Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 1472
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Игнат Колчев
Дело: 20247230700340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1472

Смолян, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИГНАТ КОЛЧЕВ
Членове: КАЛИНКА МЛАДЕНСКА
ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ канд № 20247230600340 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 10339/02.10.2024г. на ВАС делото, образувано по касационна жалба на Д. В. Д. срещу Решение № 150/08.07.2024г., постановено по АНД № 884/2023г. по описа на Районен съд-[област] е изпратено за разглеждане на Административен съд-[област] след като Административен съд-[област] не може да сформира касационен състав, който да проведе производството.

Касационната жалба е подадена чрез процесуален представител- адв. С. П. от АК-[област].

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно. Излага се обосновка за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че Районен съд-[област] е излязъл извън границите на своите правомощия по закон, като за пръв път в решението е посочил приложимия закон, какъвто не е посочен в издадения ЕФ при определяне на наказанието. Твърди се, че съдебният състав е влязъл в ролята на административно-наказващ орган и е наложил административно наказание „глоба“, което според процесуалния представител на касатора е недопустимо.

Твърди се по-нататък, че в обжалвания пред съда ЕФ липсвала привръзка на разпоредбата на чл. 182, ал.4 ЗДвП със съответната норма, която запълва бланкета, като преквалификация , съгласно нормата на чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН. Развиват се доводи, че такава преквалификация може да се осъществи принципно, като отпадне по-тежката квалификация на извършеното нарушение, т.е. да се измени основанието за налагане на санкцията при прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението, но само ако наказващият орган е дал правна квалификация на деянието, т.е. ако е извършил преди това привръзката на нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал.1, ал.2 или ал.3 ЗДвП. С тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания въззивен акт и по същество със свое решение да отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът р.пр. не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба адв. П. поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора, които възпроизвеждат наведените касационни основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация р.пр. не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че в случая е нарушено правото на защита на касатора.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на касатора и представителя на ОП-[област], като съобрази мотивите на въззивното решение с представените по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок за обжалване на въззивното решение, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, състава на Районен съд-[област] е приел, че при липса на дата на влизане в сила на предходен електронен фиш не може да се извърши преценка, че наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба. Също така въззивният съдебен състав е приел, че за налагането на санкция по чл. 182, ал.4 ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства, доколкото цитираната правна норма е бланкетна. В случая трябва да се направи привръзка с нормата, която запълва бланкета, в случая с нормата на чл. 182, ал.1,т.4 ЗДвП. С тези мотиви издадения ЕФ е изменен, като вмененото деяние е преквалифицирано с отпадане на квалифициращия елемент "повторност".

Мотивите на въззивният съдебен състав принципно са правилни и константно се споделят от настоящия съдебен състав, но при фактическа обстановка различна от настоящата. Въззивният съдебен състав е пропуснал при анализа на доказателствата по делото да отбележи, че на л. 108 от делото се съдържа екземпляр от издаден ЕФ серия К, № 6641116. В него е записано следното: "За извършено от вас нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП Ви се налага глоба 100 лв."

Този текст е видимо различен от приложения на л. 17 от АНД № 288/23г. по описа на Районен съд-[област] ЕФ със същата серия и номер, чието съдържание е следното: "За извършено от вас нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1,т.2 от ЗДвП Ви се налага глоба 100 лв."

От това следва извод, че в правния мир съществуват два електронни фиша, за едно и също нарушение, с една и съща серия и номер, с различно съдържание в тях, което е процесуално недопустимо. Вън от съмнение е, че това съставлява съществено неотстранимо процесуално нарушение, тъй като съществено ограничава правото на защита на лицето, привлечено като нарушител. В практиката си АССм е последователен и категоричен, че издаването на втори ЕФ, за същото неарушение с допълнено и изменено съдържание, без той да е връчен по надлежния ред на нарушителя съставлява съществено процесуално нарушение и само на това основание следва издадения ЕФ да бъде отменен. Основателно е твърдението в касационната жалба, че за първи път правната квалификация на нарушението е определена с въззивното решение, доколкото няма доказателства такава правна квалификация да е съществувала при издаването на ЕФ, връчен на нарушителя.

С оглед резултата от проведеното касационно обжалване следва на касатора да се присъдят деловодни разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 800 лв., платими от ОДМВР-[област].

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 150/08.07.2024г., постановено по АНД № 884/2023г. по описа на Районен съд-[област], с което е изменен ЕФ за налагане на глоба в размер на 100 лв. на Д. В. Д. серия К, № 6641116 И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ серия К, № 6641116 , с който на Д. В. Д., [ЕГН] е наложено административно наказание "глоба" за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-[област] ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., [ЕГН] деловодни разноски в производството в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно!

Председател:  
Членове: