№ 838
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503197 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.07.2021г. по гр.д. 10703/2018г на Софийски градски съд, 1-16
състав, с което е отхвърлен предявеният от В. А. М. против ЗАД „Армеец“АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
нейния брат Б. А. М., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на
10.06.2016 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането - 10.06.2016 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата В. А. М. чрез
пълномощник адв.Н. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Твърди се, че съдът неоснователно отхвърлил въз основа на събраните
доказателства наличието изключителна връзка между загиналия и неговата сестра.
Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВКС с ТР №1/2016г на ОСНГТК е
налице изключение изключение, защото от показанията на разпитания по делото свидетел се
установявала особено близката връзка между брат и сестра и напълно пременения живот на
ищцата в негативен аспект след инцидента. Поддържа се, че от фактическа страна е
доказано, че загиналият е бил изключително привързан към сестра си, и че техните
отношения превишават обичайните между брат и сестра. Поради изложеното се твърди, че
ищцата е материално легитимирана да получи обезщетени, за чиито размер е неприложима
1
методиката установена в & 96 и чл.493а КЗ, като намираща се в противоречие с
общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, поради това и ще следва да
намери приложение принципа по чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на всички
действително понесени вреди, чиито паричен еквивалент съответства на претендираната
сума от 30 000лв.
Въззиваемият-ответник ЗАД „Армеец“АД чрез пълномощник ю.к. Д. е подал отговор в
срок, с който излага подробно доводи и съображения против наличието на изключителен
случай по смисъла на ТР № 1 от 2016 г. на ОСНГТК.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният състав приема решението в
обжалваната му осъдителна част за валидно и допустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск по чл.432 ал.1 КЗ (отм.)
Ищцата В. А. М. твърди, че на 10.06.2016г. настъпило ПТП, в резултат на което на
загинал брат й Б. А. М. по вина на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответника. Изтъкват се обстоятелства за изключително близки отношения между
ищцата и нейният загинал брат, и че загубата била преживяна много тежко. Претендира се
обезщетение в размер на сумата от 30 000лв, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на застрахователното събитие 04.09.2016г.
Ответникът ЗАД „Армеец“АД оспорва иска, като сочи, че същият е недоказан по
отношение на естеството на връзката, която не се характеризира с изключителност и
особена близост и в този смисъл ищцата не е материално легитимирана по иска. Възразява
се против описания в исковата молба механизъм на пътното произшествие, и че същото е
настъпило по вина на водача на застрахованото ППС. Евентуално се поддържат възражения
за съпричиняване на вредите от пострадалия по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, който е бил без
защитна каска и против размера на претендираното обезщетение.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 10.06.2016г. е настъпило ПТП,
в резултат на което починал Б. А. М. – брат на ищцата, и че виновният водач Р. Х. Х., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, бил осъден с вляла в сила присъда по
НОХД № 121/2018 г. на ОС Шумен за причиняване на смърт по непредпазливост поради
нарушаване правилата за движение – престъпление по чл.343, ал.3 пр. 3 НК. Между
страните не е имало спор и пред първата инстанция, че за увреждащия автомобил е имало
сключен валиден договор с ответния застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към
трети увредени лица /обективиран в застрахователна полица № BG/11/116001096402, със
срок на покритие от 10.04.2016 г. до 09.04.2017 г./. От представеното удостоверение за
родствени връзки, е видно че Б. А. М. е брат на ищцата.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства се изяснява, че
ищцата на 30г. и загиналият й брат Б.М. на 25г са били в близки отношения. От показанията
на св.А.Х. (братовчед на ищцата) пред първата инстанция се установява, че изключително
2
тежко приела новината за смъртта на брат си – припаднала, била на успокоителни, не
можела да повярва и да приеме загебата му, защото били много близки и брат й е помагал за
всичко. Ищцата била омъжена, но със съпруга си имала проблеми и той заминал за чужбина.
От тогава разчитала на помощта и подкрепата на брат си, който се грижел за нея и
племенника си, включително и финансово. Ишцата нямала други братя и сестри, след
трагичния инцидент отслабнала много и била на антидепресанти. Към момента на
катастрофата ищцата живеела в ***, а брат й на квартира в ***, но се виждали в кря на
седмицата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, представляващи изключение от общо приетите обичайно близки
отношения на родственици, когато травмиращите изживявания по повод смърт на близък
човек са в много силен интензитет, ще е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият
състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните
отношения между брат и сестра. Доказателствата по делото не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-
големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, поради житейски обстоятелства
– смърт на родители или трайно отсъствие, така също братя и сестри, живеещи съвместно
без родители, близнаци и пр. В случая безспорно се установяват нормалните отношения на
3
близост, привързаност и доверителна връзка между лица в тази степен на родство, и че
смъртта на Б.М. действително е причинила на ищцата болки и страдания. Загубата на
близък родственик е събитие, което неминуемо има за последица душевна болка и тъга в
близките хора. В случая и се установява, че ищцата е бил разстроена и травмирана от
инцидента и емоционално е преживяла трагедията, което се е отразило на цялостното й
поведение и било видимо за околните – била съкрушена и на антидепресанти, подтисната и
потопена в мъката си. Всички тези обстоятелства обаче не обосновават изключителна по
характер връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните
отношения на близост и привързаност между брат и сестра в сходна възраст, израснали
заедно в едно семейство. Помощта и подкрепата между брат и сестра в труден за един от тях
период не превишава обичайните разбирания за грижа и съпричастност между роднини от
този близък семеен кръг. Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в случая ще е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект,
включително емоционален и духовен надхвърля обичайните приети отношения на близост,
топлина и уважение между лица в тази степен на родство.
Поради това не се обосновава извод, че съдържанието на установената по делото
връзка и тежестта на понесените вреди налагат изключение от ограничението на ППВС №
4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, тъй като не е налице хипотезата по ТР № 1 от 21. 06.
2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Съвпадането в изводите на двете инстанции ще има за последица потвърждаване на
обжалваното решение, при който изход на спора няма основание да се изменят присъдените
пред първата инстанция разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззиваемия-
ответник, който е претендирал и има право на разноски за ю.к. възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200лв.
С оглед на посоченото, настоящият състав
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2021г. по гр.д. 10703/2018г на Софийски градски
съд, 1-16 състав.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***, ул.***, № 6Б, ет.4
чрез адв. С.Н. да заплати на ЗАД „Армеец“АД ЕИК ********* сумата от 200лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС на РБ считано от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
4
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5