РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,08.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в
публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА
МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело
№ 280 по описа за 2023 година на Ловешкия административен
съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 197 във връзка с чл. 199,
ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното
дело е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя К.Д.К., против
Решение по жалба срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №
129/26.07.2023 година на директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново. С обжалваното решение е
оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 5843-6/17.07.2023 г. по
описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и е потвърден като правилен и
законосъобразен Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№
С230011-011-0000016/13.07.2023г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП
Велико Търново, ИРМ Ловеч.
По изложени в жалбата доводи за
незаконосъобразност, поради неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона се прави искане съдът да отмени
решението по жалбата срещу отказ за замяна на обезпечителни мерки и потвърдения
с него отказ, както и да се произнесе по същество, като се допусне замяна на
обезпечение наложено с ПНОМ изх. № С230011-022-0039164 / 06.06.2023 г.,
представляващо запор на сметки със равностойно ПНОМ изх.№ С230011-022-0048896 /12.07.2023 г.,
представляващо запор на ДМА на основание чл. 199, ал. 1 от ДОПК. В
жалбата се твърди, че при постановяването на отказа административният орган не
е съобразил действията си с изискванията на чл. 198, ал. 2 от ДОПК, както и че
е налице конфликт с принципа на съразмерност, в разрез с чл. 6, ал. 2 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК. Жалбоподателят сочи, че запорът на сумите по банковите
сметки ненужно дублира запора на движими вещи, при наличие на покрита,
несъществуваща обезпечителна нужда и презастрахова интересите на публичния
взискател за сметка на възлагане на прекомерно обезпечителна тежест върху
длъжника. В заключение се прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от управителя, който поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по делото - директорът на ТД на
НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Велико Търново е
образувано изпълнително дело № *********/2020 г., по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Ловеч, за събиране на неплатени в срок публични задължения на „***“
ЕООД, както и че за обезпечаване на задълженията по него са били наложени
обезпечителни мерки, както следва: запор върху МПС ***, рама № *** и застрахователна
оценка от 12 000 лв. към дата на налагането на мярката - с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/ с изх. № С200011-022-0026348/12.05.2020 г. /л. 26/; запор върху лентоотрезна машина за метал, модел HARRIS BS260G,
инвентарен № 80, с балансова стойност 2 850,00 лв. – с ПНОМ № С200011-022-0051909/10.08.2020
г. /л. 27/; запор върху движими вещи - машина за спрейване на силикон CS4
Silicone Composite UK, инвентарен № 88, 1 бр., с балансова стойност 10 992,02
лв., комплект от форми от АБС за бетонни отливки AIRFOME UK - 140 бр., фабричен
№ 109, с балансова стойност 4 875,19 лв., електрокар ЕВ 717.33.73, инвентарен №
14, 1 бр., с балансова стойност 16 780,76 лв. – с ПНОМ № С220011-022-0081528/10.11.2022
г. /л. 28/; запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД – с ПНОМ изх. № С230011-022-0039164/06.06.2023 г. /л. 29/.
На 28.06.2023 г. от „***“ ЕООД е направено искане да бъдат заменени
обезпеченията, наложени с посочените по-горе постановления, като е предложено
вместо тях да бъде наложен запор върху дълготраен материален актив, собственост
на дружеството, а именно дозиращо-смесителна и подаваща инсталация за инертни
материали, цимент и разтвори с програмно управление, с инвентарен № 105 от
приложения към искането инвентаризационен опис /л. 31-32/. Пояснено е, че
въпросният дълготраен актив е подобрен, като подобрението е заведено под
инвентарен номер 106.
Въз основа на така отправеното искане, от страна на публичния изпълнител
е издадено Постановление за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С230011-021-0000022/12.07.2023 г. /л. 24-25/, с което е допусната замяна на
запора върху МПС ***, наложен с ПНОМ № С200011-022-0026348/12.05.2020 г., запора
върху лентоотрезна машина за метал, модел HARRIS BS60G, инвентарен № 80,
наложен с ПНОМ № С200011-022-0051909/10.08.2020 г. и запора върху движими вещи
— машина за спрейване на силикон CS4 Silicone Composite UK, инвентарен № 88,
комплект от форми от АБС за бетонни отливки AIRFOME UK - 140 бр., електрокар ЕВ
717.33.73, инвентарен № 14, наложен с ПНОМ № С220011-022-0081528/10.11.2022 г.,
като вместо тях е наложен запор върху дозиращо-смесителна и подаваща инсталация
за инертни материали, цимент и разтвори с програмно управление. Издадено е и ПНОМ
с изх. № С230011-022-0048896/12.07.2023 г. /л. 30/, с което е наложен запор
върху предложената от дружеството движима вещ.
По отношение на запора върху банкови сметки, наложен с ПНОМ с изх. № С230011-022-0039164/06.06.2023
г., е издаден нарочен Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на
основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК /л. 22/. Този отказ е връчен на „***“ ЕООД на
13.07.2023 г., видно от разпечатката на л. 23 от делото. В законоустановения
срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК дружеството е обжалвало същия
пред директора на ТД на НАП Велико Търново /л. 12-13/.
Директорът на ТД на НАП Велико Търново се е произнесъл с Решение по
жалба срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки № 129 / 26.07.2023
г. /л. 7-9/, с което е оставил без уважение като неоснователна жалба с вх. №
5843#6/17.07.2023
г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, подадена от „***“ ЕООД и е потвърдил като правилен и законосъобразен
Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С230011-011-0000016/13.07.2023
г., издаден от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Ловеч. В мотивите на процесното решение органът се е позовал на разпоредбата на
чл. 199, ал. 2 от ДОПК, съгласно която без съгласието на публичния взискател
може да бъде извършена замяна, ако предложеното обезпечение е пари, неотменяема
и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция
се прави по сметката на публичния изпълнител. В останалите случаи, в хипотезата
на чл. 199, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител може по искане на длъжника да
допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. С оглед на
това е направен извод, че при постановяване на обжалвания акт публичният
изпълнител действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на
преценка дали предложеното обезпечение съответства на установените задължения,
събирането на които следва да се обезпечи.
Органът
е изложил, че към момента на произнасяне, размерът на публичните задължения на
жалбоподателя възлиза на 38 790,59 лв. /в това число главница и начислената
върху нея лихва/, както и че наложеният с ПНОМ № С230011-022-0048896/12.07.2023
г. запор е върху движимо имущество, с балансова стойност в размер на 58 070,16 лв.
Преценил е, че отчетната стойност на дозиращо-подаваща инсталация за инертни
материали, цимент и разтвор, заведена под инвентарен номер № 105 е 60 402,47
лв. към датата на своето въвеждане, като доколкото предмет на обезпечението е
машина, производствено оборудване, то на основание чл. 55, ал. 2, във връзка с ал.
1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, годишната данъчно-амортизационна
стойност за тази група активи не може да надвишава 30 процента. В решението е
отразено също, че в инвентарната книга от 31.12.2020 г. е посочено, че
въпросният актив е придобит през 2019 г., а датата на въвеждането му е
01.01.2020 г. Вписана е още и датата на неговото изхабяване, а именно
01.05.2023 г., като в последващата инвентарна книга от 31.12.2022 г., датата на
изхабяване, противно на счетоводната логика е променена на 01.01.2026 г., при
положение, че подобренията върху него са направени чак през 2023 г. В
инвентаризационен опис на ДМА към 28.06.2023 г. е посочено, че остатъчната
стойност на същия този актив е 43 791,81 лв.
Предвид
гореизложеното и с оглед размера на дълга, органът по приходите е приел, че публичният
изпълнител правилно е постановил отказ за замяна на обезпечителни мерки, и не е
отменил Постановление № С230011-022-0039164/06.06.2023 г., с което е наложен
запор върху банкови сметки на дружеството.
В заключение органът е указал на дружеството, че може да поиска
разрешение за неотложни плащания по реда на чл. 229 от ДОПК. Така на негово
временно разпореждане може да бъде предоставена определена част от постъпилите
или постъпващите по сметката на длъжника суми, с оглед извършването на
неотложни плащания във връзка с дейността му, като при иницииране на това
производство следва да бъдат представени и съответните доказателства от лицето.
Решението е връчено, видно от известие за доставяне, на дата 28.07.2023
г. /л. 10 от делото/, а жалбата срещу него е постъпила в деловодството на
ответния административен орган на 31.07.2023 г., видно от поставения вх. № 5843#9/31.07.2023 г. /л. 3/.
По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по
реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията
на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл.
199, ал. 5 от ДОПК, в законоустановения срок и пред компетентния да разгледа
спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото
доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, Ловешки административен
съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Предмет на проверка в
производството по чл. 199, ал. 5 във вр.
с чл. 197 от ДОПК е законосъобразността на отказа за замяна на един вид
обезпечение /наложено вече с ПНОМ/ с друго равностойно обезпечение, предложено
от длъжника. На основание чл. 197, ал. 2, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата
инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново. По аргумент
от нормата на чл. 197, ал. 3, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК, съдът извършва
преценка и на законосъобразността на отказа на публичния изпълнител за замяна
на обезпечителни мерки. Следователно съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта /отказа за замяна на обезпечителни мерки и решението на
директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 5 от ДОПК/ са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване
на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за
форма и съобразяване с целта на закона /чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК/.
Отказът за замяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от
компетентен орган съгласно чл. 167, вр. с чл. 199, ал. 1 от ДОПК. Актът е
издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с §
2 от ДР на ДОПК.
В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспореното
Решение по жалба срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №
129/26.07.2023 година на директора на ТД на НАП - Велико Търново представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган – изпълняващ
длъжността директор на териториална дирекция на Велико Търново /според
приложената на лист 67 по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-47/25.07.2023 г. на
изпълнителния директор на НАП/ и в кръга на законоустановените правомощия на
териториален директор по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК.
Решението е издадено в писмена форма, с означение на фактическото и
правното основание за издавеното му, в рамките на установения в чл. 197, ал. 1
от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени
подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново да остави без уважение
подадената жалба с вх.№ 5843#6/17.07.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Ловеч и заведена с вх.№ 17148/17.07.2023 г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново, и да потвърди като правилен и законосъобразен Отказ за замяна
на обезпечителни мерки с изх. № С230011-011-0000016/13.07.2023 г., издаден от
старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч.
При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и
приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в
съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 199, вр. чл. 197 от ДОПК,
като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът
съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че срещу
жалбоподателя „***“ ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2020 г., по
описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, за събиране на неплатени в срок
публични задължения, които към 24.07.2023 г. възлизат на 38 790,59 лева, в т.
ч. 29 294,15 лева главница и 9 496,44 лева лихва /л. 63/. По делото липсват
доказателства за погасяване на задължението от страна на търговското дружество,
няма и такива твърдения.
Разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК предвижда, че публичният
изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на
вземането. Съгласно чл. 199, ал. 1 и 2 от ДОПК, публичният изпълнител или
съдът, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение
с друго равностойно обезпечение. Длъжникът може винаги да замени наложеното
обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни
ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката на публичния
изпълнител. Следователно, при постановяване на акт по искане за замяна на
обезпечение публичният изпълнител действа при условията на оперативна
самостоятелност и има право на преценка дали предложеното обезпечение
съответства на установените задължения, събирането на които следва да обезпечи.
Правилно
ответникът е приел, чe при
налагане на запор върху банкови сметки, публичният изпълнител не разполага с
информация дали има наличност по банковата сметка на задълженото лице, нито
какъв съответно е нейният размер, нито дали има наложени предходни запори от
други кредитори. Наред с това той е длъжен да направи и реална преценка за
запорираните активи на дружеството и тяхната реализируемост, така че в
максимална степен да бъде защитен интересът на държавата.
Следва
да се отбележи, че безспорно, най-адекватната мярка е запорът на банкови
сметки, като запорът върху каквито и да са движими вещи, в т. ч. и процесната
дозиращо-смесителна и подаваща инсталация за инертни материали, цимент и
разтвори с програмно управление, върху която е наложен запор с ПНОМ №
С230011-022-0048896/12.07.2023 г. /л. 30/, не дава в достатъчна и пълна степен
нужното обезпечение на парично вземане, тъй като ликвидността на двата вида
вещи – пари и тази движима вещ е напълно различна. Движимата вещ, в случая -
дозиращо-смесителната и подаваща инсталация с времето не може да бъде надлежна
и безусловна гаранция, каквито безспорно са постъпленията по банкова сметка, ***,
че вещта се експлоатира от жалбоподателя и с времето намалява нейната балансова
стойност.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че посредством запора
върху постъпващите суми по банковата сметка се създава прекомерна обезпечителна
тежест върху длъжника. За жалбоподателя съществува възможността да иска
издаването на разрешение за неотложни плащания по чл. 229, ал. 1 от ДОПК, като
определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да
се оставят на негово временно разположение за неотложни плащания във връзка с
основната му дейност, а именно изпълнение на договори, свързани с основната му
дейност, изпълнение на задължения по трудови договори. В тази връзка в
обжалваното решение са изложени обстойни мотиви, които се споделят и от съда.
Отделно от горното, в случай, че по банковата сметка на дружеството са налични
суми в по-голям от посочения в ПНОМ с изх. № С230011-022-0039164/06.06.2023 г. размер,
няма пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на
наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям
размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно да се осигури
възможност да се съберат дължимите от „***“ ЕООД публични задължения.
С оглед
изложеното, липсва допуснато нарушение на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 195, ал. 7 от ДОПК, доколкото не е налице неоправдана
намеса в патримониума на данъчно-задълженото лице, и не може да се приеме, че с
наложеното обезпечение се засягат права и законни интереси на същото, в
по-голяма степен от необходимото за целта, която преследва законът. Наред с
това, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че наложените
обезпечителни мерки са непропорционални и сериозно препятстват дейността му. С
определението за насрочване на делото,
съдът е дал указания за разпределението на доказателствената тежест. Въпреки това в
хода на съдебното производство не са
представени доказателства, от които да е видно, че наложената мярка сериозно възпрепятства или спира осъществяваната
от дружеството дейност.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане,
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. В производството по принудително
изпълнение превес заемат интересите на държавата, а на второ място и в
конкретната хипотеза, отказът да бъде заменено наложеното обезпечение безспорно
не може да доведе до нарушаване на този основен принцип. Принципът на
съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. ДОПК
предоставя редица възможности за длъжника - както за замяна на наложеното
обезпечение, така и за защита на правата на длъжника, в това число и за
разрешение за неотложни плащания. Следва да се посочи и че законодателят не е ограничил нито времето,
нито броят на подадените искания за замяна на наложени обезпечителни мерки, при
което за жалбоподателя е налице възможност да подаде ново искане за замяна на
наложените обезпечителни мерки.
Предвид това, неоснователен се
явява доводът на оспорващото дружество, че при издаване на отказа за замяна на
обезпечението е нарушен принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подаденото
срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При този изход на спора разноски
не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание чл.
197, ал. 4, вр. чл. 199, ал. 5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд – Ловеч, първи
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя К.Д.К., против
Решение по жалба срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №
129/26.07.2023 година на директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - Велико Търново, с което е оставена без уважение като
неоснователна жалба с вх. № 5843-6/17.07.2023 г. по описа на ТД на НАП - Велико
Търново, офис Ловеч и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за
замяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№
С230011-011-0000016/13.07.2023г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП
Велико Търново, ИРМ Ловеч.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Да се изпрати препис от решението на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: