Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260243 24.08.2022
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ :1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ДИМИТЪР СТОЯНОВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1792 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Същото е за делба, във фазата по извършване на делбата.
С решение №869 от 27.05.2016г. по гр.д.№10000 по описа за 2012г. на
РС-Бургас е извършена делба на недвижим имот- застроено дворно място,
представляващо ПИ с идентификатор 07079.607.268 с площ 555 кв.м., с
административен адрес гр.Бургас, ул. „Копривщица“ №13, при съседи посочени в
решението, като имотът е изнесен на публична продан и е постановено получената
продажна цена да се разпредели между съделителите съобразно квотите в делбата.
Всеки от съделителите е осъден да заплати съответната на дела му държавна
такса.
Бургаският окръжен съд е сезиран с две въззивни жалби.
Първата е подадена от адв. Керанка Борисова като пълномощник на С.Г. ***.
Тази съделителка е обжалвала решението изцяло. Изложени са съображения, че
решението противоречи на материалния закон, съществените съдопроизводствени
правила и е необосновано. Намира, че възприетият от съда способ за извършване
на делбата е неприложим. След като делбата е допусната с решение на БОС, то
имотът не е неподеляем. Изложени са доводи, че съдът е допуснал нарушение на
чл.38-40 от ЗС като е недопустимо е изнесъл на публична продан обща част на ЕС
по предназначение - принадлежност към терена на ответниците- 240/532 кв.м., с
определено местоположение в северозападната част на поземления имот. Сочи се и
противоречие на решението с разпоредбата на чл.201, ал.3 от ЗУТ. Счита за
необоснован извода на БРС, че при липсата на съгласие на ответниците е
невъзможно приложението на чл.353 от ГПК- обособяване на два самостоятелни УПИ
и разпределението им. Цитирана е съдебна практика. Моли решението да се отмени
и делото да се върне на БРС за провеждане на процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ от
нов съдебен състав.
Втората въззивна жалба е подадена от Б.П.С.- лично и като пълномощник на В.В.С..
И тези въззивници считат, че решението следва да бъде отменено изцяло, тъй като
е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, прибързано е и е
необосновано. Намират, че неправилно съдът е прекъснал процедурата по чл.201 ,
ал.3 от ЗУТ и не е изпратил заключението на вещото лице в Община Бургас, с
което е нарушил цитираната норма от закона. Сочи се също, че избраният способ
за извършване на делбата е неправилен, нарушен е чл.38 от ЗС и жилищната сграда
се лишава от обслужващата прилежаща част от терена- 240 кв.м., определена след
групов иск по чл.108 от ЗС. Вещото лице е констатирало, че имотът е поделяем на
не повече от два дяла, които могат да се разпределят от една страна между
ищците, групирани по наследство и придобили имота по реституция и от друга страна
ответниците, които са осъществили правото си на строеж и са собственици на
жилищната сграда. Цитирана е съдебна практика. Намират, че решението на съда не
е отчело спецификите на конкретния случай, не са обсъдени достатъчно писмените
доказателства, както и съдебните решения. Молят решението да се отмени и делото
да се върне на БРС за провеждане на процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ от нов
съдебен състав.
В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни жалби,
подаден от въззиваемия Х.Н.И. чрез пълномощника адв.Ивайло Кондев. Въззиваемият
И. оспорва жалбите по съображения, че не са налице сочените в тях пороци,
поради което моли обжалвания акт на БРС да бъде потвърден, като му се присъдят
разноските за въззивното производство. Счита, че правилно имотът е изнесен на
публична продан, тъй като от него не могат да се обособят реални дялове за
всеки от съделителите. Намира за неприложима разпоредбата на чл.353 ГПК, тъй
като не могат да се формират реални дялове дори по колена- такава делба е
допустима само при съсобственост, възникнала от наследяване, каквато не е
процесната, до която се е стигнало след реституция и множество сделки, в това
число и при условията на СИО. Изложени са подробни доводи и е цитирана
многобройна съдебна практика. Намира за неприложима и разпоредбата на чл.201,
ал.3 от ЗУТ, независимо от даденото становище на ЕСУТ, че имота е поделяем.
Постъпил е и отговор от адв.Илияна Мелконян като пълномощник на въззиваемите
Й.Г.Х., С.Т.Х., Ц.С.Х., Й.М.М. и Ф.Е.М.. Същите оспорват жалбите като
неоснователни. Считат, че БРС правилно е преценил всички факти и обстоятелства,
касаещи допуснатия до делба имот, правилно е кредитирал заключението на вещото
лице и предвид предложения вариант за поделяне на имота на два дяла, които не
съответстват на броя на съделителите и при констатирано отсъствие на съгласие
за поставяне на новообразувания имот в общ дял на ответниците, намират, че правилно
е избран най- подходящия способ за извършване на делбата чрез изнасянето на
имота на публична продан. Молят решението да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
По допустимостта на производството:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно
упълномощени лица, представляващи страни, които имат правен интерес от
обжалването. Жалбите отговарят на изискванията за редовност по чл.260 и 261 от ГПК и са допустими. Ето защо съдът следва да ги разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и прецени относимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № IV- 44 от 5.05.2015г. по в.гр.д.№2190/2014г. по описа на Окръжен съд- Бургас е отменено изцяло решение № 1896 от 10.10.2014г., постановено по гр.д.№10000/2012г. на Рс- Бургас, като е допусната делба на процесния недвижим имот, представляващ застроено дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 07079.607.268 с площ 555 кв.м., с административен адрес гр.Бургас, ул. „Копривщица“ №13, при дялове: 253/532 кв.м. ид.ч. общо за Б.С. и В.С.; 39/532 кв.м. ид.ч. за С.Ц.; 80/532 кв.м. ид.ч. общо за С.Х., Й.Х. и Ц.Х.; 80/532 кв.м. ид.ч. общо за Й.М. и Ф.М.; 57,5/532 кв.м. ид.ч. за Д.Т. и 22,5/532 кв.м. за Х.И..
Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 554 от 10.11.2015 г. по гр.д.№ 4483/2015 г. по описа на ВКС. Решението по допускането на делбата е влязло в сила на 10.11.2015г.
В първото по делото заседание от производството по извършване на делбата, което е проведено на 20.01.2016г. /протокол на л.544, втори том от делото на РС/, въззивникът Б.С.- лично и като пълномощник на съпругата си В.С. е поискал да бъде извършена съдебно- техническа експертиза, която да изработи варианти за поделяемост на имота и възможността за изменение на ПУП, като за двата и съделителката С.Ц. да бъде обособен един общ дял. Адвокат Борисова, в качеството на пълномощник на С.Ц. е отправила искане за изготвяне на проект за делба на процесния имот според квотите в решението на БОС, като е изразила съгласието на съделителката Ц. с искането на въззивниците Б. и В. С. за тримата да бъде обособен общ дял.
Останалите съделители не са взели становище по способа за извършване на делбата.
Районният съд е допуснал комплексна съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещите лица Мирчо Мавродиев и Бърза Кехайова, които са предложили три варианта за делба на имота. Общото и за трите варианта е, че от имота се обособяват само два дяла- единият общ за ищците Б., В. и С. /обозначен във вариантите на експертизата като дял втори, представляващ празно дворно място/, а вторият- общ за ответниците С., Й., Ц., Й., Ф., Д. и Х. /обозначен във вариантите на експертизата като дял първи, в който дял попада сградата, изградена в режим на етажна собственост/. Пазарната стойност на имота и съответно на дяловете по тази експертиза е определена по площта по кадастралната карта и по регулацията, която е 555 кв.м. /по скиците на експертите- 555,35 кв.м./, докато квотите на страните са определени върху площ от 532 кв.м.
Според първия от вариантите на тази експертиза, средната пазарна стойност на имота е 620 051 лв. без ДДС. При него в дял на ответниците се поставя дял първи с площ от 266,20 кв.м., а в дял на ищците- дял втори с площ 289,15 кв.м. Този вариант е изготвен при спазване границите между двата новообразувани имота, при отчитане отстоянието от 3 метра до съществуващата сграда- етажна собственост в дял първи.
Според втория вариант, средната пазарна стойност на имота е 622 253 лв. без ДДС. При него в дял на ответниците се поставя дял първи с площ от 263,35 кв.м., а в дял на ищците- дял втори с площ 292 кв.м. Този вариант отчита спазването на сумарната квота на ищците- 292 кв.м., но при него отстоянието до сградата в дела на ответниците е под 3 м.
Според третия вариант, средната пазарна стойност на имота е 631 795 лв. без ДДС. При него в дял на ответниците се поставя дял първи с площ от 250,25 кв.м., а в дял на ищците- дял втори с площ 305,10 кв.м. При този вариант площта на новообразуваните имоти е разпределена пропорционално с оглед разликата между площта на имота по КККР и регулационния план и квотите, посочени в решението по допускане на делбата, но и при него отстоянието до сградата в дела на ответниците е под 3 м.
От устните обяснения на вещото лице Мавродиев в съдебното заседание се изяснява, че четвъртият вариант, който е само графичен, представляващ комбинирана скица, показваща разликата в геометрията на имота по кадастралната карта и по регулационния план, съответства на вариант втори по експертизата.
Предвид оспорването на заключението от страна ответниците, в частта, касаеща оценката на имота районният съд е допуснал тричленна експертиза, чийто състав включва експертите Катя Василева, Ангел Ангелови Мария С.. Според това заключение, пазарната стойност на имота е 708811 лв., или по 1277 лв. на кв.м. Съобразно тази оценка са определени стойностите на отделните дялове, съобразно трите варианта, предложени от комплексната експертиза.
Както
комплексната, така и тричленната експертиза са приети от районния съд. Същият
обаче е оставил без уважение молбата на адв.Борисова - пълномощник на съделителката
С.Ц. и съделителят Б.С.- действащ и като пълномощник на съпругата си В.С., на
основание чл.201 ЗУТ експертизата да се изпрати на Главния архитект на Община
Бургас за обособяване на реални дялове Изложени са мотиви, че експертизата
предлага разделянето на имота на два самостоятелни дяла, докато ответниците не
са изразили съгласие да получат общ дял от имота, поради което е счел, че не е
необходимо да бъде проведена процедурата по чл.201 от ЗУТ.
В устните състезания представителите на ищците са направили искане от техническата част на експертизата да бъде възприето първото заключение /това на комплексната експертиза/, а от икономическата част- второто заключение /това на тричленната експертиза/. Пълномощниците на ответниците са изложили становище, че имотът е неподеляем, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът счете обратното, са заявили, че се придържат към заключението на комплексната експертиза /наречена от тях единична/.
За да изнесе имотите на публична продан районният съд е приел, че е невъзможно да бъде формиран реален дял за всяка от страните, тъй като е налице възможност за обособяване единствено на два самостоятелни дяла, а съгласието на трима от съделителите за получаване на общ дял не е достатъчно за прилагане на способа по чл.353 ГПК, понеже не е възможно обособяването на самостоятелен дял за останалите седем съделители. Цитирана е задължителна съдебна практика, включително ППВС 4-64.
Пред
въззивната инстанция ищците поддържат становището си за поделяемост на
процесния имот, във връзка с което и на основание чл.201 от ЗУТ е изискано
становище на Главния архитект на Община Бургас относно поделяемостта на имота.
Последният е издал мотивирано предписание /л.47 от настоящото дело/ до страните
да представят проект за изменение на действащия ПУП- ПРЗ за УПИ IV в кв.21 по плана на ж.к.
„Лазур“, ПИ с идентификатор 07079.607.268 по КК на гр.Бургас. Видно от
предписанието имотът е поделяем и е налице възможност
за обособяване на два нови УПИ с площи в съответствие с определените от съда
обединени квоти, обособени в два дяла. Предвид наличието на съществуващи
сгради, включени в режима на ПЗ, е разпоредено провеждането на регулационните
граници да стане при спазване на изискванията на чл.31 и чл.33 от ЗУТ и при
съобразяване с реализираното и предвидено застрояване в съседни УПИ.
С протоколно определение от 13.01.2017г. съдът е указал на
страните, че следва да изпълнят даденото им предписание и да представят
доказателства, че са инициирали изготвянето на проект, съобразен с указанията
на Главния архитект на общината.
Видно от приложените от въззивниците доказателства- л.85-97
от настоящото дело, установява се, че същите са внесли проект за частично
изменение на ПУП- ПРЗ още през м.януари 2017г.
В съдебното заседание на 30.01.2017г. процесуалният
представител на въззиваемия Х.И.- адв.Кондев, е заявил, че въззиваемите нямат
интерес от обособяването на два дяла от процесния делбен имот, не желаят
възлагане в общ дял и са против провеждането на процедурата по чл.201 от ЗУТ.
Въззивникът Б.С. *** и
извлечение от протоколно решение на ЕСУТ при Община Бургас /л.-110-113/ от
3.05.2017г., т.11. От тях се установява, че проектите за изменение на ПУП- ПРЗ
за процесния УПИ са върнати за корекции като са дадени указания за привеждането
им в съответствие с нормативните изисквания и забележките в протокола.
Решението е изпратено служебно от Община Бургас и до съда.
На страните е дадена допълнителна възможност за приключване
на процедурата по чл.201 ЗУТ.
Въззивникът С. е представил писмо от Началника на СГКК Бургас
/л.136/, от което е видно, че същият е подал заявление за изменение на
одобрената кадастрална карта по отношение на процесния имот. На основание чл.26 АПК е издадено уведомление до заинтересованите лица, след връчването на което
ще бъде издадена заповед по чл.54, ал.4 от ЗКИР за промяна в кадастралната карта.
Въззиваемите са представили поредно становище- л.140-142,
според което не е възможно както технически, така и правно обособяването на
самостоятелен поземлен имот с площ от 292 кв.м. съобразно претенциите на
въззивниците.
Във връзка с дадената от съда възможност за приключване на
процедурата по чл.201 ЗУТ, въззивниците са представили писмо от Община Бургас и
препис- извлечение от протоколно решение на ЕСУТ от 14.02.2018г., т.4
/л.146-150/, във връзка с разглеждането на внесено от въззивника С. на
1.02.2018г. заявление изменение на ПУП- ПРЗ и РУП за УПИ IV,
кв.21 ж.к. „Лазур“, гр.Бургас. Съгласно това решение на ЕСУТ внесения проект за
изменение на ПУП- ПРЗ за процесния имот и РУП за нов УПИ не е приет. Посочено
е, че изменението на ПРЗ следва да е изготвено върху актуална извадка от
действаща кадастрална карта. Посочено е още, че предвид разминаването по
отношение на имотните граници на ПИ с идентификатор 07079.607.268 с тези на УПИ
IV-
327 кв. 21 по ПР е от важно значение имотните граници на ПИ да бъдат приведени
в съответствие с регулационните граници на УПИ, при отчитане на реализирана
масивна сграда в УПИ III, както и за изясняване размера на
констатираната съсобственост в имота с Община Бургас и ликвидиране
съсобствеността с общината.
По искане на страните делото е спряно по взаимно съгласие в
периода от 20.03.2018г. до 14.09.2018г. Възобновено е на 19.09.2018г.
На 14.09.2018г. е представено извлечение от протоколно
решение по т.2 от дневния ред от заседание на ЕСУТ /л.168-169/, съгласно което
проектите за изменение на ПУП- ПРЗ и РУП са изготвени в обем и съдържание,
съгласно изискванията на Наредба №8/ МРРБ за ОС на УП, при спазване
изискванията на ЗУТ и Наредба №7/ МРРБ и в съответствие с издаденото разрешение
за изменение. Приет е проекта за изменение
на ПУП- ПРЗ за УПИ IV-327 в кв.21 по плана на ж.к. „Лазур“,
ПИ с идентификатор 07079.607.268 по КК, като от УПИ се обособяват два нови
самостоятелни УПИ, с функционално отреждане „за жилищно строителство“, отредени
за нови ПИ с проектни идентификатори, както следва: УПИ XXIII
отреден за ПИ с проектен идентификатор 07079.607.619, в който се запазва
съществуващата жилищна сграда с идентификатор
07079.607.268.1 по КК на гр.Бургас, като елемент на ПЗ и УПИ , отреден
за ПИ с проектен идентификатор 07079.607.620 по КК, с предвидено в него
застрояване на калкан със съществуваща сграда в УПИ V-327,
с установяване на показатели за застрояване на устройствена зона 4/Жг, съгласно
действащ ОУП, както следва: Плътност на застрояване до 80%, височина над 15м.
/5 ет./, Кинт до 3,0 и Озеленяване до 50 %. Приет е РУП, в който, в
съответствие с изменението на ПЗ се конкретизират с точни мерки размера и
височините на предвиденото застрояване и привързването му към терена, както и
към съществуващите сгради в съседни УПИ, при условията на чл.36, ал.1 от ЗУТ.
Посочено е, че изменението следва да се съгласува със СГКК- гр.Бургас преди
одобряването му, предвид изискванията на Наредба №РД- 02-20-5 от 15.12.2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Посочено е още, че след представяне на удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР и скица – проект от СГКК- Бургас,
процедурата по одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ и РУП за процесния имот
може да бъде продължена по реда на чл.129, ал.2 от ЗУТ.
В съдебното заседание на 30.10.2018г. въззивникът С. е
заявил, че са предприети действия през АГКК- Бургас по съгласуване на
предложеното изменение на ПУП- ПРЗ.
Въззиваемите, представлявани от адв.М. са представили
становище /л.172/, с което са изразили несъгласие с предложението на
въззивниците площта на имота от 555
кв.м. да бъде редуцирана на 540 кв.м. Изразили са несъгласие с предложеното от
въззивниците ПУП- ПРЗ, при който границата между имотите ще минава на 1, 3м.
разстояние от прозорците и терасите на съществуващата жилищна сграда. Сочат, че
единствената възможност за справедливо разделяне на имота е да бъде потвърдено
първоинстанционното решение за изнасянето на имота на публична продан. Направили
са предложение за корекция на идеалните части, притежавани от въззиваемите,
чрез завишаването им със съответните части от допълнителната площ на имота /23
кв.м./. Приложили са доказателства- л.173- 180.
В с.з. на 17.12.2018г. въззивникът С. е представил
удостоверение от СГКК- Бургас /л.181/, издадено на основание чл.55, ал.3 от ЗКИР за приемане на проект за изменение на КККР №25-218453-11.12.2018г. В него
е посочено, че проектът и документите към него отговарят на изискванията по
чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР и на чл.14 и чл.16 от Наредба №РД-02-20-4 от 11.10.2016г.
за предоставяне на услуги от КККР. Посочено е , че проектът, внесен с
вх.№01-388702-08.10.2018г. е приет и може да служи за процедиране на изменение
на КККР по реда на чл.70, ал.1 от Наредба
РД-02-20-5/15.12.2016г. във
връзка с чл.54 от ЗКИР.
Делото е отложено с оглед необходимостта за приключване на
процедурата по чл.201 ЗУТ.
Видно от писмо изх.№17-193-02.05.2019г. на СГКК- Бургас,
административният орган е постановил отказ да извърши поисканото изменение на
КККР по заявлението на Б.С. с вх.№01-388702/8.10.2019г., като е прието, че
между заинтересованите лица вече е бил разгледан спор досежно процесния ПИ и с аналогично
изменение на КК, приключил с влязло в сила съдебно решение на Административен
съд- Бургас, с който е била отменена заповедта на СГКК от 31.08.2017г., което е
задължително за административния орган и страните.
Н молба /л.197-198/ въззивниците Б. и В. С. са заявили, че ще
обжалват отказа на СГКК за изменение на КККР и са поискали „натрапената“ им
съсобственост с въззиваемите да бъде прекратена, без да е необходимо
приключването на процедурата по чл.201 ЗУТ. Намират становището на главния
архитект за поделяемост на имота за достатъчно, наред с издаденото от него
предписание до страните за внасяне проект за изменение на действащия
регулационен план. Изтъкват, че изменението на плана и заповедта ще влязат в
сила съгласно чл.201 ЗУТ и ще се приложат след влизане в сила на съдебното
решение за делба- чл.201, ал.3 вр. чл.15, ал.6 от ЗУТ.
Процесуалният представител на въззивницата С.Ц. счита, че
административната процедура по чл.201 ЗУТ следва да бъде завършена. Това
становище се споделя и от въззиваемите, представлявани от адв. М.. Становището
на пълномощника на въззиваемия И. е, че следва да се изчака стабилизирането на
отказа на СГКК.
С протоколно определение от 27.05.2019г. на страните е дадена
възможност да инициират производство за промяна на КККР по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР или да предявят иск по чл.54, ал2 ЗКИР, като им е даден срок по чл.158 ГПК
до 16.09.2019г. да ангажират доказателства в тази насока.
В съдебното заседание на 16.09.2019г. въззивниците са
представили доказателства, че са обжалвали отказа на СГКК- Бургас за изменение
на КККР, както и че е образувано адм.д.№1428/2019г. на АдмС- Бургас.
Въззивниците са депозирали молба /л.202/, в която са посочили, че въззиваемите
сем.М. и Х. и г.жа Т. съзнателно възпрепятстват процедурата по изменение на
кадастралната карта, респективно на внесения от въззивниците ПУП- ПРЗ, поради
което молят да бъдат приложени последиците на чл.161 ГПК.
Въззиваемите М. и Х. заявяват, че делото следва да приключи и
спорът да бъде решен, тъй като делото е от 20 години.
Като е констатирано, че решението по административното дело е
от значение за настоящото производство, съдът е отложил делото за 4.11.2019г.,
а в проведеното съдебно заседание отново е дал възможност най- късно до
следващото съдебно заседание да ангажират доказателства за приключила процедура
по чл.201 ЗУТ.
В отговор, въззивникът С. е представил проектът за изменение
на ПУП- ПРЗ, приет с протоколно решение по т.2 от заседание на ЕСУТ на 29.08.2018г.
/л.219-237/.
С протоколно определение от 16.12.2019г. съдът е указал на
Главния архитект на Община Бургас да предостави информация относно пречките за
одобряване на изменението на плана за регулация по чл.201 ЗУТ за процесния
имот.
На 8.01.2020г. в съда е постъпило писмо /л.292-293/ от
арх.Илиева- Главен архитект на Община Бургас, в което е посочено, че
единствената пречка за приключването на процедурата по чл.201 ЗУТ е да се
представи удостоверението за приемането на проекта и скица- проект от СГКК-
Бургас, след което ще бъде издадена заповед за одобряване на ПУП по чл.129,
ал.2 вр. чл.201, ал.3 от ЗУТ.
В с.з. на 27.01.2020г. съдът е изискал информация от СГКК-
Бургас за причините да не бъде съгласуван проекта за изменение на ПУП- ПРЗ. В
писмо на л.248 от настоящото дело е обективиран отговор, според който за
процесния имот не е постъпвало искане за съгласуване на ПУП на основание чл.65,
ал.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., а е било внесено заявление с искане
за изменение на КККР по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР- за отстраняване на непълноти
и грешки, което е във връзка с решението на ЕСУТ. По това искане на въззивника С.
е бил постановен отказ, който е обжалван пред Бургаския административен съд.
В становище на л.259, процесуалният представител на
въззиваемия И. е направено искане да бъде приключено събирането на
доказателствата, предвид неизпълнението на указанията на съда от страна на
въззивниците, като е цитирана съдебна практика.
В становище на л.267 от делото въззивникът С. сочи, че
въззиваемите са отказали да дадат съгласие за привеждането на КККР в
съответствие с имотната граница, което според него препятства приключването на
процедурата по чл.201 ЗУТ. Моли да бъде изчакано приключването на
адм.д.№1498/2019г. на АдмС- Бургас. Представил е доказателства, че е внесъл за
съгласуване проекта за изменение на ПУП- ПРЗ /л.268-271/. В писмо на л.269,
началникът на СГКК- Бургас е посочил, че по заявлението на въззивника ще бъде
издадено удостоверение за приемане или за неприемане на проекта, след
приключването на административното производство по вх.№01-388702-8.10.2018г. и
след като проекта се подаде в цифров вид по електронен път.
С протоколно определение от 9.03.2020г. съдът е указал на
ищеца да внесе проект за изменение в цифров вид по електронен път съобразно
изискванията на чл.51, ал.5 от ЗКИР.
На 29.05.2020г. въззивникът С. е депозирал удостоверение от
СГКК- Бургас за неприемане на проекта за изменение на КККР /л.285/. Като мотив
за отказа е посочена разпоредбата на
чл.77, ал.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., тъй като обхвата на исканото
изменение се пресича с обхвата на приет проект, което обстоятелства в случая
било налице.
С протоколно определение от 15.06.2020г., като е преценила,
че в случая е налице спор по чл.54, ал.2 от ЗКИР, въззивната инстанция е
указала на въззивниците възможността да предявят правата си по съдебен ред.
Същевременно, с оглед данните, съдържащи се в писмото на СГКК- Бургас и на
основание чл.229, ал.4 ГПК въззивната инстанция е спряла производството до
приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по
адм.д.№1428/2019г. на АдмС- Бургас.
Производството е възобновено на 5.10.2021г., след като е
констатирано, че преюдициалното производство е приключило с влязло в сила
решение, с което е отхвърлено оспорването на отказа на Началника на СГКК-
Бургас да измени КККР.
В съдебното заседание на 22.11.2021г. въззивникът С. е
заявил, че е депозирана искова молба пред районния съд, с която е предявен иск
по чл.54, ал.2 ЗКИР, по която е образувано гр.д.№6482/2021г. Представил е
доказателства- л.320- 325. В тази връзка на въззивниците са дадени указания да
представят съдебно удостоверение за фазата, в която се намира производството по
гр.д.№6482/2021г. по описа на РС- Бургас.
По делото е представено удостоверение /л.341/, съгласно което
въззиваемите по настоящото дело са завели вещен иск за ПИ с идентификатор
07079.607.268 по КК на гр.Бургас, която е без движение. Въззивният съд, като е
констатирал с оглед приложените доказателства, че няма данни да е предявена
редовна искова молба с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, въз основа на която
да се направи обоснован извод за преюдициалност на гр.д.№6482/2021г. по описа
на РС- Бургас, както и след като е отчел многобройните, предоставяни на
въззивниците възможности да разрешат своевременно спора по чл.54, ал.2 ЗКИР, е
приключил събирането на доказателствата при неприключила процедура по чл.201 ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка въззивната
инстанция приема следните правни изводи:
Решението на РС- Бургас е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, по следните съображения.
Според чл.69 от ЗН всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбената маса. Затова основният способ за извършване на делбата е съставянето на дялове и тегленето на жребий. Видно от разпоредбата на чл.353 ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Според настоящият съдебен състав настоящият казус е именно такъв, предвид обстоятелствата, при които е допусната делбата- 1/ съсобствеността върху процесния имот е възникнала преди отчуждаването през 1965г., по регулация поради обединяването на два съседни имота, като регулацията е приложена; 2/ имотът е застроен със сграда само от част от съсобствениците на мястото; 3/ по действащия план имотът е отреден за средно високо застрояване /тоест, съгласно чл.183, ал.4 от ЗУТ не е допустимо застрояването му с нови сгради без съгласието на всички съсобственици на мястото/ и 4/ налице е становище на ЕСУТ при Община Бургас, че при действащите строителни норми процесният УПИ може да бъде разделен на два имота.
За да бъде извършена делбата по посочения способ е необходимо да бъде представен одобрен инвестиционен проект за разделянето на имота на два самостоятелни дяла, т.е. да е приключила процедурата по чл.201 от ЗУТ. Последното обстоятелство не е налице, въпреки многократно предоставяната от съда възможност на въззивниците да сторят това, включително като са им давани указания за преодоляване пречките по процедурата. Несъстоятелна е тезата на въззивниците, че пречките за производството са поддържани от въззиваемите. Безспорно е, че последните не желаят имота да бъде поделен в съответствие с представения от ищците инвестиционен проект, но това е тяхно право, предвид поддържаното становище за неподеляемост на имота. Това, че не са дали съгласието си за промяна на кадастралната карта също не представлява пречка по смисъла на чл.161 ГПК, доколкото на въззивниците многократно е указвано, че в тази хипотеза имат на разположение иска по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Предвид изложеното и като прецени, че делото е образувано във въззивната инстанция през м.ноември 2016г., а въззивниците са изпълнили указанията на съда да предявят иска по чл.54, ал.2 от ЗУТ едва на 17.09.2021г., като производството по гр.д.№6482/2021г. по описа на РС- Бургас все още е висящо, Бургаският окръжен съд намира, че с оглед правилото на чл.13 от ГПК решението следва да бъде постановено въз основа на наличните доказателства, за която санкция въззивниците многократно са били предупреждавани.
Предвид липсата на одобрен инвестиционен проект за
разделянето на имота в съответствие с изискванията на чл.201 ЗУТ, Бургаският
окръжен съд намира, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №869 от 27.05.2016г. по гр.д.№10000 по описа за 2012г. на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.