№ 241
гр. Кюстендил, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20241500500371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 568 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 68/2024 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, ГО, XIV състав, е изменил, на основание чл. 150 СК, издръжката
определена по гр. д. № 776/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като е завишил
нейният размер от 220.00 лева на 280.00 лева месечно. Осъдил е Г. Д. А., ЕГН ********** да
заплаща на сина си Г. Г. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.
П. Л., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280 лева, платима до 5-то число на
съответния месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на
основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
вноска, до погасяване на задължението. Отхвърлил е иска за разликата над увеличения
размер от 280.00 лева до пълния предявен от 400.00 лева. Осъдил е Г. Д. А., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Г. А. чрез неговата майка и законен представител С. П. Л.
сумата от 66.67 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска. Осъдил е Г. Д. А. да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил
държавна такса върху така присъдената издръжка в размер на 86.40 лева, както и 5.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК, предварително изпълнение на решението.
Ищецът и въззивник в настоящето производство Г. Г. А., действащ чрез своята майка
и законен представител С. П. Л., е останал недоволен от така постановеното решение и го
обжалва с въззивна жалба, в частта, в която не е уважен иска за изменение на издръжката за
разликата над уважения размер от 280.00 лева до пълния претендиран размер от 400.00 лева
месечно. В жалбата се поддържа, че не е било взето предвид обстоятелството, че детето вече
било ученик на 13 години, което предполага, че нуждите му от храна, дрехи и учебни
помагала, са значително по-високи от тези на новородено дете, с които бил съобразен
минималния размер на издръжката от 233.25 лева. Релевират се оплаквания, че присъдената
1
сума от 280.00 лева е крайно недостатъчна, за да задоволи нуждите на детето, предвид
неговата възраст и значително по-големите му потребности. Сочи се, че доходите на
ответника, който нямал задължения за издръжка към други лица, му позволят същият да
заплаща издръжка на детето в претендирания размер. Съобразно изложеното моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 150 СК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство Г. Д.
А., въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирал писмен отговор по
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си по делото – адв. М.
поддържа въззивната жалба, като преповтаря съображенията изложени в същата и пледира
за нейното уважаване. Сочи нови доказателства. Претендира направените по делото
разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият лично оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Контролираща страна - Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кюстендил, изразява
становище, че интереса на детето изисква заплащане на издръжка от родителя, който не
полага преки грижи за детето, като същата следва да бъде съобразена с неговите възраст и
потребности, както и с доходите на родителите.
Кюстендилският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъден ответникът Г. Д. А.
да заплаща месечна издръжка до размера на сумата от 280.00 лева, в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и в частта за
разноските, като необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
Въззивният съд намира постановеното решение за валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание.
Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не
се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а
районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:
За да постанови съдебния акт в атакуваната част, Кюстендилският районен съд е
приел за установено, че ищецът Г. Г. А. е син на ответника Г. Д. А. от бракът му с майката С.
П. Л.. Това обстоятелство не е било и спорно в отношенията между страните, както и че
детето е малолетно и към настоящия момент (съгласно удостоверение за раждане на л. 3 от
първоинстанционното дело). С Решение № III-194 от 01.10.2012 г., постановено по гр. д. №
2
12299 по описа на СРС, 117- ти състав бракът на родителите е прекратен, като
упражняването на родителските права е предоставено на майката, на бащата е бил
определен режим на личен контакт с детето, уредена е и отговорността за заплащане на
издръжка от бащата в размер на 90.00 лева. Установено е по делото, че с Решение № 515 от
13.07.2022 г., постановено по гр. д. № 776/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
размерът на месечната издръжка е бил променен, като ответникът Г. Д. А. е осъден да
заплаща на малолетното му дете – ищецът Г. Г. А., месечна издръжка в размер на 220.00
лева. Писмените доказателства, приети по делото от първата инстанция сочат, че ответникът
Г. А. е назначен по трудов договор при основно трудово възнаграждение в размер на 1546.43
лева, като за същият в периода 01.01.2023 г. – 31.01.2024 г. е деклариран осигурителен доход
в размер между 1527.71 лева и 2344.27 лева.
По делото е изслушан социален работник от Отдел „Закрила на детето“ към Д „СП“ –
Кюстендил, който е изразил становище за необходимост от увеличаване на дължимата
издръжка предвид възрастта и увеличените нужди на ищеца, който е ученик в седми клас,
съобразно доходите на ответника и липсата на други задължения за издръжка.
Съобразно посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е изложил
правни изводи за частична основателност на предявения иск, като е приел, че израстването
на детето през периода от определяне на предишния размер на неговата издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Предвид
увеличените нужди на детето, съобразявайки доходите на ответника и липсата на
доказателства за твърдяно от ищеца участие в извънкласни занимания, първостепенният съд
е определил цялостна месечна издръжка на малолетния ищец в общ размер на сумата от 500
лева, от която делът на бащата възлиза на 280 лева.
Следейки служебно за интересите на ненавършило пълнолетие дете, въззивният съд е
изискал справки от НАП и НОИ за доходите на майката на малолетния въззивник С. Л., от
които се установява, че за последните шест месеца от релевантния период начисленият
месечен облагаем доход на последната варира от 2987.57 лева до 3348,84 лева.
В съдебно заседание въззивникът, чрез своята майка и законен представител С. Л.
представя удостоверение за раждане, от което се установява, че последната е родител на още
едно ненавършило пълнолетие дете.
При тази фактическа установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към
релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му. Едновременно с това, с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
е определен минималният размер на издръжката за едно дете, като равняваща се на 1/4 от
минималната работна заплата.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивникът-
ищец в първоинстанционното производство е следвало посредством пълно и главно
доказване да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на
решението, с което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по
чл. 142, ал. 1 СК – нарастване на собствените му потребности и/или нарастване на
материалните възможности на родителя, в случая бащата, от когото се търси издръжката.
Не могат да се споделят оплакванията на малолетния въззивник, наведени с
3
подадената от него въззивна жалба, че от първата инстанция неправилно са преценени
нуждите му от издръжка. В настоящия случай, първоинстанционният съд правилно е
преценил, че е налице увеличение на нуждите на малолетния ищец – въззивник от средства
за издръжка. Определената преди година и половина с решение от 13.07.2022 г. по гр. д. №
776/2022 г. по описа на КРС, издръжка в размер на 220,00 лева, която ответника – въззиваем
е следвало да заплаща ежемесечно на своя низходящ Г. А., към настоящия момент е под
законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум и се явява недостатъчна да задоволи
битовите и социалните потребности на детето. Събраните по делото доказателства, касаещи
нуждите му сочат, че същият има обичайните потребности за здраво дете от същия пол и
възраст, определени съобразно обичайните му условия на живот. Не се установиха по
делото, посредством надлежни писмени доказателства, включително и след приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция, извънредни или специфични нужди на детето,
които да налагат разходи над обичайните за дете на подобна възраст, респ. увеличаване на
издръжката от бащата до претендирания размер от 400 лева месечно. В релевантния период
безспорно ищецът е израснал физически, като към 13.07.2022 г. е бил на 11 години и 7
месеца, а към датата на предявяване на иска е на 13 години. Същевременно не се установява
в производството да е настъпила друга промяна, освен възрастта на ищеца за посочения
период, която да обосновава нараснала нужда от издръжка, надхвърляща обичайните нужди
на детето и отговаряща на претендирания размер. Правилно в тази връзка
първоинстанционният съд е съобразил, че по делото липсват доказателства за твърдяното
участие на детето в извънкласни занимания. Въззивният съд намира, че дори да се приеме,
че всяко дете на възрастта на ищеца има посочените в исковата молба нужди, то конкретни
данни по делото, че въззивникът – ищец посещава извън училищни форми на обучение, за
които следва да се заплащат регулярно ежемесечно парични средства, не са ангажирани и в
двете инстанции по делото. За съда, по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаният факт е
неосъществил се факт. В този смисъл ищецът е следвало да прояви по-голяма активност при
установяване на обстоятелствата, с които цели да черпи по-благоприятни за себе си правни
последици. В настоящия случай ищецът, чиято е и доказателствената тежест за това, не е
установил пълно и главно в процеса нуждите си от издръжка в претендирания размер от 400
лева.
От друга страна, възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за
даване на издръжка и показател за размера й. В тази връзка при обсъждане на писмената
доказателствена съвкупност относно доходите на бащата - ответник, въззивният съд намира,
че от представените документи не може да бъде направен извод, че същият реализира по-
високи доходи от тези, които е имал към момента на определяне на дължимата от него
издръжка с влязъл в сила съдебен акт, предвид прекратяването на трудовия му договор и
актуалното му трудово възнаграждение от 1546,43 лева. Същевременно, следва да се
отбележат немалките материални възможности на майката, която видно от справка-данни на
НАП за първото полугодие на 2024 г. има средномесечен осигурителен доход от 3165.43
лева, явяващ се по-висок от този, с който разполага ответника и позволяващ й като
непосредствено отглеждащ родител да полага пълноценни грижи за детето, включително за
осигуряване на неговата издръжка. Не се отразява на тези финансови възможности
обстоятелството, че майката полага грижи за още едно малолетно дете, като последното не
следва да бъде и отразявано в тежест на дължащия издръжка родител.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно и
законосъобразно е определено увеличението на месечната издръжка в размер на 280 лева,
която въззиваемият-ответник следва да заплаща на своя малолетен син, като същата
кореспондира с установените от първоинстанционния съд доказани нужди на детето от
финансови средства. Размерът на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето,
което не е новородено, за да бъде определен минималния размер за месечната му издръжка,
противно на доводите изложени във въззивната жалба. Съобразена е и материалната
4
възможност на бащата да престира така определената издръжка, като са отчетени
обстоятелствата, че се касае за негово алиментно задължение да осигури такава издръжка на
детето си, както и че същият е работоспособен и няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Останалата сума, необходима за издръжката на детето,
следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея,
въпреки полаганите преки грижи за детето.
С оглед на което, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на сторените по
делото разноски следва да бъде оставена без уважение.
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените по водене на делото
разноски и от страна на въззиваемия, като по делото липсват доказателства да са сторени
такива. Липсва и представен списък на разноските. Предвид това, претенцията като
недоказана, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568 от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 68 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Кюстендил, в обжалваната част.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г. Г. А., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител С. П. Л., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г. Д. А., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5