Р Е Ш Е Н И Е
№ 903/20.05.2015 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар
Г.Д., разгледа адм.д. № 1135/2014 година.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е
по жалба на Д.Н.К. с ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 70 162/09.01.2014 година на началника на
сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОД - Бургас на МВР.
С оспорената
заповед (лист 29) е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя,
поради отнемането на всичките му контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления (НП), съгласно приложена справка (лист 8) и неизпълнение на
задължението му по чл. 157 ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като
е издаден в нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби. Според жалбоподателя, част от НП не са му
надлежно връчени и не са влезли в сила; в обжалваната заповед няма фактически
основания; той не е извършвал нарушение повече от пет години, затова органите
на МВР е следвало да му възстановят служебно всички точки; правото на органа да
приложи ПАМ се е погасило, тъй като не е било упражнено в продължение на пет
години.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата. Пледира за отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът,
началник сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас, в писмено становище оспорва жалбата.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на
страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
Със Заповед
№ Iз-1741 от 28.08.2012 година на министъра на вътрешните работи, началниците
на структурни звена "Пътна полиция" при Областните дирекции на МВР са
упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена е издадена на
09.01.2014 година от началника на сектор "ПП" при ОД – Бургас на МВР.
В административната преписка се съдържа
справка за оспорващия, изготвена от административния орган на 08.01.2014 година,
в която в табличен вид са посочени: НП, с които на жалбоподателя са наложени
наказания по ЗДвП; дата на издаване на съответното НП; вида и размера на
наложените наказания – чрез посочване на приложимия текст от ЗДвП; броя на
отнетите контролни точки.
Съгласно
справката, по отношение на Д.К. са издадени няколко НП.
С НП № 3966/20.06.2006
година (лист 14), за нарушение, санкционирано по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП, са
отнети 10 контролни точки. НП е
връчено на К. на 04.01.2007 година. По делото не се твърди и няма данни
посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че
същото е влязло в сила на 11.01.2007 година, когато е изтекъл срокът за
обжалване по чл. 59 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С НП № 8622/09.07.2007
година (лист 15), за две нарушения, санкционирани по чл. 183 ал.4 т.6 и чл. 183
ал.4 т.7 от ЗДвП, на водача са отнети 16
контролни точки. НП е връчено на К. на 17.08.2007 година. Жалбоподателят не
твърди, че е обжалвал НП, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила
на 24.08.2007 година, когато е изтекъл срокът за обжалване по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН.
С НП № 17
460/10.11.2008 година (лист 10), за нарушение, санкционирано по чл. 183 ал.4
т.7 от ЗДвП, на К. са отнети 8 контролни
точки. НП не е връчено на К.. Върху постановлението е положен печат с
отбелязване, че лицето е уведомено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, без да е
положен подпис или посочено името на служител, извършил отбелязването. С
допълнителен печат е отразено, че постановлението е влязло в сила на 02.02.2011
година, заверено с подпис на неизвестно лице.
По делото не
се твърди и няма данни посоченото НП № 17 460/10.11.2008 година да е обжалвано
по съдебен ред. В писмо вх. № 8313/07.11.2014 година (лист 50), подписано от
името на ответника е направено изявление, че санкцията по НП е заплатена „на
17.12.2008 година в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК““. В съответствие с нормата на чл. 168
ал.1 от АПК, съдът е изискал от третото неучастващо лице „Уникредит Булбанк“ АД
справка за извършеното плащане. С писмо вх. № 9721/18.12.2014 година и писмо
вх. № 1929/25.02.2015 година (лист 60 и 81) от името на банката е отговорено,
че няма данни за извършено такова плащане.
С НП № 655/19.12.2008
година (лист 11, 30 и относително четливо копие – лист 51), за нарушение,
санкционирано по чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП, на К. са отнети 5 контролни точки. НП не е връчено на К.. Върху допълнително
изискания екземпляр от НП (лист 51) има щрих, наподобяващ подпис в областта, в
която следва да бъде отразено получаването на НП от наказаното лице. С оглед на
лошото качество и на това копие от НП, съдът приема, че липсва безспорно
доказателство за надлежно връчване но НП. К. е заплатил глобата по това НП на
08.01.2009 година в „Сибанк“ АД, която е обслужвала сектор „ПП“ (лист 107),
т.е. следва да се приеме, че на 08.01.2009 година той е бил известен за
издаденото НП. Предвид установената дата, НП е влязло в сила по отношение на
санкционирания на 15.01.2009 година.
Със Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 70162/09.01.2014 година на
началника на сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР е разпоредено, на основание
чл.171 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя да бъде иззето свидетелството за управление
на МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички
контролни точки с влезли в сила НП по приложената справка, както и че същият не
е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание
чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172
ал. 1 от ЗДвП, действал в кръга на предоставените му правомощия и въз основа на
надлежно упълномощаване със заповед на министъра на вътрешните работи.
Спазена е
установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическото и
правно основание за издаването му. В административното производство, приключило
с издаване на оспорената заповед, не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви (фактически основания).
Действително, фактите, обосноваващи волеизявлението на административния орган,
са описани оскъдно, но от тях и цитираната в заповедта писмена справка (лист 7)
може да бъде направен несъмнен извод какви са мотивите за издаването на акта –
отнемане на всички контролни точки на водача, съгласно влезлите в сила НП,
посочени от органа.
Оспореният
административен акт е издаден в нарушение на приложимото материално право.
На основание
чл. 171 т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП. съгласно чл. 157
ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на
всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на
задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
В
разпоредбата на чл. 157 ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните
работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
За процесния
период – 2006 – 2008 година, са действали два подзаконови нормативни акта,
уреждащи процесното правоотношение - Наредба № I-139/16.09.2002 година за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат и Наредба №
Iз-1959/27.12.2007 година за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, издадени от министъра на вътрешните работи.
Съгласно двете
наредби, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни
средства е 39, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В настоящия случай, по делото е установено,
че с влезли в сила НП на жалбоподателя К. са били отнети общо 31 контролни
точки /10 + 16 + 5/ - при максимален размер на контролните точки - 39.
По делото не
се установи НП № 17 460/10.11.2008 година (с което са отнети 8 контролни точки)
да е влязло в сила по отношение на Д.К., съответно – да са надлежно отнети
контролните точки, посочени по постановлението.
Към датата
на издаването на оспорената заповед, на К. не са били отнети всички контролни
точки с влезли в сила НП. Затова, той не е загубил придобитата правоспособност
и не е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР.
С оглед на
изложеното, по делото не е установено наличието на кумулативно предвидените от
закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, което обуславя извод за незаконосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт.
Към момента
на издаването на обжалваната заповед, правоотношението между Д.К. и началника
на сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР по повод броя контролни точки, с които
разполага водача, се урежда от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 година за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.) във връзка с чл. 158 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.
158 ал.1 т.2 от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане
на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
Цитираната
норма на закона е императивна и не търпи интерпретации.
По отношение
на К. е налице невлязло в сила НП (НП № 17 460/10.11.2008 година), но последното влязло в сила НП, с което на водача са отнети точки, е НП №
655/19.12.2008 година (влязло в сила на 15.01.2009 година). Така, към момента
на издаването на заповедта за ПАМ, предвид изтичането на срока по чл. 158 ал.1
т.2 от ЗДвП, Д.Н.К. е разполагал с максималния брой от 39 контролни точки,
които служебно е следвало да бъдат възстановени от началника на сектор „ПП“ към
16.01.2011 година. Доколкото по делото липсват данни това да е сторено, съдът
счита за необходимо да укаже на ответника, че следва да извърши служебно
възстановяване на точките на Д.К. – до максималния размер от 39 точки, считано
към 16.01.2011 година, като отчете евентуално последващо отнемане на точки
(след 09.01.2014 година) - при изчисляване на общия брой контролни точки, с
които разполага К., към настоящия момент.
Предвид
основателността на жалбата и изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70162/09.01.2014
година на началника на сектор „ПП” при ОДМВР - Бургас.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: