Решение по дело №151/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Харманли  06.VІ.2019г.

Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                  Председател: Веселин  Коларов

                                                                        

 

Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по повод постъпила жалба от А.Й.А. ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Д.Т. от АК-Хасково, срещу Заповед за задържане УРИ: 271-9Г/ 10.ІV.2019г. , издадена от полицейски орган при РУ на МВР Хасково с искане за отмяна на същата.

Процесуалния представител на жалбоподателя счита Заповедта за неправилна и незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалния и процесуалния закон което довело до ограничаване на правото на защита .

Моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна Заповед за задържане  УРИ: 271-9Г/ 10.ІV.2019г..

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се представлява от процесуален представител – адв. Д.Т. ***, която поддържа изцяло  депозираната жалба.

 

Ответникът, полицейски орган при РУ Харманли – Я.С.Ч., счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето и.

В съдебно заседание излага съображения, че оспорената заповед е правилно издадена от компетентен орган и при наличието на предпоставките за това , а именно извършено престъпление от общ характер от задържането лице.

 

Районен съд – Харманли, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Обжалваната в настоящото производство Заповед за задържане на лице УРИ: 271-9Г/ 10.ІV.2019г., е издадена на 10.ІV.2019 г. в 15.00ч от мл.експерт Я.С.Ч. ***. С нея е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Харманли на лицето А.Й.А. ЕГН ********** ***. В заповедта е посочено, че същата е на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР- притежание на акцизни стоки без бандерол (цигари).

Видно от попълнената разписка след текста на заповедта, екземпляр от заповедта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, без да е посочена дата на връчването, но е отразено срещу подпис, че лицето е освободено в 10.20ч. на 11.ІV.2019 г., т.е. най-късно към тази дата заповедта му е станала известна.

Като административна преписка по издаването на заповедта по делото са представени: Протокол за личен обиск, на основание чл.80 от ЗМВР, извършен на 10.ІV.2019г. в 15.10ч. в гр.Харманли, на лицето А.Й.А. ***; Декларация (по образец) от 10.ІV.2019г., в която задържаното лице декларира срещу подпис, че е уведомен за правата си, включително по чл.73 и чл.74 от ЗМВР и лист от медицинско изследване.

 Съдът служебно и изискал справка има ли образувано срещу жалбоподателя досъдебно производство. От депозирано писмо вх. № 4579/ 23.V.2019г., изпратено  от РП Харманли, се установява , че срещу А.Й.А. ***, няма образувано досъдебно производство .

В хода на производството, по искане на проц. представител на жалбаподателя, бе допусната и разпитана в качеството на свидетел Емилия Демирева – живуща на семейни начала с А.. От нейните показания са установяват обстоятелства относно свързани със задържането му от полицейските служители.  

Жалбата срещу Заповед УРИ: 271-9Г/ 10.ІV.2019г. е подадена на 11.ІV. 2019г.  

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване предвидения по чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.

Предмет на жалбата е заповед, издадена от полицейски орган в РУ гр. Харманли за задържане на лице, като принудителна административна мярка по чл.72 от ЗМВР. Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и тяхната законосъобразност и валидност подлежат на преценка с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, което не се оспорва по делото. Издателят на същата има качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57, от ЗМВР, а с чл.72, ал.1 от ЗМВР изрично е предоставена компетент-ност на полицейските органи да задържат лица.

При издаване на заповедта за задържане са спазени изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР за писмена форма на акта и на чл.74, ал.2 от ЗМВР относно задължител-ните реквизити, които тя следва да съдържа. В акта са посочени името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; датата и часът на задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице и разясняването на правата му, както и фактическите и правните основания за задържането.

Като правно основание е посочен чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, съгласно която  разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В обжалваната заповед е вписано:  притежание на акцизни стоки без бандерол (цигари). Състава на съда счита , че в случая не е изпълнено  изискването на чл.74 ал.2 т.2 предл.първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето, тъй като данни относно конкретни факти и обстоятелства, наложили задържането, не могат да се установят  поради липса на каквито и да било документи във връзка с издаването на заповедта.  

 Основателни са направените възражения за липса на законоустановените предпоставки за задържане на оспорващия, поради това, че не са събрани категорични доказателства относно съпричастността му в престъпна дейност и по-конкретно той да е автор на извършеното в гр.Харманли престъпление -  притежание на акцизни стоки без бандерол (цигари) . От изисканата справка се установява , чу срещу него нямо дори образувано досъдебно производство.

В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят предположението за извършено престъпление вероятно основателно. Тоест възможността органите на МВР да наложат задържане за срок до 24 часа следва да се разглежда като дейност, свързана с разкриването на престъпленията, а не с наличието на вече доказано такова. Наличието на доказателства, правещи вероятно извършването на престъпление от задържаното лице, е достатъчно основание по смисъла на закона за налагане на принудителната административна мярка. В конкретния случай такива данни не се предоставиха от административния орган.

С оглед на това съдебния състав счита, че към момента на задържането са били налице данни, които да правят предположението за извършено престъпление вероятно основателно. Това се потвърждава и от протокола за обиск от 10.ІV.2019г., видно от който не са открити и иззети вещи, имащи отношение във връзка притежание на акцизни стоки без бандерол (цигари).

Съдът приема, че в случая от наличните и събрани доказателства не се доказа по делото, да са съществували  данни, които са дали основание да се предположи, че жалбоподателят А. е свързан с извършването на престъпление по чл.234 ал.1 от НК, както е посочил в акта административния орган. А наличието на такива конкретни данни би съставлявало основание по смисъла на закона за налагане на принудителната административна мярка по ЗМВР спрямо лицето, за което са събрани. Такива данни не се доказа да са били налице към момента на задържането, като такива не се и съдържат в представеното пред съда преписка, което прави незаконосъобразно така осъщественото задържане на жалбоподателя.

Предвид изложеното оспорената Заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба – уважена като основателна.

При този изход на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 400 лв. за  адвокатско възнаграждение съгл. представения Договор за правна защита и съдействие .

 

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ  Заповед за задържане УРИ: 271-9Г/ 10.ІV.2019г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР Хасково,  издадена на 10.ІV.2019 г. от полицейски орган -мл.експерт Я.С.Ч. ***, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, е задържан за 24 часа А.Й.А. ***.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на А.Й.А. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 400 лв. за  адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Хасково.

 

 

 

                                                                                                Районен съдия: