от банковите сметки на дружеството, което видно от документите, е и правел. Видно е, че К. е оперирал с банковата сметка на дружеството до закриване на същата през август 2008г.

Нещо повече – на л. 100 от том „Банкови тайни“ е приложено в заверено копие искане до „Райфайзен банк България“ ЕАД за откриване на разплащателна сметка в евро на дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД, което е датирано от 05.06.2008г. с посочен автор на искането Б.И.К.. Нито свид. Л., нито свид. М. посочиха да им е известен този документ, като дори не знаеха за активна банкова сметка ***, по която постъпват и се нареждат средства. Посоченият документ кореспондира със заявеното от двамата, че са били **и на дружеството само по документи, без реална възможност да оперират с дейността или банковите му сметки.

В опита си да опровергае обвинителната теза касателно причината за недоставянето на автомобилите подс. К. посочи, че при един от случаите това е станало поради наложен запор на банковата сметка на Братя К. и ко“ ЕООД от страна на данъчната администрация, при което била преведена по сметка на приходната администрация сума от около 110 000 лв. Налагането на запор се установява не само от постъпилото нарочно писмо на банката, приложена на л. 136 от том „Банкови тайни“, но и от приложените подробни разпечатки за движението по банковата сметка на дружеството  /л.37-гръб-38 от същия том/.  Видно е също така обаче, че запорното съобщение е получено в банката на 25.08.2008г. Преди месец август 2008г. има само два превода от лизинга по посочената банкова сметка *** „Братя К. и ко“ ЕООД в „Райфайзен банк България“ ЕАД /без да са доставени автомобили/ – това са по договорите по пункт 4 /по договор за финансов лизинг **/ и по пункт 5 – договор за финансов лизинг с № **, по които доставчик е „Братя К. и ко“ ЕООД. За автомобила по пункт 4, видно от извлечението от банковата сметка на доставчика на л. 31 от том „Банкови тайни“ е, че му е преведена сумата от 115200лв. с наредител „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД с основание на превода – фактура 29/31.07.2008г., като още на същата дата /л.30-гръб/ сумата е била изтеглена на каса – в размер на 15 949,60 лв. /операцията е „cash withdrawl“, която според обяснителна записка от банката на л. 136 от том Банкови тайни означава теглене на каса/, на 06.08.2008г. от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД е била преведена по същата банкова сметка *** ,00 лв. по фактура 30/05.08.2008г., като на същат дата е изтеглена и сумата от 197 200 лв. /л.32/. След месец август 2008 година всички преводи от лизинговото дружество към доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД са били правени по сметката на същото в ОББ ЕАД, а не в сметката в „Райфайзен Банк“.

В настоящото производство подс. Х. също се възползва от правото си и даде обяснения, макар и лаконични такива /том 6, л. 2573 и сл. от НОХД/. Посочи, че няма нищо общо с част от договорите, а по договора, по който „Луксъри“ ООД е посочен за доставчик на автомобил за свид. П. /по пункт 10/, колата междувременно била продадена и докато търсел друга, получил предложение от подс. С. да закупи дружеството му, като надлежно го бил уведомил за задължението за доставка на автомобила. Както по отношение на този договор, така и по отношение на всички останали инкриминирани договори за финансов лизинг с „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, съдът намери, че се доказа съпричастността на подс. Х.. Разпитани в съдебно заседание, свид. С. и Д. потвърдиха, че към инкриминирания период Х. е бил доставчик на автомобили – неофициален, т.е на такива втора употреба, към лизинговото дружество. Видно от постъпилото писмо от „Хета Асет Резолюшън България“ ООД /л.2439/ и писмо изх.№ 5551/29.07.2011г. /т. 100 от ДП/, Д.Х. с дружествата „Мобайл линк“ ООД и „Луксъри“ ООД е имал договорни отношение с лизинговото дружество по повод на сключвани договори за финансов лизинг за доставка на автомобили. В тази насока са и показанията на част от разпитаните по делото свидетели - К., Я., М., Н., които потвърдиха, че с посредничеството на Х. /не сочат конкретна негова фирма/, са им били доставени автомобили, които са изплащали на лизинг. Видно е обаче от изпратената фирмена документация /в обособен том „Молба с приложения“, както следва: л.44; л. 94; л.201- в частта за посочен комисионер – договорът в превод на български език на л. 644 от същия том; л. 266 – в превод на л. 648; л. 283 и л. 282 с превод на л. 647; л. 326 с превод на л. 628; л. 349 и л. 348 с превод на л. 638; л.399 с превод на л.629; л. 469 с превод на л. 652 и л.499 с превод на л. 654 /, че за всеки един от процесните договори, респективно – автомобили, като лице за контакт още в искането е посочен именно Д.Х. и неговият телефон – *** /, който към този момент е ползвал и който и в по-късен етап е бил обект на подслушване посредством СРС/. За сравнение аналогични данни са посочени и в другите два договора, по които дружества, управлявани от Х., са били посочени като доставчици – по договор по пункт 3 /№ **/ - л.119и л. 141/ и по пункт 10 /№ ** / - л. 446 и л. 447 с превод на л. 650.

Така по първия и втория договори за финансов лизинг с № **/24.04.2008г. и № **/25.04.2008г. няма логика при кандидат за лизингополучател подс. Я. чрез дружеството „Б.К.“ ЕООД и доставчик „Братя К. и ко“ ЕООД да бъде посочен и в двата случая като лице за контакт, различно от представител на дружеството-доставчик, именно подс. Х., освен ако същият изрично не е изтъкнал това обстоятелство при срещата със служителите. Това се отнася и до договора по пункт 4 - № **/31.07.2008г., по пункт 5 /№ **/05.08.2008г./, по пункт 6 /№ **/05.08.2008г./, по пункт 7 /№ **/15.08.2008г./, по пункт 8 /договор № **/29.08.2008г./, по пункт 9 /№ **/ 09.09.2008г./, по пункт 11 /договор № **/ и по пункт 12 /договор № **/, по които страни, включително по договора за покупко-продажба, са лица, различни от Х. или дружества, в които същият няма участие.

За да не даде вяра на обясненията на подс. Х. относно липсата му на съпричастност към посочените по-горе 10 броя договори /по пункт 3 и 10 не се оспорва/, съдът прие, че обясненията му драстично се различават както от показанията на свид. Б., така и от тези на свидетелите М., като всички те сочат, че са разговаряли единствено с Х. за доставката на автомобили и че същият ги е завел до сградата на лизинговото дружество, където са попълвали съответните документи, предявени им в съдебно заседание. Независимо, че и в трите договора за финансов лизинг на тези свидетели е отразено, че доставчик по същите е „Братя К. и ко“ ЕООД или „Б.К.“ ЕООД, свидетели отрекоха както да познават подсъдимия Я., така и свид. Л., да са разговаряли или комуникирали с други лица, освен подс. Х. за доставката на автомобилите. Свидетелите сочат, че именно на Х. са дали съответните суми за капаро за доставката на автомобилите, че Х. им е показал в интернет пространството автомобилите, за които са кандидатствали, както и от същия са си ги получили обратно. Показанията на тези свидетели съдът намери за достоверни, за обективни, логично изложени и последователни, включително в приобщените от ДП показания на свид. М..

Друго косвено доказателство, което контрира тезата на подсъдимия за липса на съпричастност към всеки от инкриминираните договори за финансов лизинг, респективно – преведените суми от лизинговото дружество, са обясненията на подс. С. в частта, в която същият посочва, че след като е бил търсен от полицията, с него са се свързали отново К. и Х. и на проведена среща в гр. Пловдив са го уговаряли какво да говори пред полицейските служители. За да даде вяра на обясненията на С., дадени пред съдия в хода на ДП, съдът отчете и факта, че същите намират процесуална опора в показанията на свидетелите Б. и Е., а за дейността на „Луксъри“ - в приобщеното по делото веществено доказателство /което по приложените материали от ДП е в копие/ - ръкописно изписани листове, находящи се в т. 97, л. 49-51, за които подсъдимият е твърдял да са написани от свид. С. под диктовката на подс. Х.. Свид. С. призна в съдебна зала авторството на ръкописния текст и обстоятелствата, при които са били изготвени, макар да не можа да даде смислено обяснение за отразените в листовете обстоятелства. Показанията й се приемат с доверие в тази част, тъй като намериха процесуална опора и в останалите посочени гласни доказателствени средства. Заявеното от нея кореспондира с обясненията на С. за активиране на подсъдимите Х. и К. по уговаряне на съучастниците си да прикриват пред разследващите органи и пред данъчните служби реални обстоятелства. Обясненията на С. са дадени в присъствието на защитник и пред съдия в процедура, изключваща насилие или повлияване над обвиняемия при депозиране на обяснения или изопачаване на заявеното от него, поради което и като кореспондиращи с посочените по-горе гласни, писмени и веществени доказателства, прие за достоверни.

За да даде вяра на обясненията на С., че същият само документално се е водел ** на дружеството „Луксъри“ ЕООД, придобивайки го от подс. Х. и неговата съпруга на 04.09.2009г., съдът отчете и факта, че при извършеното претърсване и изземване на 30.09.2011г. в къща в с. Б. на адреса, на подс. Х., са намерени и иззети документи за извършвана проверка на ТД на НАП Варна –офис Търговище на „Луксъри“ ООД, като се има предвид, че съпрузите са се разпоредили с дружествените си дялове две години по-рано /виж протокола за оглед на ВД в том 57, л.39 и сл./. Също така при оглед на иззетия компютър е намерен и файл, на който е подготвена молба от името на Е.С.С. до НАП /виж Протокол за оглед на ВД в т.57, л.85-88/, като същият е разпечатан на л. 120 от том 57 от ДП. В офиса на Х. *** пък при претърсване и изземване на 30.09.2011г. е намерена полиетиленова папка в жълто с надпис „Луксъри“ ЕООД, съдържаща разходи на дружеството за 2010 година – намирането на тези документи във владение на Х. не кореспондира с неговите обяснения, тъй като още през 2009 година е прехвърлил със съпругата си дружеството на С..

Наред с това, видно от  Протокол за оглед на ВД - т.57, л. 34 от ДП, при извършеното претърсване и изземване от адрес на ул. „Родопи“ 16а, който имот се стопанисва от подс. Х., са били иззети фактури с посочен издател ДСК Ауто Лизинг от месеците декември 2009г. и януари 2010г. и получател „Луксъри“ ЕООД, както и фактури с посочен издател „Стови“ ЕООД и „РГБ Изотсервиз“ от декември 2009г. ведно с фискален бон, също с посочен получател дружеството „Луксъри“ ЕООД. Това са счетоводни документи, касаещи търговска дейност на дружеството „Луксъри“, и няма логика да се намират у Х. месеци след като същото вече е прехвърлено на новия си собственик и **. Ето защо, съдът кредитира обясненията на С. и в частта, в която обяснява за причините, поради които е станал „президент“ на „Луксъри“ ЕООД.

          В обясненията си от ДП подс. С. е категоричен, че след подписване на съответните документи от него и от подс. Я., когато бил викани от Б. ***, последният ги предавал на подс. Х..

Съдът кредитира и показанията на свид. М.С., вкл. онази част от ДП /том 59, л.107 от ДП от 01.09.2011г./, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1 от НПК, досежно това дали познава Е.С., свидетелят потвърди, че не е знаел името му, към момента на разпита си на ДП, но го е виждал в автомобил, управляван от Х.. А името му разбрал от полицаите.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че обясненията на Я. и С. са проява на „оговор“ по отношение на другите две подсъдими по общото им обвинение лица. Вярно е, че поначало тази част от обясненията на едно подсъдимо лице не може да бъде поставена в основата на присъдата, но само ако не е подкрепена с други доказателства. В случая са налице други доказателствени източници, подкрепящи обясненията на С. и Я., които не оставят съмнение за прА.вост в заявеното от тях. Такива са освен показания на обсъдените вече  свидетелите, както и веществените доказателства, така и показанията на свид. С., Й. /л.2516 от НОХД/, Б., Е., а така и съдържанието на част от протоколите от експлоатираните по делото СРС чрез ****.. Видно от отразените в Протокол за изготвяне на ВДС „*** “ от прилагане на СРС рег.№ ****/11.05.2012г., в периода юни - септември 2011г. подсъдимият Х. и подс.С. са провели неколкократно разговори, в които подс. С.  се оплаква на Х., ************************* – виж разговори пореден № 32-рег.№ ***г., пореден № 34 - ***г., разговор пореден № 37; разговор № 51; разговор пореден № 79 и рег.№ ***г.; пореден № 81 и рег.№ ***г.; пореден № 98 и рег.№ ***г.; пореден № 212 и рег.№ ***г. При това в последно посочения разговор подс. Х. от телефон с № **** се обажда на подс. С. на телефон с аб.№ *** , ****************************************

Обясненията на С. в частта, че подс. Х. *** и двамата с К. му давали указания какво да говори пред данъчните органи по повод на извършвана ревизия на закупеното дружество „Луксъри“ ООД и по повод на отношенията им с лизинговите автомобили и договорите, съдът констатира, че тези му твърдения намират подкрепа в разговорите, ********„**** “, обективирани в същия протокол, цитиран по-горе, пореден № 32 и рег.№ ***г. /**********************/; разговор пор.№98 и рег.№ ***г. /**********************/; № 243 и рег.№ ***г. /в който **************/; пореден № 246, в който Х. от телефон № ***** се обажда на К. на тел. **** и го уведомява, ******************; пореден № 247 и рег. № *****г., в който Х. уведомява С., *****; разговор пореден № 259 и рег.№ ****г.. В допълнение следва да се упомене и разговор пореден № 258 и рег.№ ***г., в който Х. дава указания на свид. С. /телефонният й номер е бил също ****/ ***************“. Също така и разговор пореден № 228 и рег.№ ***г. – проведен между подс. Х. и К., в който ****************“.

Изисканите от съда справки за абонатите, на които са се водели телефоните, с част от които са се провели коментираните разговори, показват следното: телефон с аб. № **** през времето, когато е *** разговора с него, е бил регистриран на името на свид. С.Й. /л. 2395, т.5 от НОХД – справка Мтел ЕАД изх.№ *****г./, абонатен номер ****** към същия период е бил регистриран на името на В.Т. /л. 2392, т.5 от НОХД- справката от Теленор България ЕАД, рег.№ ****г./, а абонатен номер **** – на С.П. /л.2404, том 5 от НОХД справка на БТК ЕАД/. С.П. е съпруга на подс. П. и е била негов защитник в хода на ДП. Разпитани по делото като свидетели /л. 2516 и л. 2517 от том 5 от НОХД/, както свид. Й., така и свид. Т. посочват, че се познават с подс. С., тъй като са негови съседи в гр. О. и че първият – му бил предоставил еднократно личната си карта в периода 2010-2011година, без да знае какво е правил с нея, а вторият – му бил дал единия от мобилните си номера да го ползва. Съдът намери за напълно достоверни показанията на тези свидетели, тъй като са незаинтересувани от делото, добросъвестно изложиха пред съдебния състав известни им обстоятелства. Изводът, който се налага и от техните показания е, че именно подс. С. е бил ползвател на посочените два мобилни абонатни номера в периода 2011 година, още повече и предвид използваното в разговорите обръщение към него - „Е.“ от другия комуникиращ – подс. Х. и от изложените в тези разговори обстоятелства.

При проверката съдът намери, че всяко едно от исканията за прилагане на СРС по настоящото дело е изготвено от оправомощен по смисъла на чл. 13, ал.1, т.1 от ЗСРС орган, с оглед разследваното към този момент престъпление, същото е мотивирано, съдържа изискуемите реквизити по чл. 173 от НПК и на чл. 14 от ЗСРС, получило е и съответната санкция – разрешение от председателя на ПОС. Разпорежданията за разрешаване използването на СРС също отговарят на формалните законови изисквания. В разрешенията са посочени сроковете, за които се дава разрешението, съответно на нормата на чл. 21, ал.1, т.3 от ЗСРС и на направеното искане в съответствие с действалите към момента на издаването им норми /чл. 175, ал.3 и ал.4 от НПК/.

На следващо място – посочи се вече, че обясненията на подсъдимите Я. и С. намират своята подкрепа и в показанията на полицейските служители Б. и Е. касателно споделените с тях обстоятелства след посещението им в сервиза, стопанисван от подс. П. през 2011 година. Към момента, в който същите са провели разговор с подс. С., той не е имал никакво качество – ДП е било образувано в по-късен момент. Касае се до доказателствени средства, които възпроизвеждат един доказателствен факт – на извънпроцесуално изявление на лица /съдът използва изразът в множествено число, тъй като изложеното е относимо и за казаното от подс. П. пред тях, което ще бъде подробно обсъдено в следващия раздел от мотивите/, получили в последствие качеството на обвиняеми в настоящия процес и като такова е производно доказателство, което е включено в процеса не с цел да се подменят първичните доказателства, а с оглед проверката на същите. Законовото разрешение е обусловено от обстоятелството, че тези лица, без да са пряко ангажирани с провеждането на наказателното производство, обичайно имат ценни непосредствени възприятия за определени обстоятелства, която информация поначало е от съществено значение  за пълноценното разкриване на фактологията на деянието. Освен това не се събраха доказателства, от които да се направи извода, че показанията на служителите на МВР са тенденциозно насочени във вреда на някое от подсъдимите лица, а напротив – съдържимата се в тях информация е логично представена, с точност и коректност, като същите в хронологична последователност пресъздават обстоятелства, които са възприели, поради което и дават основание на съдебния състав да им се довери.

За Б. и Е. не съществува забрана да бъдат разпитвани като свидетели, тъй като същите не са извършили конкретни действия по разследването. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК. Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива /Решение № 198/18.06.2013г. на ВКС по н.д.№ 248/2013г., 1 н.о., Решение № 33/05.03.2008г. на ВКС  по к.д.№ 632/2007г., 1 н.о./. В конкретния случай както показанията на посочените двама полицейски служители не остават изолирани.

По отношение показанията на останалите свидетели, даващи относима за предмета на делото информация, - съдът намери, че следва да кредитира показанията на свид. Д., С., М., на свидетелите Б., Ж.М. и Г. Н.; на свид. М. и Л. /за последните двама вече изложи съображения по-горе поради какви причини им се доверява/, на свид. В., Д., Я., К., Й., С.В.С., П., Й. и Т. /за които двама свидетели също съдът изложи съображения за кредитируемост в показанията им/, на свид. С., Г., Н.Ч., В.С., Я.Б. и К.Е., Д.Н.. Показанията на посочените свидетели като незаинтересовани от изхода на делото, съдът намери, че следва да кредитира. Оцени същите като логично изложени, подредени, последователни, доколкото разбира се изминалия период от време позволява, като за част от свидетелите показанията им от ДП също бяха четени. Подробни съображения за тях съдът ще изложи по-долу по отделните пунктове.

Общо за лизинговите договори следва да се посочи, че времето и мястото на подписването им се установявя от текста на самите контракти. Свидетелките С. и Д. /Ш./ заявиха, че познават подс. Х. и поименно, а и лично, като дори свид. Д. го посочи с малко име „М.“ в съдебната зала, знаейки, че той е и един от честите доставчици на автомобили, с които лизинга е сключил договор /видно от писмото на Хипо Лизинг/. 

Съдът положи усилия да бъде установен точния механизъм по кандидатстване и сключване на договорите за финансов лизинг и последиците от това за всяка от страните. Видно от подробните разпити на свидетелите Д., С., М., отчасти на С., а така и от представените от лизинговото дружество вътрешни нормативи /приложени в обособения том/, се установява какви документи е било необходимо да се представят от кандидатите, както и че проверка на доходите не е била извършвана при заплащане на първоначална вноска в размер не по-малко от 20% от общата сума на автомобила, за чието финансиране се кандидатства. Свидетелите С. и Д. непротиворечиво посочиха, че след одобрение на представената от кандидат-лизингополучателя документация от тях самите, документите само формално са били изпращани за одобрение в централата, след което те са сключвали процесня договор. Единствено при по-висок размер на финансиране, договорът се подписвал в София от **а. Показанията на свидетелите-служители в лизинга като обективни и подкрепени от документите, приложени в досиетата по отделните договори, съдът прие, че следва да кредитира.

Непосочването на срок за изпълнение на задължението на доставчика се потвръждава и в показанията на свидетелките Д. и С. при разпита им пред съдебния състав. Според съда обаче именно този формален пропуск в политиката на лизинговото дружество умело е бил използван  от подс.Х..  Същият като извършител не е имал никакво намерение още при подаване на искането за сключване на лизингов договор и дори при последващото му подписване, да бъдат доставени автомобилите, а в случай на доставка – да бъдат заплащани лизинговите вноски или върнат автомобила на собственика. Целта на извършителя, а и съзнавано от неговите помагачи, е било срещу известна парична сума, равностойността на първоначална вноска по лизинговия договор и такса за управление и регистрация, да получи многократно надхвърляща я парична сума именно срещу поемане на ангажимент по доставка на автомобил с определена марка и модел.

Основание на съда за този извод са не само фактът, че получените от лизинговото дружество суми по банковите сметки на доставчиците са били теглени още в деня на тяхното превеждане, но и фактът, че представител на дружествата -лизингополучатели, нито на доставчиците в последствие са били намирани на декларираните при кандидатстване за лизинговане адреси. Дори подс. Х. /както и неговата съпруга/ предвидливо се е „освободил“ от задължението си, прехвърляйки дружествените дялове на „Луксъри“ ООД на подс. С.. Целенасочено като доставчик е използвано дружеството „Братя К. и ко“ ЕООД, което предвидиливо преди това подс. К. съдейства за прехвърлянето му на неопитния М., а после и на материално затруднения Л., запазвайки си възможността да контролира дружествените дела и оперира с банковите сметки. Че последното дружество е било „използвано“ като формален доставчик на автомобили, чието финансиране преминава през лизингово дружество, и този факт се съзнава и от подс.К., се установява и от съдържанието на разговор, проведен между подсъдимите К.  и Х., който е бил обект на прилагане на СРС – в Протокол за изготвяне на ВДС рег.№ ****/0311-04-73/11.05.2012г. в разговор рег. № ***г. и пореден №  *****************“. Казаното от подс.К. доказва иистиността на показанията на М. и Л., относно липсата на знание от тяхна страна, че дружеството е развивало каквато и да било дейност.

 

Като допълнително доказателство, че подсъдимият Х. е съзнавал и целял противоправния ефект, следва да се посочи, че дори години след сключване на договорите –през 2010 и 2011 година след безуспешни опити да бъдат намерени **и или представляващи лица за доставчиците или получателите /в случаите, когато са доставени/ на лизинговите автомобили, не се стигнало до връщане на суми поради невъзможност за изпълнение, а напротив – в опити от страна на подсъдимите Х. и К. по уговаряне на подс. С. да говори неверни обстоятелства пред разследващите органи.

 

По пункт 1 и по пункт 2 – по договор за финансов лизинг № **/24.04.2008г. - Датата, на която служителките са били въведени в заблуждение относно действителните намерения по сключването на договора за финансов лизинг е 20.04.2008г., която е датата, на която искането за финансиране, ведно с останалите съпроводящи документи са били представени пред тях на проведената среща с подсъдимите. Последващите действия по проверка изрядността на документацията е била формална такава, в каквато насока са показанията и на двете представителки в клона в гр. Пловдив, както и на свид. М..

Видно от представената документация от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, по този договор дружеството „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД е превело по банковата сметка на доставчика по договора „Братя К. и ко“ ЕООД в „Райфайзен банк България“ ЕАД ****** сумата от 148 000 лв. /виж писмо на л.2490 и информация за трансакцията л. 2495  от НОХД/, като основание за това била фактура 12/25.04.2008г. Доказателство, което потвърждава извършения превод е и справката от банката, предоставена по повод постановеното от съда разкриване на банкова тайна /на л. 23-гръб от том „Банкови тайни“/. Установява се както от посочените банкови документи, така и от цитираните писма на правоприемника на лизинговото дружество, че посочената като основание фактура - 12/25.04.2008г. е издадена във връзка със сключения между продавача – доставчик на автомобила /“Братя К. и ко“ ЕООД/ и купувача- лизингодател за покупко-продажба на процесното МПС, който договор е под № 1027/25.04.2008г. /л. 41 от обособения том/, като изрично в цитираното писмо на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД се установява, че независимо от издаването на цитираната като основание за превода фактура № 12/25.04.2008г., в последствие от дружеството –доставчик е била издадена и фактура 27/13.06.2008г., касаеща същото плащане. Сумата е била изтеглена още същия ден -25.04.2008г. на каса /виж том Банкови тайни/, като видно от изпратените от Райфайзен банк България ЕАД банкови документи, към този период единствено подс. К. е имал право да тегли и нарежда превод на суми от посочената банкова сметка.

***, че в договора за покупко-продажба на МПС е посочено името на П.К. като ** на „Братя К. и ко“ ЕООД, който установява се документално – никога не е бил ** на същото, а от 03.04.2008г. ** на дружеството е свид. Л.. Наред с това по сключения договор за финансов лизинг № **/24.04.2008г. като представляващ доставчика е посочен подс. К.. Това обаче според съда единствено показва занижения контрол над документацията, предавана и  съставяна за нуждите на лизинга, което е използвано от подс. Х. и го е улеснило при реализиране на престъпните му намерения.

По проформа фактура от 24.04.2008г. /л.35 от обособения том/ видно е била  преведена сума от лизингополучателя по сметка на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД в размер на 24 666,67 лв. без ДДС първоначална вноска, както и сума за управление и услуга регистрация или общо в размер на 32 108,00 лв. с ДДС. Автомобилът е доставен и предаден, като видно от обилната документация от досието по този договор, от показанията на свид. В. и Д., по този договор други плащания било от страна на посочения в договора лизингополучател „Б.К.“ ЕООД, било от трети лица, не са постъпили. Елементарните математически изчисления показват, че по този договор е следвало да бъде заплатена сума още в размер на 115 892 лв. за изплащане на автомобила – това е разликата между преведаната от лизинга сума и постъпилата първоначална вноска, която реално представлява щетата за дружеството. С обвинителния акт е повдигнато обвинение за причинена вреда в следствие на това деяние в по-малък размер - 110 508,70 лв. /същата се получава като се приспаднат и направените вноски за застраховка на автомобила, но същите не са в полза на лизинговото дружество, а на застраховател/.

Автомобилът, обект на договора за финансов лизинг Мерцедес S 350, черен на цвят е бил регистриран с ДКН **и № на рамата *****, като същият е бил маркиран от застраховател, видно от приложения талон за маркиране с маркиращ се код *** /л. 17 от обособения том/.

По договор за финансов лизинг № **/25.04.2008г. - доказателствата за времето и мястото, когато служителите на лизинговото дружество – свидетелките Ш. и С. - са били въведени в заблуда относно действителните намерения на явилия се пред тях Х., придружаван от Я., са идентични като посочените за автомобила по предходния пункт – това показанията на двете свидетелки, на искането за финансиране /л.94-97/.

Сключеният договор за финансов лизинг между „Хипо Алпе Адриа Ауто Лизинг“ ЕООД и „Б.К.“ ЕООД като лизингополучател е от дата 25.04.2008г., като преведената от лизинговото дружество сума по сметка на посочения доставчик, декларирил готовността си да достави описания  в офертата автомобил – „Братя К. и ко“ ЕООД,  - сумата от 132 700,00 лв. е била преведена по банковата сметка на доставчика в „Райфайзен банк България“ ЕАД на 25.04.2008г., видно от банковото извлечение на л. 24 от том „Банкови тайни“, а така и от писмо на л. 2491 от том 5 от НОХД по същата банкова сметка. ***/25.04.2008г., която е отразена и в банковото извлечение на банката на доставчика.  Видно от писмото на „Хета Асет Резолюшън“ ООД, независимо от извършения превод и основание, от доставчика била в последствие издадена и фактура 26/13.06.2008г., /същата е приложена по досието към договора на л. 101 от обособения том/, която касаела същия превод.

Доказателствата, установяващи направените плащания от името на лизингополучателя по договора – за заплащане на първоначалната вноска, такса управление и услуга регистрация по проформа фактура от 24.04.2008г. /л. 106 от об. том/ е в размер на 28 866,50 лв. Също така непротиворечиво и от показанията на свид. В., на свид. В.С. и изпратените писма от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД се установява, че други плащания от страна на лизингополучателя или на оторизирано от него лице по този договор не са постъпвали. Същевременно автомобилът и по този лизингов договор /Мерцедес МЛ 320 CDI 4 Матик/ с оферта от доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД е бил доставен и регистриран с рег.№ **и номер на рамата *** /талон за регистрация на същия на л. 83, като с договор за покупко-продажба № 1026/25.04.2008г. /л.100 / и приемо-предавателен протокол /л. 86/ е посочено, че се предава на лизингополучателя на 27.08.2008г.

Изчисленията сочат, че реално в ущърб на лизинговото дружество е причинена вреда в размер на 103 833,50 лв. /като по ОА вредата е по-малка – 99 059,88 лв., смятайки и застраховката на автомобила, което обаче според настоящия състав, доколкото е била заплатена в полза на съответния застраховател, не следва да се отчита като приход на лизинговото дружество/. И тук следва да се има предвид, че обвинение е повдигнато за по-малък размер на вредата от реално установения по този договор за дружеството - 99 059,88 лв.

Доказателствата, които установяват съпричастност както на подс. Я., така и на подс. К. по посочените две доставки на автомобили и лизинговане чрез дружеството „Хипо Алпе Адриа Ауто Лизинг“ ЕООД  – по пункт 1 и 2, е фактът, че първият е бил извикан от подс. К. в гр. Пловдив, бидейки документално ** на „Б.К.“ ЕООД, като подс. Я. се е съгласил да подписва документи, предоставени му от подс. К. срещу заплащане, вкл. такива по лизингови договори, съзнавайки, че по този начин полага подписа си под документи, които ще бъдат представени с определена цел пред лизингово дружество във връзка със закупуване на леки автомобили. Водещата роля на подс. Х. като инициатор и извършител на измамливите действия се установява посредством не само обясненията на подс. С., който дава сведения и за полагани подписи от подс. Я., но така и от съдържанието на проведените разговори между двамата, обект на подслушване и обективирани в съставения от прилагането на СРС протокол, които обстойно бяха коментирани по-горе. Доказателство в подкрепа на обстоятелството, че именно подс. Х. е било лицето, кумуникирало със служители на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД - клон Пловдив, са показанията на свид. С. и Д. /Ш./, които сочат, че разпознават подсъдимия като доставчик на автомобилите, видно и в искането за финансиране на лизингопоучателя /л. 44 от обособения том/ е посочено името и телефонен номер на подс. Х. като лице за контакт. Посочи се вече по-горе, че измамливите действия на подс. Х. се изразяват в това, че същият, познавайки се добре със свидетелките, ги е убедил, че кандидатът ще заплаща лизинговите вноски, ако искането му бъде одобрено; а с посочване на името си и телефон като лице за връзка в искането, е гарантирал за реалността на намеренията както на кандидата за лизинг, така и за благонадеждността на доставчика.

Видно от показанията на подс. Я. и показанията на свид. В.С. /л.1458, том 3 от НОХД/, след доставката и на двата автомобила, подс. Я. не е получил фактически владението върху тях. Видно от справката на л. 115, том 104 от ДП автомобилът, регистриран с номер **, многократно още от 2008г. до началото на 2010 г. е преминавал границата на Р България, в каквато насока са и показанията на свид. Н.Г. /л.2021/, М. /л. 1040/ , като показанията на посочените свидетели, а на свид. М. – и тези от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК само досежно номера на автомобила /от ДП в т.104, л.142/, съдът също кредитира като обективни и като подкрепени от цитираната справка на ДП. Съпричастността на подс. Х. към последващата съдба на автомобила, също съдът намери за несъмнено установено, като доказателствата за това ще бъдат посочени и обсъдени в следващия раздел, коментиращ престъпната дейност на подс. П..

За автомобил с рег.№ **липсват доказателства да намерен и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящия състав, като доказва се обаче, че същият е бил доставен и регистриран /виж справка централна база данни  КАТ том 104, л. 67 от ДП/.

 

По пункт 3 – договор за финансов лизинг № **/07.05.2008г.

Видно от приложеното искане за финансиране до „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД от името на подс. Е.С., като ** на дружеството - кандидат-лизингополучател „АРСХ“ ЕООД, същото е депозирано на 07.05.2008г. /л. 141-142 от обособен том/. На същата дата е подписан и договорът за финансов лизинг. Посочените документи установяват несъмнено датата, на която е бил реализиран контакта от страна на подс. С. и подс. Х. и представителите на лизинга в гр. Пловдив – свидетелките С. и Д., когато и последните са били въведени в заблуждение.

Видно от искането за финансиране и в този случай като лице за контакт към данните на лизингополучателя, освен тези на дружеството, е посочен мобилният телефон и имената на подс. Х.. Освен това именно управляваното от него към този момент дружество – „Мобайл линк“ ООД е посочен и като доставчик по договора, видно и от приложената на л. 122 от обособения том оферта за л.а. Мерцедес МЛ 350 за доставка срещу сумата от 122 000 лв. С показанията си свидетелките Д. и С. потвърждават подписите си върху договора за финансов лизинг и общите  условия, както и върху прилежащите документи.

Видно от представената от „Централна кооперативна банка“ АД клон Пловдив справка и извлечение от сметка на „Мобайл Линк“ ООД /л. 41 и сл. от том Банкови тайни/, на 08.05.2008г. по банковата сметка на дружеството в ЦКБ АД - с IBAN *** от „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ЕООД с основание фактура **********/ 07.05.2008г. /приложена на л. 136 от обособен том/ за сумата от 122 000 лв., която сума е била изтеглена в брой от Д.П.Х. на същата дата на два пъти – копия от нареждане-разписка са приложени на л. 66 и 67. Също така от справката изх. №171867/30.12.2015г. на банката  е видно, че през инкриминирания период право на разпоредителни действия от банковата сметка на дружеството е имал единствено подс. Х..

Доказва се също така от приложеното на л. 134 от обособен том копие от преводно нареждане, че на дата 07.05.2008г. е бил извършен превод на сумата от 39 376,00 лв. от името на АРСХ ЕООД към лизинговото дружество, представляващо първоначална вноска по лизинговия договор, което се потвърждава и от показанията на свидетелките С. и Д. при предявяването им. От показанията на свид. В. и Д., както и от писмените справки от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД се установява, че други плащания по силата на сключения договор за финансов лизинг за този автомобил не са постъпвали. Иначе и от приложения договор за покупко-продажба на МПС № 1081/07.05.2008г. /л. 135 от обособен том/ се установява, че автомобилът, предмет на договора за финансов лизинг, е бил доставен, същият с рама **** е регистриран в КАТ Пловдив с рег.№ **/л.173 пак там/, както и е бил съставен приемо-предавателен протокол  от 19.01.2009г. за предаването му /л.172 пак там/.

          Изчисленията показват, че реално на лизинговото дружество е била причинена вреда в размер на  82 624 лева, равняваща се на разликата между преведената от лизинга сума на доставчика и внесената от името на лизингополучателя като вноска по договора, като повдигнатото с обвинителния акт обвинение е за по-малка сума – 82 168,53 лв.

 

Доказателства за съпричастността на подс. Х. и към този автомобил съдът изложи вече, като касателно този автомобил и последващата му съдба, съдът ще вземе отношение по доказателствата в следващия раздел. Следва обаче само да се посочи, че съдът кредитира обясненията на подс. С. и по отношение на обстоятелството, че след като Х. му дал този автомобил да се прибере до дома си /като описва подробно джипа –Мерцедес  МЛ 350 с рег.№ **/ , няколко дни след това го поискал обратно, за да „дават джипа на някакъв човек от дирекция на полицията“.  Със същото съдържание е и споделеното от С. на свид. Е. /том 3, л. 1455 от НОХД/ няколко месеца преди разпита му пред съдия. За да кредитира обясненията на С. в тази част, съдът съобрази, че действително рамата и двигателя на автомобила са били намерени в сервиза на подс. П. през февруари 2011 година от служители на полицията /предаден с протокол за доброволно предаване от П. том 103, л.31 от ДП/, за който подсъдимият П. е посочил пред тях, че му е докаран по нареждане на Х.. В подкрепа на посоченото са показанията на свидетелите Б. и Е. за споделеното им от П. след проверката, обясненията на С. какво са го уговаряли другите двама подсъдими да разкаже на полицията след намиране на части от автомобила в сервиза на П., косвено ги подкрепят и намерените на адрес на ул. „**“ ** в офиса на Х. ключовете и регистрационен талон на същия автомобил. Всички тези доказателства, оценени съвкупно доказват по несъмнен начин, че автомобилът е бил предаден на подс. С. като ** на лизингополучателя, но реално още към края на 2009 година е бил върнат във владение на Х. по негово нареждане.

Съпричастността на подс.К. към процесната измама, се установява основно от обясненията на подс. С., който сочи К. като лицето, което го повикало да дойде в гр. Пловдив и му дало да подписва документи за автомобили. 

 

Доказателствата за извършеното престъпление от подсъдимите по пунктове 4 – договор за финансов лизинг № **/31.07.2008г.; по  пункт 5 – договор за финансов лизинг № **/05.08.2008г.; по пункт 6 – договор за финансов лизинг № **/05.08.2008г. и по пункт 8 – договор за финансов лизинг № **/29.08.2008г. съдът ще разгледа общо поради посочена идентичност на страните по договора за финансов лизинг.

Времето на престъпните деяния по всеки един от пунктовете, документално се обосновава от самите договори за финансов лизинг – през м. юли 2008 година за договора по пункт 4 и през м. август 2008г. за договорите по пункт 5 и 6, доколкото към същите липсва искане за финансиране, от което да се заключи за точната дата, на която подс. С. като ** на „АРСХ“ ЕООД, по инициатива на подс. Х. е подписал искания за финансиране, респективно – съответните служители са били убеждавани от подс. Х., относно факта, че С., като ** на дружеството има желание да закупи автомобили за дружеството, които ще бъдат изплащани към лизинга и финансова възможност да погасява лизинговите вноски. Единствено за договора по пункт 8 – към преписката е приложено искане за финансиране /л. 349-350 от обос. том/, който фиксира точната дата на посещението на подсъдимите. Мястото отново е гр. Пловдив – клонът на лизинговото дружество, където е бил осъществен контактът със служителите и са били подадени документите.

Съпричастността на подс. Х. като извършител към всяко едно от четирите деяния, се доказва и от факта, че в искането за финансиране по пункт 8 изрично е посочен като лице за контакт на доставчика, а така и при данните за лизингополучателя – като допълнително лице за контакт с посочени данни за неговия мобилен номер. При останалите три договора оформената документация в т.нар. „Апликейшън“ формуляри, попълвани за нуждите на лизинговото дружество /на същите бе изготвен превод на български език/, дружеството „Мобайл линк“ ООД, представлявяно от подсъдимия, е посочено дори като комисионер по сделките.

На 31.07.2008г., видно от посочената дата на общите условия към лизингов договор № ** е бил сключен последния, като носи подписите на служители от клона в гр. Пловдив и на подс. С.. По силата на същия от „АРСХ“ ЕООД е била преведена към лизинговото дружество общо сума в размер  на 31968 лв. /проформа фактурата е на л. 192 от обособен том, а преводното нареждане на л. 193-долу/, като още на същата дата по фактура № 29/31.07.2008г. е бил извършен превод на сума в размер на 115 200,00 лв. от „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД по сметката на посочения в договора доставчик „Братя К. и ко“ ЕООД в „Райфайзен банк България“ ЕАД – с  IBAN *** /л. 31 от том банкови тайни/. Приложено е на л. 195 от обособен том копие от фактура № 29/31.07.2008г. за сумата от 144 000 лв. Тук е мястото да се посочи, че по силата на сключен между лизингополучателя, лизингодателя и доставчика споразумителен протокол от същата дата /л.197 от обос. том/, е посочено да е била постигната договорка за прехвърляне на платената от лизингополучателя сума към доставчика като предплата за доставката на автомобила /в размер на 28 800 лв., останалите суми до 31 968 лв. видно от проформа фактурата представляват такси, а остатъкът от сумата до 144 000 лв. или сума в размер на 115 200,00 лв. да бъде преведена от лизинговото дружество към доставчика.

В договора за финансов лизинг е посочена само марка и модел на лизингования обект – Мерцедес  С 350, като в подписания на същата дата договор за покупко-продажба на МПС № 18/31.07.2008г. /л. 196 от обос. том/ е посочена и рама – ****. Също така от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. и В., а така и от писмата на лизинговото дружество се установява липсата на други плащания по посочения лизингов договор, но също така и недоставяне на автомобил с посочен номер на рамата.

Реално вредата за дружеството възлиза на 112 032 лв., явяваща се разлика между платената първоначална вноска и такса управление и преведената от лизинга сума по сметка на доставчика.

Освен това в договора за покупко-продажба на автомобила е посочен като представляващ доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД свид. М., като последният категорично отрече да е подписвал и този договор. Това също показва занижения контрол от страна на служителите, умело използван от подс.Х. за реализиране на деянието.

Както автомобилът, предмет на лизинговане по договор за финансов лизинг № **/31.07.2008г. не е бил доставен изобщо, така и Мерцедес С 350, обект на финансиране по лизингов договор № **/05.08.2008г. В договора за покупко-продажба на МПС от дата 05.08.2008г. обаче е идентифициран с номер на рамата -  ***. От същите гласни и писмени доказателства се установява, че такъв автомобил не е бил доставян и регистриран на територията на Р България.

От страна на лизинговото дружество обаче е била преведена сума по сметка на доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД в размер на  97 584,00 лева с посочено основание по фактура 30/05.08.2008г. /копие от фактура 30/05.08.2008г. е приложена на л. 225 от обособен том/, като видно е, че е издадена за сумата от 144 000 лв. /с ДДС/ - това е общата стойност по договора за финансов лизинг. Според приложения споразумителен протокол /л. 223 от обос. том/ страните се съгласяват след прехвърляне на първоначалната вноска за автомобила в размер на 46 416 лв. от доставчика по сметка на лизинговото дружество, остатъкът от 97 584 лв. да бъде изпълнена като задължение от Хипо Лизинг към доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД. Видно от апликейшън формуляра така извършената първоначална вноска представлява 30 % от стойността на лизингования автомобил. Вредите за дружеството, изразяващи се в сумата, преведена  по сметка на доставчика, без автомобилът да е доставен или заплатена останалата сума, са реалните вреди за дружеството /97 584 лв./. С обвинителния акт им е повдигнато обвинение за по-малък размер на вредата - 97 421,95 лв.

По договор за финансов лизинг № **/05.08.2008г. с обект на лизинговане Мерцедес С 350, е бил доставен автомобилът, описан в офертата на „Братя К. и ко“ ЕООД и договор за покупко-продажба на същия № 1026/25.04.2008г. /л. 262 от обособен том/ с номер на рамата ***, като и същият е бил надлежно регистриран в КАТ- с рег.№ ***. Видно от споразумителния протокол /л .252 от обособения том/, от страна на лизингополучателя била внесена първоначална вноска в размер на 47 376 лв., като със същия страните се споразумявали лизинговото дружество да преведе по сметка на доставчика остатъка от сумата в размера на 99 624 лв. Видно издадена е била фактура № 31/05.08.2008г./л.263 от обособения том/ за продажбата на МПС със същия номер на  рамата за сумата от 147 000 лв. /това е пълната стойност по договора за финансов лизинг/, като по номера на тази фактура от „Хипо Алпе Адриа Ауотолизинг“ ЕООД по сметка на доставчика „Братя К. и ко“ ЕООД в Райфайзен банк България ЕАД е била преведена на 05.08.2008г. именно сумата от 99 623,99 лв. В този размер е вредатата, настъпила за дружеството. Въпреки, че автомобилът е доставен и регистриран, видно от свидетелските показания на В. и Д., писмата на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД и приложените към документацията по този договор уведомителни писма и възлагателни такива /л. 277-279 от обос. том/, други плащания по лизинговия договор от страна на получателя за доставка на този конкретен автомобил, не са правени.

Нещо повече – видно е, че автомобилът е бил обявен за издирване- на 18.09.2013г. по досъдебното производство /писмо КАТ на л. 2336 от НОХД/. Във връзка с регистрацията на този автомобил съдът допусна до разпит като свидетел К.С., тъй като според талона за първоначална регистрация на автомобила /л. 2344 от НОХД/ това е лицето, посочено като пълномощник при регистрацията. Свидетелят даде според настоящия състав обективни показания /л. 2470 от НОХД/, макар от същите единствено да се изясни, че като пълномощник на „Хипо Лизинг“ е регистрирал множество автомобили за дружеството. Според приемо—предавателния протокол на л. 251 от обособения том, автомобилът е бил предаден на подс. С., но доказа се, че това е само формално, без да е имало реално предаване на същия. В обясненията си /приобщени от ДП и кредитирани от съда/ подс. С. отрича да е получавал автомобил с такъв номер от лизинговото дружество и съдът се доверява на твърденията му поради факта, че същите косвено се подкрепят от съдържанието на разговор с рег.№ **г. /пореден номер 212 от Протокол за изготвяне на ВДС рег.№ ***/11.05.2012г. – коментиран по-горе/.

          В допълнение към посочения извод е и фактът, че в договора за покупко-продажба като ** на „Братя К. и ко“ ЕООД е посочено да се е подписал свид. М., като последният отрича категорично това да е неговият подпис. Отделен е въпросът, че и към дата 25.04.2008г., а и към м. август същата година ** и представляващ дружеството вече е свид. Л., като промяната на собствеността и управлението е станала с активната намеса на подс. К., според показанията на двамата свидетели – обстоятелство, което съдът вече посочи защо намира за установено по несъмнен начин.

Изводът на съда за целени умишлени действия от страна на извършителя и неговите помагачи – К. и С. - с цел получаване по неправомерен начин на парични средства, се подкрепя и от факта, че скоро след превеждане на сумите по посочените договори, същите са били теглени – така по банковата сметка на „Братя К. и ко“ ЕООД в „Райфайзен банк България“ ЕАД, след превода на сумите от „Хипо Лизинг“ на  06.08.2008г. на сумата от 99 624,00 лв. по фактура 31/05.08.2008г. и на сумата от 97 584,00 лева по фактура 30/05.08.2008г., още същия ден от каса е била изтеглена  сумата от 197,200 лв. /л. 32 от том банкови тайни/. Видно от приложеното на л. 18 от том банкови тайни обобщено извлечение от движението на банковата сметка, че по всяка преведена сума от лизинговото дружество, същата е била теглена на каса в рамките на деня.

По договор по пункт 8 – договор за финансов лизинг  № **/29.08.2008г.: същият касае лизинговане на автомобил Мерцедес С 420 с лизингополучател отново „АРСХ“ ЕООД и доставчик „Братя К. и ко“ ЕООД. С обща стойност на автомобила 89331,33 евро или 178 000 лв. по офертата, на доставчика, /л.331 от обос. том/,  видно от проформа фактура от 29.08.2008г. /л. 373 от обособен том/ от получателя по договора е била преведена по сметка на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД сумата от 38 606,00 лв., представляваща първоначална вноска и такса управление и регистрация. По силата на сключеното тристранно споразумение от 29.08.2008г. /л.346 от обос. том/ сумата е била прехвърлена в полза на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, а последното се задължава да заплати по сметка на доставчика остатъка от 139 394 лв., за което е била издадена и фактура № 33/01.09.2008г.  за общата стойност на автомобила от 178 000 лв. /л. 345 от обособен том/. Според писмо на л. 2443 от НОХД на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД по силата на този договор и фактура дружеството е превело на „Братя К. и ко“ ЕООД по банковата сметка в ОББ ЕАД сумата от 139 394,00 лв., като в писмото изрично се посочва, че сума от 38 606 лв. е била внесена от доставчика по силата на споразумителния протокол.

Няма спор, че в последствие автомобилът е бил доставен и регистриран в КАТ – виж справка на л. 164 том 103 от ДП като собственост на „Хипо Алпе Адриа Ауторизинг“ ЕООД, с рег.№ ** и номер на рамата ***. Изготвен е бил пиемо-предавателен протокол от 23.10.2008г. /л. 361 от обособен том/ за предаване на същия на лизингополучателя. От обясненията на подс. С. обаче се установява, че такъв автомобил не му е бил предаван, макар да е бил викан от подс. Х. *** във връзка с регистриране на скъпи „джипове“, както посочва подсъдимия в обясненията си на ДП пред съдия. Установено, е че автомобил с оригинален такъв номер на рамата е бил намерен в Полша с пренабити номера на шасито /т. 4 от НОХД/. От показанията на свид. В. и Д., от приложените към преписката по този номер възлагателни писма и уведомителни до лизингополучателя по договора, се установява, че  други плащания по договора за лизинг от страна на лизингополучателя или други лица за негова сметка, не са правени. Т.е реалната щета за дружеството се изразява в преведената от дружеството сума по банковата сметка на доставчика – 139 394,00 лв., като сума в размер на 139 000 лв. видно още същия ден е била наредена от Б.И.К. по друга банкова сметка *** /***/, а сума в размер на 330 лв. е изтеглил на каса.

 

По пункт 7 – договор за финансов лизинг № **/15.08.2008г. – аналогично на изложеното за договори по пункт 4 до 6 и тук точната датата на въвеждане в заблуждение на оторизираното длъжностно лице  от лизинговото дружество не може да бъде точно установена, тъй като не е приложено искане за финансиране. Според времето на подписване на договора за финансов лизинг /15.08.2008г./ и показанията на свидетелите С., Д. и М. за подготвяне на документите и финализиране на договорите в рамките на дни, доказва се според настоящия състав, времето на срещата на подс.Х. с тях и възбуждане на заблуждението – м. август 2008г. Предвид размера на искането за финансиране – 240 900,04 евро или сумата от 494 000 лв. за л.а. Мерцедес Бенц CL 65 AMG /л. 291 от обособен том/, договорът и общите условия, както и останалите съпроводящи документи / оферта с технически спецификации, дадените обезпечения, погасителен план/ носят подписа на свид. М., съобразно и правилата на вътрешно ведомствената за дружеството Инструкция 002.09/2007. В случая от показанията на последния, които съдът намери за логично изложени и като цяло подкрепени и от показанията на свидетелите С. и Д., пакетът документи за сключване на договора се подготвя от клона в гр. Пловдив, но се изпраща за преценка на свид. М. в централата, като същият, след запознаване с тях преценява дали да се сключи договор за финансов лизинг. Няма съмнение, че посочените документи са били подготвени  и депозирани в клона на дружеството в гр. Пловдив.  Пак от показанията на свид. М. се доказва, че служителите от клона предварително са филтрирали сделките, изпращайки му за преценка и подпис такива, които отговарят на условията.

От друга страна, важен елемент е и заплащането на първоначалната вноска от лизингополучателя в размер на 180 646 лв., която видно от подписания със свид. М. споразумителен протокол от същата дата /л. 320 от обос. том/, е била преведена по сметката на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД /в същия смисъл и писмо л. 2442, том 5 от НОХД/. Като последица от лизинговото дружество е преведена на доставчика сумата от 313 354,00 лв. по банковата сметка на „Братя К. и ко“ ЕООД в Райфайзен банк България ЕАД– *** /виж л. 34-гръб от том Банкови тайни/ с посочено правно основание „по договор 615/18.08.2008г.“ Това, установява се е договорът за покупко-продажба на МПС /л.319 от обособения том/. И както се посочи вече по-горе, сумата от 313 000 лв. е била наредена още същия ден по сметка с IBAN *** „Райфайзен банк България“ ЕАД, която сметка, установи се от писмо /на л. 2635 в отговор на наше писмо № 37800/19.12.2017г. на л. 2628 от том 6 от НОХД/, че е с титуляр физическото лице Б.И.К..

От друга страна, в детайлите на нареждането за този превод към личната сметка на К. е посочено, че касае „доставка на автомобили“, а същевременно подс. К. отрича в обясненията си изобщо да има общо с дейността, развивана от дружеството „Б.К. и ко“ ЕООД след придобиването му от свид. М., още по-малко от свид. Л..

По този договор за покупко-продажба като продавач е посочен доставчикът „Братя К. и ко“ ЕООД с ** С.Я., който обаче установява се, няма никакво отношение към това дружество нито в този момент, нито по друго време. А под подписа за „Продавач“  е изписано името на Б.К.. Това също е доказателство за липсата на ефективен контрол върху подаваната документация от страна на служителите в дружеството.

Реалната щета за дружеството според доказателствата по този договор възлиза на 313 354,00 лв., тъй като това е сумата, която е излязла от патримониума на лизинговото дружество, без да получи срещу нея автомобил, получава се като разлика между 494 000 лв. /посочена като покупна цена на автомобила/ и преведената по сметката на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД – 180 646 лв. С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за по-малък размер на вредата – 312 469,49 лв.

 

По пункт 9 – договор за финансов лизинг с № **/09.09.2008г.

Освен предоставените от правоприемника на лизинговото дружество в заверени копия документи, касаещи процесния договор, обвинението по този пункт се доказва и от показанията на свид. Г.Б., както и от лаконичните обяснения в тази част на подс. Х.. Аналогично на предходните договори, времето и мястото на възбуждане на заблуждението се установяват от отразеното в самия договор за финансов лизинг и общите условия към същия, както и от показанията на свид. Б., частично в тази част показанията му четени от ДП /том 92, л.18/ на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 /за мястото/ и т.2 от НПК /за годината/. Относно останалите обстоятелства, за които показанията му от ДП бяха също приобщени – с кого свидетелят е посетил мястото на подписване на документите за договора за финансов лизинг, каква първоначална вноска е дал и за каква сума е кандидатствал за отпускане на лизинга,  свидетелят не можа в съдебна зала да заеме категорична позиция дали отговарят на истината. Съдът обаче намери изложеното от него на досъдебното производство за достоверно, като депозирано много по-близо до времето, в което са се развили обстоятелствата, за които свидетелят е бил разпитван. Ето защо, съдът намери за несъмнено установено, че свидетелят е бил заведен и придружаван именно от подс.Х. при посещението в офиса на дружеството в гр. Пловдив, като фактът, че документите са били подписани в „кафене“ в сградата, където се е помещавал офисът /по показания на свид. Б./, пред служителки на лизинговото дружество, също доказва близките доверителни отношения, с които се е ползвал подсъдимият пред свидетелките С. и Д.. Видно в деня на подписване на договора за финансов лизинг – 09.09.2008г. е бил подписан и договор за покупко-продажба на МПС № 00107, в който лизингованият автомобил е индивидуализиран и с номер на рама – ***. Че у служителите е било възбудено заблуждение относно реалните намерения на подс. Х., който в случая е използвал желанието на свид. Б. да придобие автомобил за дружеството си, се доказва не само от факта, че извън първоначалната вноска, други суми не са били превеждани в полза на лизингодателя, така и от факта, че автомобил с такъв номер на рамата не е бил внасян и регистриран в Р България /виж справка КАТ на л.2336 от НОХД/. Изначалните измамливи намерения на подсъдимият Х. се установява и от обстоятелството, че договорът за покупко-продажба се сочи да е подписан  от свид. В.М. като ** на посочения в договора доставчик „Братя К. и ко“ ЕООД, докато последният отрича да е автор на подписа върху документа, а и по същото време ** на дружеството е свид. Л., който също отрече да е подписвал документи във връзка с дейността на дружеството, да е имал фирмен печат, както и да е оперирал с банковата сметка на дружеството. Свидетелят посочи подс. К. като лицето, което го е извикало в Пловдив с обещание да му намери работа при прехвърляне на фирмата и което му било дало документи да подписва. Освен с предварителното „осигуряване“ на дружество, което да бъде посочено като доставчик на автомобила, реално контролирано от самия К., подс. К. е подпомогнал подсъдимият Х. и като предварително е заявил готовността за  безпрепятствено усвояване на преведената от лизинговото дружество сума по договора. Видно от писмо на ОББ ЕАД на л. 13 от том „Банкови тайни“ е, че сума от 101 730,00 лв. е преведена от лизинговото дружество на фирмата – доставчик по банковата й сметка /осчетоводена на 10.09.2008г./ с посочено основание по договор 107/09.09.2008г. /договорът за покупко-продажба/, която сума още същия ден е била преведена от физическото лице Б.И.К. по друга банкова сметка *** – ***, до която с право да оперира има подс. К. – видно от банковите извлечения от ОББ /л. 13,14-16 пак там/, същият неколкократно е извършвал преводи към тази банкова сметка ***. Имотната вреда за дружеството е именно в  размер на преведената сума от лизинга към посочения доставчик – „Братя К. и ко“ ЕООД – 101 730,00 лв. Както се посочи нито автомобил е бил доставен, нито парите са били върнати от доставчика на лизинга, като връщането на капарото на свид. Б. на дадената сума от името на управляваното от него “Гарни Комерсиал“ ЕООД, не променя факта, че свидетелят е бил използван, без самият той да съзнава това, за да бъде причинена имуществена вреда за лизинговото дружество.

 

По пункт 10 – договор за финансов лизинг № **/21.10.2008г. – показанията на свид. П. съдът цени като достоверни, обективни и подкрепени от изпратените от правоприемника на лизинговото дружество документи /л.424-449 от обособения том/, от обясненията на подс. Х., че е съдействал на свидетеля, за да кандидатства за предоставяне на финансов лизинг пред лизинговото дружество, като сочи, че му е обещал посредством управляваното от него дружество – „Луксъри“ ООД да му достави искания автомобил, който му бил показан на черно-бяла снимка със съответните технически спецификации. Свидетелят е категоричен, че именно подс. Х. го завел до офиса на лизинга, за да попълни необходимите документи пред служителите на дружеството /виж показанията му в том 3 – с.з. от 03.06.2015г./ с уговорката Х. да поеме и първоначалната вноска. Датата на въвеждането в заблуждение на служителките от лизинговото дружество – М.С. и В. Ш., се установява от датата, на която е било изготвено и искането за финансиране /л. 446 от обособения том/. А за липсата на изначално намерение у подс. Х. да изпълни обещанието си, дадено пред свидетеля, че ще му достави по силата на този договор искания автомобил,  съдът съди както от факта, че не само такъв изобщо не е бил доставен, нито са били върнати парите от доставчика, но и поради факта, че в приложения споразумителен протокол свидетелят не разпознава свой подпис, като отрича към този момент да се е отказвал от доставката на автомобила, както е отразено в същия. Съдът не кредитира обясненията на подс. Х., че причина за недоставянето на автомобила е междувременната продажба на същия. Този извод се основава на няколко несъмнено установени по делото факта: на първо място – ако действително се е касаело за конкретен автомобил, който подсъдимият е имал намерение да достави, необяснимо остава защо същият не е индивидуализиран /освен по марка и модел/ в приложената документация, с посочване номер на шаси, след като се касае за конкретна оферта. Свид. П. посочи категорично в залата, че по повод на този автомобил е комуникирал единствено с подс.Х., вкл. и повече от година след сключване на договора, когато последният го бил уведомил, че няма да му достави автомобила. Освен това, фирмата „Луксъри“ ООД е била прехвърлена на подс. С. от Х. и неговата съпруга около година след подписване на лизинговия договор – на 04.09.2009г. е вписано това обстоятелство в търговския регистър. Недоставянето на автомобила в продължение на година след получаване на парите от доставчика „Луксъри“ ООД, не отговаря на обичайните търговски отношения, предвид обстоятелството, че се касае до употребяван автомобил,  чиято стойност с времето съществено се обезценява /свид. П./. Не може да бъде споделен като основателен и доводът на подсъдимия, че бил уведомил С. при прехвърляне на фирмата за задължението за доставка на автомобил, тъй като както вече се посочи по-горе, за съдебния състав остана несъмнено доказано, че това прехвърляне е само по документи, а подс.Х. е продължавал да управлява реално дружеството – виж приложен в заверено копие на л. 57, том 60 от ДП предварителен договор за покупко-продажба от 07.10.2009г.

Видно от писмо изх.№ 171867/30.12.2015г. на ЦКБ АД Клон Пловдив /л. 41 от том Банкови тайни/, на основание фактура № 2/21.10.2008г. по банковата сметка на „Луксъри“ ООД – с IBAN *** „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД превод на 22.10.2008г. в размер на 94 194,00 лв., като право на разпоредителни действия с тази сметка към инкриминирания период са имали и двамата **и – М. Б. / в последствие с фамилия Х./ и Д.Х..

Същевременно съдът намира, че не се доказва подс.К. да е подпомогнал подс. Х. в конкретното престъпно деяние. Вярно е, че свид. П. посочи и подс. Б.К. като познато му лице именно във връзка с внос на автомобили и изготвяне на застраховки за тях, както и че знаел, че двамата с Х. заедно работят при вноса на автомобили. Доказателства конкретно за престъпно съучастие от страна на подс. К. обаче по отношение сключения лизингов договор с лизингополучател свид. П., не се събраха.

 

По пункт 11 и 12 – договори за финансов лизинг № **/21.10.2008г. и № **/21.10.2008г.

Видно от исканията за финансиране /л.470 и л.500 от обособения том/, същите са подписани от свидетелите Ж.М. и от Г.М. /Н. към инкриминирания период/ именно на дата 13.10.2008г., като според показанията на свид. М. на тази дата били заведени от подс.Х. да кандидатстват в лизинговото дружество за закупуване на два броя автомобили Мерцедес, които същият „искал да купи“ от Х. /виж показанията на свид. М. на л. 2564, том 6 от НОХД и на свид. М. – л.2021-гръб от том 4 от НОХД/. Потвърждават, че предявените им документи са били подадени от тях в офиса на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД в т.нар. „Рилон център“ в гр. Пловдив, като и двамата свидетели са категорични, че във връзка с автомобилите, които искали да закупят посредством лизинговото дружество, са комуникирали само с подс. Х. – същият е предложил офертите на свид. М., последният отрича към този момент да е познавал подс. Я., както и подс. С.. Аналогични са и показанията на неговата съпруга. И свид. М. в показанията си сочи, че реален доставчик на автомобилите бил Д.Х. чрез фирмата „Братя К.“ /за последното обстоятелство обясненията му от ДП като обвиняемо лице пред съдия – т.97, л. 107/. Наред с това свид. М. дори посочва, че документите за лизинга били подготвени предварително от офиса на подс. Х.. Той е бил и лицето, което му е обяснило „лизинговата схема“, със заплащането на първоначална вноска от „20-30% и 2-3 години по 800 евро лизинг“. Единствено с него е поддържал и контакт и е  търсел обяснение за забавяне доставката на автомобилите.  Като намери изложеното от свидетелите за кореспондиращо си, логично и обективно изложено, неопровергано от обясненията на подсъдимите лица, съдът даде вяра на техните показания досежно посочените  обстоятелства.

Видно от приложената документация, като доставчик и по двата договора за финансов лизинг е посочено дружеството „Б.К.“ ЕООД, управлявано от подс. Я., но нито М., нито свид. М. сочат да са познавали това лице към този момент или дружеството като наименование. Изложеното от тях напълно кореспондира с обясненията на подс. Я. от ДП, приобщени по съответния ред.

От обясненията на свид. М. от досъдебното производство /тогава разпитан като обвиняемо лице пред съдия на л. 106 и сл. от том 97 от ДП, частично приобщени на основание чл. 281, ал.2 вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК/, се установява, че е предал на подс.Х. сума в размер на 78 000 лв. като първоначална вноска общо за двата автомобила и след като са минали няколко месеца в безплодно чакане, се отказали, а капарото им било върнато от Х. на части. С оглед на обстоятелството, че воденото против М. наказателно производство е завършило с влязъл в сила съдебен акт /по НОХД № 5955/2014г. по описа на ПРС, 8 н.с. -л.1855-1874 /, няма пречка същият да бъде разпитан пред съда на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НПК, нито да бъдат приобщавани показанията му от ДП по посочения по-горе процесуален ред. Тук следва да се обсъди принципната разлика между положението на свидетеля и на обвиняемото лице. За първия, под угрозата на чл. 290 от НК, тежи задължението да даде прА.ви показания и опасността от наказателно производство при нарушение на това му задължение. За обвиняемото /подсъдимо/ лице, подобно задължение няма. Но разпитът на обвиняемото лице пред съдия в рамките на водено ДП има за своя цел не само закрепването на гласни доказателствени средства по начин, който би могъл да ползва и съдебната фаза  при конкретни законови хипотези, но е и гаранция, че тези обяснения са дадени пред съд в процедура, която гарантира изключването на всякаква форма на внушение, насилие или давление над обвиняемия или изопачаване на неговите обяснения. Предвид обстоятелството, че показанията на свид. М., както се посочи вече, не остават изолирани, не се и събраха такива, които да ги опровергаят, няма основание за съда да не се довери на същите, както и на онази част от неговите обяснения от ДП, дадени при разпита му пред съдия, които бяха приобщени по посочения процесуален ред. Следва да се допълни, че макар и М., а така и  подсъдимите по настоящото дело, да са били обвиняеми по едно и също досъдебно производство в определен период от време, както вече се посочи, разделянето на същото чрез отделяне на материали, касаещи само подсъдимите по настоящото дело, без каквото и да е отношение към разследваната деятелност на М., игнорира всякаква опасност да бъдат поставени под съмнение верността на твърденията му, след като намират и съответната процесуална опора в други доказателствени източници.

И по тези два договора няма спор, че са били внесени т.нар. „първоначални“ лизингови вноски, видно от приложените в обособен том том 100 копия от споразумителни протоколи към тези договори и Payment order за Г. Н. и за Ж.М., /не е обозначена поредност на листовете/, е била внесена първоначална вноска от 23 961 лв. по договор за финансов лизинг № ** и сума в размер на 43 491 лв. за договор с № **. Същевременно от приложените в същия том банкови извлечения от банковата сметка на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, видно е, че по фактура № 36/15.10.2008г. и по фактура № 15/14.10.2008г. по банковата сметка на „Братя К. и ко“ ЕООД са били преведени от лизинговото дружество суми съответно в размер на 51 039 лв. и сума в размер на 93 509,00 лв. Прокуратурата обаче е повдигнала обвинение за последния договор за вреда само в размер на 93 484,92 лв., до която сума и съдът може да признае подсъдимите за виновни. Тези суми съставляват разликите между общата стойност на обектите на лизинга и съответно внесената първоначална вноска по всеки от договорите от страна на лизингополучателите. За общата стойност на автомобилите са били издадени съответно фактури № 9/21.10.2008г. и № 10/21.10.2008г. с посочен доставчик „Б.К.“ ЕООД/ - том 102, л. 110 и л. 126.

Достъп до посочената банкова сметка ***. К.. Освен това същият е подпомогнал подс. Х. и чрез осигуряването предварително възможността за използване на дружеството доставчик чрез формалното му прехвърляне на подс. Я., запазвайки контрола на същото и достпа до банковите сметки. Съпричастността на последния се изразява в обстоятелството, че същият, съзнавайки, че придобива собствеността върху търговско дружество, без да има реални **ни или представителни функции, подпомага извършителя, както и чрез подписването /след като е бил повикан от К. ***/ от своя страна на документите, даващи увереност на служителите в лизинговото дружество, че са изготвени от реален доставчик на автомобили.

II.               Относно деятелността на подс. Л.П.:

Познанството на подс. П. със свид. И.П. и поводът да премести дейността си в с. Т. в хале, отдадено му под наем от свид. П., несъмнено се установява както от обясненията на подс. П., така и от показанията на свидетеля /т.3, л.1462 от НОХД/. Като логично изложени и необорени от останалия доказателствен материал, съдът намери за достоверни обясненията на подс.П. и касателно началото на познанството му с подс.Х., а така и с подс. К..

Обстоятелството по намирането от страна на подс. Х. и закупуването на л.а. „Мерцедес“ С класа от свид. Ч. с договор за покупко-продажба от 29.09.2010 година в гр. Разлог, се установява както от показанията на свид. Ч., така и от тези на свидетелите  Й.П. /том 3, с.з. от 03.06.2015г./, кореспондират им завереното копие на посочения договор с нотариална заверка на подписите /том 60, л. 84 от  ДП/.

Фактът, че към септември 2010 година, когато е закаран автомобила с рег.№ **в сервиза на П., се е намирал във владение на подс. Х., се установява от обясненията на самия П. от ДП, дадени пред съдия, приобщени в тази част по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от нПК; кореспондират им показанията на свидетелите К., Д., Е. и Б.. Косвено доказателство са и намерените при „претърсване и изземване“ на 30.09.2011г. в склад на ул. „Т.“ в гр. Пловдив, ползван от подс.Х., веществени доказателства - предни фарове от автомобила, маркирани с код на застрахователя за л.а. с рег.№ **– ** /виж приложения талон за маркиране на автомобил № ** на л. 17 от обособен том „Молба с приложения“/. Вярно е, както сочи подс. Х., че същият е търгувал с множество авточасти, както и с автомобили, но е неправдобоподобно да закупи точно два предни фарове от същия автомобил. Обясненията на подс. Х. в тази част съдът намери за защитна позиция и поради това, че същите се опровергават от обясненията на подс. П., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия /том 97, л. 85 и сл./ от дата 01.12.2011г., където изрично посочва, че както автомобилът с рег.№ ***, така и този с благоевградска регистрация, му били докарани от подс. Х.. В съдебно заседание по обстоятелството дали Х. му е носил резервни части или цял автомобил, показанията на подс. П.  от досъдебното производство бяха приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от НПК. Четени на посоченото процесуално основание предизвикаха несигурност у подсъдимия кое от заявеното от него отговаря на истината. Съдът обаче намери за достоверни именно обясненията на подсъдимия, дадени като обвиняемо лице в хода на досъдебното производство не само поради обстоятелството, че са депозирани по-близо до времето, за което същият излага твърдения, но и поради факта, че обясненията му намират подкрепа и в показанията на свид. Д. от ДП, който посочва: „Докато работех  в сервиза разбрах, че е правена и една ес класа Мерцедес по същия начин. Били докарали една ударена  и една друга за части. След като прехвърлили частите, другата е била нарязана от Л. и двете коли … са ги дали на М.“ /том 60 от ДП, л. 98- стр.2 от разпита долу, приобщени на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/. Аналогични са и показанията на свид.К. – също от ДП, том 60, л.99 /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/ – „Един ден през месец февруари 2011 година видях един ударен Мерцедес S класа черен на цвят, с десен волан на платформата на Л. … регистрация с голяма буква Е. Попитах Л. … и той ми каза, че ще обръща волана … Качи я на стенда и започна да я реже.“/на стр.2 от протокола/; че П. го бил помолил да боядиса С- класата, боядисвал я през нощта „и на другия ден М. Х. дойде с някаква жена да си получат колата. Тогава Х. каза, че намерил клиент за 110 000 лв. и даваше зор по-бързо да оправим колата“ /на стр. 3 от същия протокол/. За същия автомобил свид. К. посочва в разпита си на ДП, също приобщен по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т. 1 от НПК, както и за процесния МЛ /за който ще стане въпрос по-надолу/, че подс.П. бил споделил с него, че „правят врътки“, като от здравия автомобил правят „разваления“ и после обявяват здравата кола за изчезнала. Също така свидетелят е категоричен, че както автомобилът „С класа“, така и за последващия – описания от него МЛ, които били нарязани, били собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД, като на автомобила С класа П. бил обърнал волана, „присади й предната част и задница … и колата тръгна за Пловдив“. /протокол за разпит на свидетеля от ДП, том  60, стр. 3 от разпита на свидетеля; бел.авт. – според Ч. уврежданията по автомобила били именно в тези части./ Свидетелят потвърди дадените от него показания и в хода на съдебното следствие, след като му бяха прочетени приобщените части от разпита му по посочения процесуален ред, съдът намира, че следва да кредитира същите поради обстоятелството, че аналогично на показанията на свид. Д. от ДП и тези са дадени по-близо до времето, за което свидетелите разказват. Наред с това и двамата са работели приблизително по едно и също време в сервиза, стопанисван от подс. П. и показанията им от ДП за релевантните за посочените автомобили обстоятелства си кореспондират напълно. Те са в унисон и със заявеното от подс. П. в хода на ДП, а така и с приобщения по делото снимков материал, предоставен от свид. Ч. /том 60, л. 79-83 от ДП/ и по протокол за оглед на ВД и приложения снимков материал /том 56, л.66 и сл. от ДП/.

Обстоятелството, че подс. П. е бил наясно, че извършва интервенция по автомобил, който е собственост на лизингово дружество /взема части от същия/, както и предположението, че автомобилът е бил предмет на противоправни действия от страна на подсъдимите Х.  и К., се установява от показанията на свид. К., който и в съдебно заседание потвърди, че пред него П. е признал, че се правят „врътки“, че нарязаните автомобили бил собственост на „Хипо Лизинг“ - обстоятелства, които свидетелят е заявил в протокола си от ДП, приобщени по съответния процесуален ред. Съдът, както посочи вече, намира същите за кредитируеми и поради обстоятелството, че видно от протокола за претърсване и изземване от обект на ул. „Т.“ в гр. Пловдив, ползван от подс.Х., са намерени именно части от лекия автомобил, описан в пункт I. Намират потвърждение и в показанията на свид. Е. /том 3, л. 1454-гръб от НОХД/, който разказва как П. му обяснил, че интервенциите по автомобила са поръчани от Х., който бил докарал цял автомобил да сваля части от него; и на л. 1455 посочва, че Д. и П. споделили, че преди време същото е правено и с л.а. Мерцедес С –класа.

Неоснователно е възражението на подс. П. за дискредитиране показанията на свид. К., тъй като последният бил с недобра репутация в селото. Не може да се постави под съмнение твърдението на едно или друго лице, единствено поради оценка, която се дава за личността му. За да прецени достоверността на твърдението му, съдът съпостави показанията на свидетеля с други доказателствени източници и прие, че  показанията на свид. К. в кредитираните от съда части, не само са подкрепени от тези на свид. Д. от ДП, но и от обясненията на самия П. от ДП, от показанията на свидетелите Б. и Е. касателно споделеното с тях при извършеното посещение от полицейските служители в сервиза на П. през февруари 2011година – „Д. каза, че преди време също е имало автомобил „Мерцедес S класа“. Също и П. каза, че е отремонтирал такъв автомобил, като и той бил докаран  от някои хора след разговор с Х.“ /свид. Е. – том 3, с.з. от 28.09.2015г./; пред свид. Б.П. е посочил, че знае „за какво става въпрос, но на мен ми плащат 3000 лв. да прехвърля от единия автомобил каквото може на другия“/свид. Б. в същото с.з./ и „…П. ми каза, че преди това за същия Д.Х. по същата схема е направил друг автомобил Мерцедес S класа“ ; „С Д. говорих и мисля, че той каза, че е бил свидетел, когато са правили S класата и имаше снимки“ /пак там/.   Ето защо, лишено от основателност е възражението на адв. Р., че престъпната деятелност на П. се гради само на показанията на двама свидетели.

След закупуване от подс. Х. на л.а. Мерцедес от свид. Ч. през септември 2010 година, същият е бил докаран на платформа до автосервиза на П., като последният предприел съответните дейности по прехвърляне на части от лизинговия автомобил на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“  на ударения мерцедес, закупен от свид. Ч.. Характерното за автомобила, закупен от свид. Ч., е дясната дирекция на волана, което го отличавало и е дало и повод на част от свидетелите, запомняйки автомобила, да го опишат освен по марка, модел, цвят, както и по първа буква на регистрационния номер, така и по дирекцията на волана и уврежданията по същия, подробно посочени и от свид. Ч. в разпита му пред съда /в същата насока са и описанията на свидетелите К. и Д. за този автомобил/.

Предвид липсата на номера по отделните части на автомобила, невъзможно е да се конкретизира кои точно елементи от него са били поставени на автомобила на Ч. / виж и уточнението в писмото на Балкан Стар Ритейл ЕООД - т. 103, л.171 от ДП/. Според съда обаче събраните гласни, писмени и веществени доказателства несъмнено установяват  пълното разглобяване на процесния лизингован автомобил, използване на части от него, които са били монтирани на Мерцедес-а на Ч., а неизползваните - върнати на подс.Х. /фаровете/, който се е разпоредил с тях по неустановен начин.

Последващата продажба на така „окомплектования“ автомобил с благоевградска регистрация на свид. Я., се установява по несъмнен начин от показанията на последния, на неговата съпруга, които твърдят да са закупили от подс. Х. този автомобил, виждайки го на автосалон в гр. Пловдив, който установява се, е бил стопанисван от свид. Д.Н. /с.з. от 28.09.2015г. - том 3 от НОХД/. Показанията на тези свидетели съдът намира за обективни, незаинтересовани, кореспондиращи и със събраните в хода на воденото дознание писмени доказателства – удостоверението на албански език за задържането на автомобил със същия номер на рамата в Албания  /с този номер се индивидуализира МПС и в договорите за покупко-продажба от свид. Ч. със свид. Я./, показанията на свид. Й. за сложните финансови отношения на свид. Я. и съпругата му с подс.Х. по повод закупването многократно на автомобили. А така и от показанията на свид. П., който в съдебно заседание потвърди, че подс. Х. му показал на автосалон в гр. Пловдив същия автомобил с благоевградска регистрация, който по-рано бил закупил от Разлог, но вече бил с лява дирекция. Свид. К. и свид. Я. /на свид. К. приобщените част от показанията й от ДП – т.60, л.75/, се сочи, че подс.Х. настоявал да му се обадят, щом преминат границата на България, което не било обичайно за него.

От показанията на свид. С. /том 5, л. 2167 от НОХД/ , на свидетелите Г. – баща и син, писма на л. 2095 /справка КАТ за регистрация на автомобила/, от ГД „Гранична полиция“ /л. 2102 – том 4 от НОХД/, в том 5 от НОХД  на л. 2159 – попълнените митническа декларация и договор за покупко-продажба на автомобила от чуждия гражданин А. А. /л- 2165 от 2015 година/, потвърждават показанията и на свид. Я., а така и на свид. Ч., че на 12.05.2011 година между двамата е бил сключен договор за покупко - продажба на  същото МПС, а във връзка със задържането на автомобила в Албания е последвала поредица от подавани декларации за липса на претенции от лица, афиширащи се като съдружници в „Маккос“ ООД и последващо придобиване на автомобила от лице с имена А., вече с временна регистрация под № *** /влязъл на ГКПП Гюешево на 12.01.2015г. и излязъл на 13.01.2015г. през ГКПП Станке Лисичково със същите лица/. Изброените свидетели съдът намери за незаинтересовани, а показанията им се подкрепят от изисканите от съда справки от посочените държавни институции.

Според назначената от съда автооценъчна и техническа експертиза, стойността на автомобил „Мерцедес“ С класа с рег.№ **, собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД към инкриминирания период е 66 390 лв., като в случая вещото лице е съобразило дадената от него справедлива пазарна стойност с данните от производителя за конкретно произведеното МПС по номер на рама като година на производство, идентификационни данни и време на експлоатация на същия. Както съдът посочи, кредитира заключението на вещото лице в тази част изцяло като компетентно изготвено, с необходимите познания в съответната област и конкретно в тази част не бе оспорено от страните по делото.

Както се посочи, инкринимирания период септември 2010 година – февруари 2011 година се установява като време от момента на закупуване на автомобила от свид. Ч.. Към 17 февруари 2011 година същият вече не се е намирал в сервиза на П., тъй като при извършеното посещение от служителите на РУ Труд там на посочената дата, автомобилът вече не е бил наличен. За този период от време подс. П. е укрил в автосервиза си инкриминирания автомобил, като го е разкомплектовал според дадените му от Х. указания /видно е, че и части от същия не са открити в сервиза на П./ и е спомогнал да бъде отчужден чрез поставянато на части от него на автомобила, закупен от свид. Ч..

Обясненията на подс. П. от съдебно заседание, в които като цяло отрича да е предполагал за реалната собственост на лизинговия автомобил, както и изобщо в сервиза му да е разкомплектован такъв автомобил, съдът намери за защитна теза. На първо място те си противоречат с приобщените в съответните части обяснения на самия П. от досъдебното производство, дадени пред съдия, в присъствието на защитник. Твърдението на подсъдимия – че не отговарят на истината изложените в този разпит обяснения – че Х. му е докарал цял автомобил, за да възстанови Мерцедеса на Ч., за това дали същият му е поръчвал да разреже купето на автомобила и останалите изкоментирани от съда по-горе обстоятелства, не може да бъде прието за достоверно. Тези обяснения намират подкрепа в показанията на свид. К.  и на свид. Д. , а така и в показанията на полицейските служители, пред които свидетелите са разказали за това какви дейности са били извършвани по автомобила в сервиза. Институтът на събиране на гласни доказателства във фазата на досъдебното производство пред съдия от съответния съд е въведен като гаранция за спазване правата на обвиняемото лице при провеждането на разпита, с цел да се изключи възможността същият да дава обяснения под въздействие на орган на досъдебното производство, които не отразяват обективната действителност. Съществена гаранция е препращането към реда за провеждане на съдебното следствие, с което се цели събирането на доказателствата да е при условия на равнопоставеност и състезателност на участниците в наказателното производство. Обясненията на подсъдимия са приобщени от съда при наличието на изискуемите се законови предпоставки по чл. 279, ал. 1, т. 3 и т.4 от НПК, поради което се ценят от съда като годен източник на доказателства.

В случая обаче според съда не се доказва несъмнено, че подс. П. е знаел, че автомобилът е предмет на престъпление измама от подсъдимите Х. и К.. Знанието изиска съзнаване на всички съставомерни елементи от това престъпление. За подобно обстоятелство не се събраха доказателства. Показанията на свидетелите К. и Д., обясненията на самия П. от досъдебното производство в кредитираната им част, несъмнено установяват обаче предположение у същия относно придобиване владението върху автомобила от подсъдимите  по противоправен начин – както поради начина, по който Х. е отправил офертата към П. – да разглоби напълно здрав автомобил, като постави части от него на катастрофил такъв, който не е в движение, докаран му с платформа, поради наличните стикери по него; освен това разкомплектоването на автомобила и ремонта по другия автомобил е ставало в тъмните часове на денонощието, за да бъде максимално ограничено разкриването на деянието.

 

По отношение на автомобил Мерцедес МЛ 350 с номер на рама **** и рег.№ **също собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД, същият към м.02.2011г., по време на проверката от служителите на РУП Труд  на 17.02.2011 г. е бил установен в сервиза на подс. П. в разкомплектовано състояние.

 Показанията на свидетелите Б. и Е., а така и от лицата, работили в сервиза на П. по това време /Д. и К./ несъмнено установяват времето и мястото, където е бил укрит и разглобен автомобилът.

Идентичността на автомобила с издирвания от “Хипо Алпе Адриа Аутолизинг” ООД автомобил по пункт 3, се установява и от изготвената по делото съдебна физико-химическа експертиза, която установява, че по номера на рамата на автомобила, намарен в сервиза на П., няма интервенции. От друга страна, от показанията на полицейските служители Е. и Б., а така и от заключението на експертът М., изготвил комплексната автотехническа и оценъчна експертиза, несъмнено се установява, че от л.а. “Мерцедес МЛ 350” с рег.№ **върху л.а. “Мерцедес МЛ 350” с рег.№ ** е била монтирана страница задна лява, като експертът е установил, че е била отрязана с абразивен диск от лизинговия автомобил и заварена върху втория. Посочвайки пълното съвпадане на начина на срязване по линиите, които са останали на първото купе /на л.а. Мерцедес с рег. № ***/ – пълно съвпадение по форма, на размерите, в начина на демонтаж и след това в монтаж по другия автомобил, вещото лице е категоричен относно принадлежността на тази част. Като отбелязва, че формата е напълно идентична, в съдебно заседание вещото лице мотивирано застъпи становище за пълната идентичност и между линиите, по което е била отрязана задната страница от купето на автомобила, и линиите на самия елемент, монтиран на автомобила с кюстендилска регистрация, изчислявайки, че вероятността за случайно съвпадане на линиите е 1:1000000. Вещото лице е констатирало, че на автомобила с рег.№ *** е била монтирана и задна лява врата. По отношение на същата експертът изрично е уточнил, че отговаря на цвета на първия автомобил и е била демонтирана и монтирана със скрепителни елементи. Липсата на марК.ка или друг елемент не дава основание на вещото лице да заключи с категоричност, че и тази част е взета точно от Мерцедес МЛ с рег. № ***. Като изказва вероятност за това, изводимо от цвета на вратата, уточнявайки, че начинът на полагане на покритието на боята е характерна за производителя за всеки конкретен модел. Освен това вещото лице се мотивира и с факта, че двата автомобила са с идентична модификация, като разликите биха могли да са в някои елементи от интериора на автомобила - като часовник и т.н. Кредитирайки изцяло становището на вещото лице, съдът приема, че същото /като способ за проверка на доказателствата/ напълно подкрепя показанията на свидетелите К. и Д., както и на свид. Е. и Б. /за споделеното им извънпроцесуално от самия П. при извършената проверка/, както и обясненията на самия П. от досъдебното производство, дадени пред съдия /приобщени на основание чл. 279, ал.1, т.3 от НПК/, като намира за установено по несъмнен начин, че и двата елемента са демонтирани от лизингования автомобил.

Няма основание съдът да приеме за достоверни твърденията на П., дадени пред настоящия съдебен състав, че същият не е извършвал съзнателно и целенасочено демонтаж на автомобила с рег.№ **като е поставял различни елементи / задна лява врата и задна лява страница/ на автомобила, закупен от подс. Х. от свид. К.. Следва да се посочи, че версията за “изпъване” на автомобила с кюстендилска регистрация на стенд, се лансира за първи път при даване на обяснения от П. пред настоящия съдебен състав. Твърдението на П./л. 2577, т.6 от НОХД/, че части от сивия джип били само временно насложени на кюстендилския Мерцедес с цел „изпъване на съответните диагонални и хоризонтални линии“ /неговият защитник/ противоречи както на показанията на свид. Б., придобил непосредствени впечатления от автомобила, така и на становището на автотехническия експерт, който е извършил и оглед на иззетите веществени доказателства. И според последния задната страница е била трайно прикрепена към Мерцедеса с кюстендилска регистрация чрез заваряване. За сивия автомобил свид. Д. също посочи в с.з., че е възможно от здравата кола да се свалят части, за да се напаснат на друг автомобил, но само „ако тази кола е оставена за части“; както и че „по принцип кола се прави с нови части“, за да се „напасват линиите. Тези части са само на болтчета…и при тях се местят“; като допълва, че когато се сложи новата част, щом си паснат, това е частта, която остава трайно по колата. А в случая се установява, че задната страница е била прикрепена не с разглобяеми елементи, а е била рязана с абразивен диск и заварена на другата рама. Ако действително сивият МЛ е бил докаран в сервиза единствено за тунинговане и за проверка за ръжда /както обясни П. в съдебно заседание/, то няма логика всички части от автомобила да бъдат изцяло демонтирани, включително рязани с шлайф /виж експертизата на в.л. М. и становището му от с.з. – л. 2375-гръб -2376, /, а видно и от направения от вещото лице оглед за изготвяне на експертизата и онагледен в снимков материал – автомобилът реално е останал единствено на рама.

Като опит да оправдае поведението си, съдът намери обясненията на П., дадени пред съда, и в частта, че същият бил получил “информация от някои хора”, че автомобилът не е издирван /л. 2578от НОХД/, което е несъвместимо с твърдението му, че нямал притеснения относно този автомобил.

На ДП подсъдимият сочи, че е трябвало не само да нареже купето на автомобила /”по същата схема като С-класата”/, но и да вземе части от него и да възстанови“черния МЛ”, “Беше ми казано купето да бъде нарязано”. Именно тези му обяснения съдът намери за истинни, като намират потвърждение и в показанията на свид. Е. и Б. за споделеното им от П. още в деня на проверката. Потвърждават се и от обясненията на подс.С. от ДП /т.97, л. 41 и сл./, в които обяснява, че К. и Х. го уговаряли да каже на полицаите в Труд, че бил оставил автомобила за тунинговане.

В хода на досъдебното производство подс. П. дава изключително обяснения за този автомобил, напълно кореспондиращи не само с обективното проявление на неговото поведение по стореното върху автомобила, но и подкрепени от гласните доказателства и от назначената комплексна АТАОЕ. Ето защо, съдът прие да кредитира именно обясненията му от ДП в приобщените от съда части конкретно за това кой, кога му е докарал автомобилите, с какви дейности е извършвал той и работещите при него с тях.

Положени бяха усилия и по установяване предходната собственост на л.а. Мерцедес МЛ с рег.№ **. В тази връзка съдът кредитира показанията на свид. Л.К. /том 4, с.з. от 16.06.2016г./- предходен собственик на автомобила , като показанията му намери за обективни, подкрепени от представения по делото копие от договор за покупко-продажба на МПС, от 28.01.2011г. /том 103, л. 17-18 от ДП/. Аналогични са и показанията на свид. С.. Той също като свид. Киров е категоричен, че при продажбата автомобилът не е бил в движение, след претърпяно ПТП, дори без двигател, както го е и продал. Видно и от протокола за доброволно предаване от ДП /том 103, л.31/ - П. предава шасита на двата автомобила и двигател с номер **, който съответства на номера на двигателя на автомобил с рег.№ **/и по СРМПС/. Двигателят е бил обект на изследване и по СХЕ на ДП, като вещото лице Б. е категоричен за липсата на интервенции по същия, както и по номерата на двете рами. Автоекспертът М., проверявайки в регистъра на производителя, посочва същия номер на двигателя, с който е бил произведен лекия автомобил, собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутозилинг“ ЕООД.

Съдът  вече посочи защо не кредитира обясненията на подс. П. пред настоящия състав, че по повод на този автомобил бил контактувал само и единствено с подс. С.. Тук само ще допълни, че противостоящите му в тази част обяснения на С. от ДП / в които отрича да знае за съдбата на автомобила след връщането му на Х./ намират потвърждение във факта, че в офиса, стопанисван от подс.Х. *** са били намерени и иззети ключовете и регистрационния талон на автомобила с рег.№ ***.

Съображенията на съда да намери за недоказано подс. П. да е знаел, че този автомобил е бил предмет на престъпление измама, са идентични като изложените по-горе касателно автомобила по пункт 1. Фактът обаче, че П. е получил нареждане от Х. да разкомплектова автомобил, който е в движение, като нареже рамата на същия и използва части от него, които да сложи на автомобил, който е силно деформиран и не е в движение – без двигател, е достатъчно обстоятелство за него да предполага, че автомобилът, доставен за разглобяване, е следвало да бъде разкомплектован именно поради обстоятелството, че е бил предмет на престъпно посегателство. Като продължение на поведението на Х. по доставяне на първия автомобил, маркиран да е собственост на лизингово дружество, доставянето на втори автомобил със същата поръчка за пълното му разкомплектоване и поставяне на части от него на друг автомобил, несъмнено е породило у П. подозрението, че и този автомобил е предмет на престъпление. Че съзнавал нередността на поведението си, се установява и от съдържанието на разговор № ***г. /пореден № 42/, находящ се в  Протокол за изготвяне на ВДС от прилгане на СРС рег.№ **/11.05.2012г. Видно от съдържанието му П. /от телефон с № ***, за който абонатен номер в справката на Виваком на л. 2404 от НОХД се сочи да е собственост на съпругата му/, съобщава на подс. Х., ****. От показанията на свид. Б. /т.3, л. 1459/НОХД/ несъмнено се установява, че пред него подс. П. е признал, че разбира “за какво става въпрос”, но на него му обещали пари „да прехвърли от единия автомобил каквото може на другия“. В същата насока са и показанията на свид. К., пред когото П. още към инкриминирания период споделил, че „правят врътки…от здравата оправят развалената и после обявяват здравата за изчезнала…“ /т.60, л.99 от ДП, приобщени на основание чл. 291, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, потвърдени от свид. К. в с.з./

Дадената от вещото лице М. средна пазарна стойност на автомобила Мерцедес МЛ 350 с рег.№ **към м.февруари 2011 година е 51 248 лв., съобразявайки година на производство, идентификационните данни от производителя, време на експлоатация /физическо износване/. Съдът кредитира така изготвеното експертно заключение изцяло, като го намери за обективно, отговарящо в пълнота на поставените от съда въпроси /с отметката, че касателно отговора по въпрос 3 вещото лице уточни, че е ползвал заключението на СХЕ от ДП/, изготвено със съответните познания в изследваните области.

показанията на свид. К., обясненията на подс.С. от ДП, дадени пред съдия, посочвайки К. и Х. като лицата, които са го уговаряли да говори неверни обстоятелства относно причината, поради която автомобилът МЛ се е намирал в сервиза на П., а така и са изискали автомобилът да бъде върнат в гр. Пловдив

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

I. При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият Д.П.Х., подпомогнат от подсъдимите К., Я. и С. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като  в периода от 20.04.2008 г. до 13.10.2008 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго – Б.И.К., ЕГН **********, С.А.Я., ЕГН ********** /по отношение на когото наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК/ и Е.С.С., ЕГН ********** имотна облага, като извършител, е възбудил заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това е причинил на “ХИПО АЛПЕ-АДРИЯ-АУТОЛИЗИНГ” ООД имотна вреда в размер на 1 393 096,47 лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш. и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД гр. София имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. на 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

7. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у С.В.М., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312 469,49 лева;

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и Е.С.С., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К., като помагач, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 10.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

12. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Б.И.К. и С.А.Я., двамата като помагачи, е възбудил заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това е причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подс. Б.И.К. е извършил виновно престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като в периода от 20.04.2008 г. до 13.10.2008 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.А.Я., ЕГН ********** /по отношение на когото наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК/ и Е.С.С., ЕГН **********, тримата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго - Б.И.К., С.А.Я. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН **********, у В. К. Ш., ЕГН ********** и у С.В.М., ЕГН ********** и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 1 298 902,46  лева, както следва:

1. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я.,  двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 110 508,70 лева;

2. На 20.04.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 059,88 лева;

3. На 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

4. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

5. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

6. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева;

7. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у С.В.М., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 312 469,49 лева

8. На 25.08.2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Е.С.С., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе – Адрия - Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева;

9. През м. септември 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 101 730,00 лева;

10. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 51 039,00 лева;

11. На 13.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие със С.А.Я., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 93 484,92 лева;   като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери, че подсъдимият Е.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.211, във вр.чл.209, ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, тъй като в периода от 07.05.2008 г. до края на м. август 2008г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б.И.К., ЕГН **********, двамата като помагачи и в съучастие с извършителя Д.П.Х., ЕГН **********, умишлено е улеснил последния, с цел да набави за себе си и за другиго - Б.И.К. и Е.С.С. имотна облага, да възбуди заблуждение у М.Г.С., ЕГН ********** и у В. К. Ш., ЕГН **********, и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 530 610,47 лева, както следва:

1. На 07.05.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х.,  умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 82 168,53 лева;

2. През м. юли 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причинил на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 112 031,99 лева;

3. През м. август 2008 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 97 421,95 лева;

4. През м. август 2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 99 623,99 лева

5. На 25.08.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Б.И.К., двамата като помагачи, и в съучастие с извършителя Д.П.Х., умишлено е улеснил последния, да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш., и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 139 364,01 лева,

като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

С действията си подсъдимият Х. в инкриминирания период е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав „измама“. Инкриминираният период и мястото се установява категорично както от  описаните по-горе по всеки от пунктовете писмени доказателства, така и от свидетелски показания и приобщените веществени доказателства. Възбуждането на заблуждение у лицата С., Д. /Ш./ и М. /за него само по пункт 7/ се установява от показанията на посочените лица за реда, по който са били подавани документите в клона в гр. Пловдив, от обясненията на подсъдимите Я. и С., от показанията на П., Б. и М., от съдържанието на приобщените по делото приложения към договорите за финансов лизинг. Подсъдимият Х. се е възползвал от изграденото познанство от по-рано със служителките в офиса на дружеството в гр. Пловдив, като е представял подсъдимите като представители на дружества с възможности и желание да закупят съответните автомобили, за които са кандидатствали. А по отношение на обвиненията по последните четири пункта /за свидетелите Б., П. и М./ - намерението на фирмите доставчици като реални и във възможностите им. Възползвайки се от вече утвърденото си име като вносител на автомобили, за подс. Х. е било възможно с посочване на името и телефона му за връзка в подаваната от кандидат-лизингополучателите документация да гарантира с името си за истинността на заявените от него обстоятелства и за намарението за действителна доставка  на оферираните автомобили, респективно – за готовността и финансовата обезпеченост за заплащане на лизинговите вноски. Не се спори, че действията му са били успешни най-вече поради изключително занижения контрол от страна на лизинга и липсата на адекватна проверка на декларираните обстоятелства – нещо, което му е било добре известно покрай предходните си контакти като представител на фирми - доставчици на автомобили за дружеството. На подсъдимия е била добре известна поради това и практиката в дружеството, позволяваща одобряване на искането и сключване на договор при заявена готовност на кандидата за внасяне на първоначална вноска не по-малко от 20 % от общо отпусканата сума по лизинга; както и че при представени доказателства за това от лизинга веднага се превежда по банкова сметка ***, за която е одобрен кандидатът.

У служителите Ш., С. и М. е била създадена неправилна представа за действителното фактическо положение и за реалните намерения на подсъдимия. Заблудени от заявената готовност на доставчиците с предложени оферти с технически спецификации на автомобилите да доставят същите на лизингополучателите и на последните – относно финансовата им готовност да заплащат лизинговите вноски /за пунктове от 1 до 8/, гарантиране на тези обстоятелства от самия Х., представителите на лизинга са били стимулирани да подпишат лизинговите договори, което пък като последица е довело и до  разпореждане с имуществения предмет – превеждането на инкриминираните суми по посочени банкови сметки на доставчиците.

Подс. Х. е бил подпомаган от подсъдимите К., С. и Я.. Подс. К. е бил в добри отношения с Х. свидетелите ги описват като лица, които са се познавали отпреди инкриминирания период и са работели заедно в областта на вноса и застраховките на автомобили. Подс. К. е улеснил извършването на престъплението от страна на подс.Х., тъй като е осигурил на подс.Х. съучастници, които да го подпомогнат в дейността. Същият е контролирал лица - подсъдимите С. и Я., които още преди това са придобили собствеността съответно върху „АРСХ“ ЕООД и „Б.К.“ ЕООД, съгласявайки се да бъдат **и само по документи, а реално решенията за това дали и какви документи да се подписват, да бъде ли реализирана някаква дейност от дружеството, т.е. контролът върху дейността на същото е останал у подс.К.. Той е разполагал и с реална възможност за управление на банковите сметки не само на посочените дружества, но и на „Братя К. и ко“ ЕООД. Както подс.Я., така и подс. С. са се съгласили срещу обещанието за материално стимулиране и при повикване от подсъдимите К. или Х. *** за полагане на подписи под представени им от подс. К. предварително подговени документи, за явяването им в офиса на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД във връзка  със закупуване на автомобили на лизинг от името на двете дружества. Същите са съзнавали, че съдействат и помагат на Х. в реализиране на противоправно действие, тъй като и в обясненията си посочват, че не са искали да закупуват автомобили за дружествата, нито са имали финансови възможности за това, но въпреки това са подписвали документи за автомобили, водени от нуждата от парични средства, които Х. и К. им предоставяли срещу тази „услуга“. Ето защо, неоснователно се явава възражението на адв. Б., че подс. С. бил заблуден от останалите двама подсъдими, които използвали неговата „неопитност и неосведоменост“, още повече като се има предвид  съдържанието на коментираните по-рано разговори, водени между него и Х., които са били обект на СРС. По  договорите по последните два пункта дружеството „Б.К.“ ЕООД с ** подс.Я. е посочен като доставчик, като липсата на познания на последния в областта доставките на луксозни автомобили, на познанства и контакти, включително на практическа възможност да посредничи за намиране и закупуване на такива автомобили от чужбина, както и на финансови възможности да осигури тези, за които свидетелите М. са кандидатствали пред лизинга, доказва и субективната съставомерност на стореното от подсъдимите. Подс. Х. е бил наясно с тези обстоятелства, като целта на същия, използвайки ситуацията със свидетелите М., с посредничеството на подс. К. и помощта на свид. Я., е била срещу заплащането на определена сума под формата на първоначална вноска и заблуждавайки служителите на лизинга за действителните си намерения, да бъдат получени средства по контролирана банкова сметка ***, надхвърлящи повече от два пъти дадените преди това средства като първоначлна вноска.

Съпричастността на подс.К. освен по намирането на лица, готови да съдействат като формални представители на двете дружества като кандидат – лизингополечатели, се изразява и в осигуряването на дружество, чиято дейност и финанси също се контролира - „Братя К. и ко“ ЕООД в ролята на вече познат на лизинговото дружество доставчик. Подс.К. не само е имал право да оперира със средствата по банковата сметка на дружеството в инкриминирания период, но и за разлика от документалните собственици и **и, видно от банковата документация, активно е вършел това, вкл. с нареждания по личната си банкова сметка.

***е на подсъдимите, че именно поради утвърдения регламент на работа в дружеството, се  изключвало действията на подс.Х.  да са такива по възбуждане на заблуждение у служителите. В правомощията на служителите е било приемане на документацията и филтриране на кандидатите, отговарящи на изискванията. Подс. Х. е бил добре запознат с правилата за отпускане на финансов лизинг, включително с формалния подход на проверка при внасяне на по-висок процент първоначална вноска. Той обаче се е възползвал от познанството си със служителките в офиса в гр. Пловдив /които дори при разпита си пред съдебния състав се обръщаха към него по малко име/, тъй като и към този момент им е бил добре известен като един от активните вносители на автомобили посредством лизинговане. Чрез неговото присъствие и водените разговори, в които ги е уведомявал, гарантирайки с присъствието си и създаденото от по-рано доверие, че явяващият се ** на дружеството – кандидат за лизинговане деийствително има намерение да закупи луксозен автомобил и възможност да изплаща същия към лизинга, той е целял да бъде избегнато всякакво съмнение у служителите, изводимо дори от външния вид на яваващите се **и – тъй като дори свидетелките С. и Д. потвърдиха в показанията си впечатления за скромния вид на лицата.

Неоснователно е възражението на защтиниците на подс.Х. и К., че поведението им е несъставомерно, тъй като нито един от служителите в лизинга не се чувствал измамен. Прецизно е да се посочи, че първо - свидетелите не са давали такъв отговор, а и изследването на субективните им възприятия от поведението на Х. или останалите подсъдими е ирелевантно – съдебната практика неведнъж е посочвала, че за съставомерността на деянието е без значение дали въведният в заблуждение се е почувствал измамен – Решение № 67/01.03.2011г. по н.д.№ 726/10г. на ВКС, 1 н.о.

Действително няма преки доказателства подс.К. да е предавал на подс.Х. разпорежданите от него инкриминирани суми от банковите сметки, до които е имал достъп. И това обаче е ирелевантно за съставомерността на стореното. Настъпила е вреда за дружеството с факта на превеждане на сумите по банковите сметки на посочените в договорите доставчици, като с излизане на сумите от патримониума на дружеството, за същото настъпва и вредата, след като нито автомобили са били доставени /по част от договорите/, същевременно и не са били върнати изплатените суми, а по останалата част от договорите /в случаите, когато е доставен автомобил/ не са били изплащани лизинговите вноски по договорите, а същевременно собственикът не е имал владението върху тях, като издирването на автомобилите е приключвало с неуспех.

Възраженията на защитниците са, че според доказателствата, на които се позовавала прокуратурата, посочените четирима подсъдими би следвало да са съизвършители, при това действащи при условията на предварителен сговор, а не трима от тях - помагачи. Следва обаче да се отбележи, че обвинение от страна на прокуратурата за това подсъдимите К., Я. и С. да са извършители наред с подс. Х., както и за предварителен сговор между тях няма. Още повече хипотезата на чл. 210, ал.1, т.2 от НК е мислима само за съизвършителите. Поради което и съдът не ще коментира съставомерността на подобна правна конструкция предвид липсата на повдигнато обвинение. Според съда се доказва по несъмнен начин, че тримата като помагачи са съдействали на извършителя да въведе в заблуждение съответните оторизирани служители на Хипо Лизинг, така, щото в крайна сметка да се стигне до разпоредителни действия от страна на лизинга. Обвинение подсъдимите да са действали като организирана престъпна група също няма /поради това и делото се разгледа по правилата на местната и родова подсъдност от ПРС/, поради което няма как да се коментира подобна правна конструкция.

И на следващо място – стореното от подсъдимите не може да се квалифицира като „гражданска измама“, в каквато насока бяха част от възраженията на адв. Д.. В случая неверните представи, създадени от подс. Х. с помощта на тримата помагачи /в различна комбинация/ и сам по пункт 10, не се отнасят само до определен елемент от правната сделка или условията , при която ще се изпълнява. Той е целял не само сключването на договора за финансов лизинг, но и превеждането на средства в полза на доставчици, контролирани от него или подс.К. с цел материално облагодетелстване и това измамливо намерение е било водещото у него още при сключване на договорите, които е нямал намерение нито той, нито други лица да бъдат изпълнявани съобразно договореното в тях.

Престъплението е резултатно – същото е довършено с настъпването на вредата за ощетеното юридическо лице. Размерът на причинената за дружеството “Хипо Алпе Адриа Аутолизинг” ЕООД имотна вреда остава доказан от приложените по делото данни за извършени преводи по всеки конкретен договор за финансов лизинг, без ответно изпълнение, връщане на средства или изпълнение на вноските. По обвинителен акт същият е общо в размер на 1 393 096,47 лева, като със съдействието на подс.К. е била причинена вреда на дружеството до сумата от 1 298 902,46лв., а за подс. С. – до сумата от 530 610,47 лв., с оглед  конкретното участие на всеки един от тях. За изчисляване на посочените суми не са необходими някакви специални познания в областта на математиката, като те съставляват сбор на средствата, които са излезли от патримониума на дружеството по повод сключените дванадесет лизингови договори, по които няма доставени автомобили и върнати средства или при доставени автомобили – неплащане на лизинговите вноски и укриване на автомобилите от собственика.

Тук само следва да се посочи, че повдигнатото на подсъдимите обвинение по някои от отделните диспозитиви е за по-малък размер на причинени имуществени вреди по договори, отколкото тези, които съдът подробно описа да се доказват по отделните пунктове в доказателствения анализ /така за договор по пункт 1 - реалната вреда е в размер на 115 892лв., а по обвинение – 110508,70лв.; по пункт 2 - в размер на 103 833,50 лв., а по обвинение  - 99059,88лв.; по пункт 3 – 82 624 лв., а обвинението е за вреда в размер на 82 168,53 лв.; по пункт 5 – в размер на 97 584 лв., а по обвинение е 97421,95лв.; по пункт 7 - в размер на 313 354лв., а по обвинение е 312 469,49лв.; по пункт 8 – в размер на 139 394лв., а по обвинение е 139364,01лв.; по пункт 12 – в размер на 93509 лв., а по обвинение е 93 484,92 лв. /. По отношение на договорите по останалите пунктове се доказва същият размер на причинените вреди като по обвинение. Доколкото обаче не бе направено изменение на обвинението от прокуратурата, съдът ги призна за виновни само до размерите, посочени по обвинението, съответни по отделните диспозитиви.

Неоснователно съдът намира и другото възражение на адв. Д., че не е установено дали лизинговото дружество не е получило застраховки за доставените автомобили. Дали лизингованата вещ е била застрахована или не е ирелевантно за преценка съставомерността на деянието и изчисляване на причинената вреда, като това би имало значение само за оценка размера на приет за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице.

Размерът на причинената щета е над 140 минимални работни заплати за страната към инкриминирания период, което обуславя наличието на квалифициращия признак за престъплението - „особено големи размери” /с Постановление № 1 на МС от 11.01.2008 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната -обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2008 г., размерът е бил определен на 220 лв./ и в съответствие с  Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС, ОСНК. Констатираните оттегчаващи обстоятелства – не само изключително високия размер на причинената щета, при това в един не толкова продължителен период от време, но и допълнителните вредни последици от поведението на подсъдимите, чрез използването на трети лица, които несъзнателно са били въвлечени в измаливата схема, подбудите за извършване на деянието – стремежът към неправомерно облагодетелстване, пренебрегвайки и възползвайки се едновременно с това от създадените търговски отношения с лизинга и използвайки недостатъците в организацията на дружеството, системността и упоритостта в реализиране на същото, както и високата степен на обществена опасност на деянието, обосновават квалификацията „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т.8 от НК.

Същевременно не се доказа по несъмнен начин подс. К. да е подпомогнал подс. Х., като умишлено го е улеснил да възбуди заблуждение у свидетелите С. и Ш. касателно сключване на договора за финансов лизинг, по който лизингополучател е свид. П. и последвалото превеждане на инкриминараната сума по сметка на доставчика - „Луксъри“ ООД с уравител подс.Х.. Свидетелят посочи да е контактувал само и единствено с подс. Х. по този повод, на това дружеството от лизинга са преведени парите. Ето защо, съдът намери, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението в тази част, поради което и прие да намери за невиновен подс. К. по тази част от обвинението - на 10.10.2008 г. в гр. Пловдив, в съучастие като помагач на извършителя Д.П.Х., умишлено да го е улеснил да възбуди заблуждение у М.Г.С. и у В. К. Ш. и с това да причини на “Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг” ООД имотна вреда в размер на 94 194,01 лева и го оправда по обвинението в тази част. Последното води като  последица и до частичното му оправдаване по отношение на общия размер на вредата, причинена на дружеството, от неговото неправомерно поведение - за над сумата от 1 298 902,46 лв. до повдигнатото му обвинение от 1 393 096,47 лв.

Съдът го оправда и в това на 13.10.2008г., когато е била причинена имотна вреда в размер на 93 484,92 лева /по пункт последен за подс. К./ да е действал и като извършител, както е посочено в диспозитива на обвинителния акт. Освен че доказателства за това липсват, според съда е била допусната и досадна техническа грешка в диспозитива на обвинението, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт няма твърдение от страна на прокуратурата по това обвинение /договорът на свид. М./ деятелността на К. да съставлява извършителска такава, а от формулировката на диспозитива по този пункт е видно, че се касае до недоглеждане от страна на обвинението. С оправдаването на подсъдимия по това да е извършил деянието като „извършител“ и признаването му за виновен да е действал само като помагач на Х. /т.е. при по-леката форма на съучастие/, се предоставя на подсъдимия съответна на доказателствата и правото защита на правата му.   

По отношение на инкриминирания период за подсъдимите Х. и К. съдът намери, че следва ги оправдае за това да е продължил след 13.10.2008г. до 21.10.2008г., както им е повдигнато обвинението с обвинителния акт, тъй като установява се, че последното като време инкриминирано деяние е именно 13.10.2008г. , когато служителките са били въведени в заблуждение. Аналогично за подс. С. това са последните му по време вменени деяния, за които бе признат за виновен и които са от август 2008г. Ето защо, съдът го оправда в това краят на инкриминирания период за него да е продължил след м. август 2008г. до 25.09.2008г.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са желаели настъпването им. Подсъдимите са извършили всяко от деянията в условията на общ престъпен умисъл, като извършителят Х. е съзнавал противоправността на своите действия и това, че при реализиране на престъпната си деятелност бива подпомаган от останалите трима подсъдими /без пункт 10/. Последните, от своя страна, също са съзнавали ролята на всеки един от тях /съответно по отделните пунктове/ –че с поведението си улесняват извършителя да реализира намерението си да въведе в заблуждение служителите на лизинга относно действителното фактическо положение и неговите намерения. Съзнавали са и факта, че подс. К. в най-голяма степен съдейства на подс. Х. и улеснява деятелността му – като му осигурява фирми и лица, чрез които последният да реализира престъпните си намерения, спомага за явяването на останалите две лица в Пловдив и подписването на необходимите документи за пред лизинговата компания, както и оперира с банковите сметки на фирмите – доставчици, осигурявайки безпрепятствен достъп до инкриминираните суми.

Доказва се и користната цел на подсъдимите – да придобият имотна облага за себе си, като са съзнавали неизбежността на настъпилата вреда за ощетеното юридическо лице. За подсъдимите Я. и С. целта е била да се сдобият с дребни суми, обещавани им от другите двама подсъдими, срещу подписването на документи.

Деянията са извършени от всеки един от подсъдимите при продължавано престъпление – касае се за отделни деяния /12 за подс.Х., 11 за подс.К. и 5 за подс.С./, през целия инкриминиран период, които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината. При така установените по отношение на отделните деяния белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото от обективна и субективна страна е  продължение на първото.

 

II. При така установеното, съдът е на становище, че подс. Л.П. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 215, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Д.П.Х., ЕГН ********** и Б.И.К., ЕГН ********** имотна облага, е укрил и е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, както следва:

- през периода месец септември 2010 г. – месец февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес С 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 66 390 лева;

- и през м. февруари 2011 г. в с. Труд, обл. Пловдив, лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рег. № **и № на рамата **, на стойност 51 248 лева, всичко на обща стойност 117 638 /сто и седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и осем/ лева, собственост на “Хипо Алпе – Адрия - Аутолизинг” ЕООД - клон Пловдив, за които е предполагал, че са придобити от другиго - Д.П.Х. и Б.И.К. чрез престъпление измама, като укривателството е в големи размери.

От обективна страна подсъдимият през инкриминирания период е приел двата автомобила да бъдат укрити в стопанисвания от него сервиз в с. Т.. По този начин ги е съхранявал на място, което затруднява откриването им от собственика или органите на реда. Работел е по разкомплактоване на същите вечерно време, като части от автомобилите са били демонтирани и рязани от купето, онези от тях, по които не е имало номер или маркировка, позволяващ проследяването им до оригиналния автомобил, към който са принадлежали, са били поставяни на други автомобили, с които самият Х. го е снабдявал, а с останалите части, връщани му от П., се е разпореждал по неустановен начин. В  последствие „ремонтираните“ автомобили са били продадени от подс. Х. на трети лица / на свид. Я./ или са били предназначени за последваща продажба /Мерцедес МЛ/. По този начин подс.П. е и спомогнал да бъде  отчужден лекия автомобил Мерцедес с рег.№ **, тъй като го е разкомплектовал напълно и части от него е поставил на Мерцедеса, закупен от свид. Ч.. Улесил е преминаването на части от първия автомобил във фактическата власт на трето лице. По отношение на Мерцедес МЛ - подс. П. също е разглобил напълно, включително е срязал задна лява страница, поставайки части от него на автомобила, закупен от свид. Киров. По този начин той е реализирал и втората форма на изпълнение на „вещното укривателство“ по отношение и на този автомобил – спомогнал да бъде отчужден, тъй като спомагането за отчуждаване на една вещ може да стане и с фактически действия, както е в настоящия казус – и в двата случая в следствие на съзнателното разглобяване на двата лизингови автомобила, те са останали само“по рама“ и двигател, като едрогабаритни части са поставени върху други автомобили, с цел тяхната бъдеща препродажба. С разглобяването на лизингования автомобил напълно, се явява довършен съставът и по тази форма на изпълнително деяние, като ирелевантно е в случая дали в последствие изготвеният „нов“ автомобил с части от лизинговия, ще бъде отчужден или не. В тази връзка и съдебната практика непроменено приема, че с разкомплектоването на автомобил също се реализира тази форма от състава на чл. 215, ал.1 от НК /виж Решение № 192/26.05.2006г. по н.д.№ 184/09г. на ВКС, 3 н.о./

При всяка една от двете изпълнителни форми на вещното укривателство /укрил и спомогнал да се отчужди/, подс. П. е действал при пряк умисъл, като същият  е предполагал, че посочените по-горе вещи са придобити от другите двама подсъдими чрез престъпление. Според Решение № 35/19.04.1995г. на ВК на ВС вината или субективното отношение на дееца към деянието и свързаните с него последици, се определя към момента на неговото извършване, а не след приключването му. Като подс. П. е съзнавал, че същите са неправомерно придобити, предполагайки, че е станало посредством престъпление, извършено спрямо лизингово дружество предвид наличните стикери по автомобилите, съзнавал е и настъпването на общественоопасните последици от своите деяния. Обстоятелствата, при които и двата автомобила са били докарани на подсъдимия, указанията какво да извърши с тях и да нареже рамите след това /номерът на шасито е основен идентификационен белег на автомобила/, работата по същите преимуществено нощем, слагане на части от здрави автомобили на такива, които не са в движение, несъмнено доказват, че от субективна страна подс.П. е имал предварително заключение за факта, че вещите вече са били предмет на друго престъпление, макар и не с пълна увереност /виж Решение № 558/2000г., 3 н.о. и „Престъпления против собствеността“, А. С., глава 6, §24/.

Ето защо, съдът прие да признае подсъдимия за виновен в това да е „предполагал“, че вещите са предмет на престъпление, като го ОПРАВДА в това да е „знаел“ това обстоятелство, доколкото категорични доказателства за знание от негова страна на конкретно извършено преди това престъпление спрямо тези автомобил – измама, не се събраха.

Деецът е действал и с особена користна цел – да набави за себе и за подсъдимите Х. и К. имотна облага. Събраните гласни доказателства установяват, че подс.П. е укприл и спомогнал да бъдат отчуждени двата процесни автомобила поради обещанието да му бъде заплатена тази дейност. Освен това същият е съзнавал, че с разкомплектоването на лизинговите автомобили и използването на части от тях за поправяне на пострадалите превозни средства и тяхната евентуална последваща продажба, ще бъдат облагодетелствани и другите двама подсъдими, които са именно лицата, уговаряли подс. С. да говори неверни обстоятелства относно причината, поради която автомобилът се е намирал в сервиза на П.. Като за съставомерността на деянието не е необходимо да е получена имотната облага, в каквато насока бе и едно от възраженията на адв. Р..

Времето на реализиране на всяко едно от деянията, се установява посредством времето на подписване на договора със свид. Ч. и времето на извършване на проверка от служителите на реда в сервиза на П.. Идентификационните данни за двата процесни автомобила са видни от обилната документация за същите, представена от лизинговото дружество, от талоните за регистрация на същите в КАТ, а стойността им – от назначената от съда комплексна автотехническа и оценъчна експертиза. Общата стойност на вещите, предмет на престъплението „вещно укривателство“ изпълва признаците на „големи размери“, тъй като надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата към м. февруари 2011г. Същата е била в размер на 240 лева, съгласно ПМС № 326/30.12.2009г.

Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление - тъй като за целия инкриминиран период подсъдимият на два пъти е укрил процесни вещи, както и е спомогнал да бъдат отчуждени. Извършени са отделни деяния, които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид престъпление. Същите са извършени при една и съща обстановка, при аналогична последователност в действията на подсъдимия. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията е извършено при еднородност на вината. При така установените по отношение на престъпленията белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

І. За да прецени какво наказание да наложи на всеки един от подсъдимите Х., К. и С., съдът отчете следното: самият законодател при определяне границите на наказанието  в разпоредбата на чл. 211 от НК е взел предвид по-високата степен на обществена опасност на този род деяния, която в случая произтича от това, че същите имат за резултат по-осезателно накърняване на имуществото на ощетеното юридическо лице. Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл. 211 от НК е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съучастниците отговарят еднакво за извършеното престъпление, като следва да се наказват съобразно предвиденото наказание, като съдът взема предвид характера и степента на тяхното участие в извършването му /чл. 21 от НК/.

За да наложи справедливо наказание на подс.Х. за стореното от него, съдът отчете следните обстоятелства: подс. Х. е неосъждан, без данни за криминалистически регистрации, с добри характеристични данни /по показания на разпитаните свидетели – Н., С./. Като смекчаващи обстоятелства съдът взе предвид и факта, че същият е семеен, с малолетно дете, за което полага грижи. На така изложените смекчаващи обстоятелства контрират изключително високия размер на причинената на дружеството имотна вреда, надхвърлящ 45 пъти предела, установен от  законодателя като размер, над който се приема, че вредата е в особено големи размери. Щетите са невъзстановени, като във вреда на подсъдимия съдът отчита и факта, че измамливото поведение е продължило в рамките на няколко месеца, в които интензивно и упорито подсъдимият е въвеждал служителите на лизинговото дружество в заблуждение, използвайки установеното познанство с тях по повод на извършвана аналогична дейност по внос на автомобили от чужбина като търговец и поради това - доверието, с което се е ползвал. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита и използването на трети лица чрез включване в измамливите схеми по източване активи на дружеството /на свид. П., М., дружествата с **и свид. Л., Б./. Предварително изградената от подс. Х. измамлива схема чрез активното съдействие на подс. К. чрез подготовка по намиране на съучастници, осигуряване на възможност за безпрепятствен достъп до банковите сметки на контролирани дружества, опитите за повлияване в последствие на част от подсъдимите с цел препятстване дейността на разследващите по разкриване на престъпната му дейност, са обстоятелства, които отегчават отговорността на подс. Х.. Същите се отчитат от съда с тежест, която не позволява определяне на наказанието на подс. Х. под минималния предел от три години, независимо от изминалия немалък период от извършване на деянието. Вярно е, че същото е довършено пред октомври 2008г., а разследването по същото е стартирало едва през 2011 година. Забавяне на производството по вина на подс.Х. съдът не констатира. Няма спор в съдебната практика, че продължителността на процеса е винаги съществен фактор, повлияващ на преценката на съда при определяне на наказанието, но същият не се оценява изолирано, а наред с други обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказанието. Разумният характер на продължителността на производството се преценява според конкретните обстоятелства по делото - в случая същото е с фактическа сложност, касае разследване на продължавано престъпление, с участието на множество лица, част от които неволно въвлечени в измамливите схеми и различно структурирани позиции на дружествата, представлявани от помагачите, при отделните казуси. Наред с останалите изложени по-горе отегчаващи обстоятелства и като оцени, че подс.Х. е централна фигура в общата измамлива дейност с други подсъдими лица, както и със своята дейност е увлякъл немалък брой лица, чрез които е осъществил престъпната си дейност с водещ стремеж да придобие средства по неправомерен начин, мотивират съда да определи наказанието на подс. Х. при условията на чл. 54, ал.1 от НК.  Преценката за степента на обществена опасност на дееца не може да бъде ограничена само до обстоятелствата за липсата на предходни осъждания и положителни данни за личността в сферата на социалната изява, защото от значение е и проявлението на личността при конкретното престъпно деяние. Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и изтъкнатата от защитата продължителност на производството не са многобройни или изключително обстоятелство, но се оценят от съда като такива с преобладаваща над отегчаващите обстоятелства тежест, което мотивира съда да наложи на подс. Х. наказание в размер над минималния такъв – наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който намира за справедлив и съответен на стореното от подсъдимия и на неговата обществена опасност. Този размер на наказанието според съда би постигнал поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на закона, както и би действал възпитателно и предупредително и към останалите членове на обществото.  

Наказанието лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Наред с това за постигане целите на наказанието съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия и наказанието конфискация на ½ от притежаваното от него имущество /изисканите справки от АВп и от ПП показват притежавани от същия собственост/. Основание на съда да наложи и това наказание на подсъдимия дава фактът, че използваната от него като водеща фигура в общата измамлива дейност стройна схема на заблуждаване на лицата /прилагана в немалък период от време/, е причинил на дружеството и имотна вреда в такъв значителен размер.

За да наложи на подс. Б.И.К. справедливо наказание за стореното от него, съдът отчита следните обстоятелства:

Подсъдимият е неосъждан, също с добри характеристични данни, същият е трудово ангажиран, семеен, с дете. Аналогично на изложеното за подс. Х., и за подс. К. съдът отчита изминалия период от време от реализиране на деянието като смекчаващо обстоятелство, но не и като изключително такова. Посочените по-горе от съда съображения касателно подс. Х. за продължителността на производството  са отномиси и тук и съдът не ще ги повтаря. Следва да се отчете активното участие на подс. К. по подпомагане на  Х. при реализиране на измамливата схема, тъй като реално благодарение на приноса на подс. К. е било възможно намирането на съучастници в преобладавщия брой случаи и безпрепятствено теглене на суми от контролирани от него банкови сметки. Това бе отчетено от съда като отегчаващо обстоятелство, наред с факта, че същият е подпомагал извършителя при най-голям брой случаи - 11 на брой през целия инкриминиран период, способствайки го по този начин да  причини вреда на дружеството в размер на 1 298 902,46 лв. – надхвърлящ близо 44 пъти предела, установен от практиката при определяне на причинените вреди като „особено големи размери“. При преценка на релевантните обстоятелства съдът не следва да взема предвид само изминалия период от време, а и факта, че се касае до дело с фактическа сложност, деецът, ползвайки юридическите си познания, в най-значителна степен е подпомогнал извършителя да реализира успешно замисленото, като го е спомогнал да причини вреда на дружеството в изключително висок размер. Изложените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче и най-вече – изминалият значителен период от време от реализиране на деянието /без да са многобройни или изключителни такива/, мотивират съдебният състав да намери, че същото следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК на минимума, посочен от законодателя в нормата на чл. 211 от НК, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият е неосъждан и респективно – до настоящия момент не му е било налагано наказанние лишаване от свобода. Наложеният от съда размер от три години позволява отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл. 66, ал.1 от НК за определен изпитателен срок, като съдът намери, че същият следва да е ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Отлагане изпълнението на наказанието според съда ще постигне целения поправителен ефект – предвид социализицията на подсъдимия и неговата и понастоящем трудова ангажираност, не е необходимо същият реално да изтърпи наложеното наказание.

За подс.К. съдът намира, че не следва да налага и по-лекото наказание конфискация, което е предвидено като възможност за съда. Ролята на същия в реализиране на престъплението, свързано с причиняване на твърде високи имотни вреди несъмнено е значителна, но следва да се отчита факта, че същият е действал само като помагач на извършителя. Освен това от изисканата справка за притежавано недвижимо имущество и движими вещи /автомобил/, не се установява такива, по отношение на които да се наложи и това наказание /притежава 1/96 ид.ч. от недвижим имот/.

По отношение на подс. Е.С.С. – като релевантни за определяне на наказанието на подсъдимия обстоятелства, съдът оцени от една страна факта, че същият е осъждан към момента на извършване на престъплението. Участието му в престъпното деяние се свежда до пет казуса, в които съзнателно е подпомогнал подс. Х., в съучастие и с другия помагач - подс. К., да причини на дружеството имотна вреда  в размер на 530 610,47 лв. Размерът на имотната вреда е висок и надхвърля повече от 17 пъти предела за „особено големи размери“ на причинените вреди. Верно е, че производството е продъложило значителен период от време, но следва да се отбележи, че отчасти това е и по вина на подс. С., който бе издирван продължително време, включително от съда.

Като смекчаващи обстоятелства за този подсъдим съдът отчита на първо място подбудите му за извършване на деянието – недоброто материално състояние, необходимостта от средства за издръжката на децата му, едно от които със заболяване. Подбудите за извършване на престъплението не могат да оневинят подсъдимото лице, но следва да се отчетат несъмнено при определяне на наказанието. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита и изключителното съдействие, което е оказал подсъдимият в хода на досъдебното производство – както за разкриване на измамите, довели за причиняване на вреди на лизинга, така и за разкриване на престъпната деятелност на подс. П.. Трудовата ангажираност е също сред обстоятелствата, отчетени от съда при индивидуализиране на наказанието на подс. С.. Същите мотивират съда да ги намери за многобройни, така щото и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко на стореното от дееца. Наказанието на С. следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под минимума, като съдебният състав намира, че справедливо и съответно на обществената опасност на дееца и на стореното от него е да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът намира, че този размер на наказанието се явява справедлив и ще постигне целите на наказанието – да бъде наказан дееца за извършеното от него, да го приучи да се въздържа от подобни действия и да съблюдава законите на страната.

Тъй като подс. С. е осъждан на наказание лишаване от свобода и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане – по НОХД № 215/20025г. по описа на РС Омуртаг, както и сборът от двете наказания е повече от две години, следва на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС наложеното по настоящото дело наказание на С. от една година и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

За подс. С. са налице ясни данни за срока на задържането му в хода на ДП – от 30.09.2011година до 04.10.2011г., който срок следва на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК да бъде приспаднат като време от изтърпяване на наложеното му наказание, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Както се посочи вече, настоящото деяние С. е извършил в изпитателния срок на предходно негово осъждане – по НОХД № 215/2002г. по описа на РС Омуртаг, по което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години. Съдебният акт по цитираното дело е в сила от 18.11.2004г. Деянието по настоящото дело е за умишлено престъпление от общ характер, поради което и са налице материално-правните предпоставки на императивната норма на чл. 68, ал.1 от НК и отложеното наказание подсъдимият следва да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му по настоящото деяние. Същото следва да изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.

 

  ІІ. За да прецени какво наказание да наложи на подс. П. за стореното от него, съдът взе предвид следните обстоятелства: подсъдимият е неосъждан, трудово ангажиран и към момента на разглеждане на производството пред съда. Съдът отчита процесното му поведение, като същият за всяко съдебно заседание пътува от Г., за да се яви, където сочи да се е установил със семейството си и работи. Видно от характеристичната справка, П. е родител на две деца, а дадената от разпитаните по делото свидетели данни за личността за същия, го характеризират като работливо лице, с добра характеристика. От реализиране на деянието е изминал един немалък период от време, което също следва да се отчете като обстоятелство, налагащо компенсиране на санкцията. Единственото отегчаващо обстоятелство, отчетено от съда в случая, е размерът на вредните последици, който близо осем пъти надхвърля предела, установен от законодателя за преценка на признака „големи размери“. Така изложените смекчаващи обстоятелства според съда са многобройни такива, като и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало според съда несъразмерно тежко. Ето защо, наказанието на подс. П. съдът намери, че следва да бъде определено под минималния редел, предвиден от законодателя в нормата на чл. 215, ал.2 от НК, като на основание вр. чл. 55,ал. 1, т. 1 от НК съдът му наложи наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Този размер на наказанието съдът намери за адекватен на обществената опасност на стореното от подсъдимия и на личността на самия него, който ще спомогне за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на дееца. Съдът на основание чл. 55, ал.3 от НК не наложи на подсъдимия по-лекото наказание – глоба, като намира, че и само наказанието лишаване от свобода в посочения размер ще постигне целите на наказанието.

Същевременно предвид обстоятелството, че подс. П. и към настоящия момент продължава да работи и да се грижи за отглеждането на децата си, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на дееца не е необходимо същият ефективно да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая са налице и обективните предпоставки за това – същият е неосъждан, респективно - до настоящия момент спрямо него не е прилаган института на условното осъждане и размерът на наложеното му от съда наказание за настоящото деяние позволява приложението на института на чл. 66, ал.1 от НК. Поради това и съдът постанови иззпълнението на наказанието лишаване от свобода за подс.П. да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

В хода на досъдебното производстов същият е бил задържан по смисъла на чл. 59 от НК, което време - от 30.09.2011г. до 13.06.2012г., съдът на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК постанови да бъде приспаднато от  изтърпяване на наказанието, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

          Веществените доказателства, които понастоящем се намират в архив на Районен съд гр. Пловдив, както следва 1 брой  флаш памет /флашка/ „Kingston”, предадена при разпита от свидетеля К.Н.К. на 02.10.2011г. и набор от документи с първи документ копие от регистрационен талон на автомобил с рег. № **, следва да останат по делото. Регистрационни табели – 2 бр. № **, регистрационни табели – 2 бр. № ***, следва да се изпратят на сектор «ПП» при ОДМВР – Пловдив, като несе установява същите да са предмет или средство на престъпленията. Един брой ключ за автомобил с надпис „ML 2309”, следва да се върне на правоприемника на «Хипо Алпе Адрия Ауто Лизинг» ООД, който документално се е водел собственик на автомобила.

С постановление за претърсване и изземване в офис в гр.Пловдив, ул.”П**” №**, ет.*, ползван от “Б.И.К.-консултации и инвестиции” ЕООД са били иззети следните вещи: 2 броя сини визитници, единия без надписи, а втория с надпис отпред “Застрахователна компания “Левски- Спартак”АД”; 1 брой черен визитник с множество визитки с напдпис “Card album”-О”ИП”; класьор, червен на цвят с множество визитки с надпис “ДЗИ”; тефтер, сив на цвят с надпис “Interamerican” и надпис, изписан с химикал, телефони на клиенти, като между страниците има листове с имена и цифри; 1 брой печат с надпис “Братя К. консултации и инвестиции” ЕООД. Тези вещи също не есе установи да имат отношение към делото и следва да се върнат на ръководството на “Б.К.-консултации и инвестиции” ЕООД.

Иззетите с протокол за претърсване и изземване на офис № 4, находящ се в гр.Пловдив, ул.”**” № *, ет.*, както следва: кръгъл автоматичен печат на фирма “Братя К. и Ко”ООД; кръгъл автоматичен печат на фирма “Б. *** – черен на цвят; елипсовиден автоматичен печат на “Картаген 2000”ЕООД-Пловдив; кръгъл автоматичен печат на фирма “Б.К.”ЕООД; 1 брой папка – тип “класьор” червена на цвят с надпис “Б.”, съдържаща множество документи: застрахователни полици, данъчни фактури, договори, месечни счетоводни отчети за 2009г. на фирма “Братя К.”ООД, приемо-предавателни протоколи, договори, ГДД по чл.92 от ЗКПО, следва да се предадат на ръководствата на съответните дружества, чието лого носят.

Иззетите от автосервиза в с. Т., обл. Пловдив, ползван от Л.П., 2 броя кочани с фактури; единия започва с № ********** и е номериран до №**********; другия кочан започва с №**********, изписан е целия и завършва на №**********, както и папка с надпис “Войтуре” ЕООД договори с.Труд”, съдържаща ръкописно изписани листове, договори, скици, следва да се върнат на подс. Л.П., като не есе установи да са средство или предмет на престъплението. Същото се отнася и до приобщената с протокол за доброволно предаване от Л.П.  сим карта на Мтел № **.

Иззетите с протокол за претърсване и изземване от офис, находящ се в гр.Пловдив, ул.”**” №**, ползван от Д.Х., класьор сив на цвят с надпис “ЛУКСЪРИ ХОЛМС” ООД , съдържаща набор от документи – договор на VIVACOM с “ЛУКСЪРИ ХОЛМС” ООД, СИМ карта на  VIVA Tel № ** /предадена на домакина на О”ИП”/, класьор лилав на цвят с надпис “ Х. “ , класьор лилав на цвят без надпис , условно обозначен № 1 , класьор лилав на цвят без надпис, условно обозначен № 2, набор от документи представляващи протокол за предоставена услуга “ реклама чрез СМС“ ; печати: 1 бр. на “ Енигма Консултинг” ЕООД, 1 бр. на “ М. 81” ЕООД Пловдив,  1 бр. на “ М. инкасо груп  “ ЕООД - Пловдив; книга за дневни финансови отчети с печат на авто спектър – сервиз за фискални устройства на корицата ,съдържаща множество касови бонове; тефтер оранжев на цвят INTERAMERICAN с изписани суми, дати и имена; тефтер PIRAEUS BANK 2010 с изписани суми, дати и др.; фактури и протоколи за предоставяне на услугата “реклама чрез СМС“ ; полиетиленов плик съдържащ набор от документи; полиетиленов плик съдържащ набор от документи с първи документ застрахователна полица № 00044010/ 00 и др. застрахователни полици; полиетиленов плик съдържащ набор от документи, първи документ фактура № **********/ 20.07.11г. ; полиетиленов плик съдържащ набор от документи съдържащ първи документ застрахователна полица № 20111890421573; набор от документи с първи документи фактура № **********; набор от документи с първи документ кредитно известие № **; набор от документи с първи документ договор за лизинг № ** ; набор от документи с първи документ приемо – предавателен протокол ; набор от документи с първи документ копие от решение № 4973/ 04.08.06г. на ПОС ; набор от документи с първи документ договор от 01.11.09г. ; набор от документи  с първи документ “ MERCEDES- BENZ” на немски език ; набор от документи с първи документ пълномощно от 17.11.2008г. на името на упълномощения Д.П.Х. ; набор от документи първи лист от които преводно нареждане 15.09.11г. „копия” ; класьор сив на цвят с надпис “ Енигма Консултинг “ ЕООД; класьор сив на цвят с надпис “ МХ – Консултинг “ ЕООД ; класьор сив на цвят с надпис “ ЛУКСЪРИ “ ЕООД – документи; полиетиленова папка в жълто с надпис “ ЛУКСЪРИ “ ЕООД – разходи януари 2010;  печат 1 бр. на “ МХ  Консултинг “ ЕООД; картонена кутия, бяла на цвят със синьо, съдържаща 3бр. полиетиленови папки с набор от документи същия е с надпис “ 2008г. – 2009г. “ ЛУКСЪРИ” ООД; голям  регистрационен талон за л. а. “ BMV 6  “ с ДК № **; регистрационен талон голям за л. а. “ Фиат – Уно “ с рег. № ** следава да се върнат на Д.Х..

Намереният при това действие регистрационен талон и талон за технически преглед на л.а. **следва да се върнат на правоприемника на „ХипоАлпе Адрия Аутозинг“ ООД. 

Иззети с протокол за претърсване и изземване от “Мерцедес” с ДК № *** и “БМВ Х6” с ДК № ***, ползвани от Д.П.Х.:  1 брой лист застрахователна полица № ** каско за Джип “БМВ”  модел “Х6” с рег. №  **– ксерокопие с дата 08.12.2010; 1 брой лист пълномощно на името на Д.П.Х. ЕГН ********** за управление на Джип “БМВ”  модел “Х6” с рег. №  **– оригинал; 3 броя листове “ искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх.№ 10405/30.09.2010 фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – ксерокопие; 2 броя листа “ протокол за предаване на документи на орган по приходите № 8886/ 17.09.2010г. фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – оригинал, три броя листа “ протокол за извършена насрещна проверка № 03-25-**********-2/10.06.2010г. фирма ЛУКСЪРИ ЕООД – заверено копие; 3 броя листа” Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0000001/16.09.2010 – оригинал; 13 броя листа със снимани на тях касови бележки и фискални бонове, заверени с печати на НАП;  1 брой лист “Уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ”;  1 брой справка декларация за ДДС  фирма МЕАКОМП ООД;  2 броя черни дискети; 1 брой лист” Декларация обр.6 фирма МЕАКОМП ООД”; 1 брой лист” Декларация обр.6 фирма МЕАКОМП ООД”; 2 броя черни дискети;  2 броя листа писмо до ТД на НАП Пловдив; 6 броя листа “Акт за прихващане или възстановяване № 1107810/25.03.2011г. на фирма ВЕСТТРЕЙД  ГРУП ООД; 2 броя листа уведомление за упълномощаване оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес фирма АННАБЕЛ БГ ЕООД; 2 броя заявления за подаване на документи по електронен път – общо 4 листа; 1 брой тефтер, с кафяви кожени корици и надпис на лицевата страна GR , като на част от листовете му има изписан ръкописен текст и цифри със синьо мастило; комбинирана застрахователна полица ГО  № ** за същия автомобил и сметка № **/ 13.05.2011; 1 брой найлонова торба съдържаща множество документи; следва да се върнат на Д.Х., като не се установява да са послужили за извършване на престъплението.

Иззетите с протокол за претърсване и изземване от жилище в с.Б., обл.Пловдив, ул.”**”№*, ползвано от Д.П.Х., както следва: 1 брой лист формат А4 “ договор от заседание на общото събрание на съдружниците на ЛУКСЪРИ Хоумс ООД от 01.08.2009г / оригинал/ с нотариална заверка на нотариус В.С.РС Пловдив нотариус №** ”; 1 брой СИМ карта синя с надпис от единия край О2 и надпис на другия край **;  1 брой лист от тефтер с изписан ръкописен текст със синьо мастило ”Вземани от 01.10.2008 – L 250 000 31.03.2009 връщани: 01.07.2009 с разписка 200 000 30.12.2009   620 000; 1 брой тефтер с кафяви корици и надпис М TEL, съдържащ 105 листа условно номерирани с ръкописно изписани текстове и цифри на листове от първи до пети, тринадесети лист, от 98 до 105 лист; 1 брой СИМ карта, с надпис b **; 1 брой SIM карта с надпис b connect **; 1 брой SIM карта с надпис b connect **; 1 брой SIM карта с надпис Globul  ***; 1 брой SIM карта с надпис b connect **; 1 брой SIM карта с надпис b connect **; 1 брой СИМ карта с надпис “M Tel” **; 1 брой Печат на фирма с надпис “Аква Тринити” ЕООД – гр. Карлово; 1 брой Бял лист формат А4 с надпис “Хронологичен регистър на “Луксори Мебел” ЕООД  от дата 01.02.2010 год. до 28.02.2010 год. с изобразена таблица изписана с текст и цифри и под таблицата ръкописно изписани цифри с молив; 1 брой бял хартиен лист формат А4 съдържащ надпис :”Декларация до ТД на НАП гр. Пловдив “ и текст изписан на компютър; 1бр. Хартиено картонче за банкова сметка *** “Първа инвестиционна банка” IBAN  ***; 1брой хартиено листче с ръкописно изписан текст със синьо мастило :“Аква Тринити 724057 ботлинг компани 724066”;  1 брой СИМ карта M Tel ***; 1 брой СИМ карта на VIVATel № ** от телефонен апарат марка “VERTU” – АКСЕНТ ФЕРАРИ; 1 брой СИМ карта на “Мтел” с № ***, от телефонен апарат марка “IPhone”; 1 брой СИМ карта на  VIVATel № **, от телефонен апарат марка “NOKIA” модел С 5; 1 брой СИМ карта на “Мтел” № ** от телефонен апарат марка “NOKIA”, модел 6230I, също следва да се върнат на Д.Х..

Иззетите с протокол за претърсване и изземване в с.Т., обл. Пловдив, от автосервиз, ползван от Л.П. вещи, както следва: 6 бр. врати, 2 бр. задни стъкла, 1 бр. преден капак, 1 бр. заден капак, 2 бр. задни седалки, 1 бр. облицовка за таван, 2 бр. гуми с джанти, 1 бр. волан, 1 бр. фар, 3 бр. стопове, 1 бр. резервоар, 3 бр. брони, 1 бр. радиатор, 1 бр. диференциал, 1 бр. предна греда, 2 бр. предни главини, 2 бр. седалки, 2 бр. част от седалки, 1 бр. блок-управление, доколкото не ес установи да са предмет или средство за извършване на престъплението, следва да се върнат на Л.П..

Приобщените с протокол за оглед на местопроизшествие на 03.10.2011 г. от имот в гр. Пловдив, ул.”Т.” № *:  част от арматурно табло на автомобил сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № *********, необорудвано; предна броня за автомобил, черна на цвят, с щампован номер ТУР001221, MADE IN GERMANY, необорудвана; автомобилно табло сиво на цвят, със стикер с № А2046803787, необорудвано; автомобилно табло сиво на цвят, със стикер с № Р168775825109, необорудвано; автомобилно табло светло-сиво на цвят, със стикер с № Р1687758491208, необорудвано; автомобилно барче, св.сиво на цвят, със залепен стикер с № Z11886219; лява кора на врата, св.сива на цвят, със залепен стикер с надпис 07.31.2006,14,35 № 297879А5; автомобилно табло св.сиво на цвят, със стикер с № Р168782649028; задна кора за автомобил, св.сив на цвят, със залепен стикер с № А16474014707Е94; кора за багажник на автомобил, св.сива на цвят, със залепен стикер с № SA053504900045950110; задна кора за автомобил сиво, черна на цвят, със залепен стикер с емблема “Мерцедес” с № А2110900249/9007; дясна кора за врата, сива на цвят, със залепен стикер с № SA0053505068047253500350; лява кора за врата, сива на цвят, със залепен стикер с № 2167453; лява кора за врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563; лява кора на врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563; дясна кора на врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291503; дясна кора, сива на цвят, за врата , със залепен стикер с № 2167453; дясна кора за врата, сиво-черна на цвят, със залепен стикер с № 8291563; пластмасов детайл, със щампован № **********; пластмасов детайл със залепен стикер с №А22116802350; 1 брой метален детайл с щампован номер А **********; 1 брой метален детайл с щампован номер А *********;  управление за стъкла и огледала с щампован номер А **********; пластмасов детайл с щампован номер А22187008385; панел с дръжка за врата с щампован номер А3366010001; декоративна решетка, сребриста на цвят, с емблема на мерцедес с №22188000083, щампован; кабел от ел.инсталация с пластмасови детайли, със залепен стикер с №А2218204189; пластмасов детайл, черен на цвят, със залепен стикер с № А **********; метален детайл сребрист на цвят, със залепен стикер с емблема на Мерцедес с №**********; панел с дръжка за врата, черен на цвят, с щампован № А33650100001; 3 броя пластмасови детайли, със залепен стикер № А2218707386; №А22187054693; № А22118704993; СД черно на цвят с дисплей, със залепен стикер с № 61095636, Мерцедес Бенц, модел ВЕ6094; автомобилна броня, светлосива на цвят;  кора светлосива на цвят, автомобилна броня с черна маска и халогени;  автомобилна подброня, пластмасова, черна; автомобилен фар с маркиран номер на стъклото ОCP4039392;  автомобилен фар с маркиран № на стъклото М771А01951;  2 броя стопове с маркирани номера ОСР4139420 и В216А307088;  сива подброня за автомобил;  3 броя метални сиви брони;  2 броя сиви прагове;  3 броя метални декоративни брони, сиви на цвят;  пластмасов черен капак за двигател с щампован № РА6ОF10М20; предна сива броня; преден капак, черен на цвят, с щампован № 70712220450; преден капак, черен на цвят с фабричен № 80422072841; 5 броя стъкла за врати с № А7221А169154; ECP419315; H4208D004556, на трите от тях; преден капак, черен на цвят, с фабричен номер 8060517385292; капак черен на цвят с фабричен № 25109303, преден; 2 броя автомобилни фарове с маркирани номера GCP4072363, на втория не се чете; 2 броя автомобилни фарове с маркирани номера AZF074206 и TIM 221А834655; 2 броя стопове с маркирани № Н4871А390819 и В 2161А307088; 1 брой автомобилна врата с кора; 6 броя решетки с емблемата на мерцедес; метален детайл с фабричен номер № SIG/РР22146200415700; скоростна кутия “Мерцедес” R2212710401; метален детайл с № R2712010201; детайл от метал и пластмаса № 455202; Халогенен фар с фабр.№ 01IN96, марк.№Н4061А3542; предно обзорно стъкло с маркировка D2461А447778; задно стъкло с надпис PILINGTON № 43R-001583, с емблема на Мерцедес; предно обзорно стъкло с емблема на мерцедес № 73 R -00029; предно обзорно стъкло с емблема на мерцедес PILINGTON № 43R-001585; предно обзорно стъкло с емблемата на мерцедес и № 43R-000094;пластмасов детайл с надпис ABS РММА с емблемата на мерцедес и № **********; декоративна част от табло, кафяво на цвят, с часовник с емблема на мерцедес с № А22118300954; автомобилно табло черно на цвят, със залепен стикер с №Р1687758253520014192, следва да се върнат на Д.П.Х.. Единстено за намерените при това претърсване и приобщени като ВД по делото  2 броя фарове с маркирани номера GCP4008579, GCP2464962 и  2 броя фарове, маркирани с номера GCP4008579, на втория не се чете, следва да се предадат на правоприемника на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ ООД, доколкото установява се, че същите са принадлежали към лизингования процесен автомобил.

Приобщени с протокол за доброволно предаване от 22.02.2011 г. от Л.И.П.: 1 брой разкомплектовано голо купе със сив цвят, с № рама ** на лек автомобил “Мерцедес МЛ 350” и 1 брой автомобилен двигател с № **, ведно със скоростна кутия с № 16427019010048319006, също следва да се предадат на правоприемника на „Хипо Алпе Адриа Ауатолизинг“ ООД, тъй като се установи да са части от същия инкриминиран автомобил.

Иззетите с протокол за претърсване и изземване в къща, находяща се в с. Б., обл. Пловдив, ул. ”**”№ *, обитавана от Д.П.Х.: 1 банкнота с номинал 100 долара; 2 банкноти с номинал от 100 евро; 8 броя банкноти с номинал от 50 евро; 1 банкнота с наминал 20 евро; 1 банкнота с номинал 5 евро; 633 банкноти с номинал 20 лева, следва да се върнат на Д.Х., като не се установи за същите несъмнено, че са в резултата на престъпната дейност.

Веществените доказателства, приложени в ДП т. 56 -  извлечение за периода от 01.06.2011г.-29.08.2011г. на сметка ** с титуляр “Пълдин сервиз”ООД – осем листа едностранно; приложени в ДП т. 57: - приемо-предавателен протокол от 19.03.09 г. между V.l A. и Г.С. Н.; удостоверение от 20.01.2009 г. на сервизния отдел на „Балкан стар” Пловдив; Удостоверение от 10.03.2008 г. на „Балкан стар Аутомотив” ЕООД № 080185, следва да останат по делото.

 Регистрационен талон голям за л.а. Мерцедес ML 350” с рег. № **и  1 брой купе за лек автомобил “Мерцедес МЛ 350”, с рег.№ **, с рама № **, с липсващ двигател, на основание чл. 53, ал.1 , б.а“ от НК съдът постанови да се отнемат в полза на Държавата, като същите представляват вещи, принадлежащи на виновния, които са били предназначени и са послужили за извършване на престъплението.

Що се отнася до приложените по делото веществени доказателствени средства, придобити в резултат на използваните специални разузнавателни средства, съдът постанови същите да останат на съхранение в регистратура Класифицирана информация до изтичане на срока на класификация по ЗЗКИ.  

 

          ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът постанови в тежест на подсъдимите да останат разноските по делото, както следва: разноските на ДП, съобразно престъпленията, за разследването на които са направени,   подс. Х., подс. К. и  подс. С. – бяха осъдени да заплатят суми от по 65 лева всеки един от тях, а подс. Л.П. – сумата от 15,00 /петнадесет/ лева, по сметка на ОДМВР - Пловдив в полза на Държавата.

По сметка РС - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт подсъдимете се осъдиха да заплатят следните суми:  подс. Х. и подс. К. – по 338,65 лева /триста тридесет и осем лева и шест десет и пет стотинки/, а подс. С. – сумата от 438,65 лева /четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/. Разноските представляват разходи за явяване на свидетели /общо 512,19 лв./, за изготвяне на почерковата експертиза /454,77 лв./, за явяване и изслушване на вещото лице в съдебно заседание /48 лв./; а за подс. С. – и разходи от още 100 лв., заплатени за изготвяне на графологичната експертиза на пълномощното от вещото лице Сава Симеонов. Подс. Л.П. бе осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата от 440,73 лева /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и три стотинки/, направени в хода на съдебното производство разноски по делото, която сума се формира също от разноски за явяване на свидетелите, касаещи обвинението на същия /170,73 лв./, за изслушване на вещото лице, изготвило СХЕ на ДП /20 лв./, за изготвяне на АТОЕ и изслушване на вещото лице в с.з./250 лв./

 

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.