РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и втори
февруари, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия
Сантиров гр. д. № 9242/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С Решение № 321255 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 47960/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 72 състав, е отхвърлен предявеният от Г.Г.М. срещу "А.Т."
АД иск, с правно основание чл. 357, ал. 1, пр. 2 КТ, за установяване
съществуването на трудово правоотношение между страните по договор от
08.07.2005 г. през периода от 08.07.2005 г. до 15.12.2015 г.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца - Г.Г.М. с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения необоснованост, сочейки че
първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение не е обсъдил
всички факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Излага доводи за неправилно
формиран извод на съда относно липсата в процесния договор място на работа, работно време, възложена
конкретна трудова функция и длъжност с конкретни задължения, както и предвидена
дисциплинарна отговорност. Твърди, че процесния договор притежава всички
необходими реквизити на трудов договор –
сключен е в писмен форма, от съдържанието му е видно , че е назначен на
длъжност „мениджър“, с място на работа – фитнес „The Gym“, със срок на
договора от 6 месеца, с първоначално възнаграждение от 400,00 лв., с право да
ползва платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, еднакво предизвестие
за двете страни при прекратяване на договора и с продължителност на работния
ден 8 часа. Сочи, че конкретните задължения , които е
следвало да изпълнява са посочени
изчерпателно в чл.3 от Договора и не се сведени до успешното развитие на
фитнеса и достигане за заложените в договора финансови резултати. Твърди, че
през целия срок на договора е бил осигуряван като лице полагащо труд по трудово
правоотношение, което било още една индиция за волята на страните относно
възникването и характера на взаимоотношенията помежду им, а именно като
трудовоправни. Моли съда да отмени обжалваното решение и присъди направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна "А.т." АД, с който се оспорва
жалбата. Излагат се доводи, че от цялостното тълкуване на договора безспорно се
установява, че е налице граждански договор обвързан с постигането на определен
резултат, за дълъг период от време.
Договорът е сключен за период от 6 месеца, при конкретно поставени
изисквания /резултати/ дневен финансов
оборот на обекта от 3000,00 лева в рамките на три месеца от срока на действие
на същия, с процесния договор ищецът е упълномощен да сключва от името и за
сметка на дружеството сделки, както извършването всички необходими действия,
свързани с постигане на целите на договора. Сочи, че в сключения договор липсва
описание на трудова функция, не е изготвяна длъжностна характеристика, както и
липсват разпоредби, свързани с отговорност на служителя. Твърди, че процесният
договор не съдържа задължителните реквизити по чл. 66 КТ, липсва задължителното
уведомяване по чл. 62 КТ. Излага съображения, че твърденията относно наличието
на трудов договор поради характера на осигуряването са неоснователни, доколкото
разликата в осигуряването при трудов договор и договор за управление се състои
единствено и само в получаването на обезщетение при оставено без работа.
Поради, което не може да се направи обоснован извод за наличието на трудов договор от начина на осигуряване.
Претендира разноски по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във
въззивната жалба, съдът намира следното:
СРС, ГО, 72 състав е бил сезиран с
иск, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 08.07.2005г. между тях е сключен Договор за мениджмънт. Съгласно чл.
1, ал. 1 от договора, дружеството възлага на мениджъра да извършва всички
необходими действия, свързани с управлението и развитието на дейността на
фитнес-център "The Gym" собственост на "А.Т." АД. При
определяне на задълженията на мениджъра по сключения договор, в чл. 2 от същия
е предвидено, че дружеството упълномощава мениджъра да извършва от името и за
сметка на дружеството всички необходими действия по управлението и развитието
на посочения търговски обект. Съгласно чл. 4, точка"е" от договора,
мениджърът има задължение в срок от три месеца от сключване на договора да
достигне месечен оборот от 3 000,00 лв. от дейността на търговския обект, а
съгласно точка "ж" мениджърът има задължение да предоставя на
дружеството ежемесечен писмен отчет за дейността и състоянието на търговския
обект. В чл. 7 от договора е определено месечно възнаграждение в размер на
400,00 лв., а с чл. 8 страните са договорили правото на платен годишен отпуск
на ищеца в размер на двадесет работни дни. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора,
същият се сключва за срок от шест месеца, считано от 08.07.2005 г.
От представените по делото анекси - 3
броя, се установява, че договорът за мениджмънт е продължаван за срок от три
години, считано от 08.01.2006 г., 06.01.2009 г. и 03.01.2012 г. От
представените допълнителни споразумения между страните се установява, че
считано от 28.05.2007 г. трудовото възнаграждение на ищцата се увеличава на
600,00 лв., а считано от 27.03.2008 г. същото се увеличава на 1 000,00 лв.
Със заповед № 01/15.12.2015 г. е
прекратен договора за мениджмънт, считано от 16.12.2015г., като ответникът се е
задължил да изплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода 2005-209 г.
На 15.12.2015 г. страните са сключили трудов договор № 40/15.12.2015 г., по силата на който ищецът е назначена на длъжността мениджър проекти, прекратен с едностранно предизвестие от 18.01.2106 г., считано от същата дата.
От справка за подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за ищецът се установява, че за процесния период 08.07.2005г. – 15.12.2015г. ответникът не е подавал уведомление по този ред до ТД на НАП - София.
За установяване на твърденията в исковата молба, досежно престирането на работна сила от страна на ищецът по договор с ответното дружество, е разпитан свидетелят А.Д., фитнес инструктор. Същият свидетелства, че ищецът е управлявал цялостната дейност във фитнеса, с работно време от 07.00 – 22.00 часа. Сочи, че е имало и друг управител, като двамата са работили по график.
По делото е разпитан и свиделят Г. А.,
домакин на фитнеса. Същия твърди, че ищецът не е бил всеки ден на работа, а под
график , който не му е известен заедно с другия управител на фитнеса.
Основният спорен въпрос по делото е
дали договорът, на който ищцата основава претенцията си по чл. 357, ал. 1 КТ е
трудов договор по смисъла на чл. 66 КТ.
Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи престиране на конкретен резултат от труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Съдържанието на трудовият договор се състои от две части законово и договорно. Законово е съдържанието на трудовия договор, което следва пряко от закона и се включва в договора по силата на закона. Със сключването на индивидуалния трудов договор страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят. Минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор е определено в чл. 66, ал. 1 КТ. Съдържанието на понятието трудов договор се извлича от тълкуването и съпоставянето на редица нормативни разпоредби, основните от които се съдържат в глава пета, раздел I от Кодекса на труда. Така съгласно чл. 66, ал. 1 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни, при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия договор за работника или служителя възникват и редица права - правото на трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр. Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Рискът се носи от работодателя, а работникът е подчинен на и зависим от работодателя. При договора за изработка или поръчка по Закона за задълженията и договорите се дължи определен резултат. Страните по този договор са равнопоставени и независими. Втората основна част от съдържанието на трудовия договор е договорна. Тя се включва изрично в трудовия договор и се определя от волята на страните и постигнатото съгласие между тях.
Настоящият състав на въззивния съд като
взе предвид отразената в процесния договор воля на страните, тълкувайки същата
по реда на чл. 20 ЗЗД, намира, че страните са обвързани от т.нар. договор за
управление. Този извод се потвърждава от съдържанието на договора и
по-конкретно от възложените на ищцата функции. Твърденията на ищеца, че
сключеният между него и ответника договор за мениджмънт от 08.07.2005 г. е
трудов, са неоснователни. Неоснователността на това твърдение произтича, както
от основанието за сключване на договора, така и от съдържанието на самия
договор. В него липсва определено работно време, което е един от основните
елементи от задължителното съдържание на трудовия договор - чл. 66 КТ. Липсва и
основната характеристика на трудовия договор, регламентирана от разпоредбата на
чл. 66, т. 2 КТ - "длъжност" и характер на "работа".
Посоченото в договора качество на ищецът "мениджър" не е
"длъжността", която му е възложена по силата на този договор. С договора
за мениджмънт на ищцата е било възложено да осъществява управлението и
развитието на дейността на фитнес-център "The Gym", като извършва
всички необходими за това действия, т.е. изисква се постигането на определен
резултат. В подкрепа на изложеното е и задължението на ищцата, предвидено в чл.
4, б. "е" - "в срок от три месеца от сключване на договора да
достигне месечен оборот от 3 000,00 лв. от дейността на търговския обект".
Наличието на разпоредбата на чл. 2 от договора за управление, регламентираща,
правомощията на ищцата, създават/учредяват представителна власт на ищцата да
извършва действия с или пред трети лица, характеризиращи се с определен
резултат, а не установяват трудови функции, като без значение е
продължителността на извършваната от ищеца дейност. От изложеното може да се
направи извод, че упражняваната от ищеца дейност по естеството си е по
гражданско правоотношение.
Същевременно съгласно константната
съдебна практика, трудовото правоотношение не може да бъде установявано с други
гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи от някоя от страните,
сочещи по косвен начин за съществуването му. В този смисъл, изложеното от
свидетелите Д.и А., внасянето на осигурителни вноски от ответника, издаването
на удостоверение по образец за набрания при ответника осигурителен стаж са
ирелевантни за квалифициране на правоотношението между страните като трудово.
Възнаграждението, дължимо от ответника, е възнаграждение по граждански договор,
а не е трудово възнагаждение. Настоящият съдебен състав счита, че към кръга на
тези ирелевантни обстоятелства следва да се причисли и обстоятелството, че
ответникът е осигурявал ищеца и за всички социални рискове. Тези обстоятелства
не представляват доказателство за възникването и съществуването на трудово
правоотношение, което е строго формално.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321255 от 24.01.2018 г. по гр. д.
№ 47960/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 72 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал.
1, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: