Разпореждане по дело №303/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 111 ал. 3 от НПК.

Частно наказателно дело № 155 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд е образувано по жалби на В. С. А. с ЕГН *, К. Т. К. с ЕГН * и В. В. В. с ЕГН *, всички от Г. К., против постановление от 07.04.2010 г., с което зам. окръжен прокурор при О. П.- К., е отказал да бъдат върнати веществени доказателства- лек автомобил „Сузуки” модел „SY 410”, с рег. № К 3508, ведно с 1 брой контактен ключ, три броя металдетектори марка „GOLDEN MASK”, два броя мешки, един брой сак, три броя кирки, два броя лопати, приобщени с протокол за претърсване и изземване.

В жалбите на В. С. А., К. Т. К. и В. В. В. се твърди, че постановлението, с което наблюдаващият прокурор отказал да разреши връщането на иззетите като веществени доказателства техни собствени вещи, било необосновано. Мотива за отказа, че връщането на вещите би затруднило изясняването на делото, тъй като разследването било в начален стадий, бил абстрактен по съдържание. Твърдят, че не били извършвали търсене на археологически обекти и иззетите вещи не са послужили за такова деяние, а и нямало необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването с веществените доказателства. В постановлението не било посочено деянието по чл. 277а ¯т НК кога, къде и по какъв начин е извършено, което било необходимо да се прецени дали иззетите вещи са относими към предмета на разследването или тяхното изземване е самоцел и опит да се използва за предварителна санкция, като се лиши собственика им от възможността да ги ползва. Не било посочено за доказване на какви факти или елементи от състава на престъплението по чл. 277а от НК, били иззети вещите, както и какви допълнителни следствени действия предстоят да се извършват. Не отричат, че на 14.03.2010 г. в Г. К., пътували с посочения в жалбите автомобил и в багажника му били останалите вещи, чийто собственици били те. С отказа да им върнат вещите и особено автомобила, били лишени от възможността да ги ползват, без това да се налагало от хода на разследването. Молят да се отмени атакуваното постановление за отказ за връщане на веществени доказателства.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:Жалбите са подадени в законоустановения срок от лица, имащи интерес от обжалването, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Досъдебно производство № 198/2010 г. е образувано по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК против В. С. А., К. Т. К. и В. В. В., всички от Г. К. за престъпление по чл. 277а ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 на същата разпоредба, за което престъпление съгласно ал. 2 на чл. 35 от НПК, делото е подсъдно на окръжен съд.

С постановление от 07.04.2010 г. по досъдебното производство, зам. окръжен прокурор при О. П.- К., е отказал да бъдат върнати веществени доказателства- лек автомобил „Сузуки” модел „SY 410”, с рег. № К 3508, ведно с 1 брой контактен ключ, три броя металдетектори марка „GOLDEN MASK”, два броя мешки, един брой сак, три броя кирки, два броя лопати, приобщени с протокол за претърсване и изземване. Постановлението на прокурора е мотивирано с това, че веществените доказателства имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Посочено е, че принципа, въведен в закона е, да се пазят веществените доказателства, докато завърши наказателното производство и, че в конкретния случай не е налице изключението- веществените доказателства да могат да се върнат, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина. Направен е извода, че в конкретния случай връщането на веществените доказателства на този етап, би попречило на изясняване на обстоятелствата по делото.

Постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 111 ал. 1 от НПК императивно е въведен принципа, че веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство, а ал. 2 на същата разпоредба предвижда изключение от този принцип- веществените доказателства могат да бъдат върнати с разрешение на прокурора на правоимащите, от които са отнети, преди завършване на наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в процесния автомобил са открити и останалите иззети веществени доказателства, което би наложило извършването и на последващи процесуално- следствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, действия по разследването, каквито прокурора намери за необходими и достатъчни за пълно изясняване на делото. Това безспорно налага автомобила и останалите вещи да бъдат на разположение на разследващите органи, а и с оглед елиминиране на възможността евентуално да бъдат заличени следи, които биха имали отношение към извършеното деяние. В тази връзка е и обстоятелството, че досъдебното производство още е в начален стадий, поради което съдът споделя извода на прокурора, че не са налице предпоставките за прилагане на ал. 2 от чл. 111 от НПК- за връщане на жалбодателите на иззетите като веществени доказателства по делото вещи. Към настоящият момент не е изтекъл срока по чл. 234 ал. 1 от НПК за извършване на разследването, който може õа бъде продължен по реда на ал. 3 и сл. от същата разпоредба. Поради това, напълно законосъобразно, прокурорът е приел, че връщането на веществените доказателства, би могло да доведе до затруднение при разкриването на обективната истина.

Доводите в жалбите, че мотива за отказа бил абстрактен по съдържание, че нямало необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването с веществените доказателства, че тъй като в постановлението не било посочено кога, къде и по какъв начин е извършено деянието по чл. 227а от НК, не можело да се прецени дали иззетите вещи са относими към предмета на разследването, че не било посочено за доказване на какви факти или елементи от състава на престъплението били иззети вещите, както и какви допълнителни следствени действия предстояло да се извършват, не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство и са несъстоятелни.

Поради изложеното, жалбите като неоснователни не следва да се уважават, а постановлението на прокурора като правилно, следва да се потвърди.

Ето защо и на основание чл. 111 ал. 3 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.04.2010 г. по ДП № 198/2010 г., по описа на РУ на МВР- К., с което зам. окръжен прокурор при О. П.- К., е отказал да бъдат върнати веществени доказателства- лек автомобил „Сузуки” модел „SY 410”, с рег. № К 3508, ведно с 1 брой контактен ключ, три броя металдетектори марка „GOLDEN MASK”, два броя мешки, един брой сак, три броя кирки, два броя лопати, приобщени с протокол за претърсване и изземване, на В. С. А. с ЕГН *, К. Т. К. с ЕГН * и В. В. В. с ЕГН *, всички от Г. К..

Определението е окончателно.

Председател: