Решение по дело №1634/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260027
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 25.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на дванадесет и пети август                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1634 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А.С.Й. твърди, че пострадал от пътно-транспортно произшествие (нататък - ПТП), в резултат на което му били причинени телесни увреждания, силен стрес и душевен дискомфорт.

На 21.05.2018 г. около 22 часа бил непосредствено пред оградата дома на братовчед си Н.на ул. К.М.*в село Р., община К., област П., където го чакал, за да излязат заедно на разходка. Докато чакал, ненадейно бил връхлетян от автомобил марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ******, рама № **************, собственост на К.М. с адрес: К., графство С.Й., Обединено кралство В., управляван от Д.Я.Г. с ЕГН **********. Автомобилът блъснал ищеца, след което разрушил оградата и тухлената постройка в двора, в резултат на което му били нанесени телесни увреждания и бил затрупан с тухли. Притеклите се да го спасяват негови съграждани го освободили внимателно от тухлите, след което ищецът бил откаран в болница в гр. К., където бил приет по спешност. Лекарите в К. установили, че има тежко счупване и се нуждае от извършване на висококвалифицирана операция, поради което бил откаран с линейка в град П. и приет в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.Г.“ ЕАД. Там бил хоспитализиран в периода 22.05.2018 г. до 01.06.2018 г. като му била поставена диагноза - счупване на долния край на дясната бедрена кост (фемур). На 23.05.2018 г. била извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Била му поставена плака за дистална фрактура на фемура.

По случая била образувана прокурорска преписка № 1086/2018 г. на РП-К., досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. за извършено от водача Д.Я.Г. с ЕГН **********, управляващ лек автомобил марка „С.”, модел „В.“, с peг. № ******, рама: ***************, престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство ищецът бил представляван от адв. П.П.С., за което му заплатил в брой сумата от 1800 лева въз основа на договор за правна защита и съдействие 790235 от 11.02.2019 г., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К..

Делото било внесено с обвинителен акт в съда, където било образувано НАХД № 204/2019 г. по описа на PC К., II наказателен състав. С Решение № 70 от 02.04.2019 г. Районен съд - К., II наказателен състав признал обвиняемия Д.Я.Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.05.2018 г. в с. Р., обл. П. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ****** е нарушил правилата за движение, а именно:

чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. I от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК съдът освободил ответника от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК, съдът наложил на обвиняемия Д.Я.Г. административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Със същото решение съдът осъдил обвиняемия Д.Я.Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от 375.30 лева (триста седемдесет и пет лева и тридесет стотинки), разноски по делото, направени в досъдебното производство.

В решението си съдът пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените от мен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, сторени за защита от адв. П.С. по ДП № 312/2018 г. по описа на РУП на МВР К., пр. пр. № 1086/2018 г. по описа на РП - К.. Същите били своевременно поискани по време на предявяване на материалите по делото на 11.02.2019 г. в кабинета на разследващия полицай в РУП - К., което изявление било вписано в протокола за предявяване на разследването. Разноските били поискани на този по-ранен етап от развитието на наказателната процедура, предвид законовата недопустимост при разглеждане на делото по диференцираната процедура (чл.78а от НК), в съдебното наказателно производство пострадалия да може участва като частен обвинител и/или граждански ищец. Относно доказване факта на платеното адвокатско възнаграждение, по делото бил представен договор за правна защита и съдействие № 790235, сключен на 11.02.2019 г., в който било отразено, че възнаграждението е не само договорено, а и реално заплатено.

Във връзка с постановеното решение по НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав, ищецът депозирал молба на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, с която поискал постановяване на определение, с което обвиняемият Д.Я.Г. с ЕГН ********** да бъде осъден да му заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за защита по ДП № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К..

С определение № 93 от 19.04.2019 г., постановено по НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав, молбата му била оставена без уважение. Подал частна жалба срещу така постановеното определение и с определение от 13.06.2019 г. на ОС - П., постановено по в.ч.н.д. № 1081/2019 г., било отменено определение № 93 от 19.04.2019 г. на PC К. и вместо него било постановено друго, с което се оставя без разглеждане молбата му от 18.04.2019 г. за присъждане на разноски в размер на 1800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Като мотиви за постановяване на съдебния акт било посочено, че за ищеца съществува друга процесуална възможност да претендира разноски, а именно - по гражданскоправен ред.

Видно от гореизложеното, ищецът сторил разноски в досъдебното наказателно производство, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорар на адв. П.П.С. за защита по образуваното досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К., платено в брой, които не му били възстановени от наказателния съд.

Сумата безспорно представлявала имуществени вреди, под формата на претапяна загуба, представляващи пряка и непосредствена последица на реализираното от ответника ПТП, тъй като били сторени във връзка със защитата му по досъдебното производство, образувано срещу него.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което поискал от Районен съд - К. да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.Я.Г. с ЕГН ********** за посочената сума. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1274/2019 г., ІІ-ри състав по описа на PC-К., по което съдът разпоредил издаването на заповед за изпълнение. По делото постъпило възражение от страна на длъжника.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Я.Г. дължи на А.С.Й. сумата от 1800 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за адвокатска защита и процесуално представителство по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. в качеството му на лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било внесено в Районен съд К. с предложение за освобождаване на ответника от наказателна отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1274/2019 г. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Д.Я.Г. оспорва иска.

Сочи, че по досъдебното производство имало представени два договора за правна помощ – един с адвокати П. и Г.С., по който била заплатена сума в размер на 1800 лева – предмет на исковата претенция, и втори – с адвокат А.Б., по който ищецът заплатил възнаграждение в размер на 500 лева, което не било предмет на иска. В исковата молба и договора за правна помощ от 11.02.2019 г. не бил отбелязан точен предмет, а само „защита по досъдебно производство….“. Представеното пълномощно без дата между същите страни било за предявяване на претенция пред застрахователя в досъдебното производство и за начина на събиране на обезщетението от настъпилото застрахователно събитие на 21.05.2018 г.

Изводът бил, че участието в ДП 312/2018 г. на РПУ К. било само за частен обвинител, което не било формулирано. Участието на пострадалия и двамата адвокати приключило на същата дата – 11.02.2019 г., видно от приложения протокол за предявяване на разследване, в който било отразено, че присъствалите нямат искания, бележки и възражения. Последвало прекратяване на наказателното производство от единствения компетентен затова орган – прокурора, и делото продължило за наказване на ответника по административен ред по глава 28 от НПК и спазване на императивното правило на чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК, при която хипотеза нямало участие на частен обвинител и граждански ищец.

Правилата на закона за присъждане на разноски по раздел ІІ от ГПК били точно и ясно формулирани в чл. 78 вр. с чл. 80 от ГПК, където било уредено, че разноски се присъждат в рамките на производството по съответното дело; че включват само възнаграждение за един адвокат, като броят на адвокатите можел да бъде неограничен, а в конкретния случай участвали трима адвокати, а претендирания хонорар бил за двама; че страната следвало да поиска присъждане на разноски, каквото искане ищецът не отправил в рамките на ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., нито представил списък на същите; изречение ІІ на чл. 80 повелявало, че при липса на списък, страната няма право да иска изменение на решението в частта, относно разноските.

Правилата за присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар били точни, изчерпателни и специфични, затова самостоятелен иск за разноски, включително адвокатски хонорар бил недопустим.

Счита, че производството по чл. 410 от ГПК е било недопустимо, а искът по чл. 422 от ГПК не е предявен в указания едномесечен срок.

МОЛИ съда да прекрати производството като недопустимо, респективно – да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 70 от 02.04.2019 г. по НАХД 204/2019 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.04.2019 г., съдът е признал обвиняемия Д.Я.Г. за виновен в престъпление по чл. 343, ал.1, б.б пр. ІІ-ро от НК вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание – глоба. С деянието ответникът е причинил по непредпазливост следна телесна повреда на ищеца – трайно затрудняване на движението на долен десет крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост.

Не се спори, че по внесено предложение по ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. е било образувано НАХД 204/2019 г. по описа на КрлРС. По делото са представени протокол за ПТП и епикриза, като не се спори, че получените травматични увреждания са вследствие извършено престъпление от ответника. Представен е по делото препис от договор за правна помощ, сключен между А.Й. и адв. П.С. за защита по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., пр. пр. 1086/2018 г. по описа на РП К., като в него е отразено, че А.Й. е заплатил на адв. С. възнаграждение в размер на 1800 лева в брой. Договорът е бил сключен на 11.02.2019 г. Представен е по делото протокол от 03.09.2018 г., с който ищецът е бил уведомен за правата му на пострадал по ДП 31282018 г. Представен е по делото препис от договор за правна помощ, сключен между А.Й. и адв. А.Б. за защита по досъдебно производство, като в него е отразено, че А.Й. е заплатил на адв. Б.възнаграждение в размер на 500 лева в брой. Договорът е бил сключен на 25.08.2018 г. Представен е по делото протокол за предявяване на разследване по ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., в който е отразено, че ищецът и поверениците му, вкл.ад. С., са се запознали с материалите по делото за периода от 08:50 часа до 09:35 часа. Отразено е също, че ищецът се е отказал от услугите на Адв. Б.. По делото е представено определение на КрлРС, отменено с определение на ПдОС, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените разноски в рамките на наказателното производство.

За вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед по ЧГрД № 1274/2019 г. ответникът подал възражение в срок.

Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства. Същите са непротиворечиви и кореспондират помежду си. Спор по фактите няма, страните спорят за приложимото право.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила решене, с което е ответникът е признат за виновен в престъпление и освободен от наказателна отговорност, е задължително за настоящия състав. Със съдебния акт е призната вината на ответника за извършеното от него непредпазливо деяние, както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание, макар и административно. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост, изрично посочено в решението на наказателния съд. По делото е доказано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева в какъвто размер се претендира вредата.

Съгласно чл.51,ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита в досъдебното производство от пострадалия, представляват непосредствена вреда от неправомерното поведение на обвиняемия, в случай че вината му бъде доказана, както е в настоящия процес. Прякото следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на ищеца. В конкретния случай, тъй като наказателното производство е протекло по административен ред, уреден в чл. 78а от НК, то за пострадалия липсва възможност да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение пред наказателния съд, доколкото производството по глава 28 НПК не допуска конституиране на граждански ищец и /или частен обвинител. В този смисъл е и отказът на наказателния съд да присъди реализираните разноски на пострадалия. В наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е посочен само допустимият минимален размер на договореното адвокатско възнаграждение и той представлява най-ниската база, която страните следва да вземат предвид при уговарянето му.

Доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство не могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по предявен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, тъй като пред съда не е отправена претенция за разноски за водене на производството, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК е приложима само в производството по граждански дела, и то при ако са налице две условия - страната, в чиято полза съдът е решил делото да претендира от насрещната страна направените в хода на делото съдебни разноски, а насрещната страна да направи своевременно възражение за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Поради изложените съображения, искът като основателен и доказан следва да се уважи в пълния му предявен размер.

ОТНОСНО разноските.

Ищецът претендира разноски в исковото и заповедното производство и такива му се следват с оглед уважената част от иска.

Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца  направените в исковото производство разноски в размер на 586 лева в заповедното производство и в размер 1326.07 лева в исковото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че А.С.Й. с ЕГН ********** *** дължи на Д.Я.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1800 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за адвокатска защита и процесуално представителство по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. в качеството му на лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било внесено в Районен съд К. с предложение за освобождаване на ответника от наказателна отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1274/2019 г.

ОСЪЖДА А.С.Й. с ЕГН ********** *** дължи на Д.Я.Г. с ЕГН ********** *** разноски в исковото производство в размер на 1326.07 лева и разноски в заповедното производство в размер на 586 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

К.Ш.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: