O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./…….03.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.03.2018
г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1134 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Сдружение на собстевниците „Комплекс Бяла А и
Б“, ЕИК по булстат: *********, гр. Бяла срещу „Бяла” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Бяла, с която в условията на обективно, евентуално съединяване са предявени
искове с правно основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 4 ЗУТ за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 110 679.21
лева с ДДС, претендирана като стойност на направени разходи за ремонтиране на
проявили се в гаранционните срокове недостатъци в строително-монтажни работи в
общите части на жилищна сграда за сезонно ползване – тяло 1/тяло А/ и тяло 2
/тяло Б/, съответно с кадастрални идентификатори 07598.305.483.1 и 07598.305.483.2, съгласно
одобрената ККР за гр. Бяла, с административен адрес: гр. Бяла, ул. „Хан Тервел“
№11б, извършени по договор за изработка, оформен с НА за продажба на право на
строеж №17, том VIII, рег.
№10495, дело №1392/2007 г. между страните от 11.10.2013 г. и описани подробно в
Акт обр. 19 за извършване на СМР, подписан на 30.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й изплащане,
В УСЛОВИЯТА на евентуалност за осъждане на ответника да заплати
цитираната по-горе сума /110 679.21
лева с ДДС/ като подлежаща на заплащане на основание чл.79, ал. 1, вр. чл. 82 ,
вр. чл. 265, ал.1, т. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на иска до окончателното й изплащане, В УСЛОВИЯТА на
евентуалност за осъждане на ответното дружество да заплати горепосочената сума
- 110 679.21
лева с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на извършено от ответника непозволено увреждане – неизвършване
на действия по отстраняване на недостатъци по общите части на комплекса,
възникнали в резултат на некачествено изпълнените СМР, на основание чл. 45 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Поредността на
предявяване на исковете е посочена в молба вх. № 31850/14.11.2017 г. във връзка
с указания на съда.
В исковата молба дружеството е
заявило, че е самостоятелен носител на правото да предяви процесните искове, с
оглед взетото решение на ОС на етажната собственост, обективирано в т.8 от
Протокол на ОС от 24.04.2017 г., с което собствениците в комплекса са
потвърдили действията по подписване от сдружението на споразумение от
17.12.2016 г. и са се предоставили права
на председателя на сдружението да предприема действия по защита правата на
сдрежението на собствениците по съдебен ред /т.9 от този протокол/. Твърди се,
че при подписване на споразумението от 17.12.2016 г. сдружението, като
представител на всички собственици в комплекса чрез своя управител е взело
решение взесто да претендира събирането на сумата за ремонт на общи части на
сградата от собствениците, да я претендира от строителя на обекта – ответник в
настоящото производство. В допълнителната искова молба се сочи, че
легитимацията на сдружението да води настоящите искове произтича от специално
правно основание, предвидено в ЗУЕС.
Касателно иска по чл. 265 от ЗЗД,
ищецът настоява, че договорно правната връзка е възникнала между собствениците
на обектите и строителя. Не се твърди, че е между сдружението и ответното
дружество.
В отговора и допълнителния отговор,
представен от ответника се навежда твърдение за недопустимост на исковите
претенции поради отсъствие на процесуална легитимация на ищеца по исковете.
Твърди се, че с оглед заявеното в ИМ, се претендират чужди права – права на
собственици в обектите, т.е. ищецът действа като процесуален субституент, но
процесуална субституция може да настъпи само по силата на закона, а не на
договорно основание, на каквото се позовава ищцовото дружество. Заявява, че не
се касае и до предявен колективен иск. Освен това според ответника ищецът е
лице по ЗУЕС, но не може да има процесуална субституция, тъй като евентуалните
права са възникнали преди началото на функцинирането на етажната собственост и
не са се породили от юридически факти, обхванати от чл. 25 ал.1 от ЗУЕС.
Предметът на дейност е управление на общи части и усвояване на средства от
посочените в чл. 25 от ЗУЕС източници на финансиране. Счита, че производството
по делото следва да бъде прекратено.
По допустимостта на производството, с
оглед въведените твърдения и преценка процесуалната легитимация на ищцовата
сдружение, съдът намира следното:
Искът по чл. 163 ал.3 от ЗУТ за
обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на
разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия
на строителя, т.е. искът е на разположение на крайния купувач на обекта
включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове,
когато строежът е снабден с разрешение за ползване.
По иска с правно основание чл. 265 от ЗЗД, основаващ се на неизпълнение на договорни задължения по договор за
изработка, искът за заплащане на разходи, необходими за поправката на
некачествено изпълнени СМР е предоставен на поръчващия, т.е. страната по договора.
Искът за обезщетение на вреди от
непозволено увреждане е предоставен на увреденото лице /чл. 45 от ЗЗД/.
