Решение по дело №1256/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.София, 26.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                             

  

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                  2. СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Красимира Динева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№1256/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С протоколно определение от 02.02.2021г. по Н.Ч.Х.Д.№6477/2020г., СРС, НО, 7-ми с-в е прекратил наказателното производство на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК, образувано от частния тъжител Н.Г.Д. срещу подсъдимия Г.Т.Л. за извършено и твърдяно от първия престъпление от частен характер, поради неявяване както на частния тъжител, така и на повереника му в с.з. на 02.02.2021г.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв.Д.К. - повереник на частния тъжител. В сезиращия съда акт се моли за отмяна на определението на СРС. Настоява се тъжителят да се е явил, макар и с известно закъснение, а от своя страна повереникът също да е бил в съда, макар и в отпуск по болест, за което се представят доказателства с предходна молба от 02.02.2021г. Поради това се моли и за отмяна на първостепенния акт. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

По делото е постъпило възражение от подсъдимия, в което се подчертава правилността на извода на СРС, тъй като не се е явил нито тъжителят, нито негов представител, а още по-малко са представени акуратни и навременни доказателства.

С определение от 16.03.2021г., настоящият въззивен състав е върнал делото на СРС за администриране - за събиране на държавна такса от част. тъжител за обжалване на постановения съдебен акт. По делото, след връщането му и по указания на районния съдия, е постъпила молба с приложен документ за платена държавна такса от повереника на част. тъжител -  адв.Д.К..

В закрито съдебно заседание на 08.04.2021г., въззивният съдебен състав по реда на чл.327, ал.2 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалия я повереник, който моли за връщане на делото на СРС за продължаване производството по него. Базира извода за незаконосъобразност на първостепенния акт на съда на приложения към частната жалба болничен лист, удостоверяващ уважителни причини за неявяване на повереника и на тъжителя в с.з. на 02.02.2021г. Акцентира на предходно некоректно поведение на подсъдимия, станало причина за отлагане на три с.з.

Частният тъжител Д. - редовно призован, се явява пред въззивната инстанция като поддържа изложеното от повереника си.

Подсъдимият Л., редовно призован, също се явява лично пред СГС. В пледоарията си се позовава на представеното по-рано от него възражение-становище, в което подкрепя извода на СРС да прекрати производството по делото. Подчертава, че позоваването на предходно негово процесуално поведение, свързано с неявяване по делото е ирелевантно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, възражението срещу нея от подсъдимия, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Определение, констатира следното:

Процесното определение е постановено в публично с.з. на 02.02.2021г. на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК, доколкото въпреки че е бил редовно уведомен чрез адв.К., нито част. тъжител, нито повереника му са се явили или още по-малко са уведомили съда за обективната си невъзможност да сторят това. След приключване на съдебното заседание с прекратителното определение, предмет на проверка пред въззивния съд, с молба от същата дата, адв.К. е уведомила съда, че е в отпуск по болест, предвид продължително възстановяване от вирусно заболяване, като половин час по-рано е била уведомена от част. тъжител, че вероятно и той е бил в контакт с болен от Ковид 19 и също е в невъзможност да се яви. С оглед процесуална коректност и за да не се допусне поредно отлагане на делото, повереникът твърди да се е явил пред съда, но след часа, в която е приключило делото, разминал се е с подсъдимия и в крайна сметка е установил, че наказателното производство е прекратено. Към молбата на повереника е приложено и копие от акуратно изготвен болничен лист, удостоверяващ временна нерабостоспособност на адв.К. считано от 01.02.2021г. до 05.02.2021г. вкл. Процесната молба е оставена без уважение от съда, който е дал възможност на заинтересованата страна да се възползва от правотоси на въззивна жалба.

По-късно на 02.02.2021г. е постъпила и частна жалба от адв.К. срещу определението на СРС, НО, 7-ми с-в от същата дата със съдържание, описано по-горе.

Видно от материалите по делото, на първо място следва да се подчертае, че липсват каквито и да било доказателства, вкл. и до настоящия момент, които да удостоверяват невъзможност на част. тъжител да се яви в с.з. на 02.02.2021г. Твърденията на адв.К. са на първо място нейни такива, но не изхождат от тъжителя, нито още по-малко последният си е направил труда да уведоми съда в момента, в който е разбрал за контакта си с вирусноболен, че не е в състояние да се яви, тъй като обективно също е могъл да се зарази. Дали този контакт е бил половин час преди с.з., или по-логично в предходен момент, в случая е ирелевантно, доколкото съвременните технологии осигуряват различни възможности за уведомяване на съда за наличието на обективна причина за неявяване на лицето, което е иницирало наказателно производство от частен характер. Още повече, доколкото същия, а и повереника му следва да са наясно с процесуалната хипотеза на чл.24, ал.5, т.5 от НПК и санкцията от нея.

По-насетне, ако приемем, че тъжителят в действителност е уведомил повереника си за наличието на обективна причина, възпрепятваща явяването му в с.з. на 02.02.2021г., липсва и ответно поведение от страна на адв.К. да съобщи това обстоятелство на съда преди часа на с.з. Според отразеното в част. жалба, адв.К. е била в съда след приключване на с.з. /според нея в 10,08 часа/. Видно от съдържанието на наличния по делото протокол от съдебно заседание, последното е започнало в 11,01 часа и е приключило в 11,08 часа, поради което и най-вероятно повереникът, ако се е явил, което пък е пропуск на съда да отрази в съдебния протокол, е било факт в 11,08 часа или в по-късен момент след този час. Явно обаче състоянието на адв.К. не е било такова, че да не позволява да се яви по делото, щом като е стигнала до съда, макар и към часа на приключването му. Следва да се подчертае, че според съдържанието на приложения към молбата от 02.02.2021г. болничен лист, същият удостоверява ползване на отпуск от повереника, считано от предходния ден /01.02.2021г./, което означава, че адв.К. е била напълно наясно към тази предхождаща провеждането на с.з. на 02.02.2021г. дата, че на следващия ден е в отпуск за временна нерабостоспособност и няма да е в състояние да се яви на делото. Надлежно уведомяване на съда обаче от 01.02.2021г. и/или в предхождат провеждането на с.з. от 11,01 часа на 02.02.2021г., по делото липсва.

Поради което и този съд напълно се съгласява с извода на първия съд за липса на уважителна причина към момента на постановяване на определението по чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК, която да е обосновавала неприложение на цитараните норми. Изпълнена е хипотезата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК, тъй като неявяването на частния тъжител и/или неговия повереник пред първия съд не е било по уважителни причини или поне не по такива, които са съществували към датата на съдебното заседание.

Горното налага жалбата на процесуалният представител на част. тъжител да бъде приета за неоснователна, а определението на СРС, с което наказателното производство срещу Г.Т.Л., образувано по тъжба на Н.Г.Д., е било правилно прекратено като резултат следва да бъде потвърдено.

Следва да се споделят доводите във възражението на подсъдимия, че напълно ирелевантно към предмета на делото се явява предходното процесуално поведение на Л.. Наказателно-процесуалния кодекс привързва определени негативни правни последици от неявяване на част. тъжител, а не на подсъдимия, чието участие по дела от частен характер не е императивно /арг. от чл.269, ал.1 от НПК/. В същата насока са и разсъжденията на СГС касателно обстоятелството дали адв.К. се е разминала с подсъдимия след приключване на с.з. пред СРС или не.

С оглед горното и на осн. чл.334, т.6, вр. чл.338, вр. чл.289, ал.4, вр. ал.1 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2021г. по Н.Ч.Х.Д.№6477/2020г., СРС, НО, 7-ми с-в, с което на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано от част. тъжител Н.Г.Д. срещу подсъдимия Г.Т.Л..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                         

        2....................................