О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.11.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на 01 ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
трети
касационен състав на Административен съд – Русе, командирован на основание
чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен
съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-329/21.09.2023 г. на председателя на
Върховния административен съд, като разгледа докладваното от съдия Агуш ч.к.а.д.
№ 264 по описа на АС-Ловеч за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.В.В.,
понастоящем в затвора в гр.***, против определение № 550/06.06.2023 г. по адм.
д. № 27/2023 г. на АС – Ловеч, с което исковата му молба срещу министъра на
правосъдието и ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 306,02 лв., неправомерно иззети от служители, назначени в
затвора, ведно с лихва, е върната и производството по делото е прекратено.
Излага съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на определението и
връщане на делото за разглеждане на ИМ по същество.
Подадена е и втора жалба срещу определение №
728/26.06.2023 г- по същото дело с което искането му за предоставяна не правна
помощ е оставено без уважение. Сочи се, че правна му грамотност не позволявала
изграждане на всестранна и пълна защита. Иска се отмяна на определението и
предоставяне на ПП.
Частните жалби са допустими, но неоснователни.
С
определение № 550/06.06.2023 г. по адм. д. № 27/2023 г. на АС – Ловеч съдът е
върнал предявената искова молба и е прекратил производството. За да постигне
този правен резултат е изложил, че ИМ била нередовна, с неотстранени
нередовности и недопустима и на отделно основание. Липсвали фактическите
основания за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, липсвало посочване на
надлежни ответници, въпреки дадените указания ищецът отстоявал тезата си, че
надлежен ответник следва да е Министърът на правосъдието. Посочено е, че
дейността, сочена за незаконосъобразна – незоконно иззети парични средства – не
е административна дейност.
Определението
е правилно.
Касае се за
наложени запори от ДСИ, които е следвало да бъдат обжалвани по общия исков ред,
респ. сочената дейност не е административна, каквото е императивното изискване
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Отделно от
изложеното съобр. чл. 205, ал. 2 АПК когато посоченият в исковата молба
ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого
следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението
да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално
посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата
молба заедно с приложенията се връща.
С второто
определение съдът е изложил съображения, че с оглед връщането на ИМ
предоставянето на правна помощ не е оправдано.
Определението
е правилно.
На основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната
помощ (ЗПП) правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ.
В настоящия случай се установява, че правна
помощ се иска в производство по обжалване с частна жалба на прекратително
определение. По общото правило на чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се
разглежда в закрито заседание без призоваване на страните и без явяването им
пред съда. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл.
21, т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите, при които по силата
на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. За съдебноадминистративните производства по АПК не е
предвидена задължителна адвокатска защита.
Всички изброени обстоятелства
сочат, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
по-нататъшните процесуални действия, които следва да се извършат в частното
производство. На частния жалбоподател е осигурен достъп до правосъдие, който е
осъществен съобразно действащия процесуален закон. Спорът е процесуалноправен,
не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално
предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя
би донесла на кандидатстващия.
Като е приел, че са налице
предпоставките по чл. 24, т. 1 и т.2 от ЗПП и е отхвърлил като неоснователно искането на Г.В. за предоставяне на правна помощ по делото, АС Ловеч е постановил правилно определение, което следва да
бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение
№ 550/06.06.2023 г. и определение № 728/26.06.2023 г., и двете постановени по
адм. д. № 27/2023 г. на АС – Ловеч Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
(о.м.)
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
Намирам втората частна жалба, относно
законосъобразността на определението, с което искането за предоставяне на
правна помощ е оставено без уважение, за недопустима.
Съобразно чл. 213а, ал. 3 АПК първоинстанционният
съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно
оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди
изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона
за правната помощ и искания по чл. 166 и 167 АПК.
Кои от тези съдебни актове, които
постановява първоинстанционния съд, подлежат на инстанционен контрол, извън
изрично уредените в процесуалния закон (преграждащите хода на производството,
актовете по чл. 166 АПК, възстановяване на срок за оспорване) са изрично
посочени в ал. 7 на същата разпоредба – „Актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 и
актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се
обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи.“ Видно от формулировката актовете, с които първоинстанционният съд
се е произнесъл по въпроса относно допускането на правната помощ не е включен в
обхвата на инстанционния контрол. С отказа за предоставяне на правна помощ също
така не се прегражда и развитието на производството.
Разпоредбата в АПК е нова и
лимитативна, както и изрична, поради което разпоредбите на ГПК в идентичен
смисъл не са субсидиарно приложими на осн. чл. 144 АПК.
Не е налице нито една от
процесуалните хипотези, позволяващи инстанционен контрол – преграждане на хода
на производството или изрично предвидена възможност за съдебен контрол.
По тази причина считам, че тази
частна жалба като недопустима следваше да се остави без разглеждане.
съдия Спас Спасов