№ 6557
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503741 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №15269 от 30.12.2022г., постановено по гр.дело №44821/2022г. по
описа на СРС, Г.О., 153-ти състав, са отхвърлени предявените от ЗД "Е." АД, с ЕИК
****, срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, осъдителни искове с правно основание с
чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 415.61 лв., останала
непогасена част от изплатено застрахователно обезщетение /за заместващ автомобил/
по имуществена застраховка от 20.04.2021г. за настъпило на 12.12.2021г. в град София
застрахователно събитие от противоправно поведение на водач на лек автомобил
"Опел Корса", с ДК№****, чиято задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
е била покрита от "ДЗИ – О.З." ЕАД, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 9.58 лв., обезщетение за забава за периода 27.05.2022г. -
17.08.2022г.. С решението е осъден ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, да заплати на "ДЗИ – О.З."
ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, чрез
пълномощник адвокат В.Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се
обжалва изцяло решение №15269 от 30.12.2022г., постановено по гр.дело
№44821/2022г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав, с което са отхвърлени
предявените осъдителни искове с правно основание с чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи са неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт като постановен при неправилен анализ на събраните по
1
делото доказателства и при допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че
незаконосъобразен е изводът на съда, че платените от ищеца разходи за заместващ
автомобил не подлежат на обезщетяване, тъй като не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото процесно ПТП и не са негов закономерен резултат.
Поддържа се, че видно от добавък №1 Клауза "Е" - "Заместващ автомобил" към
Общите условия по застраховка "Каско на МПС", застрахователна полица
№00500100409865/20.04.2021г. между страните е налице покрит риск, уговорен по
конкретната застрахователна полица, който се изразява в предоставяне на
допълнителна услуга "Заместващ автомобил". Излага се още, че първостепенният съд
не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че в случая
са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, изр.2 КЗ
във вр. с чл.45 ЗЗД. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
осъдителни искове с правно основание с чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна - "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, чрез пълномощник адв.Д.
К., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел,
че регресното вземане не обхваща стойността за ползване на заместващ автомобил,
поради което е отхвърлил предявения главен и акцесорен иск. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.
Предявени са от ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****,
при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание с
чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 415.61 лв., останала
непогасена част от изплатено застрахователно обезщетение /за заместващ автомобил/
по имуществена застраховка "Каско на МПС" за настъпило на 12.12.2021г. в град
София застрахователно събитие; както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 9.58 лв., обезщетение за забава за периода 27.05.2022г. -
17.08.2022г..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: на 12.12.2021г. в град София, Околовръстен път, връзката за гр.Банкя, е
настъпило ПТП между лек автомобил "Опел Корса“, с рег.№**** и лек автомобил
2
"Рено Клио", с рег.№****, при механизъм посочен в Протокол за ПТП №1824821 от
12.12.2021г., съставен от длъжностни лица при ОПП-СДВР, както и че към датата на
настъпване на застрахователното събитие е налице валиден застрахователен договор за
имуществена застраховка "Каско на МПС", сключен между ищеца - ЗД "Е." АД и
собственикът на увредения лек автомобил "Рено Клио", с рег.№****, като във връзка с
причиненото ПТП е образувана преписка-щета и застрахователят - ЗД "Е." АД е
изплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 4677.66 лв., от която сума ответникът - "ДЗИ – О.З." ЕАД,
който към датата на настъпване на застрахователното събитие е застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента – водача на лек
автомобил "Опел Корса“, с рег.№****, е заплатил сумата от 4262.05 лв. и 15.00 лв.,
ликвидационни разноски.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 – ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, с
което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената
тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и
категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че в
действителното застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
имуществена застраховка "Каско на МПС", се включва клауза за покриване разходите
за заместващ автомобил. В тази връзка е прието, че регресната претенция по чл.411
КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
деликвента – водача на лек автомобил "Опел Корса“, с рег.№****, не обхваща
сторените от застрахователя по имуществена отговорност "Каско на МПС" разходи за
предоставяне на заместващ автомобил на застрахования за срока на ремонт с оглед на
което е обоснован извода, че за ищеца не е съществувало правно основание да плати на
застрахованото увредено лице обезщетение за направените разходи за заместващ
автомобил, поради което липсва и основание за ангажиране отговорността на
ответното дружество и искът за главница като неоснователен следва да се отхвърли
изцяло. Посочено е още, че предвид липсата на една от основните предпоставки на
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, а именно наличие на главно задължение, акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава също следва да се отхвърли изцяло.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
3
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за
неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните
по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При
постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални
и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
По аргумент от чл.411 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
В конкретната хипотеза по делото не са спорни обстоятелствата за наличието на
валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка "Каско на
МПС"; наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност"; механизма на деянието, видът на настъпилите
вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; заплащането от
страна на ищцовото дружество на собственика на увредения лек автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 4677.66 лв., в която сума се включва и 415.61
лв. разходи за заместващ автомобил; заплащането от страна на ответника в полза на
ищеца на сумата 4262.05 лв., представляваща част от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, и сумата от 15.00 лв., ликвидационни разноски.
В разглеждания случай основният спорен по делото въпрос, пренесен и във
въззивното производство, е дали застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на делинквента, който отговаря по регресна претенция на
застрахователя, заплатил на застрахованото увредено лице обезщетение по силата на
доброволната имуществена застраховка "Каско на МПС", е отговорен да заплати
обезщетение на собственика на застрахованото имущество за вредите от
невъзможността да се ползва застрахования автомобил за определен период от време.
Във връзка с тази претенция следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.3, т.2, пр.1
от Общите условия за застраховка "Каско на МПС" на "Застрахователно дружество
"Е." АД, неразделна част от застрахователния договор са застрахователната полица,
общите условия и добавъците към застрахователната полица. Към процесната
застрахователна полица №00500100409865/20.04.2021г. е действал добавък №1, с
който страните по застрахователния договор по застраховката "Каско" на МПС са
уговорили допълнителна "клауза Е+" - "Заместващ автомобил", по силата на която
4
застрахователят предоставя на застрахования услугата "заместващ автомобил" в
случай на настъпване на застрахователно събитие, при наличие на посочените в чл.2,
ал.1 от добавъка условия. В чл.2, ал.1, т.1.5. от добавъка е предвидено, че
застрахователят предоставя услугата в случай, че отстраняването на щетата, по
преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата
на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта. Съгласно чл.2, ал.1,
т.3 от добавъка, предоставянето на тази услуга се извършва след изрично писмено
искане на застрахования, каквото в случая е налице, видно от възлагателно писмо
за заместващ автомобил от 16.12.2021г..
Настоящият въззивен състав намира претенцията по чл.411, изр.2 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД за присъждане на разходи за заместващ автомобил в размер на 415.61 лв. за
неоснователна.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е обусловена от отговорността на застрахования
водач (застрахователят отговаря само и доколкото са налице основания за ангажиране
на деликтната отговорност на водача по чл.45 ЗЗД). Невъзможността да се реализира
деликтната отговорност на застрахования водач към увредения поражда невъзможност
да се ангажира и отговорността на застрахователя му по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към застрахователя на увредения по застраховка
"Каско" на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи само
за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са
вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
поведението на делинквента, които са устойчиви и повтарящи се при същите
настъпващи условия (случайните вреди, които не са типичен и устойчив резултат на
поведението, са косвени), и за които причинната връзка не прекъсва.
В случая разходите за заместващ автомобил не са пряка и непосредствена
последица от поведението на виновния водач, поради което не би могло да се ангажира
отговорността му по чл.45 ЗЗД за същите. Това е така, защото самото ПТП не е
необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ
автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане.
Пряка и непосредствена последица от настъпване на пътнотранспортното
произшествие са разходите за ремонта на увредения автомобил по действащите към
датата на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона
ликвидационния разходи. Разходите за наем на заместващ автомобил са допълнителна
услуга, която може да бъде предоставена при настъпване на определени условия -
продължителност на ремонта над 5 работни дни, която преценка се извършва от
доверения сервиз, и то само когато застрахованият е избрал отстраняването на щетите
по увредения автомобил да бъде извършено в доверен сервиз, посочен от
застрахователя, а не чрез изплащане на обезщетение въз основа на експертна оценка (
чл.2, ал.1, т.1.3 и т.1.5 от добавъка). Границите на гражданската отговорност на
делинквента към увредения по чл.45 ЗЗД са определени от закона (за преки и
непосредствени вреди) и не биха могли да зависят от клаузите на договора между
увредения и застрахователя по застраховка "Каско" на МПС.
В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че
застрахователят по застраховка "Каско" на МПС е заплатил на доверен сервиз сумата
4262.05 лв. с ДДС за поправка на причинените щети на увредения автомобил и 415.61
лв. с ДДС наем за заместващ автомобил. Ликвидационните разноски на ищеца
възлизат на 15 лв.. От посочените суми застрахователят по задължителна застраховка
5
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач дължи, на
основание чл.411, изр.2 КЗ, на ищцовото дружество само сумите за поправка на
щетите и за ликвидационни разноски, възлизащи в общ размер на 4277.05 лв., която
сума е била доброволно платена от ответника. Претенцията за присъждане на сумата
415.61 лв. е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Първоинстанционният съд е
достигнал до същия извод, който е законосъобразен, съответства на доказателствата по
делото и на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и на основание
на него е постановил решение, с което е отхвърлил предявената искова претенция по
реда на чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45
ЗЗД, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, в т.ч. и в
частта за разноските, изчислени съобразно изхода на спора, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник на основание чл.78, ал.3 ГПК. На основание чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът – ищец - ЗД "Е." АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия – ответник - "ДЗИ – О.З." ЕАД сумата от 400.00 лв., сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като по делото са
приложени доказателства за реално плащане на уговорено адвокатско възнаграждение
и списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15269 от 30.12.2022г., постановено по гр.дело
№44821/2022г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД "Е." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."****" **; да заплати на "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул."**" №**, на правно основание чл.81 и чл.273 във
вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6