№ 469 / 16.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 16.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 03.07.2018 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ П.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 752 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за изменение на издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, с пр.осн. чл. 150 , вр.чл. 143, ал.2 от СК.
Предявеният иск се разглежда по реда на гл.ХХV от ГПК-“Бързо производство”.
Ищецът- А. П. С., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез своята майка и законен представител-Г.Р.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, двете с адрес: xxx /с пълномощник: адв. Н. xxx/, твърди в исковата молба, че с решение по гр.д. № 296/2011г. по описа на РС-Монтана, влязло в сила, ответникът П.Б.С. бил осъден да й заплаща в посоченото качество месечна издръжка в размер на 80 лв.
От тогава са изминали седем години, през което време са настъпили изменения в обстоятелствата, свързани с трайно изменение на нуждите на детето и увеличение на средствата за задоволяването им.
През учебната 2017/2018г. детето А. е ученичка. Необходими са средства за учебните помагала, за задължителните тетрадки, за закупуване на дрехи за детето. Освен това са необходими средства за храна и консумативи, за да се осигури нормална среда за живот на детето и подготовка за училище.
Твърди, че ответникът работи и реализира добри доходи, но не желае да заплаща доброволно издръжката. Предвид изложеното е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде изменен размера на присъдената издръжка с решение по гр.д. № 296/2011г. по описа на РС-Монтана, като бъде осъден ответникът да й заплаща в посоченото качество по вместо по 80 лв- по 200.00 лв месечна издръжка за детето им А. П. С., считано от завеждане на исковата молба до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и деловодните разноски.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата- адв. Н. Д. с оглед представеното от ответника съдебно решение по гр.д.№ 98/2014г. на РС-Монтана за изменение на издръжката на детето А., заявява, че не й е било известно по-рано, не го оспорва. Поддържа исковата претенция за увеличение на издръжката.
Ответникът- П.Б.С. с адрес xxx не е подал отговор на исковата молба в указания срок със съобщение по чл.131 от ГПК. Явява се лично в открито съдебно заседание като представя съдебно решение по гр.д.№ 98/2014г. на РС-Монтана за предходно изменение на издръжката на детето А.. Твърди, че заплаща по 120лв месечно издръжка съогл. Решението. Представя и трудов договор № 22/02.05.2018г. със ”З. А. Е. относно месечното си трудово възнаграждение.Оспорва искания размер на издръжката.
Доказателствата са писмени и гласни. Представено е писмено становище от Д”СП”-Чипровци.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от приложените доказателства се установява, че с Решение от 09.05.2014г. по гр.д. № 70098/2014г. по описа на РС-Монтана е постановено следното:
„ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение по гражданско дело № 70588/2011 година по описа на Районен съд – Монтана издръжка като:
ОСЪЖДА П.Б.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Г.Р.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законна представителка на малолетното дете А. П. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 80 /осемдесет/ лева - месечна издръжка - по 120 /сто и двадесет/ лева - месечна издръжка, считано от 26.02.2014 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до заявения размер от 150 /сто и петдесет/ лева, като неоснователен”.
В посоченото решение няма данни за доходите на родителите на детето. Ответникът по същото се е съгласил да заплаща издръжка в размер от по 120 лв месечно за детето А.. В мотивите на решението за ответникът е прието, че реализира доход над средния за страната, а майката е безработна.
По настоящето дело има представени писмени доказателства за сключен от ответника трудов договор № 22/02.05.2018г. със ”З. А. Е., от който е видно уговорено основно месечното трудово възнаграждение в размер на 510лв. За майката на детето с исковата молба е представена сл.бележка/28.03.2018г. он местоработата й-„П. Б.”ЕАД, от която е видно, че за м.02.2018г. има брутно тр.възнаграждение в размер на 286.00лв, за м.03.2018г.- 419,50блв.
От постановяване на посоченото съдебно решение са изминали повече от четири години, през което време са се изменили обстоятелствата спрямо онези, при които е било прието-имат се предвид социално-икономичеките фактори и пазарната конюктура. Детето е ученичка през учебната 2017/2018 год., навършило е 9 годишна възраст. Без съмнение за тези четири години детето А. П. С. е пораснало, а от тук- нараснали са и нуждите му и разходите, свързани с най-необходимото му- облекло, обувки, учебни пособия.
За покриване разходите по отглеждането му са необходими повече средства, които майката се затруднява сама да осигури, а ответникът като родител по закон е задължен да участва със съответна сума в месечно необходимата издръжка.
От показанията на свид. М. П. /майка на ответника/ се установява, че детето през второто полугодие на миналата година е живяло при тях/при баща си -ответника/ и те са го гледали. Майката го е взела при себе си около края на м. 01.2018г. и от тогава се грижи непосредствено за отглеждане и възпитанието му, подпомагана от родителите си, в дома им в с. Д. Й., общ. Монтана.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на закона за изменение на присъдената издръжка. Съгласно чл.143 ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, което включва и задължение за издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Законът изрично постановява размерът на издръжката в такива случаи да е обусловен от редица фактори- както в зависимост от нуждите на децата, така и в зависимост от възможностите на родителя, при фиксиран минимум в ал. 2 на чл.142 СК. В посочената разпоредба минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента тя е 510 лв /от 01.01.2018 .г/ или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 127.50 лв.
По делото са събрани доказателства, подкрепящи тезата на ищцата за „изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл.150 от СК, с оглед на които е била определена предходната издръжка по гр.д.№ 70098/2014г. по описа на РС-Монтана. Този период е сравнително дълъг и е безспорно, че през това време нуждаещото се от издръжка дете е пораснало, а от там- са нараснали и нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и др., свързани с интелектуалното му и духовно развитие. От значение е и променящата се пазарна конюктура в страната от тогава насам във времето. Всичко това предполага и по-голям месечен размер на необходимата му издръжка.
Изложеното се подкрепя от установените и неоспорени факти по делото. Ответникът не оспорва исканата издръжка по основание, а само по размер. На тази база би могло да се направи извод за това, че сума в размер на 290 лв е месечно необходима за издръжка на детето А. и то за задоволяване най- елементарните физически и духовни потребности за развитие на личността /а не за луксозни такива/. От нея квотата на ответника следва да е 150,00 лв, за което следва да намери възможност. Следва да се отчете факта, че майката на детето полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитанието му и ще трябва да осигурява всички други средства за издръжката. Същата получава месечни добавки за дете по чл.7 от ЗСПД. Ето защо в горепосочения размер следва да бъде уважена исковата претенция като основателна, а в останалата част до искания размер от 200лв- отхвърлена като недоказана.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.6 ГПК следва да се присъди дължимата от ответника държавна такса. Същата страна следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 43.20 лв-държ.такса съобр. Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК и увеличения размер на присъдената издръжка и 5.00 лв- д.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направени по водене на делото разноски, за което не е представила списък по чл.80 ГПК, а само Договор за правна защита и съдействие за сумата 300 лв- адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 225 лв-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с Решение от 09. 05. 2014г. по гражданско дело № 70098/2014 година по описа на Районен съд – Монтана като:
ОСЪЖДА П.Б.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Г.Р.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законна представителка на малолетното дете А. П. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 120.00 лева месечна издръжка - по 150 /сто и петдесет/ лева - месечна издръжка, считано от 03.04.2018 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в частта над уважения размер от 150лв до предявения от 200 лв, като неоснователен.
На осн. чл.242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА П.Б.С. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 43.20 лв- държ.такса и 5 лв- д. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Б.С. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати Г.Р.Д. /адрес и ЕГН по-горе/ сумата 225 лв- разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок, считано от посочения на страните ден за обявяването му- 17.07. 2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: