Решение по дело №3976/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260416
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20201720103976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 260416 / 7.4.2021г.

гр. Перник, 07.04.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03976 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 срещу С.И.Т., с адрес: ***, с които се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1 630.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 35778/10.08.2019г. и сумата от 71,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.02.2020г. до 03.08.2020г., както и на правените по делото разноски.

         В исковата молба се твърди, че на 10.08.2019г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 35778/10.08.2019г. Съгласно клаузите на същия, на ответника, в качеството му на кредитополучател, е предоставена сумата от 2 376.00 лева, която следвало да бъде изплатена на 24 седмични вноски, всяка в размер на 99.00 лева. Сочи се, че кредитополучателят е изплатил общо 746 лева, а неизплатения остатък е в общ размер на 1630.00 лева. Уточнява се, че претендираното вземане е с настъпил падеж – 28.02.2020г.

         В законоустановения едномесечен срок, предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

         След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

         Съдът намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

         По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

         Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

         На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата от 1 630.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2020г. до окончателното й плащане.

         По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство.  Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Предвид така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява частично основателно до размера на сумата от 408,04 лв., от които: 68,04 лева – държавна такса в исковото производство, 40,00 лева – държавна такса в обезпечителното производство и 300,00 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. По отношение претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 300,00 лева, съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото не са предоставени доказателства за направени такива. За прецизност следва да се посочи, че ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, но за лице, различно от ответника.

         Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

         ОСЪЖДА С.И.Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 сумата 1 630.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 35778/10.08.2019г. и сумата от 71,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.02.2020г. до 03.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 330,24 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА С.И.Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „НД Мениджмънт” ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 сумата от 408,04 лева, представляваща направените по делото и по гр. д. № 3218/2020г. по описа на ПРС (по което между страните се е развило обезпечителното производство) разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: