РЕШЕНИЕ
№ 717
Хасково, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 704 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началника на
РУ Димитровград към ОДМВР-Хасково, насочена срещу Решение № 83/12.05.2023г.
постановено по а.н.д. № 20235610200140/2023г. на Районен съд, гр. Димитровград.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на оспореното решение поради противоречие със закона.
Твърди се, че в случая са налице всички елементи
от обективна и субективна страна на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като
нарушителят бил наясно с обстоятелството че управляваният от него автомобил е
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Последната норма не изисквала уведомяване на собственика за прекратяване
регистрацията на автомобила му.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на НП № 22-0254-000980/16.03.2023г. издадено
от Началник РУ Димитровград.
Ответникът – И. Л. К. от гр. Х., чрез
пълномощник, оспорва касационната жалба, и моли проверяваното решение да бъде
оставено в сила. Претендира разноски за осъществено процесуално
представителство пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Димитровград
е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-0254-000980 от
16.03.2023г.на Началник РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково, с което за
извършено на 26.10.2022г. в гр.Д. нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
на И. Л. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца“.
За да отмени наказателното постановление
районният съд е приел, че при описание на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения.Описаният в НП автомобил бил с посочени регистрационни
номера и следователно не бил налице един от елементите на нарушението по чл.
140, ал.1 от ЗДвП. Наред с това липсвала информация за това дали, кога и по
какъв начин е бил уведомен собственикът на автомобила за това, че последния
може да бъде дерегистриран при неизпълнение задължението за регистрация на
м.п.с. в двумесечен срок от придобиването му. От материално правна страна съдът
е приел, че деянието е несъставомерно поради липсата на субективната страна на
деянието
Настоящата инстанция намира решението за валидно,
допустимо, но неправилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред, но съдът е достигнал до неправилни правни изводи.
Административнонаказателната отговорност се
ангажира при доказано административно нарушение, което изисква деянието да е
установено от фактическа страна (действие или бездействие), от обективна страна
– да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна – да е
налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на наказаното лице.
В случая неправилно районният съд е приел че
нарушението не е ненадлежно описано.
Нормата на чл.140, ал.1, изр.1-во от ЗДвП въвежда задължение според което по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението
на това задължение е скрепено с предвидената в чл.175,ал.3, пр.1-во от ЗДвП
санкция, според която водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Санкционната норма - чл.
175, ал.3 от ,
която съдържа в себе си и материално-правните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда, следователно две
хипотези при които е възможно налагане на административно наказание на виновно
лице - при управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при
управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за
поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което
води до осъществяване на отделно административно нарушение, като при управление
на нерегистрирано превозно средство иррелевантно за описание на нарушението се
явява обстоятелството дали м.п.с. е без регистрационни табели.
В случая в НП е посочено, че на 26.10.2022г. в
15.42 ч., в гр.Д. наказаното лице е управлявало м.п.с. без то да е регистрирано
по надлежния ред, тъй като е служебно дерегистрирано, считано от 22.06.2022г.
Това описание отговаря на всички изисквания на чл. 57 , ал.1, т.5 от ЗАНН и
съдържа в себе си всички съставомерни елементи на деянието, поради което по
никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
По делото е безспорно установено, че на
посочената в АУАН и НП дата и място, касационият ответник И. Л. К. е управлявал
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № [рег. номер], негова
собственост, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Предвид изложеното, от
обективна страна съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е бил осъществен,
тъй като наказаното лице е управлявало м.п.с., което към този момент не е било
регистрирано по надлежния ред.
Обратно на възприетото от въззивният съд, според
касационната инстанция по делото се доказва, че състава на нарушението е
осъществен и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на
деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е
и нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от
определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от
Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат)
представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или
действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението
(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само
и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и
те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия
случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално
нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на
обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие от
изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията
на пряк умисъл. Прекия умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че
МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на
управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за
който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Т.е. прекратяването на регистрацията на
автомобила в тази хипотеза, за разлика от тази по чл.143, ал.10 от ЗДвП
настъпва автоматично ex lege по силата на закона, след изтичане на
законоустановения двумесечен срок за регистриране на м.п.с. от новия му
собственик и уведомяване на последния за дерегистрацията на автомобила не се
предвижда от действащата нормативната уредба
Собственикът на автомобила съответно е длъжен да
знае че следва да регистрира закупеното от него моторно превозно средство в
двумесечен срок от придобиването, като в противен случай същото се дерегистрира
служебно. Ответника по касация е бил наясно със задължението си да регистрира
лекия автомобил в 2 месечния срок от закупуването му, което е видно от дадените
от него обяснения .
В случая няма спор и се установява от
приобщените по делото писмени доказателства, че И. Л. К. е закупил процесния
л.а. на 20.04.2022г. Двумесечният срок за регистриране на автомобила е изтекъл
на 20.06.2022г., дерегистрацията е отбелязана служебно на 22.06.2022г. а
управлението на автомобила е осъществено след тази дата.
Изложеното води на извода, че по делото е налице
надлежно доказване на виновно поведение от страна на касационния ответник
касателно вмененото му нарушение Същия, като адресат на правна норма, е
действал съзнателно, доколкото е управлявал собствено моторно превозно
средство, което не е регистрирал в законовоопределения 2 месечен срок от
придобиването му. Липсва основание, за изключване на отговорността в случая за
жалбоподателя, като собственик на управляваното превозно средство, със служебно
прекратена именно на основание чл.
143, ал. 15 ЗДвП регистрация, поради нейно незнание. Това е така тъй
като обратното би довело до положение при което всяко непознаване на закона по
различни причини да изключва отговорността за неспазването му, а презумпцията е
тъкмо в обратна насока.
Като не е достигнал до този извод, а вместо това
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на закона. Предвид това проверяваният акт
следва да бъде отменен, вместо което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 83/12.05.2023г. постановено по а.н.д. № 140/2023г. на Районен съд, гр.
Димитровград, като вместо това
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0254-000980 от 16.03.2023г.на Началник РУ Димитровград при ОД на МВР
Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
||
|
Членове: |