В конкретиката на казуса, всеки от
собствениците в комплекса /крайни купувачи, страни по договора за изработка и
търпящи вреди от непозволени дейтсвия/ може да претендира да ангажира
съответната отговорност на строителя /с оглед твърденията, че строителят е
пасивно легитимиран да отговаря по всеки от исковете, основани на гаранционна,
договорна и извън договорна отговорност/.
Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗУЕС
собствениците на обекти в сгради в режим на етажна собственост могат да учредят
сдружение /ЮЛ/ за целите, посочени в разпоредбата – усвояване на средства от
фондовете на ЕС, държавния, общинския бюджет и/или използване на собствени
средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на
етажна собственост. Ал.2 на цитираната разпоредба сочи, че сдружението може да
извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части в етажната
собственост. Под управление следва да се разбира обема права по чл. 8 от ЗУЕС,
а именно ред и контрол върху ползването и поддържането на общите части,
спазване на вътрешния ред и контрол върху изпълнението на задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите. Сдружението се създава само за
целите на ЗУЕС и средствата се усвояват само с решение на общото събрание на
сдружението, а когато в него не участват всички собственици е необходима и
санкция от ОС на етажните собственици.
По твърденията в исковата молба,
поддържани и в уточняващата и допълнителната искова молба, след въвеждане на
сградата в експлоатация са констатирани недостатъци, които са се появили по време
на строителството и които са отстранени от нает нов строител от лица, които са
трети на етажните собственици. Пак според ищеца изпълненото е прехвърлено като
резултат на етажните собственици касателно СМР, извършени в собствените им
обекти, и на Сдружението, относно СМР по общите части на сградата. Според ищеца
сдружението се е задължило по подписаното споразумение от 17.11.2016 г. да
заплати дължимата сума за ремонт на общите части. На ОС на етажните собственици
на 24.04.2017 г. ищецът твърди, че собствениците са потвърдили действията на
сдружението по приемане на резултата от поръчката и са овластили управителят на
етажната собсвеност да предявява от името на собствениците искове.
Твърдението на Сдружението, че е
носител на самостоятелно процесуално право на защита не се споделя. Съдът
по-горе посочи кои са легитимирани лица по всеки от исковете и това не е
сдружението. Предявяването на чужди права пред съд от свое име е допустимо само
при предвидена в закона процесуална субституция, каквато в случая няма.
Собствениците на обекти в етажната собственост не са цедирали права на
сдружението, произтичащи от договорната им обвързаност със строителя „БЕЛА”
ЕООД /по договорите за продажба на отделни обекти или по договор за
строителство/. Няма и твърдения в такава насока. Точно обратното, в ИМ се
твърди, че между отделните собственици и ответника са възникнали
правоотношения, материализиращи различен възмезден придобивен способ по повод
съответния обект, израз на което са сделките по придобиване на собственост
върху обектите. Споразумението от 17.11.2016 г. прехвърля права на сдружението,
произтичащи единствено от договор за строителство от м. 01.2015 г. с лицето,
наето да извърши последващите СМР по отстраняване на проблеми „Ай Ви Сейлингс”
ООД.
Не се касае за иск от сдружението срещу всеки
от собствениците за заплащане на припадащата му се част от дължимите разходи по
ремонта, каквито може да претендира с оглед целите, за които се създава
/набиране и усвояване на средства за ремонтни дейности/. Твърди се в ИМ, че
сдружението е поело отговорност за извършените ремонтни дейности по общите
части на сградата, която отговорност не създава насрещни права по предявяване
на претенции, произтичащи от договорите за строителство и договорите за
продажба. Това не се променя и от факта, че на събранието на 24.04.2017 г.
собствениците са потвърдили действията на сдружението по приемане на резултат
от извършен ремонт в общите части.
В насока на изложеното са и
разпоредбите на чл. 23 ал.4 от ЗУЕС вр. чл. 34 ал.11 от същия нормативен акт.
Съгласно последната разпоредба когато сдружението е учредено от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата /както в случая с оглед
удостовереното от Община Бяла/ управителят на сдружението изпълнява
правомощията на управителя на етажната собственост. Но съгласно чл. 23 ал.4,
управителят представлява пред съда собствениците
в етажната собсвеност по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части. А по исковете срещу трети лица /както в случая срещу строителя на
обекта/, във връзка с общите части, председателят на УС /управителят/
представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание. За такова упълномощаване може да се приеме
решението по т.9 на ОС на етажната собственост от 24.04.2017 г. /съобразно
твърденията в исковата молба/, но това не променя факта, че искът е предоставен
на собствениците, предявим чрез упълномощения управител, а не на сдружението по
чл. 25 ал.1 от ЗУЕС. Не случайно в разпоредбата на ал.5 на чл. 23 от ЗУЕС е
предвидена възможност всеки собственик да участва в дело, по което управителят
представлява собствениците.
В контекста на изложеното и поради
отсъствие на активна процесуално правна легитимация на сдружението по
предявените искове, производството следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1134/2017 г.
по описа на ОС Варна.
Определението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: