Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 725 / 5.7.2018г. гр.Карнобат,
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На пети юли, две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
като разгледа докладваното от Татяна Станчева
гр.дело № 385 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба от ищeц Ж.Ж. срещу ответниците Г.Г. и В.Г., с която е заявил, че предявява два иска.
Исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 т.5 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба, от една страна се твърди, че ответниците ползват 48 кв. м. от имота на ищеца без правно основание. Посочва се че ответниците са премахнали съществуващата ограда изградили гараж на границата на имота и при приключване на строежа не изградили оградата на старото място, а завзели 48 кв.м. от имота на ищеца.
Иска се от съда да осъди ответниците Г.В.Г. и В.Я.Г. да „преустановяване действията си по незаконно заемане“ на част от имота на ищеца в с.Лозарево ул.Москва № 22.
С оглед и изложените в исковата молба твърдения съдът следва да квалифицира иска, но с оглед наведените твърдения от ищеца не е възможно да се разбере какво точно се иска от съда. За да може съдът да квалифицира иска, а ответникът да организира защитата си, ищецът следва да посочи и да заяви какво точно иска от съда: дали иска да бъде признато по отношение на ответниците, че е собственик на процесните квадратни метра, които ответниците владеят без правно основание и да ги осъди да му предадат владението върху тях и/или иска осъждане на ответниците да преместят оградата и къде да я преместят или заявява други свои права, които иска да бъдат защитени от съда.
Диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се определя от страните. От твърденията на ищеца се определя предмета на правния спор, затова ищецът следва да заяви конкретните си исканията си като изложи твърдения и обстоятелства, от които съдът да направи извод каква защита търси.
В случай че се предявява собственически иск по чл.108 от ЗС, за процесните 48 кв.м., ищецът следва да представи данъчна оценка и скица на имота, както и да впише исковата молба.
Едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба и определяне на дължимата държавна такса, съдът ще се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса.
Предвид горното и на основание чл. 129, ал.2 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване нередовностите в дадения едноседмичен срок, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, производството в частта за 48 км.м. ще бъде прекратено, като нередовно.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41 от ГПК, ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и неговият законен представител, попечителят и пълномощник, ако има такива. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Разпореждането да се връчи на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: