РЕШЕНИЕ
№ 2020
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110210741 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
011749/14.06.2021 г. издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал.
6 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се
претендира за неговата отмяна. Сочат се принципни нарушения на процесуалните правила
при издаване на АУАН и НП, свързани с липсата на точно описание на нарушението и
посочване на конкретната нарушена санкционна разпоредба, без да се излагат конкретни
твърдения за такива.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, не се явява и не се
възползва от правото си да даде обяснения. В последното съдебно заседание не се явява и
неговият упълномощен процесуален представител.
Административнонаказващият орган – началник-група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2021 г. около 04:00 ч. след като бил употребил неустановено количество и вид
алкохол, жалбоподателят Н. П. управлявал лек автомобил марка "Ауди“, модел „Кю 7“ с рег.
1
№ в гр. София, по бул. Симеоновско шосе с посока на движение от ул. Проф. Иван
Странски към Околовръстен път. В района на бул. Симеоновско шосе срещу номер 130
автомобилът бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР св. Р. Г. и В. Г. и двамата
на длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР. Св. В. Г. се усъмнил, че водачът е
употребил алкохол и пристъпили към проверка. Свидетелите установили самоличността на
водача по представената лична карта, като същият бил сам в автомобила. Но при проверката
той не представил КТ към СУМПС, а единствено АУАН № 354429/27.02.2021 г.
Св. Г. извършил проверка за употреба на алкохол посредством техническо средство –
Алкотест Дрегер 7510 с № ARDM 0019, като при пробата на издишания от водача въздух
(под номер 828 в 04:07 часа) бил отчетен резултат от 0.98 промила в кръвта на водача.
Техническото средство било изправно, след премината периодична проверка. Поради това
на жалбоподателя П. бил издаден талон за медицинско изследване в МБАЛ Св. Анна с №
080912, като му било разяснено какво е нарушението и какви са неговите възможности,
включително и в какъв срок следва да се яви да даде кръв за изследване. В талона водачът се
подписал на указаните места, включително и че желае да даде кръв за изследване.
При така установените факти, след като получил резултата от техническото средство
Алкотест Дрегер, още на мястото на проверката, на 04.06.2021 г. бил съставен АУАН №
404586/04.06.2021 г. от св. Р. Г. – на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (за управление на МПС под въздействието на
алкохол, видно от пробата с техническото средство, което е отчело 0,98 промила), както и за
управлението на МПС с „изтекъл срок“ на АУАН № 354429/27.02.2021 г. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец /св. В. Г./, което се установява
от положените от тях подписи. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на
съставяне на акта. В акта жалбоподателят не изложил възражения, като такива не са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
След приключването на проверката и съставянето на АУАН, на жалбоподателя бил
връчен и талона за медицинско изследване в 04:35 часа, за което същият се разписал. Като
след това водачът оставил автомобила си на мястото и посетил УМБАЛ Св. Анна в
указания срок от 45 минути. В 05:10 часа му била взета кръвна проба от медицински
специалист в Окръжна болница „Св. Анна“. В протокол за медицинско изследване преди
вземане на пробата било отразено, че по данни на водача той е употребил 2-3 чаши бяло
вино същата вечер.
На 04.06.2021 г. двама експерт химици извършили химическо изследване на кръвната
проба чрез газхроматографския метод, като при химическото изследване се доказало
съдържание на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.90 промила. За
така получените резултати бил издаден Протокол за химическо изследване №
3410/04.06.2021 г.
При пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, след
получаване на резултатите от ПХИ № 3410/04.06.2021 г., на 14.06.2021 г., било издадено
атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, като за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като в НП била посочена
концентрацията на алкохол в кръвта на лицето съгласно отчетения резултат от химическата
експертиза – 0,90 промила. А нарушението по чл. 185 ЗДвП било описано като носене на акт
за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок и било квалифицирано по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя
на дата 06.07.2021 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на 13.07.2021
г.
2
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Р. и В. Г.и, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко разпечатка от паметта на
техническото средство, талон за медицинско изследване; справки за техническата годност на
Алкотест Дрегер 7510; breath test report № 828; протокол за медицинско изследване и
химическа експертиза от УМБАЛ Св. Анна; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и др.), които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Г., тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е
изпробвал водача с техническо средство и е установил не само, че той е управлявал
автомобила, но и отчетения от Дрегера резултат. Съдът се довери и на свидетеля относно
обстоятелството, че самоличността на водача е установена по личната му карта, като фактът
на управлението не се оспорва и от жалбоподателя. Св. Г. споделя и че водачът не му е
представил и поискания КТ към СУМПС, а вместо него е представил цитирания и приложен
по преписката АУАН. Показанията на този свидетел намират доказателствена опора и в
издадения талон за медицинско изследване и справката от Дрегера. Те се подкрепят и от
разпитния св. Р. Г., който е съставил АУАН за описаните нарушения и потвърждава
извършването им, въпреки липсата на ясен и конкретен спомен за случая.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от
протокола за химическата експертиза, в която е отразен резултата от изследването на
кръвната проба на П., взета в МБАЛ Св. Анна и от която се установява, че опаковката и
състоянието на пробата отговарят на изискванията на Наредба № 1/2017 г., като преди
вземането й е надлежно попълнен и протокол за медицинско изследване.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява безспорно, че именно жалбоподателят Н. П. е управлявал автомобила на
посочените в АУАН и НП място, дата и час след като е употребил алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.90 промила, което се установява чрез
заключението на ПХИ № 3410/04.06.2021 г., което е изследвало дадената от жалбоподателя
кръв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон за първото нарушение, но при неправилно
приложение на закона по отношение на второто.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
3
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР, какъвто е издалия НП видно от
другата представена заповед. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административни
наказания.
Не е налице и твърдяното нарушение по отношение на липсата на посочени конкретни
обстоятелства при извършване на нарушението в акта. Видно от самия АУАН, в него ясно е
изписано, че нарушението е извършено на 04.06.2021 г. в 04:07 часа в гр. София, бул.
Симеоновско шосе №130, описан е управлявания от жалбоподателя автомобил,
техническото средство, с което е изпробван за употребата на алкохол, както и положителния
резултат от пробата; като на двете вменени нарушения е дадена и съответната правна
квалификация, която съответства на фактическото им описание. Следователно, АУАН
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като описанието на
нарушенията по акта и НП съвпадат изцяло, а освен това е налице и съответствие с дадената
на нарушенията правна квалификация.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, който е
удостоверил това с подписа си. Актът и НП са подписани и надлежно връчени на
жалбоподателя, като му е дадена възможност да изложи възраженията си срещу акта, което
той не е сторил. По делото са представени доказателства и за надлежно изпълнена
процедура по Наредба № 1/2017 г., като талонът за медицинско изследване е оформен по
законния ред, в него е отбелязан резултата от пробата с техническото средство, както и къде
и в какъв срок следва да се яви за даване на кръвна проба. Водачът се е възползвал от това
свое право в указания срок, което се установява от протокола за медицинско изследване и
резултата от химическата експертиза.
Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, макар и лаконично, е описано достатъчно ясно
и конкретно, като е посочено времето и мястото на извършването му и конкретните
действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Като в НП е добавен и
резултата от химическото изследване на кръвта на жалбоподателя, като именно този
резултат е взет предвид и при определяне на приложимата в случая санкционна разпоредба.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”.
От обективна страна на 04.06.2021 г. малко преди 04:07 ч. жалбоподателят П. е
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № в гр. София, по бул.
Симеоновско шосе с посока на движение от ул. Проф. Иван Странски към Околовръстен
път, като концентрацията на алкохол в кръвта на водача е надхвърляла законово допустимия
минимум от 0.5 промила, а именно 0.90 промила, установена по надлежния за това ред, като
са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена при изследване на взета от него
кръвна проба, видно от ПХИ № 3410/04.06.2021 г. Като почти идентичен е резултатът и от
пробата с техническо средство малко по-рано. В чл. 1, ал. 3 от Наредба №1/2017 г. изрично е
посочено, че „Концентрацията на алкохол в кръвта … се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания“.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено с евентуален умисъл,
защото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е бил наясно със забраната да се
управлява лек автомобил след употреба на алкохол, имал е ясна представа за обществената
4
опасност на поведението си и е предвиждал общественоопасните последици от него. Той е
допускал настъпване на конкретните последици, респективно постигането на ниво на
алкохол в кръвта му над 0.5 ‰, тъй като поглъщането на алкохолни напитки (от
неустановен по делото вид и количество) води с висока степен на вероятност до
натрупването на значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакцията му към датата на деянието)
предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок
от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева за лице, което управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от медицинското изследване
е 0.90 промила, т.е. попада именно в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена правилната санкционна
разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Доколкото санкцията е в абсолютно установен размер по отношение и на двете
кумулативно предвидени административни наказания, то е безпредметно обсъждането на
основания за нейното изменение.
В настоящия случай съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима,
доколкото жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол, което
значително е повишило опасността от допускане на други нарушения на ЗДвП, реализиране
на ПТП и застрашаване на живота и здравето на всички участници в движението. Още
повече, че концентрацията на алкохол е била значителна, съществено надвишаваща лимита
от 0.5 промила и приближаваща стойности водещи до ангажиране на наказателната
отговорност на водача за това деяние. Освен това съдът отчете и данните за множество
предходни нарушения на правилата на ЗДвП от страна на водача, за които е санкциониран,
видно от приетата справка-картон на водача.
По изложените съображения съдът прие, че НП в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
За нарушението по чл. 157, ал. 6 ЗДвП :
Съдът намира, че при налагане на административно наказание за това нарушение са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които водят до необходимост
от неговата отмяна.
При описание на нарушението в АУАН и НП единствено е посочен номера и датата на
АУАН № 3544298/27.02.2021 г., но не е посочено кой е издател на акта и за какво нарушение
е издаден той, за да е налице пълна индивидуализация на този акт, което да позволи на съда
да прецени дали въз основа на него има издадено НП и кога, било ли е то обжалвано и кога е
влязло в сила. Прилагането на акта към преписката не санира това нарушение.
Допълнително нарушение на този текст, допуснато при описание на нарушението на
жалбоподателя е липсата на посочване, че той не представя контролния си талон, а акт,
издаден преди повече от един месец.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП „При съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му.”. Следователно, нарушението би се изразило в управление на МПС без КТ,
като вместо него се представя АУАН, който е издаден преди повече от един месец. Но в
процесния акт и НП не е изложено конкретно описание на нарушението, а единствено е
посочено, че водачът носи акт с изтекъл срок, което е крайно недостатъчно и грубо
5
нарушава правото на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинено.
Освен това тази разпоредба следва да се тълкува систематично както с чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН, задължаващ наказващият да се произнесе в месечен срок, така и с чл. 157, ал. 7 и 8 от
ЗДвП. В случаите, когато НП не бъде издадено в месечния инструктивен срок, на практика,
за лицата, на които е издаден АУАН по ЗДвП, не съществува начин да управляват МПС без
да извършват нарушение на закона. Създадената практика за „заверяване” на АУАН не
почива на законовата уредба. Но в конкретния случай, от представената справка – картон на
водача се установява, че въз основа на АУАН № 276013, издаден на 04.03.2012 г. (цитиран
по издадения акт) е издадено НП № 21-4332-005166/23.03.2021 г., за което липсват данни
дали и кога е връчено на жалбоподателя. Следователно, съдът приема, че той не е
разполагал с НП, което по силата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП да замени иззетия му контролен
талон за срок от един месец или съответно с възможността да заплати глобата, за да му бъде
върнат контролния талон. В обобщение, при санкционирането на нарушението на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП, наказващият орган е допуснал както нарушения на материалния закон, така и
на процесуалния, които водят до отмяна на НП в тази му част, без да бъде изследван
подробно въпросът по същество.
Доколкото нито една от двете страни по делото не е претендирала присъждане на
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63,
ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-011749/14.06.2021 г.
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на
жалбоподателя Н. И. П. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-011749/14.06.2021 г. издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на жалбоподателя Н.
И. П. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 20,00 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6