Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 177
гр. ВРАЦА, 09.07.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
гражданско отделение в публичното заседание на 17.06.2020г. в
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 157
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Г.П.Ю. ***,
чрез упълномощения й адвокат С.К., против решение №15/27.01.2020.на Районен
съд-Мездра, постановено по гр.дело №1580/2018г., с което е допусната делба на
УПИ Парцел І пл.№ 117 кв.28 по плана на с.***,общ.Мездра с площ от 580
кв.м.,ведно с масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.и
построената в имота полумасивна сграда със застроена площ от 8 кв.м., останал в
наследство от Г.П.А. б.ж. на с.***, общ.Мездра между Б.Г.Р. и Г.П.Ю. при равни
права и на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нот.акт № 18 том 1, рег.№ 89
дело № 16/2018 год. на Нотариус В.С. с рег.№ 647 на НК с район на действие РС- гр.Мездра, в частта
над ½ и.ч.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано.
Развиват се доводи, че по делото е установено, че жалбоподателката е придобила
имота по наследство и давност, поради което делбата не е следвало да се
допуска. Жалбоподателката се позовава на постановките на ТР №1/06.08.2012г. на
ОСГК на ВКС и създадената въз основа на него практика по чл.290 от ГПК, като
поддържа, че когато между съсобствениците не съществуват никакви отношение
поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието, то не е необходимо да се
доказват действия по отблъскване на чуждото владение. Сочи се, че вследствие на
неправилна преценка на доказателствата районния съд е достигнал до неправилния
извод, че владението на жалбоподателката не е доказано.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск за
делба с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
Препис от жалбата е бил връчен на въззиваемата Б.Г.Р. ***, но отговор не е
постъпил.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от Б.Г.Р. *** иск против Г.П.Ю.
***, за делба на недвижим имот- УПИ
Парцел І пл.№ 117 кв.28 по плана на с.***,общ.Мездра с площ от 580 кв.м.,ведно
с масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и построената в имота
полумасивна сграда със застроена площ от 8 кв.м., останал в наследство от общия
наследодател Г.П.А., б.ж. на с.***. В исковата молба се твърди, че страните са
наследници на общия наследодател и тъй като не могат доброволно да поделят
имота, желаят той да бъде допуснат до делба при права по ½ ид.ч. за
всяка от страните.
По реда на чл.131 от ГПК ответницата Г.Ю. е подала писмен отговор, че
оспорва иска за делба. С отговора е направено възражение за придобиването на
имота по давност, като е представен и нот.акт №18, том І, рег.№89, дело
№16/2018г. по описа на нотариус В.С.. Сочи се, че ответницата е предприела
правни действия по снабдяването си с нотариалния акт, тъй като тя е израснала в
имота, ползва го и го владее и до настоящия момент, самото владение е спокойно
и необезпокоявано, а местните данъци и такси за него се заплащат само от
ответницата. Подвържа се също, че ищцата е била уведомена, че ответницата
ползва имота като свой още през 2007г., като й е било предложено и обезщетение
за дела й, но до 2018г.тя не се интересувала от имота в продължение на повече
от 30 години, не го е посещавала и до тогава не е имала претенции към него.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, въз основа на които въззивният съд приема за установено следното
от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници №58/27.11.2018г. се
установява, че страните са единствени законни наследници на Г.П.А., б.ж.на с.***,
общ.Мездра, починал на 09.03.1974г., като ищцата Б. Р. е негова дъщеря, а ответницата Г.Ю. е
негова внучка, наследявяща от своя баща П.П., починал на 15.02.2014г.
Страните не спорят, че към момента на смъртта си общият им наследодател Г.А.
е притежавал процесния недвижим имот, който съгласно представената по делото
скица №485/05.12.2018г., изд.от Община Мездра, представлява: УПИ І, пл.№117, от
580 кв.м. /ПИ 117 от 540 кв.м./ в кв.28 по плана на с.***,общ.Мездра, одобрен
със заповед №774/09.06.1966г., ведно с намиращите се в имота масивна жилищна
сграда със застроена площ от 72 кв.м. и полумасивна сграда със застроена площ
от 8 кв.м.
Видно от представеното по делото копие от нот.акт №18, том 1, рег.№89, дело
№16/2018г.на нотариус В.Събев, на 15.03.2018г. ответницата и настояща
жалбоподателка Г.Ю. се снабдила с нотариален акт за собственост по наследство и
давност върху процесния имот. Въз основа на нотариалния акт е извършено
деклариране на имота в данъчната и в техническата служба при Община Мездра и от
ответницата по иска е заплатен дължимия за 2018г. данък върху недвижими имоти и
такса битови отпадъци. Нотариалният акт, с който ответницата по иска се
легитимира като собственик, е оспорен от ищцата.
В подкрепа на твърденията си, че е придобила наследствения имот по давност
ответницата Ю. е поискала пред районния съд разпит на свидетели. Соченият от
нея свидетел Б.Л. твърди, че имотът е наследствен на ищцата Б.Р. и нейния брат П.,
като в момента в имота живее майката на ответницата Г.Ю.. Свидетелят установява
също, че ответницата Г.Ю. живее в Гърция от 10 години със своето семейство, а
преди да замине за Гърция е живяла в гр.Враца. Установява също, че до смъртта
си П.П. също живеел в имота, а когато неговата сестра-ищцата Б.Р. идвала тоя я
допускал до имота.
Свидетелите М.М. и Х.В. също установяват, че ответницата живее в Гърция, но
не могат да кажат от колко време. Двамата свидетели установяват също така, че
след смъртта на общия наследодател, в процесния имот останали да живеят
родителите на ответницата Г.Ю., като в момента имотът се поддържа с нейни
средства. И тримата разпитани свидетели установяват, че ищцата Б.Р. не живее в
с.*** от 30 години.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, като по отношение на
валидността и допустимостта му няма и наведени от страните възражения. С оглед направените във въззивната жалба
оплаквания, предмет на въззивната проверка е правилността на постановеното от
първоинстанционния съд решение в неговата цялост.
Искът, с който съдът е сезиран е за делба на недвижим имот, ведно с
находящите се в него сгради, останал в наследство от общия на страните
наследодател Г.П.А., б.ж.на с.***. При така предявеният иск съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК съдът с решението си за допускане на
делбата дължи произнасяне по въпросите кои са наследниците на Г.П.А., между
които следва да се допусне делбата, притежавал ли е наследодателя посочените в
исковата молба и отговора недвижими имоти към датата на смъртта си и какви
части от тези имоти притежават съделителите по силата на наследяването. Доколкото
от ответницата по иска е направено изключващо правото на делба възражение за
придобиването на имота по давност, с решението по делото съдът дължи
произнасяне и по това възражение.
В разглеждания случай страните не спорят и е безспорно установено, че
същите са единствени наследници на общия наследодател Г.А., който към момента
на смъртта си е бил собственик на УПИ І, пл.№117, от 580 кв.м. /ПИ 117 от 540
кв.м./ в кв.28 по плана на с.***,общ.Мездра, одобрен със заповед
№774/09.06.1966г., ведно с намиращите се в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м. и полумасивна сграда със застроена площ от 8 кв.м.
Така установените факти относно наследственото имущество и наследниците са
били правилно оценени от районния съд и правилно той е приел, че процесните
имоти ще следва да бъдат допуснати до делба между съделителите при равни права-
по ½ ид.ч.
Обжалваното решение се явява правилно и по отношение направеното от
ответницата Г.Ю. възражение за придобиването на имотите по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.68 от Закона за собствеността, владението е
факт, а не право, тъй като то съставлява упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разглеждано в
контекста на чл.68 от ЗС, владението се различава съществено от владението като
част от съдържанието на правото на собственост. Последното съставлява право да
се упражнява фактическа власт върху вещта, независимо от намерението да се
владее. По тази причина, когато при наследяване едно лице придобива владението,
като част от имуществото на наследодателя, а това имущество включва само
идеални части от недвижим имот, то наследникът започва да владее като
съсобственик, при което по отношение на собствената си идеална част той е
владелец, а по отношение идеалните части на останалите съсобственици той е
държател. Ето защо, както това се приема и в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС,
постановено по т.д. №1/2012г., при спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. И тъй като правилото е, че
фактическата власт се упражнява на основанието, на което е започнало, то за да
бъде уважено възражението за придобиване на целия имот по давност, то
съсобственика следва да докаже, че е превърнал с едностранни действия държането
си на чуждите идеални части във владение.
Като фактически състав придобивната давност включва в себе си няколко
основни елемента: необезпокоявано владение на имота в продължение на повече от
10 години, през който период владеещият демонстрира открито намерение да счита
имота за свой. Т.е сънаследникът придобива по давност останал в наследство
недвижим имот, само ако упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно фактическа власт върху него повече от десет години,
отблъсквайки фактическата власт на другите сънаследници/решения
№№508/29.07.2003 г. по гр. дело №740/2002 г. на ВКС I г.о. и 649/01.07.1993 г.
по гр. дело №477/1992 г. на ВС I г.о./.
От своя страна отблъскването на фактическата власт следва да е
демонстрирано по отношение на невладеещия съсобственик и то чрез поведение,
което несъмнено да сочи, че владелеца упражнява собственически правомощия за
себе си. А тези обстоятелства следва да са установени от ответника при
условията на пълно и главно доказване/решение №1348/10.12.2007 г. по гр. дело
№852/2006 г. на ВКС,ІІІ г.о./.
Това е така, защото се презюмира, че сънаследникът владее имота както за
себе си, така и за останалите сънаследници, съответно и за съсобственика. Той
може да измени основанието за владение само за себе си, но следва да отрече
правото на останалите съсобственици, като манифестира своето намерение спрямо
тях и волята му достигне до тяхното съзнание.
За да се приеме, че владението на останалите съсобственици е прекратено,
необходимо е съсобственикът да е извършил такива действия, сочещи че
фактическата власт на другите съсобственици е прекратена и че ако се опитат да
я упражняват, ще бъдат отблъснати. Съсобственикът е отнел владението върху
вещта на останалите съсобственици, когато не ги допуска да ползват общата вещ
по никакъв начин или пък ползува вещта по такъв начин, който показва, че я
счита за своя. Не е достатъчно да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че
владението на останалите е прекратено. Ако се позовава на придобивна давност,
той следва да докаже, че е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои.
В разглеждания случай ответницата Г.Ю. не е доказала съществуването на
предпоставките за придобиване на имота по давност. Нотариалният акт, с който тя
се легитимира е издаден през 2018г., а установено по делото е, че до смъртта си
през 2014г. нейният баща и наследник от
първи ред на Г.А., е живял в имота и е допускал до него своята сестра-ищцата Б.Р..
Без правно значение е колко често ищцата е посещавала имота, щом като достъпът
й до него не е бил възпрепятстван. Доколкото ответницата е придобила
наследството останало от Г.А. чрез своя баща П.П., то с оглед твърденията в
отговора на исковата молба, тя е следвало да докаже както, че е владяла за себе
си в продължение на поне 10 години наследствените части на ищцата Б.Р., така и
частите на своя баща П.П.. От разпита на свидетелите обаче се установява, че до
смъртта си бащата на ответницата Ю. е живял необезпокоявано в наследствения
имот и че е допускал до него ищцата. От друга страна, установено е също така,
че ответницата по иска не живее в страната от дълги години, поради което не
могат да се приемат за верни твърденията й, че е владяла имота като своя
непрекъснато, необезпокоявано и при отричане на правата на наследниците от
първи ред. Разглеждани както съвкупно, така и поотделно, показанията на
разпитаните по делото свидетели не доказват наличието на законовите
предпоставки за придобиване на имота по давност. Свидетелските показания, както
и останалите, събрани по делото доказателства, са преценени правилно от
районния съд, като правилен е и направения от него извод за недоказаност на възражението за
придобиване на имота по давност. В тази връзка и във връзка с оплакванията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че заплащането на данъците за имота не
представлява действие, което само по себе си
има характер на упражнявано владение, тъй като това действие има
отношение единствено върху намерението имота да се владее като свой, но не и до
упражняването на фактическата власт. Освен това, в случая доказателства за
заплащани от ответницата данъци има само за 2018г., поради което наведените в
тази насока доводи във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.
Във въззивната жалба и в представената от пълномощника на жалбоподателката
писмена защита се навеждат доводи за наличието на присъединено владение на Г.Ю.
към това на нейния баща П.П.. Доколкото обаче тези твърдения не са били
наведени с отговора на исковата молба, на основание чл.133 от ГПК ответницата Г.Ю.
е изгубила правото да ги наведе в по-късен етап от процеса, като по тази
причина въззивния съд не дължи произнасяне по тях.
По изложените съображения обжалваното решение на РС-Мездра ще следва да
бъде потвърдено изцяло, вкл.в частта му, с която е приложена последицата по
чл.537, ал.2 от ГПК до размера на правата на ищцата.
Тъй като във въззивното производство въззиваемата Б.Р. не е направила
искане са разноски и не е представила доказателства за извършването на такива,
разноски не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/27.01.2020.на Районен съд-Мездра, постановено по
гр.дело №1580/2018г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........