МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 11.12.2014г. ПО НОХД № 1291 /2014 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е възвела
обвинение срещу Й.А.И.,
ЕГН:**********
за това, че:
На 20.05.2014г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи- 5 броя банкноти с номинал от 20 лева или общо сума в размер на
100 лева, от владението на П.Ж.Б. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила- издърпване –престъпление по чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.
Делото
е разгледано и решено при процедура по чл.371 т.2 и сл НПК.
Прокурорът поддържа така възведеното обвинение срещу
подсъдимия И.. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и
обвинението доказано
по безспорен начин. Предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода” над
предвидения минимум, визирайки многобройните предходни осъждания, като
определеното и редуцирано с 1/3 наказанието на осн.
чл.58а от НК, да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при
първоначално строг режим.
Защитникът
на подсъдимия счита, че не следва да се уважи искането на прокуратурата за
налагане на наказание над предвидения минимум. Излага
доводи, че конкретното деяние и предходните му такива за които е осъден с
влезли в сила присъди, са извършени от подзащитния му
поради хероиновата му зависимост, с престъплението не
е засегната пряко личността на пострадалото лице и не са настъпили значителни
материали вреди. Предлага да се наложи наказание под минималния размер,
предвиден от закона, което на осн. чл.58а от НК да се
намали с една трета.
1
Подсъдимият признава извършването на
деянието и заявява, че съжалява за стореното. Моли за наказание в минимален
размер.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установени следните факти, така както са изложени в
обвинителния акт:
На 20.05.2014г. около 20.30ч. св. П.Б.
посетил свои познати, живущи в гр.Варна на ул.”Петър Енчев” № 10. Десетина
минути по- късно той заедно със св.И.А. излезли от жилището, за да се разходят.
В близост до църковния храм „Св.Никола”, находящ се в
централната част на гр.Варна, двамата се срещнали с познати на Б. лица-
свидетелите С.М. и Б.В., които били придружавани и от други непознати за Б.
лица. В последствие св.С.М. ударил шамар на св.П.Б., тъй като между двамата
възникнал спор. Заради това свидетелите Б. и А. си тръгнали и се отправили в
посока заведението за бързо хранене „Макдоналдс”.
Веднага след тях тръгнал и намиращият се
на място млад мъж, известен на останалите от компанията с името „Джони” /подс.Й.А.И./. Настигнал ги и подал на Б., хвърлената от
него преди това, кутия с цигари . Той поискал от св.Б. сумата от 0.40 лева, за
да си закупи кафе. Св.Б. му дал поисканата сума, като в същото време затиснал с
лявата си ръка портмонето към тялото си, за да го задържи понеже тази му ръка
липсвала до лакътя. В този момент подсъдимия И. издърпал портфейла на Б.,
отворил го и взел от него пет броя банкноти с номинал от 20 лева или общо 100
лева. След това върнал портмонето на
Б., който настоявал да му бъдат върнати парите и изразявал открито несъгласие досежно тяхното отнемане.
Св.А. също се намесил като поискал от
подсъдимия да върне парите, на което обаче той отговорил с глас нетърпящ
възражение „Ти му ги върни”. Въпреки изразеното от страна на св.Б. несъгласие, подс.И. започнал да се отдалечава. Св.Б. обаче го последвал
като настоявал да му бъдат върнати пари, а св.А. останал на място.
След около двадесет минути св.А. и св.Б.
***. Б. обяснил, че вървял след „Джони” и си искал парите до бул.”Княз Борис
I”, където той избягал в Морската градина. След това се обадил на телефон „112” и съобщил за случилото се.
В Първо РУП –Варна било образувано
наказателно производство и били предприети действия по установяване на
извършителя на деянието.
В хода на досъдебното производство било
извършено разпознаване от свидетелите С.М., Б.В. и П.Б., които разпознали
подсъдимия Й.А.И. като лицето, известно им под името „Джони”, което извършило
описаното по- горе деяние, съставомерно по чл.199,
ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК. За същото И. бил
привлечен към наказателна отговорност.
Подсъдимият Й.А.И. е роден на ***г. в
гр.Варна. Същият е български гражданин, неженен, с начално образование и
многократно осъждан, а конкретното деяние извършил в изпитателен срок на
условно предсрочно освобождаване. С определение от 23.01.2014г.по ЧНД № 63 /
2014г. на ВОС подс.И. е бил освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от общо наложеното му наказание по
ЧНД № 1575/ 2010г. на ВРС, като му е определен изпитателен срок в размер на
една година и двадесет и осем дни.
Гореизложената
фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК- разпити на свидетелите св.П.Б., И.А., Б.В., С.М. и протоколите от
извършените разпознавания от свидетелите С.М. и П.Б., свидетелство за съдимост
и др., както и от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371,
т.2 от НПК.
Доказателствата по
делото–установени от гласни и писмени доказателствени
средства, надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство
установяват по несъмнен начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия И., като се подкрепят и допълват. Същите изцяло
подкрепят самопризнанията на подсъдимия, за които съдът с определение е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ги ползва без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът прие, че в
събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът призна
подсъдимия Й.А.И. за ВИНОВЕН в това, че на
20.05.2014г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи- 5 броя банкноти с номинал от 20 лева или общо сума в размер на 100 лева,
от владението на П.Ж.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила- издърпване –престъпление по чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
отнел чужди движими вещи – пет броя банкноти от 20
лева като прекъснал фактическата власт върху тях на владеещия ги преди това П.Б.
и установил своя, като избягал и получил възможност да се разпорежда с тях
свободно и необезпокоявано. Самото отнемането е предхождано от употребата на
физическа сила, а именно издърпване от страна на подсъдимия на портфейла от
ръката и тялото св.Б., с което осъществил признаците на съставното престъпление
по чл.198, ал.1 от НК.
Квалификацията
на деянието като осъществено при условията опасен рецидив се обуславя от това,
че същото е извършено след като подс.И. е бил вече
осъден с влезли, съответно на 14.12.209г. и 18.11.2008г., в законна сила
присъда по НОХД № 844/ 2009г. на ВОС, с която му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от пет години за деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, извършено на 14.12.2008г. и
споразумение по НОХД № 3423 / 2008г. на ВРС, с което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и пет месеца за деяние по чл.198,
ал.1 от НК извършено на 30.04.2008г. Двете наказания са изтърпени в условията
на затвор като не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК, което покрива условията
на чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б.” от НК.
Отделно от това
подсъдимия е осъждан и като непълнолетен, а след навършване на пълнолетие са му
налагани наказания „лишаване от свобода” по присъди по НОХД № 4428 / 2008г. на
ВРС, НОХД № 1285 / 2009г. на ВРС, НОХД № 2217 / 2009г., НОХД № 5301 / 2009г. на
ВРС, НОХД № 6242 / 2009г., НОХД № 6883 / 2009г. на ВРС, за извършени тежки
умишлени престъпления, които наказания са изтърпени ефективно.
От субективна страна, деянието е извършено категорично при пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал, че със сила отнема инкриминираната сума противно на волята на св. Б.,
с намерение да противозаконно да я присвои, както и факта, че свидетелят е с
ограничени възможности за защита поради неговата инвалидност. В този смисъл той
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Целта му е била да се
облагодетелства неправомерно.
При определяне вида и размера
на наказанието съдът взе предвид
следното:
Конкретното деяние е с относително
висока обществена опасност, Обществената опасност на подсъдимия е изключително
висока, въпреки младата му възраст. Същият е осъждан общо с петнадесет на брой
влезли в сила присъди и споразумения, в това число и за идентични престъпления-
грабеж, извършен при условията на опасен рецидив.
Отегчаващи обстоятелства са предходните
му осъждания без тези, които влияят на квалификацията за опасен рецидив. Следва
да се отчете като такова обстоятелство извършването на деянието в изпитателния
срок на УПО и факта, че подс. И. е осъществил
престъплението по отношение на инвалидизирано лице с
ограничени възможности да се защитава.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете сравнително младата възраст
на подсъдимия, искреното разкаяние за стореното и факта, че при извършване на
деянието с използване на сила не са причинени телесни повреди на св.Б., както и
ниската стойност на инкриминираната сума. По своето същество по отделно, всяко
едно от тези обстоятелства не се явява изключително такова, а в съвкупност не
може да се дефинират като многобройни.
Предвид горното съдът прие, че
при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54, ал.1 от НК, същото следва
да се определи при минимален превес на смекчаващи вината обстоятелства и наложи
наказание под средния размер и над предвидения минимум от пет години, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 6 години, което на основание чл.58, ал.1 от НК
редуцира с 1/3 и определи за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 години. Същото, съгласно чл.61, т.2, вр.с
чл.60, ал. 1 от ЗИНЗС, подсъдимия следва да изтърпи в затворническо общежитие
от закрит тип при първоначално „Строг” режим.
С така определеното наказание, съдът
счита, че могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК
и ще са достатъчни за осъществяването, както на специалната, така и на
генералната превенция.
Предвид това, че деянието е извършено в
изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание, наложено му по ЧНД № 1575/ 2010г. по описа на ВРС, съдът на осн.чл.70, ал.7 от НК приведе в изпълнение неизтърпяната
част от това наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година и
двадесет и осем дни, което подсъдимия да изтърпи отделно при първоначален
„Строг” режим.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: