№ 8456
гр. София, 03.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110113640 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
49910/15.03.2022 г., предявена от „/.../“ ЕООД срещу Д. Д. Б., ЕГН
**********, с която са предявени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи „/.../“ ЕООД сумата от 33,88 лева
/тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. - 14.12.2018
г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от
07.11.2016 г., сключен между /.../ ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са
прехвърлени в полза на /.../ ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от
24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между /.../ ЕАД, в
качеството на цедент и /.../ ЕАД, в качеството на цесионер, като последното
дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на /.../ ЕООД по
силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и /.../ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането,
за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
С оглед наведените от ответника твърдения, обективирани във
възражение вх. № 59531/25.03.2022 г., което има характер на отговор на
исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че следва да изиска от
СРС, III ГО, 145 състав, препис от книжата по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по
описа на същия състав, включително издадената в това производство заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
1
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство
ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
На 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, 160
състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която
последният следва да заплати на „/.../“ ЕАД суми, както следва: сумата от
33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. - 14.12.2018
г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от
07.11.2016 г., сключен между /.../ ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са
прехвърлени в полза на /.../ ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от
24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между /.../ ЕАД, в
качеството на цедент и /.../ ЕАД, в качеството на цесионер, като последното
дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на /.../ ЕООД по
силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и /.../ ЕООД, в качеството на
цесионер и сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г. В исковата молба ищецът не е предявил иск
за установяване на вземането в размер от 9,18 лева, представляващо
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г., за което на
27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, 160
състав, поради което заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в тази
част.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 9,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.05.2022 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 57299/21.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Б. за суми, както следва:
сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща
стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018
2
г. - 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между /.../ ЕАД и Д. Д. Б., вземанията
по който са прехвърлени в полза на /.../ ЕАД по силата на Уведомление по т.
1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между
/.../ ЕАД, в качеството на цедент и /.../ ЕАД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на
/.../ ЕООД по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от
01.10.2019 г., сключен между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и /.../ ЕООД, в
качеството на цесионер и сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г. На 27.09.2021 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената
заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 16.02.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.03.2022 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между между /.../ ЕАД и Д. Д. Б. е
сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002
от 07.11.2016 г., с който е уговорена за ползване интернет услуга при
условията на тарифен план FiberNet 50 с месечна абонаментна такса 21,80
лева и телевизионна услуга при условията на тарифен план TV S+ с месечна
абонаментна такса от 14,99 лева. Посочва се, че срокът на договора бил 24
месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г. Поддържа се, че за периода 15.11.2018 г. –
14.12.2018 г. ответникът е потребил услуги, за които от /.../ ЕАД била
издадена фактура № **********/15.12.2018 г. на обща стойност от 41,59 лева.
Твърди се, че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към
договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между /.../ ЕАД, в качеството на
цедент и /.../ ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по процесната
фактура № **********/15.12.2018 г., издадена от /.../ ЕАД за ползвани от
ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са
прехвърлени в полза на /.../ ЕАД, което дружество от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на ищеца /.../ ЕООД по силата на Анекс № 1
от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между /.../ ЕАД,
в качеството на цедент и /.../ ЕООД, в качеството на цесионер. В настоящото
производство ищецът претендира сума в размер на 33,88 лева, като
претенцията не е заявена като частична.
Предвид гореизложеното, ищецът, моли, за уважаване на предявените
искове и за признаване за установено, че Д. Д. Б., ЕГН **********, дължи в
полза на /.../ ЕООД сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/,
представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за
период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги
с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между /.../ ЕАД и Д. Д.
Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на /.../ ЕАД по силата на
Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и /.../ ЕАД, в качеството на
3
цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило
вземанията в полза на /.../ ЕООД по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между /.../ ЕАД, в качеството на
цедент и /.../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва от
21.09.2021г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника Д. Д. Б., ЕГН **********, с който се оспорва
предявения иск. Поддържа се, че срокът на твърдения в исковата молба
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от
07.11.2016 г., сключен между /.../ ЕАД и Д. Д. Б. е бил изтекъл към заявения в
исковата молба период, за който се твърди, че са потребени от потребителя
далекосъобщителни услуги. Оспорва се, че ответницата е ползвала
далекосъобщителни услуги, предоставени от /.../ ЕАД през процесния период
/15.11.2018 г. – 14.12.2018 г./. Излагат се съображения, че същите услуги и за
същата сума е заведено и друго гражданско производство, а именно
58585/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между „/.../“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно
договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него срещу
определена месечна абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата
молба далекосъобщителни услуги в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г.;
изискуемостта на вземанията; че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от
4
24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между /.../ ЕАД, в
качеството на цедент и /.../ ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по
процесната фактура № **********/15.12.2018 г., издадена от /.../ ЕАД за
ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни
услуги, са прехвърлени в полза на /.../ ЕАД, което дружество от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на ищеца /.../ ЕООД по силата на Анекс № 1
от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между /.../ ЕАД,
в качеството на цедент и /.../ ЕООД, в качеството на цесионер, както и
надлежно уведомяване на ответника за извършените цесии от цедентите по
твърдените договори за цесия.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът, указва на ищеца, че не сочи
доказателства, че твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги са
предоставени от „/.../“ ЕАД на ответника Д. Д. Б., респективно, че същите са
ползвани от ответника в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №
54679/21 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, III ГО, 145 състав, препис от препис от
книжата по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на същия състав, включително
издадената в това производство заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
5
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
6
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която се
обезсилва частично заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 27.09.2021 г., издадена в производството по ч. гр. д. № 54679/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 160 състав, с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от връчването на препис на страните. В останалата част
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7