Р Е
Ш Е Н И Е
№…214………/21.07.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на секретар Галина Младенова, като разгледа докладваното от
съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №149 по описа на съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение №762 постановено на 14.10.2019г. по
гр.дело № 1510 по описа на Пещерския районен съд за 2018г. е отхвърлен предявения
от “К. Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността : гр. С., ул. “Ш.П.“ № 10,
представлявано от Р.В., чрез юрисконсулт А. иск против И.Х.Д. ***, за приемане
за установено по отношение на ответника, че ищецът има валидно и изискуемо
вземане в размер на сумата от 427.74 лева, от която главница в размер на 350,00
лева и наказателна лихва в размер на 77 лева, за периода от 26.11.2015 година
до 31.01.2018 година ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.11.2018 година до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Въззивникът “К.Б.“ ЕООД във
въззивната си жалба твърди,че решението е неправилно и необосновано. Твърди,че
неправилна е констатацията на първоинстанционния съд за липса на доказателства
за извършен банков превод по сметка на кредитополучателя,както и за
недоказаност на твърдените с исковата молба фактически обстоятелства за сключен
по реда на чл.6 от ЗПФУР Договор за кредит №********** между „4финанс“ ЕООД и И.Х.Д..
Формулира искане решението да бъде отменено ,а исковите претенции-уважени.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, против И.Х.Д. с искане да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество следните суми: 350,00 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за кредит № ********** и 77,74 лв., представляваща наказателна лихва поради
неизпълнение за периода 26.11.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се
в исковата молба, че на 26.10.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и И.Х.Д. е сключен Договор за
кредит № **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ и сключен под № **********
въз основа на заявка от ответника за отпускане на сума в размер на 350,00 лв.
Кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 25.11.2015г. С
настъпване на падежа по договора – 25.11.2015г. кредитополучателят не е погасил
дължимите суми и изпаднал в забава, начислена била и наказателна лихва ,формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ.На 01.02.2018г. „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията
спрямо настоящия ответник били прехвърлени на настоящия ищец.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника в следния смисъл: Оспорват се като неверни всички
изложени твърдения в исковата молба. Сочи се, че не е сключван договор за
кредит. Не е манифестирано желание за сключване на такъв договор от ответника. Представените
от ищеца документи не удостоверяват сключването на договор от разстояние.
Пазарджишкият
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, а именно че съдът е формирал неправилен
извод за липса на валидно сключен договор между страните.
Ищецът основава твърденията си за
наличие на облигационно правоотношение на представения към исковата молба
договор за кредит №**********, страна по който е „4финанс“ ЕООД, сключен чрез
съставяне на електронен документ по смисъла на чл.3 във връзка с чл.2 от
ЗЕДЕУУ. Договорът е оспорен своевременно от ответната страна относно неговата
автентичност ,като се твърди, че ответникът не е автор
по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ на електронното изявление, обективирано в
договора.
От
приетите по делото писмени доказателства не се установява, че именно ответникът е автор на
електронното изявление за сключване на процесния договор, като освен това в тях
не се и съдържа такова изявление от страна на клиента, в извлеченията са
обективирани единствено изявленията на дружеството към клиента. Доколкото
твърденията на ищеца са, че договорът се сключва чрез натискане на бутон
„подпиши“ на интернет страницата на „Вивус“, изрично словесно или писмено
изявление за сключване на договора не е обективирано изобщо, а липсват
доказателства за извършване на описаните действия на интернет страницата на
дружеството от ответника като клиент, с което последния да се идентифицира като
автор на електронното изявление.
Спрямо процесния договор за
кредит са приложими разпоредбите на ЗПК /чл.9 и следв./, видно от които същият
е консенсуален договор, за разлика от договора за заем, и формален с оглед на
предвидената в чл.10 писмена форма за действителност. Доколкото в настоящия
случай се касае за договор, съставен по реда на ЗПФУР чрез съставяне на
електронен документ, като съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Поради липсата на доказателства, както е изложено
по-горе, че ответникът е автор на електронното изявление за сключване на
процесния договор, не е доказано и възникването на твърдяното облигационно
правоотношение въз основа на договор за кредит, който се счита сключен от
момента на постигане на съгласие.
С оглед
извода за недоказаност на възникнало между страните облигационно правоотношение
искът за заплащане на сумата в размер на 350 лв., претендирана като неизплатена
главница по договор за кредит, и обусловения от него иск за лихва,се явяват
неоснователни. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.272 от ГПК,Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №762 постановено на 14.10.2019г. по гр.дело №
1510 по описа на Пещерския районен съд за 2018г.
На основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател :
членове: