Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
гр. Габрово, 14.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 20 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Р.С.Р. ***, чрез договорния защитник
адв. Р.Б. от ГАК против Присъда № 6 от 31.01.2019 година, постановена по НОХД №
345/2018 г. на Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р.С.Р. **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 27.04.2018 година около 10,05 часа в гр. Севлиево, по ул. „Хан
Аспарух“ до № 27, в посока ул. „Опълченска“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /ТНС/ и метафметамин,
установено по надлежния ред – чрез химически анализ на кръвна проба и урина със
Съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза с изх. № И-4931/13.06.2018
година на специализирана Токсикохимична лаборатория към ВМА - София, с което е извършил престъпление, за което на основание
чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът го е
ОСЪДИЛ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при
първоначален "общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
както и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
На основание чл. 343г
във връзка с чл. 343б, ал. 3 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия Р.С.Р. от право да управлява МПС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59,
ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Р.С.Р. е бил
лишен от възможността да упражнява това право по административен ред от
полицейските органи.
Съдът е осъдил
подсъдимия Р.С.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото разноски в размер на 313,84 лв. /триста и тринадесет лева и осемдесет и
четири стотинки/, както и по сметка на Районен съд – Севлиево направените в
хода на съдебното производство разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Съдът е постановил
вещественото доказателство: Еднократен комбиниран наркотест „Drug check 3000“,
след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба на подс. Р.Р.,
подадена чрез договорния защитник адв. Р.Б. от ГАК и допълнението към нея се
твърди, че престъплението, за което е предаден на съд не е доказано. Имало
нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата
на алкохол или наркотични вещества и техните аналози. Изследването било
опорочено още при изземване на кръв и урина в Спешното отделение в гр.
Севлиево. Нарушено било изискването на чл. 12, ал. 1 от наредбата. Доктор Д.,
която трябвало да извърши медицинското изследване съставила протокола,
подписала го, но не тя самата е извършила манипулациите. Тя съставила протокола
от свое име и го подписала. Не можела дори да посочи кой е взел пробите от кръв
и урина. В противоречие на чл. 13 от наредбата, нямало извлечение от амбулаторния
журнал на лечебното заведение и датата и часа на явяване, номера и датата на
издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал. В
случая имало и нарушение на чл. 14 от Наредбата. Член 18 от Наредбата сочел, че
пробите от кръв и урина се съхранявали от момента на вземането им в
лабораторията при температура от + 4 до + 8 градуса по Целзий. Тази разпоредба
била нарушена от разследващите органи. След вземането на пробите полицейските
служители не отразили никъде на кого точно са ги предали. Не се знаело след
това от кой момент до предаването в лабораторията, пробите са поставени в
хладилна чанта. Това нарушение правело протокола за изземване на пробите
невалиден и същият не можел да служи като доказателство. Не можело да се
приеме, че деянието е доказано от обективна. От субективна страна следвало да
има пряк умисъл. Извършителят трябвало да знае, че в кръвта му има наличие на
упойващи вещества и, че това го прави опасен за участниците в движението.
Затова престъплението се намирало в раздел "Транспортни
престъпления". Вещото лице М. заявила в съдебно заседание, че подсъдимият
е употребил метаамфетамин, но в доста дълъг период от време до момента на
вземане на пробите. С това тя обяснила защо техническото средство "дръг
чек" не е отчело наличието на този опиат при първоначалната проба.
Съдебната практика била противоречива, а понятието било разтегливо.
Извършителят трябвало да е на ясно, че сядайки зад волана е под влиянието на
наркотика, което го прави негоден да възприема околната среда - разстоянието,
начина на движение на МПС, контрол върху управлението и пр. Ако подсъдимият
знаел, че е употребил метаамфетамин, който не е отчетен от техническото
средство, нямало логика да поиска изследване на кръв и урина.
Претендира се Окръжният съд да
постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение. Пледира се и алтернативно - ако
съдът намери подсъдимия за виновен, да намали размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба, поради
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно
заседание на 03.04.2019 г. подсъдимият представи нови писмени доказателства -
Служебна бележка от кметския наместник на с. Т. и удостоверение за декларирани
данни № ********** от 28.03.2019 г. на Община С., които съдът прие с протоколно
определение.
От въззивната жалба е видно, че
подсъдимият поддържа твърдения за допуснати нарушения на материалния закон,
както и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание, проведено на 03.04.2019
г. подсъдимият и неговият защитник поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания
първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства.
