Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 25.09.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесет и
пети август две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1634 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.С.Й. твърди, че пострадал от
пътно-транспортно произшествие (нататък - ПТП), в резултат на което му били
причинени телесни увреждания, силен стрес и душевен дискомфорт.
На 21.05.2018 г. около 22 часа бил
непосредствено пред оградата дома на братовчед си Н.на ул. К.М.*в село Р.,
община К., област П., където го чакал, за да излязат заедно на разходка. Докато
чакал, ненадейно бил връхлетян от автомобил марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ******, рама № **************, собственост на К.М. с
адрес: К., графство С.Й., Обединено кралство В., управляван от Д.Я.Г. с ЕГН **********.
Автомобилът блъснал ищеца, след което разрушил оградата и тухлената постройка в
двора, в резултат на което му били нанесени телесни увреждания и бил затрупан с
тухли. Притеклите се да го спасяват негови съграждани го освободили внимателно
от тухлите, след което ищецът бил откаран в болница в гр. К., където бил приет
по спешност. Лекарите в К. установили, че има тежко счупване и се нуждае от
извършване на висококвалифицирана операция, поради което бил откаран с линейка
в град П. и приет в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „С.Г.“ ЕАД. Там бил хоспитализиран в периода
22.05.2018 г. до 01.06.2018 г. като му била поставена диагноза - счупване на
долния край на дясната бедрена кост (фемур). На
23.05.2018 г. била извършена операция, изразяваща се в открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. Била му поставена
плака за дистална фрактура на фемура.
По случая била образувана прокурорска
преписка № 1086/2018 г. на РП-К., досъдебно производство № 312/2018 г. по описа
на РУ на МВР К. за извършено от водача Д.Я.Г. с ЕГН **********, управляващ лек
автомобил марка „С.”, модел „В.“, с peг. № ******,
рама: ***************, престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, във връзка
с чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство ищецът
бил представляван от адв. П.П.С.,
за което му заплатил в брой сумата от 1800 лева въз основа на договор за правна
защита и съдействие 790235 от 11.02.2019 г., представляваща адвокатско
възнаграждение за защита по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ
- МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К..
Делото било внесено с обвинителен акт в
съда, където било образувано НАХД № 204/2019 г. по описа на PC К., II
наказателен състав. С Решение № 70 от 02.04.2019 г. Районен съд - К., II
наказателен състав признал обвиняемия Д.Я.Г. с ЕГН ********** за виновен в
това, че на 21.05.2018 г. в с. Р., обл. П. при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „В.“
с peг. № ****** е нарушил правилата за движение, а
именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“, и по непредпазливост причинил на
ищеца средна телесна повреда - трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената
кост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро,
във вр. с чл. 342, ал. I от НК, като на основание чл.
78 А ал. 1 от НК съдът освободил ответника от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание - глоба в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. чл. 343 г във вр. с чл. 37,
ал. 1 т. 7 от НК, съдът наложил на обвиняемия Д.Я.Г. административно наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
Със същото решение съдът осъдил обвиняемия Д.Я.Г.
да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, бюджетна
сметка на ОД на МВР П. сумата от 375.30 лева (триста седемдесет и пет лева и
тридесет стотинки), разноски по делото, направени в досъдебното производство.
В решението си съдът пропуснал да се
произнесе по искането за присъждане на направените от мен разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, сторени
за защита от адв. П.С. по ДП № 312/2018 г. по описа
на РУП на МВР К., пр. пр. № 1086/2018 г. по описа на РП - К.. Същите били
своевременно поискани по време на предявяване на материалите по делото на
11.02.2019 г. в кабинета на разследващия полицай в РУП - К., което изявление
било вписано в протокола за предявяване на разследването. Разноските били
поискани на този по-ранен етап от развитието на наказателната процедура,
предвид законовата недопустимост при разглеждане на делото по диференцираната
процедура (чл.78а от НК), в съдебното наказателно производство пострадалия да
може участва като частен обвинител и/или граждански ищец. Относно доказване
факта на платеното адвокатско възнаграждение, по делото бил представен договор
за правна защита и съдействие № 790235, сключен на 11.02.2019 г., в който било
отразено, че възнаграждението е не само договорено, а и реално заплатено.
Във връзка с постановеното решение по НАХД
№ 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав, ищецът депозирал
молба на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
189, ал. 3 от НПК, с която поискал постановяване на определение, с което
обвиняемият Д.Я.Г. с ЕГН ********** да бъде осъден да му заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за защита по ДП №
312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018
г. на РП - К..
С определение № 93 от 19.04.2019 г.,
постановено по НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав,
молбата му била оставена без уважение. Подал частна жалба срещу така постановеното
определение и с определение от 13.06.2019 г. на ОС - П., постановено по
в.ч.н.д. № 1081/2019 г., било отменено определение № 93 от 19.04.2019 г. на PC К.
и вместо него било постановено друго, с което се оставя без разглеждане молбата
му от 18.04.2019 г. за присъждане на разноски в размер на 1800 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Като мотиви за постановяване на
съдебния акт било посочено, че за ищеца съществува друга процесуална възможност
да претендира разноски, а именно - по гражданскоправен
ред.
Видно от гореизложеното, ищецът сторил
разноски в досъдебното наказателно производство, изразяващи се в заплащането на
адвокатски хонорар на адв. П.П.С.
за защита по образуваното досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ -
МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К., платено в
брой, които не му били възстановени от наказателния съд.
Сумата безспорно представлявала имуществени
вреди, под формата на претапяна загуба, представляващи пряка и непосредствена
последица на реализираното от ответника ПТП, тъй като били сторени във връзка
със защитата му по досъдебното производство, образувано срещу него.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, с
което поискал от Районен съд - К. да издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Д.Я.Г. с ЕГН ********** за посочената сума. По
заявлението било образувано ч.гр.д. № 1274/2019 г., ІІ-ри състав по описа на
PC-К., по което съдът разпоредил издаването на заповед за изпълнение. По делото
постъпило възражение от страна на длъжника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Д.Я.Г. дължи на А.С.Й. сумата от 1800 лева,
представляваща заплатена от ищеца сума за адвокатска защита и процесуално
представителство по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К.
в качеството му на лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било
внесено в Районен съд К. с предложение за освобождаване на ответника от наказателна
отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за
виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1274/2019 г. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът Д.Я.Г. оспорва иска.
Сочи, че по досъдебното производство имало представени
два договора за правна помощ – един с адвокати П. и Г.С., по който била
заплатена сума в размер на 1800 лева – предмет на исковата претенция, и втори –
с адвокат А.Б., по който ищецът заплатил възнаграждение в размер на 500 лева,
което не било предмет на иска. В исковата молба и договора за правна помощ от
11.02.2019 г. не бил отбелязан точен предмет, а само „защита по досъдебно
производство….“. Представеното пълномощно без дата между същите страни било за
предявяване на претенция пред застрахователя в досъдебното производство и за
начина на събиране на обезщетението от настъпилото застрахователно събитие на
21.05.2018 г.
Изводът бил, че участието в ДП 312/2018 г.
на РПУ К. било само за частен обвинител, което не било формулирано. Участието
на пострадалия и двамата адвокати приключило на същата дата – 11.02.2019 г.,
видно от приложения протокол за предявяване на разследване, в който било
отразено, че присъствалите нямат искания, бележки и възражения. Последвало
прекратяване на наказателното производство от единствения компетентен затова
орган – прокурора, и делото продължило за наказване на ответника по
административен ред по глава 28 от НПК и спазване на императивното правило на
чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК, при която хипотеза нямало участие на частен
обвинител и граждански ищец.
Правилата на закона за присъждане на
разноски по раздел ІІ от ГПК били точно и ясно формулирани в чл. 78 вр. с чл. 80 от ГПК, където било уредено, че разноски се
присъждат в рамките на производството по съответното дело; че включват само
възнаграждение за един адвокат, като броят на адвокатите можел да бъде
неограничен, а в конкретния случай участвали трима адвокати, а претендирания хонорар бил за двама; че страната следвало да
поиска присъждане на разноски, каквото искане ищецът не отправил в рамките на
ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., нито представил списък на същите;
изречение ІІ на чл. 80 повелявало, че при липса на списък, страната няма право
да иска изменение на решението в частта, относно разноските.
Правилата за присъждане на разноски,
включително адвокатски хонорар били точни, изчерпателни и специфични, затова
самостоятелен иск за разноски, включително адвокатски хонорар бил недопустим.
Счита, че производството по чл. 410 от ГПК
е било недопустимо, а искът по чл. 422 от ГПК не е предявен в указания
едномесечен срок.
МОЛИ съда да прекрати производството като
недопустимо, респективно – да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 70 от 02.04.2019 г. по НАХД 204/2019
г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.04.2019
г., съдът е признал обвиняемия Д.Я.Г. за виновен в престъпление по чл. 343,
ал.1, б.б пр. ІІ-ро от НК вр.
с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и наложил административно наказание – глоба. С деянието
ответникът е причинил по непредпазливост следна телесна повреда на ищеца –
трайно затрудняване на движението на долен десет крайник, изразяващо се в
закрито счупване на долния край на бедрената кост.
Не се спори, че по внесено предложение по
ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. е било образувано НАХД 204/2019 г. по
описа на КрлРС. По делото са представени протокол за
ПТП и епикриза, като не се спори, че получените травматични увреждания са
вследствие извършено престъпление от ответника. Представен е по делото препис
от договор за правна помощ, сключен между А.Й. и адв.
П.С. за защита по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К.,
пр. пр. 1086/2018 г. по описа на РП К., като в него е отразено, че А.Й. е
заплатил на адв. С. възнаграждение в размер на 1800
лева в брой. Договорът е бил сключен на 11.02.2019 г. Представен е по делото
протокол от 03.09.2018 г., с който ищецът е бил уведомен за правата му на
пострадал по ДП 31282018 г. Представен е по делото препис от договор за правна
помощ, сключен между А.Й. и адв. А.Б. за защита по
досъдебно производство, като в него е отразено, че А.Й. е заплатил на адв. Б.възнаграждение в размер на 500 лева в брой.
Договорът е бил сключен на 25.08.2018 г. Представен е по делото протокол за
предявяване на разследване по ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., в който
е отразено, че ищецът и поверениците му, вкл.ад. С.,
са се запознали с материалите по делото за периода от 08:50 часа до 09:35 часа.
Отразено е също, че ищецът се е отказал от услугите на Адв. Б.. По делото е
представено определение на КрлРС, отменено с
определение на ПдОС, с което е оставена без
разглеждане молбата на ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените
разноски в рамките на наказателното производство.
За вземането си ищецът подал заявление по
чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед по ЧГрД №
1274/2019 г. ответникът подал възражение в срок.
Горната фактическа обстановка са установява
от събраните по делото доказателства. Същите са непротиворечиви и кореспондират
помежду си. Спор по фактите няма, страните спорят за приложимото право.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи
такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да
е противоправно, от него да са причинени вреди, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Влязлото в сила решене, с което е ответникът е признат за виновен в престъпление
и освободен от наказателна отговорност, е задължително за настоящия състав. Със
съдебния акт е призната вината на ответника за извършеното от него непредпазливо
деяние, както и противоправността на същото, за което
е наложено и наказание, макар и административно. Ето защо, настоящият състав не
изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е
ответника, извършено ли е същото противоправно,
извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт
от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно
и е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост, изрично посочено в
решението на наказателния съд. По делото е доказано заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева в какъвто размер се претендира вредата.
Съгласно чл.51,ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките вреди обосновават
причинната връзка между противоправността на
поведението на деликвента и вредите. Разходите по
ангажирането на адвокатска защита в досъдебното производство от пострадалия,
представляват непосредствена вреда от неправомерното поведение на обвиняемия, в
случай че вината му бъде доказана, както е в настоящия процес. Прякото следствие
е дължимост на хонорар, който следва да е съответен
на правната защита, необходима на ищеца. В конкретния случай, тъй като
наказателното производство е протекло по административен ред, уреден в чл. 78а
от НК, то за пострадалия липсва възможност да претендира заплатеното адвокатско
възнаграждение пред наказателния съд, доколкото производството по глава 28 НПК
не допуска конституиране на граждански ищец и /или частен обвинител. В този
смисъл е и отказът на наказателния съд да присъди реализираните разноски на
пострадалия. В наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е посочен
само допустимият минимален размер на договореното адвокатско възнаграждение и
той представлява най-ниската база, която страните следва да вземат предвид при
уговарянето му.
Доводите на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство не
могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по предявен иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, тъй като пред съда не е отправена претенция за
разноски за водене на производството, а за заплащане на обезщетение за
имуществените вреди в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК е приложима само в производството по граждански
дела, и то при ако са налице две условия - страната, в чиято полза съдът е
решил делото да претендира от насрещната страна направените в хода на делото
съдебни разноски, а насрещната страна да направи своевременно възражение за
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Поради изложените съображения, искът като
основателен и доказан следва да се уважи в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО разноските.
Ищецът претендира разноски в исковото и
заповедното производство и такива му се следват с оглед уважената част от иска.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото
производство разноски в размер на 586 лева в заповедното производство и в
размер 1326.07 лева в исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че А.С.Й. с ЕГН **********
*** дължи на Д.Я.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1800 лева, представляваща
заплатена от ищеца сума за адвокатска защита и процесуално представителство по
досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. в качеството му
на лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било внесено в
Районен съд К. с предложение за освобождаване на ответника от наказателна
отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за
виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1274/2019 г.
ОСЪЖДА А.С.Й. с ЕГН ********** *** дължи на Д.Я.Г.
с ЕГН ********** *** разноски в исковото производство в размер на 1326.07 лева и
разноски в заповедното производство в размер на 586 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: