РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Русе, 19.12.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII-ми състав в открито съдебно заседание
на 21 ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Басарболиева адм. дело
№ 546 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.32, ал.1 и ал.6 от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ и чл. 13, ал. 6 от Закона
за социалното подпомагане (ЗСП).
Образувано
е по жалба на
В.Д.Г. *** срещу Заповед
№ ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане" /ДСП/ - Русе, потвърдена с Решение 18-РД04- 0323/17.08.2023
г. на директора на РДСП – Русе. В жалбата и в съдебно заседание оспорващият
развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като
постановен в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Претендира се
съдът
да отмени оспорения
индивидуален административен
акт.
Ответната
страна в производството –
Директор на ДСП – Русе, чрез процесуален представител – юрисконсулт Св. Д., взема
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и събраните
по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
по делото В.Г. е подавал заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Р/524/01.06.2023 г.
за отпускане на месечна социална помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП /приложено на
л.1-л.5 от преписката/. В него той е декларирал, че е в трудоспособна възраст,
без доходи, безработен с регистрация в дирекция „Бюро по труда" №
102361/13.10.2022 г., неженен, съжителства с майка си М. Д., в жилище в гр.Русе, нейна собственост.
Декларирал е, че притежава жилище в гр. Русе, ул. ********.
По
повод подаденото заявление-декларация и съответно на изискваните по чл. 27 от
ППЗСП е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад на 21.06.2023 г.
от социален работник, съгласуван от главен социален работник, с мотивирано
предложение на В. Г. да се отпусне
исканата месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. /л.5 от преписката/. В изготвения
социален доклад социалният работник е отразил в т. 7 „Други констатирани
обстоятелства", че във връзка с подаденото заявление-декларация са
извършени в електронна среда служебни справки в МРРБ, АВ, ДБТ, НАП на
13.06.2023 г. и в ДМДТ - на 19.06.2023 г. в системата за междурегистров обмен
на информация „Regix".
Въз
основа на доклада е издадена Заповед №
ЗСП/Д-Р/524/21.06.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане"
- Русе, с която на Г. е отпусната месечна социална помощ за допълване на
доходите по чл.9 от ППЗСП в размер на 151,20 лева месечно, считано от
01.06.2023 г. /л.6, гръб от преписката/.
След издаване на заповедта, на
30.06.2023 г. В.Г. *** уведомително писмо, в което декларира, че на 02.06.2023
г. е извършил дарение на недвижимия си имот - апартамент в гр. Русе, ул. *************
и е приложил копие на нотариалния акт за дарение на недвижимия имот /л.7 и л.8
от преписката/.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от ППЗСП
констатираната промяна в обстоятелствата е отразена в допълнителен анкетен лист
от социалният работник, който е съгласуван от главен социален работник /л.9,
гръб и л.10 от преписката/. Последвало е издаването на оспорената по делото
заповед -Заповед № ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. на директора на ДСП - Русе за
прекратяване на месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от
ППЗСП, считано от 01.07.2023 г. /л.10, гръб от преписката/. Административният
орган се позовал на чл. 32, ал. 6 от ППЗСП,
като е приел, че поради настъпила промяна в обстоятелствата В.Г. не отговаря на условието на чл. 10, ал.
1, т. 6 от ППЗСП - лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански
или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване
през последните 2 години, като материалният интерес да не надвишава 24-кратния
размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларацията
или 3 628,80 лева.
В.Г. е оспорил заповедта по
административен ред, като с Решение
18-РД04-0323/17.08.2023 г. на директора на РДСП - Русе тя е потвърдена /л.16 от
преписката/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт - Заповед № ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. на директора на ДСП –
Русе, от неговия адресат - надлежна страна, с право и интерес от обжалване.
Заповедта първоначално е оспорена пред
директора на РДСП-Русе по административен ред. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването
им като в случаите на проведено оспорване по административен ред този срок
започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение – чл. 149, ал. 3 АПК. Решението на директора на РДСП-Русе
е съобщено лично на В.Г. на 04.09.2023 г., с писмо с обратна разписка /известие
за доставяне на л.17 от преписката/, а жалбата до съда е входира в
деловодството на административния орган на 18.09.2023 г., с което е спазен
преклузивният срок за оспорване пред съда.
Жалбата е допустима за разглеждане, а
по съществото си е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП,
социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/.
Процесният случай касае месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП, за която са приложими разпоредбите на ППЗСП.
Поради законовата
препратка е приложима нормата на чл.32, ал. 1 от ППЗСП, според която месечните
помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора
на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него
длъжностно лице.
В случая оспорваната
заповед - Заповед №
ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. за прекратяване на месечната социална помощ по чл. 9
от ППЗСП, считано от 01.07.2023 г., е издадена от директора
на ДСП – Русе, който орган е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната
норма на чл. 32, ал. 1
от ППЗСП – той е съответният
териториално и материално компетентен орган.
При проведеното оспорване по административен
ред е направено произнасяне с Решение 18-РД04-0323/17.08.2023 г. от директора
на РДСП – Русе – М. В. По повод наведено възражение от оспорващия /протокол от съдебно заседание на 31.10.2023
г./ и във връзка с установяване на качеството на длъжностното лице, подписало решението,
е изискана и представена Заповед №ЧР-1 715/13.07.2018 г. на Изпълнителния
директор на АСП, видно от която М. П. В. е назначена на длъжността директор на РДСП-Русе, считано от 17.07.2018 г. и на
датата на издаване на решението – 17.08.2023 г. същата е изпълнявала тази
длъжност, видно от таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. август
2023 г. /л.52 от делото/. Решението на горестоящия административен орган е
издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето
на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл. 184, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.144 АПК, като самият ел. документ е представен
по делото и на електронен носител /приложеният по делото CD-R/. От извършената
проверка по реда на чл.184, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК се установи, че подписалото документа лице, в качеството на
директор на РДСП-Русе – М. В., е имало
валиден електронен подпис /протокол от съдебно заседание на 21.11.2023 г./. С
оглед на изложеното съдът приема, че Решение 18-РД04-0323/17.08.2023 г. на
директора на РДСП – Русе е подписано от
лицето, което е посочено като негов издател, с квалифициран електронен подпис и
съответно то е валиден акт.
Оспорваната заповед е
издадена
в законоустановената форма, без
да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Правилно е
приложен и материалния закон.
Съгласно чл.9, ал.1 от ППЗСП правото
на месечна помощ възниква за лица
или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен
диференциран доход, а според ал.2 на разпоредбата диференцираният доход
се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от
линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за
групата, към която принадлежи лицето, като следва изброяване на групите.
В тази разпоредба е
уредена основната материалноправна предпоставка, при наличието на която
определено лице или семейство има право да получава месечна социална помощ. В чл. 10 ППЗСП са
уредени допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата или
семействата, за да придобият правото за получаване на месечна социална помощ. В
чл. 11 от ППЗСП са
регламентирани отрицателни материалноправни предпоставки по отношение
възникване и упражняване правото на социално подпомагане чрез получаване на
месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.
Нормата на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП
изрично предвижда прекратяване на месечната социална помощ със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане". Анализът на ал.2, т.3 вр. ал.4, ал.5 и ал.6 на чл.32 от Правилника
водят на извод, че прекратяването на помощта се следва от промяна на обстоятелствата,
при които е отпусната, като промяната обобщено представлява отпадане на положителните и/или проява на отрицателните
материалноправни предпоставки за получаване на месечната социална помощ,
уредени в цитираните по-горе разпоредби от ППЗСП.
В оспорваната заповед
административният орган от една страна е посочил чл.9, ал.1 от ППЗСП и това, че
доходът за предходен месец на лицето е по-висок от определения диференциран
доход. Това основание не е обосновано с конкретни обстоятелства, нито са събрани
доказателства в административното производство. В този смисъл съдът намира, че
то не може да служи като основание за прекратяване на помощта. Допуснато
нарушение обаче неопорочава заповедта и
не я прави незаконосъобразна, тъй като административният орган се е мотивирал отделно
и с хипотезата на чл.10,
ал.1, т.6 от ППЗСП, която е установена. Цитираната норма от ППЗСП въвежда като условие за получаване на помощта, отрицателно
такова по своя характер – лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез
даряване през последните 2 години.
Безспорно в хода на административното
производство е установено, че В.Г. на 02.06.2023 г. е извършил дарение на притежавания
от него недвижим имот - апартамент в гр. Русе, ул. ******, за което е приложено копие на нотариален акт за дарение
на недвижим имот. При извършена служебна справка е установено, че материалният
интерес от извършеното дарение е 38 282 лева т.е. стойността на имота по
данъчната му оценка, вписана в нот. акт /л.8 от преписката/.
Обосновано от директора на ДСП-Русе е
прието, че е налице едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания
за получаване на социалната помощ от оспорващия – разпоредителната сделка с
жилищния имот през последните 2 години.
Неоснователен е доводът на В.Г., че
след като доходът му е под минималния определен диференциран доход, то извършеното
от него дарение на имот на стойност „0“, не е причина да му бъде прекратена
помощта.
Действително, в резултат на договора
за дарение, дарителят не получава насрещна престация, но самият факт на
извършеното разпореждане с жилищния му имот чрез този вид безвъзмездна сделка
представлява пречка по силата на общото правило на чл. 10, ал. 1, т.
6 от ППЗСП за отпускане помощта, респ. е изменение на
обстоятелствата след отпускането й, водещо до нейното прекратяване на основание
чл. 32, ал. 6 от ППЗСП. Нормата на чл. 10, ал. 1, т.
6 от ППЗСП изхожда от принципното правило, че право на социално
подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови,
социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или
доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на
основните си жизнени потребности. Няма логика лица, които даряват имущество,
при това на значителна стойност (38 282 лева) да търсят подпомагане, след
като доброволно са се отказали от доход от същото това имущество. В тази връзка
е неоснователен и доводът на оспорващия,
че подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП
противоречи на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за
социално подпомагане. Точно обратното налице е съответствие, тъй
като цитираната разпоредба от закона допуска социалните помощи да се получават,
само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка от лицата по чл. 140 от СК.
В конкретния случай е настъпила
промяна във фактическите обстоятелства, при които е отпусната помощта -
подпомаганото лице е извършило разпоредителна сделка /дарение на жилищен имот/,
в резултат на която е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от
ППЗСП, както правилно е приел административният орган.
Разглежданият случай не попада в
изключенията на чл. 10, ал.
12, т. 2 от ППЗСП, според която норма разпоредбата на ал. 1, т. 6 не
се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава
24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на
заявление-декларацията по чл. 26 от
правилника.
Съгласно
чл. 9, ал.1 от ППЗСП: Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто
доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Според
чл.9, ал.2 - диференцираният доход се определя от основата за подпомагане,
чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година,
коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето,
както следва:
1. за лице, живеещо само
– 165 процента;
2. за лице, съжителстващо
с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи –
100 процента;
…………….
С Постановление № 286 от 21.09.2022
г. на Министерски съвет на Република България линията на бедност за страната е
в размер на 504.00 лева. Основата за подпомагане по чл.9, ал.2 от ППЗСП възлиза
на 151,20 лева, а 24-кратният й размер към момента на подаване на
заявление-декларацията по чл. 26 от Правилника
е 3628.80 лева. Договорът за прехвърляне на недвижимия имот чрез дарение е с
материален интерес в размер на 38 282 лева, която сума далеч надхвърля 3628.80
лв. и следователно се изключва приложимостта
на чл. 10, ал.
12, т. 2 от ППЗСП.
Като
се е позовал на изменение на обстоятелствата след отпускането на помощта,
водещи до нейното прекратяване - прехвърляне на жилищен имот чрез дарение /чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП/, директорът на
ДСП-Русе е постановил процесната заповед в съответствие на материалния закон. Обсъжданата
заповед съответства и на целта на закона
- социалното подпомагане да бъде реализирано в полза на реално нуждаещи се
хора, като при това се отчита и интересът на държавата и обществото, който
изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно
оправдани.
Оспорващият
се позовава на правото си на справедлив
съдебен процес съгласно чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи, като счита че следва да бъде съобразена
утвърдена практика на ВАС, на която, според него, заповедта противоречи. Съдът
намира, че разглеждането на настоящия спор удовлетворява изискването за право
на лицата на справедлив процес по смисъла
на нормата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС
- жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на жалба по съдебен ред срещу
неблагоприятния за него административен акт, откритото съдебно заседание е
насрочено в разумен срок, делото се разглежда от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона. Неоснователно оспорващия се позовава на
практика на ВАС, за която е приложил копия на съдебни решения. Те се отнасят до
казуси, в които неправилно от административният орган е преценен доходът на
правоимащите лица, при определени обстоятелства, и/или това дали доходът за
предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход като
условие за отпускане на социална помощ, респ. отказана е помощта само и единствено,
защото лицата неотговарят на изискването по чл.9, ал.1 от ППЗСП. В случая по отношение на жалбоподателя намира
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ППЗСП, а именно
лице, съжителстващо с друго лице, без доход от предходен месец или диференциран
доход: 100% х 151.20 = 151.20 лева и В.Г.
отговаря на условието по чл.9, ал.1 ППЗСП. По-горе съдът изложи доводи за това,
че в тази разпоредба е уредена основната материалноправна предпоставка, при
наличието на която определено лице има право да получава месечна социална
помощ. Дори и тя да е налице, както в случая, задължително следва да са спазени и
допълнителните условия в чл.10 ППЗСП.
Именно проявлението на отрицателното такова чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП
е достатъчното и самостоятелно основание
за мотивиране на процесната заповед и разпоредените с нея последици.
Предвид изложеното, съдът приема, че
оспорената заповед се явява законосъобразен индивидуален административен акт и
жалбата срещу нея следва да се отхвърли.
За разноските.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника
своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция за
юрисконсулт. Възнаграждението се определя на минимума от 100 лв., на основание
чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правна помощ.
Неоснователно е възражението на оспорващия
за недължимостта на тези разноски, тъй като с определение на съда от съдебно заседание
на 31.10.2023 г., на основание чл.83, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК, е освободен от
внасяне на държавни такси и разноски за производството /протокол на л.42-л.44
от делото/.
Разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК
урежда правото на ответника, при разрешаване на спора в негова полза, да иска
присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
По повод възражението на оспорващия следва
да се посочи, че не съществува идентичност между разноските по смисъла чл.83,
ал.2 ГПК и чл.143, ал.3 АПК. Нормата на
чл.83, ал.2 ГПК, приложима поради препратката на чл.144 АПК, регламентира
случаи, в които страните не внасят такси и разноски по производството. Касае се
до такси и разноски, които се дължат в хода на самото производство, като
заплащането им е условие за извършването на съответното процесуално действие.
Във връзка с това страната разполага с възможността да прецени дали да внесе
съответната сума или не, като във втория случай носи риска от последиците от
пропускането на действието. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК
се дава възможност на оспорващата страна да бъде освободена от заплащането на
тези такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в
случаите когато страна не разполага с необходимите средства за това. В този случай по силата на чл. 83, ал. 3
от ГПК вр. чл.144 АПК разноските по производството се плащат от
сумите, предвидени от бюджета на съда. Следователно, касае се за разноски за
извършване на определени процесуални действия в хода на съдебното производство,
които по начало се дължат на съда. Различно е положението с разноските по чл.143,
ал.3 АПК, които са във връзка със производството, но дължимостта им се определя
с приключване на производството и от крайния изход от спора. Тези суми не се
дължат на съда, а на насрещната страна в производството - ответника.
Следователно, освобождаването от държавна такса и разноски, не включва
възнаграждението на другата страна за правна защита. Въпреки че оспорващият е
освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса и разноски, при
отхвърляне на жалбата /както е в случая/, той дължи на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт при осъществената
по делото защита от такъв.
Неоснователен е и доводът, че искането
за разноските е направено от ненадлежен субект, тъй като юридическото лице АСП
се представлява от изпълнителния директор на агенцията, а не от териториалния
директор на териториалното звено на АСП-Русе.
Тълкуването на нормата на чл.143,
ал.3 АПК води еднозначно до извода, че разноските се следват на участвалата в
производството страна – ответника, поради което именно от него следва да
изхожда искането за присъждането им. В случая ответник в производството е
административният орган - издател на процесната заповед – директорът на
ДСП-Русе и именно от процесуалния представител на тази страна своевременно и надлежно е направено
искането за присъждане на възнаграждението на юрисконсулт. Действително
съгласно чл. 5, ал. 2 и ал.3 от ЗСП
Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда
и социалната политика и е юридическо лице със седалище София, като тя се
ръководи от изпълнителния директор. В случая обаче посоченият централен орган
не е страна в производството и няма процесуалното право да иска разноски, още
по-малко е необходимо да упълномощава за това административния орган от
съответното териториално поделение на АСП, участвал в производството – директора
на ДСП-Русе. Последният е надлежната и правосубектна страна в производството
пред съда, разполагаща и упражняваща самостоятелно процесуални права, вкл. и по
реализиране на отговорността за разноските. По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК,
разноските следва да бъдат присъдени на
Агенцията за социално подпомагане, гр. София, която е юридическото лице – чл. 5, ал. 2 от ЗСП
и чл. 2, ал. 3 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане, в чиято структура е
административният орган – ответник в съдебното производство.
На основание чл. 172,
ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Д.Г. *** срещу Заповед №
ЗСП/Д-Р/524/31.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане"
- Русе, с която е постановено прекратяване на месечна социална помощ за
допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП,
считано от 01.07.2023 г., потвърдена с Решение 18-РД04- 0323/17.08.2023 г. на
директора на РДСП – Русе.
ОСЪЖДА
В.Д.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Агенция за социално подпомагане, гр.София, сумата
100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно на
основание чл.13, ал.6 от ЗСП.
СЪДИЯ: