№ 1126
гр. Бургас, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201634 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на П. Д. Д., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-0769-003900 от 07.02.2023г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП на П. Д. Д. е наложена глоба в размер на
200 лева и на за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца.
С жалбата жалбоподателят оспорва изложената фактическа обстановка в НП. Твърди,
че не е имало ПТП и не е напуснала мястото на ПТП съзнателно, не е знаела, че е участник в
ПТП. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с упълномощен защитник
адв. Г.. Поддържа жалбата и счита, че НП следва да се отмени, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, моли
за потвърждаване на НП и претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
като НП е връчено на 13.04.2023г., а жалбата е подадена на 26.04.2023г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Св. Д. К. работил като мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас
като на 23.11.2022г. по сигнал бил изпратен на място, на което се твърдяло, че е настъпило
ПТП. Времето било дъждовно, посоченото място било в гр. Бургас, ул. Проф. „Яким
Якимов“ в посока ул. „Транспортна“, където било МПС рег. № ***, като неговият водач св.
Т. посочил, че колата му била ударена от друго МПС с рег. № ***, „***“ на кръстовище на
„колелото“ на изхода за гр. София в задна броня. Той се движил от „Мастерхаус“, спрял на
колелото, за да даде предимство, а другото МПС с рег. № ***, се подпряло с предна броня в
1
задната част на неговото МПС. Св. Т. последвал автомобила и подал сигнал на тел. 112 като
му било съобщено да се върне на мястото на ПТП. Св. Т. установил, че колата му имала
много малки щети по задна броня. На св. Т. било указано от служителите на ПП да се
придвижи до сградата на КАТ и той се придвижил с МПС рег. № *** пред сградата на КАТ,
където били направени снимки на МПС. По регистрационен номер на МПС рег. № ***,
дежурният служител установил, че е собственост на дружеството „***“ ЕООД като се
свързал с представител на дружеството – св. Г., който обяснил, че не управлява той
автомобила, а П. Д. е тази, която управлява МПС с рег. № ***. Същата била незабавно
уведомена и въпреки, че се придвижвала към гр. Айтос незабавно се върнала в гр. Бургас и
отишла пред КАТ Бургас, както й било указано. Били направени снимки и на нейния
автомобил. Бил съставен и протокол за ПТП.
На 23.11.2022г. бил съставен АУАН от св. К. на жалбоподателката Д. за това, че на
23.11.2022г. около 08,25 часа в гр. Бургас по бул. „Проф. Яким Якимов“ в посока ул.
„Транспортна“ управлява т.а. „*** ***“ с рег. № *** собственост на фирма „***“ ЕООД като
поради неспазване на дистанция допуска ПТП със спрелия пред него л.а. „***” с рег. № ***.
От ПТП материални щети и по двете МПС. Не остава на мястото да установи последиците
от ПТП и напуска в неизвестна посока, с което е прието, че е нарушила чл. 23, ал. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Д. вписала възражение в АУАН, че не е избягала от местопроизшествието, а не
разбрала, че ударила колата пред нея, но се съгласила, че е настъпил удар и е подписала
протокол за ПТП.
На 07.02.2023г. е издадено обжалваното НП, с което наказващия орган е възприел
изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и приел, че е налице нарушение на чл. 23,
ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП наложил глоба в
размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил глоба в размер на 150
лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетелите
като цяло като констатира противоречия за това дали св. К. е посетил мястото на соченото
ПТП, но доколкото св. Т. посочи, че се е върнал на мястото на ПТП и са описали
документите, то съдът приема, че е било посетено мястото.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП съдебния състав намира, че
същото се установява и доказва от показанията на св. Т., както и от самата жалбоподателка,
която се е върнала, веднага след като е била потърсена, подписала протокол за ПТП, който
представлява и официален удостоверителен документ. Д. е била длъжна като водач на МПС
да предвиди усложнената пътна обстановка, това, че трафикът е бил интензивен, в началото
на работния ден, а времето дъждовно и че трябва да се движи на такава дистанция от
намиращото се пред нея МПС, че да може във всеки един момент да спре на достатъчно
разстояние от него. Като не го е направила, е докоснала с предна броня, задната броня на
автомобила пред нея и е допуснала нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и в тази част НП като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Относно нарушението, квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдебния
състав е на мнение, че е допуснато нарушение на чл. 57 ЗАНН, както и че не се установява
субективния елемент на нарушението.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
2
произшествието. Нормата на пар. 6, т. 30 от ДР на дава легално определение на понятието
„Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая
обаче в АУАН и НП липсва посочване на каквито и да е данни за конкретно причинените
повреди и/или други материални щети, по който и да е от автомобилите. Непосочването на
конкретните материални щети от ПТП в АУАН и в НП е довело до нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място се взема предвид, че веднага след като е била сигнализирана,
жалбоподателката се е явила пред сградата на КАТ и е подписала протокол като в
съставения АУАН е вписала възражение, че „не разбрах, че съм ударила колата пред мен.
Това се вижда и от направените снимки.” Дори за св. Т. при предявяване на снимките в
съдебно заседание беше трудно да определи къде точно е щетата, поради което и по мнение
на съдебния състав и анализирайки поведението на жалбоподателката и оказаното
съдействие в първия момент, в който е узнала за съприкосновението между двата
автомобила, изключва субективния елемент от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. В случая очевидно се касае за съгласие между двамата участници относно
нарушението като е съставен протокол за ПТП, жалбоподателката се е съгласила, че е
възможно да е докоснала с предна броня задната броня на автомобила пред нейния, но
веднага след като е била уведомена за това изцяло е съдействала за установяване на щетите
по автомобилите като поведението й попада по-скоро в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б
„б” ЗДвП. Веднага след узнаване Д. се е върнала на указаното място, което следва да се
акцентира и че не е мястото на соченото ПТП, а автомобилът е бил придвижен до сградата
на КАТ, подписала е протокол за ПТП и е оказала съдействие за установяване на
обстоятелствата и щетите по двата автомобила.
При отсъствие на външни признаци жалбоподателката да е възприела настъпилия
противоправен резултат, напускането на местопроизшествието не би могло да се определи
като съзнателно неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на
настъпилите щети като в първия момент, когато е узнала, тя е оказала нужното съдействие.
При така установеното, съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно по чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП и Д. неоснователно е санкционирана за него.
Ето защо в тази част наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно и недоказано следва да се отмени.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. В полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за адвокат съобразно отменената част от НП в размер на 214 лева. В
полза на наказващия орган, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се
определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 лева, като се присъди
възнаграждение за юрисконсулт съобразно потвърдената част на НП в размер на 68 лева.
Приложения по делото диск следва да остане на съхранение по делото и да се унищожи
заедно с делото по реда на ПАС.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-003900 от 07.02.2023г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, В
ЧАСТТА, с която на П. Д. Д., ЕГН ********** за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева.
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-003900 от 07.02.2023г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, В ЧАСТТА с която на
П. Д. Д., ЕГН ********** за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********
сума в размер на 214 (двеста и четиринадесет) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас
сума в размер на 68 (шестдесет и осем) лева, представляваща разноски за юрисконсулт.
ПОСТАНОВЯВА приложения по делото диск да остане на съхранение по делото и да
се унищожи заедно с делото по реда на ПАС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4