Р Е
Ш Е Н И Е №
260764
07.06.2021г., гр. Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното
заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С
участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
в.гр.д.№ 891/ 2021 г по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на М.П.П. от гр.Пловдив, чрез адв.Н.К. против Решение № 260054/
06.01.2021г. постановено по гр.д.№ 1675/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – III бр.с., с което са изменени определените с Решение ог 18.06.2028г. на
Великотърновски районен съд – VI гр.с. по гр.д.№ 1493/2018г. мерки относно
режима на лични контакти между бащата Т.Т.М., ЕГН: ********** и детето Р.Т. М.,
ЕГН: **********, като е определен режим на лични контакти занапред: през
първите три месеца след влизане в сила на решението – всяка първа и трета
събота и неделя от 9 до 13 ч, без присъствие на майката; след изтичане на три
месеца от влизане на решението в сила – всяка
първа и трета събота и неделя от 10 до 18 часа, в продължение на
следващите 9 месеца; след изтичане на този едногодишен адаптивен период – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 18 часа в неделя и
два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката,
както и в частта, в която всяка нечетна година – за по два часа на рождения и
имения ден за рождения и имения ден на бащата. По изложени оплаквания в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен.
Постъпил е писмен
отговор от Т.Т.М.,***, чрез пълномощника си адв.Д.П., в който отговор се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното
решение.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, ката процесуално
допустима, подлежи на разглеждане по същество.
С въззивната жалба оплакванията за
неправилност на обжалваното решение се свързват с оспорване на обстоятелството
за наличие на настъпило изменение на обстоятелствата; оспорва приетото от съда
наличие на основание за изменение на така определения предходен режим на лични
отношения, като неподкрепящ се от събраните по делото доказателства –
свидетелски показания и заключението на вещото лице; алтернативно е мотивирано възражението за
наличие на определяне от страна на съда на режим на лични отношения различно и в повече от поискания от страна на
ищеца в частта относно постановяването на два пъти по 15 дни през лятото детето
да е при бащата, както и по 2 часа на
рождения и имения ден на детето и бащата, които не са поискани от ищеца,
посещението на детето да са от 9 часа, който е много ранен час, без
съобразяване за това , че срещите ще са извън дома на ответницата, както и по
отношение на определения режим бащата да вижда детето всяка първа и трета
събота и неделя от 10.00ч до 18.00ч. се сочи, че времето е много продължително
и детето не би могло да се подготви след срещите за предучилищно обучение,
както и възможността за преспиване след изтичане на една година от влизане в
сила на решението вземането на детето с приспиване се оспорва като твърде
интензивна нова промяна в изградения ежедневен стереотип на детето, както и
пътуването два пъти месечно на 600 км разстояние не е в интерес на детето.
Въззиваемата страна
поддържа оспорване оплакванията на
жалбоподателката като неоснователни с главни аргумент, че е налице изменение на
обстоятелствата съобразно критериите на Постановление №1 от 12.ХI.1974г. на
Пленума на ВС, на което съответстват и определените от съда мерки на лични
отношения съобразно чл.59, ал.9 СК.
Въззивният съд съобразно доводите на страните
на основание чл.269 ГПК намира жалбата за частично основателна.
Безспорно установено
по делото е, че малолетното дете Р. р. 09.12.2016г. е родена по време на брака
между страните, прекратен по взаимно съгласие с Решение от 18.06.2018г. по
гр.д.№ 1493/ 2018г. по описа на Великотърновски районен съд – VI гр.с. , по
което е било одобрено споразумение, по силата на което страните са се
споразумели родителските права върху роденото от брака дете да се предоставят
за упражняване от майката М.П., а личните контакти на детето Р. с бащата Т.М.
да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от
10.00ч до 11.00ч., в присъствието на майката по местоживеене на детето.
Безспорно
се явява между страните също, че в периода от развода между страните, когато
детето е било на около 1 година и 6 месеца до подаване на исковата молба на
08.10.2019г. така договореният режим на лични отношения между бащата е
малолетното дете се е осъществявал в договорените в споразумението период и
интензитет на лични контакти. Към
момента на подаване на исковата молба от така определения по одобреното
споразумение от 18.06.2018г. е изминал период от около малко над 1 година и 3
месеца, като детето е било на възраст приблизително 2 г. и 10 месеца, а към настоящия момент - на
4 г и 5 месеца.
Съобразно т.II, б.“ж“ от Постановление №1 от 12.ХI.1974г. на Пленума на ВС възрастта на децата е един от водещите
критерии за определяне на мерките при упражняване на родителските права, като в
настоящия случай е налице изминал достатъчен период , в който възрастта на
детето е нараснала, а с оглед на това е настъпило и изменение на
обстоятелствата, свързани с ефикастността на така договорения между родителите
първоначален режим на контакти между бащата и малолетното дете. Така посочения
досегашен режим на лични контакти за по един час всяка първа и трета събота и
неделя от 10ч до 11ч. сочи на недостатъчност. С оглед на това се приема от
въззивния съд, че е налице ново фактическо положение по смисъла на чл.59, ал.9 СК за изменение на
обстоятелствата, свързани с преценката
ефикастността на предходните мерки относно упражняване на родителските
права като основание за тяхното изменение.
На следващо място при
преценка относно постановения от първоинстанционния съд разширен режим на лични
контакти на малолетното дете с бащата като цяло се намира същият да съответства
на новата фактическа реалност, свързана с нарасналата възраст на детето и
необходимостта от създаване на допълнителни възможности за по-добро
взаимодействие в отношенията родител-дете, но в рамките на така заявената от
бащата готовност за развитие на тези отношения като интензитет и периодичност.
Съгласно т.II , б.“г“ от Постановление
№1 от 12.ХI.1974г по гр.д.№ 3/74г на
Пленума на ВС принципно правно значение при преценката относно определяне на
мерките
за упражняване на родителските права е желанието на родителя и изявената
готовност в заявената насока относно вида и периодичността на мерките относно
личните контакти между детето и родителя, комуто не са предоставени за
упражняване родителските права. В този смисъл следва да се отчете
едновременното действие на диспозитивното и служебното начало в производството,
свързани с произнасянето на мерките по упражняване на родителските права,
съобразно т.VI от Постановление №1 от 12.ХI.1974г по гр.д.№ 3/ 74г. на Пленума
на ВС, както и изявеното от ищеца в настоящото производство желание, съответно
на заявената от същия готовност за периодичността и продължителността на така
определения режим на лични контакти с детето. С оглед на това определеният от
първоинстанционния съд режим на лични контакти следва да се редуцира в рамките
на заявения от ищеца, който не предвижда предоставянето на такива мерки за по
два часа за рождения и имения ден на бащата, а по време на летния период следва
да се предвиди еднократно искания от ищеца период от 20 дни, когато същият не
съвпада с годишния отпуска на майката.
На последно място
възражението на жалбоподателката относно установеното в обжалваното решение
осъществяване на съботно-неделния режим на контакти чрез приспиване на детето при бащата, което
от своя страна предполага реализирането му чрез предвиждане на двукратно
пътуване в месеца по маршрут Пловдив –
Велико Търново/ или околността/ предвид значителността на разстоянието, се
намира за основателно от гледна точка
интереса на детето поради ниската му настояща възраст и свързания с това
интензитет на потенциална физическа и
психическа натовареност от пътуването. С оглед на това въззивният съд намира,
че провеждането на съботно-неделния режим на лични контакти с приспиване при
бащата следва да се сведе до един път месечно, като в останалите случаи
провеждането на този режим следва да се организира подходящо от бащата по
местонахождение на детето. По отношение
на часовия интервал за контакти на детето с бащата, определен с обжалваното
решение, се намира същият да е съобразен с предвидения интензитет на тези
контакти, съставляващ през първите три месеца след влизане в сила на решението
само за 4 часа с начален час 9.00ч сутринта през двата почивни дни, който след изтичане на една година от адаптивния период се удължава до 18 ч., но
започващ от 10.00ч сутринта на предходния ден, в който период ще се включва и
времето за пътуване в случая, в който се предвижда с настоящото решение на
въззивния съд приспиване на детето по местонахождение на бащата.
По така изложените
съображения обжалваното решение следва да се отмени частично, съобразно
мотивната част на настоящото решение на въззивния съд.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260054 от
06.01.2021г. постановено по бр.д. № 1675/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – III бр.с. , с което са изменени определените с Решение от 18.06.2018г. на
Великотърновски районен съд – VI гр.с. по гр.д.№ 1493/ 2018г. мерки относно
режима за лични контакти между бащата Т.Т.М.,
ЕГН: ********** и детето Р. Т. М., ЕГН: **********, В ЧАСТТА, в която е постановено :
след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението – всяка първа
и трета събота и неделя от 10 до 18 часа,
в продължение на 9 месеца и
след
изтичане на този едногодишен адаптивен период
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота, до 18ч
в неделя и два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с годшния отпуск
на майката;
както и в частта на определения режим за „всяка нечетна година – за по
два часа за рождения и имения ден на бащата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В
Я В А :
ИЗМЕНЯ определените с Решение от 18.06.2018г. на Великотърновски районен
съд – VI гр.с. по гр.д.№ 1493/ 2018г. мерки относно режима за лични контакти
между бащата Т.Т.М., ЕГН: ********** и
детето Р. Т. М., ЕГН: **********, К А ТО
ОПРЕДЕЛЯ
след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението – всяка първа и
трета събота и неделя от 10.00 ч до 18.00 ч по местонахождение на детето в
продължение на девет месеца, КАКТО и след изтичане на едногодишния адаптивен
период - всяка първа събота и неделя от
месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя по местонахождение на детето, а
всяка трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния ден до 18 часа в
неделния ден, по местонахождение на бащата с приспиване; КАКТО
и 20 дни през летния период, когато не съвпада с годишния отпуск на
майката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260054 от 06.01.2021г. постановено
по бр.д. № 1675/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – III бр.с. , с
което са изменени определените с Решение от 18.06.2018г. на Великотърновски
районен съд – VI гр.с. по гр.д.№ 1493/ 2018г. мерки относно режима за лични
контакти между бащата Т.Т.М., ЕГН: **********
и детето Р.Т. М., ЕГН: ********** в останалите му обжалвани части относно
определения режим между бащата и детето през първите три месеца след влизане в
сила на решението – всяка първа и трета събота и неделя в часовете от 9.00ч до 13.00 ч, без присъствие на майката, както и
относно определения режим между бащата и детето всяка първа и трета събота и
неделя в часовете от 10.00 ч до 18.00 ч.
В
необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: