Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260094
гр. ВРАЦА, 21.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 22.01.2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
НАДЯ ПЕЛОВСКА
при секретаря Галина Емилова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №517/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №19/28.01.2019 год. и
допълнително решение №158/24.06.2019 год. по гр.дело 1708/2017 год. по описа на
РС-Козлодуй състав на съда се е произнесъл по два иска с правно основание
чл.109 вр. с чл.50 ЗС-първоначален иск, предявен от ищците В.С.М. и И.Ц.М. ***
против ответника А.В. ***, и насрещен иск, предявен от ответника Б. против
ищците М., като ги е отхвърлил.
Недоволни от решението са останали
и двете страни.
Ищците В.С.М. и И.Ц.М. обжалват решение №19/28.01.2019 г. и
допълнително решение №158/24.06.2019 год. в частта, с която претенцията им е
отхвърлена, а ответникът А.В. Б. обжалва решение №19/28.01.2019 год в частта,с която съдът е отхвърлил насрещния
му иск. Ищците
В.С.М. и И.Ц.М. поддържат, че решение
№19/28.01.2019 год. и допълнително решение №158/24.06.2019 год. в обжалваната от тях част е неправилно,
необосновано и немотивирано. Сочат, че първоинстанционният съд е формирал
правния си извод за неоснователност на предявения от тях иск /с който са заявени следните
претенции по отношение на ответника: 1.Да бъде осъден да преустанови
свободното отглеждане в
собствения му имот, находящ се в пл.№612,кв. 20 на с. ***, на кокошки, патици и гъски, кози с
ярета, коне, кучета, телета, прасета - майки за разплод, нерез и прасета за
угояване, и започне да ги
отглежда съгласно изискванията на всички нормативни документи отнасящи се до
отглеждането на горепосочените видове животни; 2.Всички
животни да се отглеждат в обособени затворени помещения, които да отговарят на всички нормативни
документи, отнасящи се до изискванията за помещенията за
отглеждане на различните видове селскостопански животни, а на използваната
селскостопанска сграда /кошара/ да се монтират прозорци и врати, които да
затварят херметично помещенията в селскостопанска сграда /кошара/ и по този
начин да не се допуска миризмата на фекалии и урина да се носи към имота на
ищците.Прозорците да са винаги затворени, а вратите да се ползват само за
влизане и излизане от селскостопанска сграда /кошара/, като през останалото
време да са плътно затворени; 3.Към
селскостопанската сграда /кошара/
да се построи септична /водоплътна изгребна/ яма с цел там да се отвеждат
/депонират/ отпадните води и урина от отглежданите селскостопански животни; 4.Да преустанови отглеждането на прасета под открития
навес в примитивно оградена в него част; 5.Да
почисти и дезинфекцира частта от имота му, в която се отглеждат свободно
животните и я поддържа за в бъдеще без миризми от фекалии и урина; 6.Да изкорени намиращите се в близост до оградата, граничеща с имота на ищите, трайни насаждения: един брой черница,
насаждения от малини, орехови и други трайни насаждания; 7.Да запълни намиращата се до оградата, граничеща с имота на ищците, неизползваема варница с цел недопускане
разпространение и развъждане на змии; 8.Да премахне и редовно да премахва намиращите се в близост до оградата, граничеща
с имота на ищците плевели и бурени с цел недопускане
разпространение и развъждане на змии./, практически без да изложи мотиви и без да извърши анализ
на събраните по делото доказателства. А от тези доказателства - заключение на съдебно-ветеринарна експертиза,
заключение на съдебно-техническа експертиза, свидетелски показания и документи
, може да се направил обоснован извод за
основателност на всичките им претенции.
Молят решение №19/28.01.2019
год. и допълнително решение №158/24.06.2019 год. да бъдат отменени в
обжалваната от тях част, а искът им уважен
изцяло. Не сочат и не представят нови доказателства. Претендират
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК
ответникът пред РС-Козлодуй А.В. *** не е депозирал отговор по възивната жалба
на сем.М.. Становище за неоснователност на тази жалба е инкорпориран в
подадената от него въззивна жалба / л.1,абзац 1-ви и л.3,абзац последен/.
Ответникът А.В. Б. също поддържа,
че решение №19/28.01.2019 год. в обжалваната от него част е неправилно и
немотивирано. Сочи,че съдът е формирал правния си извод за неоснователност на
предявения от него насрещен иск /с който са заявени следните претенции по отношение на ответниците по този
насрещен иск: 1.Да премахнат незаконосъобразно изградената
септичната яма,находяща се до границата между двата имота; 2.Да премахнат незаконосъобразно изградената
тоалетна, находяща се на лицевата част на имота им; 3.Да преустановят
свободното отглеждане в собствения си имот на куче, като ограничат придвижването му и не
допускат същото да преминава в двора на Б.; 4.Да преустановят
поддържането и изгарянето на купчина с битови, животински, строителни и други
отпадъци пред дома си; 5.Да преустановят
засаждането и отглеждането на растения непосредствено
на границата с имота му; 6.Да изградят
половината от общата граница между двата имота в частта, която се намира зад
техните селскостопански постройки, с плътна ограда на височина не по-малко от 2
м. над нивото на терена в техния имот./, като е изложил мотиви само относно първите му две претенции, които
обаче не кореспондират със събраните по делото доказателства. За останалите
претенции аргументи липсват.
Моли решение №19/28.01.2019
год. да бъде отменено в обжалваната от него част, а искът му уважен изцяло.Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция са
приети представените от страните нови писмени доказателства. Формулираното от
въззивника-ответник А.В. Б. искане за допускане на повторна съдебно-техническа
експертиза пред въззивната инстанция е счетено за неоснователно и е отхвърлено
с определение №958/02.12.2019 год., постановено в подготвителното заседание по
чл.267 ГПК.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по тяхната основателност,съдът
съобрази следното:
Гр.дело №1708/2017 год. по описа на РС-Козлодуй е
образувано на 15.12.2017 год. по искова молба на В.С.М. и И.Ц.М., и двамата от
гр.***, с която ищците са предявили против А.
В. *** с правно основание чл.109 във връзка с чл.50 от ЗС с искане
ответникът да бъде осъден да преустанови незаконните си действия, с които им
пречи необезпокоявано да осъществяват
правото си на собственост върху УПИ, находящ се в с. ***, общ. Козлодуй,
обл. Враца с площ от 1 300 кв.м., парцел 1, кв. 20, имот пл.№ 692 по плана на с.***,
ведно с построените в имота кухня и селскостопански постройки, имот разположен при съседи: Т. В. М., М.
М. Т., наследници Г. и от две страни улици, като:
1.Преустанови свободното
отглеждане
в собствения му имот, находящ се в пл.№612,кв. 20 на с. ***, на кокошки, патици и гъски, кози с
ярета, коне, кучета, телета, прасета - майки за разплод, нерез и прасета за
угояване, и започне да ги отглежда съгласно
изискванията на всички нормативни документи отнасящи се до отглеждането на
горепосочените видове животни;
2.Всички
животни да се отглеждат в обособени затворени помещения, които да отговарят на всички нормативни
документи, отнасящи се до
изискванията за помещенията за отглеждане на различните видове селскостопански
животни, а на използваната селскостопанска сграда /кошара/ да се монтират
прозорци и врати, които да затварят херметично помещенията в селскостопанска
сграда /кошара/ и по този начин да не се допуска миризмата на фекалии и урина
да се носи към имота на ищците. Прозорците
да са винаги затворени, а вратите да се ползват само за влизане и излизане от
селскостопанска сграда /кошара/, като през останалото време да са плътно
затворени;
3.Към селскостопанската сграда /кошара/ да се построи
септична /водоплътна изгребна/ яма с цел там да се отвеждат /депонират/
отпадните води и урина от отглежданите селскостопански животни;
4.Да
преустанови отглеждането на прасета под открития
навес в примитивно оградена в него част;
5.Да почисти и дезинфекцира частта
от имота му, в която се отглеждат свободно животните и я поддържа за в бъдеще
без миризми от фекалии и урина;
6.Да изкорени намиращите се в близост до оградата, граничеща с имота на ищите, трайни насаждения: един брой
черница, насаждения от малини, орехови и други трайни насаждания;
7.Да запълни намиращата се до
оградата, граничеща с имота на ищците, неизползваема варница с цел
недопускане разпространение и развъждане на змии;
8.Да премахне и
редовно да премахва намиращите се в
близост до оградата, граничеща с имота на ищците плевели и бурени с цел недопускане
разпространение и развъждане на змии./.
Твърди се,че
ищците са собственици на описания в исковата молба имот и живеят в него, а
ответникът Б. е собственик на съседния имот, представляващ имот пл.№612 в кв.20
по плана на с.***. Твърди се, че ответникът отглежда селскостопански животни в собствения си имот,
като с цялостната си дейност пречи на ищците и семейството им да упражняват правото си на
собственост върху своя имот, те търпят вреди от непоносимата миризма,
шум и крясъци, а също така създава условия за епидемии и зарази, което създава
реална опасност за здравето им. Непоносимата миризма, крясъци и квичене
достигала до всички части на имота на
ищците, а през лятото дори и вътре в къщата. Считат, че броят и видът на
животните, както и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона
за собствеността. На
следващо място се твърди, че засадените и отглеждани от ответника Б. трайни насаждения са в близост до оградата на
границата на имотите на страните. Орехите
и другите трайни насаждения, въпреки че са засадени на законоустановеното
разстояние от оградата на ищците, били
разположени много нагъсто едно от друго, при което образували гора, която в зрялата си възраст ще доведе до
значително намаляване на светлата и откритата част от имота на ищците, която
използват за отглеждане на зеленчуци за лично ползване, а кореновата им система
ще премине границата на имота и ще достигнела до основите на обитаваната от
ищците кухня и ползваните от тях селскостопански постройки. В близост до оградата на границата на имотите има
неизползваема варница, която се е превърнала в развъдник на змии, които през
лялото преминават в имота на ищците. Ответникът Б. също така
"отглежда" в близост до границата на имота на ищците плевели и
булени, които през лятото достигат височина над телената мрежа и също са
предпоставка за разпространение и развъждане на змии.
В срока по чл.131 ответникът А.В. *** е депозирал отговор, с който е оспорил изцяло
предявения против него иск и изложените в исковата молба твърдения.Заявил е,че
е закупил своя имот през 2005 год. и още от 2006 год. са започнали конфликтите
му с ищците, причина за които са били многобройните подавани от ищеца М. против
него жалби. В резултат на тези жалби ответникът е изградил две трети от
оградата по общата граница на имотите, изградил и втора успоредна мрежа,
отстояща на повече от три метра от общата граница, намалил е броя на
отглежданите от него животни, като към момента на депозиране на исковата молба ги отглежда в съответствие
с всички изисквания. Черницата и орехите той не може да премахне, защото са
защитен вид, а и ореховите дървета са засадени на 3.5 метра от общата граница.
На свой ред А.В.
Б. е предявил против В.С.М. и И.Ц.М. насрещен иск с правно
основание чл.109 във връзка с чл.50 от ЗС, като е поискал ответниците да бъдат осъдени да
преустановят действията си, с които му пречат необезпокоявано да упражнява
правото си на собственост върху имота си, като:
1. Премахнат
незаконосъобразно изградената септичната яма,находяща се до границата между
двата имота;
2. Премахнат
незаконосъобразно изградената тоалетна, находяща се на лицевата част на имота им;
3. Преустановят
свободното отглеждане в собствения си имот на куче, като ограничат придвижването му и не
допускат същото да преминава в двора на Б.;
4.Преустановят
поддържането и изгарянето на купчина с битови, животински, строителни и други
отпадъци пред дома си;
5.Преустановят
засаждането и отглеждането на растения непосредствено
на границата с имота му;
6. Изградят
половината от общата граница между двата имота в частта, която се намира зад
техните селскостопански постройки, с плътна ограда на височина не по-малко от 2
м. над нивото на терена в техния имот./.
Твърди в насрещния иск, че насажденията на ищците са непосредствено на
границата с имота му без никакво отстояние като многократно преминават през
оградата и влизат в имота му, а препаратите, с които се пръскат тези култури,
предизвиквали корозионни процеси, ускорявайки процеса на стареене на
изградената от ответника ограда.Твърди, че септичната яма на ищците се намира
на разстояние около 1.0 м. от границата с имота му. Външната чешма и чешмата от
кухнята на ищците се оттича в същата яма. Водата се просмуква в почвата и достигала двора му, вследствие на което може да подкопае оградата, а мръсната вода се абсорбира
от растенията. В тази връзка се позована на Протокол
на Община Козлодуй от 24.09.2015г. където е посочено, че в имота на ищците в
нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ са изградени септична яма и тоалетна, които
могат да бъдат премахнати. Счита, че ответниците по
насрещния иск М. следва да доизградят оградата между имотите им, от която той /Б./ е
изградил около две трети с бетонна основа повече от 1.0 м над земята в неговия имот и около
0,10 м при ищеца, тъй като има разлика в нивото на двата терена. Настоява М. да изградят една
втора от общата граница с плътна бетонна ограда на височина не под 2 м над
терена в техния имот, а именно частта, която се
намира зад техните селскостопански постройки. По
този начин ще се ограничи достъпа на прах и животински миризми до всеки от двата имота . Кучето на съседите
също
се разхожда по цялата дължина на двора и той се
притеснявал за сигурността на детето и семейството си. Твърди, че отглежданите от М. птици се отглеждат в стопански постройки, които не се намират на
законното отстояние от 3 м., а на около 2 м. от неговият имот.
Ответниците
по насрещния иск /и ищци по първоначалния/ В.С.М. и И.Ц.М. своевременно са
депозирали отговор,с който са заявили становище за неоснователност. Посочили
са, че септичната яма и тоалетната са изградени
около 60-те години на миналия век в съответствие с нормативните
изисквания към момента на изграждането им, допустими и търпими са и не подлежат
на премахване.Освен това,тоалетната от много време не е ползва като такава,а
като склад за дърва.Отглеждането на куче в собствено дворно място е позволено, а
купчина с отпадъци пред дома им няма.Няма забрана и за отглеждане на зеленчуци
до границата на двата имота, каквито отглежда и
ищецът в своя двор,а изграждането на плътна ограда с височина над два
метра ще намали драстично откритата и светла част на имота им.
По делото са
събрани многобройни писмени доказателства,включително пълните преписки, налични
в Община Козлодуй и Кметство с.***, касаещи отношенията между В.М. и А. Б..
Допуснати са и са изслушани три експертизи - съдебно-ветеринарна, съдебно-агротехническа
и съдебно-техническа.Допуснати са и са изслушани общо 8 свидетели- 3-ма по
искане на ищците по първоначалния иск и 5-ма по искане на ответника по този иск
и ищец по насрещния.
При тези
доказателства съставът на РС-Козлодуй е постановил обжалваното в настоящето
производство решение №19/28.01.2019 год.,с което е отхвърлил и двата
иска-първоначален и насрещен.
Крайният
правен извод за неоснователност на исковете се споделя от настоящия състав на
въззивната инстанция, при което и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Съображения:
Съгласно чл.109
от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Съгласно разясненията, дадени в ТР №
4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия
за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма
да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки
на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Гореизложеното
налага на първо място да бъде даден отговор на въпроса неоснователни ли са
действията на ответниците по първоначалния и по насрещния иск.
Отговорът на този
въпрос е отрицателен.
По
първоначалния иск:
1/По искането на ищците по първоначалния
иск В.С.М. и И.Ц.М. ответникът А.В. Б. да преустанови свободното отглеждане
в собствения му имот, находящ се в пл.№612,кв. 20 на с.***, на кокошки, патици и гъски, кози
с ярета, коне, кучета, телета, прасета - майки за разплод, нерез и прасета за
угояване, и започне да ги отглежда
съгласно изискванията на всички нормативни документи отнасящи се до
отглеждането на горепосочените видове животни.
Безспорно е установено с представените с исковата молба и
отговора нотариални актове, че ищците и ответникът са собственици на съседните
имоти, находящи се в с.*** и заснети по кадастралния план на с.*** като парцел
I, пл.№692 в кв.20 с площ 1300 кв. м. /имота на ищците/ и
като парцел II, пл.№612 в
кв.20 с площ 3737 кв.м. /имота на ответника/. Безспорно е също,че ответникът Б.
отглежда в своя имот селскостопански животни от момента на закупуването му през
2005 год., като за целта има регистриран животновъден обект на основание чл.51
от Закон за ветеринарномедицинската дейност с вет.рег.№2229-0301 /27.06.2017
год. в ИИС на БАБХ с категория "лично стопанство", което се
установява от представеното пред РС-Козлодуй писмо на ОДБХ-гр.Враца / л.231 от
делото/, от писмо изх.№1061/31.05.2019 год. на ОДБХ-гр.Враца, представено пред
ОС-Враца /л.41/ и от заключението на вещото лице по съдебно-ветеринарната
експертиза, представено в съда на 08.11.2018 год. Към момента на извършения от вещото лице по
съдебно-ветеринарната експертиза оглед /
л.248-л.354 от делото на РС-Козлодуй / в обекта се отглеждат следните животни: един
бивол с ушна марка, едно говедо с ушна марка, два коня с транспордери, три
кози,пет свине с електронни ушни марки, тринадесет гъски, десет кокошки и
тридесет и пет пилета.Заключението на вещото лице е, че броят на отглежданите
животни е в съответствие с изискванията на Наредба
№44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като са спазени и основните изисквания, въведени
към такъв тип обекти.
Според вещото лице,не е спазено изискването за пълно
ограждане на имота, но в обясненията си в съдебно заседание е обяснило, че за
отглеждането на животните и птиците има обособен и ограден "черен"
двор, който според ответника Б. е с площ от около 200.00 кв.метра, а липсва
ограда в югоизточната част на дворното място, където е садена царевица. "Черният"
двор е ограден с двойна ограда, осигурена е сграда с достатъчна площ и
обособени помещения за отглеждане на животните,има собствен водоизточник, има
ясли за конете и за едрите преживни животни, има сключен договор с ветеринарен
лекар.
Вещото лице е заявило, че е необходимо в обекта да бъде изградена
изгребна яма за течната тор, като се е позовало на наредба на ОС-Козлодуй. Пак
позовавайки се на тази наредба, вещото лице е заявило,че не се третира правилно
и твърдата тор-при огледа тя е била натоварена в каруца, а според общинската
наредба тя следва да бъде съхранявана в плътни полиетиленови пликове и след
превишаване на 0.5 куб.м. да бъде извозвана от собственика на определени торища. В обясненията си в съдебно заседание експертът
не е могъл да посочи в кой нормативен акт се съдържа изискване за изграждане на
изгребна яма за обект с категория "лично стопанство" и не знае дали
на територията на с. *** има обособено торище.
В отговор на искане на съда по делото е представена
Заповед №66/20.12.2012 год. на Кмета на Кметство ***, с която е определена
временна площадка за депониране на биоразградими отпадъци и земни маси от
жилищните имоти.
Съответствието на броя на отглежданите животни и спазването
на останалите нормативни изисквания относно животновъдния обект рег.№2229-0301 се
установява от писмо изх.№3321/11.12.2018 год. на ОДБХ-гр.Враца /л.409 от делото
на РС-Козлодуй, според което при извършени през 2017 год. и 2018 год. не са
констатирани нарушения на нормативната уредба.
Съответствието на броя на отглежданите животни и
спазването на нормативни изисквания на Наредба №44 от 20.04.2006 год. в редакцията й 22.05.2018 год. относно животновъдния обект рег.№2229-0301 се установява
и от писмо изх.№1061/31.05.2019 год. на ОДБХ-гр.Враца /л.41 от делото на ОС-Враца/.
При всичко гореизложено се налага извода,че действията на
ответника Б. при отглеждането на селскостопански животни в животновъден обект вет.рег.№2229-0301 /27.06.2017 год. в ИИС на
БАБХ, регистриран на адреса му в с.***, не са неоснователни,по смисъла на
чл.109 от ЗС , както към датата на образуване на първоинстанционното
производството,така и към датата на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция. Животните не се отглеждат свободно в дворното място, а в
обособени помещения и "черен" двор, представляващ обособена и
оградена част от дворното място, при което тази претенция на ищците В.С.М. и И.Ц.М.
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 2.По искането на ищците по
първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М. всички
животни да се отглеждат в обособени затворени помещения, които да отговарят на всички
нормативни документи,
отнасящи се до изискванията за помещенията за
отглеждане на различните видове селскостопански животни, а на използваната
селскостопанска сграда /кошара/ да се монтират прозорци и врати, които да
затварят херметично помещенията в селскостопанска сграда /кошара/ и по този
начин да не се допуска миризмата на фекалии и урина да се носи към имота на
ищците. Прозорците
да са винаги затворени, а вратите да се ползват само за влизане и излизане от
селскостопанска сграда /кошара/, като през останалото време да са плътно
затворени.
Както бе посочено и по-горе, животните не се отглеждат
свободно, а в обособени помещения и ограден
двор при спазване изискванията на Наредба №44 от 20.04.2006 год., като на настоящия състав не е известна нормативна
уредба /такава не е посочена и от ищците/, която да изисква херметично
затваряне на помещенията на селскостопанската сграда. Тази претенция е очевидно
неоснователна, при което следва да бъде отхвърлена.
3. По искането на ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М.
към селскостопанската сграда /кошара/ да се построи
септична /водоплътна изгребна/ яма с цел там да се отвеждат /депонират/
отпадните води и урина от отглежданите селскостопански животни.
Към датата на депозиране на исковата молба няма
нормативно изискване в животновъден обект с категория "лично
стопанство", какъвто е обекта на ответника Б., задължително да бъде
изградена септична или изгребна яма, съответно липсата на такава яма не сочи на
неоснователно бездействие на ответника, при което и тази претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
4. По искането на ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М.
ответникът А.В. Б. да
преустанови отглеждането на прасета под открития
навес в примитивно оградена в него част.
При огледа,извършен от вещото лице по съдебното-ветеринарната
еикспертиза, в обекта са установени пет прасета с ушни марки- три големи, които
се отглеждат в обособен бокс с циментов под без канализация извън селскостопанската
постройка, но в рамките на черния двор, и две малки, които се отгледат в
обособена стая /кочина/ с отводнителна канализация в селскостопанската
постройка. От големите прасета с тегло около 100 кг. едно е женско, а две са
мъжки, според обясненията, дадени в съдебно заседание. Препоръката на вещото
лице в заключението е големите прасета да се заколят, предвид застудяване на
времето, защото отглеждането и на малките, и на големите прасета в обособената
кочина може да доведе до агресия. Според представеното пред ОС-Враца писмо
изх.№1061/31.05.2019 год. на ОДБХ-гр.Враца, при извършена на 13.05.2019 год. в стопанството на Б. проверка са установени
три идентифицирани женски прасета с тегло 160 кг.,100 кг. и 80 кг., които се
отглеждат в покрито с тента заграждение /навес според ищците и бокс според
вещото лице/.
При така установеното настоящият състав намира,че
отглеждането на трите прасета в обособено заграждение не сочи на нарушение на
относимата Наредба
№44 от 20.04.2006
год., доколкото в селскостопанската сграда е налице обособено помещение
/кочина/ за отглеждането им. Те не се отглеждат свободно, дори в
рамките на обособения "черен" двор, при което и
тази претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
5.По искането
на ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М. ответникът А.В. Б. да
почисти и дезинфекцира частта от имота му, в която се отглеждат свободно
животните и я поддържа за в бъдеще без миризми от фекалии и урина.
Както бе посочено и по-горе, животните не се отглеждат
свободно, като по делото няма никакви доказателства те да се отглеждан
постоянно дори и само в рамките на обособения "черен" двор, а не в
селскостопанската сграда. Този извод на съда се основава както на заключението
на вещото лице по съдебно-ветеринарната експертиза и обясненията му в съдебно
заседание, така и на цитираното по-горе
писмо изх.№1061/31.05.2019 год. на ОДБХ-гр.Враца, като следва да се отбележи,
че и при двете проверки торта е била събрана в каруца с покривало, т.е обекта
се почиства и дезинфекцира редовно и регулярно. Не е възможно обекта да се
почиства постоянно /ежечасно например/, съответно не може да бъде удовлетворено
и искането на ищците ответникът да поддържа обекта без миризми от фекалии и
урина, отделянето на каквито е неизбежно при отглеждането на селскостопански
животни в обект "лично стопанство", която дейност е разрешена и
правно регламентирана.
При гореизложеното претенцията е неоснователна.
Изводите на съда за неоснователност на исканията по
посочените пет пункта от петитума на исковата молба са основани на редакцията
на относимите норми на Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти към датата на приключване на устните състезания пред
ОС-Враца.
6.По искането на ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М.
ответникът А.В. Б. да изкорени намиращите се в близост до оградата, граничеща с имота на ищите, трайни
насаждения: един брой черница, насаждения от малини, орехови и други трайни
насаждания.
За изясняване на обстоятелствата относно тази претенция
по делото е назначена и изслушана съдебно-агротехническа експертиза.В
заключението си вещото лице е посочило,че в имота на ответника са установени: 1
брой черница с височина около 6 метра - на 1 метър от оградата между двата имота; 1 ред малини с височина 1.40-1.60 метра - на 0.50 метра от
оградата; 11 броя орехи с височина 2.20-3.00 метра - на 3.50 метра от оградата;
1 брой смрадлика с височина 3.00 метра- на 3.50 метра от оградата; 1 брой липа с височина 2.50 метра . Посочило
е, че орехите са засадени в един ред при разстояние вътре в реда / разстояние
между отделните дървета / 3.00 метра, което не отговаря на агротехнически
изисквания, посочени в учебник по
овощарство.
Вещото лице е посочило, че според
чл.94,ал.2 от Наредба №7 от 22 декември 2003 год. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони с оглед санитарно-хигиенните условия и
изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки
разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните
имоти:
1. за ниски дървета (с височина до
2,5 м) - на 1,0 м от границата;
2. за средно високи дървета (с
височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата;
3. за високи дървета (с височина
над 5,0 м) - на 3,0 м от границата.
Посочило е също,че орехът, черницата
и липата са високи дървета / достигат пълна височина от 15 до 40 метра/, по
смисъла на чл.52 от ЗС и Наредба №7/ 22
декември 2003 год., смрадликата е средно високо дърво с височина до 4.00
метра, а малината е полухраст с височина при различните сортове между 1.5 м. и
3.0 м.
Заявило е,че при достигане на пълна височина корените
на орехите ще достигнат до границата на имота на ищците, а клоните на орехите, липата
и черницата могат да достигнат до обитаваната от тях кухня, до
селскостопанската им постройка и до електрическия стълб, разположен в техния
имот.
При гореизложеното
се налага извода, че действията на ответника Б. при засаждането и
отглеждането в собствения му имот на 11 броя орехи, 1 брой липа, един брой
смрадлика и 1 ред малини не са неоснователни, по смисъла на чл.109 от ЗС.
Малината не е дърво, а полухраст и по отношение на нея чл.52 от ЗС е
неприложим. А орехите, липата и смрадликата са разположени при спазване на предвидените в чл.52 от ЗС отстояния и премахването им не
може да се иска под предлог, че създават пречки за ползването на съседния имот,
тъй като по силата на самия закон такива пречки не са налице, щом не е нарушено
нормативно установеното разстояние между тези дървета и имота на съседа.
Черницата е разположена на 1 метър от оградата между
двата имота, т.е в нарушение на
изискването на чл.52 от ЗС, но по отношение на нея, както и на орехите, без
оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не,
следва да се прилага специалният режим на особена
закрила, установен в ЗОСИ / Закон за опазване на селскостопанското
имущество/, а именно забраната, въздигната в чл.34,ал.1 от същия закон. Редът за тяхното
отсичане е регламентиран в чл.10
и чл.11
от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество,издадена от
Министъра на земеделието и хранителната промишленост /обн. ДВ, бр. 52 от
29.06.1976 г./. Съгласно цитираните норми, искове по чл. 109
във връзка с чл.
52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на
особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение
за премахването им от съответния административен орган при
наличието на основания за това. Както
правилно е приел в обжалваното решение първоинстанционния съд, процесното черничево
дърво, дори да
е засадено в нарушение на установените минимални отстояния, не подлежи на
премахване, тъй като в конкретния случай не е налице дадено писмено разрешение
за премахването му от съответния административен орган съгласно изискванията на
чл. 34, ал. 1 ЗОСИ, във връзка с чл. 10
и чл.
11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /обн. ДВ,
бр. 52 от 29.06.1976 г./.
В заключение съдът намира тази
претенция за неоснователна.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че твърдените от ищците възможни пречки за
упражняването на правото им на собственост - навлизане на клони и корени от дърветата в собствения
им имот и достигане на клони до електропровода, на този етап са хипотетични. А
при възникването им те разполагат с правото по чл.52,ал.2,пр.2-ро от ЗС да
поискат тези клони и корени да бъдат премахнати /отсечени.
7.По искането на ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М.
ответникът А.В. Б. да запълни намиращата се до оградата, граничеща с имота на ищците, неизползваема
варница с цел недопускане разпространение и развъждане на змии.
Без да има такава задача,вещото лице по допусната
съдебно-техническа експертиза е посочило, че в парцела на ответника на
границата между двата имота /на ищците и на ответника/ има бетонова яма
/вероятно варница/ с размери 3.00 м. /2.00 м., която в момента е празна и която
не отговаря на изискванията на чл.47,ал.2 от ЗУТ. В отговора по чл.131 от ГПК
ответникът твърди, че тази варница е съществувала в имота при закупуване му
през 2005 год. и е заварено положение. Същевременно и ищците, и ответника
твърдят /т.е. това обстоятелство не е спорно/, че в тази варница е засадена
обсъдената по-горе черница,което поставя под съмнение заключението на вещото
лице,че варницата е празна - касае се за дърво с височина 6 метра..
Същественото по
тази претенция е друго- ищците не твърдят, че ямата следва да бъде премахната,
защото е незаконна, а искат запълването й
с твърдение, че е обрасла с плевели и булени и се е превърнала в леговище на змии, които
през летния сезон преминават в имота им.
Твърденията им не са доказани по никакъв начин,дори
чрез разпита на посочените и доведени от тях свидетели, при което тази
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
8.По искането на
ищците по първоначалния иск В.С.М. и И.Ц.М. ответникът А.В. Б.
да премахне и редовно да премахва намиращите се в близост до оградата, граничеща с имота на ищците плевели
и бурени с цел недопускане разпространение и развъждане на змии./.
За тази претенция са валидни
съображенията по пункт 7- Твърденията им не
са доказани по никакъв начин, дори чрез разпита на посочените и доведени от тях
свидетели, при което претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По насрещния иск:
1.По искането на А.В. Б. ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да премахнат
незаконосъобразно изградената септичната яма,находяща се до границата между
двата имота.
Вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза е посочило, че септичната яма е с
размери 1.70/ 1.50 метра с дълбочина 1.30 метра, като центърът й е на 1.50 от
границата на имота на Б. / от границата между двата имота/ и не отговаря на
изискванията на чл.47,ал.2 от ЗУТ за необходимо разстояние от 3.00 метра. В същия смисъл е и Протокол
на Община Козлодуй от 24.09.2015г. където е посочено, че в имота на М. в нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ
са изградени септична яма и тоалетна, които могат да бъдат премахнати.
Същевременно
обаче по делото са налице неоспорени и необорени показания на свидетелката Р.
С. Ч. - сестра на В.М., която е заявила,че септичната яма е изградена преди
1960 година от техните родители, т.е при действието на Закон за плановото
изграждане на населените места, в който подобно изискване за минимално
отстояние от границите на имота няма. Следователно септичната яма е допустим и
търпим строеж, по смисъла на &.16,ал.1 от ПР на
ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване и по отношение на нея
изискванията на чл.47,ал.2 от ЗУТ са неприложими.
Гореизложеното
е достатъчно да обоснове извод за неоснователност на тази претенция на А. Б.,без
да се обсъждат твърденията му по какъв начин ползването на септичната яма му
пречи да упражнява правото си на собственост.
2.По искането на А.В. Б. ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да премахнат незаконосъобразно изградената тоалетна,
находяща се на лицевата част на имота им.
За тази претенция са валидни изцяло съображенията по пункт 1 от насрещния
иск с допълнението, че твърденията на Б. за начина й на ползване от страна на
ответниците М. са изцяло недоказани и по същество оборени от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, онагледено със снимков материал - тази второстепенна постройка не се
ползва като тоалетна, а като склад за селскостопански инвентар.
Претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
3.По искането на А.В. Б. ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да преустановят
свободното отглеждане в собствения си имот на куче, като ограничат придвижването му и не
допускат същото да преминава в двора на Б..
Няма
законова забрана в дворните места на
селата, каквото е и с.***, да се отглеждат кучета,като наличието на такава и не
се твърди от ищеца по насрещния иск, а твърдението му, че кучето на съседите е
влизало и влиза в имота му не е доказано дори с показанията на разпитаните по
негово искане петима свидетели. Единствено свидетелката Р. Т. Т. е заявила, че А.
й е споделил, че кучето на съседите влиза в двора му и е убило животно, но тя
не споделя лични впечатления. Следва да се допълни, че твърденията на ищеца по
насрещния иск относно кучето на съседите противоречи на твърденията му, че той
е изградил ограда по начин, правещ невъзможно преминаването на животни от
единия имот в другия.
Претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
4.По искането на А.В. Б. ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да
преустановят поддържането и изгарянето на купчина с битови,
животински, строителни и други отпадъци пред дома си.
По делото
няма данни за наличието на такива отпадъци и изгарянето им нито към датата на
образуването му, нито към датата на приключване на устните състезания пред
ОС-Враца. За наличието на такива, но около година преди образуването на делото,
свидетелстват само разпитаните по искане на Б. Г. А. И., А. Л. И. и отново Р. Т. Т..
Изводът е, че
твърдяното нарушение от страна на ответниците М. не е доказано, съответно не
може да бъде санкционирано с уважаване на иска по чл.109 от ЗС в тази му част.
Претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
5.По искането на А.В. Б. ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да
преустановят засаждането и отглеждането на растения непосредствено на границата с
имота му.
Твърденията
на ищеца Б. са, че ответниците М. отглеждат тикви, краставици, домат, пипер, чесън
без никакво отстояние и растенията преминават през оградата и навлизат в имота
му, а използваните за пръскането им препарати предизвикват корозионни процеси на
изградената от него ограда.
Тази
претенция е очевидно неоснователна - нито е налице неосноватевно действие на
ответниците М., нито е налице защитим интерес на ищеца Б.. Забрана за
отглеждане на такива култури непосредствено до границата на два имота не
съществува, съответно не е налице неоснователно действие на М., като следва да
се отбележи, че ако растенията действително навлизат в имота на Б. / което е
възможно единствено за тиквите/, той би могъл да ги премахне без да предявява
иск по чл.109 от ЗС. Що се касае до твърдението, че препаратите за растителна
защита причиняват корозия на оградата, съдът го възприема като несериозно и
абсолютно необосновано.
Претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
6. По искането на А.В. Б.
ответниците по този иск В.С.М. и И.Ц.М. да изградят
половината от общата граница между двата имота в частта, която се намира зад
техните селскостопански постройки, с плътна ограда на височина не по-малко от 2
м. над нивото на терена в техния имот./.
Твърдението
на Б. е,че към момента той е изградил изцяло в своя имот около две трети от оградата между двата съседни имота с
бетонна основа на около 1.00 метър над нивото на неговия терен и около 0.10
метра над нивото на съседния /между
терените има денивелация/ . Твърдението му е също, че в останалата неизградена
от него част има ограда от бетонни колове, поставени от съседите и мрежа по
тях, която не е фиксирана в земята. И счита,че този факт му дава основание да
настоява съседите му М. да изградят
половината от общата граница с
ограда с посочените по-горе характеристики.
Подобна
претенция не изпълва състава на чл.109 от ЗС, а следва да се разглежда изцяло
на плоскостта на ЗУТ / чл.48,чл. 147 и други/, т.е. спорът следва да бъде
разрешен по административен ред. Между двата имота е налице ограда, независимо
че тя не отговаря на изискванията на ищеца по насрещния иск, съответно отказът
на съседа да изгради за своя сметка нова такава не може да се тълкува като
неоснователно действие,по смисъла на чл.109 от ЗС.
Претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е
достигнал до същия правен извод за неоснователност на исковите претенции и по
първоначалния, и по насрещния иск, макар и при други мотиви , първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден,а въззивните жалби оставени без уважение.
При този
изход на спора разноските за въззивното производство следва да бъдат понесени
от страните така, както са направени.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.271,ал.1,пр.т.1 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№19/28.01.2019 год. и допълнително решение №158/24.06.2019 год. по гр.дело
1708/2017 год. по описа на Районен съд-Козлодуй.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.