№ 164
гр. Благоевград , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600171 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по
постъпил частен протест от прокурор в Районна прокуратура – Благоевград,
Териториално отделение – гр. Г. срещу Определение № 6221 / 21.01.2021
год., постановено по ч.н. дело № 9 / 2021 год. на РС – Г., с което е отменено
Постановление на РП – Благоевград, ТО – гр. Г. от 21.12.2020 год. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 / 2019 год. по
описа на РУ – Г., водено срещу А.Б. Г. от с. Н., общ. Х., за престъпление по
чл.143, ал.1, пр.2, алт.2 от НК вр. чл.18, ал.1 от НК.
Според изложението в протеста определението на районния съд е
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и
възраженията на прокурора, намира за установено следното:
ДП № 251 / 2019 год. по описа на РУ - Г. е образувано на
28.05.2019 година за това, че за времето от неустановена дата през 2018 г. до
неустановена дата през м. май 2019 г. в района на с. Н., обл. Благоевград, при
условията на продължавано престъпление, е принуждаван А. С. Б. от с. Н. да
1
извърши нещо противно на волята му – да даде сумата от 7000 лева, като е
употребено за това заплашване, като отделните деяния осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите - престъпление по
чл.143, ал.1, пр.1, алт.2 НК вр. чл.26, ал.1 от НК.
С Постановление на РП – Благоевград, ТО – гр. Г. от 21.12.2020
год. образуваното наказателно производство е прекратено, като прокурорът е
счел, че в случая не се доказва наличието на съставомерно деяние по чл.143,
ал.1 от НК. Недоволен от постановлението е останал пострадалият А.Б.,
който го е обжалвала пред РС - Г..
С обжалваното определение на РС - Г. е прието, че
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно, поради което същото е
отменено и делото върнато на прокурора.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
определението на районния съд следва да бъде потвърдено. Съдът,
анализирайки наличния доказателствен материал, правилно е приел, че при
установените факти и обстоятелства постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
От събраните на досъдебното производство доказателствени
материали се установяват следните фактически обстоятелства:
Лицата А. Г. и А.Б. живеят в с. Н., общ. Х. и са съседи. През
лятото на 2018 год. отношенията между двамата се влошили, тъй като две от
кравите на Г. били открити мъртви, за което същият считал, че съпричастен
Б.. Г. поискал от Б. да му заплати сумата от 7000 лева и многократно му
изпращал текстови съобщения – SMS. Б. възприел изявленията и SMS-те на Г.
като заплахи и закани, поради което подал оплакване в РУ на МВР – Г..
Междувременно, около един месец след като А. Г. заявил
2
претенциите си към А.Б. през 2019 год., на последния са унищожени
насаждения със зелки на площ от 3 дка.
На 27.04.2019 год. в местността „Л.“ в землището на с. Н. са
запалени дървени материали на Б.. Деянието е предшествано от изпратен на
11.04.2019 год. от Г. до Б. SMS със следния текст „ЦЕНАТА ВСЕ ОЩЕ Е
СЪЩАТА КОГАТО ДЪСКИТЕ СА МОКРИ НЕМОГАТ ДА ГОРЯТ“. На
27.06.2019 год. е извършен опит за палеж на сграда на Б. в местността „Л.“, в
землището на село Н., за което ДП № 303/2019 год. по описа на РУ – Г. за
престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК. На ... год. в с. М., общ. Г., е
запален товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № Е.,
собственост на А.Б., за което е образувано ДП № 376/2019 год. по описа на
РУ – Г. за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Наред с това през 2019 год.
отново са унищожени насаждения със зелки на същия. Видно от приложените
по делото разпечатки за изпращаните от телефона на Г. SMS-и, същите
съдържат множество съобщения, в които се споменава посегателството върху
нивите със зелки на Б., както и се прави алюзия за застрашеност на неговите
доходи и имущество.
С постановление на РП – Г. от 01.11.2019 год. наказателните
производства по ДП № 251/2019 год., ДП № 303/2019 год. и ДП № 376/2019
год., всички по описа на РУ на МВР – Г., са обединени в едно с № 251/2019
год. по описа на РУ на МВР – гр. Г. /л.239 ДП/.
За да обоснове решаващия си извод за отмяна на прекратителното
постановление на РП - Благоевград, ТО – Г. и за връщане на делото на
прокурора, районният съд е приел, че същото е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложеното в него не се подкрепя по безспорен и
категоричен начин от събрания доказателствен материал, не са обсъдени в
достатъчна степен всички налични и възможни доказателства, данни и
обстоятелства, разкриващи обективната истина по делото.
Настоящият състав на въззивния съд също счита, че при така
установените факти, изложените от прокурора съображения за липса на
съставомерно деяние не могат да бъдат споделени. Извършения в тази насока
анализ е повърхностен и едностранчив.
3
Очевидно е, че наред с работното обвинение за извършено
престъпление по чл.143, ал.1 от НК, е следвало да бъде извършен прецизен
анализ на събраните доказателства, сочещи наличие на елементи на
осъществен състав на престъпления закана, изнудване, унищожаване и
повреждане. В тази връзка правилно с Постановление на РП – Г. от 01.11.2019
год. е прието, че отправените към А.Б. и последвалите посегателства върху
неговото имущество следва да бъдат разследвани заедно и взаимовръзка.
Въззивният състав намира за необходимо до отбележи, че съдът в
производството по чл.243 от НПК има само контролни правомощия и не
следва да налага съображенията си по приложението на материалния закон,
както и по какъв начин да бъдат интерпретирани доказателствата по делото. В
пределите на съдебния контрол, осъществяван в производството по реда на
чл.243, ал.3 и сл. от НПК, се включва единствено обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Необосноваността касае винаги установяването на
фактическите положения по делото и засяга фактическите изводи на
съответния решаващ орган. В конкретния казус постановлението за
прекратяване също се явява необосновано, тъй като е налице несъответствие
между установените по делото фактически положение и събраните по делото
и проверени доказателствени материали.
Въззивният съд не споделя тезата, че изпращаните от А. Г. до А.Б.
електронни съобщения не могат да бъдат възприети като закана. За да бъде
прието, че е налице закана следва да бъде установено дали са касае за
употребата на думи и изрази, които по естеството си имат такъв характер или
инкриминираните изрази в съответен контекст придобиват заплашителна
конотация. Ето защо съдържанието на електронна кореспонденция следва да
бъде преценявано в светлината на влошените отношения между страните,
както и при съпоставката и взаимовръзка с посегателствата върху
имуществото на пострадалия.
По отношение на разследването на извършения палеж на
новострояща се сграда, районният съд правилно е указал, че пострадалият
А.Б. следва да детайлизира твърденията си от разпита на 03.02.2020 год., че
лично е възприел А. Г. като извършител на инкриминираното деяние. Наред с
4
това, в същия разпит по отношение палежа на товарния автомобил
пострадалият е заявил, че „има свидетели, които са видели Г. да купува
бензин и след това да пали автомобила“. Б. е длъжен да посочи тези лица,
след което същите да бъдат издирени и разпитани.
Наред с това по делото е изготвена видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, като според заключението на вещото лице
липсват достатъчно идентификационни белези, поради което не може да се
прецени дали филмираното лице е А. Г.. Ето защо следва да бъде установен
служителят на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр. Г., ул. „Г.“, № 98,
който да бъде разпитан за обстоятелства, при които на ... год. около 02:40 часа
е зареждал на клиент гориво в пластмасова бутилка /като по преценка му се
предявят кадри от охранителната камера/. Посоченият служител може да даде
отговор дали познава лицето и да бъде извършено разпознаване. Също и
според заключението на експерта заснетите видео изображения могат да
послужат за разпознаване на лицето от свидетели очевидци.
С оглед на изложеното въззивния състав намира определението на
първостепенния съд за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде и потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2 и сл. от НПК вр.
чл.243, ал.7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6221 / 21.01.2021 год.,
постановено по ч.н. дело № 9 / 2021 год. на РС – Г..
Определението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6