Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.09.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 173 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 7
от КЗ.
Ищецът - „Г.Ф.“ град С.твърди, че на основание чл.
288, ал. 1, т.2, 6. „а“ Кодекса за застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2,
6. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ), Г.Ф. изплатило по щета №
210260/11.12.2013г., обезщетение за неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди общо в размер на 20 000 лева на Н.Й.Г., пострадал при ПТП,
настъпило на 21.12.2008г. в град Х.. Виновен за катастрофата, съгласно влязло в
сила наказателно постановление № 1753/2008г. на МВР – Х. бил ответникът - М.Ч.К.,
който на 21.12.2008г. управлявал собствения си лек автомобил „М.П.“ с ДК№******,
като при движение в град Х., поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия, губи контрол над автомобила и се блъска в електрически стълб, намиращ
се в дясно на пътното платно, при което пострадала Н.Й.Г., като пътничка на
седалка в същия автомобил. От удара Н.Й.получила следните травматични
увреждания- мозъчно сътресение. Твърди, че в нарушение на чл. 249 във връзка с
чл. 259 от КЗ-отм., сега чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Твърди, че Н.Й.Г. се обърнала към Г.Ф. за изплащане на
обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди на основание
чл. 288 от КЗ-отм., сега чл. 557 от КЗ - без сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия лек автомобил и по
образувана щета № 210260/11.12.2013г., УС на ГФ определил обезщетение в размер
общо на 20 000 лева, съгласно представени фактури, ведно с фискални бонове.
Така определеното обезщетение било изплатено на пострадалия с платежно
нареждане от 05.03.2015г-., което е приложено към искова молба. С Регресна покана № 411/07.04.2015г. поканили ответника да
възстанови платеното от Г.Ф., но и до днес лицето не погасило задължението си.
МОЛИ съда, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал.
12 от КЗ-отм., сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да постанови решение, с което да
осъди М. Ч.К. да заплати на Г.Ф. искова сума от 20 000 лева, представляваща
изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210260/11.12.2013г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените
по делото разноски.
Ответникът - М.Ч.К. намира предявения иск за
процесуално допустим, но по същество си за неоснователен. Твърди, че не
съществували каквито и да било доказателства, че бил неизправна страна в
предвид на наличието на не виновно поведение от негова страна. Във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. В конкретният случай счита, че същата не е доказана. От
представеното Постановление № К-1753/2008г. следвало, че на 21.12.2008г. му бил
съставен АУАН, бланка № 518060/21.12.2008г. за това, че на 21.12.2008г. в град Х.,
в квартал М., като водач на МПС М.с ДК№ ******, загубил управление над
автомобила и същият се удря в ел.стълб, като от това същото наказателно
постановление било издадено, с оглед съставения АУАН и са му наложени санкции
налагани по административен път, а именно - глоби в полза на държавата. Твърди,
че не били представени доказателства, че наказателното постановление е влязло в
законна сила, което само по себе си би било доказателство за наличие на вина и
виновно поведение, в предвид на което би следвало да бъде приложена и
останалата процедура по обезщетение от страна на Г.Ф.. Така че, без това важно
и съществено доказателство иска се явявал неоснователен, тъй като по чл. 45 и
сл. от ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Липсата на доказана вина, не следва приложението на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Освен това, пред Софийски градски съд е протекъл процес по гр.дело №
17264/2013г., арх. № 2825/2015г., в което дело се съдържали доказателства
относно това - следвало ли е Г.Ф. да заплати претендираното
в настоящият процес обезщетение в размер на 20000 лева или не е следвало,
предвид на действащото към момента законодателство, а именно КЗ, който е бил
валиден към този момент. Поради изложените съображения, намира иска за
неоснователен и моли същият да бъде оставен без уважение. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода
на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото копия от карта за ПТП
и Рапорт № 42/21.12.2008г., в същите е отразено, че ответникът - М.Ч.К. на
21.12.2008г. е участник в ПТП в град Х. със собствения си лек автомобил „М.П.“
с ДК№******, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, изгубва
управление над автомобила и се удря в електрически стълб. Пострадал от ПТП е Н.Й.Г..
По случая е съставен Акт № 518060 за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 1753/2008г. на МВР – Х., с което на водача на лек автомобил „М.П.“
с ДК№****** - М.Ч.К. е наложена глоба по чл. 179, ал. 2 от ЗДП и глоба по чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДВ, затова че на
21.12.2008г. около 05.40ч. в град Х., квартал М., като водач на автомобил „М.П.“
с ДК№******, чужда регистрация изгубва управление над автомобила, като се удря
в електрически стълб, неможе да представи талон към СУМПС, при което е
извършил: водач, неоказващ непрекъснат контрол на МПС, което управлява и не
носи в себе си определените от ЗДвП документи.
По отношение възражението на ответникът, че Наказателното
постановление не е влязло в законна сила, съдът е изискал справка от РУ – Х..
Във връзка с това, по делото са постъпили три писма – Изх. № 273000-2126 от
08.05.2018г. (л. 84 от делото), Изх. № 273000-2482 от 30.05.2018г. (л. 87 от
делото) и Изх. № 273000-3111 от 09.07.2018г. (л. 105 от делото), от които се
установява, че Наказателно постановление № 1753/2008г. на РУ – Х., издадено против
М.Ч.К. му е връчено на 24.02.2011г. и същото е влязло в законна сила на
04.03.2011г.
Видно от Справка от база данни на Информационен център
към Г.Ф., на база подадени данни от застрахователни компании за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилисти, че МПС с ДК№ ******, няма
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото не се спори, че в резултат на ПТП е
пострадало лицето - Н.Й.Г., получавайки травматични увреждания - мозъчно
сътресение. Това обстоятелство се установява и от представените по делото
медицински документи, съдържащи се от л. 11 до л. 23 от делото.
Видно от приложеното гр.д. № 17264/2013г. по описа на СГС, пострадалата от ПТП - Н.Й.Г.
е завела иск срещу „Г.Ф.“ град С.за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ (отм.). Поради постигнато с „Г.Ф.“
град С.извънсъдебно споразумение, посочено в депозирана молба от Н.Й.Г., производството
по образуването пред СГС дело е прекратено, на основание чл. 233 от ГПК, поради
отказ от иска, с влязло в сила разпореждане, постановено в закрито съдебно
заседание на 09.03.2015г.
Видно от справка по щета № 21-0260/11.12.2013г.,
относно изплатени суми по доброволен път по щета, по гр.д. № 17264/2013г. на
СГС, на взискателката - Н.Й.Г. е изплатено
обезщетение в размер на 20 000 лева, с платежен документ от 05.03.2015г.
Представено е Авизо местен превод, удостоверяващ, че на 05.03.2015г. чрез *******на
Н.Й.Г. е наредено плащане по банковата й сметка в *******и *******АД, в размер
на 20 000 лева. Като основание за плащането е посочено – споразумение,
обезщетение по щета № 210260/2013г.
С Регресна поканаизх. № ГФ-РП-411/07.04.2015г. изпратена с обратна
разписка до М.Ч.К., относно щета № ГФ-21-0260/11.12.2013г., подателят - „Г.Ф.“
град С.е уведомил ответника за изплатеното на Н.Й.Г., на основание чл. 288, ал.
1 от КЗ (отм.) обезщетение в размер на 20 000 лева, като е поканил същия,
в едномесечен срок от получаване на поканата да преведе сума, на основани чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.), по посочената му банкова сметка. *** за доставяне, на
М.Ч.К. редовно му е връчена регресната покана на
17.04.2015г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира на основание чл. 288, ал.12 от КЗ
(отм.), обезщетението за неимуществени вреди от ПТП, което е заплатил на
увреденото лице по реда на чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.). Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8. Встъпването се осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е
задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на
увредения.
Отговорността на Г.Ф. за заплащане на обезщетение на
третите увредени лица възниква по силата на закона. Вината, в случая се
предполага, с оглед установената законова презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
която не е опровергана от ответника. Още повече че по делото безспорно се
установи, че издаденото Наказателно постановление срещу ответника не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Процесното застрахователно обезщетение е изплатено, на основание
чл. 288, ал.1, б. „а” от КЗ (отм.). В случая, безспорно е, че настъпилото на
21.12.2018г. ПТП е по вина на ответника, налице е причинно следствена връзка
между ПТП и увреждането на пострадалото лице, както и липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответника автомобил
към момента на възникването на ПТП.
Основните функции на всяка имуществена застраховка -
задължителна или договорна, са да възстанови щетите причинени на застрахованите
лица от настъпване на застрахователното събитие и да даде обезпечение, като
покрие определени рискове, на които са изложени техни имуществени блага. При
застраховката срещу гражданска отговорност - договорна или задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, рискът от опасността е
в тежест на застрахования да възникне задължение за обезщетение към трето лице,
поради осъществен деликт.
Следователно
функциите на този вид специална имуществена застраховка, според дефинитивното й
определяне в чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), са обезщетителна
и обезпечителна, целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици,
възникнали в тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване
на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с
което се гарантира запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи
правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента
парично обезщетение. При застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно
социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети
лица.
Безспорно е, че ищецът е заплатил обезщетението на
пострадалия, поради което ответникът дължи връщане на заплатената сума. Налице
са всички елементи от фактическия състав на чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.) по
отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на заплатеното
обезщетение – деликвент на изплатеното от
Гаранционния фонд обезщетение. Предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен в претендирания размер.
Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 800.00 лева, съгласно представения Списък на
разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на лист 78 от делото, представляващи
внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ч.К. *** с ЕГН **********, на основание
чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм., сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да заплати на Г.Ф. със седалище и адрес на управление:***,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С., сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
лева, изплатено от Г.Ф. на Н.Й.Г. изплатеното обезщетение по щета
№210260/11.12.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, М.Ч.К. *** с ЕГН **********, да заплати
на Г.Ф. със седалище и адрес на управление:***, представляван заедно
от изпълнителните директори Б.М.и С.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените
по делото разноски, в размер на 800.00 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: