РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Разлог, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Гражданско дело №
20211240101493 по описа за 2021 г.
Производството по дело е образувано по искова молба депозирана от М.С.М., ЕГН*, с адрес:
с.Б., о.Р., чрез адв. И.Д., срещу „МЗХГ“, „ИАГ“, „РДГ-Б.“, г.Б., у.„В.К.“№2, представлявана
от директора С.П..
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът работи като гл.
специалист – горски инспектор в РДГ-Б., от 21.11.2002 г., т.е. почти 19 години. Със Заповед
№РД 05-181-18.10.2021 г. на Директора на РДГ-Б., на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, на осн. чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.2, вр. чл.187,
т.10 от КТ.
Ищецът счита, така издадената заповед за незаконосъобразна като твърди, че никога не е
нарушавал трудовата дисциплина. Винаги е изпълнявал изключително съвестно трудовите
си задължения и възложената работа. Счита, че качествата му на горски инспектор са
безспорно установени и доказани от работата му в РДГ почти 19 години. Посочва, че за да е
налице нарушение на трудовата дисциплина, то следва виновно да не е изпълнил трудовите
си задължения. Дори и да е допуснал грешка, то същата е абсолютно незначителна и
дължаща се на обективни обстоятелства. Счита, че не са преценени критериите на чл.189,
ал.1 от КТ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 17.08.2021 г. около 13.20 –
13.30 часа на обяд при редовен обход с колегата си Б.Ц., установили на горски пункт в м.
„М.“, товарен автомобил с рег. №*, натоварен с дървесина. Проверили натоварената
дървесина и установили, че е с контролна горска марка. От шофьора им бил предоставен
превозен билет и другите изискуеми документи. Съставили протокол за проверка и отишли
на обход из района. Сочи, че никога и в никой момент не са констатирали превоз на дървен
материал без превозен билет, нито са установили къде е издаден.
Изложени са доводи, че заповедта е немотивирана, тъй като нито в заповедта нито в
исканите му обяснения е посочено как е установено къде са добити процесните материали,
защо е прието, че същите са превозвани, а не пренатоварени на съответното място. Не са
посочени и джи пи ес кординатите, на които се твърди, че са се намирали двата автомобила.
Защо е прието, че ищецът се е намирал на мястото, където се е намирал служебния
автомобил и къде е временния склад на насаждението. Също така, се сочи, че в заповедта не
1
е посочено кои други трудови задължения не е изпълнил, които да са предвидени в закони и
други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов
договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.
На следващо място са изложени доводи, че въобще не са му искани обяснения във връзка
със започнало срещу него дисциплинарно производство.
Излагат се доводи, че при издаване на заповедта е изтекла предвидената в закона давност за
налагане на дисциплинарно наказание.
На следващо място ищецът навежда съображения, че не е извършил описаното в заповедта
нарушение.
Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и
правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да отмени Заповед № РД
05-181-18.10.2021 г. на Директора на РДГ-Б., за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна.
С разпореждане №932 от 13.12.2021 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата
молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като
същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2
от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е получено на 13.01.2022 г.
Видно от материалите в указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С писмения отговор на
исковата молба на основание чл.119, ал.3 от ГПК, прави възражение за местна неподсъдност
на делото на РС-Рг.. В тази връзка посочва, че адресът на управление на ответникът е в г.Б.,
поради което искът следва да се предяви пред РС-Рг.
По същество се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението на
ищеца, че не нарушавал трудовите си задължения и е изпълнявал изключително
добросъвестно трудовите си задължения. В тази връзка са цитирани заповеди издадени през
2020 г. и 2021 г., с които ищецът е наказван за нарушение на трудовата дисциплина с
наказание „забележка“. Също така се оспорват изцяло описаните от ищеца фактически
обстоятелства. Сочи, се че на 17.08.2021 г., когато ищецът и Црънгалов са изпънявали
служебните си задължения по утвърден график за м. август в 12.51 часа до 12.53 часа с МПС
*, изминават 0.6 км. и имат престой в м. „М.“ за 1:08:40 часа. В същото време МПС с рег.
№* в 11.34 до 11.59 часа на 17.08.2021 г. е изминал 2.3 км. и има престой в м. „М.“ 2:03:47.
В тази връзка се позовава на извадка от CPS на автомобилите, според която се установява,
че М. и водача на товарния автомобил И.А. са били преди 13.00 часа на едно и също място в
едно и също време преди 13.00 часа. Изложени са доводи, че М. е бил на място 10 минути,
преди издаването на превозния билет. Сочи се, че превозния билет е издаден от служител на
ТП ДГС-С. в 13:01 часа, т.е. 10 минути след пристигане на М. до товарния автомобил.
На следващо място се навеждат доводи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са
спазени изискванията на чл.189 и чл.193, ал.1 от КТ – искани са писмени обяснения и такива
са представени от ищеца.
Оспорва се и твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност. В тази връзка се сочи,
че протоколът за проверка на транспортно средство серия Е №* е представен с рапорт от
Б.Ц. с вх. №РДГ 02-5820/30.08.2021 г., т.е. Д-ра на РДГ-Б. е узнал за извършеното
нарушение на 30.08.2021 г., поради което счита предвидения двумесечен срок за налагане на
дисциплинаронот наказание за спазен.
По отношение доводите на ищеца, че АУАН по ЗАНН маже да бъде съставен в тримесечен
срок от откриване на нарушителя, се сочи, че същите представляват защитна теза. В
протокола от проверка на транспортно средство е записано, че не са констатирани
нарушения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
2
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, посредством пълномощника си оспорва иска като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото трудов договор и допълнителни споразумения към него, е видно,
че ищеца е приел да осъществява в РДГ-Б. длъжността „гл. специалист горски инспектор“ с
място на работа РДГ-Б., специализирана администрация, Д„ГС“-Р.
По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „гл. специалист „горски
инспектор“.
Приложен е график на дежурствата на горските инспектори при РДГ-Б. с местостоеене г.Р.
за м.08.2021 г., от който е видно, че на 17.08.2021 г., ищецът М.М. и служителя Б.Ц. са
изпълнявали трудовите си задължения по график на територията на о.Р..
С рапорт с рег. №РДГ02500 от 30.08.2021 г., изготвен от Б.Ц. са приложени 21 броя
констативни протоколи от извършени проверки, измежду които и протокол 104293.
По делото е приложен протокол за проверка на транспортно средство сериен №104293 от
17.08.2021 г., съставен от Б.Ц. с участието на М.М. в присъствието на проверявания И.А., в
който е отразена проверка на МПС с рег. №* в г.Р., м. „М.“ с направление на ПС – г.Р. В
протокола е отразено, че с ПС се извършва превоз на дървесина от бял бор с превозен билет
6051/00034, издаден от М.Й. - служител при ТП ДГС-С. с получател „П.Л.И.“ЕООД-Р..
По делото е приложен в копие и в оригинал превозен билет №6050/00034/17082021 –
NS0P1YT, издаден на 17.08.2021 г. в 13.01 часа, в който е отразен превоз на едра строителна
дървесина от бял бор от временен склад „Ч.б.“, отдел 316а, собственост на ДГС-С. с купувач
„П.Л.“ЕООД с превозно средство *, с превозвач Е.А. с КГМ А5425. Като място на издаване
на превозния билет са отразени GPS координати.
По делото от страна на ответника са представени разпечатки от *.bg относно GPS
координати на МПС с рег. №* и МПС с рег. №* на 17.08.2021 г.
С писмо с изх. №РДГ02-6372 от 16.09.2021 г., са поискани обяснения от ищеца по реда на
чл.193 от ГПК, тъй като вследствие проверка на маршрутите по GPS устройството на
служебен автомобил *, на 17.08.2021 г. е установено, че същия е бил в района на Пункт на
ДГС-Р., местност „М.“ в периода от 12.53 часа до 14.13 часа. В същото време на същото
място е издаден ПБ №6050/00034/17082021 в 13.01 часа за автомобил с рег. №*, като ПБ е за
дървесина от отдел 316а на ДГС-С., който е на разстояние 7 км. от там. По същото време
автомобил с рег. №* е пристигнал в местност „М. в 11.59 часа и е тръгнал в 14.03 часа. Във
връзка с отразеното е поискано от ищеца да даде обяснения за неизплънение на служебните
си задължения като е изготвил протокол №104293/17.08.2021 г., а не е констатирал, че ПБ е
издаден извън временния склад на отдел 316„а“ на ДГС-С..
По делото са приложени и собственоръчно дадени писмени обяснения от страна на ищеца, в
които е описана извършената проверка на товарен автомобил с рег. №*, натоварен с трупи.
Отразено е, че им е представен разрешение за достъп до горски територии и превозен билет.
Извършена е проверка на иглолистните материали (трупи) дали са маркирани с КГМ и дали
да поставени пластини, след което бил съставен протокол. В обясненията си ищеца сочи, че
не е запознат от никого, как да извърши проверка относно това дали превозния билет е
издаден от точното място, поради което счита, че не е извършил нарушение на служебните
си задължения.
Със Заповед №РД05-181/18.10.2021 г., Д-ра на РДГ-Б. наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.195, ал.1, във вр. чл.188, т.2 от
КТ. В мотивите на заповедта се посочва, че дисциплинарното наказание се налага поради
следните причини:
Във връзка с протокол за проверка на МПС с №104293/17.08.2021 г., с който е проверен
товарен автомобил *, е установено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, тъй като
3
при извършена проверка на 17.08.2021 г. на МПС с рег. №* в м. „М.“ – горски пункт в
района на ТП„ДГС-Р.“ не е констатирал следните нарушения:
Транспортиране на дървесина без ПБ, което представлява нарушение на чл.213, ал.2 от
ЗГ.
Издаване на ПБ извън временния склад на насаждението, където е добита дървесината,
което представлява нарушение по чл.212 от ЗГ.
Отразено, е, че ПБ с №6051/0034 е издаден от служител на ТП„ДГС-С.“ в 13.01 часа – 10
минути след пристигането на М. до товарния автомобил и е за дървесина от отдел 316„а“ на
ТП„ДГС-С.“, който е на 7 км. от мястото на издаване на ПБ. Според отразеното в заповедта
с тези си действия М. е допуснал нарушения, които представляват неизпълнение на основни
задължения произтичащи от спецификата на заеманата длъжност и е налице нарушение по
чл.197, т.13 от ЗГ, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10
от КТ – а именно неизпълнение на други трудови задължения предвидени в ЗГ и
утвърдената длъжностна характеристика.
Заповедта е била връчена на ищцата на 01.11.2021 г., като исковата молба е подадена в съда
на 30.11.2021 г.
Към трудовото досие на ищеца са приложени Заповед №РД05-68 от 08.04.2020 г., с която на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и Заповед №РД05-
5/15.01.2021 г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установи, че всички предоставени данни
от GPS координати са от 17.08.2021 г. и попадат в землището на местността „М.“ и
прилежащите отдели към ТП ДГС-Р.. Вещото лице посочва, че липсва подробна маршрутна
карта по време и място за движение на двата автомобила и не може да се даде отговор и да
се проследи хронологично движението им за посочен интервал от време. Чрез въвеждането
на посочените координати на товарните автомобили вещото лице в снимков вид е
обозначило положението му на сателитната карта на GPS платформата Google/Maps. Според
вещото лице въведените координати позиционират две различни точки в пространството на
двата автомобила между които има разстояние. Това разстояние може да бъде измерено,
както по права линия, така и по ръчно зададен маршрут определен съобразно видимите на
картата пътища. Според вещото лице поради извънградската среда и липсата на маршрути,
както и видимо гористата местност не мое да се определи дали и доколко между двете
позиции има пряка видимост. Разстоянието по права линия между двете зададени
координати е 123.72 метра (404.91 фута). Видимо от характеристиката на терена възможните
маршрути за придвижване между двете точки са три. Алтернативните три маршрута са
онагледени от вещото лице чрез разпечатка от Google/Maps в констативната част от
експертизата, като разстоянието при първия маршрут е 131.23 м., при втория маршрут
142.92 метра и при третия маршрут 157.90 метра. За движение пеша между двата маршрута
при средна скорост от 3.5 км./ч. за най-краткия маршрут е 2 минути и 15 секунди, а за най-
дългия 2 минути и 42 секунди.
При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа
същото. Уточнява, че е посочил средна скорост на движение пеша между двата обекта 3.5
км. за един час, като е съобразил характеристиката на терена – гориста пресечна местност.
Според вещото лице с оглед местността, която е гориста няма да има пряка видимост между
двата обекта.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Т.Т., като ясно и обосновано и
кореспондиращо с приложените по делото писмени документи, в т.ч. предоставените от
ответника по делото разпечатки за GPS координати на двата автомобила.
По делото е разпитан като свидетел Б.Ц., който в показанията си сочи, че работи в РДГ като
горски инспектор. През м. август м.г. били дежурни с ищеца М.. Отговаряли за район на Р. –
Д., Г.Д., Б., Б., Г.. Местността „М.“ попадала в техния район. Към 13.00 часа отишли в м.
„М.“ и извършили проверка на бус „М.“. Потърсили от шофьора необходимите документи и
4
той им ги предоставил. М. извършил замерване на дървесината, но не помни на колко
трупи. Камиона бил натоварен с иглолистен материал. Това, което му диктувал отговаряло
на всичко и на кубатура. Свидетелят сверявал данните по превозен билет. Превозния билет
бил издаден от горски. Сочи, че познава лицето, което шофирало – И.А., който бил сам.
Според свидетеля, всичко било точно и съставил протокол. Автомобилът видели в районна
на м. „М.“. Отишли със служебния си автомобил „Н.“ с рег. №*. Били двамата с М. и след
това дошли колегите им от ДГС-Р. Твърди, че оставили автомобила си и продължили с тях в
гората. Посочва, че придвижването било ограничено и това било честа практика, не само
тогава. Оставяли служебния автомобил на място и продължавали с горските. Единият от тях
бил И.Х.. Това били техни районни, за които отговаряли. Посочва, че не може да посочи след
колко време се върнали и продължили. След проверката като се качили нагоре се забавили
не по-малко от час. Не си спомня дали служител на ТП ДГС-С. е бил там. Билетът им бил
даден от шофьора, дървесината имала марки и според свидетеля всичко било точно.
Проверката продължила между 15-30 минути. Посочва, че толкова продължавала
проверката, когато замервали материала. Свидетелят посочва, че всеки автомобил от
отсрещната страна, който проверявали трябва да има GPS устройство, което да се
регистрира в РДГ. Служебните автомобили също имали GPS устройство. Твърди, че по
системата те нямали достъп, даже не знаели къде се намира и няма информация какво
представлява този уред. Посочва, че няма как да знае дали уреда отчита в реално време и
дали отчита часа, защото той не се виждал. Според свидетеля цеха на фирма „П.Л.“ЕООД,
се намира на около 20 километра от мястото на проверката. За да се стигне до цеха трябвало
да се мине през централния път на „П.“. Посочва, че няма наказание за този случай.
По делото е разпитан като свидетел И.А. – служител в „П.Л.“ЕООД на длъжност „шофьор“.
В показанията си свидетеля посочва, че познава ищеца като служител на Г.. Посочва, че
миналата година през м. август му била извършена проверка. Бил натоварил дървесина от м.
„Ч.б.“. Когато товарил материалите горския служител не бил с тях, а на другата заявка.
Твърди, че говорил по телефона с горския и му казал, че тръгва като му отговорил, че ще се
срещнат по пътя. Уточнява, че служителя бил друго лице, а не ищеца. Не знае как се казва
мястото, където се срещнали с другия горски. След като тръгнал, след 15-20 минути се
срещнали. Управлявал товарен автомобил „И.“ с рег. №*. Срещнал се с горския, който
маркирал дървесината и издал превозен билет. Посочва, че при издаването на превозния
билет не е присъствал ищеца. След това продължил по пътя. Стигнал до равното на м. „М.“.
Имал спукан маркуч и слязъл, за да г о смени и тогава се появил ищеца. Това било някъде по
обяд. Посочва, че ищеца бил с две други лица. Дошли с „Л.Н.“. Твърди, че към момента в
който дошли проверяващите от горското вече е имал издаден превозен билет. При
предявяване на представения в оригинал превозен билет в откритото съдебно заседание,
потвърждава, че това е превозния билет, който му бил издаден същия ден. Подписа за
превозвач, сочи че е положен от него, а другия подпис бил на горския, издал билета. Твърди,
че ищецът се качил в автомобила и започнал да проверява товара, а другият пишел нещо. Не
констатирали никакви несъответствия между товара и билета. Написали в тази връзка
някакви документи. Според свидетеля проверката продължила около 15-20 минути.
Посочва, че знае за монтиран GPS в автомобила, но не знае какво представлява тази
система. Посочва, че няма екран, на който да се вижда как се движи автомобила.
Разстоянието от мястото, където бил спрян от горските до мястото, където трябвало да
разтовари било 20 км. по черен път и се включва в главен път.
По делото е разпитан като свидетел М.Й. – служител в ТП ДГС-С.. В показанията си
свидетеля твърди, че м. „Ч.б.“ не е в неговия район на обслужване. Неговият участък бил Г.,
о.С.. От негово име бил издаден превозен билет в м. „Ч.б.“, защото замествал колега – Л.Ч..
Твърди, че пуснал две коли на м. „П.“ по заявки за експедиция и си тръгвал към Г., когато Ч.
му се обадил, че има работа и поискал да го замести. Свидетелят твърди, че отговорил, че не
знае къде се намира транспортният паспорт на колата, но колегата му отговорил, че долу на
5
черния път ще слезе товарна кола. Посочва, че дървесината била от бял бор, но не може да
посочи количество. Твърди, че превозния билет го издал на черния път в тази местност.
Предварително били замерени материалите в камиона. Посочва, че издал само превозния
билет. Докато бил там ищецът М., заедно с колегата му не са минавали. Не може да посочи
какво е разстоянието между мястото, където издал превозния билет и м. „Ч.б.“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по реда на чл.172 от ГПК,
предвид наличието на служебни правоотношения с ответната РДГ-Б.. Анализирани по
посочения ред съдът намира обсъжданите свидетелски показания за безпротиворечиви,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия приложени по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Между страните не се спори, че ищецът е работил като „гл. специалист – горски инспектор“
при РДГ-Б. и отговарял за района на О.Р. в периода на налагане на дисциплинарното му
наказание. Безспорно установено е по делото, че на 18.10.2021 г. е издадена от Директора на
РДГ-Б. Заповед №РД 05-181-18.10.2021 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Спорно по делото е отговаря ли на изискванията на чл.195 от КТ, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, спазени ли са преклузивните срокове за нейното издаване и
извършени ли са от ищеца посочените в нея дисциплинарни нарушения.
Съдът намира, че при налагането на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ на ищеца са спазени, предвидените в разпоредбата на чл.194 от КТ, срокове за
неговото налагане. Съгласно императивната норма на чл.194, ал.1 КТ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
1 година от извършването му. Касае се до преклузивни срокове, при които пропускането
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя и съответно правото на
работодателя на дисциплинарно наказване. Съобразно константната практика на
съдилищата / Решение №420 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №2619/2004 г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията А.Б., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, двумесечният преклузивен
срок по чл.194, ал.1 КТ, започва да тече от момента на узнаване от работодателя на
нарушението. По делото е приложен рапорт от Б.Ц. с рег. №02-500 от 30.08.2021 г. към
който е приложен протокол за проверка на транспортно средство №104293 от 17.08.2021 г.
Предвид изложеното именно от посочената дата 30.08.2021 г. е започнал да тече и
преклузивния 2-месечен срок за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото едва към
този момент на работодателя е станало известно съдържанието на протокола от извършената
проверка. Заповедта, с която е наказан дисциплинарно ищеца е издадена на 18.10.2021 г., т.е.
преди изтичане на предвидените срокове.
На следващо място, безспорно от приложеното по делото писмо с изх. №РДГ02-6372 от
16.09.2021 г. се установява, че работодателят надлежно е изискал писмени обяснения от
ищеца по реда на чл.193 от КТ, като такива са били дадени в предоставения на служителя
срок.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
С атакуваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за допуснато
нарушение на чл.187, т.10 от КТ – а именно неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в ЗГ и утвърдената длъжностна характеристика. Видно от атакуваната Заповед
№РД05-181 от 18.10.2021 г. на Директора на РДГ-Б. е, че същата съдържа задължителните
реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, като е посочен нарушителя, описано е деянието и времето
на извършването му, както и вида на наказанието и правното му основание. В същата
изрично са отразени, както времето на извършване на нарушенията – 17.08.2021 г., така и в
какво се изразяват същите, а именно: при извършена проверка на 17.08.2021 г. на МПС с №*
6
в протокол за проверка на МПС №104293 от 17.08.2021 г., в който е отразена проверката на
автомобила не са констатирани описаните в заповедта нарушения. Действително е налице
несъответствие между словесното описание на неконстатираните нарушения и правната им
квалификация. Така първото нарушение - транспортиране на дървесина без ПБ
представлява нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, а не както е посочил работодателя 213,
ал.2 от ЗГ. Второто нарушение издаване на ПБ извън временния склад на насаждението,
където е добита представлява нарушение по чл.211 от ЗГ, а не както е посочил работодателя
по чл.212 от ЗГ. Въпреки това съдът приема, че посоченото несъответствие не води до
нарушение по чл.195 от КТ, при съставяне на заповедта. Съдебната практика е
безпротиворечива в тази насока, че при ясно описание на нарушението, неправилната
правна квалификация не обуславя незаконосъобразност на акта, с който се налага
дисциплинарното наказание. В случая в заповедта е посочено, че описаните действия на
ищеца представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 от КТ. Посочената
норма е бланкетна като работодателя е препратил към разпоредбата на чл.197, т.13 от ЗГ,
която задължава служителите в ИАГ и нейните структури да съставят актове за
констатираните нарушения.
Въпреки горното, съдът разглеждайки материалната законосъобразност на заповедта, счита
че ответникът чиято е доказателствената тежест не установи от страна на ищеца М. да е
осъществено описаното в заповедта дисциплинарно нарушение от обективна и субективна
страна. На практика с оглед отразеното в заповедта и изложеното в отговора на ответника в
случая ищецът е наказан, тъй като според Директора на РДГ-Б. приложения по делото ПБ
№6051/0034 е издаден от служител на ТП ДГС-С. в 13.01 часа, което е 10 минути след
пристигане на М. до товарния автомобил и е за дървесина от отдел 316„а“ на ТП ДГС-С.,
който е на 7 км. от мястото на издаване на ПБ. Така направените констатации в заповедта се
опровергават от приобщените по делото доказателства. В показанията си разпитаните по
делото свидетели Б.Ц. и И.А. установяват, че проверката на процесния автомобил е
извършена от Ц. и М. след съставянето на превозния билет. В тази насока са и показанията
на свидетеля М.Й., който също посочва, че е съставил превозен билет на черен път в м.
„М.“, но при съставянето му не е присъствал ищеца по делото. По делото са представени
разпечатки от *.bg от GPS координати на МПС, с което са се придвижвали М. и Ц. и от
проверяваното МПС с рег. №*. Видно, обаче от изготвената съдебно-техническа експертиза,
е, че GPS координатите попадат в землището на м. „М.“, но така въведените координати
позиционират две различни точки в пространството между които има разстояние. Предвид
характера на местността – гориста пресечна местност между двата автомобила не е имало
видимост. В този смисъл анализът на приобщените в хода на съдебното дирене
доказателства, в т.ч. констатациите на вещото лице и с оглед установеното от показанията
на свидетелите не може да се приеме, че отразеното в заповедта, че М. е пристигнал до
проверявания автомобил 10 минути, преди съставянето на превозния билет отговаря на
действителното фактическо положение. Доказателства в тази насока от страна на ответника
не бяха ангажирани, като изводите в заповедта почиват на предположения. От тук не може
да се приеме, че ищеца е допуснал нарушение по чл.197, т.13 от ЗГ, тъй като не е съставил
АУАН и не е констатирал нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ – транспортиране на
дървесина без превозен билет. Безспорно анализът на приобщените по делото доказателства
сочат, а и приложения по делото превозен билет №6051/00034 от 17.08.2021 г., доказват, че
превозен билет при проверката на транспортиращия дървесина автомобил от страна на М. и
Ц. вече е бил издаден.
По отношение второто нарушение, което се вменява на ищеца, че не е констатирал –
издаване на превозен билет извън временния склад на насаждението, където е добита.
Действително разпоредбата на чл.211 от ЗГ, постановява транспортирането на дървесина от
временен склад с превозен билет. От съдебно-техническата експертиза и приобщените
разпечатки на GPS координати и показанията на свидетелите И.А. и М.Й. се установява, че в
7
случая представения по делото превозен билет №6051/00034 от 17.08.2021 г. е издаден
извън временния склад на разстояние 7 км. от последния. От съдържанието на представения
ПБ се установява, че е за дървесина от отдел 316„а“, временен склад „Ч.б.“, посочени са и
GPS координати при издаване на ПБ. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ,
товарните ПС, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS/. Редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на ПС се определя с наредбата по
ал.11. В изпълнение на законовата делегация по чл.148, ал.11 от ЗГ, е приета Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според чл.14б, ал.1 от която
товарните ПС, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл.206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS устройства/. В случая
се установи, че двата автомобила са били снабдени с GPS устройства, както и че ПБ е
издаден на място различно от временния склад, но липсват данни ищецът да е осъществил
деянието от субективна страна, т.е. на същия да е било известно последното
обстоятелството. По делото липсват данни ищецът да е имал достъп до информацията
предоставяна от GPS устройството на автомобила, извършващ транспортиране на
дървесина, за което е издаден ПБ или такава да е била предоставяна по реда на чл.14б, ал.4
от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии в
законоустановения 3-месечен срок за съхранението й.
Предвид изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства не могат да
обосноват категоричния извод, че от страна на ищеца са били осъществени описаните в
заповедта нарушения от обективна и субективна страна.
Предвид изложеното заповедта, издадена от Директора на РДГ-Б., с която на ищцата е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а
именно сумата от 600.00 лева, съгласно приложения списък с разноски и договор за правна
защита и съдействие.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Б. и
държавна такса за настоящото производство в размер на 50.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №РД 05-181-18.10.2021 г. на Директора на РДГ-Б., с която на М.С.М.,
ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение".
ОСЪЖДА „РДГ-Б.“-Б., у.„В.К.“№2, да заплати на М.С.М., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., сумата
от 600.00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „РДГ-Б.“-Б., у.„В.К.“№21, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Рг.РС, държавна такса от 50.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОС считано от датата на обявяването му на
03.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
8