РЕШЕНИЕ
Номер 1120 31.03.2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХІІ
граждански състав
На
тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание на шестнадесети март 2016г. в следния състав:
Председател:Десислава Кацарова
Секретар:Катя Грудева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 14157 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
първоначално по иска на А.Н.К. против Н.С. и С.Н.. В хода на делото, с оглед на
факта, че ищецът К. е починал, в качеството на ищци са конституирани
наследниците му Ц.А.К. и А.К., които поддържат предявения от наследодателя им
иск. Твърди се, че ответниците с влязла в сила присъда по НОХД №2395/2014 год.
на ПРС са осъдени за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, връзка с чл. 1
от НК за нанасяне на лека телесна повреда на ищеца А.К., като същите на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК са освободени от наказателна отговорност и им е
наложено административно наказание „Глоба”. Ищците претендират от двамата
ответници солидарно да им заплатят сумата от 8 000 лв. - обезщетение за
претърпени болки и страдания от нанесения побой на 20.07.2013 г., за който
ответниците са признати за виновни с решение №1314/30.05.2014г. постановено по
НОХД №2395/2014г. на VІ нак. състав и сумата от 2000
лв. обезщетение за засягане на честта и
достойнството на ищеца от нанесения побой на 20.07.2013г. в гр. П., за който
ответниците са признати за виновни с решение №1314/30.05.2014г. постановено по
НОХД №2395/2014г. на VІ нак.състав ПРС, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумите.
Искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът Н.С. е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция по размер. Заявява, че не
е признат за виновен да е засегнал честта и достойнството на ищеца.
Ответникът С.Т.Н. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел
становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
По силата на решение № 1314/ 30.05.2014г., постановено по НОХД № 2395/
2014г. по описа на ПРС, VІ н.с., ответниците са признати за виновни във
виновно извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК за това, че на 20.07.2013г. в гр.П. в съучастие
като съизвършители помежду си, са причинили на А.Н.К., леки телесни повреди,
довели до причиняване разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а именно: разкъсна рана на окото без пролабиране
или загуба на вътрешноочни тъкани – разкъсно –
контузна рана на долния клепач в областта на външния очен ъгъл на дясното око,
контузия на двете очни ябълки, кръвонасядания на
горния и долния клепачи на дясното око, разкъсно – контузна рана на лигавицата
на двете очни ябълки, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Двамата
ответници са били освободени от наказателна отговорност, като им е наложено
административно наказание глоба в размер на по 1000лв. за всеки от тях.
По аргумент от чл. 300 ГПК и влязлото в сила решение на съда за признаване
на обвиняемите за виновни и освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, на основание чл.78а от НК, е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Ответникът С. оспорва описаните в исковата молба болки и страдания. От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че при
инцидента на 20.07.2013г. на А.К. е било причинено: разкъсна рана на окото без пролабиране или загуба на вътрешноочни
тъкани, разкъсно – контузна рана на долния клепач в областта на външния очен
ъгъл на дясното око, контузия на двете очни ябълки, кръвонасядания
на горния и долния клепачи на дясното око, разкъсно – контузна рана на лигавицата
на двете очни ябълки. Установените травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени от удари с ръце /
юмруци/ в областта на лицето. Разкъсно – контузните рани на кожата на клепача и
по лигавицата на двете очни ябълки са причинили болки и страдания с обичаен
характер, които са отминали със завършване на оздравителните процеси за около
2-3 седмици. Контузията на очните ябълки и кръвонасяданията
на кожата на клепачите на дясното око са причинили болки и страдания с обичаен
характер, които са отминали със завършване на оздравителните процеси за около 1
седмица. Липсата на медицинска документация от контролни прегледи за
състоянието на ищеца след инцидента потвърждава обичайния срок на завършване на
оздравителните процеси на травматичните увреждания. Ако ищецът е имал болки и
страдания, които с практическа стойност са нарушавали функцията на някои от
органите и системите, е следвало да се потърси обща или специализирана
медицинска помощ за изследване, уточняване на диагнозата и лечение, което да
бъде удостоверено със съответните медицински документи. Няма остатъчни явления
и късни последици от травматичните увреждания в смисъл на останали усложнения
за здравето на ищеца. По характер телесните увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, без опасност за живота на ищеца. Съдът възприема
заключението на експертизата като изготвено с необходимите знания и опит,
обективно и неоспорено от страните.
От разпита на св. Т. А. Р. се
установи, че с А. се познавала от 20 години, живеели в един квартал. Бил
боксьор. Чуло се из квартала, че е станал някакъв инцидент с него, след което
се видели и си поговорили. Той бил много притеснен, било му паднало
самочувствието, той имал самочувствие на боксьор, тренирал навремето, много бил
отчаян, когато си говорили, бил много притеснен и отчаян, ядосвал се. Казал: „Аз съм боксьор, а пък ме пребиха”.Разговорът
провели през 2013 год., след инцидента, който бил по средата на юли, а те се
видели през месец август. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел
като обективни, логични и съответстващи на събраните по делото доказателства.
Въз основа на горното, съдът
намира за установено, че на 20.07.2013 г. в разрез с общоустановеното
правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответниците противоправно и виновно са причинили на
А.К. неимуществени вреди – болки и страдания, изразили се в силни физически
болки вследствие причинените физически увреждания и страдания с продължителност
около 3 седмици, в който период обичайно завършват оздравителните процеси на
подобен тип увреждания. От друга страна, установи се, че ищецът изживял уплаха,
унижение от безпричинните действия на ответниците, както и отрицателни емоции
вследствие безпричинното и немотивирано тяхно поведение. От събраните по делото
гласни доказателства се установи и посоченото в исковата молба психическо
напрежение в период от около един месец след инцидента, притеснение, чувствал
се с понижено самочувствие вследствие нанесения побой. Не се събраха доказателства,
при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, вследствие действията на
ответниците дискомфортът на ищеца да е продължил в период близо година след
инцидента.
В тази насока се споделя частично
наведеното от ответника С. възражение, че от представените медицински документи
от „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД – гр.П.
се установява влошено психично състояние, но вследствие синдром на алкохолна
зависимост. Несъмнено, от представената документация, както и от данните
по НОХД № 2395/ 2014г. по описа на ПРС, VІ н.с., се установява, че А.К. е
страдал от синдром на алкохолна зависимост, като е провеждал лечение. От
прегледите при психиатър обаче се установява, че психичното му състояние се
влошило вследствие инцидента, като при прегледа на 27.08.2013г. специалистът е
посочил, че пациентът е емоционално лабилен. По данни на К. същият се
възстановява от претърпения инцидент, все още се чувства напрегнат, ослушвал се
и се оглеждал, когато напуска дома си.
В месечен срок след случилото се
то оказало негативно влияние върху самочувствието и адаптацията на ищеца към
околната среда. В съответствие с твърденията на К. се установява, че в резултат
на инцидента той е претърпял отрицателни емоции, следователно налице е причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите вредоносни последици.
По общо правило всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл. 45, ал. 1 ЗЗД/. Или налице са визираните от закона
предпоставки /чл. 45 ЗЗД/ за уважаване на предявения иск /вреди, причинени на
ищеца от ответниците; вина за причинените вреди, причинна връзка между деянието
и последвалия вредоносен резултат/ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на действията на ответниците. Предвид
причиняване на деликта от повече от едно лице, то делинквентите отговарят солидарно спрямо пострадалия,
съответно неговите наследници.
Що се отнася до размера на претенцията за обезвреда,
видно от свидетелските показания, както и заключението на съдебно –
медицинската експертиза, болките и страданията, както и уплахата и унижението
продължили в период от около месец. Или подкрепени с доказателства са
твърденията на ищеца, че за този период от време физическото и психическото
състояние и равновесие не е напълно възстановено, като не се ангажираха
доказателствени средства относно установяване на твърденията му за наличие на такива
преживявания в период от около една година след инцидента. Следва да се посочи
също така, че ищецът претърпял и оперативна интервенция, която се явява в причинна връзка с
уврежданията и довела до болеви усещания у
пострадалия.
Изхождайки от горепосочените
обстоятелства и от принципа на справедливостта, съобразно който съдът следва да
определи размера на претендираното обезщетение /чл. 52 ЗЗД/, то настоящият
състав намира, че същото следва да бъде присъдено в размер на 3 000 лв. за физическите болки и страдания, както и 800лв. – за накърняване на достойнството му, а
именно себеуважението му, претърпяното унижение и засегнато самочувствие и
чувство за сигурност, както и значимост на собствената му личност. Ето защо
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сочените суми, ведно със
законната лихва върху тях от датата на деликта до
окончателното им изплащане, като до пълния претендиран
размер исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид факта, че
ищците са наследници на пострадалия А.К. – негови син и дъщеря, те наследяват
при равни квоти останалото от наследодателя им имущество.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото
разноски в размер на 315,40лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ответникът С. претендира
заплащане на разноски, като ищците следва, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
бъдат осъдени да му заплатят такива в размер на 248лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да понесат и дължимата
държавна такса в размер на 170лв., както и 80лв. – разноски за съдебно –
медицинска експертиза.
Ето защо и
поради мотивите изложени по-горе, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,***,
и С.Т.Н., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на Ц.А.К., ЕГН **********,*** и А.А.К. ***, в качеството на наследници на А.Н.К., ЕГН **********,
сумата от 3 000лв. /три хиляди/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателя
на ищците -А.Н.К., изразяващи се в болки и страдания вследствие причинени
телесни увреждани - разкъсна рана на окото без пролабиране
или загуба на вътрешноочни тъкани – разкъсно –
контузна рана на долния клепач в областта на външния очен ъгъл на дясното око,
контузия на двете очни ябълки, кръвонасядания на
горния и долния клепачи на дясното око, разкъсно – контузна рана на лигавицата
на двете очни ябълки, както и сумата от 800лв./осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на личното достойнство на наследодателя на ищците -А.Н.К.,
изживени по време и след извършване на деликт, причинен от С. и Н. ***, представляващ престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК за това, че на 20.07.2013г. в гр.П. в съучастие
като съизвършители помежду си, са причинили на А.Н.К., леки телесни повреди, довели
до причиняване разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсна рана на окото без пролабиране
или загуба на вътрешноочни тъкани – разкъсно –
контузна рана на долния клепач в областта на външния очен ъгъл на дясното око,
контузия на двете очни ябълки, кръвонасядания на
горния и долния клепачи на дясното око, разкъсно – контузна рана на лигавицата
на двете очни ябълки, като деянието е извършено по хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 20.07.2013г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 315,40лв. /триста и петнадесет лева и
40 стотинки/ - направени от ищците разноски по производството, като до пълния претендиран размер от 8 000лв. за физически болки и
страдания и 2000лв. – за накърнено достойнство, ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.А.К., ЕГН **********,***
и А.А.К. ***, да заплатят на Н.К.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 248лв./двеста
четиридесет и осем лева/ – направени от последния разноски.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,***,
и С.Т.Н., ЕГН **********,***, да
заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС, държавна такса в размер на 170лв. /сто и седемдесет лева/ и 80лв./осемдесет лева/ - разноски за съдебно – медицинска
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