РЕШЕНИЕ
№ 1621
гр. Русе, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520102146 по описа за 2024 година
Адв.З. Ц. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), заявява, че между представляваното от него дружество и С. Й. С. е
сключен Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г., съгласно който на ответника
е предоставен мобилен телефонен номер ... със стандартна месечна абонаментна такса 41.99
лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 36.99 лева с ДДС и мобилен телефонен апарат Nokia G20 64GB Dual Blue.
Потребителят не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта. Не заплатил
цената на ползвани услуги, съгласно фактури, издадени в периода м.септември 2021г. –
м.декември 2021г. на обща стойност 441.08 лева, формирани от: 64.12 лева – незаплатени
задължения за потребени услуги и 376.96 лева – неустойка, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.
Пояснява, че според неустоечната клауза, обективирана в т.9 от Договора при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Наред с горното,
потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а при предоставено
устройство – разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Сумата 376.96 лева съставлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
1
номера без ДДС, всяка по 34.99 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора – 13.56 лева, добавена разлика между стандартната цена на мобилния телефонен
апарат без отстъпка, съгласно актуалната към 14.07.2021г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора - 258.43 лева.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №3249/05.12.2023г., издадена по
ЧГД №6469/2023г. по описа на РРС срещу С. Й. С..
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, адв. З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С. Й. С., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К., ЛНЧ 740607, заедно с М.С., ЛНЧ 730914 сумата: 441.08 лева –
неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г. за мобилен
номер ..., начислени във фактура №**********/20.09.2021г.; фактура
№**********/20.10.2021г.; фактура №**********/20.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. Н. – особен представител на ответника С. Й. С. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
претенциите.
Намира иска за неподкрепен с доказателства.
Счита, че цената на мобилното устройство е завишена и не кореспондира с реалната
такава на подобно устройство.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на
Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г., по силата на който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ... със стандартна месечна абонаментна такса 41.99
лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 36.99 лева с ДДС и мобилен телефонен апарат Nokia G20 64GB Dual Blue.
Контрактът съдържа неустоечна клауза, според която при предсрочно прекратяване
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
Предвидено е задължение, абонатът да заплати и част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
Ищцовото дружество издало:
2
- фактура №**********/20.09.2021г. за отчетен период 20.08.2021г. – 19.09.2021г. на
обща стойност 43.88 лева (с ДДС);
- фактура №**********/20.10.2021г. за отчетен период 20.09.2021г. – 19.10.2021г. на
обща стойност 70.26 лева (с ДДС);
- фактура №**********/20.12.2021г. за отчетен период 20.11.2021г. – 19.12.2021г. на
обща стойност 441.08 лева (с ДДС).
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №6469/2023г. и издадена заповед №3249/05.12.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу С. Й. С., ЕГН ********** за сумите: 441.08 лева –
неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г. за мобилен
номер ..., начислени във фактура №**********/20.09.2021г.; фактура
№**********/20.10.2021г.; фактура №**********/20.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане; 25 лева –
заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като обективно
дадено. Вещото лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и
общото задължение, обективирано в тях е на стойност 441.08 лева, формирано от: 64.12 лева
- незаплатени задължения за потребени услуги (фактури №**********/20.09.2021г.;
№**********/20.10.2021г. и №**********/20.11.2021г. – стр.3 от експертизата); 104.97 лева
– неустойка съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси за номер ...; 13.56
лева – стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план за оставащия срок
на договора и 258.43 лева – разликата между стандартната цена на мобилен телефонен
апарат Nokia G20 64GB Dual Blue и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на предвидения
срок. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на мобилното устройство е
340.91 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 441.08 лева
– неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г. за
мобилен номер ..., начислени във фактура №**********/20.09.2021г.; фактура
№**********/20.10.2021г.; фактура №**********/20.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед №3249/05.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6469/2023г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство ЧГД №6469/2023г. по описа на РРС е
3
видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като
указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй
като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Йеттел България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение задължения,
произтичащи от договор за мобилни услуги. Вземането в общ размер 441.08 лева е
формирано от стойността на незаплатени, ползвани мобилни услуги и неустойки.
Не се спори относно съществуването на следните правнорелевантни факти:
наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за
мобилни услуги; реално предоставяне на договорените услуги за процесния период и
закупена вещ на преференциална цена.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства установяващи погасяване
задължението за плащане цената на ползваните мобилни услуги, с оглед което в полза на
ищеца следва да се признае съществуване на вземането за тяхната стойност – 64.12 лева.
Частично основателен се явява иска в останалата част, относно претендираните
неустойки. Основанието за възникване задължението за заплащане неустойка при
предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, както и
нейният размер, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори и
допълнителни споразумения, с удебелен шрифт изрично е визирано, задължението на
абоната за заплащане неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на
разликата от стандартната цена и тази, на която е предоставено мобилно устройство или
оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна, договорна.
Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което длъжникът отговаря, обуславя
зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението (чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на
договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми
над техния размер за допълнително потребление, то клаузата за заплащане неустойка до
оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт
на съразмеряване дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по
договора не следва да се оценява като създаване задължение за престация от страна на
потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
4
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира с нейния характер на
отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции.
В случая договорът е прекратен предсрочно на 22.11.2021г. и ответникът е уведомен
за това с покана за доброволно плащане (лист 55). Съобразно разпоредбите на контракта
клиентът дължи неустойка в размер на 118.53 лева – три стандартни месечни абонаментни
такси за номер ... и стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план за
оставащия срок на договора.
Съдът счита, че сумата 258.43 лева следва да бъде редуцирана до 150.80 лева. Същата
съставлява разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат Nokia G20 64GB
Dual Blue и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на предвидения срок. От заключението на
приетата по делото експертиза е видно, че стандартната пазарна цена на апарата не е 529.90
лева, а 340.91 лева. Следователно реалната отстъпка направена от мобилния оператор е
180.92 лева (340.91 – 159.99 (заплатената от клиента преференциална цена) = 180.92).
Договорът е предсрочно прекратен през м.ноември 2021г., т.е. до края на срока му остават 20
месеца (180.92 лева : 24 месеца = 7.54 лева/месец; 7.54 х 20 месеца = 150.80 лева).
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде
уважена за сумата 333.45 лева (64.12 + 118.53 + 150.80 = 333.45), а за разликата, до
предявените 441.08 лева, като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД по
настоящото дело възлизат на 1105 лева – заплатена държавна такса (25 лева),
възнаграждения за процесуално представителство (480 лева + 300 лева) и възнаграждение на
вещо лице (300 лева), а съразмерно с уважената част от претенцията на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 835.36 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 505 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 381.77
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С. Й. С., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ш.“№..... ет...... дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
5
представляван от Д.К.К., ЛНЧ 740607, заедно с М.С., ЛНЧ 730914 сумата: 333.45 лева –
неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги №*********/14.07.2021г. за мобилен
номер ..., начислени във фактура №**********/20.09.2021г.; фактура
№**********/20.10.2021г.; фактура №**********/20.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед №3249/05.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №6469/2023г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* срещу С. Й. С., ЕГН
********** иск по чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи разликата
над 333.45 лева до предявените 441.08 лева, предмет на заповед №3249/05.12.2023г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №6469/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. Й. С., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ГД №2146/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 835.36
лева.
ОСЪЖДА С. Й. С., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ЧГД №6469/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 381.77
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6