По делото няма конституирани
граждански ищци и частни обвинители.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Р. *** и ползва лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ЕВ **, собственост на друго
лице.
На неустановена дата през месец
април 2018 година същият употребил наркотични вещества. На 27.04.2018 година
сутринта Р. управлявал посоченото по – горе МПС в гр. Севлиево, като се движел
по улица „Хан Аспарух“ в посока ул. „Опълченска“.
На същата дата свидетелите И.А. и Ц.Г.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението, като били
застанали до дом № 27 на ул. „Хан Аспарух“. Около 10,05 часа същите възприели
посочения автомобила на Р.Р. и подали на водача стоп – палка по образец за
спиране. След като водачът преустановил
движението на автомобила, полицейските служители установили, че същият се
управлявал от подсъдимия, и че в автомобила имало и други пътници. Полицейските
служители извършили проверка на документите на подсъдимия, по време на която у
тях възникнало съмнение за употреба на алкохол или наркотично вещество, тъй
като състоянието му било превъзбудено. По повод на това си съмнение, същите
извършили проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство,
като уредът отчел отрицателен резултат.
Впоследствие същите извършили
проверка на подсъдимия и за употреба на наркотични вещества с еднократен
комбиниран наркотест „Drug check 3000“ с референтен номер 8325554, при което
техническото средство отчело данни за употреба на наркотично вещество,
съдържащо тетрахидроканабинол. Поради тази причина на подсъдимия бил съставен Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и
издаден Талон за изследване. В последния подсъдимият изписал собственоръчно, че
не приема показанията на техническото средство и положил подписа си във връзка
с това си изявление, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 година
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Пред свидетеля А. подсъдимият Р. заявил, че предния ден употребил
марихуана, тъй като го болял зъб.
В указания му в талона час Р. ***,
където дал кръвна проба и урина за изследване. При създаването на протокола за
медицинско изследване и взимане на биологични проби за анализ от д-р Д.,
подсъдимият Р. гласно съобщил на същата, че преди седмица бил направил няколко
„дръпвания“ от цигара с марихуана. Това изявление на подсъдимия било отразено в
посочения протокол, който бил подписан както от д-р Д., така и от подсъдимия Р..
По повод констатираните от
полицейските служители обстоятелства за употреба на наркотично вещество от
страна на подсъдимия, същите съставили АУАН бл. № 523988 от 27.04.2018 година
за това, че на 27.04.2018 година около 10,05 часа подсъдимият Р. *** в посока
ул. „Опълченска“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ЕВ ***,
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно химическа /токсикологична/ експертиза, от която
се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и урина, иззети
от подсъдимия Р., е установена и доказана употреба на тетрахидроканабинол и
метамфетамин, които вещества са квалифицирани в Списък I на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата към ЗКНВП като наркотични.
След
анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно,
настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и
в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната
достоверност се явяват обясненията на подсъдимия Р., показанията на разпитаните
свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Подсъдимият
твърди, че е пушил марихуана "десетина дни" преди проверката, след
това се мазал с крем, съдържащ семена от канабис, а употребата на метаамфетамин
отрича изцяло. Твърди също, че е нарушена процедурата по вземане на проби от
кръв и урина, станали повод за изводите в експертното заключение.
Направените
с жалбата възражения са неоснователни. В своите показания пред първата
инстанция свидетелката В.Д. /лекарят, който е изготвил протокола за медицинско
изследване/ разяснява, че пробата е взета от дежурния фелдшер, тъй като същият
е обучен да извършва тази манипулация. По време на взимане на пробата свид. Д. е
присъствала в помещението и след това е изготвила протокола за медицинско изследване.
Контейнерчетата с кръв са запечатани, етикирани и поставени в плик, на който се
е подписал и подсъдимия. Материалите са предадени на полицейския служител, който
също е присъствал по време на взимане на пробата. Пред първоинстанционния съд е
изслушано и вещото лице Гл. ас. д-р Б.М.. Пред съдебния състав е разяснила, че
иззетите проби са били транспортирани до Токсикохимичната лаборатория на ВМА –
София лабораторията в хладилна чанта, за което е съставен протокол. От
приложения по делото Протокол за предаване и приемане на проби за химико –
токсикологичен анализ в Токсикохимична лаборатория /стр. 11 от ДП/ Окръжният
съд също установи, че на 30.04.2018 година пробите на подсъдимия от венозна
кръв, поставени в 2 броя надписани и парафинирани вакуумни епруветки с лилава
капачка и обем 14 мл., както и пробата от урина, поставена в един брой парафиниран
и надписан контейнер за урина от приблизително 15 мл., са били предадени
поставени в хладилна чанта в лабораторията от лице с фамилия Н. и приети от
лице с фамилия Г., които са положили подписите си на съответното място в
протокола. Този протокол не е оспорен от страните. Пред първата инстанция
вещото лице М. е разяснила, че пробите постъпват в лабораторията надписани,
поставени в отделен плик за всяко лице и по никакъв начин не може да възникне
съмнение, че същите не принадлежат на лицето, което е записано на етикета.
Вещото лице е разяснило още, че сочените от защитата лекарства „Енетра“ и „Дексаметазон“ не съдържат
наркотични вещества тетрахидроканабинол и метамфетамин и употребата им не
повлиява специфичните анализи за установяване на употребата на тези две
наркотични вещества. Вещото лицеБ.М.е разяснила още, че в настоящия случай, въз основа на
определената концентрация на метаболита на тетрахидроканабинол в кръвта в 72
нанограм за милилитър, може да се предположи един среден период на употреба на
наркотичното вещество, който с най – голяма вероятност е около 24-36 часа преди
вземането на биологичните проби от подсъдимия. По отношение на констатираното
наличие на метамфетамин единствено в пробата от урина вещото лице е заявило, че
отсъствието му в пробата кръв показва, че употребата му е била в период от
време по – голям от 24-48 часа спрямо момента на взимане на биологичните проби.
При
така събраните доказателства, твърдението на подсъдимия, че съдържанието на наркотично
вещество – тетрахидроканабинол /ТНС/ в кръвта му се дължи на употребата на
медикаменти е опровергано по категоричен начин. Вещото лице сочи, че заявените
медикаменти не съдържат наркотични вещества тетрахидроканабинол и метамфетамин
и употребата им не може да окаже влияние на проведените изследвания. Безспорно
е установено и наличието на метаамфетамин в пробите от урина на подсъдимия. По
делото не съществува спор, че именно подсъдимият Р. доброволно е осигурил и
предал проба от урина за изследване, а не друго лице. За наказателната
отговорност е без значение, че употребата му е била в период от време по –
голям от 24-48 часа спрямо момента на взимане на биологичните проби. Текстът на
чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда наказание за този, който управлява МПС след
употреба на наркотични вещества. Правилно районният съд е разяснил, че
законодателят не е поставил условие в какъв период преди управлението следва да
е употребен наркотика. Не се изисква и минимален праг на концентрацията, както
е при управлението след употреба на алкохол. Съставът на престъплението, за
което подсъдимият е предаден на съд, се осъществява чрез управление на МПС след
употреба на наркотично вещество, като не е необходимо да се установява и
доказва дали водачът е бил под въздействие на наркотично вещество.
Липсва
описаното в жалбата нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Съгласно текста, медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска
сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. От показанията на
свид. В.Д./лекарят, който е изготвил протокола за медицинско изследване/ става
ясно, че пробата е взета от дежурния фелдшер, тъй като същият е обучен да
извършва тази манипулация. Горното не само, че не нарушава разпоредбата, но и гарантира,
че манипулацията е извършено от лице, посочено в текста, което е преминало
специално обучение. Лекарят, изготвил протокола е присъствал лично по време на
вземането на пробите. Разпоредбите на наредбата целят да гарантират, че
материалите за изследване за иззети именно от лицето, по отношение на което са
възникнали законовите основания за това, както и че процедурите по вземане на
пробите ще се извършат правилно и ще доведат до получаване на обективен
резултат. В случая тези цели на наредбата са постигнати. От медицинската
документация може да се установи по един безспорен начин както датата и часът
на явяване на Р., така и номерът и датата на издаване на талона за изследване и
контролният орган, който го е издал. Талонът за изследване е приложен по ДП /л.
20/. Липсва нарушение на чл. 13 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., каквото се
сочи в жалбата. Обстоятелствата по чл. 14 от Наредбата са описани в протокола
на л. 21 от ДП. Обстоятелствата по предаването и приемането на пробите в
Токсикохимичната лаборатория на ВМА – София се описват подробно от свидетелката
В.Д.и вещото лице Б.М. Копия от
документите, съпровождащи иззетите проби са приложени на чл. 11 - 13 от ДП.
Липсва нарушение на процедурата по съхранение и предаване на иззетите проби за
изследване. Съдебния състав приема за установено по безспорен начин, че
резултатите, описани в експертното заключение, касаят именно биологичния
материал, предоставен за изследване от подс. Р.Р.. Деянието е осъществено и от
субективна страна. Подс. Р. е бил наясно, че управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества, както марихуана, така и метаамфетамин. Твърдението, че
това е станало в един отдалечен във времето период е само защитна версия, с
която се цели избягване на наказателната отговорност. Тази версия се
опровергава от заключението и последващите изявления на вещото лице Б.М.пред
първата инстанция. В мотивите на атакуваната присъда правилно е разяснено, че
за наказателната отговорност е без значение дали Р. се е чувствал повлиян от
наркотиците или не имал такова субективно усещане.
По отношение на наложеното от съда
наказание:
За престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до три години
и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Първоинстанционният съд е
определил наказание на Р.С.Р., след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, като го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален "общ" режим, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Извършена е съпоставка между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства – Извършеното от подс. Р. деяние не се
характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е ценил пълното
съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина в пълнота от
самото начало на производството, признаването на обстоятелството, че няколко
дни преди инкриминираната дата е пушил марихуана и липсата на налагани
наказания на подсъдимия за нарушения на Закона за движение по пътищата от дълги
години. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е взел предвид наличието на
предишни осъждания на подсъдимия, едно от които е за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 2, изречение първо във връзка с ал. 1, предложение 3 – то и 5 –
то, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Посочените смекчаващи вината обстоятелства районният
съд е оценил като многобройни такива, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед
конкретното престъпно деяние, което е довело до приложението на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за правилни
и обосновани. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства могат да се
оценят като многобройни. Искането за намаляване размер на наказанието лишаване
от свобода се явява неоснователно. В жалбата не се изтъкват доводи, по каква
причина наложеното наказание се явява прекомерно тежко. По-ниско по размер
наказание лишаване от свобода няма да е в състояние да постигне целите на чл.
36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства
предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Първоначалният
режим за изтърпяване на наказанието правилно е определен при условията на чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилни са изводите на
районния съд, че Р.Р. не е реабилитиран относно осъждането с присъда по НОХД №
22/2009 г. на ГОС, поради което чл. 66 от НК е неприложим. Предвид разпоредбата
на чл. 88а, ал. 2 от НК, срокът за такава реабилитация е не по-малко от десет
години от изтърпяване на наказанието. Към момента на извършване на деянието по
настоящото дело не са изминали десет години от изтърпяване на наказанието - две
години и девет месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД №
22/2009 г. на ГОС.
Наказанието - глоба в
размер на 400 лева е определено при условията на чл. 55, ал. 2 от НК. Така
определеното наказание е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на ал. 2 на чл. 55 от НК касае наказанието глоба като самостоятелно наказание, а не заедно с лишаване
от свобода. В този смисъл е практиката и на ВКС - Решение № 115 от 5.03.2012 г.
на ВКС по н. д. № 207/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Е.В. Съдът
е следвало да наложи глоба в рамките на законово предвидения размер от 500 до
1500 лева или въобще да не налага такава, ако прецени, че са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 3 от НК. При липсата на протест в тази насока
обаче, Окръжният съд няма правомощия да утежни положението на подсъдимия, като
увеличи размера на глобата в рамките на законоустановените граници. Не са
налице условията на чл. 55, ал. 3 от НК, тъй като няма данни подсъдимият Р. да
е в тежко материално положение или наказанието глоба да не е необходимо за
постигане целите на чл. 36 от НК. Горните изводи не се изменят и от
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, а напротив -
видно е, че Р. притежава собствен имот, в който живее.
По отношение на наложеното
наказание - лишаване от права по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
липсва жалба, но следва да отбележим, че то е съобразено с ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, както и с нуждите на
личната и генералната превенция предвид опасностите, които създава на пътя
употребилият наркотици водач на МПС и широкият кръг от възможни негативни
последици. Съобразно константната съдебна практика, наказанието лишаване от
права не може да бъде с по-кратък срок от наказанието лишаване от свобода. В
случая техният срок е еднакъв. В съответствие с чл. 59, ал. 4 от НК е извършено
приспадане на времето, през което подсъдимият Р., за
същото деяние е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Правилна
е преценката относно възлагането на разноските и разпореждането с вещественото
доказателство.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което
от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод
почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 6 от 31.01.2019 година, постановена по НОХД № 345/2018 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: