РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Пловдив, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502831 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. Т. М., ЕГН **********, чрез
адв.И. Н., против Решение № 3434/21.04.2023г., постановено по гр.д. №
14637/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която В. Т. М. е
осъдена да преустанови неоснователното си бездействие, с което пречи на М.
Н. Б. да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.693 по
действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр. *****, с площ от 335
кв.м, като премахне паркирания в дворното място лек автомобил без
регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести. С оплакване за
неправилност, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението и
вместо него да се постанови такова, с което се отхвърля предявеният
негаторен иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от М. Н. Б., ЕГН
**********, чрез адв.К. А., против същото решение в осъдителната му част.
1
Заявява се становище за неправилност в атакуваната му част и се иска
осъждане на ответника да преустанови и неоснователните си действия в
дворното място, като вкарване и миене на леки автомобили, складиране на
части и аксесоари за тях, каквото искане е заявено с исковата молба.
Претендират се разноски.
С определение № 2488/25.10.2023г. ПОС е оставил без движение
насрещната въззивна жалба с указания за уточняване на обективираното в нея
искане.
Депозирана е молба от 21.11.2023г. от М. Б., чрез адв.К.А., с която
се прави уточнение, че същата желае допълване на първоинстанционното
решение с произнасяне по искането за осъждане на ответника да преустанови
изобщо вкарване и миене на леки автомобили, складиране на части и
аксесоари за тях, тъй като районният съд се е произнесъл само по отношение
на един конкретен автомобил.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата. Не
е депозирана въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният
иск е отхвърлен за премахването на батут, 10 чифта автомобилни гуми,
градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за
автомобили поради премахването им в хода на процеса, поради което
решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но
недопустимо, поради следните съображения:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.109 от
ЗС, предявен от М. Н. Б. против В. Т. М.. Ищцата твърди, че е собственик на
176/335 ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор №
*****.*****.693 по действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр.
2
*****, с площ от 335 кв.м ведно с първи жилищен етаж от построената в този
имот триетажна жилищна сграда, като собствеността е придобита въз основа
на реституция, наследяване и договор за дарение оформен в нот.акт от
*****.2022г. № ***. Сочи се, че ответникът В. Т. М. е собственик на 1/3
ид.част от мястото ведно с трети жилищен етаж въз основа на договор за
покупко-продажба, оформен в нот. акт № *****. Останалите ид.части от
дворното място са собственост на племенника на ищцата – Н. А. Н. и сестра
му М. А.а П.. С договор за разпределение реалното ползване от 09.01.2007г.
ищцата М. Б., сестра й И.ка Ш., племенниците им Н. Н. и М. П. сключват
договор за разпределение на реалното ползване, като ищцата с договор за
дарение, придобива правата на сестра си върху дворното място. В исковата
молба са наведени доводи, че ответникът М. паркирала леки автомобили в
частта от дворното място, която се ползва от М. Б., включително такива,
които се ремонтират и препродават, като е поставила и множество свои вещи:
батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и
тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни
части на автомобили, които пречат на ищцата да ползва правото си на
собственост върху дворното място. Твърди се, че в резултат на посочените
неправомерни действия, за Б. възникват препятствия за свободното й
придвижване и ползване на собствеността й, нарушават спокойствието и
възпрепятстват нейната почивка. Заявено е искане за осъждането на ответник
М. да преустанови своето действие/ бездействие, с което нарушава правото на
собственост на ищцата в процесното дворно място, както и да премахне
последиците от неправомерните си действия - да премахне паркираните в
имота леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с
метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени
сандъци, различни части за автомобили, да преустанови ползването на двора
като паркинг и склад за вещи и да се въздържа от повреждане на
насажденията в същото дворно място.
С разпореждане № 24*****/28.10.2022г. районният съд е указал на
ищцата да прецизира петитума на исковата молба, съобразно представената
скица от 11.05.2006г. към Договор за разпределение ползването на процесния
имот, като посочи вещите, чието премахване се иска с оглед
местоположението им по приложената скица.
Във връзка с разпореждането на съда е постъпила молба от
3
03.11.2022г. от ищцата, с която се уточнява исковата претенция както следва:
на основание чл.109 ЗС да се постави решение, с което ответникът да бъде
осъден да преустанови своето действие/бездействие, с което нарушава
правото на собственост на ищеца, както и да премахне последиците от
неправомерните си действия, премахне паркираните в имота леки
автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална
рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци,
различни части за автомобили, които вещи са разположени, съгласно договор
за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот от
09.01.2007г. и скица към същия, в незастроената, незащрихована част от
същото, да преустанови ползването на двора като паркинг и склад за вещи и
да се въздържа от повреждане на насажденията в същото дворно място.
Ответникът оспорва тезата на ищцата, че същата притежава право на
собственост върху ид.части от процесния УПИ, концентрирани реално само
върху неговата свободна дворна площ, а В. М. е собственик на идеални части
от същия, но концентрирани реално само върху площта му, заета от сграда с
идентификатор *****.*****.693.1. Счита, че не е налице и смущаване
упражняването на правото на собственост на ищеца до степента, предвидена
за негаторна защита. Иска се отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
С постановеното по спора Решение № 3434/21.04.2023г. по гр.д. №
14637/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е осъдил
В. Т. М. ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователното си бездействие, с което пречи
на М. Н. Б. да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.693 по
действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр. *****, с площ от 335
кв.м, КАТО ПРЕМАХНЕ паркирания в дворното място лек автомобил без
регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести, КАТО Е
ОТХВЪРЛИЛ така предявения иск за премахването на батут, 10 чифта
автомобилни гуми, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци,
различни части за автомобили поради премахването им в хода на процеса.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита на собственика или
носителя на ограничено вещно право срещу неоснователните действия, с
4
които му се пречи да упражнява своето право в пълен обем. Ищецът трябва
да посочи кое е действието/бездействието, с което се смущава правото му на
собственост и с оглед на твърденията си да формулира петитум. Ако в
исковата молба не е уточнено действие/ бездействие, смущаващо правото на
собственост, то се касае за нередовност на исковата молба и съдът на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да даде указания за отстраняването й,
като ищецът посочи в какво се състои смущаването на пълноценното
упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде
преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата
му. В случай, че предметът на спора не е индивидуализиран, но съдът се
произнесе и задължи ответника да извърши или да преустанови извършването
на действия, които са неконкретизирани по съдържание, то при влизане в
сила на осъдителното решение по иска по чл. 109 ЗС, което се ползва с
изпълнителна сила, не би могло да има яснота и безспорност с извършването
на кое действие и/или преустановяване на кое бездействие ще се счита, че
решението е изпълнено, а преценката за последното би била поставена в
зависимост от субективните възприятия на ищеца /Решение № 50075 от
31.07.2023 г. по гр. д. № 3200/2022 г., г. к., і г. о. на ВКС/.
В настоящия случай в исковата молба, както и в уточнителната молба
към нея, е заявен петитум за преустановяване на „действие/бездействие, с
което нарушава правото на собственост на ищеца, както и да премахне
последиците от неправомерните си действия, премахне паркираните в имота
леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с
метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени
сандъци, различни части за автомобили, които вещи са разположени,
съгласно договор за разпределение на реалното ползване на процесния
недвижим имот от 09.01.2007г. и скица към същия, в незастроената,
незащрихована част от същото да преустанови ползването на двора като
паркинг и склад за вещи и да се въздържа от повреждане на насажденията в
същото дворно място“. Следователно, по отношение на леките автомобили,
става въпрос за родово определени движими вещи без конкретни
индивидуализиращи ги белези, които по принцип се вкарват и паркират в
процесното дворно място. Видно от иницииращите първоинстанционното
производство документи, както и от насрещната въззивна жалба от М. Б.
става ясно, че районният съд е бил сезиран с искане за преустановяване
5
изобщо на вкарване и паркиране на леки автомобили, складиране на части и
аксесоари за тях, т.е. петитумът е по отношение на каквито и да е леки
автомобили по принцип, а не на конкретен такъв.
Изискването за индивидуализацията на предмета на делото не се
налага самоцелно. То е абсолютно задължително за осъществяване на
адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно
за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в
процеса. Индивидуализацията на предмета на делото определя рамките на
правния спор, а оттук и необходимия анализ на релевантните за него факти,
който дължи да направи при постановяване на мотивираното си решение
съдът.
От друга страна, първоинстанционният съд се е произнесъл по
отношение на индивидуално определена вещ – лек автомобил без
регистрация. В мотивната част на решението му се обсъждат обстоятелства и
доказателства по отношение на един автомобил, паркиран в процесното
дворно място от ответницата, като именно за този автомобил е налице
диспозитив.
Настоящата инстанция не счита, че е налице непълнота на
първоинстанционното решение. Непълно е решението, което не обхваща
целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част
от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни
искания, свързани с главния спорен предмет. Ето защо постановяването на
допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която
може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. В тази връзка
допустимостта на производството по чл. 250 ГПК се обуславя от
предвидената от законодателя възможност страната, която счита, че съдът не
се е произнесъл по цялото й искане, сам да отстрани този порок. На
допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа
произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда
на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при
постановяване на решението, дори такива да са налице. /Решение № 253 от
28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2019 г., IV г. о., ГК, ВКС/.
В конкретния случай сме изправени пред недопустимо произнясяне
6
от страна на районния съд. Съдебното решение е недопустимо, когато е
постановено по непредявен иск - когато съдът не е разгледал релевантните за
спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с
диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по
надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право
само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като
диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките
на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед
заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя
преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до
самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната
сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и
противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от
категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното
начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца,
респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното
начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава
решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск / Решение
№ 153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г., г. к., і г. о. на ВКС/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото визираният
порок не би могъл да бъде отстранен във въззивното производство,
първоинстанционното решение следва да се обезсили в обжалваната му част и
делото да се върне на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг
съдебен състав, като съдопроизводствените действия следва да започнат с
обездвижване на исковата молба с указания ищцата да уточни какви
конкретни индивидуално определени вещи иска да бъдат премахнати от
дворното място. В необжалваната част първоинстанционното решение е
влязло в сила.
При направения извод за недопустимост на първоинстанционното
решение за въззивната инстанция няма процесуална възможност да се
произнесе и да обсъди доводите за неправилност на първоинстанционното
решение, направени от въззивната страна.
Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и
7
делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не
възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 - за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК - за
ответника. Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния
съд и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от
друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд
следва да се произнесе по разноските, направени във въззивното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3434/21.04.2023г., постановено по гр.д. №
14637/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която В. Т. М. е
осъдена да преустанови неоснователното си бездействие, с което пречи на М.
Н. Б. да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.693 по
действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр. *****, с площ от 335
кв.м, като премахне паркирания в дворното място лек автомобил без
регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за постановяване на
решение от друг състав при съобразяване указанията на въззивната
инстанция.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9