Р Е Ш Е Н И Е
№ 205 21.12.2022г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на дванадесети декември две
хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно дело № 297 по описа
на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от С.Н.М., ЕГН ********** и Е.П.М., ЕГН **********,*** срещу заповед
№РД 04-1265/09.09.2021г. на кмета на община Д.. Релевират се основанията за
оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Твърди се липса на конкретни фактически и
правни основания за издаване на заповедта, непълно описание на обектите, търпим
строеж, извършен текущ ремонт, липса на СМР за гаража, отсъствие на вътрешно
преустройство с промяна на предназначението на гаража и складовото помещение и
липса на условията за премахване на строежа като незаконен. Моли се за отмяна
на заповедта. Претендират се деловодни разноски.
С
определение №539/02.11.2021г. на основание чл.227 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.213 от ЗУТ поради смъртта на
жалбоподателя Е.П.М. съдът е заличил същия и на негово място е конституирал като
жалбоподатели законните му наследници П.Е.М. и Н.Е.М. /с идентичен адрес с
посочения такъв в жалбата/. В писмена молба новоконституираните жалбоподатели
поддържат жалбата.
В
с.з. и писмени бележки пълномощниците на
жалбоподателката М. и лично жалбоподателя Н.М. поддържат жалбата. Сочат, че
преустройството е допустимо по чл.38, ал.5 от ЗУТ, като видът на помещенията е
от 2000г., от когато се ползват за живеене.
В
писмен отговор ответният кмет на община Д. оспорва жалбата като неоснователна. В
с.з. пълномощникът му поддържа становището на органа, сочейки, че помещенията
са годни за живеене след 2017г., като промяната на предназначението е без
издадени строителни книжа. Претендира разноски за вещо лице.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
С
оспорената заповед №РД 04-1265/09.09.2021г. на заместващия кмета на община Д.
по заповед №РД 04-1256/08.09.2021г., на основание чл.178, ал.6 във вр. с
чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ по т.I от
заповедна е забранено ползването и достъпа до строеж: „Вътрешно преустройство –
промяна предназначението на гараж и складово помещение /мазе/ в помещение за
живеене в партерния етаж на сграда с идентификатор 68789.15.98.1 по
кадастралната карта на гр.Д.“, находящ се в УПИ XXVII-4989, кв.163 по рег.план на гр.Д., имот с идентификатор 68789.15.98
по КК на града, с административен адрес: гр.Д., ул.“***“ № 13, ползван в
нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ и е разпоредено освобождаването му, а по т.II от заповедта е наредено в 3 дневен срок от изтичане на 14-дневния
срок за доброволно изпълнение да се прекъсне електрозахранването и
водоснабдяването на строежа.
Заповедта
е издадена въз основа на КА №6/12.04.2021г. на длъжностни лица от отдел „Устройство
на територията“ към общината, представени от жалбоподателката конструктивна
експертиза и становище от правоспособен проектант – архитект и становище от
09.04.2021г. на главния архитект на общината за категоризация на строежа.
Строежът е определен от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ във
вр. с б.“г“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 във вр. с чл.11 от Наредба
№1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Проверката за
строежа е по повод заявление вх.№94-К-957/29.12.2020г. от К.В.К.. От
фактическата страна органът е установил, че помещенията, предмет на
преустройството са собственост на Е.П.М. и С.Н.М., съгласно нот.акт №166, том I, дело №376/1989г. и Акт за сключен граждански брак
№146/28.06.1987г. Жилищната сграда с идентификатор 68789.15.89.1 по КК на гр.Д.
е изградена съгласно одобрен проект №116/1989г., като партерния етаж е
предвиден за гаражи и складови помещения /мазета/. Гаража и мазето, собственост
на М. не се ползват по предназначение – и двете са преустроени за живеене, като
гаража се ползва като жилищно помещение /спалня с трапезария/, а чрез иззиждане
на преградна стена и монтаж на врата за достъп мазето е разделено на две, като
едната част е кухненски бокс с размери 3,10/1,50м, а другата е WC и баня с размери 1,80/1,50м. В кухненския бокс се влиза от
дневната през допълнително просечена стена, а гаражната врата е заменена с
врата и прозорец „аеропланка“. Обектът е изцяло завършен, с монтирани кухненски
мебели, електрофициран и водоснабден и се използва за живеене от м.11.2020г.,
съгласно писмено обяснение със заявление вх.№94-С-146/12.02.2021г. от
жалбоподателката М.. От становището на инженер-конструктора органът е
установил, че с извършените ремонтни дейности, свързани с промяна предназначението
на гаража и склада в жилищни помещения, не са засегнати носещи конструктивни
елементи от сградата, предвидени да поемат сеизматични усилия и конструкцията й
не е засегната, а от становището на проектант – архитекта е констатирано, че с
извършените строителни дейности не е засегната носещата конструкция на сградата
– не са премахвани колони, носещи зидове и други конструктивни елементи.
Освен
заявлението от К.К. към преписката са приобщени служебно изискани от органа
справки от служби към общината за данъчно задължените лица за имота и сградата,
начина на заснемането й по КК и регулационното отреждане на УПИ. Данните са
идентични с посочените обстоятелства в оспорената заповед. При нанасяне на
сградата на КК не са заснети и нанесени самостоятелни обекти. От документите за
собственост на жалбоподателите и К.К. на л.30-33 от приложеното
адм.д.№301/2021г. по описа на КАС се установява, че сградата е в режим на
етажна собственост - К. е собственик на първия жилищен етаж с гаража и мазето
от северната страна на ЖС, а жалбоподателите са собственици на втори жилищен
етаж, ведно с мазето и гаража към етажа. УПИ, в който се намира сградата е
съсобствен. Съгласно приобщените в преписката писмени обяснения от М. и
нотариално заверената декларация от 12.02.2021г. строителството на сградата, в
която се намира процесния строеж е започнало през 1989г. въз основа на одобрен
инвестиционен проект №116/1989г. и Разрешение за строеж №150/11.07.1989г., като
няма изменение на конструктивни елементи в отклонение от одобрения
инвестиционен проект. Жалбоподателката признава собствеността на гаража и
мазето, като сочи, че на мястото на гаражните врати са поставили ПВЦ дограма,
направили са козметичен ремонт, състоящ се от поставяне на гипсокартон, ламинат
и нови мебели. Изградената в строежа ВИК, ел.инсталации и санитарен възел за
осъществени от свекър й П.М.П. по време на строежа на къщата през 1989г. М.
сочи, че обитават строежа от м.11.2020г. поради невъзможност за ползват гаража
по предназначение в резултат на поставената ограда по заповед
№РД04-41/10.01.2020г. на кмета и пандемията от корона вируса, т.к. съпругът й е
с влошено здравословно състояние и така са в изолация от децата и внуците им.
На
процесния строеж са извършени две проверки с идентични фактически констатации:
първата на 26.01.2021г., обективирана в Констативен протокол от същата дата със
снимков материал на л.22-29 от адм.д.№301/2021г. по описа на КАС и втората на
12.04.2021г. с изготвен Констативен акт №6 от същата дата. Проверката от
12.04.2021г. е осъществена в присъствие на жалбоподателите. Със заявление
вх.№96-С-334/13.04.2021г. С.М. е възразила срещу съставения КА от проверката и
е поискала от кмета разрешение за снабдяване с документи за преустройство на
гаража в стая за отдих със санитарен възел.
След
издаване на оспорената заповед, със заявление до органа вх.№94-С-1093/09.11.2021г.
М. е поискала издаване на удостоверение за търпимост за строежите. Представила
е нотариално заверена декларация от нея и съпруга й Е.М. от 20.09.2021г.,
съгласно която помещението на партерния етаж в сградата в съществуващия вид е
изградено през 2000г. и от тогава се ползва за обитаване и живеене.
От
приобщените по делото Констативен протокол от 07.12.2017г., снимковия материал
към него и заповед №3551/22.11.2016г. на кмета на община Д. се установява, че Е.М.
е декларирал удължаване на гаража и мазето през 2016г., като с посочената заповед на основание чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахването на това удължаване. Изпълнението
на заповедта е удостоверено с Констативния протокол от 07.12.2017г. Снимковият
материал към протокола удостоверява необитаемост на гаража и мазето и наличие
на ПВЦ врата на страничната стена към другото помещение, предвидено за мазе по
инвестиционния проект.
С
решение №260007/11.03.2022г. по гр.д.№1036/2020г. по описа на ДРС съдът е отхвърлил
предявения от жалбоподателите срещу К.К. иск по чл.109 от ЗС за премахване на
заграждение в дворното място, като в мотивите съдът е посочил, че заграждението
е изградено за обозначаване на реалното разпределение на дворното място по
гр.д.№2514/2018г. по описа на ДРС.
Съгласно
приобщената по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице архитект А.А.А.,
чертежите по части „конструкции“ и „архитектура“ на л.46 и л.52 от
адм.д.№301/2022г. по описа на КАС отразяват предвижданията на одобрения проект
за процесните помещения. Тези помещения са разположени на партерния етаж на
сграда с идентификатор 68789.15.98.1 и с местоположение в сградата и размери,
отговарящи на одобрения проект. Доколкото с одобрения проект са предвидени за
„гараж“ и „мазе“, е налице промяна на предназначението на помещенията, т.к. се
използват за живеене. Извършените в тази връзка СМР са състоят в следното:
зазидана е предвидената с одобрения проект врата от мазето към разположеното до
него антре, в разделителната стена между гаража и мазето е изпълнен отвор с
размери 0,88/1,80м за връзка между двете помещения, в задната част на мазето е
оформена баня с тоалетна посредством изграждане на преградна стена с врата в
нея. Водопроводната и канализационна инсталации в това помещение са свързани
към преминаващите през него вертикални клонове на съответните инсталации, чиито
местоположение е определено на това място с одобрения проект. Свързването на
ВиК инсталациите е допустимо без съгласие на съсобствениците по см. на чл.185,
ал.1, т.4 от ЗУТ. Извършени са и довършителни строителни работи като подови
настилки, мазилки и фаянсова облицовка, които са в понятието „текущ“ ремонт. В
отвора на гаражната врата е монтирана дограма – прозорец и врата. Вещото лице
сочи, че за извършеното преустройсто са необходими строителни книжа, чието
одобряване е допустимо на основание чл.38, ал.5 от ЗУТ при условията на чл.185,
ал.1, т.2-4 от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице допълва, че затварянето на
една врата и отварянето на друга не засяга конструкцията поради което не представлява
съществено отклонение от одобрения проект. Според вещото лице, реално няма
достъп до гаража поради монтираната ограда в резултат на разпределеното
ползване на парцела и изградената подпорна стена на част от границата на УПИ-то
откъм улицата, където има много стръмен участък.
Заключението
на вещото лице с допълненията му в съдебно заседание съдът намира за обективно
и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото. Страните
не го оспорват.
По
делото са приобщени две групи свидетелски показания. В първата група са
показанията на св.К.К. и И.П. /от страна на ответника/, а във втората са
показанията на св.Димитър Г. и Г.Д. /от страна на жалбоподателите/. Св.К. е
собственик на 1 етаж от къщата, а св.П. като общински служител е участвала при
проверката за премахване на удължението на гаража от 07.12.2017г. Св.К. сочи,че
е закупил етажа от къщата през 2003г., като през 2014г. жабоподателите са
изградили незаконното удължение на гаража, който е придобил форма за живеене
след 2020г., като до 2014г. същият е ползван по предназначение. Св.П.
потвърждава данните в протокола от проверката, като сочи, че към 2017г. в
гаража не се е живеело –не е бил с жилищни функции, нямал е врата и дограма.
Свидетелите на жалбоподателите дават сведения от времето на построяване на
сградата през 1990г. Според св.Г. при строежа на сградата гаражът е направен на
кухня и никога не е ползван като гараж, а към 2020г. помещението е ползвано за
събиране на гости, имало е пейки, маси, легло, тоалетна, баня, печка, мивка,
правели са зимнини и е имало течаща вода, като е извършен текущ ремонт. Банята
и тоалетната са направени през 1990г. при строежа на къщата. Св.Д. потвърждава
ползването на гаража за битови нужди още от 1990г., когато е имало обособен кът
за баня и тоалетна, а след това е правен освежителен ремонт – смяна на плочки,
боядисване на стени и полагане на ламинат.
Показанията
на св.Г. и св.Д. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на
сведенията от жалбоподателите в административното производство, обективирани в
подадените обяснения и нотариално заверени декларации. Показанията на св.П.
също са достоверни, т.к. са подкрепени от Констативния протокол от проверката
през 2017г. Съпоставени, показанията на тези трима свидетели не са
взаимноизключващи, т.к. проверката през 2017г. не обхваща банята и тоалетната,
а само помещението за гараж, снимковия материал удостоверява наличие на промяна
в стената между двете помещения с направата на ПВЦ врата, а видът на строежа по
КА от 12.04.2021г. датира от 2020г. Показанията на св.К. са частично
недостоверни досежно сведенията за ползване на гаража по предназначение от
2003г. до 2014г., т.к същите противоречат на останалия доказателствен материал
по делото.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателите са лица с правен интерес от оспорването. Заповедта
на кмета на общината е индивидуален административен акт по чл.214, т.3 от ЗУТ с
утежняващ за адресите характер. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по
чл.168, ал.1 от АПК оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
По
компетентността на органа:
Заповедта
е издадена от оправомощен орган. По регламентацията на чл.137, ал.1, т.5, б.“г“
във вр. с б.“а“ от ЗУТ обектът представлява строеж от пета категория. Съгласно
чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ компетентен административен орган за
издаване на заповедта е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице. Заповедта е издадена от заместник кмета на общината в условията на
заместване, възникнало по заповед №РД 04-1256/08.09.2021г. на кмета. Заместването се
извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна
невъзможност да ги изпълнява (вж. ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС по
тълк.д.№ТР-4/2002г. на ОСС). Заместването
по делото е в пълния обем на правомощията на замествания. Страните не спорят
относно компетентността на органа.
По
формата на акта:
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея мотивирана писмена форма по
чл.178, ал.6 от ЗУТ. В заповедта е посочено фактическо и правно основание за
нейното издаване, органът - издател, адресатите на акта, датата на издаване,
налице е разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на органа, посочен
е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя.
Неоснователно
жалбоподателите възразяват за липса на конкретни фактически и правни основания в
издадената заповед и непълно описание на обектите. Фактическите основания са
свързани с вида на строежа, установен при проверката на 12.04.2021г. от общинските
служители, собствениците на изграденото, данните от констуктивната експерзита и
становището на архитекта, категорията на строежа от становището на главния
архитект на общината, предназначението на строежа и неговото ползване по
данните от преписката. Посочените факти са достатъчни за формиране на
правнозначимо волеизявление на органа и дават нужната яснота на адресатите за установените
факти и обстоятелства и обективиращите ги документи. Правните основания за
издаване на заповедта включват нормите на чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ, които норми са в корелация с фактите и дават правомощие на органа да
издаде акта. Описанието на строежа е ясно и съответства на изложените от органа
данни.
По
административната процедура:
При
издаване на заповедта е спазена разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ за съставяне на констативен акт за вида,
състоянието и начина на ползване на строежа. Констативният акт е изготвен от
служители на общината, връчен е на адресите, които са се възползвали от правото
на възражение в законния срок.
Административният
орган е спазил и общото правило по чл.35 от АПК за изясняване на релевантните
за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички относими
доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от органа
обстоятелства са обективирани в оспорената заповед. Органът е установил адресатите
на акта в лицето на първоначалните жалбоподатели като собственици на строежа
посредством надлежни доказателствени средства. Спазен е принципа за истинност
по чл.7 от АПК.
По
материалния закон:
Заповедта
е съответна на материалния закон.
Правното
основание за издаване на акта е чл.178, ал.6 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ, поради което материалноправни основания за неговата законосъобразност са
наличието на строеж и ползването му не по предназначение.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства доказва наличието на описания в
оспорената заповед строеж във вид на „Вътрешно преустройство – промяна
предназначението на гараж и складово помещение /мазе/ в помещение за живеене в
партерния етаж на сграда с идентификатор 68789.15.98.1 по КК на гр.Д.“.
Легалната дефиниция за „строеж“ по §5, т.38 от ДР на ЗУТ включва
преустройствата на сгради със или без промяна на тяхното предназначение, а
определението за СМР по §5, т.40 от ДР на ЗУТ касае работите, чрез които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват. Доказателствата сочат, че към момента на изграждане на сградата процесните
две помещения, съгласно одобрения инвестиционен проект са с предназначение
гараж и мазе и са били изградени като такива. След изграждането им обаче, през
1989г. собственикът е извършил действия
по преустройство на обектите – зазидана е предвидената с одобрения проект врата
от мазето към разположеното до него антре, направен е отвор в разделителната
стена между гаража и мазето, изградена е баня с тоалетна в задната част на
мазето и са изпълнени ВиК и ел. инсталациите. В тази насока са приобщените инвестиционен
проект, заключение на вещото лице, обясненията и декларацията от
жалбоподателката М. и показанията на св.Г. и св.Д.. Помещенията са оборудвани и
използвани за битови нужди. След премахването на удължаването на гаража през
2017г. и към 2020г. жалбоподателите са извършили довършителни работи, включващи
направа на подови настилки, мазилки, фаянсова облицовка и монтиране на дограма.
В този вид обектът е използван за живеене от м.11.2020г.
С
оглед на така установените данни съдът приема, че преустройството на гаража и
мазето са осъществени към 1989г., а довършителните работи – към 2020г.
Преустройството е променило вида и предназначението на обекта по см. на чл.223,
ал.1, т.6 от ЗУТ спрямо издадените за него строителни книжа /РС и одобрения
инвестиционен проект/. Вътрешното преустройство от 1989г. не представлява
„текущ ремонт“ по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, т.к. е свързано с промяна на
предназначението на двата обекта. Довършителните работи от 2020г. представляват
текущ ремонт, но не са правно обвързващи за преценката на строежа, т.к. не
изменят или заличават извършеното преустройство с промяна на предназначението
на обектите като жилище по см. на §5, т.30 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.40, ал.1
от ЗУТ.
Следователно,
строежът представлява вътрешно преустройство на гаража и складовото помещение
/мазе/ на партерния етаж от сградата, който строеж не се ползва по
предназначение по см. на чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ. Строежът има
предназначението на помещение за живеене от две части /жилищно помещение –
спалня и трапезария и обслужващо помещение – кухненски бокс и тоалетна с баня/
вместо предназначението на обектите по издадените строителни книжа като гараж и
мазе. Промяната на предназначението отговаря на дефиницията по §5, т.41 от ДР
на ЗУТ, т.к. е налице промяна на обектите от един начин на ползване в друг
съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Кодовете
за гараж, склад и друг вид самостоятелен обект в сграда са различни от кода за
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда по см. на т.4 от Приложение №4
към чл.16, ал.3 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР. Установеното от органа и доказано по делото
ползване на строежа не по предназначение съгласно издадените за него строителни
книжа определя материалната законосъобразност на оспорената заповед. Нормите на
чл.178, ал.6 във вр. с ал.4 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ задължават органът да
забрани ползването на строежа и да разпореди неговото освобождаване с
прекъсване на захранването с ток и вода.
Твърдението
на жалбоподателите за извършен текущ ремонт не игнорира правната характеристика
на строежа като преустройство.
Отсъствието
на СМР за гаража по см. на §5, т.40 от ДР на ЗУТ не променят изводите на съда.
Гаражът в сегашния му вид не представлява самостоятелно обособено помещение, а
част от извършеното вътрешно преустройство, т.е. част от съществуващия строеж.
Пречките
за ползване на гаража не по предназначение във връзка с денивелацията на
улицата при входа за гаража и изграждането на заграждение /ограда/ в резултат
на съдебното решение за разпределение на дворното място са ирелевантни досежно
правомощието на органа по чл.178, ал.6 от ЗУТ. Тези пречки са основание
собствениците да искат разрешение за промяна на предназначението на гаража,
каквото разрешение отсъства по делото.
Предмет
на оспорената заповед не е законността на строежа, а забраната за ползването му
не по предназначение. Поради това за законосъобразността на заповедта е без
значение и обстоятелството дали строежа е законен или не /вж. решение
№517/15.01.2018г. по адм.д.№8104/2017г., решение №5761/16.04.2019г. по
адм.д.№11752/2018г., двете на II. на ВАС/.
Това определя възраженията на жалбоподателите за търпим строеж като
ирелевантни.
Независимо
от горното, за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че както към момента на
извършване на преустройството през 1989г., така и понастоящем действащите
правила на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ въвеждат изискване за разрешаване
на преустройството като вид строеж. Нормите на чл.55-57 от ЗТСУ, чл.224 и
чл.225, ал.1, т.12 от ППЗТСУ /отм./ предвиждат издаване на РС за преустройство,
с което не се изменя функцията и строителната конструкция и не се увеличават
натоварванията в помещенията, какъвто е процесния случай. Преустройствата се
включват в дефиницията за „строеж“ по §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./. Идентични са
нормите на чл.38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ за издаване на РС по общия ред.
Изключението по чл.147а, ал.1 от ЗУТ /нов – ДВ, бр.16/2021г./ не касае
процесния случай, т.к нормата е нова и се прилага при промяна на
предназначението на сгради и самостоятелни обекти в сгради без извършване на
СМР, като в тези случаи се предвижда само издаване на разрешение за промяна на
предназначението от главния архитект.
С
оглед годината на преустройство през 1989г. неприложима е нормата за търпимост
по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Търпимостта по §16, ал.2 от ПР на ЗУТ /в който
времеви период попада строежа/ изисква деклариране на строителството, каквото
отсъства. Разпоредбата на §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ не изключва
приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, а се явява нейно
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за
"търпими". Този нов период включва строежи, извършени от 01.07.1998г.
до 31.03.2001г.
Липсва
проведена процедура по узаконяване на строежа по реда на §184 от ПЗР ЗИД ЗУТ,
която норма изисква строежът да е изграден преди 2003г. и да има подадено
заявление от собственика в срока по §184, ал.2. Разпоредбата на §127, ал.2 ПЗР
ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр.82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./ е
материалноправна. Липсата на придадено с преходна разпоредба обратно действие
на същата, обосновава извод за приложимостта й занапред.
Заповедта
е съответна с целта на ЗУТ да се преустанови ползването на строеж,
който не се ползва по предназначение, без значение дали е законен или не.
На
основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради
изхода от спора оспорващите нямат право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателите дължат на
община Д. деловодни разноски в размер на 200лв. за вещо лице под формата на
внесен депозит. Съдът не присъжда пълния размер на одобреното възнаграждение от
350лв., т.к. липсват доказателства за заплащане на сумата от 150лв. като
доплащане в указания от съда срок в протоколно определение от 12.12.2022г.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на С.Н.М.
и Е.П.М., последния заместен по делото от законните му наследници П.Е.М. и Н.Е.М.
срещу заповед №РД 04-1265/09.09.2021г. на кмета на община Д..
ОСЪЖДА С.Н.М., П.Е.М. И Н.Е.М. *** деловодни разноски за вещо лице в размер на 200лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: