№ 2029
гр. Варна , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с
първоинстанционно производството по реда на Част VI-та от ГПК.
Образувано е възоснова на въззивна частна жалба с вх. Рег. № 287572 от 19.05.2021
г. подадена от молителя „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София срещу Определение № 263973 от 29.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 1899 по опис на ВРС за 2021 г., с което съдът е оставил без разглеждане молба вх.
№ 269888/08.02.2021г., уточнена с молба вх.№ 285178/27.04.2021г. от „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, с която се иска да бъде
даден срок на непълнолетните Д. Д. Г., ЕГН ********** и АН. Д. Г., ЕГН **********, да се
явят в съда и да заявят дали приема или се отказват от наследството, което е останало след
смъртта на наследодателя им Дачко Г. Дяков, б.ж. на гр. Варна.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради
нарушение на материалния закон.
Настоящият въззивен съд, приема жалбата за процесуално допустима и по
същество за основателна, предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,в която е
направено искане, съдът да задължи наследниците на Дачко Г. Дяков, б.ж. на гр. Варна, а
именно непълнолетните - Д. Д. Г., ЕГН ********** и АН. Д. Г., ЕГН **********, да се явят
1
в съда и да заявят дали приемат или се отказват от наследството, което е останало след
смъртта на наследодателя им, на основание чл. 51 от ЗН. Правният си интерес обосновава с
твърдението, че е кредитор на наследодателя, а вземането произтича от договор за цесия,
сключен на 15.10.2018г. с предмет парично вземане, произтичащо от договор сключен на
14.10.2015г. между наследодателя и прехвърлящият вземането. С молбата са представени
доказателства за настъпил факт на 29.09.2019 г. – смъртта на Дачко Г. Дяков. По делото е
установено с официални документи, че негови наследници са низходящите Д. Д. Г., ЕГН
********** и АН. Д. Г., ЕГН **********.
Първоинстанионният съд е приел и изложил мотиви за своята местна и родова
компетентност, но същевременно е изложил и такива за липсата на процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните – правен интерес за молителя да инициира
производство по реда на чл. 51 от ЗН. Първоинстанционният съд е обосновал становището,
че производство по приемане на наследство по опис може да бъде инициирано единствено
от недееспособения наследник, който е призован към наследяване и такава възможност за
кредитор на наследодателя, не е предвидена в закона.
Въззивният съд не споделя мотивите изложени в обжалвания съдебен акт предвид
следното:
Разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗН дава правна възможност на всеки заинтересуван,
да поиска от районният съдия да призове лицето, което има право да наследява, като му
определи срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения от
съда срок призования към наследяване бездейства, той губи правото да приеме
наследството. За да остави без разглеждане молба с правно основание чл. 51 от ЗН,
първоинстанционния съд следва да се ограничи до преценката на обстоятелства свързани с
обосноваване на неговия правен интерес, а не до обстоятелства свърза с пасивна
процесуална легитимация на ответниците по молбата. Като е смесил тези две различни по
своя характер процесуални предпоставки, съдът е постановил неправилен и необоснован
съдебен акт.
Преценката за активната процесуална легитимация /правен интерес/, се ограничава
до проверка на обстоятелството дали пред съда, молителя е обосновал правен интерес да
претендира парично вземане от наследниците, т.е. дали е кредитор на наследодателя.
Преценка за пасивна процесуална легитимация, не може да се обосновава с ограничена
дееспособност, тъй като тя е преодолима по силата на закона /непълнолетните извършат
правни действия със съгласие на родителите си/, а когато това е невъзможно или интересите
им са противоречиви, чрез процесуални правила, което съдът служебно прилага –
назначаване на особени представители. Изложените мотиви за нищожност на откази
от наследство, които са извършени от малолетни и непълнолетни, се отнасят до правните
последици от такива действия и съдът, в охранителни или регистърни производства, не
може да преценява действителността на волеизявленията, а само да проверява тяхната
2
редовност от външна страна.
В настоящият случай, първоинстанционният съд следва да прецени дали молителят
е обосновал правен интерес от претенция към наследодателя /т.е. дали наследодателя е
парично задължен, дали цесията му е съобщена и н.н./. Тази преценка е обективна и се
основава на твърденията на молителя и на представените към молбата доказателства.
Мотиви в тази посока, първоинстанционният съд не е изложил, поради което обжалваният
съдебен акт освен неправилен е и необоснован.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263973 от 29.04.2021 г. постановено по ч. гр.д. № 1899 по опис
на ВС за 2021 г. и ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия, които съдът
следва да извърши, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
Определението може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до
молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3