гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието
на съдебен секретар Антоанета С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11600 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално съединени от „Н.П. ООД (САЩ) срещу „А.П.Б.“
ЕООД и П.Т. искове, както следва:
-
иск по чл.26, ал.1,
пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 167, том II, рег.№ 9142, дело
№ 304/2019г. на нотариус В.Г., с който „А.П.Б.“ ЕООД е продал на П.Т.
собствения на дружеството имот – ап.1, находящ се в гр.София, ул. „******“ ******,
на първи надпартерен етаж, със ЗП 160.25 кв.м., който
имот е с идентификатор № 68134.1003.162.1.1 по КККР на гр.София, заедно с мазе
№ 2 с площ 1.83 кв.м. и мазе № 3 с площ 1.83 кв.м., заедно с 3.71 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
както и 31.47/919 ид.ч. от УПИ Ш-273,274, кв.107а по
плана на гр.София, м. „Красно село – Стрелбище“, който поземлен имот е с площ
919 кв.м. и е заС. с идентификатор № 68134.1003.162
по КККР на гр.София, поради това, че договорът е сключен в противоречие със
закона, обосновано с твърдение, че дяловете от капитала на дружеството-продавач
са били придобити по престъпен начин;
- евентуален иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на същия договор, поради липса на съгласие от страна на собственика на капитала на дружеството-продавач;
- евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване на оспорения договор за недействителен по отношение на ищеца, като сключен от лице без представителна власт.
Ищецът твърди, че e дружество, учредено и вписано в щата Невада, САЩ, и е собственик на капитала на „А.П.Б.“ ЕООД, което дружество е учредено в страната и в чийто капитал са апортирани няколко имота, вкл. процесния. Пояснява, че собственик и управител на ищцовото дружество бил френският гражданин Ж.К.Ги Ж.Н., който на 31.07.2016г. е продал всички притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „Н.П.“ ООД на Н.Х.Х., който встъпил и като единствен управител на дружеството. Поддържа, че на 12.12.2017г. „Н.П.“ ООД е продал на „С.“ ЕООД (България) дружествените си дялове от „А.П.Б.“ ЕООД, но сделката била сключена от името на ищеца чрез пълномощника Б.К.И., който е удостоверил представителната си власт с пълномощно, издадено от Ж.К.Ги Ж.Н., въпреки че към тази дата същият не е бил собственик на капитала на дружеството прехвърлител, нито негов управител. Допълнително оспорва валидността на пълномощното, тъй като пояснява, че в ТР на АВ е налице приложено пълномощно от Ж.К.Ги Ж.Н., с което упълномощава Б.К.И. да го представлява при сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове на „А.П.Б.“ ЕООД на „С.“ ЕООД, което пълномощно е без дата, поради което същото би имало за достоверна дата най-рано 15.11.2017г., когато е регистрирано дружеството „С.“ ЕООД, но към този момент упълномощителят не е бил управител, нито собственик на капитала на „Н.П.“ ООД, поради което смята, че е неистинско. Евентуално поддържа, че подписът на упълномощителя е неавтентичен или същият е пренесен с техническо средство от друг документ. Заявява, че договорът за продажба на дружествени дялове е нищожен, като подписан за прехвърлителя от лице, което не е било натоварено с това, поради което и по реда на чл.29 ЗТРРЮЛСЦ е оспорил това вписване. Съобщава, че на 20.08.2019г. „А.П.Б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала „С.“ ЕООД и управител С.С.Ц., е продал на П.Т. ***. Сделката се оспорва с довод, че е нищожна като противоречаща на закона, тъй като собствеността на „А.П.Б.“ ЕООД е била придобита чрез престъпление – използване на стари, неистински и подправени документи, както и поради липса на съгласие от страна на действителния собственик на капитала на това дружество да извърши прехвърляне на дяловете на „С.“ ЕООД, евентуално – като сключено от лице без представителна власт.
Ответникът „А.П.Б.“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Счита, че ищецът няма правен интерес да оспорва сделката, тъй като не е страна по нея. Заявява, че Ж.К.Ги Ж.Н. е бил управител на „Н.П.“ ООД до 15.03.2019г., когато е вписана промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството в щата Невада и като управител е вписан Н.Х.Х.. Пояснява, че още на 24.09.2013г. предишният управител подписал пълномощно в полза на Б.К.И. с правото да го представлява в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Н.П.“ ООД и негов управител, което пълномощно е заверено в Дъблин, Ирландия, и въз основа на него Б. И. е представлявал ищеца при сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове на „А.П.Б.“ ЕООД на „С.“ ЕООД на 12.12.2017г., тъй като към този момент упълномощителят още е фигурирал като управител на ищеца и пълномощното му не е било оттеглено. Пояснява, че соченото от ищеца пълномощното без дата не е било ползвано нито при подписване на договора за прехвърляне на дружествените дялове на дъщерното дружество, нито при сключване на договора за продажба на недвижимия имот, поради което оспорването му е неотносимо.
Ответникът П.Т. също оспорва претенцията, като заявява, че към датата на сключване на договора за продажба на имота са били извършени справки относно собственика на капитала на дружеството-продавач и неговия управител и въз основа на вписаните обстоятелства в публичния регистър е приел, че продавачът се легитимира като собственик на имота.
С определение от 23.01.2020г. съдът е приел исковата претенция за допустима с довод, че установителен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот може да бъде заявен от лице, което твърди да е собственик на имота, макар и да не е бил страна по договора, тъй като по този ред цели да защити правото си на собственост, като със сила на присъдено нещо установи недействителност на оспорения договор и отричане на правните му последици. По указание на съда ответниците в производството са именно страните по оспорената сделка, които се явяват задължителни другари в процеса (така и ТР № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС).
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е учредителен акт на „А.П.Б.“ ЕООД от 02.12.2009г., видно от който дружеството е било учредено от „А.И.“ АД. Видно от вписване в ТР на АВ едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество бил именно „А.И. АД, ЕИК *******, а от 09.09.2010г. за такъв бил „Н.П.“ ООД, компания регистрирана под № Е0463062009-8 в щата Невада, САЩ. Считано от 19.02.2018г. едноличен собственик е „С.“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от извлечение от ТР на АВ „С.“ ЕООД е регистрирано на 15.11.2017г., а едноличен собственик на капитала е Б.К.И.. В учредителния акт на „А.П.Б.“ ЕООД е отразено, че в капитала на дружеството са апортирани три имота, от които и процесния.
Видно от приложени удостоверения от 12.10.2017г. и от 22.03.2019г., издадени от Държавния секретар на щата Невада, „Н.П.“ ООД е регистрирано на 25.08.2009г.
Приети са годишни списъци на управителите/управляващите съдружници на дружеството ищец, в които е вписано, че за периода 01.08.2016г. – 31.08.2019г. управител на „Н.П.“ ООД е Н.Х.Х.. Списъците са с дати, както следва: на 05.08.2016г. е подаден списък за периода 01.08.2016г. – 31.08.2017г., на 15.08.2017г. - за периода 01.08.2017г. – 31.08.2018г. и на 23.08.2018г. - за периода 01.08.2018г. – 31.08.2019г. Видно е, че и за трите документа е налице отразяване, че са вписани на 15.03.2019г., тъй като тази дата е отразена в служебно попълваното поле само на списъка от 23.08.2018г., но не и на останалите два списъка. Допълнително е представен и списък от 25.07.2019г., че за периода 01.08.2019г. – 31.08.2020г. управител е Н.Х.Х. (л.148-152).
Видно от извлечение от електронния търговски регистър на щата Невада (л.95-97), управител на „Н.П.“ ООД до 15.03.2019г. е бил Ж.К.Ги Ж.Н., а след това – Н.Х.Х.. Така извлечената информация е удостоверена с констативен протокол на нотариус М.Е.от 13.12.2019г. С друго извлечение от регистъра (л.164-168) се удостоверява, че всъщност на 15.03.2019г. е извършена актуализация на вписванията в ТР по партидата на това дружество и е отразено, че такава не е имало по партидата на дружеството за периода 31.08.2015г. – 15.03.2019г., че под номер 20140633552-91 е вписан годишен списък (на управителите), а под номер ********е вписан нов годишен списък (на управителите). Верността на извлечението с данните в регистъра за търговски дружества на щата Невада е удостоверено с констативен протокол на нотариус Петя Димова от 17.03.2020г. Вписванията са последователни.
Представено е пълномощно без дата (л.40 от делото), с което Ж.К.Ги Ж.Н., притежаващ паспорт № 07АХ17452, е упълномощил Б.К.И. да продаде всички дружествени дялове на „А.П.(с) България“ ЕООД на „С.“ ЕООД за сумата от 1000 лева, като в тази връзка да представлява упълномощителя на заседание на ОС и вземе необходимите за прехвърлянето решения. Пълномощното няма заверка на подписите и е оспорено.
Прието е пълномощно № **********, заверено на 24.09.2013г. от нотариусМ.Ф., с компетентност на територията на Дъблин, за което е издаден апостил на Министерство на външните работи и търговията на Ирландия – л.56 и сл. от делото). С него Ж.К.Ги Ж.Н. упълномощава Б.К.И. с правата да го представлява в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Н.П.“ ООД, като включително има правото да купува, продава, прехвърля, залага и отчуждава дялове, акции, облигации и ценни книжа при условия, каквито намери за уместни, а също да упражнява правата на собственик на дялове и акции, като гласува на провежданите Общите събрания. Няма данни това пълномощно да е било оттеглено от упълномощителя.
Приложен е договор от 12.12.2017г., с който ищецът, представляван от пълномощника Б.К.И., е прехвърлил всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД на „С.“ ЕООД. Договорът е с нотариално заверени подписи на представляващите страните по него. Видно от вписване в титулната част, пълномощното на Б. И. е това, заверено с апостил № ********** от 24.09.2013г. в Дъблин, от МВРТ - Ирландия. В приложение е представен протокол от същата дата от проведено заседание на „Н.П.“ ООД, на което е взето решение дружеството да продаде дяловете си от капитала на „А.П.(с) България“ ЕООД, а документът е подписан от пълномощника Б. И..
Приет като доказателство е нотариален акт № 167, том II, рег.№ 9142, дело № 304/20.08.2019г. на нотариус В.Г., с който „А.П.Б.“ ЕООД е продал на П.Т. собствения на дружеството имот – ап.1, находящ се в гр.София, ул. „******“ № 167, ет.2, със ЗП 160.25 кв.м., който имот е с идентификатор № 68134.1003.162.1.1 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с мазе № 2 с площ 1.83 кв.м., заедно с 3.71 % ид.ч. от общите части на сградата, който имот по учредителен акт е описан като ап.1, на ул. „******“ ******, първи надпартерен етаж, със ЗП 160.25 кв.м., заедно с мазе № 2 с площ 1.83 кв.м. е 3.71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Във връзка с договора за прехвърляне на дружествени дялове от 12.12.2017г. е представен годишен списък на управителите с № 20170633552-91 от 29.08.2017г. (л.203), в който като управител е вписан Ж.К.Ги Ж.Н.. Документът се представя от ищеца, но се оспорва от него с твърдение, че е подправен.
Приет е препис от паспорт на Ж.К.Ги Ж.Н. № 17AV 27219, издаден от Френското посолство в Ирландия, валиден до 08.06.2027г. както и паспорт на същото лице № 07АХ 17452, издаден от Генерално консулство на Франция в Осака на 15.05.2007г. и валиден до 14.05.2017г. При сравняване на данните от пълномощното без дата и датата на регистриране на „С.“ ЕООД, то пълномощното без дата би следвало да е създадено след 15.11.2017г., когато е вписано дружеството приобретател, тъй като е упоменато в пълномощното, но същевременно преди 14.05.2017г., като се има предвид номера на паспорта, с който упълномощителят се е легитимирал при подписването му. На това противоречие е акцентирано от ищеца като индиция за невярно съставени документи във връзка с извършеното прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД, притежавани от „Н.П.“ ООД.
Приета е декларация от 11.02.2019г. от Ж.К.Ги Ж.Н., с нотариално заверен подпис и апостил, с която деклараторът потвърждава, че е прехвърлил дяловете си от „Н.П.“ ООД на Н.Х.Х. на 31.07.2016г., като едновременно с това се е оттеглил като управител и отрича да е предоставил пълномощно на Б.К.И. да продаде дяловете от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД на „С.“ ЕООД след 31.07.2016г.
Разпитан по делегация в качеството му на свидетел Ж.К.Ги Ж.Н., е заявил, че е бил управител на „Н.П.“ ООД за периода 24.09.2013г. – 31.07.2016г., когато е прехвърлил дяловете от капитала на това дружество на Н.Х.Х., когото посочва за действителен собственик на дружеството. Пояснява, че не е знаел какви са активите на това дружество. Признава, че на 24.09.2013г. е подписвал пълномощно за Б.К.И., но отрича същият да се е свързвал с него по повод продажба на дяловете от капитала на регистрирани в България дружества, които са били притежание на „Н.П.“ ООД.
Представен е договор за покупко-продажба на дялово участие от 31.07.2016г., с който Ж.К.Ги Ж.Н. е продал на Н.Х.Х. всички дялове от капитала на „Н.П.“ ООД. Договорът е бил оспорен от ответника с довод, че няма достоверна дата.
Във връзка с направените оспорвания относно датата на вписване на нов управител по партидата на „Н.П.“ ООД в регистъра на щата Невада, е била допусната експертиза за установяване на правилата, уреждащи регистърното производство в този щат, както и значението на вписванията, данните, които са публично достъпни и тези, които се достъпват от оторизирани лица. От приетите заключения се установява, че регистърът на дружествата, учредени по законите на щата Невада, е публичен. Общодостъпна от него е информацията относно наименованието и организационната форма на дружеството, датата на учредяване, седалището, идентификационния код, управителите, както и промяната в тези обстоятелства. Задължение на търговския субект е ежегодно да подава списък на управителите, наименован в заключението годишен списък. Промяната в собствеността на дяловете, както и промяна в управителя/управителите подлежат на вписване в регистъра, който се поддържа от държавния секретар на щата Невада. Вещото лице е установило и онагледило начинът на достъпване на интернет страницата на регистъра и информацията, която е достъпна за „Н.П.“ ООД, като видно от извадка, л.13 от първоначалното заключение (л.241 от делото), актуализацията на заявените промени за управител е от дата 15.03.2019г. Преди тази дата за управител е бил вписан Ж.К.Ги Ж.Н., а след това – Н.Х.Х.. Вещото лице е установило също, че годишните списъци за периода 01.08.2016г. – 31.08.2019г. са вписани едва на 15.03.2019г. (така в заключението и при изслушване на вещото лице на 15.03.2022г.), а документ с № 20170633552-91 от 29.08.2017г. не е бил издаван от регистъра (така в заключение, л.377 и сл. от делото).
Документ с № 20170633552-91 от 29.08.2017г., издаден от държавния секретар на регистъра в щата Невада не е бил представян по делото в оригинал. Направено е изрично изявление от ответника „А.П.Б.“ ЕООД, че в дружеството не се съхранява такъв документ, макар да е бил представян пред ТР на АВ на РБ във връзка със заявление за вписване на прехвърляне на дружествени дялове от капитала на това дружество от страна на „Н.П.“ ООД на „С.“ ЕООД (обстоятелството също е изследвано в заключението).
С молба на ищеца от 09.11.2022г. са приложени доказателства относно обстоятелството, че вписвания по партидата на дружеството, регистрирано в щата Невада, се извършват само при платени такси за обслужване, поради което едва с актуализация от 15.03.2019г. на мястото на Ж.К.Ги Ж.Н. е бил вписан нов управител - Н.Х.Х.. По причина на неосъществено навреме плащане последната актуализация по партидата на ищеца е от 04.11.2022г., която актуализация е наложена от промяна в адреса на управителя Николай Христов.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:
Твърди се от ищеца, че дружествените дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД, собственост на „Н.П.“ ООД, са били придобити от „С.“ ЕООД по престъпен начин, поради което и доколкото никой не може да придобие имуществени права в резултат на престъпление, сделката се явява нищожна. Акцентира се на обстоятелството, че договорът за продажба на дружествени дялове от 12.12.2017г. е бил сключен от Б.К.И., като пълномощник на Ж.К.Ги Ж.Н. – собственик и управител на „Н.П.“ ООД, с пълномощно, което е неистинско. Поддържа се, че пълномощното не е подписано от сочения автор, респ. че подписът на упълномощителя е пренесен с техническо средство върху документа. Излагат се съображения, че пълномощното е без дата, но е можело да бъде съставено най-рано на 15.11.2017г., когато е регистриран купувачът на дружествените дялове „С.“ ЕООД (предвид факта, че дружество с това наименование е посочено в пълномощното и следователно е вписан субект), към която дата обаче паспортните данни на упълномощителя са били различни от посочените в пълномощното, в което фигурират данни от изтеклия вече документ за самоличност. С оглед тези аргументи, се поддържат доводи, че договорът от 20.08.2019г., с който апартамент № 1 на ул. „******“ ****** в гр.София, апортиран в капитала на първия ответник, е продаден от „А.П.Б.“ ЕООД на П.Т., е нищожен, тъй като противоречи на закона, евентуално, че не е породил правно действие, тъй като не е налице съгласие между купувача по сделката и действителния собственик на дружеството-продавач „Н.П.“ ООД, с едноличен собственик на капитала и управител Н.Х.Х..
При изясняване на спора съдът съобрази следното:
На 12.12.2017г. е бил сключен договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД между прехвърлителя „Н.П.“ ООД и приобретателя „С.“ ЕООД. Прехвърлителят е бил представляван от пълномощника Б.К.И., легитимирал се като такъв въз основа на пълномощно от 24.09.2013г. от Ж.К.Ги Ж.Н., заверено в Дъблин, Ирландия, и апостилирано на тази дата. Истинността на това пълномощно не се оспорва в процеса. Нещо повече, от показанията на свидетеля Ж.К.Ги Ж.Н. се установява, че такова пълномощно действително е било подписано от него като собственик и управител на ищеца в полза на упълномощеното лице. Няма данни по делото и не се твърди пълномощното да е било оттеглено. Няма изявление, направено в този смисъл от упълномощителя до пълномощника, което е грижа, дължима от господин Н., заявил, че още на 31.07.2016г. е продал всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на “Н.П.“ ООД на Н.Х.Х., когото считал за действителен собственик на дружеството.
Съдът констатира, че при сключване на договора от 12.12.2017г. упълномощеното лице не се е ползвало от пълномощно, дадено от господин Н., без дата, приложено също по делото. Не от този документ е извел представителната си власт пълномощника. В този смисъл, изследването на обстоятелството дали пълномощното без дата е неистински документ се явява ирелевантно. Пълномощното, на което се позовава пълномощника е от 24.09.2013г., подписано е от Ж.К.Ги Ж.Н., като собственик и управител на ищцовото дружество към датата на заверка на подписа му.
Към 12.12.2017г. и считано до 15.03.2019г. собственик на капитала на „Н.П.“ ООД и негов управител е Ж.К.Ги Ж.Н.. Изводът произтича от факта, че по отношение на трети лица извършените промени по партидата на дружеството пораждат действие от вписването. Именно в това се състои изискването за публичност на информацията относно наименованието и организационната форма на дружеството, датата на учредяване, седалището, идентификационния код, управителите, както и промяната в тези обстоятелства, каквото изискване съществува и по месторегистрацията на ищеца, вписан в ТР, поддържан от държавния секретар на щата Невада, САЩ (така в приетата СТЕ). Разпоредбите са аналогични на чл.8 и чл.10 от ЗТРРЮЛСЦ.
Видно от заключението на СТЕ по въпросите относно регистърното производство на щата Невада и от документите, приложени към молба на ищеца от 09.11.2022г., промените по партидата на дружеството „Н.П.“ ООД, свързани с подписаният на 31.07.2016г. договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Н.П.“ ООД, сключен между Ж.К.Ги Ж.Н. и Н.Х.Х., избора на Н.Х.Х. за управител и отразяването му в годишните списъци на управителите, са обстоятелства, вписани едва на 15.03.2019г. и оттогава пораждат правно действие – така и според чл.56, ал.1 КМЧП. Забавата в актуализацията по партидата на дружеството е резултат от незаплатени годишни такси към търговския регистър от страна на новия собственик и управител. Това поведение на приобретателя по договора от 31.07.2016г. е неизвинително, а последиците са, че по отношение на третите лица съществуват само вписаните към определена дата обстоятелства по партидата на „Н.П.“ ООД. За тези трети лица е меродавно, че до 15.03.2019г. собственик на това дружество и негов управител е господин Н.. Това е така, тъй като при полагане на дължимата грижа към делата си, те се ръководят от публично оповестените за дружеството обстоятелства относно неговото управление и представителство. Трето лице по смисъла на закона е пълномощникът Б.К.И., който не е нито съдружник, нито управител на „Н.П.“ ООД, и поради това се ръководи от предоставеното му и неоттеглено пълномощно. Трето лице се явява също „С.“ ЕООД, закупил дружествените дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД от Б.К.И., като пълномощник на вписания към датата на сделката управител на „Н.П.“ ООД - господин Н.. Такова лице е ответника П. Т., закупил притежавания от „А.П.Б.“ ЕООД апартамент № 1 на първи надпартерен етаж на ул. „******“ ******, убедил се от вписване в ТР на АВ на РБ, че едноличен собственик на капитала на дружеството собственик на имота към датата на договора е „С.“ ЕООД. По отношение на всички тези лица до 15.03.2019г. управител на „Н.П.“ ООД се явява Ж.К.Ги Ж.Н., съответно към 12.12.2017г. - датата на сключване на договора за прехвърляне на дяловете от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД на „С.“ ЕООД продавачът „Н.П.“ ООД се е представлявал все още от господин Н.. Към тази дата все още надлежно упълномощен да представлява господин Н. като собственик на капитала на „Н.П.“ ООД и като управител е Б.К.И., представлявал продавача по договора от 12.12.2017г. Станалите по-рано промени в собствеността и управлението на „Н.П.“ ООД са непротивопоставими на тези лица до вписването им, от който момент за първи път са могли да узнаят за тях, при липсата на данни, че промените са били съобщени по-рано, което да опровергае добросъвестността им (напр. данни за оттегляне на пълномощното, адресирано до Б.К.И.).
Съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, на която се позовава ищецът, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Това основание е осъществено, когато договорът противоречи на императивна правна норма, т.е. такава, която е установена в обществен интерес. За наличието на това основание е без значение дали страните са нарушили закона, защото не го познават, или са действали съзнателно, т.е. субективното отношение на страните към нарушението е ирелевантно – достатъчно е обективно противоречие на договора или отделни негови клаузи с конкретна правна норма. Нищожността поради противоречие със закона е абсолютна - тя има действие по отношение на всички, затова и всеки, който има правен интерес, може да се позове на нея (така в Решение № 33/02.07.2015г. по гр.д.№ 3903/2014г. на ВКС, I ГО).
В настоящия случай, основанието за нищожност се извежда от твърдяно престъпление, което не е установено. Не се доказа неистинност на документ, послужил като основание на сделката от 12.12.2017г., която да лиши този договор от правни последици. Конкретно, не се доказа нито, че е съставено неистинско пълномощно, без дата, послужило за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „А.П.Б.“ ЕООД от „Н.П.“ ООД на „С.“ ЕООД (престъпление по чл.309 НК), нито ползването му със съзнанието, че е неистинско това пълномощно (престъпление по чл.316 НК). Такова пълномощно не е послужило по сделката от 12.12.2017г. По същата е прието пълномощно от 24.09.2013г., което не се оспорва по делото и съществуването му се признава от страните. В този смисъл, не е налице твърдяната нищожност и главният иск подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие на страните по него. В настоящия случай и по изложените по-горе съображения относно правните последици на осъществилите се в правния мир факти, не се установи оспорената сделка да е била сключена без съгласие на продавача или същият да е бил мнимо представляван. Ето защо, евентуалният иск също се отхвърля.
Съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. До потвърждаването договорът е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници – така в ТР № 5/12.12.2016г. по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът настоява, че договорът от 12.12.2017г. е подписан от Б.К.И. като пълномощник на продавача, към който момент упълномощителят Ж.К.Ги Ж.Н. не е бил управител на „Н.П.“ ООД и не е притежавал дялове от капитала на това дружество, поради което пълномощното не може да породи правно действие, оттук и сключената от този пълномощник сделка, която прави „С.“ ЕООД едноличен собственик на капитала на „А.П.Б.“ ЕООД, собственик на продадения имот. Именно позовавайки се на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД ищецът счита, че по отношение на него сделката от 12.12.2017г. не е породила правно действие, като непотвърдена, а оттук и сделката от 20.08.2019г. не може да има вещно-прехвърлителен ефект. С оглед изложените по-горе мотиви, че към 12.12.2017г. Б.К.И. надлежно е представлявал „Н.П.“ ООД по пълномощие от вписания собственик и управител господин Н., то не е налице фигурата на мнимо представлявания, че да се изисква потвърждение на сделката от ищеца. Уместно е да се посочи, че съгласно чл.61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката, поради което достатъчно е да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, съответно правото на държавата по овластителната сделка за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот в България (така в Решение № 101 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2009 г., IV г. о., ГК). Това означава, че спазването на писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя не е необходимо условие за валидността на пълномощното от 24.09.2013г., подписано в Дъблин, какъвто довод се извежда от ищеца, но не се подкрепя от събраните доказателства. С оглед изложените мотиви, евентуалният иск по чл.42, ал.2 ЗЗД също се отхвърля.
По разноските
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника „А.П.Б.“ ЕООД сторените от него разноски по водене на делото, които възлизат на 6900.00 лева, от които 6600.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор, л.104 от делото, и 300.00 лева депозит за СТЕ.
Ответникът П.Т. не е направил разноски в процеса, поради
което разходи не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Н.П.“ ООД, компания, регистрирана под № Е0463062009-8 в щат Невада, САЩ, представляван от управителя Н.Х.Х., със съдебен адрес:***, партер, (чрез адв.В.Д.), срещу „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя С.С.Ц., със съдебен адрес:*** (чрез адв.А.И.), и П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, главен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като противоречащ на закона, който договор е обективиран в нотариален акт № 167, том II, рег.№ 9142, дело № 304/2019г. на нотариус В.Б., с който „А.П.Б.“ ЕООД е продал на П.Т. собствения на дружеството имот – ап.1, находящ се в гр.София, ул. „******“ № 167, ет.2, със ЗП 160.25 кв.м., който имот е с идентификатор № 68134.1003.162.1.1 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с мазе № 2 с площ 1.83 кв.м., заедно с 3.71 % ид.ч. от общите части на сградата, който имот по учредителен акт е описан като ап.1, на ул. „******“ ******, първи надпартерен етаж, със ЗП 160.25 кв.м., заедно с мазе № 2 с площ 1.83 кв.м. е 3.71 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради това, че договорът е сключен в противоречие със закона, обосновано с твърдение, че дяловете от капитала на дружеството-продавач са били придобити по престъпен начин; евентуален иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на същия договор, поради липса на съгласие от страна на собственика на капитала на дружеството-продавач, както и евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване на оспорения договор за недействителен по отношение на ищеца, като сключен от лице без представителна власт.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Н.П.“ ООД, компания, регистрирана под № Е0463062009-8 в щат Невада, САЩ, да заплати на „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 6900.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)