№ 262 / 23.4.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

   гр. Монтана, 23.04.2019 г.

 

         В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав в открито заседание н. двадесет и. седми март през две хиляди и. деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 974 по описа з. 2018г., з. да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „А. з. к. н. п. з.” ООД гр.С., представлявано от управителите Р. Г. А. и. Т. Я. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.С. предявява срещу ответника Д.Л.Д. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 и. ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и. чл.92 ЗЗД.

Поддържа, че н. 20.01.2017г. между „А. Ф.” ООД гр.С., като кредитор и. ответника Д.Л.Д. xxx, като кредитополучател е подписан договор з. кредит „Б. к.”, в максимален размер н. 500.00 лева главница под формата н. разрешен кредитен лимит. Твърди, че заедно с подписването н. договора з. кредит, кредитодателят е предоставил н. кредитополучателя платежен инструмент – кредитна к., з. което страните са подписали и. Приложение №1 към договора з. кредит – условия з. ползване н. международна платена к., които съдържат и. тарифа з. дължимите такси з. ползване н. кредитната к.. Ищецът поддържа, че ответникът е усвоил сума в общ размер от 500.00 лева, като вследствие н. извършените операции по картата, дължимата сума главница към момента е в размер н. 494.70 лева. Съгласно договора кредитополучателят дължи и. дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва з. периода от датата н. първата транзакция по кредитната к. до датата н. настъпване н. предсрочната изискуемост, уговорена в чл.22, ал.1 от Договора, като дължимата договорна лихва е в размер н. 28.82 лева. Също така ищецът поддържа, че н. кредитополучателя е начислена и. неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение в размер н. 96.94 лева, уговорена в чл.16 вр. с чл.3, ал.3 и. чл.21 от процесния договор. Н. основание чл.22, ал.4 и. ал.5 от договора са начислени разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение, като з. същите ответникът дължи сумата от 197.50 лева.  Поддържа, че поради трайната забава и. виновното неизпълнение н. договорните з., цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена н. 06.05.2017г. и. от тази дата ответника дължи и. заплащането н. мораторна лихва з. забава в размер н. 33.92 лева. 

Ищецът поддържа, че н. 11.11.2016г. е сключен рамков договор з. покупко-продажба н. вземания /цесия/ между „А. Ф.” ООД и. ищеца „А. з. к. н. п. з.” ООД и. Приложение №1 към него от 09.11.2017г., с който в полза н. ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договора з. стоков кредит от 20.01.2017г.

Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№ 308/2018г. н. РС Монтана, по което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК з. сумата от 494.70 лева главница, договорна лихва от 28.82 лева, сумата от 96.94 лева неустойка, такси з. извънсъдебно събиране в размер н. 197.50 лева и. мораторна лихва върху главницата в размер н. 33.92 лева, както и. законна лихва върху главницата от деня н. депозиране н. заявлението, 07.02.2018г., разноските по делото в размер н. 25.00 лева държавна такса и. сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляваща вземане произтичащо от договор з. кредит от 20.01.2017г. 

Ищецът твърди, че издадената заповед з. изпълнение е връчена н. длъжника при условията н. чл.47, ал.5 ГПК, с оглед н. което и. при условията н. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато з. установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед з. изпълнение, в т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли з. присъждане и. н. разноските в настоящето исково производство.

Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания з. събиране н. допълнителни доказателства.

Ответникът Д.Л.Д. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез особен представител адв.Д.С., представя писмен отговор и. взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва предявените искове по основание и. размер, изцяло като неоснователни. Оспорва всички фактически твърдения и. правните изводи, изложени в исковата молба, както и. оспорва активната легитимация н. ищеца.

Моли да бъде прието, че з. да бъде изискуемо вземането н. кредитора, произтичащо от договора з. кредит, з. което се твърди предсрочна изискуемост н. кредита, фактите з. настъпване и. обявяване н. предсрочната изискуемост, следва да са се осъществили преди подаване н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение.

По делото от страна н. ищеца не е представено уведомително писмо, с което длъжникът да е уведомен. че договорът з. кредит е предсрочно прекратен. Не е представено никакво доказателство, че длъжникът е уведомен з. прекратяването н. договора, както и. з. това, че вземането е станало предсрочно изискуемо, поради което исковата претенция се явява неоснователна.

Заявява, че оспорва да е настъпила изискуемост н. вземането, з. което излага подробни доводи.

Н. следващо място поддържа, че процесния договор е нищожен, като оспорва начисления дневен лихвен процент, лихвата з. забава, начислената неустойка, както и. разходите з. извънсъдебно събиране н. сумите, като същите били в нарушение н. чл.19, ал.4 ЗПК. Моля също да бъдат съобразени задължителните з. съдилищата разяснения, дадени в т. 18 н. ТР № 4/18.06.2014 година н. ВКС по т.д. № 4/2013 година, в хипотезата н. предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК з. вземане, произтичащо от договор з. банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане н. определен брой вноски или при други обстоятелства, и. кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването н. обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и. е обявила н. длъжника предсрочната изискуемост.

Н. следващо място прави възражение з. нищожност н. договора поради липса н. съгласие с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД и. поради противоречие със закона по чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД - неспазване разпоредбите н. Закона з. потребителския кредит и. наличието н. неравноправни клаузи в него по смисъла н. ЗЗП, касаещи определянето н. договорното възнаграждение, лихвения процент, разходите з. извънсъдебно събиране н. сумите, револвинга и. плащането н. неустойка при прекратяване н. договора, които не са индивидуално уговорени. Също така поддържа възражението си з. нищожност н. процесния договор като противоречащ н. добрите нрави, чл.26, ал.1 предл.3 ЗЗД. Подробни съображения и. доводи з. нарушение н. конкретни разпоредби н. ЗПК излага в писмения отговор. Оспорва Приложение №1 към Рамков договор, поради липса н. подпис от страна н. продавача. Моли з. отхвърляне н. предявените искове изцяло като неоснователни и. недоказани.

             Доказателствата са писмени.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища н. страните и. съобразно чл.235 от ГПК приема следното:                                   

             Съдът намира исковата молба з. допустима, като подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и. в рамките н. указания от закона едномесечен преклузивен срок.

             Безспорно е между страните и. от приложеното ч.гр.д. № 308/2018г. н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 215/08.02.2018г. з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „А.” ООД, ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

Длъжникът Д.Л.Д. да заплати н. кредитора А. з. к. н. п. з. следните суми:  494.70 лева главница до погасяване н. кредита, сумата от 28.82 лева договорна лихва от 23.01.2017г. до 06.05.2017г., сумата от 96.94 лева неустойка з. неизпълнение н. задължение от 06.02.2017г. до 06.05.2017г., сумата от 197.50 лева разходи з. извънсъдебно събиране н. задължението, сумата от 33.92 лева законна лихва з. забава з. периода от 07.05.2017г. до 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018г. до изплащане н. вземането, както и. сумата от 25.00 лева държавна такса и. сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

              Прието е, че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението н. кредитора, които са изложени и. в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: „ задължение по договор з. кредит от 20.01.2017г. между „А. Ф.” ООД и. длъжника, като впоследствие по силата н. договор з. прехвърляне н. вземания, цесия от 11.11.2016г. и. подписано Приложение №1 от 09.11.2017г., вземането е прехвърлено в полза н. заявителя, з. което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД”. 

             С исковата молба процесния договор з. кредит е представен и. от същият се установява следното: 

Н. 20.01.2017 г. между ответника Д.Л.Д. xxx, кредитополучател и. ,,А. Ф.“ ООД като кредитодател е сключен Договор з. кредит Б. к. № 4. при условията н. ЗПК, като с подписването н. договора кредитодателя се е задължил да предостави н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 500.00 лева под формата н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна к.. С подписването н. договора е предоставен и. платежния инструмент, кредитна к..

Длъжникът е усвоил сума в общ размер от 500 лева, със задължението да я ползва и. върне съгласно условията н. сключения договор. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия н. индивидуалния договор и. тарифа, приложими към него. С подписването н. договора з. паричен заем, кредитополучателя удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Този договор е доказателство з. възникналото между страните облигационно правоотношение.

             В последствие по силата н. договор з. прехвърляне н. вземания /цесия/ от 11.11.2016г. н. осн. чл.99 ЗЗД и. подписано Приложение №1 от 09.11.2017г., между ,,А. Ф.” ООД АД и. „А. з. к. н. п. з.“ ООД, вземането е прехвърлено в полза н. заявителя -ищеца.

              В настоящия договор страните се съгласили, че със сключването н. същия съгласно чл.3, ал.1 е предоставена възможност н. кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер н. кредитния лимит. Установява се, че кредитополучателя е усвоил сума в общ размер от 500 лева, като вследствие н. извършените операции по картата, дължимата главница е в размер н. 494.70 лева.

         Страните са се съгласили, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора върху усвоената и. непогасена главница кредитополучателя дължи дневен лихве процент в размер н. 0.12 %, представляващ договорна лихва з. периода от 23.01.2017г., датата н. първата транзакция по кредитната к., до 06.05.2017г., датата н. настъпване н. предсрочната изискуемост, като общо дължимата договорна лихва е в размер н. 28.82 лева. 

            В сключения между страните договор, ответникът се е задължил, в случай че не заплати текущото си задължение, в 3- дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, да предостави н. кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай н. неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение, дължи неустойка в размер н. 10% от усвоената и. непогасена главница. Неустойката се начислява з. всяко отделно неизпълнение н. задължението з. предоставяне н. обезпечение, н. 6-то число, в случай че до 5-то число кредитополучателя не е погасил текущото си задължение. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер н. 96.94 лева. 

           Разпоредбите н. договора предвиждат, че при забава з. плащане н. текущо задължение от страна н. кредитополучателя, се начисляват разходи з. събиране, представляващи такси и. разноски з. напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и. др. В настоящия случай ответникът Д.Л.Д. дължи разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер 197.50 лева, които са начислени и. съобразно чл.10а от ЗПК и. нямат характер н. неустойка.

           Предвид неизпълнението н. договорните з. от страна н. ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена н. 06.05.2017г. Считано от тази дата ответникът дължи и. заплащане н. лихва з. забава върху главницата, която е в размер н. 33.92 лева, з. периода от 07.05.2017г. до 31.01.2018г., датата н. подаване н. заявлението з. издаване заповед з. изпълнение.

         С подписването н. договора, з. целия му срок н. действие, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число н. месеца текущото си задължение, което не е изпълнявал.

         Относно обявяването н. предсрочната изискуемост н. задължението по договора з. кредит, съдът намира следното:

         В сключения между страните договор з. кредит „Б. к.”, същите са уговорили, че кредитополучателя предоставя своите лични данни, три имена, ЕГН, телефон, адрес, месторабота, длъжност и. др.п., които се използват единствено з. целите н. договора, като след настъпването н. предпоставките з. обявяване н. предсрочната изискуемост, кредитополучателя е уведомен по един от начините, предвидени в договора, чрез изпращане н. съобщение, получено н. телефонен номер, посочен от кредитополучателя. Видно от приложена справка з. изпратени съобщения, съобщението е получено от длъжника. С оглед н. изложеното съдът приема, че е налице надлежно уведомяване н. длъжника з. настъпилата предсрочна изискуемост н. задължението по договора з. кредит, посредством изпращане н. текстово съобщение н. посочен от него телефонен номер. 

   От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението н. ищеца и. относно извършената цесия. В случая прехвърлянето н. вземането поражда действие з. длъжника, н. основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, в подкрепа н. който извод е практиката н. ВКС, в постановените н. осн. чл. 290 и. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. н. І т. о. и. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. н. ІІ т. о. Когато в производство се установи, че задължението н. ответника, произтичащо от посочения договор з. кредит не е погасено, то фактът кога и. н. кого е връчено уведомлението з. прехвърленото вземане не е от значение з. основателността н. иска. Уведомлението по реда н. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза н. длъжника с цел да го предпази от двойното плащане н. едно и. също задължение.

             С оглед изложеното по-горе съдът намира възраженията н. особения представител н. ответника, отнасящи се до неустойката и. мораторната лихва са необосновани и. неоснователни. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението н. задължението и. служи като обезщетение з. вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В ТР № 1 от 15.06. 2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. О. н. ВКС, Върховният съд приема, че неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, з. която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и. санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна функция. В същото Тълкувателно решение се възприема, че неустойката не може да бъде нищожна само н. основание противоречие с добрите нрави. Ако длъжникьт добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и. беше предоставил обезпечения, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и. нямаше да търпи вреди.

              Отделно от това съдът не намира основания з. наличие н. неравноправни клаузи по см. н.  ЗПК във вр. ЗЗП.

              По изложените съображения съдът приема исковите претенции з. доказани и. основателни.

              С оглед изхода н. спора и. н. основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно: 25,00 лева доплатена държавна такса в исковото производство и. сумата от 300,00 лева депозит/ възнаграждение з. особен представител н. ответника.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И.  :

 

              ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. ответника Д.Л.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx /чрез адвокат Д.С. - особен процесуален представител/, че същия има задължение към ищеца „А. З. К. Н. П. З.” ООД, ЕИК 2., със седалище и. адрес н. управление град С. 1. р. О. б. Л. 1. е. М., з. сумите: 494.70 лева главница; 28.82 лева договорна лихва от 23.01.2017г. до 06.05.2017г.; 96.94 лева неустойка з. неизпълнение н. задължение; 197.50 лева разходи з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; 33.92 лева законна лихва з. забава з. периода от 07.05.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018г. до изплащане н. вземането, сумата от 25.00 лева държавна такса и. 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, з. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 308/ 2018 г. н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК № 215/08.02.2018г.

              Осъжда Д.Л.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. З. К. Н. П. З.” ООД, ЕИК 2. сумата от 325.00 лева разноски в производството, 25.00 лева държавна такса и. 300.00 лева депозит з. особен представител.

         Банкова сметка, xxxдените суми: IBAN: xxx. BIC: xxx, Банка: Ю. Б. АД.

         ДА СЕ ОСВОБОДИ н. адв.Д.С., особен процесуален представител н. ответника, внесения депозит в размер н. 300.00 лева, по посочената от нея банкова сметка.

               Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: