Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 16.07.2018 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5707 по описа за 2016 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени положителни установителни искове
за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът В.И.П.
твърди, че е собственик на следните недвижими имоти:
1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 388 кв.м (триста осемдесет и осем квадратни
метра) по документи за собственост, находящо се в гр. Стара Загора, с
административен адрес: ул. „Зюмбюла Талимова" (старо „Ленко Пенев") №
23-а (двадесет и три, буква „А"), урегулирано в парцел пл. № X - 11315
(десети за имот с планоснимачен номер единадесет хиляди триста и петнадесети),
в кв.252 (квартал двеста петдесет и втори) по предходен план на гр. Стара
Загора, при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX - 8220; парцел пл. №
XXIX - 11283 и парцел пл.№ XI - 11314, представляващ по сега действащата
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със
Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен
имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), с
адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара
Загора, ул. Зюмбюла Талимова № 23-а (двадесет и три, буква ,А"), с площ:
382 кв.м (триста осемдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
ш), номер по предходен план: 11315, квартал: 252, при съседи: 68850.504.5061;
68850.504.5042; 68850.504.6501; 68850.504.5040; 68850.504.5063; 68850.504.5062,
Както и на сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна
сграда - близнак, построена в гореописаното дворно място, представляващ по
сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, Последно изменение със Заповед № 18-6695 / 28.08.2015 г. на
Началник на СГКК - Стара Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.504.5041.2.3 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно, точка, две, точка,
три), с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора,
ул. Зюмбюла Талимова № 23, ет. -1 (двадесет и три, етаж минус едно) като
самостоятелния обект се намира в сграда № 2 (две), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно),
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1 (едно), със застроена площ 59,93 кв.м (петдесет и девет цяло и
деветдесет и три стотни квадратни метра), Ниво 1 (едно), при съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма Над
обекта: няма.
ЗАЕДНО с 1/2 ид.ч.
(една втора идеална част) от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС,
построена в гореописаното дворно място, вкл. и 1/2 ид.ч. (една втора идеална
част) от ТАВАНА, със застроена площ от 59,93 кв.м. (петдесет и девет цяло и
деветдесет и три стотни квадратни метра).
Твърди, че
ответниците са съпрузи и съсобственици на 2-ри етаж от югоизточната масивна
жилищна сграда - близнак, построена в гореописаното дворно място и че същите
оспорват правото ѝ на собственост като възпрепятстват достъпа до тавана и
сутерена, както и до дворното място.
Ищцата се
легитимира като собственик на посочените дворно място, сутерен и общи части на
основание дарение (на ¼ ид.част от дворното място) и покупко-продажба на
13/14 ид.ч. от ¼ от дворното място ведно със сутеренния етаж. За тавана
твърденията са, че е обща част и че ищцата притежава ½ ид. части от
общите части на сградата т.е. включително и от тавана.
В отговора по чл.
131 ответниците оспорват исковата молба като нередовна, алтернативно оспорват
иска като неоснователен.
Процесната сграда
представлявала двуетажна жилищна сграда със сутерен – вътрешен източен близнак.
По проект сградата била с обслужваща част – сутерен (мазе) и без тавански етаж,
а с подпокривно пространство. Като собственици на втория етаж от къщата
ответниците твърдят, че са собственици и на ½ ид. част от общите части
на сградата, а собствениците на другия етаж на останалата ½ ид. част.
Оспорено е
твърдението, че ищцата е собственик на сутерена и твърдят, че нотариален акт №
159, peг. № 1801, том I, нот. д. № 127 от 08.03.2000 г. на нотариус Денчо
Недялков в частта, с която на В.И.П. е прехвърлен сутеренен етаж от
югоизточната масивна жилищна сграда – близнак, е нищожен. Нотариалният акт бил
нищожен, тъй като с него е прехвърлена прилежаща, обслужваща част на жилищните
етажи, а именно избено помещение, необособено като самостоятелен обект и
представляващо вещ извън гражданския оборот. По проект, който е изпълнен точно,
сградата била двуетажна, а не триетажна. Алтернативно е направено възражение за
изтекла в полза ответниците придобивна давност на тази част от сградата. С
Протокол за въвод във владение от 19.07.2002 г. от владението на недвижимия
имот била отстранена В.И.П., като било констатирано, че същата живее постоянно в
гр. София.
От отстраняването
на П. от имота до миналата година, ищцата не била идвала в имота, нито се е
интересувала и живеела в гр. София. Никой не е оспорвал собствеността и
владението на ответниците върху дворното място, двуетажната жилищна сграда със
сутерен/изба/, както и отделно на избеното помещение, наречено сутерен. Вярно е
твърдението на ищцата, че възпрепятстват достъпа ѝ до общите части на
сградата /таван и сутерен-мазе/, защото те са собственост на етажните
собственици и тя била наясно с това. Ищцата живеела постоянно в гр. София, не
са я виждали от 2002 г., до момента, в който по неясни причини решила, че има
права върху избата и възползвайки се от няколкодневното им отсъствие през
миналата година решила да преустрои мазето, за което своевременно ответниците
са подали жалби до Община Стара Загора, до районна прокуратура Стара Загора, до
ВИК Стара Загора. Налице била процедура по констатиране и премахване на
незаконно строителство. От 2002 г. до 2016 г. ответниците твърдели, че са
владели и ползвали непрекъснато и необезпокоявано от никого мазето за битови
нужди, където са складирали техни вещи.
По отношение на
процесната ½ идеална част от дворното място, представляващо ПИ с
идентификатор 68850.504.5041, цялото с площ от 382 кв. м. по КККР, а по
нотариален акт от 388 кв. м., съставляващо парцел Х-8196, кв. 252 (по нот. акт
№ 45 от 1972 г.), идентично с парцел Х-11315, кв. 252 (нот. акт 0 159 от 2000
г.) по плана на гр. Стара Загора заявяват, че от 2002 г. до настоящия момент
само ответниците са владели цялото дворно място като собствено. Вярно било
твърдението на ищцата, че възпрепятстват достъпа й до дворното място. С
исковата молба са научили, че ищцата има претенции по отношение на двора и
считат, че са го придобили по давност.
По отношение иска
в частта относно тавана на двуетажната сграда - източен близнак, същият не
представлявал самостоятелен обект на собственост, а обща част на сградата, тъй
като нямал характеристиката на тавански етаж. Той представлявал подпокривно
пространство, т. е. обща част. Не било ясно защо ищцата предявява претенция за
1/2 ид. част, при положение, че много добре ѝ било известно, че има и
други собственици на етаж от сградата, която била със статут на етажна
собственост.
След обявяване на
делото за решаване и в срока за постановяване на решението настоящият състав е
констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като спорът дали даден обект е
обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици,
които са задължителни необходими другари. В срока по чл.129 ал. 2 от ГПК ищцата
предяви исковата си молба и срещу собственика на първия етаж от сградата – П.Х.А..
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е заявил, че оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди,
че т.нар. ''сутеренен етаж" не представлявал самостоятелен жилищен обект и
не можело да бъде обект на самостоятелна собственост, респективно предмет на
сделки, тъй като не отговарял на строителните правила и норми за жилище, поради
което заявява, че оспорва твърдяното от ищцата В.П., че била собственик на сутеренен
етаж от югоизточната масивна жилищна сграда - близнак и оспорва като нищожен
нотариален акт № 159, дело № 127 от 08.03.2000 г., в частта, с която Станка
Ангелова Симеонова и наследниците на съпруга й Илия А. Симеонов продават на В.И.П.
сутеренен етаж от двуетажната жилищна сграда. Твърдяната нищожност произтичала
от празната същност на процесния "сутерен", който бил принадлежност
към жилищата в сградата и поради това следвало собствеността на главната вещ
(жилищните етажи) и не можело да бъде предмет на сделка отделно от жилищата -
чл.98 от ЗС. Т.е., той съставлявал обща част за жилищните етажи по
предназначение. Алтернативно прави и възражение за изтекла в полза на ответника
придобивна давност върху тази част от сградата.
Твърди още, че
след смъртта на майката на ищцата Станка Симеонова, помещенията в
"сутерена" - зимник били използвани по тяхното предназначение като
складови такива, от ответниците - П.А. и неговите родители (последните
собственици на втория жилищен етаж). Едва през 2015 г., ищцата В.П. ***) за
първи път явно била заявила някакви претенции по отношение на ''сутерена",
като в отсъствието на ответниците била предприела действия по преустройство на
зимника в жилище, извършвайки пристрояване и вътрешно преустройство. Правата си
ответниците били потърсили по законния ред, като извършеното от Васа П.
строителство било обявено за незаконно и подлежащо на премахване. В тази връзка
твърди, че за периода от 17.07.2002 г. (момента на отстраняването на ищцата от
втория жилищен етаж) до лятото на 2015 г., същата не била се появявала в имота
и не била демонстрирала по никакъв начин собственически права върху дворното
място.
Предвид факта, че
искът бил заявен като положителен установителен, в случай, че ищцата не била
собственик на жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост, то същата
нямала и права в общите части - в частност тавана на жилищната сграда. Същият
не бил тавански етаж, а представлявал подпокривно пространство, т.е. е обща
част на сградата.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представен Нотариален акт от 05.11.1972
г. (л. 8 от делото) на Андрей А. Димев и Станка Ангелова Симеонова е продадено
дворно място с площ от 388 кв.м. в гр. Стара Загора, кв. „Г. Гърбачев“,
представляващо парцел X десет за пл. номер 8196 в кв.
252 по плана на града при граници: улица, парцел XI единадесети за пл. номер 8196, парцел XXIX двадесет и девет за пл. номер 8196 и парцел IX девети за пл. номер 8220 и 8214.
В Нотариалния акт не е упоменато
в какви части придобиват имота всяка една от страните, поради което съдът
намира с оглед тълкуването на договора на основание чл. 20 от ЗЗД, че всяка от
страните е придобила в равни части по ½ ид. части от дворното място
цялото от 388 кв.м.
На 07.06.1973 г. е издадено
строително разрешение на Станка Ангелова Симеонова от Председателя на изпълкома
на ГОНС за обект: жилищна сграда ½ близнак – еднофамилна двуетажна върху
57 кв.м. от собственото ѝ дворно място в кв. 252 парцел X – 8196 на ул. „Ленко Пенев“ гр. Стара Загора- л. 101 от
делото.
Издаден е Протокол за дадена
строителна линия и определено ниво от 23.08.1973 г. от техническа служба на
Градски народен съвет по повод заявление на Станка Симеонова за строителството
на сграда в парцел Х-8196 в кв.252 ул.“Ленко Пенев“ по плана на град Стара
Загора – л. 102 от делото.
Съгласно представен инвестиционен
проект от 06.06.1973 г. (на л. 61 – 62 от делото, които документи са приложени
и на л. 95 – 100 от делото и на л. 145-153 от делото) са изградени две жилищни
сгради близнаци в процесното дворно място – на Андрей А. Димев (Али Асанов
Дормушев) и на Станка Ангелова Симеонова. Предмет на спора е къщата, изградена
от Станка Ангелова Симеонова – източен близнак.
Това се установява и от
представената по делото скица на л. 18 от делото - в процесното дворно място с
идентификатор към момента 68850.504.5041 са изградени две жилищни сгради близнак
с идентификатори съответно 68850.504.5041.2 и 68850.504.5041.1. Процесният
сутерен се намира в сграда с идентификатор 68850.504.5041.2, която е обозначена
на скицата в югоизточния ѝ край. Представена е скица на сутерена на л. 19
от делото с идентификатор 68850.504.5041.2.3.
Със Заявление № 28, том I от
27.05.1974 г. на ОбНС – Стара Загора, Станка Ангелова Симеонова, като
собственик на ½ ид.ч. от дворното място, отстъпва на сина си Живко
Симеонов Атанасов правото на строеж върху същото това място на жилищна сграда,
състояща се от сутерен и два етажа, съгласно утвърден архитектурен план
(проект), като е заявила, че първият етаж е на сина ѝ. Това право на
строеж – суперфиция е отстъпено на основание чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ безвъзмездно.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
114, том V, дело № 2152 от 20.11.1985 г., Станка Ангелова Симеонова, действаща
със съгласието на съпруга си Илия А. Симеонов, дарява на дъщеря си В.И.П.
следния свой собствен недвижим имот: ¼ - една четвърт ид.ч. от дворно
място от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Ленко Пенев” № 23
с граници: улица, парцел XI-11314, парцел IX–8220 и парцел XXIX–11283, заедно
с жилището, представляващо II – втори етаж на двуетажната масивна жилищна
сграда със сутерен – вътрешен близнак, построен в това дворно място, представляващо
парцел X-11315 от кв.252 по плана на града, заедно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, като си запазват правото на
собственост върху сутеренния етаж.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
159, рег. № 1801, том I, дело № 127 от 08.03.2000 г., В.И.П., действаща лично
за себе си като купувач и като пълномощник на продавачите: Трайко Илиев А.,
Асен Илиев А., Кирил Илиев Симеонов, Станка Ангелова Симеонова, Анка И.
Арнаудова и Диана И. Гавазова, купува и става собственик на 13/14 ид.ч. общо
от следния недвижим имот: ¼ ид.ч.
от дворно място, цялото от 388 м2, находящо се в гр. Стара Загора, ул.
„Зюмбюла Талимова” (старо „Ленко Пенев”) № 23, урегулирано в парцел пл. №
Х–11315 в квартал 252 по плана на града,
при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX–8220; парцел пл. № XXIX–11283 и
парцел пл. № XI–11314, заедно със сутеренния етаж от югоизточната
масивна жилищна сграда – близнак, построена в гореописаното дворно място, който
е със застроена площ 59,93 кв.м., като продавачката Станка Ангелова Симеонова
си запазва правото на ползване върху североизточната стая от сутеренния етаж,
безвъзмездно, докато е жива.
Видно от Удостоверение за наследници, представено
по делото на л. 20 – 21, към 2000 г. е починал бащата на ищцата и неин
наследодател Илия А. Симеонов и след смъртта си е оставил за наследници
съпругата си (Станка Ангелова Симеонова) и шест деца (Диана И. Гавазова, Трайко
Илиев А., Асен Илиев А., Анка И. Арнаудова, В.И.П. и Кирил Илиев Симеонов).
Видно от
всичко гореизложено съдът намира, че ищцата е придобила правото на собственост
върху ½ ид.част от дворното място на няколко придобивни основания-
дарение, покупко-продажба и наследство. Прехвърлена е собствеността на втори
етаж от жилищната сграда (югоизточен близнак) ведно с ½ ид.част от общите
части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС с дарение и на сутерена с
покупко-продажба и по наследство, който и в двата горецитирания НА е описан
като самостоятелен обект.
С
Нотариален акт № 28, том I, рег. номер 183, дело 22 от 2001
г. по описа на нотариус Маргарита И.В.П. е продала на Надежда Мустафа следния
свой собствен недвижим имот: Жилище, представляващо втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „Зюмбюля
Талимова“ № 23 в дворно място с площ 388 кв.м., заедно със съответното право на
строеж върху дворното място т.е. от тълкуване на акта за покупко – продажба се
разбира, че е продаден само и единствено втори жилищен етаж, като описанието на
сутерена в нотариалния акт е посочено само като характеристика на имота. Следва
да се отбележи, че етажът е продаден без идеални части от дворното място, а
само с право на строеж върху съответна част от него. Сградата е описана като
западен близнак, което е погрешно посочено в акта. Няма съмнение, а и страните
не оспорват идентичността на имота, че процесната сграда е именно източният
близнак в описаното дворно място, като тази грешка е поправена в един от
последващите нотариални актове, с който е прехвърлена собствеността.
С
Нотариален акт № 117, том II, рег. номер 1779, дело 251 от
2001 г. Надежда Мустафа е продала на Х.А.А. гореописаният втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен –
вътрешен (западен близнак) на ул. „Зюмбюля Талимова“ № 23 в дворно място с площ
388 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху дворното място.
Съгласно
представено удостоверение от Община Стара Загора от 05.07.2016 г. в архивите на
Общината не са открити данни за одобряване на проект за преустройството на
процесната сграда, като е установено, че същата съгласно одобрен проект за
жилищна сграда е двуетажна със сутерен. Съгласно представено становище от
Община Стара Загора без дата за сутерена на жилищната сграда не е бил
представен проект за преустройство в жилищен етаж.
С
Нотариален акт за поправка на НА за покупко продажба № 117, том II, рег. номер
1779, дело 251 от 2001 г. е поправено обозначението на сградата – от вътрешен
(западен) близнак с правилното източен близнак. Поправката е извършена през
2007 г., а към момента на закупуване на втория жилищен етаж на процесната
сграда е извършен въвод във владение. Купувачът Х.А. на основание Заповед по
гр.д. № 1578/2002 г. по описа на РС Стара Загора е въведен във фактическо
владение на собствения му закупен имот (втори жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „Зюмбюля
Талимова“ № 23 в дворно място) и от владение е отстранена ищцата В.И.П.. От
така представения протокол не се установява дали ответникът е бил въведен във
владение и по отношение на сутерена. По делото е представена Заповед от
17.07.2002 г. по посоченото дело (л. 89 от делото), съгласно която е
разпоредено В.П. да предаде владението на жилище, представляващо втори етаж на
масивна жилищна сграда със сутерен вътрешен (западен близнак) т.е. и от
Заповедта не може да се изведе извод за въвод по отношение на сутерена. Самото
дело е унищожено съгласно изготвената служебна справка – л. 125 – 127 от
делото.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том IV, рег. номер 3802, дело 143 от 2001 г. от 10.08.2001 г. Живко Симеонов
Атанасов е продал на П.Х.А. следният свой собствен недвижим имот: Жилище,
представляващо първия етаж на двуетажна жилищна сграда със сутерен вътрешен
близнак, построен с отстъпено право на строеж в дворно място от 388 кв.м. на
ул. „Зюмбюля Талимова“ № 23 заедно със съответните части от общата части на
сградата.
С
Нотариален акт за поправка на НА за покупко продажба № 93, том IV, рег. номер
3802, дело 143 от 2001 г. от 10.08.2001 г. е поправено обозначението на
сградата – от вътрешен близнак с правилното източен близнак.
По
делото следват архитектурни работни чертежи, които са одобрени и утвърдени от
главния архитект на гр. Стара Загора и съгласно които сутерена е описан като
зимник, а разпределението в него е на зимнично помещение и едно херметизирано
помещение. На първия етаж е предвидено изграждане на дневна, кухня – столова и WC – пералня, а на втория етаж две спални помещения и баня.
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот (л. 64 от делото) ответникът Х.А.А.
е станал собственик на ¾ ид.части от ½ ид.част от дворно място,
цялото с площ от 388 кв.м. с административен адрес ул. „Ленко Пенев“ 23 А т.е.
дворното място на западния близнак.
По
делото са налице доказателства, че е налице незаконна пристройка към
съществуващия сутерен (л. 104 –л.108 и л.65 от делото). По сигнал от 2015 г. на
ответника Х.А. *** е извършена проверка и е установено, че е изградена
едноетажна масивна жилищна пристройка към сутерен на съществуваща жилищна
сграда югоизточен близнак от тухли с бетонна плоча и едноскатен покрив.
Пристройката е с размери 9.40 м. на 3м. на 2.80 м. височина. Строежът е в
нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ – без одобрени строителни книжа и без
издадено Разрешение за строеж. Издадена е Заповед от 13.05.2016 г. за
премахване на обекта, като към момента на приключване на производството по
взаимно признание на страните пристройката все още съществува. По делото няма
данни дали заповедта е влязла в сила. Доколкото описаната пристройка е неделима
част от сутерена към момента на завеждане на исковата молба и не е премахната
до приключване на съдебното дирене, същата е част от спора дали сутеренът е
обща част, който следва главната вещ или е самостоятелен обект на правото,
който ищцата е придобила и запазила собствеността върху него.
На
въпроси към ответниците Х.А.А. и М.П.А. по реда на чл. 176 от ГПК (л. 114 от
делото) същите отговарят, че в имота са влезли през 2001 г., когато са го и
закупили. Въводът във владение е бил както по отношение на етажа, така и за
мазето, където имало стари вещи и парцали. Никога не е имало кухня в сутерена и
там си складирали дървата. Има вътрешно стълбище към мазето, което сега било
зазидано. Майката на ищцата била оставена да живее още една година след като
купили имота, като долу в сутерена имало легло. Признават, че никога не са
заявявали на ищцата, че искат да придобият идеалните части от дворното ѝ
място по давност, но от друга страна поддържали целия двор. Владеели този двор,
защото ищцата никога не била влизала в него, почти през цялото време била в
София. Не я препятствали да влиза в дворното място, защото тя просто не
влизала.
Свидетелят
И.К. Сашев е съсед на страните и описва процесния имот като триетажна къща.
Казва, че на първия етаж живее В., на втория етаж живее сестрата на ответника Х.А.,
а на третия никой на живее. Ищцата работела в София, но си идвала в Стара
Загора поне два – три пъти в месеца. Към първия етаж имало направена пристройка
преди четири – пет години. В къщата имало и баня и тоалетна, като свидетелят не
уточнява точно къде. Преди да се пристрои първия етаж имало два големи
прозореца, които свидетелят помни от малък. Те са отбелязани на архитектурния
чертеж още при одобряване на строежа и се виждат ясно на представената снимка
от Интернет на л. 169 от делото. По-надолу в показанията свидетелят започва да
нарича „първия етаж“ сутерена и казва, че преди имало вход към него, а сега не.
В.П. живеела от 2012 г. насам в имота. Същевременно заявява, че ответникът Х.
никога не е ползвал сутерена и само ищцата е имала ключ. Показанията на този
свидетел следва да се кредитират за факта, че сутерена се е ползвал за живеене
– първоначално от баба Станка, а после периодично си е идвала ищцата.
Следващите
свидетелски показания са на Йонко Стефанов Йонков, който също е съсед на
страните. Същият заявява, че ищцата живеела първо на третия етаж, брат ѝ
на втория, а после си живеела на първия етаж. Често си идвала от София и е
категоричен, че ответникът Х.А. не ползва първия етаж т.е. сутерена.
Показанията
и на двамата свидетели, които са неутрални за спора, тъй като нямат роднински
връзки с някоя от страните и не се установи евентуална заинтересованост следва
да се ценят като достоверни досежно релевантните по делото факти, а именно, че
сутеренът се е ползвал като жилище, че до него достъп не е имал ответникът Х.А.
и по отношение на факта, че вътре е имало обособени стаи със самостоятелен
външен вход и високи прозорци.
На
страната на ответника е разпитана свидетелката М.А.А. (сестра на ответника),
която живее на първия етаж над сутерена. Тя казва, че доскоро си складирала
дървата в сутерена, но сега няма достъп и водата била спряна от ищцата. Имало
две стаи долу, които нарича мазетата. От друга страна баба Станка живеела долу
и спяла на едно диванче. Имало и една малка печка. След като бабата починала
през 2002 г. В. не била идвала въобще в града и синовете ѝ живеели
другаде. Само брат ѝ имал ключ от къщата. В. никога не била влизала в
двора. Едва през 2015 г. започнали ремонти. Показанията на свидетелката
съответстват на показанията на разпитаните преди нея досежно факта, че
сутеренът се е ползвал за живеене, както и че през 2015 г. действително ищцата
е започнала незаконно пристрояване на сутерена. За този факт и за годината, в
която е започнало пристрояването, са представени жалба до РДНСК от Х.А. (л. 104
от делото) и документи от Община Стара Загора.
Свидетелят
Х. Весков К. е внук на ответниците и заявява, че живее срещу процесния имот.
Дядо му притежава и двете къщи близнак, той живее в западния близнак, а в
процесната сграда живее М. със сестра си. На третия етаж никой не живее, а в
сутерена не помни някой да е живял. Сега от две години си идва ищцата и прави
ремонти там, като твърдяла, че сутерена е неин. Преди си държали там дървата, а
сега входът отвътре бил зазидан. Имало винаги врата отвън за сутерена.
По
делото са изготвени две съдебно-технически експертизи.
В
първата експертиза вещото лице е установило, че сутеренът е самостоятелна
кадастрална единица съгласно скица от 04.09.2015 г. одобрена със Заповед № 18
6695 от 28.08.2015 г. т.е. кадастралният номер е създаден едва през 2015 г.,
когато е започнало пристрояването и е бил зазидан вътрешния достъп до сутерена.
Същата година се твърди и от страна на свидетелите на страната на ответниците,
че ищцата е дошла от София и са започнали скандалите за собствеността на имота.
От друга страна имотът е бил деклариран в Община Стара Загора и са плащани
данъци и преди тази дата.
В
следващата си част експертизата става неясна що се касае до обстоятелствата как
се ползва подпокривното пространство от ищцата, доколкото вътрешния достъп до
стълбището е зазидан, а външен достъп до тавана няма. Към момента на огледа –
септември 2017 г. е установено, че сутеренът се състои от кухненски бокс,
спалня (отбелязано е, че помещението се ремонтира), санитарен възел – баня,
тоалетна, коридор и складово помещение.
При измерване на покривното
пространство са установени следните светли височини – при фасаден надзид е 0,
85 м., а при било на покривна конструкция е 3, 48 м. Единственият достъп до
тавана е от вътрешното стълбище. Подпокривното пространство е проектирано и
изпълнено като складово помещение.
Установено
е, че към 1973 г. сутеренния етаж е бил със складови функции съгласно одобрения
проект за еднофамилна жилищна сграда. Според първата изготвена експертиза през
1984 г. са изготвени и одобрени по надлежния ред промени в сутерена и той е
превърнат в жилище, което отговаряло на изискванията за самостоятелен обект в
жилищна сграда. В СТЕ не е установено дали предвиденият самостоятелен вход от
юг е реализиран, както и прозореца, на мястото на противорадиационното укритие,
тъй като към момента на огледа е констатирано незаконно строителство в тази
част. Предвиденият санитарен възел в проекта от 1984 г. е бил изграден, а след
това преместен. Отреденото ПРУ от 1973 г. с измененията се предвиждало да се
прегради, като се изгради коридор и помещение без конкретна функция. Към
момента на огледа това е реализирано, като южната стена на ПРУ-то била
съборена. Главният спирателен кран се намира действително в сутерена и попада в
помещение, което е констатирано към момента като незаконно строителство. Тъй
като жилищната сграда е проектирана като еднофамилна и като такава е изградена,
водопроводната инсталация е изградена като за еднофамилна сграда.
По
делото е изготвена повторна експертиза, в която също е дадено заключение, че
съгласно одобрения проект през 1973 г. и издаденото строително разрешение
сутеренът е предвиден като обща част, в която има обособен зимник и
противорадиационно укритие с коридор. През 1984 г. е извършена промяна на
проекта, състояща се в добавяне на прозорец в херметизираното помещение,
създаване на врата на източната фасада на сградата, частично премахване на зид
на зимника, изграждане на нови стени и оформяне на две помещения и две врати
към тях. Дадено е заключение, че предвиденото ПРУ е било предвидено да обслужва
цялата сграда, но после е загубило своето значение с промените от 1984 г. Зимникът
също е коригиран като разпределение и площ през 1984 г.
Вещото лице е констатирало, че
помещенията в сутерена /полуподземен етаж/ отговарят на изискванията за
самостоятелно жилище съгласно ЗТСУ в сила от 01.06.1973 г. и Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство. Условието за височина на
жилището от h>/=2.50 м, съгласно чл.49, ал.1 от ЗТСУ е спазено. Светлата
височина на новосъздадено жилище е необходимо да бъде min 2.50 м, но видно от
представеният по проекта вертикален разрез, светлата височина на приземния
етаж-сутерен е h=2.05 м. /лист 97 и лист 145 от делото/. Измерена на място,
височината/ h / в преустроения сутерен варира от 2.45 м до 2.47 м, като същата
е мерена, като не са отчитани подови замазки и мазилка по тавани. В съдебно
заседание вещото лице отговаря, че измерването е направено към момента на
изготвяне на експертизата и то в старите помещение т.е. не в незаконно
изградената постройка, като не е отчел колко точно е дебела замазката на пода и
тавана, но е отчел възможна разлика от 2-3 см., поради което е дал заключение,
че височината е 2, 50 м. Самото ниво на процесния етаж има денивелация. Етажът
е полуподземен, като в едни части около 80 см. са под земята, а в други 100 см.
Възможно е да има жилище в полуподземен етаж, но не и в подземен.
Установен
е самостоятелен вход на сутерена откъм ул. „Зюмбюля Талимова“ т.е. откъм лицето
на сградата. Вътрешния достъп до стълбището е зазидан.
По
отношение на спирателния кран също като в предходната експертиза е установено,
че се намира в сутерена, като е необходимо да бъде проектирана и изградена
водопроводна инсталация с обособяване на вертикален щранг за обезпечаване на
цялата сграда.
Не можа
да се установи дали предвидения през 1984 г. самостоятелен вход от изток в
сутерена е бил изпълнен, както и прозореца на ПРУ-го, тъй като към момента на
огледа е налице констатирано незаконно строителства в тази част на сутеренния
етаж. Незаконната пристройка е изцяло свързана със сутерена към момента. За
наличието на врата и прозорци преди изграждане на незаконната постройка се
събраха гласни доказателствени средства и се извърши оглед на снимки.
Предвиденият cанитарен възел в
сутерена, съответстващ на същите такива по горните етажи след промените от 1984
г. е бил изграден, но впоследствие е разрушен и е изграден на ново място, а
именно в дъното на коридора до зазиданото стьлбищно рамо.
С проекта от 1973г. ПРУ-то, се
предвижда да се прегради с изменението от 1984 г„ като се обособява коридор и
помещение без конкретна функция и към момента това е реализирано, като южната
стена на ПРУ-о, съответно на помещението, е съборена и е обособена едно цяло
помещение заедно с констатираното незаконно едноетажно пристрояване на
жилищната сграда.
Установено
е, че освен плана за корекция, одобрен от ТПО, не е било издавано строително
разрешение, макар и че според вещото лице да е допустимо преустройване на
зимника в жилище.
Съдът
кредитира повторно изготвеното заключение по делото, което съвпада отчасти с
първоначалното, но намира, че е по-обосновано и детайлно.
По
делото беше разпитан в качеството му на свидетел и И.Г.И. *** 1984 – 1985 г.
Същият потвърждава, че той е подписвал и одобрявал така представените книжа за
преустройство от 1984 г. Твърди, че за да се смени преустройството от зимник в
жилищен етаж следва да има изрично написано, че е налице такава промяна и
следва да се издаде строително разрешение. Следва да се има предвид, че
свидетелят не дава показания в качеството си на експерт и не е правен оглед на
процесния имот, нито се е запознал с материалите по делото. Показанията му следва
да се ценят доколкото потвърждава, че има одобряване на промени по отношение на
отваряне на врата и прозорец, които се установиха и от вещите лица и
показанията му съвпадат със становището, че преустройването на зимника в
жилище, за да бъде законно следва да има строително разрешение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени
са два обективно кумулативно съединени иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца при положителен
установителен иск за собственост е да докаже пълно и главно, че е собственик на
претендираната ½ идеална част от дворното място, както и на сутерена,
който представлява самостоятелен обект – жилищен етаж, както и че притежава
съответни идеални части от общите части, вкл. от тавана.
В тежест на всеки от ответниците е
да докаже възраженията си за придобивна давност по отношение на двора/сутерена,
както и възраженията си, че сутеренът е обща част.
Страните не спорят, че първият и
втори жилищен етаж от сградата източен близнак с идентификатор 68850.504.5041.2
принадлежат на различни собственици (1-вия етаж съответно на П.Х.А., 2-рия етаж
на Х.А.А. и М.П.А.), като основния спор е дали сутеренът с идентификатор 68850.504.5041.2.3
е самостоятелен обект, притежание на ищцата или е обща част, която обслужва
първия и втори етаж и съответно е собственост на ответниците.
Първоначално
е издадено строително разрешение за еднофамилна жилищна сграда, но още на
следващата година майката на ищцата е предоставила правото на строеж на първия
етаж на сина си Живко Симеонов Атанасов т.е. към момента на построяването си
къщата е била вече етажна собственост, състояща се от два етажа на различни
собственици и включваща сутерен и
таванско помещение. По-късно различните собственици са прехвърляли и отделно
етажите чрез покупко-продажба на ответниците по делото.
Съгласно Решение № 123 от
21.06.2013 г. по гр.д. 940/2012 г. по описа на ВКС II ГО, когато е налице
етажна собственост, спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен
еднакво спрямо всички етажни собственици, които са задължителни необходими другари,
поради което исковата молба беше насочена и към ответника П.Х.А..
Не е спорно по делото и се
доказва от изготвените две СТЕ, че първоначално още със строителното разрешение
в т.нар. сутерен е било предвидено да има зимник и ПРУ т.е. приземния етаж е
представлявал по предназначение обща част, която да обслужва горните етажи. Сутеренът
не може да се определи като обща част по естеството си, каквито са например
неизчерпателно изброените в чл. 38 ал.1 от ЗС: земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, както и всичко друго, което по естеството си служи за общо ползване.
Общи части по предназначение са и
жилището на портиера или всичко друго, което по предназначение служи за общо
ползване.
За да се приеме, че едно
помещение представлява обща част по предназначение е необходимо за него да е
налице подобно предвиждане в инвестиционния проект или решение на всички
притежатели на самостоятелни обекти в сградата. Несъмнено по предвиждане
сутеренът е бил обща част по предназначение и като такава може да има смяна на
статута.
От изготвената по делото повторна
СТЕ се доказва, че към 1984 г. е било предвидено да се добавят прозорец в
херметизираното помещение, създаване на врата на източната фасада на сградата,
частично премахване на зид на зимника, изграждане на нови стени и оформяне на
две помещения и две врати към тях. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че сутеренът е имал и преди незаконната
пристройка от 2015 г. вход откъм улицата и прозорци. Била е построена и
тоалетна и майката на ищцата е живяла там до смъртта си през 2003 г. Това се
признава дори от свидетелите на страната на ответниците. Височината на
помещенията отговаря на законовите изисквания за жилищно помещение според
действалата към онзи момент НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство. За факта, че сутеренът е придобил самостоятелно значение
свидетелстват и актовете за прехвърляне на собствеността му. Още през 1985 г. с
дарението на втория жилищен етаж на ищцата родителите ѝ Станка и Илия
Симеонови си запазват правото на собственост върху сутеренния етаж т.е. към
1985 г. в къщата е имало трима собственици – на сутерена Станка и Илия
Симеонови, на първия етаж Живко Симеонов Атанасов (син на Станка Симеонова) и
на втория етаж В.И.П.. Това е и меродавният момент (1984-1985 г.), към който
следва да се прецени дали се касае до обща част или обектът е бил със сменено
предназначение.
Съгласно Решение № 927 от
20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2008 г., IV г. о., докладчик съдията
Марио Първанов общите по предназначение части
могат да престанат да бъдат общи, ако етажните собственици изменят тяхното
предназначение. В този случай общата част може да бъде предоставена в лична
собственост на някой от етажните собственици или на трето лице.
В същият смисъл е и Решение № 393
от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5991/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева. Подобна промяна обаче изисква
съгласието на всички собственици, участващи в етажната собственост по отношение
на извършената промяна в предназначението, а с това и в режима на собственост
върху засегнатата от преустройството част от общите части на сградата. В
съответствие с практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 38,
ал. 1 ЗС съдът намира, че това съгласие не изисква специална форма - Решение №
743/ 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во ГО. Като се има
предвид, че всички съсобственици са близки роднини (родители и деца) не се
предполага, че следва да е взето изрично писмено съгласие, а напротив същото
може да е мълчаливо. Съдът намира за достатъчно, че съгласието следва
недвусмислено от поведението на всички собственици. При промяна на
предназначението и обособяването на приземния етаж като самостоятелен обект
с две помещения в него с отделен вход,
достатъчна светла височина останалите съсобственици – Живко Атанасов и В.П. не
са се противопоставили, а са оставили майка им да живее в приземния етаж. Нещо
повече, съгласно горецитираното решение общите части по предназначение могат да
преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети
лица, а също и да се придобиват по давност. Така след като майката Станка
Симеонова е запазила собственост над сутерена го е прехвърлила с Нотариален акт
за покупко-продажба на дъщеря си през 2000 г. Следва да се отбележи, че ако при
преустройствата е било необходимо строително разрешение и същите са незаконни,
то всеки от етажните собственици има право на иск по чл. 109 от ЗС при доказан
правен интерес, но законността на преустройствата или строежа на къщата или
отделните етажи не е предмет на настоящото производство. При обособяване на
сутерена като самостоятелен обект на правото на собственост,обособен като жилище
и ползван като такова, горните етажи са разполагали всеки от тях със сервизно
помещение – съгласно първоначалния архитектурен план на първия етаж има
отделено помещение за тоалетна – пералня, а на втория етаж е предвидена баня.
Също така таванското помещение продължава да се ползва като складово помещение
от страните.
След като сутеренът представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, а не обща част, то той не следва
съдбата на главната вещ. Доколкото сутеренът притежава белезите на индивидуален
обект на собственост и е изгубил обслужващо предназначение спрямо другите етажи
в сградата, за действителността на продажбата му е била необходимо изрично
волеизявление на собственика. Такова волеизявление не е дадено, както се вижда
и от представените нотариални актове:
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 93, том IV, рег. номер 3802, дело 143 от
2001 г. от 10.08.2001 г. Живко Симеонов Атанасов е продал на П.Х.А. следният
свой собствен недвижим имот: Жилище, представляващо първия етаж на двуетажна
жилищна сграда със сутерен вътрешен близнак, построен с отстъпено право на
строеж в дворно място от 388 кв.м. на ул. „Зюмбюля Талимова“ № 23 заедно със
съответните части от общите части на сградата.
С
Нотариален акт № 28, том I, рег. номер 183, дело 22 от 2001 г. по описа на
нотариус Маргарита И.В.П. е продала на Надежда Мустафа следния свой собствен
недвижим имот: Жилище, представляващо втори етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „Зюмбюля Талимова“ № 23
в дворно място с площ 388 кв.м.
С
Нотариален акт № 117, том II, рег. номер 1779, дело 251 от 2001 г. Надежда
Мустафа е продала на Х.А.А. гореописаният втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „Зюмбюля
Талимова“ № 23 в дворно място с площ 388 кв.м., заедно със съответното право на
строеж върху дворното място.
Разпоредбата
на чл.38, ал.1 ЗС е дала дефиниция за това какво е обща част – това е част,
която по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В конкретната
хипотеза съдът не вижда съображения да приеме, че приземният етаж служи за общо
ползване. Нито по естеството си, нито по предназначение етажът представлява обща
част на сградата, която да се ползва от всички. Експертизата по делото дава
заключение, че този етаж има обособен самостоятелен вход, различен от входа на
жилищната сграда и дори, че отговаря на изискванията за жилище. Етажът има
самостоятелно фактическо съществуване и няма данни да е бил ползван или в
момента да се ползва общо от всички етажни собственици. Напротив събраха се
доказателства, че след смъртта на майката на ищцата – Станка Симеонова, същият
е бил ползван от ищцата, когато си е идвала в града. Имаше твърдение, че там са
били складирани дървата на живущите на първия етаж, като не беше уточнено къде
точно и дали това не ставало с изрично съгласие на ищцата. Сутеренът може да е
самостоятелен обект на правото на собственост, независимо дали е жилище,
доколкото може да се ползва като ателие или кабинет за творческа или научна
дейност или др.
Водим от
цялостния фактически и правен анализ съдът намира, че собственик на сутеренния
етаж е ищцата В.И.П..
По
отношение на таванското помещение, то по делото е безспорно, че същото е обща
част – в този смисъл и ТР № 34/15.08.1983г. на ОСГК на ВС е прието, че поначало
таванът (подпокривното пространство, пространството между последната етажна
плоча и покривната конструкция) е обща част на сградата, притежавана в етажна
собственост. Няма значение дали в настоящия случай таванът е обща част по
естеството си или по предназначение, доколкото такова разграничение се прави в
горецитираното Тълкувателно решение. Следователно съгласно чл. 40 ал. 1 от
Закона за собствеността ищцата има право на 1/3 идеална част от таванското
помещение, съответстващ на дела ѝ в етажната собственост.
По отношение
на дворното място следва да се има предвид, че частта от двора, която е
застроена т.е. върху която сградата тежи като конструкция, винаги представлява
обща част по естеството си. Предназначението на тази част от дворното място не
би могла да бъде променена, тъй като тя не би могла да бъде използвана за други
нужди освен за основа на сградата. Останалата част от дворното място обаче не
винаги представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС.
На първо
място принадлежността на правото на собственост върху дворното място може да
бъде отделена от принадлежността на правото на собственост върху сградата по
реда на чл.63 ЗС като собственикът на земята отстъпи на други лица правото да
построят сграда върху неговата земя и да станат собственици на построеното. В
подобна хипотеза, ако едновременно е учредено право на строеж в полза на
няколко лица за различни самостоятелни обекти, с факта на построяването на
сградата всеки един от тези обекти ще принадлежи на различно лице и по
отношение на общите части приложение ще намери режимът на етажната собственост.
Дворното място обаче ще принадлежи на учредилото правото на строеж лице и по
отношение на него специалният режим няма да намери приложение.
Станка Ангелова Симеонова, като
собственик на дворно място със Заявление № 28, том I от 27.05.1974 г. на ОбНС –
Стара Загора, е отстъпила на сина си Живко Симеонов Атанасов правото на строеж
върху същото това място на жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа,
съгласно утвърден архитектурен план (проект), като е заявила, че първият етаж е
на сина ѝ. Това право на строеж – суперфиция е отстъпено на основание чл.
56 ал. 3 от ЗТСУ безвъзмездно т.е. без да се прехвърлят идеални части от
дворното място, собственикът на терена е учредил по надлежния ред, класическа
суперфиция за построяване на жилищна сграда, която да бъде собственост/ след
изграждането и / на суперфициара-Живко Симеонов Атанасов. При възникване на
етажна собственост общи между собствениците на жилища в сградата са само общите
по предназначение частите от сградата.
Суперфициарният собственик на
първия етаж в сградата, построена в процесното дворно място, както и приобретатели
на правата П.Х.А. по сделка от 2001 година,
нямат вещни права по отношение на дворното място. Нещо повече по делото се
събраха доказателства, че реалният собственик П.А. дори не живее в имота, а на
първия етаж над сутерена живее сестрата на ответника Х.А., която беше разпитана
като свидетел. На последния етаж никой не живеел. Същият не спори, че притежава
идеална част от дворното място, а че е придобил сутерена на основание давностно
владение. Доколкото обаче се събраха доказателства, че същият не живее в имота
и не се уточнява дали чрез другиго е владял, то възраженията му са изцяло
неоснователни.
Дворното място е
обща част само когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците
на дворното място, каквото не е налице в настоящия случай
От своя страна по
делото се доказа, че ищцата притежава цялата ½ идеална част от дворното
място, придобита по наследство, дарение и покупко-продажба. При прехвърляне на
първия етаж от къщата на ответниците Х. и М. Андрееви, предмет на сделката не е
била идеална част от двора, а само постройката с право на строеж. В този случай
същите като собственици на самостоятелен обект в сградата те имат право
съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗС да се ползват от земята само доколкото това е
необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение. По
принцип е допустимо прехвърляне на собственост на съществуваща постройка без
дворно място съгласно чл. 63 ал. 2 от ЗС - Решение № 29 от
21.II.1995 г. по гр. д. № 888/94 г., IV г. о.
Участието в
съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици и на трето лице,
което не притежава самостоятелен обект в сградата-етажна собственост, обуславя
обикновена съсобственост.
Не
се доказаха и възраженията на ответниците Х. и М. Андрееви, че са владяли
дворното място и сутерена и по този начин са ги придобили по давност.
Твърденията бяха, че след закупуване на етажа от къщата са били въведени във
владение на сутерена и от този момент – 2002 г. нататък са осъществявали
непрекъсната фактическа власт над целия имот. На първо място по делото се
установи от гласни доказателствени средства, че ответниците Х. и М. Андрееви
живеят в съседната къща западен близнак, като дворното място и за двете сгради
не е било предмет на делба т.е. твърденията са, че е осъществявано владение над
идеална част от имота и над сутерена в цялост.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2012 г. от 6 август 2012 г. презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
В настоящия случай
по делото безспорно се доказа, че ответникът Х.А. е придобил с дарение ¾
идеални части от ½ идеална част от цялото дворно място, както и че е
закупил само втория етаж от процесната сграда без идеални части от същото това
дворно място. Не може да се счете обаче, че е започнал да упражнява фактическа
власт върху сутерена и целия двор на основание, което да изключва владението на
останалите собственици (които са още поне двама за цялото дворно място). По
този начин той трябваше да докаже несъмнено, че че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите собственици намерението си да владее техните
идеални части. Следва да се отбележи, че цялото дворно място е с площ 382
кв.м., като в него има построени две сгради – близнак, всяка от които по 59, 93
кв.м. т.е. сградите заемат общо около 120 кв. м., както и още една сграда,
представляваща магазаин за цигари, алкохолни и безалкохолни напитки с площ от
18 кв.м. т.е. незастраоени от цялото дворно място се явяват 244 кв.м. По делото
не се събраха доказателства за това фактически какво представлява двора и как
се стопанисва. При обясненията по чл. 176 от ГПК ответниците признават, че
никога не са показвали явно на ищцата, че владеят дворното ѝ място като
собствено. Макар и да са считали, че са закупили и двора за себе си или да са
имали намерения да го своят, то съдебната практика е категорична, че това
намерение следва да е явно демонстрирано както по отношение на сутерена, така и
по отношение на двора – нещо което не се доказа в настоящия случай.
Водим от горното
съдът намира, че ищцата притежава цялата ½ идеална част от дворно място
с площ по кадастралните регистри от 382 кв.м.
По разноските.
Съдът намира, че
са предявени два обективно кумулативно съединени иска – първият е положителен
установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на
посочените основания в молбата на ½ идеална част от дворно място с
идентификатор 68850. 504.5041, което е с данъчна оценка 8349.80 лева, както и
че е собственик на сутеренния етаж с идентификатор 68850.504.5041.2.3 ведно с
½ идеална част от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС,
вкл. и от тавана, който етаж е с данъчна оценка 36 996.70 лева. Цената на
всеки иск е данъчната оценка на отделните имоти т.е. общата държавна такса
следва да е 453, 46 лева, от които внесени са 234, 86 лева, поради което
дължими са още 218, 60 лева.
Ищцата е
представила доказателства за платена държавна такса в размер на 234, 86 лв.
Съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК при решаване на делото съдът може да определи
крайната цена на иска и дължимата държавна такса. Затова с настоящото решение,
доколкото искът за дворното място беше уважен изцяло, а искът за сутерена ведно
с общите части беше отхвърлен частично по отношение на идеалните части, ще следва
да бъдат осъдени ответниците, да доплатят по сметка на РС Стара Загора
разликата от дължимата и внесената държавна такса, а именно сума в размер на 174,
90 лв., а ищцата следва да заплати по сметка на РС Стара Загора 43, 70 лева.
Съобразно
представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК ищцата е сторила такива в
размер на общо 1649, 86 лева, който списък отговаря на действително сторените
по делото разноски. Заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 1200 лева.
Представено е пълномощно за втори адвокат на ищцата, в което обаче има само
уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, но не и доказателства, че същото
е платено.
По
отношение на ответниците Х.А.А. и М.П.А. същите са сторили разноски в общ
размер от 1310 лева, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който отговаря на
действително сторените разноски, като от тях 800 лева са сторени за един
адвокат. Ответникът П.Х.А. е сторил разноски в размер на 600 лева общ хонорар
за двама адвокати.
Съобразно крайния
изход на спора, а именно исковете на ищцата са уважени, освен в частта над 1/3
идеална част до ½ идеална част от общите части на процесната сграда, то
на В.И.П. следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 1320 лева. По отношение на ответниците Х.А.А. и М.П.
следва да им бъдат присъдени разноски в размер на 262 лева и на П.Х.А. 120
лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.А. с ЕГН **********, М.П.А. с ЕГН ********** и П.Х.А.
с ЕГН **********, че 1/2 ид.ч. (една
втора идеална част) от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 388 кв.м (триста осемдесет и
осем квадратни метра) по документи за собственост, находящо се в гр. Стара
Загора, с административен адрес: ул. „Зюмбюла Талимова" (старо „Ленко
Пенев") № 23-а (двадесет и три, буква „А"), урегулирано в парцел пл.
№ X - 11315 (десети за имот с планоснимачен номер единадесет хиляди триста и
петнадесети), в кв.252 (квартал двеста петдесет и втори) по предходен план на
гр. Стара Загора, при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX - 8220; парцел
пл. № XXIX - 11283 и парцел пл.№ XI - 11314, представляващ по сега действащата
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със
Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен
имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), с
адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара
Загора, ул. Зюмбюла Талимова № 23-а (двадесет и три, буква ,А"), с площ:
382 кв.м (триста осемдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
ш), номер по предходен план: 11315, квартал: 252, при съседи: 68850.504.5061;
68850.504.5042; 68850.504.6501; 68850.504.5040; 68850.504.5063; 68850.504.5062 е собственост на В.И.П. с ЕГН **********,
с адрес ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.А. с ЕГН **********, М.П.А. с ЕГН ********** и П.Х.А.
с ЕГН **********, че сутеренния етаж от
югоизточната масивна жилищна сграда - близнак, построена в гореописаното
дворно място, представляващ по сега действащата кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 /
19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със Заповед
№ 18-6695 / 28.08.2015 г. на Началник на СГКК - Стара Загора самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.504.5041.2.3 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и
четиридесет и едно, точка, две, точка, три), с адрес на имота: гр. Стара
Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. Зюмбюла Талимова № 23, ет. -1
(двадесет и три, етаж минус едно) като самостоятелния обект се намира в сграда
№ 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5041
(шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири,
точка, пет хиляди и четиридесет и едно), Предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ
59,93 кв.м (петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра),
Ниво 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
няма; Под обекта: няма Над обекта: няма.
ЗАЕДНО с 1/3 ид.ч. (една трета
идеална част) от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, вкл. и 1/3
ид.ч. (една трета идеална част) от ТАВАНА, със застроена площ от 59,93 кв.м.
(петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра) е собственост на В.И.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за частта над 1/3 идеални части от общите части
на сградата вкл. и от тавана до претендрианите ½ идеални части от общите
части на сградата вкл. и от тавана.
ОСЪЖДА Х.А.А.
с ЕГН **********, М.П.А. с ЕГН ********** и П.Х.А. с ЕГН ********** – всички с
адрес *** да заплатят на В.И.П. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 320 лева, представляващи сторени
съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА В.И.П.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.А.А. с ЕГН **********, М.П.А. с
ЕГН ********** и П.Х.А. с ЕГН ********** – всички с адрес *** сумата от общо
382 лева, от която 262 лева на първата двама ответници и 120 лева на третия
ответник.
ОСЪЖДА В.И.П.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС Стара Загора 43, 70
лева държавна такса.
ОСЪЖДА Х.А.А.
с ЕГН **********, М.П.А. с ЕГН ********** и П.Х.А. с ЕГН ********** – всички с
адрес *** да заплатят по сметка на РС Стара Загора 174, 90 лева
държавна такса
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: