№ 3315
гр. Варна, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110102918 по описа за 2024 година
Производството образуването по искова молба от Г. Д. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ********** срещу: „*******" АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************.
Предявени са следните искове:
- Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения
Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен
между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******"
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************,
на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19,
ал.5 от ЗПК.
- Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И., ЕГН:
********** сумата от 1345 лева, платени без основание по нищожен Договор
за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между
Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба –
11.03.2024г. до окончателното плащане.
1
- В евентуалност установителен иск за прогласяване за нищожен на
чл.6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г.,
сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и
„*******" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
***************., на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
- В евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И.,
ЕГН: ********** сумата от 545.24 лева, получени без основание по нищожна
клауза по чл. 6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на
14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, и „*******" АД, ЕИК:
******* и сумата от 600 лева - получени без основание такси за просрочие
Договор за паричен микрокредит от разстояние на 14.03.2023г.
В исковата молба ищецът излага, че страните на 14.03.2023г. сключват
Договор за паричен микрокредит от разстояние. Съгласно договореното,
ответното дружеството предоставя на ищеца заем в размер от 1 500 лева за
срок от 4 месеца, като съгласно чл. 1 общата сума за погасяване е в размер на 1
652.96 лева. Годишният лихвен процент е в размер на 48%, а Годишният
процент на разходите в размер на 60.11%. Съгласно чл. 3 ищеца е следвало да
заплати 4 равни месечни вноски в размер от 413.24 лева всяка. Съгласно чл. 6
ищецът е задължен в 3-дневен срок от усвояването на средствата да
предостави обезпечение, а именно поръчителство на едно физическо лице, с
доход надвишаващ 90% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък
от 1.5 минимални заплати или поръчителство на две физически лица, всеки с
доход надвишаващ 50% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък
от 1.5 минимални работни заплати. В чл. 7 е предвидено при неизпъление на
задължението за представяне на обезпечението по чл. 6, за кредитора
настъпват вреди и доверителят ми следва за заплати неустойка в размер на
534.24 лева, платима на четири равни части в размер от 133.56 лева, като по
този начин размера на погасителната вноска се увеличава до общо 546.80 лева
месечно, като общата сума по кредита, независимо от посоченото в чл. 1,
става 2 187.20.
Ищецът заплаща две плащания в размер от 1 100 лева на 31.05.2023г. и
700 лева на 04.07.2023г. При поискване за пълно погасяване, служители на
2
ответното дружество изискват да заплати допълнителни 1045 лева за
закриването на дълга, което и прави на 27.09.2023г.
Твърди, че в процесния договор за кредит е нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД. В
договорът не е коректно посочена крайната дължима и съответно събрана от
доверителят ми сума. В чл. 1 е посочена обща сума за погасяване в размер на 1
652.96 лева, но след включване на неустойката, както посочихме по-горе
общата сума възлиза на 2 187.20 лева.
Налице е нарушение на уреденият в чл. 19 от ЗПК максимално
допустим размер на ГПР, като е уговорен такъв в размер на 60.11%. Не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като неустойката не е
включена при изчисляването на ГПР. Това представлява заблуждаваща
търговска практика.
Налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 26 от ЗЗД. Клаузата
за договорната лихва е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави, предвид факта, че същата е уговорен ГЛП в
размер на 48%.
Въз основа на горните съображения се иска уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
В него признава иска за нищожността на клаузата за неустойка, поради
това твърди, че такава не се дължи.
Признава сключването на процесния договор между страните.
За погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит,
ищецът е заплатил на "*******" АД сума в общ размер на 1345.00 лева на 3
броя вноски: 1100.00 лева на 31.5.2023г.; 700.00 лева на 4.7.2023г.; 1045.00
лева на 27.9.2023г.;
С платената сума е погасено задължение в размер както следва:
Главница на стойност 1500,00 лева; Лихва в размер на 154,20 лева; Неустойка
в размер на 534,26 лева; Разходи за събиране на просрочено вземане в размер
на 656,54 лева.
Оспорва, че процесния договор за кредит е недействителен. Твърди, че
са спазени разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. с чл. 19 ал. 1 и 4 от ЗПК.
3
В договора за заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 48 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е
фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му.
Общата сума, за погасяване по кредита е в размер 1652.96 лева и е
описана в § 1 от договора за кредит. Няма законово изискване да бъде отделно
посочена сумата на дължимата лихва, както и да се прави съотношение с
главницата по кредита.
В §1 от процесния договор е посочен размерът на отпуснатия кредит,
годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и
размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. В погасителния план се съдържа ясна и
подробна информация относно заплащането на всяка една вноска като е
посочено как се разбива сумата по вноската и какво погасява. Освен в
договора, подробна информация за всички дължими суми се съдържа и в
Стандартния европейски формуляр, предоставен на ищеца. Единствено
възнаградителната лихва участва при формирането на ГПР.
Дори хипотетично да се приеме, че фиксирания лихвен процент и
годишния процент на разходите са неправилно определени, което не е така в
конкретния случай, това не обуславя нищожност на договора за заем на
основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК, тъй като
нарушението, явяващо се предпоставка за нищожност на посоченото
основание, е единствено в хипотезата на липса на минимално необходимо
съдържание по чл.11 ал.1 ЗПК. Дори да се приеме, че годишният процент на
разходите е определен в нарушение на разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК, това
не води до нищожност на целия договор, а се прилагат последиците на чл. 19
ал.5 и 6 ЗПК.
Неустойката за неизпълнение, описана в §7, в случай на
непредоставяне на обезпечението предвидено в §6 не участва при
формирането на Годишния процент на разходите. Неоснователни са
твърденията, че индивидуално договорената между страните неустойка
представлявала добавка към възнаградителната договорна лихва. Видно от
самия договор, кредитът е предоставен при фиксирана годишна лихва в
размер на 48 % на година. Неустойката, договорена между страните в §7 от
4
процесния договор, няма характера на договорна лихва. Неустойката за
неизпълнение на дадено задължение и договорната лихва са плащания, които
имат различен характер. Докато договорната лихва представлява „цената",
която потребителят заплаща за използването на предоставената в заем сума и
се изчислява като процент от същата сума, неустойката представлява
задължение за заплащане на обезщетение, възникнало поради неизпълнение
на договорно задължение, в конкретния случай на задължението за
осигуряване на някое от обезпеченият, изброени в §6 от процесния договор за
кредит. По аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, е възможно договарянето на
такъв тип плащания и същите не се вземат предвид при изчисляването на ГПР.
Нищожността на клаузата за неустойка не влече след себе си
нищожността на целия договор за кредит.
Разпоредба на чл. 19, ал. 5 от ЗПК изключва приложението на чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, по отношение на размера на възнаградителната лихва.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца и негов
представител не се явява. В писмена молба поддържа предявените искове на
изложените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание, в писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове на
основанията изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 14.03.2023 г.; общи условия на „*******“ АД за
предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние от 14.03.2023г.,
декларация – съгласие от Г.И.; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ
Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК;се установява, че страните на
14.03.2023г. сключват Договор за паричен микрокредит от разстояние.
Съгласно договореното, ответното дружество предоставя на ищеца заем в
размер от 1 500 лева за срок от 4 месеца, като съгласно чл. 1 общата сума за
погасяване е в размер на 1 652.96 лева. Годишният лихвен процент е в размер
на 48%, а Годишният процент на разходите в размер на 60.11%. Съгласно чл. 3
5
ищеца е следвало да заплати 4 равни месечни вноски в размер от 413.24 лева
всяка.
Съгласно чл. 6 ищецът е задължен в 3-дневен срок от усвояването на
средствата да предостави обезпечение, а именно поръчителство на едно
физическо лице, с доход надвишаващ 90% от стойността на отпуснатият
кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални заплати или поръчителство на две
физически лица, всеки с доход надвишаващ 50% от стойността на отпуснатият
кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В чл. 7 е
предвидено при неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечението по чл. 6, за кредитора настъпват вреди и кредитополучателя
следва да заплати неустойка в размер на 534.24 лева, платима на четири равни
части в размер от 133.56 лева, като по този начин размера на погасителната
вноска се увеличава до общо 546.80 лева месечно, като общата сума по
кредита, независимо от посоченото в чл. 1, става 2 187.20 лева.
Договорът е сключен при действието на Общи условия.
Преди сключването на договора на кредитополучателя е връчен
стандартен европейски формуляр, в който са посочени съществените елементи
от договора за кредит – размерът на кредита, погасителния план, размерът на
неустойката при непредставяне на обезпечение и размерът на месечните
вноски с включена неустойка, размерът на договорната лихва, размерът на
ГПР.
В договорът, в ОУ и в стандартния европейски формуляр не са
посочени условията, при които е формиран ГПР.
От разписка за извършено плащане №***********/14.03.2023г.;
платежно нареждане за кредитен превод -3бр. се установява, че на
14.03.2023г. ответното дружество е превело чрез Изи Пей в полза на ищеца
сумата по кредита в размер на 1500 лева. Ищецът е направил следните
плащания по процесния кредит: сума в размер на 1 100 лева на 31.05.2023г., в
размер на 700 лева на 04.07.2023г., в размер на 1045 лева на 27.09.2023г.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че с извършените плащания от ищеца
са погасени следните суми:
Неустойка заРазходи за колектор §8 от
6
ДатаГлавницаЛихваобезпечениедоговораОбщо
31.05.2023 г.473.15105.87267.13253.851 100.00
04.07.2023 г.373.7231.18133.56161.54700.00
27.09.2023 г.653.1315.89133.57241.151 043.74
Общо:1 500.00152.94534.26656.542 843.74
Общата сума на извършените плащания е 2845 лева. Съобразно
представените данни в горната таблица от страна на „*******“ АД по кредита
са разпределени 2 843.74 лева, като сумата от 1.26 лева остава като
надплатена.
ГПР по договора е 60.11%. В този размер не е включена уговорената в
§6 от договора неустойка.
Ако в размера на погасителната вноска се включи и уговорената в §6 от
договора неустойка, то размера на ГПР би бил 586.00%.
Максимално допустимият размер на ГПР към датата на сключване на
договора за кредит е 57.10%.
Във връзка с изпадането в забава от страна на ответника са начислявани
суми за разходи за колектор съобразно §8 от договора както следва:
ДатаСума лв.
31.05.2023 г.253.85
04.07.2023 г.161.54
27.09.2023 г.241.15
Общо:656.54
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните искове:
- Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения
Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен
между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******"
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************,
на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19,
ал.5 от ЗПК.
7
- Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И., ЕГН:
********** сумата от 1345 лева, платени без основание по нищожен Договор
за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между
Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба –
11.03.2024г. до окончателното плащане.
- В евентуалност установителен иск за прогласяване за нищожен на
чл.6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г.,
сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и
„*******" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
***************., на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
- В евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И.,
ЕГН: ********** сумата от 545.24 лева, получени без основание по нищожна
клауза по чл. 6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на
14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, и „*******" АД, ЕИК:
******* и сумата от 600 лева - получени без основание такси за просрочие
Договор за паричен микрокредит от разстояние на 14.03.2023г.
Съдът е определил за безспорно между страните, че:
- са сключили Договор за паричен микрокредит от разстояние на
14.03.2023г., с посочените в него условия, като ответното дружество е дало в
заем на ищеца сума в размер на 1500 лева.
- Чл.6 от Договор за паричен микрокредит от разстояние на
14.03.2023г. е нищожен.
- ищецът е заплатил на "*******" АД по процесния договор за
кредит сума в общ размер на 1345.00 лева на 3 броя вноски: 1100.00 лева на
31.5.2023г.; 700.00 лева на 4.7.2023г.; 1045.00 лева на 27.9.2023г.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит е нищожен на
твърдените основания, в евентуалност, че чл.6 от договора е нищожен на
твърдените основания.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
8
Между страните не се спори, че на 14.03.2023 г. са сключили от
разстояние договор за кредит при ОУ, по силата на който ответното дружество
е предоставило на ищцата сумата от 1500 лева в деня на подписване на
договора срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му
средства заедно с възнаградителна лихва при ГЛП от 48% и ГПР от 60.11 %.
Ищецът доказа – от приетите по делото разписки и ССчЕ, че е заплатил
по процесния кредит сума в общ размер на 2845.00 лева, от която главница
1500 лева, договорна лихва в размер на 152,94 лева, неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 534,26 лева, разходи за колектор в
размер на 656,54 лева, надплатена сумата от 1.26 лева.
Спорът между страните е по отношение на действителността на
процесния договор. Настоящият договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията
му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). От коментирания договор за предоставяне на
паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, който позволява нормалното възприятие на всички клаузи на
договора. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му
(чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с
посочване на остатъчна главница при всяка вноска, което е достатъчно да се
прецени каква част от нея е вече погасена с текущата вноска над включената в
нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК). Оповестен е ГПР.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не е включена неустойката по чл.7, не е
оповестен и начина на формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а изчисляването му става по специална формула.
Условията, които изисква кредитодателя по чл.6 от договора за
осигуряване на обезпечение по кредита от страна на длъжника в 3-дневен срок
от сключването на договора на практика са неизпълними. Това от своя страна
9
води до сигурност от начисляване на неустойката предвидена в чл.7 от
договора. Поради това неустойката се явява част от разходите по кредита и
следва да бъде включена при изчисляването на ГПР.
Липсата на включване на неустойката в посочения в договора ГПР
съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.
Съдът отбелязва, че нито в договора, нито в ОУ към договора са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 по ЗПК
начин, което е задължително съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съобразно изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК размерът на ГПР не
следва да надвишава повече от 5 пъти размерът на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България към момента 57.10%.
В случая размерът на ГПР е 60.11 % без включена неустойка, а с
включена неустойка е в размер на 586.00%.
Предвид горното съдът намира, че са налице основанията за
нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.5 от ЗПК.
Поради това предявеният главен иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.5 от ЗПК е основателен и следва да се
уважи.
Основателен се явява и кумулативно съединения осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
нищожност на договора за потребителски кредит потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита. В случая ищецът следва да върне на
ответника сума в размер на 1500 лева, което той е сторил. Заплатеното от
ищецът над тази сума, в случая 1345 лева се явява платено без основание по
нищожен договор за кредит. Поради това на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1345
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за
10
държавна такса по делото в размер на 88 лева, 300 лева възнаграждение на
вещо лице по приетата по делото ССчЕ
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Й.“ на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. Съдът
намира, че на дружеството следва да се присъди общо възнаграждение в
минимално предвидения размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480 лева с
ДДС. Това се налага предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото, неявяването на адвоката в проведеното по делото осз, ниската цена на
двата иска.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. ***************, на основание чл.
26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.5 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „*******" АД, ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. ***************, да заплати
на Г. Д. И., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** сумата от 1345
лева, платени без основание по нищожен Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 11.03.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „*******" АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, да заплати на Г. Д. И., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: ********** сторените разноски по делото в размер на 388
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*******" АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. *************** да заплати на Еднолично адвокатско
11
дружество „Й.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***************** сумата от 480 лева с включен ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12