МОТИВИ
по НОХД №60/2021 година по описа на РС-Харманли
19.10.2021г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимите В.В.С. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, безработен,
неосъждан, със средно образование и Г.В.Г.
с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, безработен, неосъждан, с начално образование е повдиганто обвинение в
това, че на 27.06.2020г. в с.Константиново, общ. Симеоновград, двамата в
съучастие като извършители, противозаконно повредили чужда движима вещ-лек
автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****, на стойност 4 500, 00
лв., собственост на Г.Д.В. с ЕГН: ********** ***, като причинените вреди са на
стойност 305.00 лв. — престъпление по
чл.216 ал.1 вр., чл. 20, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
– Хасково, ТО-Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите, като е
изложил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Моли съда да
ги признае за виновни за извършеното престъпление, като отчете
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и им наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимите Г.Г. и В.С. признават,
че са извършили процесното деяния и изразяват съжаление за стореното.
От събраните по делото доказателства, анализирани от съда поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид. Г.Д.В. живеел заедно със семейството си в село
Константиново, общ.Симеоновград, като същият бил собственик на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****, видно от свидетелство за
регистрация част I №*********/07.01.2019г.
През 2018 година
подс.В.С. и подс.Г. *** заедно със свид. В.С.-сестра на подс. В.С. и дъщеря на
подс.Г.Г.. Там свид.В.С. се запознала със свид. Г.Д.В..
През
месец май 2020 година свид.В.С. и свид. Г.В. се харесали, като от средата на
месец май 2020 година заживели заедно на съпружески начала в дома на свид. Г.В.
***.
През
месец юни 2020 година свид.В.С. и свид. Г.В. се скарали и се разделили, като
свид.С. се върнала да живее в дома на подсъдимите В.С. и Г.Г., нейни брат и
баща.
На
27.06.2020г. сутринта свид. Г.В. се придвижвал със собствения си лек автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ **** по улиците на село Константиново,
общ.Симеоновград. В центъра на селото свид. Г.В. забелязал подс. В.С., който
бил с жена си, като св.Г.В. искал да го блъсне с колата си, вследствие на което
подс.С. започнал да го преследва с неговия автомобил, но известно време след
това се отказал. След като стигнал до дома си, св.Г.В. паркирал пред къщата си
собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ **** и се
прибрал.
На същата
дата - 27.06.2020г., след срещата в центъра на селото, подс.С. и подс.Г. отишли
до дома на свид. Г.В. с неустановен по делото автомобил марка „Опел Вектра“, за
да му искат обяснение, защо се е разделил със свид.В.С., както и във връзка със
случилото се в центъра на селото. Когато пристигнали до къщата на свид. Г. В., подс.Г. и подс.С. започнали да викат на свид.В.
да излезе от дома си, за да се разберат. Свид.Г.В. не излезнал от дома си, тъй
като се уплашил от действията им.
След като свид.Г.В. не излезнал от дома си, подс.С. и
подс.Г. в яда си, че не могат да се саморазправят с него, отишли до лекия
автомобил, с който били дошли до дома на свид. В. и от там взели дървена пръчка
от метла и метална тръба, след което подс.Г. започнал да удря с държаната от
него метална тръба по задното панорамно стъкло на автомобила на св.Г.В. марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****, а подс.С. - по предното панорамно стъкло с държаната от него дървена
пръчка.
Така подс.С. и подс.Г. нанесли по няколко удара по
предното и задното панорамно стъкло на автомобила, собственост на свид.В., а именно:
лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****, като през това време
викали, псували и заплашвали свид.В..
Вследсвие на нанесените удари от подс.С. и подс.Г. по
предното и задното панорамно стъкло, същите се повредили, след което подс.С. и
подс.Г. напуснали местопроизшествието.
Съгласно заключението по назначената
оценителна експертиза, стойността на автомобила, собственост на свид.Г.В., а именно
лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ **** към датата на деянието
е в размер на 4 500. 00 лв, а стойносттана нанесените щети по автомобила-
счупено предно панорамно и задно панорамно стъкло, определена по средни пазарни
цени към момента на деянието възлиза на сумата в размер на 350.00 лева.
Съгласно справките за съдимост на Бюро
за съдимост при РС-Харманли, подсъдимите Г.Г. и В.С. са неосъждани.
От съдържащите се в ДП
характеристики на подсъдимите се установява, че подс.С. и подс.Геиоргиев не са
от активния криминален контингент, нямат криминалистически регистрации, няма
данни да са нарушавали обществения ред.
Приложени са и деклрации за семейно
и материално положение и имотно състояние от 09.10.2020г., съгл. която
подсъдимите С. и Г. имат по едно малолетно дете и не получават никакви трудови
и други доходи.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства - протоколи за
предупреждение от 27.06.2020г. по чл.65 от ЗМВР, протокол за доброволно
предаване от 27.06.2020г., свидетелство за регистрация част I
№*********/07.01.2019г., приетото и неоспорено заключение по оценителна
експертиза, както и неопроверганите и кредитирани с доверие от съда показания
на свидетелите Д.В., М.Н., вкл. и прочетените на основание чл.281 ал.5, вр.
ал.1, т.4 и т.5 от НПК показания на свидетелите Г.В., В.С. и С.С.. От така
изброените писмени и гласни доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установи, че на процесната дата - 27.06.2020г. в с.Константиново,
общ.Симеоновград двамата подсъдими Г.Г. и В.С. в качеството си на извършители
са счупили предното и задното стъкло на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****, собственост на
св.Г.В.. Тези факти се потвърдиха и от обясненията на самите подосъдими Г.Г. и
В.С., дадени пред съда, в които самите те признаха, че са отишли да се
саморазправят със свидетеля Г.В. в резултат на което подс.Г.Г. счупил задното
стъкло на автомобила, а подс.В.С. напукал предното стъкло на МПС-то. Съдът
счита, че тези обяснения, съдържащи самопризнания на подсъдимите, имат характер
на доказателствено средство, като възпроизвеждащи конкретни факти, касаещи
извършване на престъплението и следователно от значение за делото и за
установяане на обективната истна, поради което съдът основава изводите си включително
и въз основа на тях.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. обясненията на двамата подсъдими, анализирани по-горе в
настоящите мотиви, съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимите
Г.Г. и В.С. са автори на деянието, за което сапредадени на съд, а именно за това, че на 27.06.2020г. в
с.Константиново, общ. Симеоновград, двамата в съучастие като извършители,
противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд“, модел
„Галакси“ с рег.№ ****, на стойност 4 500, 00 лв., собственост на Г.Д.В. с ЕГН:
********** ***, като причинените вреди са на стойност 305.00 лв. — престъпление по чл.216 ал.1 вр., чл. 20,
ал.2 от НК.
Унищожаването и повреждането е
престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна предмет на престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК е реално
съществуваща чужда движима вещ - в случая лек автомобил марка
„Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ ****. Същата е годен предмет на
престъплението извършено от подсъдимите. Както и при кражбата обаче тази вещ
трябва във всички случаи да бъде в нечие владение, като в случая е безспорно
установено от доказателствата по делото, че процесният автомобил е бил във
владение на собственика си св.Г.В..
Извършител на престъплението по
чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е
собственик на вещта, каквито не са и подсъдимите Г.Г. и В.С..
В процесния случай изпълнителното
деяние е осъществено от двамата подсъдими чрез действие – нанасяне на удари с
дървена пръчка и метална тръба върху предното и задното
панорамно стъкло на процесния лек автомобил марка
„Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ Х 9311 КН,
с което счупил същите, причинявайки вреда в размер на 305.00 лв. съгл. приетото
заключение по оценителната експертиза.
Така извършените от
подсъдимите Г. и С. противпоравни действия са довели до
негативно въздействие върху структурата на движимата вещ, така че последната се
е променила крайно отрицателно по отношение на първоначалното й предназначение.
А повреждането е именно такова изменение в субстанцията или структурата на
предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване по
предназначение. В случая веща – лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с
рег.№ **** е бил засегнат по
начин, че същият е станал временно негоден за ползване по предназначение,
доколкото и предното и задното му стъкло са били
счупени, в което всъщност се изразява и престъпният резултат на престъплението
повреждане на чужда вещ по чл.216, ал.1 от НК. Така с реализирането на
престъпния резултат чрез повреждането на веща, обуславящ нарушаването на
нормалните условия за упражняване на правото на собственост от титулярът на
абсолютното вещно право върху вещта - предмет на престъплението, престъпното
деяние се явява довършено.
Извършването
на тези действия от страна на подсъдимите Г. и С. и настъпването на
вредоносните последици се установиха по несъмнен и категоричен начин от всички
писмени и гласни доказателства по делото - протоколи за предупреждение от
27.06.2020г. по чл.65 от ЗМВР, свидетелство за регистрация част I
№*********/07.01.2019г., неопроверганите и кредитирани с доверие от съда
показания на свидетелите Д.В., М.Н., вкл. и прочетените на основание чл.281
ал.5, вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК показания на свидетелите Г.В., В.С. и С.С.,
заключението по оценителна експертиза, които доказателства са в съотвествие и с
направените от самите подсъдими признания на релевантните факти, касаещи
извършване на престъплението.
От обективна страна
действия на подс.С. и подс.Г. безспорно се квалифицират като съучастие под
формата на „съизвършителство“ по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, доколкото е
налоце участие на две наказателноотговорни лица в осъществяване на
изпълнителното деяние, задружност в усилията им за постигане на целения
престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението,
но и за съучастието в него. Действията на двамата обвиняеми следва да се
квалифицират като „съизвършителство“, тъй като и
двамата участват на изпълнителното деяние на престъплнието като всеки един от
тях със своите действия при ниличния общност на умисъла е допринесъл за постигането
на съставомерния престъпен резултат. Предвид това съдът
намери за доказана обективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимите са
действали при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ясно са
съзнавали, че чрез действията си въздействат върху чуждата вещ, предвиждали са повреждането
й, и са искали и целяли настъпването на престъпния резултат от своето деяние.
Подсъдимите С. и Г. са разбирали противоправния характер на извършеното, както
и общественоопасните последици на същото, но въпреки това са предприели и
осъществили действията в насока постигане на вредоносния резултат. Този извод
се потвърждава от начина, по който подсъдимите са въздействали върху
инкриминираната вещ, като ясно са съзнавали, че по този начин, с оглед на действията
си, ще доведат до повреждането й. У всеки един от
двамата подсъдими, видно от действията им, е налице общност на умисъла,
допринесъл за постигането на съставомерния престъпен резултат.
Предвид всичко изложено дотук, съдът призна подсъдимите С. и Г. за виновни
в извършването на престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Що се отнася до наказанието, при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимите С. и Г., съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото им съдебно
минало, доколкото, съгласно справките им за съдимост, двамата подсъдими са
неосъждани, недоброто им материално положение – подсъдимите не разполагат с никакви
доходи, от които да се издържат, съгласно декларациите за семейно и материално
положение и имотно състояние, наличието на малолетни деца, за които следва да
се грижат и издържат, направените признания още на ДП, а и пред съда, спомогнали
за разкриване на обективната истина, сравнително добрите им характеристични
данни, изразеното съжаление за стореното и ниската стойност на вредата (305 лв.
– под размера на една минимална за страната работна заплата към датата на
деянието).
Съдът не установи оттегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими.
Така описаните смекчаващи
обстоятелства съдът прие, че са многобройни такива по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, като според съда в случая и най-лекото предвидено в закона наказание за
процесното престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед личността на всеки
един от двамата дейци и тежестта на извършеното престъпление. Предвид това съдът прие, че следва да се определи наказание съобразно
чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, като се замени предвиденото в разпоредбата на
чл.216 ал.1 от НК наказание Лишаване от свобода до 5 години, т.е. без определен
в закона най-нисък предел, с наказанието Пробация, което не е свързано с
лишаване на дееца от свобода и несъмнено по тези причини се явява и
по-благоприятно за подсъдимите. Предвид изложеното и на основание чл.216, ал.1,
вр. чл.20 ал.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК съдът замени наказанието „Лишаване от свобода” с накзание
„Пробация”, като на основание чл.42а, ал.2,
т.1, т.2, вр. ал.1 и ал.3, т.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК,
съдът
определи и за двамата подсъдими двете задължителни пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 /седем/ месеца с
периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 7 /седем/ месеца. Съдът определи размерите на
пробационните мерки около минималните такива, предвидени в закона, тъй като
така определени същите са в съответствие със сравнително ниската степен на обществената
опасност на деянието и на дейците и адекватни на личността на двамата подсъдими
и на тежестта на извършеното.
Съдът счита, че именно с така наложените
на двамата подсъдими наказания ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК а именно - да се поправят и превъзпитат осъдените лица към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху тях и да им
се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
При този изход на процеса и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите С. и Г. да заплатят по равно направените по делото разноски за вещо лице в размер на 73.20 лв. в полза на Държавата
по сметка на ОД на МВР-Хасково и 20 лв. по сметка на РС-Харманли - също
разноски за вещо лице.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ: