РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500899 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ГД „***,
специални операции и борба с тероризма“, представлявана от гл. комисар К.
Д. - Директор, чрез старши юриск. М.Х. против Решение № 260676/
30.09.2020г. постановено по гр.д.№ 564 2020г по описа на ПРС – ХV гр.с., в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Х. Д. общо сумата
1 086,36 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 145 часа за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2019г., получени в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 94,41
лв обезщетение за забава за периода от 26.04.2018г. – 15.01.2020г.,597,17
лева разноски за адв.възнаграждение, както и разноски по делото в размер на
100 лв ДТ и 100 лв за ССЕ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се
присъждане на разноски по делото и юриск.възнаграждение.
1
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. С. Ж.П. като
пълномощник на Й. Х. Д., с който оспорва жалбата като неоснователна и
моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.
Претендира присъждане на разноски по делото за адв.възнаграждение в
размер на 450 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните , намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Х. Д., от с.
Ч. , Община А., обл. Пловдивска чрез адв.С.П. обективно съединени искове
по чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.12.2017г. –
31.12.2019г. в размер на 1086, 36 лв , мораторната лихва за забава в размер на
94,41 лв за периода 26.04.2018 – 15.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане. Беспорно е по делото, че
ищецът е работил и полагал труд на длъжността *** в сектор „***“ при ***
гр. Пловдив при дирекция „***“ при ГД „национална полиция“ на МВР, като
е полагал труд и през нощта за времето от 22.00ч. до 06.00ч, по утвърдени
графици, като отработеното време до сега се е изчислявало съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, а часовете нощен труд не са били
преобразувани в дневен труд и не е бил заплащан извънреден труд.
Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в дневен, като не е
било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР относно нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР, разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР относно начина на изчисляване на
работното време на държавните служители в работни дни – подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени – сумирано на тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00ч и 6.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Отчетена е действащата към процесния
2
момент редакция на разпоредбата на чл.187, ал.5 ЗМВР, както и действащите към този
момент издадени в приложение на Закона Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните
работи. Направен е сравнителен анализ с разпоредбата на чл.140 , ал.1 КТ, като е отчетено
също, че с Наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР не е посочен коефициент за отчитане на нощния
труд и тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, е обосновано наличието на коефициент за преобразуване
на часовете нощен труд в дневен в чл.9, ал.2 от НСОРЗ в цифрово изражение. Така е изведен
правният извод относно приложимостта на разпоредбите на Кодекса на труда и
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Приети са за приложими нормите на КТ по смисъла
на уредената в разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР специална закрила, свързана с
отчитането и заплащането на нощния труд. С оглед на това исковете са приети за доказани
по своето основание, а по размер съобразно депозираното, прието и неоспорено от страните
заключение по ССчЕ.
С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно и необосновано с
възражението за неправилно приемане от страна на районния съд наличие на празнота в
уредбата, поради което прилагането по аналогия на НСОРЗ, наличието на различна правна
уредба в трудовото законодателство по отношение на въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд , различно от специалния ЗМВР, който се явява
специален по отношение на КТ, а последният се прилага само за неуредените в специалния
закон въпроси. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР.
Жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за
извънреден труд. С действащата разпоредба на чл.187 ЗМВР за процесния период се
определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР – 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл.187, ал.1 ЗМВР/.
Според чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл.187, ал.5 и ал.6 ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Разпоредбата
на чл.188, ал.2 ЗМВР регламентира приложението на специалната закрила по Кодекса на
труда спрямо държавните служители, които полагат труд между 22.00ч и 6.00ч.
Въззивният съд намира, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът
3
за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период са действали Наредбите №№
8121з-776/ 29.07.2016г. и 8121з-368 07.01.2020г. / за реда, организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР/.
И двете така посочени наредби не е уредена изрична регламентация относно
преобразуването но часовете, положен нощен труд с определен коефициент,
така както това изрично Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. Така именно с
посочената норма на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 /
11.08.2014г. изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00
ч. за отчетния период се умножава по 1,143. А в посочените по-горе
действали през процесния период, е определен редът за отчитането на
отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. с изготвяне на протокол и
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове, но без да е предвидено специално правило за определяне
на методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.
От жалбоподателя се поддържа възражението, че по отношение на
служителите на МВР се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи въз основа на законовата делегация на разпоредбата на
чл.187, ал.9 ЗМВР, а не Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Възражението на
жалбоподателя се намира за неоснователно, тъй като въззивният споделя
намира, че в случая са приложими принципните разяснения , дадени в т.23 на
Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС , съобразно които
е отчетено, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл също
4
препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда,
че минималните и максималните размери на основноте заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ,
поради което общите правила следва да намерят приложение във всички
случаи и по отношение на държавните служители. Размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в посочените по-
горе наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Така изложените съображения са и в съответствие с постановеното решение
на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/ 2020г , според което чл.8 и чл.12, б. а
от Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
националната правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има и други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания нощен труд. С решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20
се приема, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В т.75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност
5
на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства – т.77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.
Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел и общ интерес –
т. 78. В т.79 е обосновано, че ако не се основава на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би се налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното
право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел / решение от 6 октомври 2021г., Sumal, I-882/19,
ЕU:С :2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/.
С оглед на приетото в решението на СЕС и с оглед преобладаващата част на
исковия период на претенцията до изменението на ЗМВР ДВ, бр.60/ 2020г. не
е налице определена нормална продължителност на нощния труд в цитирания
закон.
Приложимост за процесния период 01.12.2017г – 31.12.2019г. е редакцията
на разпоредбата на чл.187, ал.3 – ал.5 ЗМВР преди изменението й с ДВ, бр.60
/ 07.07.2020г.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно.
6
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
претендираното адв. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 450
лв, съобразно ДПЗС и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260676 / 01.10.2020г. постановено по гр. д. №
564/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХV гр. с. в обжалваната му
част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР да заплати на Й. Х.
Д., ЕГН: ********** сумата 450 лева / четиристотин и петдесет лева/ -
разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7