РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Сливен, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20202230102838 по описа за 2020 година
В исковата молба се твърди, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А, Париж чрез „БНП ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България и В. К. Т. е бил
сключен договор за кредит. По него тя останала задължена за сумата 270.42лв.- главница и
тъй като не я погасила, дружеството се обърнало за съдействие към съда, ползвайки
заповедното производство. Издадена му била заповед за изпълнение, но след това получило
указания, че трябва да предяви иск, с който да установи съществуването на вземането си.
В исковата си молба, с която изпълнява това, негов процесуален представител
посочва, че то произтича от Договор за кредит за покупка на стоки и услуги- с № CREX
-16886973/ 30.03.2019г., на изплащане за 12 месеца, съгласно погасителен план.
Твърди се, че ищеца превел сумата на упълномощен търговски партньор, от който
жената ще закупи желаната от нея стока, с което е изпълнил договорното си задължение.
Така за нея пък възникнало задължението да заплати дълга си на дванадесет вноски, всяка
по 44.37лв. Ищецът уточнява, че месечните погасителни вноски представляват плащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, която пък съставлява печалба на дружеството, а
тази надбавка или още възнаградителна лихва, се формира съобразно приложимите по
договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите.
Ищецът твърди, че ответницата е заплатила само две от вноските, като престациите
си преустановила на 05.07.2019г. С това тя изпаднала в забава, а когато дружеството подало
заявление по чл.410 от ГПК пред съда, е бил настъпил падежа на всички предвидени по
договора вноски. Съдът му издал заповед за изпълнение на сумите: 375.20лв.- главница,
1
68.50лв.- възнаградителна лихва за периода 05.07.2019г.- 05.04.2020г. и 25.22лв.-мораторна
лихва за периода 05.08.2019г.- 20.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. След това – на
02.07.2020г., дружеството получило плащане в размер на 198.50лв., което отнесло, съгласно
чл.76 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, за погасяване най-напред на
разноските; след това на лихвите и най-накрая- на главницата. По този начин дължима
останала от Т. главница в размер на 270.42лв., като с иска си търговското дружество
претендира съда приеме, че тя му я дължи.
В условията на евентуалност- за случай, че иска бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, БНП Париба ... предявява иск
ответницата да бъде осъдена да му плати горната сума.
Дружеството претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение- както за
заповедното производство- ч.гр.д.№ 1477/20г. на СлРС /25лв.- държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение/, така и в настоящото дело /125лв.- държавна такса и
100лв.-юриск. възнаграждение/.
На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но в установения с чл. 131 ал. 1
от ГПК едномесечен срок, а и след това, тя не депозира писмен отговор.
На проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество не се яви
процесуален представител, но чрез писмено изявление на такъв- по пълномощие
юрисконсулт, иска се поддържа. Ответницата бе представлявана от пълномощник-адвокат,
чрез който признава задължението си, но и прави изявление, че е заплатила дълга си, като
представя в тази връзка платежен документ и поради това моли съда да не й възлага
направените от ищеца разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От документът, представляващ листи №№ 9-16 от материалите по делото се
установява, че на 30.03.2019г. в гр.Сливен е сключен договор- CREX- 16886973, по силата
на който БНП Париба ... е предоставило на В. К. Т. потребителски кредит за покупка на
стоки на стойност 399лв. /готварска печка, видно от приложение №2, представляващо лист
№ 37 от материалите по настоящото дело/, при лихвен процент 38.05% и годишен процент
на разходите 45.45%. По този начин размера на кредита възлиза на 343.91лв., а общата
стойност на дължимите от жената плащания е 532.44лв., която сума следва да се погаси с
дванадесет месечни вноски, всяка от по 44.37лв., по погасителен план, който е част от
договора. Съгласно т.1 от условията по договора, с подписването му кредитополучателя се
съгласява предоставения му кредит да бъде изплатен пряко на търговеца, от който ще бъде
закупена стоката. Този превод активира задължението на кредитополучателя да заплати на
кредитора месечните погасителни вноски. Те пък съставляват изплащане на главницата по
2
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора- т.2. Предвидено е, че при
забава в плащането на две или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората от
тях, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без при това да
е необходимо изпращане от кредитора на съобщение за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Фактурата № **********/ 30.03.2019г.- л.№ 43 от делото, налага да се приеме, че
стоката- мини печка Елдом, е закупена от магазин на „Зора“ООД. С подписът си в долната
лява част на този документ В. Т. е удостоверила, че е закупила желаната от нея стока.
За вземанията си БНП Париба ... е депозирало пред Сливенски районен съд заявление
по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 1477/ 2020 г., заповед за
изпълнение, с която - заповед № 563/ 04.06.2020г., на В. К. Т. е разпоредено да му заплати
главница в размер 375.20лв., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020г.; сумата
68.50лв.- възнаградителна лихва и мораторна лихва в размер 25.22лв., а също и разноски от
75лв., от които 25лв. - заплатена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Впрочем, следва да се отбележи, че жената не оспорва никое от тези обстоятелства,
нито пък размера на задължението си. Напротив- призна ги в хода на делото, заседания по
което бяха отлагани с цел тя да погаси дълга си чрез плащане, каквото желание също заяви.
В тази връзка представи вносна бележка от 21.02.2022г. за сумата 120.50лв., преведена по
сметка на БНП Париба... в клон на „Банка ДСК“. По това обстоятелство ищеца не взе
становище, но пък в исковата си молба признава, че Т. е направила първите две по
погасителен план вноски, както и че след като му е била издадена заповед за изпълнение му
е заплатила, на 02.07.2020г., 198.50лв., които то отнесло за погасяване на разноските, след
това на лихвите и накрая на главницата, като именно по този начин задължението на жената
останало за главница в размер на 270.42лв.
Не малка част от тези факти се установяват и от заключението на вещото лице по
назначената по делото счетоводна експертиза. От него съда приема, че към датата на
подаване от търговското дружество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
дълга на жената по процесния договор е точно толкова и такъв, каквито са сумите по
заповед № 563/ 04.06.2020г., т.е. общо 468.92лв. Също, че след това освен плащането от
198.50лв., Т. е извършила в полза на кредитора още няколко престации: 44.50лв. на
02.09.2020г.; 50лв. на 05.11.20г.; 48.50лв. на 02.12.20г. и 44.37лв. на 30.12.20г. По този
начин задължението й към датата на изготвяне на заключението е общо 109.69лв., от които
главница 98.97лв. и законна лихва в размер на 10.72лв.
Заключението съда кредитира, като обективно и компетентно изготвено; съда няма
основание да се съмнява в знанията и безпристрастността на експерта. Така също, защото не
3
се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал, а и като неоспорено
от страните.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването на парично вземане /положителен
установителен иск/. Съдът го намира за частично основателен, тъй като от събраните по
делото доказателства, а и от признание на ответницата, макар и не в писмен отговор, но в
съдебно заседание, се установи, че страните по делото са били в договорни отношения, въз
основа на сключен на 30.03.2019г. договор за кредит /потребителски, предназначен за
закупуването на избрана от кредитополучателя стока/. Доказано бе от дружеството -ищец,
че то е изпълнило основното си договорно задължение- като е предоставило на жената, чрез
превод на магазин, предлагащ желаната от Т. стока, кредит в размер в размер на цената й-
399лв. Ответницата пък ангажира доказателства, че е изпълнила своите задължения точно.
Макар първоначално да не е била погасила дължимите от нея вноски по погасителен план
към договора за кредит, а е направила само първите две въпреки, че падежа и на останалите
е настъпвал във времето, като към момента на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК е
бил настъпил падежа на всички дължими вноски. След това тя е осъществила няколко
плащания, като от заключението на вещото лице се установи, че към датата на изготвянето
му е останала като дължима малка част от първоначалния дълг. Според вещото лице това е
сумата 109.69лв., от която главница 98.97лв. и законна лихва в размер на 10.72лв. Второто
от тези две вземания обаче не е предмет на иска- дружеството претендира съда да приеме с
решението си, че Т. му дължи само главница, като при това признава, че останалите си
задължения, в т.ч. и лихва за забава, тя е вече е погасила. Ето защо и с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес /съгласно което съда се произнася само в рамите на
очертаното от ищеца спорно право, вкл. и не може да присъди в повече от поисканото/ съда
приема, че дълга на ответницата към ищеца е в размер на само 98.97лв. Тъй като след
изслушване на заключението, в последващо заседание Т. представи платежен документ, че е
заплатила на БНП Париба ..., на 21.02.2022г., още 120.50лв., преведени по сметка в клон на
„Банка ДСК“, е ясно, че тя изцяло е погасила задълженията си.
Всъщност, може да се коментира, че ищеца призна, че Т. е направила първите две по
погасителен план вноски, както и че след като му е била издадена заповед за изпълнение му
е заплатена, на 02.07.2020г., 198.50лв., които то отнесло за погасяване на разноските, след
това на лихвите и накрая на главницата, като по този начин задължението на жената
останало за главница в размер на 270.42лв.
При тези съображения съда ще отхвърли иска, изцяло, като неоснователен-
паричното вземане по него е погасено чрез плащане. Всички плащания обаче са извършени
в хода на делото и поради това съда не може да уважи искането на Т. да не й възлага
направените от БНП Париба ...разноски. От заключението на вещото лице се установи, че
към датата на подаване от търговското дружество на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, дълга на жената по процесния договор е точно толкова и такъв, каквито са
4
сумите по заповед № 563/ 04.06.2020г. По тази причина дължими от нея са всички разноски,
направени от заявителя. Те са само в размер на заплатената държавна такса за образуване на
частното гражданско дело- 50лв. Дължимо е, отново в пълен размер, и юрисконсултското
възнаграждение, посочено в заповедта- защото също не е във висок размер, т.е. съобразено
е със закона /подзаконов нормативен акт/, а и защото в заповедното производството
заявителя е юридическо лице- като търговец, и е представляван от юрисконсулт. Същите
разсъждения важат и за настоящия исков процес, с изключение на разноските, които в
списъка на ищеца по чл.80 от ГПК са посочени в размер на 125лв. Дори и сумата да е
внесена от него, то дължими от ответницата са само двадесет и пет лева от нея, защото
предмет на делото- гр.д.№ 2838/2020г., е само един иск, който е с твърде ниска цена-
270.42лв. По тази причина дължимата за него такса, като за оценяем иск, е 50лв.- минимума
по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- чл.1. Това пък
означава, че е трябвало да се довнесе, при образуване на настоящото дело, такса от 25лв. Тя
именно представлява разноски за ищеца. Такива са и 150-те лева, заплатени като
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на задължението с
извършено от ответницата плащане в хода на делото, иска на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А., клон България,
със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- ж.к. ”Младост” 4, „Бизнес парк
София”, сграда №14, с ЕИК ....... с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, да
бъде прието за установено, че В. К. Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Б. от АК
Сливен му дължи част от сумите, за които е издадена, в заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 1477/2020г. по описа на Сливенски районен съд, заповед за изпълнение- №
563/ 04.06.2020г., а именно- главница в размер на 270.42лв., заедно със законната лихва,
считано от 02.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А., клон България,
с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 1477/2020г. – 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А., клон България,
с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес /гр.д.№
2838/2020г. СлРС/ в пълен размер – 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/.
5
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А., клон България,
с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 1477/2020г., в размер 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А., клон България,
с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящия исков
процес /гр.д.№ 2838/2020 на СлРС/ в размер 100 лв. /сто лева/,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:
пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6