Определение по дело №3179/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2679
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20205330103179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2679                       27.02.2020 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 3179 по описа на съда за 2020 г., намира следното:

           

 

 

С определение № 24451, постановено в закрито заседание от 27.01.2020 г. по гр. дело № 33607/ 2019 г., Софийски районен съд, ГО, 24- ти състав, е прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Районен съд- Пловдив.

Настоящият състав на Районен съд- Пловдив обаче не споделя формирания краен извод относно некомпетентността на изпращащия съд, който е бил сезиран с исковата молба, поради следните съображения:

             Мотивите на изпращащия съд са свързани с приложението на нормата на чл. 113 от ГПК, която предвижда задължителна местна подсъдност на потребителски спорове, т.е. такива дела, при които едната страна е потребител. В случая ищцата е здравноосигурено лице, което е получило медицинска услуга в чужбина, като претенцията й спрямо ответника е за възстановяване на платените за лечението разходи, доколкото се излагат твърдения, че НЗОК следвало да поеме тези разноски на здравноосигуреното лице според съответната нормативна уредба.

            За да е налице потребителски спор, не само едната страна трябва да е потребител по смисъла на параграф 13 точка 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, но и тя трябва да е в такова отношение с другата страна по делото, в което да е проявено качеството й на потребител. В конкретния казус обаче между ищеца и ответника няма отношение на предоставящ услуга спрямо потребител, като такава връзка е съществувала между болницата, където е проведено лечението и самият пациент. Между НЗОК и лицето отношенията не са потребителски, защото дори и НЗОК да предоставя пакет от здравни дейности и здравното осигуряване да се гарантира от бюджета на касата, реализирането на правата на пациента, комуто Държавата дължи възстановяване на разноски за платено лечение, защото той е здравноосигурен, се подчинява на правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. Като е платил лечението си вместо НЗОК (ако въобще се приеме, че касата следва да отговаря в подобни случаи, но това е вече въпрос по съществото на спора), пациентът, който принципно е потребител, но на предоставената му медицинска услуга, а не като лице по задължителното здравно осигуряване, се е обединило за сметка на касата, поради което си търси платените суми на болницата. С други думи, тук е налице претенция, подобна на едно неоснователно обогатяване, доколкото едната страна, за която се твърди, че дължи направата на разходи, си ги е спестила, а пък другата, която се е обезпечила за подобни случаи чрез осигурителните си вноски, ги е платила, т.е. има имуществено разместване на блага и в този смисъл в спора няма нищо потребителско. Касае за извъндоговорно правоотношение, спрямо което са неприложими правилата на потребителските спорове и в частност тези относно специалната местна подсъдност, доколкото предметът на делото не е свързан с упражняване на права на ползвател на услуга спрямо субект, с когото да са в такива отношения, свързани с качеството му на потребител.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая производството по делото е било прекратено по подсъдност без дори да са представени доказателства за настоящия адрес на ищцата (съдът не е приложил такава справка за адрес, ако я е извършил служебно), а освен това определението за прекратяване не е било изпратено за връчване на ответника, който като страна по делото следва да получи съдебния акт, с който се слага край на производството.

Предвид горното и с оглед наличния спор за подсъдност със Софийски районен съд, който е определил за компетентен по исковата молба Районен съд- Пловдив, препирнята следва да се разреши от Окръжен съд- Пловдив, по правилата на чл. 122 от ГПК.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОВДИГА спор за подсъдност със Софийски районен съд пред Окръжен съд- Пловдив, за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе относно предявения от А.Н.К., ЕГН: **********, против Националната здравноосигурителна каса, иск, по който е образувано производството по гр. дело № 3179 по описа за 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в.

 

Делото да се изпрати по компетентност на Окръжен съд- Пловдив за разрешаване на спора по подсъдност.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ : /п/

                        / Александър Точевски /

Вярно с оригинала.

АД