РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Перник, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря С.И.М.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102624
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Е. А. ЕГН
********** гр.***** ул.* ********** бл.** ет.* ап.* в кач. на наследник на
починал длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез адв.Б.В. срещу
„Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд
Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна
енергия в размер на :
Сумата 1838,62 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г,
ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 469,12 лева –
законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в
общ размер на 246,16 лева – разноски. Пояснява, че изпълнителният лист е
издаден срещу Е.А.Л. – съпруг, който е починал на 11.02.2022 г.
Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било
образувано и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, в рамките на което е
конституирана като страна след като изрично е заявено пред ЧСИ, че не се
отказва от наследството, оставено от Е.А.Л.. Твърди, че въз основа на
посочения изпълнителен лист е било образувано и и.д. № 326/2013 г. по описа
на ЧСИ Е.Д., но същото е унищожено след като изпълнителният лист е
върнат на взискателя, върху които не е отбелязана дата на образуване и данни
за извършване на действия по изпълнение водещи до прекъсване на
1
давността, поради което вземането по процесния изпълнителен лист е било
погасено по давност преди образуване на и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ
А. В.а.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради
погА.ването по давност за :
1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в
рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в
качеството на наследник на Е.А.Л., а именно:
Сумата 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г,
ведно със законна лихва от 15.10.2012 г.,
сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от
30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за
процесуално недопустими, тъй като ищецът не е конституиран като длъжник
по и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а. Твърди, че относно
обстоятелството дали приема или се отказва о наследството на Е.А.Л. е
образувано ч.гр.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд Перник. Моли съда
да прекрати производството като недопустимо, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече
изложеното с писмена молба. Ответникът не се представлява. Оспорва иска с
депозирана по делото молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за
вземането на ответника поради погА.ването му по давност, въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погА.ване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника
В този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г.
о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г.
о., ГК.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
2
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита.
В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по
искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове.
Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като страна
в изпълнителното производство.
Установи се също, че този ищец изрично е приел наследството на соя
наследодател, поради което субективните предели на изпълнителния лист се
разпростират и спрямо него по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.
Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство.
Съгласно съдебната практика - Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че длъжникът има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила
съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е
така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В съдебната практика съществуваха различни гледища относно
приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с
влязла в сила заповед за изпълнение.
Те са премахнати с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че :
пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното
производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за
изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното
3
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от
пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила
на заповедта за изпълнение, издадена срещу Е.А.Л., което е станало най -
късно на 18.03.2013 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради
липса на обективни данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че ИЩЦАТА е наследник на Е.А.Л., който е починал на
11.02.2022 г. като по правилото на ЗН, ищецът се легитимира като наследник
на 1/3 от наследството, оставено от Е.А.Л.. Съдът е указал на ответника, че в
негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването
на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока.
Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал
никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция
е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на
изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест
(в този смисъл е съдебната практика : Решение № 136 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Поради това при прилагане неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се.
По делото е установено, че и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а,
към датата на неговото образуване и възлагане на действия по изпълнение,
погасителната давност за процесното вземане е била изтекла - 18.03.2018 г.,
поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00
лева претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съдът го намира за неоснователно, тъй като претендираният
адвокатски хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004
г.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в
полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ
срещу А. Е. А. ЕГН ********** гр.***** ул.* ********** бл.** ет.*
ап.* в кач. на наследник на починал длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез
адв.Б.В.-
По издаден че в полза на ответника изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в
рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник за
задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в
размер на :
1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в
рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в
качеството на наследник на Е.А.Л., а именно:
Сумата 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г,
ведно със законна лихва от 15.10.2012 г.,
сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от
30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА А. Е. А. ЕГН **********
гр.***** ул.* ********** бл.** ет.* ап.* / в кач. на наследник на починал
длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез адв.Б.В. – в размер на : 50лв.д.такса и
400лв.адв.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен соъд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5