Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 359
31.05.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Делчо
Лавчев
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 284 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., с посочен по делото съдебен адрес:***, БХК – бежанци, против
Решение № 546/15.02.2021г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за
бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния
закон. Неправилно административният орган не отчел извършваното спрямо
чужденеца в частност и етническото малцинство „хазара“, към което принадлежи,
насилие от страна на основната етническа група в района – ‚пущуни“. Сочи, че
заявил в интервюто си, че в П. семейството му било преследвано заради дългове
на баща му, но преследването било толкова ожесточено именно, защото били
хазара. Същевременно, поради липсата на документи, нямали никаква възможност да
се обърнат за помощ към П.ските власти и да получат защита срещу заплахите
спрямо чужденеца и майка му за отвличане. Твърди, че след пристигането си в
Гърция и настаняването му в бежански лагер на остров Лесбос, преследването
срещу него продължило. Бил бит неколкократно от паншери и пущуни, като имал
белези от порезни рани по тялото. Именно това била и една от причините да бъде
релокиран по механизъм на Европейския съюз като уязвимо лице в България. Твърди
също, че изводите относно настоящата ситуация на бежанците от общността
„хазара“ в П. били базирани на подход,
който противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в
областта на убежището (ЕСПОУ) към Европейската комисия, публикувана на интернет
страницата ѝ, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне
на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече
от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. В
решението била посочена единствено справка, изготвена от самата ДАБ, като
въобще не били посочени източниците, въз основа на които била направена. От
съдържанието на решението не се установявало какви части от тези източници са
използвани и въз основа на какви критерии. Изложени били единствено два кратки
абзаца на стр.3 от решението, които всъщност потвърждавали, че общността
„хазара“ е обект на преследване по религиозни и етнически причини. Останалите
данни, изложени на стр.3 и 4 от решението били свързани единствено с
икономическите показатели на А. и организация на структури за сигурност в П.,
което било напълно неотносимо към бежанската история и производството по ЗУБ.
Сочи се, че административният орган не изпълнил задължението си по чл.75, ал.2
от ЗУБ. Твърди се, че обикновен поглед на страницата с информация за страни на
произход на ЕСПОУ сочела, че бил наличен доклад от 01.09.2020г., посветен
именно на преследването на общността „хазара“ и други малцинства, изповядващи
шиитския ислям в А. и П.. Например на стр.4 от доклада на ЕСПОУ било посочено,
че хазарите са обект на увеличени нападения от страна на екстремисти като
талибаните и представители на А.ския клон на „Ислямска държава“ в периода
2016-2020г., а правителството на страната не полага усилия да ги защити.
По-нататък докладът посочвал подробно случай на нападения, отвличания и
атентати, включително спрямо религиозни храмове и детски болници, извършени
именно поради етническата и религиозна принадлежност на жертвите към общността
хазара. Твърди се, че също така, в Насоките на Върховния комисариат за
бежанците на ООН за определяне на критериите при оценка на нуждата от международна
закрила на търсещи закрила лица от А. се сочело, че хазарите продължават да се
сблъскват с дискриминация в обществото, както и че са набелязани за изнудване
чрез незаконно облагане с данъци , принудително мобилизиране и принудителен
труд, физическо малтретиране и лишаване от свобода. Хазарите, които били
преобладаващо шиити, исторически били маргинализирани и дискриминирани от
сунитското мнозинство. Макар и според сведенията да постигнали съществен
икономически и политически напредък след падането на талибанския режим през
2001г., в по-ново време имало значително нарастване на тормоза, сплашването,
отвличанията и убийствата от страна на талибаните, Ислямска държава и други
антиправителствени групи. Оспорващият счита, че като не взел предвид всички
тези данни от общодостъпни и авторитетни международни източници,
административният орган постановил незаконосъобразно решение в нарушение на
чл.75 ал.2 от ЗУБ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на
преписката за ново разглеждане.
Ответникът – Зам. Председател на ДАБ при МС, чрез
процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и
недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че решението на административния орган е правилно и законосъобразно, с оглед на
което моли да бъде отхвърлена като неоснователна депозираната срещу него жалба.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 1570/25.11.2020г. в РПЦ – гр. Харманли,
жалбоподателят, под името А.А. от А., поискал от властите в Република България
предоставяне на закрила. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на
регистрационен лист с рег.№УП-16375/25.11.2020г. като А.А., гражданство - А.,
етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в П., район М*, пров. К*, със
същия постоянен адрес, с **** образование, професия ****, религия – *****, ****, без документи
за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП-16375/25.11.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.А., гражданин на А., роден на ***г. в П., район М*,
пров. К*, ***. Видно от Решение за настаняване №1252/24.11.2020г. с рег/УП
№16375/25.11.2020г., чужденецът е бил настанен в РПЦ гр. Харманли. Търсещият
закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за
международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както
и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за
статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на
настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ,
заведен в ДАБ с рег.№УП-16375/25.11.2020г. На 02.12.2020г. към търсещия закрила
е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 07.12.2020г.
С Писмо с рег.№ УП-16375/26.11.2020г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо
рег. №М-328/08.01.2021г. (рег. №УП-16375/14.01.2021г. на ДАБ при МС), ДАНС не
възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
На 07.12.2020г. било проведено интервю с А.А., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-16375/07.12.2020г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Нямал документи. Нямал издавани никакви документи. Нямал
роднини в държава-членка на ЕС. Не притежавал друго гражданство, освен А.. Не
отбил военната си служба. Роден бил в П., пров. К., район М. и живял там до
отпътуването си. Заявил, че не е женен. Имал три сестри, един брат и майка в П..
Имал основно образование, което получил в П.. Работил като монтьор и заварчик.
Никога не членувал в политическа партия. Не влизал във взаимоотношения с
армията или полицията. Напуснал П. преди три години нелегално, за И., останал
там една година и половина и тръгнал нелегално за Т.. В гр. И. останал 7
месеца, преди да тръгне за остров Л., Г., там били задържани от полицията. На
острова били регистрирани и настанени, 10 месеца останали там. На 23.10.2020г.
пристигнали легално със самолет чрез релокация и настанени в бежанския лагер в
гр. Х.. Нямал издавани визи за държави-членки на ЕС. В Гърция имал подадена
молба за закрила, но били изпратени в България. Не бил арестуван, нито осъждан
в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че принадлежи към
определена етническа група – хазара. Посочил, че не е имал проблеми заради
принадлежността си към тази етническа група. Религията, която изповядвал, била
*****. Никога не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не
участвал в религиозна организация. Относно причините да напусне страната си
разказал, че напуснал П. преди три години поради две причини, защото П.ските
власти искали документ за самоличност,
но той нямал такъв и имали семейни проблеми. Баща му бил голям комарджия, след
като починал преди 4 години и започнали най-различни хора да идват в дома им и
да искат парите си, които му били давали назаем, за да играе комар. Били бедно
семейство и не можели да им връщат парите и се преместили в друг район Б., там
живели със семейството си 10 месеца. Но и там ги намерили хората, на които баща
му дължал пари и майка му била изплашена, тогава посъветвала чужденеца да
замине за Иран и след това да замине за Европа. По-точно искал да достигне до
Швейцария, там имал вуйчо и искал да се установи да подаде молба за закрила, за
да може да учи и да продължи да се образова. Искал също така там да работи и да
помага финансово на семейството си. Това били причините, поради които напуснал П..
Нямало заплаха, отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано
насилие. Заявил, че не би се завърнал в П., защото нямало спокоен живот, а и
имали семейни проблеми. Подал молба за закрила в Република България, защото бил
разпределен чрез релокация от Гърция към България и искал тук да се установи и
живее спокойно.
На 16.12.2020г. било проведено второ интервю с А.А.. В
хода на интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при
попълване на регистрационния лист. Не можел да представи документи за самоличност, в момента нямал
документи. Заявил, че ще се опита да представи удостоверение за раждане в
най-скоро време. В страната си не притежавал други документи за самоличност,
нямал издавани никакви документи. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Не
притежавал друго гражданство, имал само А.ско гражданство. Не отбил военната си
служба. Роден бил в П., пров. К., гр. М., район Х., а до отпътуването си живял
в гр. Б.. Заявил, че не е женен. Имал три сестри, един брат и майка в гр. Б., П..
Имал основно образование, което получил в П.. В Г. имал подадена молба за закрила,
било му направено едно интервю, но били изпратени в България. Не бил арестуван,
нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че
принадлежи към определена етническа група, бил хазара. Не е имал проблеми
заради принадлежността си към тази етническа група, лично като хазара в П. не е
имал проблеми. В района на Х. живеели повечето хазари и нямали проблеми. Но
когато излизали от този район и отивали на един час път в другия район М. Ч. на
пазар, там от време на време се навъртали хора от някаква групировка, не можел
да каже как се казва и като разберат, че са шиити и хазари, ги притеснявали и
тормозили. Дори можели да ги застрелят. Но лично чужденеца не е имал
проблеми, когато ходил там да пазарува. Заявил, че религията, която изповядва,
била мюсюлманин – шиит. Лично не е имал проблеми заради изповядваната от него
религия, както казал това им били проблемите на тях шиитите, ако излезели от
техния район и отидели да пазаруват, можело да попаднат на хора, които ги ненавиждат.
Никога не участвал в религиозна организация. Работил като монтьор и заварчик.
Никога не членувал в политическа партия. Не влизал във взаимоотношения с
армията или полицията. Напуснал П. преди три години нелегално, за И., останал
там една година и половина и тръгнал нелегално за Т.. В гр. И. останал 6
месеца. От там тръгнали с надуваема лодка с още 50 човека за остров Л.. Преди
да достигнат до острова, близо до брега, били задържани от гръцката полиция и
отведени в бежански център на острова. На 23.11.2020г. пристигнали легално със
самолет чрез релокация, 17 човека и настанени в бежанския лагер в гр. Харманли.
Нямал издавани визи за държави-членки на ЕС. Разказал, че напуснал П. преди три
години поради две причини, защото П.ските власти искали документ за самоличност
и не можел да учи, но нямал такъв и също така имали и семейни проблеми. Баща му
бил голям комарджия, след като починал преди 4 години и започнали най-различни
хора да идват в дома им и да искат парите си, които му били давали назаем, за
да играе комар. Били бедно семейство и не можели да им връщат парите и се
преместили в друг район Бирари, там живели със семейството си 10 месеца. Но и
там ги намерили хората, на които баща му дължал пари и майка му била много
изплашена. Също така в този район избухвали бомби и имало самоубийствени
атентати. Тогава майка му го посъветвала да замине за Иран и след това и за
Европа. По-точно искал да достигне до Швейцария, там имал вуйчо и искал да се
установи, да подаде молба за закрила, за да може да учи и да продължи да се
образова. Искал също така там да работи и да помага финансово на семейството
си. Това били причините, поради които напуснал П.. Заявил, че нямало заплаха,
отправена лично към него. Никога не му
било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в П., защото нямало спокоен
живот, а и имали семейни проблеми, също така там нямало да може да се образова.
На въпроса защо подал молба за закрила в Република България отговорил, че не е
подал молба за закрила в България, бил разпределен чрез релокация от Гърция към
България и искал тук да се установи и да живее спокойно.
Представено е становище рег. №УП-16375/08.02.2021г. от
младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №546/15.02.2021г., Зам. Председател на ДАБ при
МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А., на
основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че проблемите,
изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на закрила. Той не
заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че
молителят бил принуден да напусне А. и П., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността
за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма
основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 01.03.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 12.03.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ предоставя, отказва,
отнема и прекратява международна закрила в Република България; отнема временна
закрила в случаите по чл.17, ал.5, като според чл.52 от ЗУБ Председателят на
Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията си по чл.48,
ал.1, т.1 – 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл.53, т.12, с изключение на
правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на
Държавната агенция за бежанците, а по делото е представена Заповед №РД
05-803/14.12.2020г. на Председателя на ДАБ при МС, с която се делегират на Д. И.
– заместник-председател на ДАБ при МС, правомощия, включително по чл.48, ал.1,
т.1 от ЗУБ, с изключение на правомощието да отнема международна закрила (т.1 от
заповедта).
На основание чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от
образуване на производството за предоставяне на международна закрила Председателят
на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут
на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут. Към датата на издаване на
процесното решение – 15.02.2021г., предвидения срок за произнасяне на
административния орган е бил спазен.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически,
така и правни основания за издаването му. Административният орган излага
поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката
в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са
ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност
на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган,
за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата
международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ –
гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведени интервюта, отразени в нарочни
протоколи, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на
интервюирания в присъствието на преводач и на разбираем за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне
на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за съответно
на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от
фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на
такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на решаващия административен
орган, че заявените от молителя лични причини за напускане на страната са
неотносими към искането за закрила. Няма нито един наведен довод от
жалбоподателя, че е бил обект на преследване и от някоя организация, която
контролира държавата, или значителна част от нейната територия, или от
недържавни субекти, срещу които държавните органи не могат или не искат да
противодействат. Заявените от жалбоподателя твърдения за недобро отношение към хазарите
не са конкретни, т.е. не се твърди да е извършен конкретен акт на преследване
или друго действие от страна на етническата група пущуни, или от орган, или
организация, само и единствено на основание етноса или изповядвана от чужденеца
религия. Не се твърди и наличие на конкретни актове или действия, основани на
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е
изводът на административния орган, че разказаните от кандидата истории не
обосновават наличието на опасения от преследване. Не се твърди в бежанската
история жалбоподателят да е бил обект на насилие и от страна на етническата
група „пущуни“, поради което съдът приема, че този довод е изтъкнат в жалбата
единствено с цел да обоснове защитната теза на оспорващия. Правилно е
заключението на органа, че в случая не се установява да е налице преследване по
смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са
били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се
установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8,
ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не
е бил арестуван или осъждан и срещу него не е оказвано насилие. Конкретни
дискриминационни, или други неблагоприятни мерки, водещи към риск от
преследване, също не се установяват. Изложената пред органа бежанска история не
представлява действия по преследване, по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ.
Описаната фактическа обстановка няма пряко отношение към преценката за
основателността на молбата за предоставяне на закрила. Случаите на нанесен
побой в Гърция също не са релевантни в производството по предоставяне на
закрила, тъй като същите са с криминален характер. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. В случая не се установява в П.,
а и в А. жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, член
15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва
да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В случая, изложеното не се установява да е налице по
отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си за
неоснователност на молбата за закрила въз основа на информацията за страната по
произход на молителя, обективирана в Справка вх.№МД-44/22.01.2021 г., както и в
Справка вх.№МД-641/25.11.2020 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“
при ДАБ, относно Ислямска Република А., съответно относно П., и е цитирал част
от съдържанието на справките в акта си.
От тези справки, както и от допълнително представените
такива, може да се направи извода, че на
територията на А., съответно П., не са налице такива конфликти и обстоятелства,
обосноваващи предоставянето на международна закрила на основания, визирани в
ЗУБ. В представените справки има данни за насилие, но няма данни конфликтите и
отделните сблъсъци да са повсеместни. Същите не биха могли да се определят нито
по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват като такива,
които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен
статут на жалбоподателя.
От горецитираната информация, както и от наличната в
общодостъпни източници, може да се направи обоснован извод, че обстановката в А.,
съответно П. не е до такава степен влошена, за да се предполага, че самият
престой в тази държава би довел до излагане на такива рискове за хората, които да
дават основание за предоставяне на закрила, по визираните от чл.9 от ЗУБ
причини.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя за правилна, като същата
е релевантна и към настоящия момент. В случая, въпреки наличието на данни за
свързани със сигурността инциденти на територията на А., съответно П., от
съдържащите по делото справки не се разкрива наличието на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния
регион поради самия факт на присъствието си на тази територия.
За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството
по релокация на лицето в България от
Гърция, също не е основание за получаване на закрила в страната по релокация,
само и единствено въз основа на този факт, при установена липса на изискуемите
от специалния закон предпоставки за това.Подобни възражения се основават на
дефинирането на понятието „релокиране“, направено в „Справочник по интеграция
на лица с предоставена международна закрила“, разработен от Български съвет за
бежанци и мигранти, според което „Релокирането/преместването е прехвърляне на
лица, които се нуждаят или вече се ползват от форма на международна закрила в
една държава-членка на ЕС - в друга държава-членка на ЕС, в която биха получили
подобна закрила“. Визираната дефиниция на понятието не е легална, и въз основа
на нея не може да се направи търсения извод, че всяко релокирано лице
задължително се нуждае от международна закрила. Според чл.2, буква „д“ от
Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 година за установяване на
временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,
„преместване“ означава прехвърлянето на кандидат от територията на държавата
членка, която критериите, предвидени в глава III от Регламент (ЕС) №604/2013,
сочат като компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила,
на територията на държавата членка на преместване. Според чл.2, буква „е“ от
Решение 2015/1523 „държава членка на преместване“ означава държава членка,
която става компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на
кандидата съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 след преместването му на
територията на тази държава членка. Следователно, преместването на чужденеца в
България от Гърция не води автоматично предоставяне на международна закрила. За
получаването на такава се следва процедурата по ЗУБ, която предвижда
разглеждане на молбата за закрила, съответно извършването на преценка за
нейната основателност. Административният орган няма нормативно установено
задължение да предостави закрила на релокирано лице, а разполага с оперативна
самостоятелност за вземане на решение за уважаване на молбата на търсещото
закрила лице, респ. за нейното отхвърляне.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., против Решение № 546/15.02.2021г. на Заместник – Председател
на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: